РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
19 септември 2007 година
Дело F-43/06
Tuomo Talvela
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Оценка — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2004 г. — Право на защита — Задължение за мотивиране на доклада — Административно разследване“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Talvela иска, от една страна, отмяна на доклада за развитие на неговата кариера за периода от 1 януари до 31 декември 2004 г., на мълчаливия отказ на неговото искане за започване на административно разследване, на всички последващи и/или свързани с това решение актове, както и на решението, с което се отхвърля жалбата му, подадена в хода на досъдебната процедура, и от друга страна, присъждане на обезщетение
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Зачитане на правото на защита
(член 26, първа и втора алинея и член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Задължение оценката да се отнася за референтния период
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Атестация, която е по-лоша от предходната
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. Основният принцип за спазване на правото на защита не може да се тълкува в областта на оценяването на персонала на Европейските общности като налагащ задължение за предварително предупреждение преди началото на процедурата, която приключва с такова оценяване. Тази констатация не се засяга от член 26, първа и втора алинея от Правилника, доколкото той подчинява възможността за противопоставяне срещу длъжностното лице на всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност или поведение, на съобщаването им на заинтересованото лице преди завеждането им в служебното му досие. Всъщност тези разпоредби, чиято цел е да се гарантира спазването на правото на защита на длъжностното лице, се отнасят до вече съществуващите документи. Те представляват пречка за това, в хода на процедурата за оценяване такива документи да се приемат срещу атестираното длъжностно лице, ако те не са му били съобщени преди завеждането им в служебното му досие. Но те не налагат предварителното изготвяне на документи, в които формално да се отрази всяко твърдение за обстоятелствата, в които е упреквано заинтересованото лице.
Така че оценителят не нарушава принципа на спазване на правото на защита, нито член 26 от Правилника с това, че в доклада за развитието на кариерата приема фактически елементи, които не са благоприятни за атестираното длъжностно лице, без заинтересованото лице да е било формално предупредено в писмен вид по този пункт в периода на оценяване и без какъвто и да било документ да е отразил тези елементи в служебното му досие.
(вж. точки 57—59 и 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 юли 2005 г., De Bry/Комисия, T‑157/04, Recueil FP стр. I‑A‑199 и II‑901, точки 39—41 и цитираната съдебна практика
2. При изготвяне на доклада за развитието на кариерата се оценяват ефикасността, професионалните умения и поведението на длъжностното лице в службата през реферeнтния период. При наличието обаче на проблеми, които вече са съществували и до референтния период и които са продължили, обикновеното им припомняне не доказва, че оценяването не е извършено въз основа на преценката на ефикасността, на професионалните умения и на поведението в службата на длъжностното лице през референтния период.
Нещо повече, макар и изготвянето на доклада за развитието на кариерата да се основава на оценяване на длъжностното лице за референтния период, не изглежда неуместно коментарите към посочения доклад да могат да препращат към предходен период, ако това е полезно за преценката на развитието на ефикасността, на професионалните умения или на поведението в службата на длъжностното лице през референтния период в сравнение с посочения предходен период. В това отношение трябва да се обърне особено внимание на мотивите на доклада за развитието на кариерата, съдържащ по-неблагоприятни оценки от съдържащите се в предходен доклад за развитието на кариерата.
(вж. точки 72, 75 и 76)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 декември 1992 г., Williams/Сметна палата, T‑33/91, Recueil, стр. II‑2499, точки 70 и 71; 9 март 1999 г., Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP стр. I‑A‑41 и II‑185, точка 95; 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 49; 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, Recueil FP стр. I‑A‑261 и II‑1163, точка 53; 16 май 2006 г., Martin Magone/Комисия, T‑73/05, все още непубликувано в Сборника, точка 26; 10 октомври 2006 г., Van der Spree/Комисия, T‑182/04, все още непубликувано в Сборника, точка 83
3. Задължение на администрацията е да мотивира в достатъчна степен и обстойно доклада за развитието на кариерата и да даде възможност на заинтересованото лице да изрази своите забележки по тези мотиви, като спазването на тези изисквания е още по-важно в случаите, в които атестацията е по-лоша от предходната атестация. Особено внимание трябва да се обърне и на мотивирането, когато докладът съдържа по-неблагоприятни оценки от съдържащите се в преходния доклад
Целта на описателните коментари, съдържащи се в атестационния доклад, е да обосноват аналитичните преценки. Тези коментари служат за основа при изготвянето на атестацията и позволяват на длъжностното лице да разбере получената атестация. Вследствие на това, с оглед на тяхната водеща роля при изготвянето на доклада за развитието на кариерата, коментарите трябва да бъдат съгласувани с присъдените оценки до такава степен, че атестацията трябва да се разглежда като цифров или аналитичен израз на коментарите.
(вж. точки 91 и 92)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Ferrer de Moncada/Комисия, посочено по-горе, точка 53; De Bry/Комисия, посочено по-горе, точка 67; Martin/Magone, посочено по-горе, точка 48