РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
11 септември 2008 година
Дело F-121/06
David Spee
срещу
Европейска полицейска служба (Европол)
„Публична служба — Персонал на Европол — Възнаграждение — Членове 28 и 29 от Правилника за персонала на Европол — Стъпки, определени въз основа на оценяване — Обратно действие на приложимите норми — Метод за изчисление“
Предмет: Жалба, подадена съгласно член 40, параграф 3 от съставената на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз Конвенция за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) и член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол, с която г‑н Spee иска да се отмени решението на директора на Европол от 5 юли 2006 г., с което се отхвърля административната жалба срещу решението на директора за повишаване само с една стъпка, и да се осъди Европол да приеме решение за повишаване с две стъпки, считано от 1 ноември 2005 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Служители на Европол — Жалба — Условия за допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 92, параграфи 1 и 2 и член 93 от Правилника за персонала на Европол)
2. Длъжностни лица — Служители на Европол — Повишаване в стъпка на всеки две години
(член 45 от Правилника за длъжностните лица; членове 28 и 29 от Правилника за персонала на Европол)
1. Жалбата на член на персонала на Европол срещу решение на нейния директор е допустима само ако заинтересованото лице преди това е подало жалба до този директор и същата е била мълчаливо или изрично отхвърлена съгласно предвиденото в членове 92 и 93 от Правилника за персонала на Европол, чието съдържание е еднакво с това на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица. Всяко възражение, което не е било изложено в предварителната административна жалба, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо. Въпросната административна жалба се счита за подадена не на датата на изпращането ѝ, а на датата на получаването ѝ в Европол.
(вж. точки 30, 31 и 55)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точки 8 и 13; 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 7; 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точка 7
Първоинстанционен съд — 29 март 1990 г., Alexandrakis/Комисия, T‑57/89, Recueil, стр. II‑143, точки 8 и 9; 27 ноември 1990 г., Kobor/Комисия, T‑7/90, Recueil, стр. II‑721, точки 34 и 35; 28 май 1997 г., Burban/Парламент, T‑59/96, Recueil FP, стр. I‑A‑109 и II‑331, точки 31 и 33
Съд на публичната служба — 15 май 2006 г., Schmit/Комисия, F‑3/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑19 и II‑A‑1‑33, точка 28; 17 юли 2007 г., Hartwig/Парламент и Комисия, F‑141/06, все още непубликувано в Сборника, точка 28
2. Възприетата в рамките на Европол система за определяне на степените и стъпките предвижда две отделни процедури с различен правен режим: от една страна, атестиране, което се извършва съгласно член 28 от Правилника за персонала на Европол, и от друга — повишаване в стъпка, предвидено в член 29 от същия правилник, което е приравнимо на повишаването по смисъла на член 45 от Правилника за длъжностните лица. Липсват разпоредби, които да предвиждат, че повишаването в стъпка се урежда от правилата за оценяване, приложими към момента на атестирането. Поради това в случаите, когато вътрешните разпоредби на Европол във връзка с повишаването в стъпка са изменени след атестирането, по отношение на приемането на решение за повишаване в стъпка се прилагат, при липсата на преходна разпоредба, вътрешните разпоредби, действащи към момента на приемането на това решение.
(вж. точки 40, 44 и 46)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 22 март 2006 г., Mausolf/Europol, T‑209/02 и T‑210/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑79 и II‑A‑2‑335, точки 63 и 64