РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

17 март 2015 година(*)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Уволнение — Право на защита — Достъп до дисциплинарната преписка — Достъп до информацията и документите, свързани с други служби — Разумен срок — Законосъобразност на състава на дисциплинарната комисия — Консултативна функция на дисциплинарната комисия — Утежняване на наказанието спрямо предложеното такова — Задължение за мотивиране — Управление на служба — Явна грешка в преценката — Пропорционалност на наказанието — Смекчаващи обстоятелства — Отегчаващи обстоятелства — Възражение за незаконосъобразност“

По дело F‑73/13,

с предмет жалба, подадена на основание член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС,

AX, бивш член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство в Кибек (Дания), за когото се явява L. Levi, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ), за която се явяват M. López Torres и E. Carlini, в качеството на представители, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав),

състоящ се от: R. Barents, председател, E. Perillo и J. Svenningsen (докладчик), съдии,

секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 декември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 17 юли 2013 г., AX иска по-специално, от една страна, отмяната на решението на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ, наричана по-нататък „Банката“) от 28 май 2013 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение с предизвестие“, и от друга страна, присъждане на сумата от 20 000 EUR за неимуществените вреди, които му били нанесени.

 Правна уредба

1.     Протоколът за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ

2        Член 36, озаглавен „Персонал“, от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС (наричан по-нататък „Протоколът за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ“), гласи:

„36.1      Управителният съвет по предложение на Изпълнителния съвет приема условията за работа на персонала на ЕЦБ.

36.2      Съдът на Европейския съюз е компетентен да правораздава по всеки спор между ЕЦБ и нейни служители в рамките и при условията, предвидени в условията за наемането на работа“.

2.     Процедурният правилник на ЕЦБ

3        На основание член 12.3 от Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ Управителният съвет на ЕЦБ приема на 7 юли 1998 г. Процедурния правилник на ЕЦБ. Член 11, озаглавен „Персонал на ЕЦБ“, от Процедурния правилник на ЕЦБ, в неговата редакция, приложима към настоящия спор и произтичаща от Решение ЕЦБ/2009/5 от 19 март 2009 г. (ОВ L 100, стр. 10), гласи в параграфи 2 и 3:

„11.2      Без да се засягат членове 36 и 47 от Устава [на ЕСЦБ и на ЕЦБ], Изпълнителният съвет приема организационни правила (наричани по-нататък административни циркулярни писма), които са задължителни за персонала на ЕЦБ.

11.3      Изпълнителният съвет приема и актуализира Кодекс за поведение, който дава насоки на членовете му и на членовете на персонала на ЕЦБ“.

4        Под заглавието „Условия за работа“ член 21 от Процедурния правилник на ЕЦБ гласи следното:

„21.1. Условията за работа и Правилата за персонала уреждат трудовоправните отношения между ЕЦБ и нейния персонал.

21.2. Управителният съвет, по предложение на Изпълнителния съвет и след съгласуване с Генералния съвет, приема Условията за работа.

21.3. Изпълнителният съвет приема Правилата [з]а персонала, с които се прилагат Условията за работа.

21.4. Преди приемането на нови Условия за работа или Правила за персонала се провеждат консултации с Комитета на персонала. Становището му се предоставя съответно на Управителния съвет или на Изпълнителния съвет“.

3.     Условията за работа на персонала на ЕЦБ

5        На основание член 36.1 от Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, и по-специално на Процедурния правилник на ЕЦБ, Управителният съвет на ЕЦБ приема с Решение от 9 юни 1998 г., изменено на 31 март 1999 г. (ОВ L 125, стр. 32), Условията за работа на персонала на ЕЦБ (наричани по-нататък „Условията за работа“). Впоследствие в Условията за работа са внесени множество изменения. Редакцията им, в сила към 1 януари 2010 г., по-специално гласи:

„3.      Привилегиите и имунитетите, с които се ползва персоналът на ЕЦБ съгласно Протокола за привилегиите и имунитета [на Европейския съюз], се предоставят единствено в интерес на ЕЦБ. Тези привилегии и имунитети не освобождават членовете на персонала от изпълнение на личните им задължения или от задължението да спазват действащите закони и полицейски правила. […]

4.      а)      Членовете на персонала изпълняват задълженията си добросъвестно и без да се ръководят от собствените си интереси. Поведението им следва да съответства на функциите им и на характера на ЕЦБ като орган [на Съюза] […]

[…]

9.      а)      Трудовите правоотношения между ЕЦБ и нейния персонал се уреждат с трудови договори, сключени в съответствие с [Условията] за работа. Правилата за персонала, приети от Изпълнителния съвет, уточняват реда за прилагане на [Условията] за работа.

[…]

в)      Условията за работа не се уреждат от никое определено национално право. ЕЦБ прилага: i) основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, ii) основните принципи на [правото на Съюза] и iii) правилата, съдържащи се в регламентите и директивите [на Съюза] относно социалната политика, чиито адресати са държавите членки. ЕЦБ прилага тези правни актове винаги когато е необходимо. В това отношение надлежно се вземат предвид препоръките [на Съюза] в областта на социалната политика. Принципите, заложени в регламентите, правилата и съдебната практика, приложими за персонала на институциите [на Съюза], надлежно се отчитат при тълкуването на предвидените в [Условията] за работа права и задължения.

[…]

11.      а)      ЕЦБ може да прекратява сключените с членовете на персонала договори по мотивирано решение на Изпълнителния съвет, в съответствие с процедурата, определена в Правилата за персонала, и поради следните основания:

[…]

iv)      от дисциплинарни съображения.

б)      През изпитателния срок или в случай на дисциплинарно уволнение срокът за предизвестие е едномесечен.

[…]

41.      Членовете на персонала могат да поискат взетите по отношение на тях решения да бъдат подложени на административен контрол, в съответствие с процедурата, предвидена в осма част от Правилата за персонала. […]

[…]

Дисциплинарните наказания могат да бъдат оспорвани единствено чрез прилагането на предвидената в Правилата за персонала процедура на специалната жалба.

[…]

44. В зависимост от случая могат да бъдат налагани следните дисциплинарни наказания на членове на персонала […], които умишлено или при небрежност не изпълняват служебните си задължения:

i)      […]

ii)      Изпълнителният съвет освен това може да налага едно от следните наказания:

[…]

–        понижаване, съпътствано от съответната промяна на мястото на работа на члена на персонала в рамките на [ЕЦБ],

–        уволнение със или без предизвестие, съпътствано, в надлежно обоснованите случаи, от намаляване на обезщетенията, предоставяни в рамките на пенсионните режими […] или на режимите за помощи за инвалиди, без последиците от това наказание да могат да се разпростират до лицата, които са на издръжка на члена на персонала. […]

[…]

45. Дисциплинарните наказания са пропорционални на тежестта на нарушението при изпълнението на служебните задължения и трябва да бъдат мотивирани. При определянето на тежестта на нарушението на служебните задължения и подлежащото на налагане дисциплинарно наказание се взема предвид по-специално следното:

–        естеството на нарушението на служебните задължения и обстоятелствата, при които то е извършено,

–        степента, в която е нанесена вредата на престижа, репутацията или интересите на ЕЦБ, произтичаща от нарушението на служебните задължения,

–        формата на вината, с която е извършено нарушението на служебните задължения — с умисъл или поради небрежност,

–        мотивите на члена на персонала за нарушаване на служебните си задължения,

–        степента и старшинството на члена на персонала,

–        степента на отговорност на члена на персонала,

–        дали са налице системни действия или поведение, представляващо нарушение на служебните задължения;

–        поведението на члена на персонала през цялата му кариера.

Дисциплинарните наказания се налагат в съответствие с процедурата, предвидена в Правилата за персонала. Тази процедура гарантира, че никой член на персонала […], спрямо когото се прилагат […] Условията за работа, не може да подлежи на дисциплинарно наказание, без преди това да е имал възможност да отговори на отправените срещу него твърдения за нарушения. […]

46. При твърдение за тежко нарушение на служебните задължения Изпълнителният съвет може да реши, след изслушване на засегнатия член на персонала, да го отстрани незабавно от длъжност, освен при изключителни обстоятелства.

[…]“ [неофициален превод].

4.     Правилата за персонала на ЕЦБ

6        Част 8.3, озаглавена „Дисциплинарни производства“, от приетите от Изпълнителния съвет Правила за персонала на ЕЦБ (наричани по-нататък „Правилата за персонала“), в редакцията им, приложима към настоящия спор, гласи:

„Разпоредбите на членове 43, 44 и 45 от Условията за работа се прилагат, както следва.

8.3.1 „Нарушение на служебните задължения“ означава нарушение на задълженията, предвидени в [Протокола за] устава на [ЕСЦБ] и на [ЕЦБ], Условията на работа, Правилата за персонала, Кодекса за поведение на [ЕЦБ] и всеки друг правен акт или всяка друга вътрешна норма или правило, приложимо за членовете на персонала.

8.3.2 Като се позове на доклад, излагащ фактите и обстоятелствата, представляващи нарушение на служебните задължения, в това число всяко отегчаващо или смекчаващо обстоятелство и доказателства в негова подкрепа, и като представи резултата от изслушването на засегнатия член на персонала след запознаването му с всички материали по преписката, Изпълнителният съвет може да реши:

–        да образува дисциплинарно производство за нарушение на служебните задължения,

[…]

Членът на персонала, който е обект на дисциплинарното производство […], се уведомява писмено за образуването на това производство и за формулираните [срещу него] твърдения.

[…]

8.3.4 Всяко дисциплинарно наказание, различно от писмено предупреждение или писмено порицание, може да бъде наложено само след консултация с дисциплинарната комисия.

8.3.5 Дисциплинарната комисия се състои от следните петима членове:

а)      председател без право на глас, определен от Изпълнителния съвет от списък с бивши висши длъжностни лица на друга институция на Европейския съюз или бележити членове на европейска международна организация. […];

б)      генералния директор или заместник генералния директор по човешки ресурси, бюджет и организационна структура [на ЕЦБ],

в)      двама членове на персонала, определени от Изпълнителния съвет,

г)      един представител на персонала, определен от Изпълнителния съвет от списък, съдържащ подредени преференциално три имена на членове на персонала, представен от Комитета на персонала и представителните професионални съюзи. […]

Членовете на дисциплинарната комисия, определени в съответствие с букви в) и г), не може да са част от същата служба, от която е и членът на персонала, обект на дисциплинарното производство. […]

[…]

8.3.6 При одобрение от председателя на дисциплинарната комисия неин член може да бъде освободен от тази функция по основателни причини и е длъжен да си направи самоотвод в случай на конфликт на интереси. Тогава той бива заменен от заместника си.

8.3.7 Разискванията и работата на дисциплинарната комисия имат личен и поверителен характер в съответствие с вътрешните правила на ЕЦБ в областта на поверителността. Членовете на дисциплинарната комисия действат в лично качество и изпълняват функциите си при пълна независимост.

8.3.8 Председателят на дисциплинарната комисия следи за прилагането на решенията, взети в рамките на производството пред нея, и запознава всеки член с цялата информация и всички релевантни документи.

[…]

8.3.10 Членът на персонала[, който е обект на дисциплинарното производство,] се уведомява за състава на дисциплинарната комисия и в срок от пет дни може да направи отвод на един от членовете на комисията.

8.3.11 Посоченият в член 8.3.2 доклад се предоставя на члена на персонала. След получаването на доклада той има право да получи пълното си служебно досие и да прави копия от всички документи, свързани с производството, включително тези, чрез които е възможно да бъде оневинен. Той разполага с най-малко 15 календарни дни, считано от датата на получаване на доклада, за да подготви защитата си.

8.3.12 Дисциплинарната комисия изслушва члена на персонала, който може да представи писмено или устно становище и да бъде подпомаган от друго лице по свой избор. […]

[…]

8.3.15 Дисциплинарната комисия представя, с мнозинство, подписано от всички нейни членове, окончателно становище по действителността на фактите, по това дали те представляват нарушение на служебните задължения, както и по всяко дисциплинарно наказание. Всеки член на дисциплинарната комисия може да изрази мнение, различаващо се от становището. Дисциплинарната комисия предава окончателното си становище на Изпълнителния съвет и на члена на персонала в срок от три месеца, считано от уведомяването на последния за образуването на дисциплинарното производство. Ако дисциплинарната комисия проведе допълнителни разследвания, този срок е петмесечен. При всички случаи той трябва да бъде функция на сложността на [дисциплинарната] преписка[…].

[…]

8.3.16 Членът на персонала може да представи собственото си становище пред Изпълнителния съвет в срок от 15 дни, считано от предаването на мотивираното окончателно становище на дисциплинарната комисия.

8.3.17 Изпълнителният съвет взема решение за най-подходящото дисциплинарно наказание в срок от един месец, считано от получаването на мотивираното окончателно становище на дисциплинарната комисия и становището на члена на персонала. Този съвет надлежно взема предвид формулираните от дисциплинарната комисия препоръки, без обаче да е обвързан от тях.

[…]“ [неофициален превод].

5.     Циркулярно писмо № 1/2006

7        Правилата за провеждане на административните разследвания в ЕЦБ са уточнени в административно циркулярно писмо № 1/2006, прието от Изпълнителния съвет на 21 март 2006 г. (наричано по-нататък „циркулярно писмо № 1/2006“). Съгласно член 2, параграф 1 от това писмо административните разследвания имат за цел изясняването на фактите, но не предопределят което и да е дисциплинарно производство.

8        В член 6, параграф 14 от циркулярно писмо № 1/2006 се упоменава, че в края на административното разследване лицето или групата от лица (наричана по-нататък „групата“ или „разследващата група“), което или която отговаря за провеждането на административното разследване, трябва да представи мотивиран доклад пред ръководителя на разследването и когато той е висш ръководител, трябва да уведоми за доклада Изпълнителния съвет.

9        Член 7, параграф 3 от циркулярно писмо № 1/2006 предвижда:

„Служителите на ЕЦБ, които са обект на административно разследване:

а)      се уведомяват от отговарящото за провеждането на разследването лице или от групата, преди представянето на мотивирания доклад, за съдържанието на твърдяното нарушение на служебните им задължения и им се предоставя достъп до документите, свързани с формулираните по отношение на тях твърдения и разкриващи факти, важни за упражняването на правото им на защита; и

б)      имат възможността да изтъкнат гледната си точка и да добавят становището си по засягащите ги заключения; за да бъде преписката по разследването пълна, тези коментари се включват в мотивирания доклад; и

в)      могат да поискат помощта на представител на персонала.

Служителите на ЕЦБ или други лица, обхванати от административното разследване, имат достъп и до всички засягащи ги факти, както и до личните си данни, за да се гарантира тяхната точност и пълнота; те имат право да получат от отговарящия за административните разследвания, действащ в качеството си на надзорник, незабавна поправка на всички неточности или пропуски, отнасящи се лично до тях“ [неофициален превод].

6.     Кодексът за поведение на ЕЦБ

10      Релевантните разпоредби на Кодекса за поведение на ЕЦБ, приет в съответствие с член 11.3 от Процедурния правилник на Банката (ОВ C 76, 2001 г., стр. 12, наричан по-нататък „Кодексът за поведение“), гласят следното:

„[…]

2. […]

[Членовете на персонала на ЕЦБ,] адресати[…] [на настоящия Кодекс за поведение,] трябва да докажат изключителна лоялност към ЕЦБ, почтеност, независимост, безпристрастност и умереност, без да отчитат личния си или националния интерес, да се придържат към високи стандарти на професионалната етика и да избягват всяко положение, което може да породи конфликт на интереси.

[…]

2.2 Дължима грижа, ефективност и отговорност

Адресатите [на настоящия Кодекс за поведение] при всички положения трябва по най-добрия начин, с дължима грижа и ефективност, да изпълняват поверените им задачи и задължения. Те трябва да осъзнават значението на задълженията и задачите си, да отчитат очакванията на обществеността относно тяхното морално поведение, да имат поведение, чрез което да пазят и укрепват доверието на обществеността в ЕЦБ, и да допринасят за ефективността на администрацията на ЕЦБ.

[…]

4.1 […]

За адресатите [на настоящия Кодекс за поведение] лоялността не налага само задължение да изпълняват поверените им от техните началници задачи, да се съобразяват с дадените им от тях указания и да следват подходящия йерархичен ред; те също така трябва да оказват съдействие на началниците и колегите си, да ги съветват и да показват откритост и прозрачност в работата си с тях. По-специално, [членовете на персонала на ЕЦБ] трябва да държат информирани за протичащата работа съответните свои колеги и да им дават възможност да допринасят за нея. Задържането на информация във вреда на началниците или колегите, което може да засегне правилното протичане на работата, по-специално за да извлекат лична полза от това, предоставянето на фалшива, неточна или изопачена информация, отказът да сътрудничат с колегите си или каквато и да е форма на възпрепятстване са в противоречие с духа на лоялност, който се очаква от [членовете на персонала на ЕЦБ].

[…]

4.2 […]

[Членовете на персонала на ЕЦБ] трябва да зачитат и защитават имуществото на ЕЦБ и да не позволяват на трети лица да използват службите и/или съоръженията на ЕЦБ. Цялото оборудване и съоръжения, независимо от естеството им, се предоставят от ЕЦБ на разположение на [членовете на персонала] единствено за служебно ползване, освен ако не е дадено разрешение за лично ползване или по силата на приложимите вътрешни правила и практики, или въз основа на преценка.

Също така, когато това е възможно, [членовете на персонала на ЕЦБ] трябва да предприемат всички разумни и подходящи мерки за ограничаване на направените от ЕЦБ разходи и разноски, за да може наличните ресурси да бъдат оползотворявани по възможно най-ефективен начин.

5. Прилагане

5.1 Роля на [членовете на персонала на ЕЦБ,] адресати [на настоящия Кодекс за поведение]

Правилното прилагане на настоящия Кодекс [за поведение] на първо място зависи от професионализма, професионалната съвест и здравия разум [на неговите] адресати.

Освен старанието, което са задължени да засвидетелстват, адресатите [на настоящия Кодекс за поведение], заемащи ръководна длъжност, трябва да имат примерно поведение, що се отнася до спазването на принципите и правилата, предвидени в настоящия Кодекс [за поведение].

[…]“ [неофициален превод].

7.     Практическият наръчник за оперативната дейност

11      Съгласно предвиденото в глава 7 от „Практическия наръчник за оперативната дейност“ („Business Practices Handbook“, наричан по-нататък „Практическият наръчник за оперативната дейност“) по отношение на централизираните бюджетни центрове, задачите и средствата, свързани с даден централен бюджет, имат връзка с услугите, предоставяни в останалите служби на ЕЦБ от службата, отговаряща за този централизиран бюджет. Ръководителите на бюджетни центрове („Budget Center Managers“) отговарят и трябва да представят отчети за всички дейности на своя бюджетен център. Те отговарят за управлението на финансовите си кредити в рамките на одобрения им бюджет и в съответствие с подходящите правила и насоки. От тях се очаква да гарантират, че разноските са осчетоводени в правилната финансова сметка. Съгласно глава 8 от Практическия наръчник за оперативната дейност членовете на персонала на ЕЦБ прилагат правилата в областта на обществените поръчки и добрите практики във всички свои дейности по закупуване. Те трябва да полагат усилия да получат най-доброто съотношение между качество и цена, като вземат предвид общите разходи за стоката, и да предвидят не само настоящите, но и потенциалните бъдещи нужди. Съгласно предвиденото в член 8.1.1 от Практическия наръчник за оперативната дейност ръководителите на бюджетните центрове отговарят за ефективността и положителните резултати от придобиванията, тоест те трябва да постигнат най-доброто съотношение между качество и цена и да спазват стандартите на ЕЦБ и Кодекса за поведение във връзка с правилата за закупуване.

 Обстоятелства в основата на спора

1.     Първоначални обстоятелства, изтъкнати и по съединени дела F‑7/11 и F‑60/11

12      Жалбоподателят постъпва на служба в ЕЦБ на 1 юни 2003 г. и в резултат на вътрешна процедура за назначаване, считано от 1 юни 2007 г., е назначен на длъжността началник на отдела за административни услуги към генерална дирекция (ГД) „Администрация“ — отдел, обозначен от 19 февруари 2008 г. с наименованието „отдел „Административни услуги“. Задачата на този отдел е по-специално да осигурява функционирането на централните служби за пощенски услуги, телефонна централа и репрография; да управлява подизпълнението на услугите по почистване, вътрешните кетъринг услуги, груповите резервации на хотелски стаи, службите за устен превод и служебни пътувания; да осигурява материалната организация на провежданите в ЕЦБ заседания; да осигурява функционирането на шофьорски и транспортни услуги; да получава доставките; да управлява складовите помещения, както и да доставя мебелировката и да осигурява вътрешното разпределение на имуществото.

13      В качеството си на началник на хоризонтален отдел, имащ за задача да снабдява останалите отдели на Банката с оборудване и услуги, с изключение на компютърното оборудване, жалбоподателят управлява централизиран бюджет. В рамките на функциите си той е бил подпомаган от заместник-началник (наричан по-нататък „заместник началник-отделът“).

14      Съгласно одобрената от Изпълнителния съвет политика на ЕЦБ в областта на закупуването „отговорността за снабдяването и поръчките е централизирана, [inter alia, за всички] централизирани компютърни инвестиции (в това число за хардуер и за софтуер)“, и е възложена на отдел „Инфраструктура и операции“ към [ГД „Информационни системи“]“.

15      На 26 февруари 2010 г. на основание на циркулярно писмо № 1/2006 Изпълнителният съвет решава да проведе административно разследване с цел разясняване на „всички факти и обстоятелства, отнасящи се до придобиването на определени изделия и използването на част от имуществото на ЕЦБ от страна на персонала [на отдел „Административни услуги“]“, както и на „всички факти и обстоятелства, отнасящи се до евентуалното нарушение на служебните задължения от страна на някои членове на персонала във връзка с покупката и използването на посоченото [имущество]“ (наричано по-нататък „първоначалното административно разследване“). Също така е взето решение засегнатите членове на персонала да не бъдат незабавно уведомени, за да не се навреди на административното разследване. Със същото решение от 26 февруари 2010 г. директорът на дирекция „Вътрешен одит“ е определен за ръководител на разследването и е учредена разследваща група, съставена от четирима членове на персонала на ЕЦБ.

16      На 26 март 2010 г. жалбоподателят е изслушан от разследващата група във връзка с придобиването от отдел „Административни услуги“ на три различни категории изделия, а именно: i) преносими компютри с марката X, ii) други видове преносими компютри, и iii) четци за електронни книги. По този повод жалбоподателят е уведомен, съгласно член 7, параграф 1 от циркулярно писмо № 1/2006, че срещу него се провежда административно разследване по смисъла на член 2, параграф 1 от това писмо. На 22 април 2010 г. му е предоставен проект на протокол от изслушването, за да може да представи становище в това отношение — което той прави на 10 май същата година.

17      С решение от 6 април 2010 г., влязло в сила на следващия ден, Изпълнителният съвет отстранява жалбоподателя от длъжност със запазване на основното му възнаграждение в пълен размер по време на административното разследване (наричано по-нататък „решението от 6 април 2010 г.“). В това решение се посочва, че то се основава по-специално на вълненията в отдел „Административни услуги“, на необходимостта от улесняване на правилното протичане на първоначалното административно разследване, както и на доклада за хода на разследването на групата (наричан по-нататък „докладът за хода на разследването към 6 април 2010 г.“), предоставен на Изпълнителния съвет на същия ден. Решението от 6 април 2010 г. е оспорено на 3 юни 2010 г. от жалбоподателя, който подава специална жалба на основание член 41 от Условията за работа и член 8.1.6 от Правилата за персонала.

18      В отговор на искане на разследващата група жалбоподателят отправя молба към един от колегите си да върне на Банката известен брой вещи — нейна собственост, които жалбоподателят е държал извън помещенията на ЕЦБ. Въпросният колега връща тези вещи на ЕЦБ на 22 юли 2010 г. Сред тях фигурират три преносими компютъра, един четец за електронни книги, една преносима навигационна система, два фотоапарата и един ръчен проектор.

19      Освен това с писмо от 22 юли 2010 г. жалбоподателят уведомява разследващата група, че не може да присъства на предвиденото за същия ден изслушване по медицински причини. В това писмо той обаче дава подробни отговори на въпросите на групата относно покупките, направени от отдел „Административни услуги“ между 2007 г. и 2010 г.

20      В това отношение жалбоподателят подчертава, че много от спорните покупки са направени с цел изпитване и експериментиране. Обяснява също, че покупките на компютри, на преносими компютри „MacBook“ и на друго компютърно оборудване са били предназначени за обособяването на пространство за посетителите, дошли да присъстват на заседания в ЕЦБ, където те можели да четат електронната си поща, да проверяват информацията относно полетите си и да се регистрират онлайн за тях. Друго оборудване било предназначено за чакалните, използвани от шофьорите на ЕЦБ между курсовете им. Според жалбоподателя то служело за тяхно развлечение, по-специално при продължително чакане вечер. Така отдел „Административни услуги“ закупил конзоли за видеоигри (Wii). Що се отнася до преносимите навигационни системи, според жалбоподателя те били предназначени за дългите преходи на шофьорите в Германия и из Европа. Колкото до мобилните телефони, предназначението им било да бъдат предоставени на членовете на персонала, на които Банката не е дала такива за постоянно, или пък с тях да се заменят повредените телефони, предоставени от ГД „Информационни системи“. Закупуването на мобилни телефони „BlackBerry“ и свързаното с тях оборудване също било обосновано от заменянето на повредените такива телефони, предоставени на отдел „Административни услуги“ от страна на ГД „Информационни системи“. Придобиването на безжични клавиатури било разпоредено от жалбоподателя за оборудване на заседателните зали.

21      Отново в писмото си до групата от 22 юли 2010 г. жалбоподателят дава обяснение за закупуването на пет четеца за електронни книги, според което те били закупени за тестване с цел да се определи дали в бъдеще може или следва да се закупи такова оборудване от Банката, за да бъде раздадено като подарък на персонала ѝ. Освен това жалбоподателят обяснява, че доколкото непрекъснато четял професионална литература, той винаги носел със себе си своя четец за електронни книги, за да може да прави това във влака или по време на служебни пътувания.

22      Колкото до придобитите от отдел „Административни услуги“ фотоапарати, предназначението им било да бъдат използвани за правенето на висококачествени снимки на вещи, съдържащи се в каталога за доставки на отдела. Друго аудио- и видеооборудване било закупено за изнасянето на презентации по време на заседанията. Били закупени и калъфи, за да могат, според жалбоподателя, сътрудниците на отдел „Административни услуги“ да носят по-лесно своите преносими компютри и документи. Що се отнася до рамките за цифрови снимки и SD-картите („Secure Digital“) за съхранение на такива снимки, те били закупени, за да може при нужда да се дават като награда на персонала на отдел „Административни услуги“.

23      На 26 юли 2010 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) уведомява ЕЦБ за решението си, взето на 1 юли с.г., за започване на разследване. Започването на това разследване слага край на първоначалното административно разследване, като това става на основание Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от OLAF (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129). Тъй като към 26 юли 2010 г. разследването на групата не е приключило, от нейна страна пред ръководителя на разследването няма представен „мотивиран доклад, установяващ фактите и обстоятелствата по делото, както и наличието или липсата на достатъчни доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение“ [неофициален превод], по смисъла на член 8.3.2 от Правилата за персонала и член 6, параграф 14 от циркулярно писмо № 1/2006.

24      С решение на Изпълнителния съвет от 3 август 2010 г., с което се произнася по подадената от жалбоподателя специална жалба, този орган отменя решението от 6 април 2010 г. и на жалбоподателя е предоставено символично обезщетение от 1 EUR.

25      С решение от 4 август 2010 г., съобщено на същия ден, Изпълнителният съвет отстранява жалбоподателя от длъжност, считано от 5 август 2010 г., със запазване на основното му възнаграждение (наричано по-нататък „решението от 4 август 2010 г.“). В решението се посочва, че то се основава, от една страна, на наличието на твърдения, които, ако бъдат доказани, биха представлявали тежко нарушение от страна на жалбоподателя на служебните му задължения с оглед на накърнената с това представа за ЕЦБ, както и на високата позиция на заинтересованото лице в институцията, и от друга страна, на необходимостта да се улесни провеждането на разследването на OLAF.

26      В писмото, с което решението от 4 август 2010 г. е изпратено на жалбоподателя, подписано по-специално от генералния директор на ГД „Човешки ресурси, бюджет и организационна структура“ (наричана по-нататък „ГД „Човешки ресурси“), се подчертава, че преди приемането на това решение жалбоподателят неколкократно е отказал да участва в изслушване. С позоваване на съдебната практика относно изслушването на заинтересованото лице след приемане на решение за отстраняване от длъжност, в писмото се отправя покана жалбоподателят да се яви на изслушване на 11 август 2010 г. в 11:00 ч. или на по-ранна дата по негово усмотрение или, при неизпълнение на това, да представи най-късно до 3 септември 2010 г. писмено становище по решението от 4 август 2010 г.

27      С писмо от 17 август 2010 г. генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ уведомява жалбоподателя за формулираните срещу него и съобщени на Изпълнителния съвет твърдения, които са, както следва:

„[…]

[Първо, т]върдения, съобщени на Изпълнителния съвет, съдържащи се в [доклада за хода на разследването към] 6 април 2010 г. и произтекли от проведен с [жалбоподателя] разговор на 26 март 2010 г., протоколът от който е бил изпратен [на жалбоподателя] […] и по който последният е представил писмено становище […] на 10 май 2010 г., [във връзка със следното]:

i)      [закупуването на] преносими компютри с марката [X], закупуването на други преносими компютри и четци за електронни книги от [отдел „Административни услуги“];

ii)      [факта, че] служебните мотиви, използването и местонахождението на тези изделия са били неясни.

[Второ, т]върдения, съобщени на Изпълнителния съвет, съдържащи се в [доклада за хода на разследването] към 6 април 2010 г., отново обобщени и изложени в [протокола от заседанието, проведено на] 14 юли 2010 г., чиято предварителна редакция е била изпратена [на жалбоподателя] с писмо на 21 юли 2010 г.[, а именно че:]

i)      известен брой изделия като преносими компютри с марката [X], други видове преносими или настолни компютри и четци за електронни книги са [били] закупени в един от двата централизирани бюджетни центъра, за който отговаря [отдел „Административни услуги“], като настоящото местонахождение на по-голямата част от тези изделия е [било] неизвестно;

ii)      [жалбоподателят] е инициирал, разрешил или допуснал, в качеството си на началник на [отдел „Административни услуги“], покупката на тези изделия;

iii)      стоящите в основата на тези покупки служебни мотиви са [били] също така оспорими с оглед на ролята и отговорностите на [отдел „Административни услуги“], както произтичат от [одобрения от Изпълнителния съвет] описател[ен] текст на задачите [на отдела];

iv)      [жалбоподателят], в качеството си на отговарящ за [отдел „Административни услуги“], не е [бил] в състояние да даде разумно обяснение за местонахождението на по-голямата част от тези изделия.

[Трето, т]върдения, съобщени на Изпълнителния съвет, съдържащи се в доклада за хода на разследването към 19 юли 2010 г.[, а именно]:

i)      127 покупки на изделия, направени от [отдел „Административни услуги“], които [са можели] да се подразделят на 13 различни категории, по-значимите от които са: i) преносими компютри с марката [X] и свързани с тях аксесоари, ii) други компютри и свързани с тях аксесоари, iii) други видове компютърен хардуер и софтуер, iv) навигационни системи и v) мобилни телефони. Към [17 август 2010 г. е могло] да бъде установено местонахождението само на ограничен брой от тези 127 изделия;

ii)      [н]есигурността по отношение на стоящия в основата на закупуването на тези изделия мотив, по отношение на всеки проект или задача, за които [са] се отнася[ли], както и на връзката между въпросния проект или задача и функционалните отговорности на [отдел „Административни услуги“].

[…]“.

28      С писмо от 10 май 2010 г. жалбоподателят моли ЕЦБ да му предостави достъп до няколко на брой документи. С писмо от 17 август 2010 г. ЕЦБ отказва да уважи тази молба, като в това отношение препраща към позицията си, съдържаща се в предходни писма, от 28 април, 21 май и 5 юли 2010 г., както и в писмото от 4 август 2010 г., за връчване на решението от 4 август 2010 г. В приложение към писмото от 17 август 2010 г. ЕЦБ повтаря твърденията си за нарушения, в които жалбоподателят е упрекван и на които се основава решението от 4 август 2010 г.

29      С писма от 3 и 10 септември 2010 г. жалбоподателят излага коментарите си по решението от 4 август 2010 г. Той изтъква качествата си на началник-отдел („ръководител“), и конкретно факта, че е допринесъл за спестяването на три милиона евро на ЕЦБ в рамките на договор относно информационна система, със свързаните приложения и продукти, предназначена за обработването на данните и наречена „SAP“.

30      Що се отнася до спорните покупки, жалбоподателят поддържа, че те са били направени в съответствие с действащите в ЕЦБ правила и стандарти и че отговарят на служебни нужди във връзка с функциите на отдел „Административни услуги“.

31      Колкото до покупките на преносими компютри с марката X, жалбоподателят посочва, че те са били направени за нуждите на пространството за посетители на ЕЦБ и че изборът на компютри с тази марка е бил извършен — освен с оглед на естетическия им външен вид — поради по-голямата им техническа надеждност за използването на безжичен интернет в сравнение с тези с марката Y, обикновено използвани в ЕЦБ.

32      Изпълнителният съвет тогава иска от разследващата група да подготви, в отговор на доводите на жалбоподателя, записка, възпроизвеждаща нейното становище, констатации и резултати от разговорите/разпитите, проведени до 26 юли 2010 г.

33      С писмо от 30 септември 2010 г. жалбоподателят подава специална жалба срещу решението от 4 август 2010 г. Тя е отхвърлена с решение на Изпълнителния съвет на ЕЦБ на 23 ноември с.г.

34      Отново на 23 ноември 2010 г. след повторно разглеждане на положението на жалбоподателя вследствие на писмените му коментари Изпълнителният съвет приема ново решение, потвърждаващо решението от 4 август 2010 г. В това ново решение се посочва, че е прието, след като Изпълнителният съвет е поискал от разследващата група да изготви записка, съдържаща становището ѝ относно изложените от жалбоподателя коментари. Мотивите за отстраняването на жалбоподателя от длъжност са: на първо място, констатацията на Изпълнителния съвет, че някои представени от жалбоподателя коментари не съвпадат с някои и от становищата и заключенията на групата; на второ място, липсата на обяснения от страна на жалбоподателя относно 127‑те вещи, за които е обвинен, че е допуснал тежко нарушение на изпълнението на служебните си задължения, тъй като поради своето естество неговите коментари не водят в достатъчна степен до неправдоподобност или до явна неоснователност на съответните обвинения; и на трето място, продължаващите действия на OLAF в рамките на разследването ѝ. В писмото за известяване на това решение са възпроизведени откъси от предварителните заключения на групата, на които Изпълнителният съвет посочва, че се е позовал.

35      През януари 2011 г. ЕЦБ уведомява жалбоподателя за решението си да започне срещу него процедура за установяване на инвалидност.

36      С решение от 15 март 2011 г. Изпълнителният съвет на ЕЦБ отхвърля специалната жалба, подадена от жалбоподателя на 21 януари 2011 г. срещу решението от 23 ноември 2010 г., потвърждаващо решението от 4 август 2010 г.

37      На 16 март 2011 г. генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ уведомява жалбоподателя, че от 28 март 2011 г. той няма да получава повече своето възнаграждение, а равностойно обезщетение за инвалидност.

38      На 22 март 2011 г. жалбоподателят е поканен от OLAF да участва в предвиденото за 12 и 13 май 2011 г. изслушване.

39      На 2 февруари и съответно на 25 май 2011 г. жалбоподателят подава в секретариата на Съда на публичната служба две жалби, първата, вписана в регистъра под номер F‑7/11 — за отмяна на решението от 4 август 2010 г., а втората, вписана в регистъра под номер F‑60/11 — за отмяна на решението от 23 ноември 2010 г., потвърждаващо това от 4 август 2010 г., в случая двете решения, с които ЕЦБ го отстранява от длъжност.

40      С решение от 13 декември 2012 г., AX/ЕЦБ (F‑7/11 и F‑60/11, EU:F:2012:195) Съдът на публичната служба отхвърля двете жалби и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

2.     По доклада за дейността на групата

41      От преписката е видно, че макар да не е приключила работата си към 26 юли 2010 г. — датата, на която с известието на OLAF за започване на негово разследване тя се десезира по преписката — разследващата група отчита извършеното от нея до тази дата под формата на доклад за дейността („Activity Report“, наричан по-нататък „докладът за дейността на групата“) от 15 март 2011 г. Целта на този доклад била да отчете „предварителната преценка на разследващата група към 26 юли 2010 г. по отношение на служебните мотиви, въз основа на които е закупена всяка от категориите спорни вещи, както и на съгласуваността в дадените обяснения“.

42      Докладът за дейността на групата е представен една година по-късно, на 22 март 2012 г., от ръководителя на разследването, а именно от директора на вътрешния одит, в ГД „Човешки ресурси“. Предоставянето на този доклад е било обосновано от факта, че докладът „съдържа сведения, които не са [били] отразени в окончателния доклад на OLAF [както е посочен в точка 51 от настоящото решение] и които [са могли] да внесат допълнителни елементи, потенциално включващи отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, които [ГД „Човешки ресурси] [би могла] да вземе предвид при решението [си] дали да започне дисциплинарно преследване“. Освен това директорът на вътрешния одит уточнява, че докладът за дейността на групата „само отразява обобщено цялостното становище и резултатите от разговор[ите], получени до 26 юли 2010 г., и че следва да се направи ясно разграничение между този доклад и „мотивиран доклад, установяващ фактите и обстоятелствата по делото, както и наличието или липсата на достатъчни доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение“ — в случая доклад по смисъла на член 8.3.2 от Правилата за персонала и на член 6, параграф 14 от циркулярно писмо № 1/2006.

3.     По доклада на OLAF

 По провеждането на разследването

43      В рамките на разследването си, с писмо от 29 юли 2010 г. OLAF иска сведения от ЕЦБ, които са ѝ предоставени с писмо от 6 август 2010 г. Разследващият екип на OLAF също така е командирован на място от 20 до 24 септември 2010 г., когато провежда разговори с дванадесет членове на персонала на ЕЦБ в качеството им на „свидетели“. На 19 ноември 2010 г. OLAF разпитва и друг член на персонала на Банката.

44      На 23 март 2011 г. членовете на разследващата група посещават помещенията на OLAF и по този повод обменят становища по всяка от категориите закупени от отдел „Административни услуги“ вещи, излагат предварителната си преценка на фактите към 26 юли 2010 г. и отговарят на въпросите на OLAF в това отношение.

45      От преписката е видно, че по този начин разследващата група е оказала съдействие за провеждането на разследването на OLAF. В рамките на това съдействие с писмо от 29 март 2011 г. OLAF иска от ЕЦБ да ѝ предостави копие на доклада за дейността на групата, който последната е упоменала в един от отговорите си на искането за предоставяне на сведения на OLAF.

46      На 30 март 2011 г. директорът на дирекция „Вътрешен одит“, в качеството си на ръководител на разследването, предоставя на OLAF доклада за дейността на групата, като обръща внимание „на факта, че [този] доклад[…] отразява единствено дейността на разследващата група към 26 юли 2010 г., [тоест към] датата, на която ЕЦБ е [била] уведомена от OLAF за започването на разследване по това дело, което с това слага край на [първоначалното] административно[…] разследване. Следователно основното становище и предварителната преценка на разследващата група по отношение на [тринадесетте] категории[…] направени от отдел „Административни услуги“ спорни покупки в никакъв случай не трябва да се тълкуват като окончателни заключения по всяка от тези категории или по който и да е друг материал по преписката“.

47      Поради невъзможност на жалбоподателя да се яви OLAF го приканва да ѝ предостави становище или коментари по резюмето на засягащите го твърдения най-късно до 31 август 2011 г., като освен това отправя към него няколко въпроса.

48      На 30 август 2011 г. ЕЦБ предоставя на адвоката на жалбоподателя цялостно или частично някои документи, поискани от посочения адвокат на 26 август 2011 г. С писмо от 30 август 2011 г. на неговия адвокат жалбоподателят отговаря на трите основни въпроса, поставени от OLAF с писмо от 13 юли 2011 г., и излага коментарите си относно служебните мотиви, стоящи в основата на спорните покупки, както и относно връзката им с функциите и отговорностите на ръководения от жалбоподателя отдел „Административни услуги“.

49      Що се отнася до списъка с направените от отдел „Административни услуги“ спорни покупки, жалбоподателят припомня на OLAF, че на 29 юни 2010 г. вече е бил поканен от разследващата група да изложи становището си в това отношение. Той подчертава, че според него няма нищо лошо в това да носи в дома си принадлежащо на ЕЦБ оборудване, тъй като това му позволявало да финализира конфигурацията и настройките, спестявайки по този начин служебно време. Жалбоподателят поддържа, че никога не е разпореждал покупката на вещи от бюджета на Банката за лично или за частно ползване и че във всички случаи семейството му и той самият винаги са били много добре оборудвани, за своя сметка, с компютърна и фотографска техника. В отговора си до OLAF той също така подчертава, че никога не е давал указания за използването на някои бюджетни позиции в отдел „Административни услуги“ за въпросните покупки, тъй като отговорността за конкретното определяне на подходящата бюджетна позиция с оглед на съответната покупка била на заместник началник-отдела.

50      След като установява кой е членът на персонала, одобрил приблизително една трета от спорните покупки, а именно заместник началник-отделът, OLAF го изслушва на 13 октомври 2011 г.

 По заключенията от доклада на OLAF

51      В края на разследването си OLAF приема окончателен доклад, в който препоръчва по отношение на жалбоподателя разследването да приключи с дисциплинарни последици (наричан по-нататък „докладът на OLAF“). Този доклад, придружен от препоръки към ЕЦБ и изготвен на 8 ноември 2011 г., е предоставен на Банката на 27 януари 2012 г. Жалбоподателят от своя страна е уведомен от OLAF за приключването на разследването на тази служба на 23 януари 2012 г.

52      От доклада на OLAF е видно, че член на персонала на ЕЦБ, поискал да бъде запазена анонимността му [наричан по-нататък „подалото сигнал за нарушение лице“ („whistleblower“)], разкрива наличието на възможни нарушения, извършени в отдел „Административни услуги“. Те били свързани с направената от жалбоподателя покупка през 2010 г. на две преносими навигационни системи — при положение че всички официални автомобили на ЕЦБ били вече серийно оборудвани с такава система — както и с други покупки: няколко LED-проектора, три фотоапарата, единият от които с професионално качество, и множество преносими компютри и аксесоари. Подалото сигнал за нарушение лице упоменава, че имало впечатлението, че жалбоподателят — който имал значителни финансови затруднения — препродавал в своя полза закупеното със средства на службата си оборудване.

53      Що се отнася до покупката на преносими компютри с марката X, неизползвани в ЕЦБ, и свързани с тях аксесоари, OLAF изтъква, че такива покупки на компютърни продукти не били в правомощията на отдел „Административни услуги“. Макар да се посочвал проект за оборудване на заседателни зали в една от сградите на ЕЦБ с безжична интернет връзка, OLAF установява, че този проект попада в обхвата на правомощията на ГД „Информационни системи“ и че в рамките на проекта не е бил закупен нито един преносим компютър. При всички положения, OLAF приема, че закупуването на въпросните преносими компютри от жалбоподателя доста преди стартирането на този проект засилва още повече съмненията за целесъобразността на такива покупки. Така OLAF заключава, че покупката на тази категория вещи не може да се обясни с никаква разумна служебна причина.

54      Колкото до покупката на рамки за цифрови снимки („Electronic photo frames“) и на четци за електронни книги („E-books“), OLAF също стига до заключението за липсата на служебна причина, която да е в състояние да обоснове подобни покупки, които също не произтичат от правомощията на отдел „Административни услуги“.

55      По същия начин, по отношение на покупката на „[д]руги компютри и свързани с тях аксесоари“ („[o]ther computers and related accessories“), OLAF посочва, че подобни покупки не са в правомощията на отдел „Административни услуги“ и че изтъкнатата от жалбоподателя и от заместник началник-отдела обосновка — а именно дистанционната работа, продължителността на работата и предоставянето на персонала на Банката за заседания и презентации, противоречи на изявленията на изслушаните от този орган свидетели. Така OLAF стига до заключението, че не е налице служебна причина, която да обоснове въпросните покупки.

56      Що се отнася до покупката на преносими навигационни системи, OLAF установява, че изтъкнатата от жалбоподателя обосновка, а именно че те отговарят на нуждите на шофьорите на ЕЦБ за дългите им преходи в Германия и из Европа, ясно противоречи на изявленията на самите шофьори и на тези на заместник началник-отдела, съгласно които официалните автомобили на Банката вече серийно са били оборудвани с вградени навигационни системи. Вследствие на това според OLAF няма никаква разумна служебна причина за подобни покупки.

57      Колкото до покупката на други компютри и свързани с тях аксесоари, OLAF установява, че тези покупки е трябвало да бъдат централизирани на равнището на ГД „Информационни системи“ и че те не са били обосновани от гледна точка на служебните нужди на отдел „Административни услуги“.

58      OLAF освен това счита, че покупката в периода 2007—2010 г. на дванадесет телефона „BlackBerry“ и на други мобилни телефони, както и сключването на договори за мобилна телефония, не са обосновани от служебни съображения и че тези придобивания на стоки и услуги не са в правомощията на отдел „Административни услуги“.

59      По отношение на придобиването на четири цифрови фотоапарата през 2007 г. и 2010 г. OLAF отхвърля факта, изтъкнат от жалбоподателя като основателна причина, че въпросните фотоапарати били използвани за службата по качеството и за нейния онлайн каталог. Що се отнася до дадените от жалбоподателя обяснения, с цел да обоснове, че е занесъл тези фотоапарати в дома си — а именно нуждата да ги настрои, презареди и да прочете ръководството за тяхната употреба, те са отхвърлени от OLAF, поради това че жалбоподателят не е взел посочените ръководства за употреба заедно с фотоапаратите.

60      По отношение на придобиването на принтери OLAF приема, че макар такава нужда да е била налице за отдел „Административни услуги“, този отдел е трябвало да бъде снабден чрез ГД „Информационни системи“. OLAF прави същия извод и по отношение на покупката на продукти с марката „Logitech“.

61      Колкото до покупката на телевизор, екрани и проектори, OLAF счита, че закупуването на телевизор и на екран е могло да бъде обосновано с нуждите на шофьорите на ЕЦБ. OLAF обаче не намира никаква валидна обосновка в закупуването на проекторите и екраните, за които се твърди, че са били предназначени за презентации в кабинетите и заседателните зали.

62      Що се отнася до покупката на конзоли и на софтуер за игри, по-специално на софтуера с наименованието „Body for LIFE companion“, предназначен за планирането на ежедневни спортни упражнения, и на игра с логото на американски футболен отбор, OLAF изтъква, че шофьорите на ЕЦБ са отрекли да са имали на разположение това развлекателно оборудване, за разлика от това, което жалбоподателят посочва, за да обоснове тези покупки.

63      OLAF заключава, че в периода между октомври 2007 г. и март 2010 г. отдел „Административни услуги“ е закупил 127 компютърни и производни на тях продукта, представляващи общо 411 отделни вещи, за които е използвано — в общ размер от около 65 000 EUR — бюджетното перо „Подпомагане на административните услуги […]“ („Administrative Services Support […]“) от централизирания бюджет на отдел „Административни услуги“. Наредител на две трети от тези разходи е жалбоподателят, докато на оставащата една трета — заместник началник-отдела.

64      OLAF установява, че ЕЦБ е била в състояние да възстанови или да установи местонахождението на 95 от въпросните вещи, докато това на останалите 316 вещи — на прогнозна стойност от 40 674,74 EUR — продължава да бъде неизвестно. Поради факта че никоя от тези вещи не е била инвентаризирана в предвидената за тази цел логистична система за оборудването („Equipment Logistics System“, наричана по-нататък „системата „ELS“) или в която и да е друга инвентарна система на ЕЦБ, трудно било да се определи мястото, на което те се намирали. OLAF обаче посочва, че не са намерени потвърждаващи съмненията доказателства, че жалбоподателят е присвоил разглежданите вещи или че те са били откраднати или присвоени от член на персонала на ЕЦБ. Така, макар въпросните придобивания да сочат нарушения на служебни задължения, OLAF не прави препоръка за предаване на съд.

65      Освен че прави тези изводи от разследването, OLAF отправя и няколко препоръки на вниманието на ЕЦБ, а именно: първо, тя да преразгледа финансовите потоци в рамките на отдел „Административни услуги“, за да се избегне това йерархически нисшестоящ член на персонала да извършва приподписване, като се има предвид, че поради очевидната липса на независимост на йерархически нисшестоящото лице от това не произтича никакъв ефект за упражнявания върху разпоредителя контрол, второ, да оптимизира централизираните бюджетни центрове, подобни на този на отдел „Административни услуги“, за да увеличи прозрачността на прилаганата от този отдел система за извършване на покупки, трето, да се увери, че за процедурите в рамките на отдел „Административни услуги“ се прилага стриктно принципът на специфичност в бюджетната сфера и се гарантира надеждно финансово управление, и четвърто, да преразгледа равнището на вътрешен контрол, което в най-общ план е по-скоро ниско, както в рамките на отдел „Административни услуги“, така и в надзора над този отдел.

4.     По дисциплинарното производство, образувано по силата на член 8.3.2 от Правилата за персонала

 По започването на дисциплинарното производство и доклада по член 8.3.2

66      Вследствие на доклада на OLAF жалбоподателят е изслушан от началника на отдел „Политика на развитие на човешките ресурси и взаимоотношения с персонала“ към ГД „Човешки ресурси“, както и от двама членове на отдела, отговарящ за взаимоотношенията с персонала („Staff Relations Division“), на основание на член 8.3.2 от Правилата за персонала (наричани по-нататък „разследващата комисия“). С електронно писмо от 24 август 2012 г. жалбоподателят предоставя на разследващата комисия няколко документа. След като на 18 октомври 2012 г. жалбоподателят представя становището си по изпратения му на 26 септември с.г. проектодоклад, на 19 ноември 2012 г. дирекцията за персонала на ЕЦБ приема, съгласно предвиденото в член 8.3.2 от Правилата за персонала, доклада, озаглавен „Доклад за възможно неизпълнение на служебните задължения […]“ [неофициален превод] (наричан по-нататък „докладът по член 8.3.2“).

67      В доклада по член 8.3.2 по-специално се посочва следното:

„[…]

Настоящият доклад е изготвен от ГД [„Човешки ресурси“] на основание член 8.3.2 от Правилата за персонала, с цел да изложи фактите и обстоятелствата, свързани с възможно нарушение на служебните задължения [от страна на жалбоподателя], с оглед на участието и отговорността му в извършените от отдел „Административни услуги“ покупки. […]

Докладът е изготвен въз основа[, първо,] на доклада […] на OLAF, [второ,] на предоставените от [дирекция „Вътрешен одит“] сведения относно дейностите на разследващата група […] до 26 юли 2010 г. — датата, на която [първоначалното] административно[…] разследване е прекъснато, [трето,] на предоставените от [жалбоподателя] сведения и [, четвърто,] на други административни сведения на разположение на ГД [„Човешки ресурси“].

[…]

Под [ръководството на жалбоподателя] [отдел „Административни услуги“] е закупил 127 [компютърни и производни на тях] продукта, представляващи 411 отделни вещи, по отношение на които, с оглед на отговорностите на [този отдел], може да бъде оспорен служебният мотив за закупуването им.

[…]

От 411‑те отделни вещи, закупени от [отдел „Административни услуги“] под [ръководството на жалбоподателя,] ЕЦБ е успяла да възстанови или установи местонахождението на 95 вещи. Местонахождението на останалите 316 вещи е неизвестно. Прогнозната стойност на тези липсващи вещи се оценява на 40 674,74 EUR.

Поради факта, че нито една от тези вещи не е била инвентаризирана в [системата „ELS“] или в която и да е друга инвентарна система на ЕЦБ, установяването на местонахождението на липсващите вещи […] е затруднено. Според [жалбоподателя] не фактът, че вещите не са били регистрирани в система, затруднява установяването на местонахождението им. От негова гледна точка възможните обяснения […] са следните: i) вещите продължават да се намират някъде в складовете на ЕЦБ и не са били открити поради неподходящо извършена проверка; при все това според [жалбоподателя] е съмнително, че случаят е такъв, тъй като лицата от [отдел „Административни услуги“], оставили тези вещи в склада, си спомняли с точност къде са се намирали те, независимо дали със или без наличието на [инвентарна] система; ii) вещите са били поставени [другаде] от външен за [въпросния отдел] персонал ([персонал] на други отдели или на външни дружества, имащи достъп до складовете); или iii) вещите са взети от едно или повече лица или в опит да бъде обвинен [жалбоподателят], или в своя изгода.

[…]“ [неофициален превод].

68      В доклада по член 8.3.2 се изброяват и поредица от отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при разглежданите действия на жалбоподателя.

69      С писмо от 29 ноември 2012 г. жалбоподателят е уведомен за взетото на 27 ноември с.г. от Изпълнителния съвет решение да образува дисциплинарно производство, както и да обяви състава на дисциплинарната комисия — а именно един бивш член на Съда на публичната служба в качеството му на председател и четирима членове на персонала от различни генерални дирекции на ЕЦБ, както и заместници. В решението за образуване на дисциплинарното производство изрично се упоменава, че то се основава не на доклада за дейността на групата, а на доклада по член 8.3.2, копие от който е предоставено в този контекст на жалбоподателя.

70      Отправените срещу жалбоподателя твърдения за нарушения се отнасят до факта, че в качеството му на отговарящ за отдел „Административни услуги“ той е инициирал, разрешил или допуснал покупките на стоки, които не попадат в правомощията на този отдел и/или за които не е трябвало да се използва централизираният бюджет на отдела; че не е изпълнил някои задачи и отговорности с дължимата грижа и не е управлявал бюджетните средства така, че да постигне най-висока степен на ефективност, ефикасност и икономия; и че неколкократно не е проявил лоялност към колегите си или не е взел всички разумни и подходящи мерки за ограничаване във възможно най-висока степен на разходите и разноските на ЕЦБ, като така не е спазил член 4, буква а) от Условията за работа, разпоредбите на Кодекса за поведение, както и членове 0.1.1, 0.4 и 0.5 от Правилата за персонала и глави 7 и 8 от Практическия наръчник за оперативната дейност. Жалбоподателят е упрекван и във факта, от една страна, че голям брой принадлежащи на ЕЦБ вещи са се намирали извън помещенията на Банката и че не е спазил задължението за опазване на нейното имущество, и от друга страна, че не е бил в състояние да обясни къде са се намирали голям брой закупени от отдел „Административни услуги“ вещи. Той е упрекван и в лошо управление на бюджетните средства.

 По становището на дисциплинарната комисия

71      С писмо от 4 декември 2012 г. жалбоподателят иска отвод на двама членове на дисциплинарната комисия и на заместника на единия от тях, както и пълен достъп до всички съхранявани от Банката сведения и документи.

72      В това отношение жалбоподателят иска от дисциплинарната комисия достъп до някои документи, сред които е и докладът за дейността на групата. Тъй като не разполага с този последен документ, на 11 декември с.г. дисциплинарната комисия иска от дирекция „Вътрешен одит“ да ѝ го предостави, за да прецени релевантността му с оглед на правото на защита на жалбоподателя. Докладът за дейността на групата е предоставен от ЕЦБ на дисциплинарната комисия и с писмо на председателя ѝ от 11 януари 2013 г. тази комисия уведомява жалбоподателя, че след анализ на релевантността на искания документ и на добавената му стойност спрямо вече споделената с жалбоподателя документация комисията отказва да уважи искането за предоставяне на доклада за дейността на групата. Дисциплинарната комисия дава следното обяснение за позицията си:

„[…] Освен това, различни други съображения — в това число, що се отнася до идентифицирането на трети страни и необходимостта да се избегнат забавяния [на производството] — бяха взети предвид, когато това бе целесъобразно. Позицията на дисциплинарната комисия е, че с вече предоставените [на жалбоподателя] документи правата [му] на защита, по-специално с оглед на въпроса за достъпа [до документите], са напълно гарантирани. Освен това дисциплинарната комисия счита, че докладът [по член 8.3.2] не съдържа никакъв елемент, който да може единствено или в основната си част да бъде доказан чрез позоваване на документи, различни от тези, които се притежават [от жалбоподателя].

[…]“.

73      На 5 декември 2012 г. докладът на OLAF обаче е съобщен от ЕЦБ на жалбоподателя в неговата цялост.

74      Жалбоподателят представя на 29 януари 2013 г. писмено становище, по-специално „[з]ащитна записка […]“, пред дисциплинарната комисия и внася изменена окончателна редакция на тази записка след изслушването си от комисията на 30 януари 2013 г. (наричана по-нататък „защитната записка“). От протокола от това изслушване е видно, че жалбоподателят отново оспорва отказа на ЕЦБ да предостави достъп до някои документи. В това отношение той изтъква, че не Банката е тази, която следва да прецени кои са релевантните за защитата му документи, и че според него цялата съдържаща се в доклада по член 8.3.2 информация не може да бъде доказана единствено въз основа на притежаваните от него документи.

75      По време на изслушването си от дисциплинарната комисия жалбоподателят припомня, че размерът на спорните покупки е относително ограничен, тъй като представлявал само малък процент от бюджета, за който отговарял, че тези покупки били видими и следователно подлежащи на контрол от страна на службите за счетоводство, вътрешен одит и контрол на ЕЦБ. Жалбоподателят отрича да е давал указание на сътрудниците си да не регистрират придобитото оборудване в системата „ELS“.

76      Що се отнася до подхода му за награждаване на персонала на отдел „Административни услуги“ чрез подаряването на стоки с неголяма стойност, жалбоподателят поддържа — във връзка с рамките за цифрови снимки — че е преустановил тази практика, след като ръководството му го е уведомило, че не я одобрява. Той обосновава факта, че е носел в дома си различни видове оборудване, с намерението да работи оттам, като подчертава, че една трета от върнатите от него вещи били книги от библиотеката на ЕЦБ, друга една трета се състояла в стандартно оборудване като мобилни телефони, преносими компютри и раници, а последната една трета се изразявала в оборудване, което носел у дома си, за да го конфигурира или да го проучи, преди да даде указания на персонала на отдела си за неговото използване.

77      Жалбоподателят също така обяснява пред дисциплинарната комисия, че не е прилагал процедури за възлагане на обществени поръчки за спорните стоки, тъй като единичната им покупна стойност е била по-ниска от 10 000 EUR. Що се отнася до закупуването на четците за електронни книги, той подчертава, че в отдел „Административни услуги“ акцентът е бил поставен върху икономията на хартия и че е било договорено да се тества, в рамките на този отдел, възможността това оборудване да се използва чрез включването на целия му персонал, на всички йерархични равнища.

78      Колкото до покупката на софтуер за поддържане на физическа форма, за който се предполага, че допринася за свалянето на телесна маса чрез изгаряне на калории, жалбоподателят обяснява, че този софтуер, предлагащ фитнес упражнения, можел да бъде полезен за поддържането на шофьорите на ЕЦБ във форма. Той потвърждава, че не е искал становището на медицинската служба на ЕЦБ за тази употреба, нито е проверил дали тази инициатива не дублира съществуващите в Банката здравни програми. Що се отнася до преносимите навигационни системи, съгласно посоченото от жалбоподателя, някои шофьори са се оплакали, че част от системите, с които са оборудвани автомобилите на ЕЦБ, били неактуални, и вследствие на това е било договорено да се закупи ново актуално преносимо оборудване, вместо да се актуализират вградените навигационни системи, с които автомобилите на ЕЦБ са били оборудвани.

79      Запитан дали желае да се върне на служба в ЕЦБ, жалбоподателят посочва пред дисциплинарната комисия, че би бил готов да направи това, въпреки че то можело да постави него и други лица в деликатна ситуация.

80      Дисциплинарната комисия приема становището си на 5 април 2013 г. (наричано по-нататък „становището на дисциплинарната комисия“). По отношение на проведеното пред нея производство и достъпа до документите дисциплинарната комисия се произнася по следния начин:

„[Ц]ялото производство е проведено в съответствие с приложимите разпоредби и при пълно спазване на основните права на [жалбоподателя]. По-специално, дисциплинарната комисия е единодушна, че повдигнатите в [точка] 14 от становището [на жалбоподателя] оплаквания не са подкрепени и, що се отнася по-конкретно до оплакването за ограничения достъп до някои документи, подчертава, че както преди сезирането ѝ по делото, така и след това [на жалбоподателя] са предоставени значителен брой и обем документи, които да му позволят да подготви защитата си. Предоставянето на други документи щеше да доведе единствено до ненужно удължаване на производството и евентуално щеше да има отрицателно въздействие върху интересите на трети лица, без да придаде никаква добавена стойност към защитата на [жалбоподателя]“.

81      Що се отнася до нарушенията на служебните задължения, в които жалбоподателят е упрекван, дисциплинарната комисия ги е групирала в три категории по следния начин:

„i) [Жалбоподателят] е инициирал и/или разрешил значителен брой покупки, които не са били в пълномощията на [отдел „Административни услуги“] и/или които не са били в съответствие с действащата в ЕЦБ политика. В някои случаи [жалбоподателят] не е засвидетелствал добро и конструктивно работно отношение спрямо ГД „Информационни системи“, като понякога открито е нарушавал отказа на ГД „Информационни системи“ за някои покупки[, които е предвиждал,] и така е изглеждал в още по-голяма степен като лице, което е в конкуренция с ГД „Информационни системи“. Той също така съзнателно не е спазвал указанията на Изпълнителния съвет по отношение на използването на оборудване за дистанционна работа. В това отношение могат да бъдат споменати компютрите [с марката X], [„]кризисните[“] компютри, мобилните телефони и договорът с [телефонен оператор, доставял между юли 2008 г. и април 2010 г. услуги на стойност от 17 162,49 EUR].

ii) [Жалбоподателят] е инициирал и/или разрешил значителен брой покупки, които не са били обосновани от установени и документирани служебни нужди и/или за които служебният мотив и възможността те да бъдат използвани не са били достатъчно доказани. Такива покупки са включвали компютрите, за които се твърди, че са предвидени за залата за посетители, [„]кризисните[“] компютри, скъпия цифров фотоапарат и [също] скъпите аксесоари за него, четците за електронни книги и минипроекторите. Тези покупки са причинили значителни финансови щети на ЕЦБ.

iii) [Жалбоподателят] не е установил никаква система за контрол на закупените вещи и не е назначил никое лице от [отдел „Административни услуги“] да прави това, като така е изложил тези закупени предмети [на риска] да бъдат изгубени. Фактът, че [жалбоподателят] е държал на свое разположение голям брой вещи на ЕЦБ извън помещенията на тази институция, без да е в състояние да даде обосновка в това отношение, утежнява липсата на положена от него дължима грижа при стопанисването на закупените вещи“.

82      Така дисциплинарната комисия приема, че през един продължителен период и многократно жалбоподателят е нарушил член 4, буква а) от Условията за работа, Кодекса за поведение, и по-специално членове 2, 2.2, 4.1 и 4.2 от този кодекс, както и глави 7 и 8 от Практическия наръчник за оперативната дейност, като така съзнателно е причинил финансови щети на Банката. Дисциплинарната комисия приема, че „[н]арушенията на служебните задължения на [жалбоподателя] са [били] много тежки и до известна степен са включвали съзнателно незачитане на действащите в ЕЦБ правила“, още повече че са били извършени от началник на отдел, отговарящ за защитата на финансовите интереси на ЕЦБ.

83      Дисциплинарната комисия обсъжда дали такива съзнателни, продължителни и извършвани през дълъг период нарушения на служебните задължения, могат да обосноват дисциплинарно уволнение. В това отношение дисциплинарната комисия приема, че трябва да се вземе предвид един фактор, а именно външната репутация на ЕЦБ, в качеството ѝ на институция на Съюза и пазителка на парите на европейските данъкоплатци, както и ролята ѝ на еталон за ефективно и отговорно управление, провеждано от безкористни служители. По-голямата част от членовете на дисциплинарната комисия са съгласни с това, че подобно наказание трябва да бъде наложено, ако освен това се установи, че мотив за нарушенията на служебните задължения е било и преследването на личен интерес, което щяло непоправимо да накърни доверието между ЕЦБ и жалбоподателя. По този въпрос за личния интерес и след обсъждане по-голямата част от членовете на дисциплинарната комисия не считат, че са напълно убедени, че такъв личен интерес „може да бъде доказан, в тесния смисъл, без никакво съмнение“, по-специално с оглед на констатациите и заключенията на OLAF.

84      Като се имат предвид споменатите в доклада по член 8.3.2 смекчаващи обстоятелства, а именно недостатъците във вътрешния контрол, извършван в рамките на отдел „Административни услуги“, преди жалбоподателят да встъпи в длъжност в него; особената структура на този отдел, в който е имало само малък брой високопоставени в йерархията длъжности, поради което на ръководителите в този отдел са се вменявали още повече отговорности, както и много доброто кариерно досие на жалбоподателя, потвърдено от докладите за оценката му, дисциплинарната комисия препоръчва като подходящо наказание понижаване с две категории заплащане, а именно понижаване в заплащането до нивото на заплащане, на което е бил, преди да бъде повишен през 2007 г. на длъжността на началник на отдел „Административни услуги“.

5.     По обжалваното решение

85      С писмо от 24 април 2013 г. жалбоподателят представя съображенията си по становището на дисциплинарната комисия. На 16 май с.г. ГД „Човешки ресурси“ сезира Изпълнителния съвет на ЕЦБ с проекторешение за налагането на наказание в съответствие със становището на дисциплинарната комисия.

86      На заседанието си от 21 май 2013 г. обаче Изпълнителният съвет на ЕЦБ решава наказанието на жалбоподателя да бъде уволнението му от Банката. От подготвителните работи по решението на Изпълнителния съвет е видно приетото от него, че с установените от дисциплинарната комисия нарушения на служебните си задължения като ръководител, макар и оспорени от заинтересованото лице, жалбоподателят „непоправимо е накърнил необходимото доверие между органа по назначаването на ЕЦБ и нейния персонал“.

87      Така с решение от 28 май 2013 г. Изпълнителният съвет на ЕЦБ налага на жалбоподателя наказанието уволнение с предизвестие, предвидено в член 44, точка ii) от Условията за работа (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това решение Изпълнителният съвет по-специално приема като отегчаващо обстоятелство факта, че „[жалбоподателят] е извършил нарушения на служебните си задължения като ръководител, на когото е вменено задължението да пази репутацията и финансовия интерес на ЕЦБ“ [неофициален превод], като в това отношение подчертава, че „ЕЦБ основава доверието си като европейска институция […] на ролята на еталон за ефективно и отговорно управление, осъществявано от персонал с безупречна почтеност“ [неофициален превод].

88      С писмо от 16 юли 2013 г. адвокатът на жалбоподателя иска от Изпълнителния съвет на ЕЦБ да потвърди, че обжалваното решение се основава единствено на изброените в това решение документи, а именно: доклада на OLAF, решението от 4 август 2010 г., доклада по член 8.3.2, сигнала на ЕЦБ до германската главна прокуратура от 6 март 2013 г. за предполагаемите нарушения на жалбоподателя на служебните му задължения, становището на дисциплинарната комисия, протокола от изслушването на жалбоподателя от дисциплинарната комисия и писменото становище на заинтересованото лице, представено пред дисциплинарната комисия на 29 януари 2013 г. В случай на отрицателен отговор от ЕЦБ се иска да предостави на пълномощника на жалбоподателя останалите документи, притежавани от Изпълнителния съвет, на които той се е основал. Адвокатът на жалбоподателя освен това припомня, че чрез него жалбоподателят иска от генералния директор на ГД „Човешки ресурси“ копие на писмото от 6 март 2013 г., изпратено от ЕЦБ на германската прокуратура.

89      С писмен отговор от 16 септември 2013 г. генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ указва на жалбоподателя документите, на които Изпълнителният съвет на ЕЦБ се е основал при приемането на обжалваното решение. Сред тези документи не се съдържат нито докладът за дейността на групата, нито документи относно уведомяването на германската прокуратура от страна на ЕЦБ от 6 март 2013 г.

 Искания на страните и производство

90      Жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:

–        да отмени обжалваното решение,

–        вследствие на това да разпореди пълното му възстановяване на работа, с подходящото публично разгласяване с цел възстановяване на неговия престиж,

–        при всички положения, да го обезщети за понесените неимуществени вреди чрез постановяването на сума, определена ex aequo et bono в размер на 20 000 EUR,

–        да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

91      ЕЦБ по същество иска от Съда на публичната служба:

–        да обяви жалбата за неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

92      В писмената си реплика жалбоподателят повдига въпроса за възможността Съдът на публичната служба да разпореди на ЕЦБ, в рамките на процесуално-организационно действие, да представи всеки документ във връзка с обмена, който тази институция е имала с германската прокуратура и OLAF.

93      В писмената си дуплика ЕЦБ се противопоставя на такова искане, като изтъква, че Съдът на публичната служба не е компетентен да изисква документи, които не попадат в рамките на настоящото производство, и че всъщност жалбоподателят иска да използва това процесуално-организационно действие единствено с цел да заобиколи отказа, даден на писмото му, озаглавено „А[дминистративно преразглеждане]“ („A[dministrative review]“), представено на 29 ноември 2013 г. срещу решението от 30 септември с.г., с което се отхвърля подобно искане за достъп до документите на ЕЦБ.

94      Освен това в допълнение към писмената си дуплика ЕЦБ представя поверителна редакция на доклада за дейността на групата, предназначена единствено за Съда на публичната служба, за да може той да установи, че въпросният документ не съдържа сведения, различни от тези в доклада по член 8.3.2. Банката също така иска от Съда на публичната служба да не разкрива тази редакция на жалбоподателя.

95      С писмо на секретариата от 17 юни 2014 г. Съдът на публичната служба запитва Банката, с оглед на член 44, параграф 2 от тогава действащия Процедурен правилник, за причините, поради които докладът за дейността на групата трябва да се разглежда като поверителен. Банката по-специално е призована да обясни защо този документ следва да се разглежда като поверителен за разлика от доклада на OLAF и доклада по член 8.3.2, въз основа на които ЕЦБ е решила да образува дисциплинарното производство и които са били предоставени в тяхната цялост на жалбоподателя. В това отношение ЕЦБ трябва по-специално да посочи пред Съда на публичната служба кои факти или сведения, съдържащи се в доклада за дейността на групата, не са отразени в другите два доклада.

96      С писмо от 30 юни 2014 г. ЕЦБ обяснява пред Съда на публичната служба, че е предоставила на жалбоподателя всички поверителни документи, на които се е основала дисциплинарната комисия, и че следователно останалите притежавани от нея документи, които не са били използвани от Изпълнителния съвет, могат да останал поверителни. При всички положения, според Банката всички релевантни сведения, съдържащи се в доклада за дейността на групата, са отразени в доклада по член 8.3.2. За да се запази обаче анонимността на лицата, сътрудничили на първоначалното административно разследване, останало неприключено, следвало на жалбоподателя да не се разкрива докладът за дейността на групата.

97      На 23 октомври 2014 г. Съдът на публичната служба, като процесуално-организационни мерки, поставя въпроси на страните и иска от ЕЦБ да предостави някои документи, сред които неповерителна редакция на доклада за дейността на групата. Страните надлежно отговарят на това, вследствие на което всяка от тях представя становище относно съответните отговори.

98      Освен това с писмо от 7 ноември 2014 г. жалбоподателят, по силата на член 57 от Процедурния правилник, отправя искане за представяне на нови доказателства, състоящи се главно от писма, разменени в контекста на възстановяването на личните му вещи от страна на ЕЦБ. В становището си от 24 ноември 2014 г. относно това искане на жалбоподателя ЕЦБ подчертава по същество, че възстановяването на тези вещи се е състояло на 30 май 2014 г., и се обръща към Съда на публичната служба да прецени дали късното отправяне на това искане за представяне на нови доказателства е надлежно обосновано. В това отношение Съдът на публичната служба решава да уважи въпросното искане за представяне на нови доказателства.

 От правната страна

1.     По исканията за възстановяване на жалбоподателя на работа

99      Важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, приложима и по отношение на жалбите, подадени по силата на член 36.2 от Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Съдът на публичната служба не следва да дава разпореждания на институциите на Съюза (вж. решения Da Silva Pinto Branco/Съд, F‑52/09, EU:F:2010:98, т. 31 и DH/Парламент, F‑4/14, EU:F:2014:241, т. 41).

100    Следователно исканията на жалбоподателя да бъде възстановен на работа трябва от самото начало да бъдат отхвърлени като очевидно недопустими.

2.     По исканията за отмяна

101    В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят изтъква осем основания, изведени съответно от:

–        нарушение на правото на защита, на член 45 от Условията за работа, на член 8.3.11 от Правилата за персонала и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради това че ЕЦБ му е отказала достъп до някои документи и/или сведения,

–        незаконосъобразността на член 8.3.5 от Правилата за персонала с оглед на принципа на безпристрастност и на член 47 от Хартата,

–        незачитане на презумпцията за невиновност, на принципа на безпристрастност, както и членове 47 и 48 от Хартата,

–        неспазване на задължението за полагане на дължима грижа поради незачитане на принципа за разумните срокове,

–        неспазване на задължението за мотивиране,

–        злоупотреба с власт на Изпълнителния съвет и неспазване на член 8.3.17 от Правилата за персонала,

–        явна грешка в преценката и неспазване на принципа на пропорционалност,

–        незаконосъобразност на членове 44 и 45 от Условията за работа и на член 8.3 от Правилата за персонала с оглед на свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне, предвидени в член 28 от Хартата.

102    В самото начало, с цел да бъдат разгледани тези основания, Съдът на публичната служба припомня, че съгласно член 9, буква в) от Условията за работа „[п]ринципите, утвърдени в правилниците, нормите и съдебната практика, приложими за персонала на институциите [на Съюза], надлежно се вземат предвид при тълкуването на правата и задълженията, предвидени в […] Условията за работа“ [неофициален превод].

103    Така, доколкото в дисциплинарното производство, предвидено в приложимата правна уредба за служителите на ЕЦБ, се съдържат някои аналогии с производството, предвидено в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и приложимо за останалите служители на Съюза, произтичащо от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година, последно изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“), в това отношение при необходимост съдът на Съюза може да приложи по аналогия съдебната практика, развита във връзка с дисциплинарното производство по този правилник.

 По първото основание, изведено от нарушение на правото на защита, на член 45 от Условията за работа, на член 8.3.11 от Правилата за персонала и на член 47 от Хартата

 Доводи на страните

104    Жалбоподателят отправя възражения срещу ЕЦБ, включително и срещу дисциплинарната комисия, че не му е предоставен пълен достъп до всички сведения и документи, с които Банката разполага, по-специално оневиняващите го, които можели да му бъдат полезни при защитата на позицията му. Жалбоподателят счита по-конкретно, първо, че достъпът до списъци с покупки на нестандартно оборудване, компютърна техника, софтуер и технически консултантски услуги, направени в периода 2003—2010 г. от ГД „Информационни системи“, ГД „Администрация“, ГД „Човешки ресурси“ и, накрая, от сегашната дирекция „Вътрешен одит“, е необходим за упражняване на правото му на защита. Същото се отнасяло и до документите от дирекция „Вътрешен одит“ за разследванията по отношение на заместник началник-отдела.

105    Второ, жалбоподателят упреква ЕЦБ, че не е уважила искането му за достъп до „цялата документация за външно управление на съоръженията и за проекта за организационно развитие […], включително презентациите […] и документите на Съвета на директорите и Изпълнителния съвет“, както и „цялата документация на [отдел „Комуникации“] относно [проектите за организационно развитие], включително презентациите […] и документите на Съвета на директорите и Изпълнителния съвет“.

106    Трето, жалбоподателят изтъква, че не му е бил предоставен докладът за дейността на групата, за чието съществуване е узнал постепенно в хода на дисциплинарното производство. Докладът по член 8.3.2 обаче частично се основавал на въпросния доклад за дейността и при всички положения — доколкото дисциплинарната комисия се е запознала с него, за да може да отговори на представеното ѝ искане от жалбоподателя на 4 декември 2012 г. за достъп до този документ — документът станал, поне от датата на представеното пред дисциплинарната комисия искане за достъп, неразделна част от дисциплинарната му преписка. Освен това, като се има предвид, че се запознала с доклада за дейността на групата, за да се произнесе на 11 януари 2013 г. по искането на жалбоподателя от 4 декември 2012 г., въпросната комисия безспорно била повлияна от съдържанието на този доклад за дейността при изготвяне на становището си. Жалбоподателят изтъква също, че не бил в състояние да разбере напълно доклада по член 8.3.2, без да разполага с доклада за дейността на групата, и че стремежът да се запази анонимността на някои свидетели не можел да взема превес пред правото на защита. В отговора си от 6 ноември 2014 г. на процесуално-организационните действия жалбоподателят все пак признава, че въпросът не е непременно дали той е бил в състояние или не да разбере доклада по член 8.3.2, а по-скоро дали му е било разрешено да има достъп до цялата документация, с която ЕЦБ разполага.

107    Четвърто, жалбоподателят подчертава, че преди да приеме обжалваното решение, Изпълнителният съвет е бил уведомен, че дирекция „Вътрешен одит“ е подала сигнал до германската прокуратура и че в обжалваното решение се споменава именно това сезиране на германските съдебни органи. Това следователно доказвало, че този аспект представлява съществен, дори и определящ мотив, накарал Изпълнителния съвет да реши по-скоро да уволни жалбоподателя, а не да го понижи. При тези условия ЕЦБ не можела да му откаже достъп до конкретното съдържание на това уведомление до германската прокуратура, защото то било използвано от ЕЦБ, за да обвини в още по-голяма степен жалбоподателя и да обоснове утежняването на наложеното му наказание. Жалбоподателят оспорва още основателността на сигнала за неговия случай до германските съдебни органи, като подчертава, че OLAF не е препоръчала преписката да бъде предадена на съд.

108    Във връзка с отказа на дисциплинарната комисия от 11 януари 2013 г. да му предостави достъп до доклада за дейността на групата жалбоподателят освен това оспорва и възможността дисциплинарната комисия да прецени вместо жалбоподателя кои документи могат да имат добавена стойност за защитата му.

109    ЕЦБ иска първото основание да бъде отхвърлено, като подчертава, че е предоставила на жалбоподателя достъп до всички документи, на които се основава обжалваното решение, и че всъщност той не преценява правилно обхвата на правата си, като смята, че е в правото си да има достъп до всеки документ, който счита за полезен за защитата си, и че може да проверява всяка информация или документ, намиращи се в помещенията на Банката, без непременно оспорваното решение да се основава на тази информация или документ.

110    Що се отнася до доклада за дейността на групата, ЕЦБ подчертава, че е изготвен преди образуването на дисциплинарното производство, довело до приемането на обжалваното решение, че никога не е бил предоставян на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, тъй като не е бил част от „пълната дисциплинарна преписка“, и че при всички положения релевантните елементи от този доклад са възпроизведени в доклада по член 8.3.2, до който жалбоподателят е имал пълен достъп, както и впрочем до доклада на OLAF. Тъй като жалбоподателят е могъл да упражни правото си на защита по отношение на доклада по член 8.3.2, нищо не позволявало да се прави позоваване на друго право на защита по отношение на доклада за дейността на групата като такъв, още повече че докладът по член 8.3.2 бил единственият документ, на който се основава решението дали да се образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Що се отнася до факта, че дисциплинарната комисия се е запознала с доклада за дейността на групата, това било последица единствено от искането на жалбоподателя да получи достъп до него, но не означавало, че дисциплинарната комисия се е основала на този доклад, за да изготви становището си.

111    Колкото до сигнала до германската прокуратура, ставало дума за различен въпрос, а именно за възможното квалифициране на спорните факти като нарушение на германското право, а този сигнал не бил определящ мотив за уволнението на жалбоподателя. В обжалваното решение Изпълнителният съвет упоменавал уведомяването на германската прокуратура, извършено от дирекция „Вътрешен одит“, единствено за да „уточни много ясно още от самото начало, че [това решение] е от компетентността на германската съдебна система“, противно на това, което можело да се подразбира от становището на дисциплинарната комисия. Изпълнителният съвет посочвал още, че този въпрос не оказвал никакво въздействие върху загубата на доверие, посочена в точки 12—14 от обжалваното решение. Това се доказвало от факта, че що се отнася до заместник началник-отдела, в засягащото го дисциплинарно решение също се упоменава сигнал до германските съдебни органи, без обаче ЕЦБ да е взела решение за неговото уволнение.

 Преценка на Съда на публичната служба

–       Общи съображения

112    В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 41, параграф 2, буква б) от Хартата всяко лице разполага с правото на достъп до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна. От своя страна член 45 от Условията за работа предвижда, че в дисциплинарното производство трябва да се следи за това на никой служител да не бъде наложено наказание, без преди това той да е бил в състояние да отговори на отправените срещу него твърдения за нарушения (решения X/ЕЦБ, T‑333/99, EU:T:2001:251, т. 176 и 177, и Afari/ЕЦБ, T‑11/03, EU:T:2004:77, т. 50).

113    Що се отнася до обхвата на правото на достъп на заинтересованото лице до документите и доказателствата, възприети в подкрепа на твърденията на Банката за нарушения, на които е основано обжалваното решение, следва да се приеме, че по силата на член 8.3.2 от Правилата за персонала решението за образуване на дисциплинарно производство се взема от Изпълнителния съвет след запознаване на въпросното лице с всички материали по преписката и изслушването му и че по силата на член 8.3.11 от Правилата за персонала „[с]лед получаването на доклада [по член 8.3.2 (тоест в случая 19 декември 2012 г.) заинтересованото лице] има право да получи пълното си служебно досие и да прави копия от всички документи, свързани с [производството], включително тези, чрез които е възможно да бъде оневинен“.

114    Макар в разпоредбите, приложими за ЕЦБ, по принцип да се предвижда в полза на служителя, който е обект на дисциплинарно производство, достъп без ограничения до дисциплинарната преписка, включително до ползващите го доказателства, в тези разпоредби не се предвижда неограничен достъп на този служител до всяка информация или всеки документ, които се намират в помещенията на Банката или които могат да бъдат възстановени въз основа на съществуващи документи или налична информация, находящи се в тези помещения. Всъщност, що се отнася до последния вид информация или „възстановени“ документи, които по принцип не се считат за неразделна част от дисциплинарната преписка, в Правилата за персонала не се предвижда предоставянето им служебно на заинтересованото лице.

115    Съдът на публичната служба счита, че правото на достъп до дисциплинарната преписка, предвидено в приложимата за персонала на ЕЦБ правна уредба, отговаря на изискванията, установени в правото на Съюза, и по-специално в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и в съдебната практика на Съюза в областта на дисциплинарните производства. Всъщност състезателният характер на дисциплинарно производство като протичащото пред дисциплинарната комисия на ЕЦБ и правото на защита в такова производство наистина изискват жалбоподателят и евентуално неговият пълномощник да имат възможност да се запознаят с всички фактически елементи, на които се основава дисциплинарното решение, при това своевременно, за да представят становището си. Всъщност зачитането на правото на защита изисква заинтересованата страна да може надлежно да изрази мнението си по релевантността на фактите, но и да вземе отношение най-малкото по документите, които се държат от институциите на Съюза и които разкриват важни факти за упражняването на правото ѝ на защита (решение Kaufring и др./Комисия, T‑186/97, T‑187/97, T‑190/97—T‑192/97, T‑210/97, T‑211/97, T‑216/97—T‑218/97, T‑279/97, T‑280/97, T‑293/97 и T‑147/99, EU:T:2001:133, т. 179). Същевременно изискването за достъп на заинтересованото лице до засягащите го документи може да се прилага единствено по отношение на документите, използвани в дисциплинарното производство и/или за окончателното решение на администрацията. Така за целите на принципа на зачитане на правото на защита администрацията невинаги е длъжна да представя други документи (вж. в този смисъл решение N/Комисия, T‑273/94, EU:T:1997:71, т. 89).

116    Съдът на публичната служба също така отбелязва, че в хода на дисциплинарното производство, започнало с известяването на доклада по член 8.3.2, жалбоподателят в случая е разполагал с пълен достъп както до този доклад, така и до доклада на OLAF и до съвкупност от документи, предоставени му от ЕЦБ в отговор на множеството му искания за достъп до документите.

117    С оглед именно на гореизложените съображения следва да се определи дали документите и сведенията, до които ЕЦБ е отказала достъп на жалбоподателя и които са посочени в настоящото основание, изведено от нарушение на правото на защита, са били неразделна част от дисциплинарната преписка на жалбоподателя и/или са били използвани в подкрепа на становището на дисциплинарната комисия и на обжалваното решение.

–       По исканията за достъп до списъците с покупки и документацията за някои компютърни проекти

118    Първо, що се отнася до исканията на жалбоподателя за това ЕЦБ и/или дисциплинарната комисия да му предоставят списъците с покупки на някои вещи и услуги, поръчани за периода 2003—2010 г., както и всеки документ, по-специално от дирекция „Комуникации“ към ГД „Администрация“, във връзка с „проекта за организационно развитие“ и с „външното управление на съоръженията“, Съдът на публичната служба изтъква, че макар и да е можело да бъдат възстановени от базите данни на Банката, тези сведения не са били непременно в подходящо състояние в помещенията на Банката, в случая под формата на съществуващи документи, както ги е посочил жалбоподателят в исканията си. По-нататък, от преписката по никакъв начин не е видно, че такива документи или сведения — дори и действително да са били притежавани от ГД „Човешки ресурси“ или възстановени от тази генерална дирекция или от друга служба — са били предоставени или са били на разположение на дисциплинарната комисия и на Изпълнителния съвет.

119    Така, изглежда, че тези документи или сведения са били поискани не защото са съществували или са били държани от дисциплинарната комисия и/или Изпълнителния съвет, а защото жалбоподателят е разчитал на тяхната оневиняваща доказателствена сила.

120    В това отношение нито ЕЦБ, нито дисциплинарната комисия трябва да се произнасят по релевантността или по интереса, която или който някои документи биха могли да имат за защитата на член на персонала, тъй като не е изключено документите, които ЕЦБ или дисциплинарната комисия счита за ирелевантни, да бъдат от интерес за него. Следователно нито ЕЦБ, нито дисциплинарната комисия могат едностранно да изключат от административното производство документи, които може да се използват за оневиняване на заинтересованото лице (вж. по аналогия решения ICI/Комисия, T‑36/91, EU:T:1995:118, т. 93, Eyckeler & Malt/Комисия, T‑42/96, EU:T:1998:40, т. 81 и Kaufring и др./Комисия, EU:T:2001:133, т. 179 и 185).

121    В случая обаче, от една страна, не е доказано, нито е потвърдено, че въпросните списъци с покупки са били на разположение в подходящото състояние в ЕЦБ или в дисциплинарната комисия и че за да приеме обжалваното решение, Изпълнителният съвет се е основал на тези списъци с покупки. От друга страна, правото на защита, и по-специално правото на изслушване по документите, използвани от дисциплинарната комисия и след това от Изпълнителния съвет за обосноваване на обжалваното решение, не може да се разглежда разширително до степен, в която да включва и право на жалбоподателя да получава всяко сведение или документ, които са или може да бъдат на разположение в помещенията на Банката, само поради обстоятелство, че при провеждането на собственото разследване на спорните факти той разчита на оневиняващата доказателствена сила на такива документи или сведения.

122    При всички положения Съдът на публичната служба счита, че дори и да се предположи, че е могло покупки, аналогични на спорните, да бъдат направени от други отдели на ЕЦБ — нещо, което жалбоподателят очевидно се е стремял да докаже посредством исканите списъци с покупки — дори и да се приеме, че подобни действия, незачитащи приложимите в Банката разпоредби, са доказани, те по никакъв начин не биха могли да обосноват действията, в които в случая жалбоподателят е упрекван, нито вследствие на това да представляват смекчаващо обстоятелство.

123    Всъщност отговорността на жалбоподателя трябва да се прецени индивидуално и самостоятелно, тоест независимо от евентуалната законосъобразност или незаконосъобразност на взетото решение или липсата на решение по отношение на други членове на персонала. Съответно, за да оспори наложеното лично на него наказание, безпредметно е служителят да се позовава на факта, че за деяния, аналогични на тези, за извършването на които му се търси отговорност, по отношение на един или няколко други служители не е било образувано никакво дисциплинарно производство (вж. в този смисъл решения Williams/Сметна палата, 134/84, EU:C:1985:297, т. 14 и De Compte/Парламент, T‑26/89, EU:T:1991:54, т. 170, последното потвърдено с решението в производство по обжалване De Compte/Парламент, C‑326/91 P, EU:C:1994:218, т. 52).

–       По искането за достъп до преписката, предоставена на германските съдебни органи

124    Що се отнася до искането за достъп до преписката, предоставена на 6 март 2013 г. от дирекция „Вътрешен одит“ на германската прокуратура, най-напред трябва да се установи, че докладът на OLAF — по отношение на това, че в него не е преценено за необходимо да се препоръча „предаване на съд“ — не може да има за последица лишаването на ЕЦБ от възможността да сезира националните съдебни органи. Така в рамките на институционалната си самостоятелност Банката е могла да предостави доказателства относно поведението на жалбоподателя на германските съдебни органи, за да проучат те дали тези доказателства могат да бъдат квалифицирани като нарушения на германското право и на това основание да обосноват започването на наказателно преследване.

125    Във връзка с този аспект следва впрочем да се подчертае — както Банката потвърждава в отговора си на процесуално-организационните действия от 6 ноември 2014 г. — че вследствие на изменения, влезли в сила на 1 януари 2009 г., Условията за работа вече не съдържат, за разлика от член 25 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, вметнатия текст, който преди това е бил част от член 44 от тях и съгласно който, „ако срещу [служител на ЕЦБ] бъде образувано наказателно производство за същите деяния, окончателното решение се взема само след като бъде постановена окончателната присъда на съда, разглеждащ делото“.

126    В това отношение в становището си от 24 ноември 2014 г. по гореспоменатия отговор на ЕЦБ на процесуално-организационните действия и като признава в съдебното заседание, че в крайна сметка няма настъпили нови факти след подаването на жалбата му по настоящото производство, жалбоподателят изтъква ново основание срещу обжалваното решение, поради това че, от една страна, премахването на гореспоменатия вметнат текст било незаконосъобразно, с мотива че комитетът по персонала на ЕЦБ не се консултирал надлежно за това премахване, и от друга страна, поради това че общият принцип на правото, признат както от някои държави членки, така и в правото на Съюза, съгласно който дисциплинарното производство трябва да изчака изхода от наказателното производство, бил приложим самостоятелно и в случая не бил спазен.

127    Налага се обаче изводът, първо, че такова ново основание не почива „на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството“ по смисъла на член 56 от Процедурния правилник. Всъщност премахването на посочения вметнат текст от Правилата за персонала предхожда дисциплинарното производство, водено по отношение на жалбоподателя, така че това основание е можело да бъде представено на етапа на разследването. Така изглежда, че излагането на основанието се ръководи единствено от съдържанието на отговора на ЕЦБ на поставения от Съда на публичната служба въпрос.

128    Второ и при всички положения, това ново основание е неотносимо. Всъщност, дори и да се предположи, че в договорния контекст на трудовото правоотношение между ЕЦБ и служителите ѝ разглежданият принцип може да се приложи, Съдът на публичната служба установява, че към датата на приемане на обжалваното решение, както и впрочем към деня на съдебното заседание, германската прокуратура не е приемала решение за започване на наказателно преследване срещу жалбоподателя, позволяващо да се приеме, че е в ход наказателно производство.

129    По-нататък, колкото отново до оплакването, изведено от отказа на достъп до предадената на германската прокуратура преписка, от предоставената на Съда на публичната служба преписка също не е видно, че дисциплинарната комисия е била уведомена за това предоставяне, нито че се е основала на такава информация, за да даде становището си. От това следва, че преписката, предоставена от ЕЦБ на германските съдебни органи, на онзи етап не е била част от дисциплинарната преписка и че следователно в това отношение не може да се приеме наличието на каквото и да е неспазване на член 8.3.11 от Правилата за персонала.

130    За сметка на това от самия текст на обжалваното решение е видно, че Изпълнителният съвет е взел предвид тази информация.

131    В писмената си дуплика ЕЦБ обяснява, че дирекция „Вътрешен одит“ е предоставила „директно“ някои документи на германската прокуратура, без да посочва за кои документи става въпрос. В това отношение според Съда на публичната служба обстоятелството, че ЕЦБ не е предоставила доброволно на жалбоподателя документите, предадени „директно“ на германската прокуратура, само по себе си не нарушава Правилата за персонала, тъй като това предаване произтича от институционалната ѝ самостоятелност, предвид това че по силата на член 3 от Условията за работа всеки служител на Банката е длъжен да спазва действащите закони и полицейски правила. Също така, според Съда на публичната служба не е доказано — при все че жалбоподателят изтъква, че е получил от германската прокуратура компактдиск, съдържащ извършеното от ЕЦБ известяване — че Изпълнителният съвет се е основал на известените на тази прокуратура документи, като освен това от преписката не е видно, че те са се различавали от тези, с които жалбоподателят вече е разполагал. Съдът на публичната служба впрочем изтъква, че към датата на обжалваното решение и дори към датата на съдебното заседание германската прокуратура — както потвърждават страните в съдебното заседание — не е приемала решение за образуването на съдебно производство.

132    Колкото до упоменатата в обжалваното решение информация, съгласно която ЕЦБ е подала сигнал до германската прокуратура за случая на жалбоподателя, от една страна, от обжалваното решение не е видно, че тази информация е била определяща за приемането на това решение, по-специално тъй като определящите мотиви за наказанието се съдържат в точки 11—14 от решението. От друга страна, Съдът на публичната служба счита, че дори и жалбоподателят да е можел да коментира тази информация, това е нямало да окаже въздействие върху възприетите в точки 11—14 от обжалваното решение мотиви и следователно върху определеното от Изпълнителния съвет наказание.

–       По искането за достъп до доклада за дейността на групата

133    Най-напред следва да се подчертае, че макар и да е възможно те вече да са се съдържали и в доклада за дейността на групата, приетите от ЕЦБ доказателства в подкрепа на твърденията за нарушения, отправени срещу жалбоподателя и очертаващи така рамката на дисциплинарното производство, довело до обжалваното решение, са доказателствата, съдържащи се в доклада по член 8.3.2, по който жалбоподателят напълно е изразил позицията си и който е предоставен на разположение на дисциплинарната комисия и на Изпълнителния съвет. Докладът на OLAF, изготвен след извършено от тази служба собствено разследване със съдействието на дирекция „Вътрешен одит“ на ЕЦБ и след изслушването на някои членове на персонала, също е основен елемент от предоставената на жалбоподателя дисциплинарна преписка, по който той е могъл да се произнесе и на който главно се основава становището на дисциплинарната комисия, както е посочено в него.

134    По отношение на доклада за дейността на групата Съдът на публичната служба отбелязва, че той е изготвен на 15 март 2011 г. във връзка с първоначалното административно разследване, останало неприключено, тоест преди образуването на производството по дисциплинарно разследване по силата на член 8.3.2 от Правилата за персонала, довело до приемането на обжалваното решение. Освен това, без оглед на съдържанието на този доклад дирекция „Вътрешен одит“ ясно подчертава, когато го предоставя на OLAF на 30 март 2011 г., че той съдържа само „основните съображения и временните мерки на разследващата група по отношение на [тринадесетте] категории спорни покупки, направени в отдел „Административни услуги“, и че те по никакъв начин не трябва да се тълкуват като окончателни заключения по всяка от тези категории или по който и да е материал по преписката“. По същия начин, когато го предава на ГД „Човешки ресурси“ на 22 март 2012 г., дирекция „Вътрешен одит“ подчертава, че този доклад „само отразява накратко всички съображения и резултати от разговор[и], получени до 26 юли 2010 г., и че [следва] да се направи ясно разграничение между него и „мотивиран доклад, установяващ фактите и обстоятелствата по делото, както и наличието или липсата на достатъчни доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение“.

135    Следователно, макар и съдържанието на доклада за дейността на групата да е могло да даде насоки за разследващата дейност на OLAF, по същия начин, както и всяка друга предоставена от ЕЦБ информация в рамките на механизма за техническо сътрудничество за целите на разследванията на OLAF, и да е могло да води разследващата комисия в работата ѝ по разследване с оглед на приемането на доклада по член 8.3.2, въпросният доклад за дейността не може да се счита за окончателен доклад от името на Банката, за разлика от доклада по член 8.3.2, или да се счита за мотивиран доклад по смисъла на член 6, параграф 14 от циркулярно писмо № 1/2006.

136    Всъщност с оглед на предварителния характер на констатациите и изводите, които евентуално би могло да се съдържат в доклада за дейността на групата, както и с оглед на законния интерес от запазване на анонимността на подалото сигнала лице, първо уведомило администрацията за някои смущения във функционирането на отдел „Административни услуги“, Съдът на публичната служба счита, че този доклад е имал характер на подготвителна записка, съставена преди започването на дисциплинарно производство, на която органът по вземане на решение, а именно Изпълнителният съвет, не се е основал, за да приеме обжалваното решение. Следователно в качеството си на вътрешен документ тази подготвителна записка не е част от дисциплинарната преписка и въз основа на Правилата за персонала предоставянето ѝ на жалбоподателя не е било необходимо за спазването на правото му на защита (вж. в този смисъл решение N/Комисия, EU:T:1997:71, т. 92).

137    Колкото до отговора на дисциплинарната комисия по искането на жалбоподателя да получи достъп до доклада за дейността на групата, Съдът на публичната служба счита, че дисциплинарната комисия не е упражнила правото си на преценка в съответната област по неправилен начин, като е приела, че доколкото дисциплинарната преписка съдържа достатъчно доказателства — както във връзка с деянията, за които се търси отговорност от жалбоподателя, така и в подкрепа на доводите в негова защита — включването на този документ, съдържащ предварителните преценки на групата, не е имало добавена стойност и неоснователно е щяло да удължи производството (вж. в този смисъл решения R./Комисия, 255/83 и 256/83, EU:C:1985:324, т. 24 и Y/Съд, T‑500/93, EU:T:1996:94, т. 45).

138    Що се отнася до обстоятелството, че дисциплинарната комисия е получила доклада за дейността на групата, тъй като е преценила, че това е необходимо с оглед на нейния отговор на искането на жалбоподателя от 11 декември 2012 г. да получи достъп до този документ, Съдът на публичната служба счита, че действително е било по-целесъобразно дисциплинарната комисия да отхвърли искането на жалбоподателя с достатъчния мотив, че не разполага с искания документ. С оглед на това не може да се приеме, че тъй като тази комисия се е съгласила да поиска посочения документ от Банката и да го проучи, за да отговори на искането на жалбоподателя, въпросният доклад се е превърнал в съставна част от дисциплинарната преписка, и че дисциплинарната комисия непременно се е основала на доклада при приемането на становището си — в който впрочем не се прави никаква препратка към съдържанието на доклада за дейността на групата — тъй като дисциплинарната комисия противно на това подчертава в точка 9 от становището си, че „се основава главно на фактите, установени в доклада на OLAF“.

139    За по-голяма изчерпателност Съдът на публичната служба припомня, че при всички положения — макар администрацията да е длъжна да предостави на засегнато лице документите, на които изрично се позовава при приемането на решение с неблагоприятни последици, а що се отнася до Банката, съгласно член 8.3.11 от Правилата за персонала тя е длъжна да му даде възможност „да направи копия от всички материали по преписката, включително тези, чрез които е възможно да бъде оневинено“ — непредоставянето на някои документи може да доведе до отмяна на съответното решение само ако направените оплаквания е можело да бъдат доказани единствено чрез позоваване на последните документи и, с други думи, непредставянето на поисканите от жалбоподателя документи е могло в ущърб на заинтересованото лице да повлияе на провеждането на дисциплинарното производство и на съдържанието на дисциплинарното решение (вж. решения Tzoanos/Комисия, C‑191/98 P, EU:C:1999:565, т. 34 и 35, и E/Комисия, T‑24/98 и T‑241/99, EU:T:2001:175, т. 92 и 93).

140    Дори и да се предположи обаче, че някои елементи от доклада за дейността на групата може да не са били възпроизведени в доклада по член 8.3.2 или в този на OLAF, или че докладът за дейността на групата може да бъде приравнен на мотивиран доклад, приет при неспазване на предписанията на циркулярно писмо № 1/2006, жалбоподателят не успява да докаже, че ЕЦБ се е основала на този доклад, и по-специално да посочи кои конкретни и решаващи елементи както от становището на дисциплинарната комисия, така и от обжалваното решение, са могли да бъдат доказани единствено чрез позоваването на други документи, различни от тези, които са му били известни, в случая чрез позоваване на данни, които се съдържали в доклада за дейността на групата.

141    Всъщност, макар и жалбоподателят да е изтъкнал — преди да се запознае с доклада за дейността на групата — възможността този доклад да съдържа оневиняващи го доказателства, Съдът на публичната служба установява, че след като жалбоподателят е получил поверителна редакция на този доклад на 9 октомври 2014 г., като се е обърнал към германската прокуратура, и след това, на 10 ноември 2014 г. — и неповерителна редакция, предоставена от ЕЦБ по искане на Съда на публичната служба, в отговора си от 6 ноември 2014 г., който той не допълва след гореспоменатото предоставяне от 10 ноември 2014 г., той се ограничава да се позове на откъси от своята жалба и да посочи по общ начин четири елемента, които според него не били доказани в доклада по член 8.3.2, нито в доклада на OLAF, без да уточнява кои откъси от тези доклади има предвид. По този аспект Банката обаче посочва в становището си от 24 ноември 2014 г. кои документи доказват тези четири елемента.

142    Запитан по този въпрос в съдебното заседание, жалбоподателят дава за пример два откъса от доклада за дейността на групата, които не били възпроизведени в доклада по член 8.3.2. Първият, свързан с това, че служители на отдел „Административни услуги“ получили мобилни телефони „BlackBerry“ от ГД „Информационни системи“, не може обаче да опровергае факта, че самият жалбоподател е одобрил покупката на такива телефони, при все че ГД „Информационни системи“ е отказала да извърши такова придобиване. Колкото до факта, че само двама от шестимата шофьори на ЕЦБ са били разпитани и единият от тях е потвърдил, че видеоигрите действително са били предоставени на разположение на шофьорите, това не са елементи, които, ако жалбоподателят беше узнал за тях на етапа на доклада по член 8.3.2, са щели да му позволят надлежно да оспори твърденията срещу него. В крайна сметка, с оглед на отговорите на жалбоподателя, включително и в съдебното заседание, Съдът на публичната служба установява, че като се имат предвид документите, с които групата вече е била запозната, докладът за дейността ѝ не е съдържал никакво уличаващо доказателство, което е могло в ущърб на заинтересованото лице действително да окаже въздействие върху протичането на дисциплинарното производство и върху съдържанието на обжалваното решение, нито впрочем оневиняващо доказателство.

143    С оглед на гореизложеното, първото основание, както и искането на жалбоподателя да бъде разпоредено на Банката да му предостави сигнала до германската прокуратура и доклада за дейността на групата, с който той междувременно се е запознал, като се е обърнал към тази прокуратура, следва да бъдат отхвърлени.

 По второто основание, изведено от незаконосъобразността на член 8.3.5 от Правилата за персонала с оглед на принципа на безпристрастност и член 47 от Хартата

 Доводи на страните

144    С изтъкването на това основание жалбоподателят в действителност повдига възражение за незаконосъобразност на член 8.3.5 от Правилата за персонала. Всъщност според него за разлика от членове 4 и 5 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, което се отнася до дисциплинарното производство, член 8.3.5 от Правилата за персонала предвижда генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ да участва в дисциплинарната комисия. Според жалбоподателя, доколкото обаче генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ упражнява „върховна власт върху всички членове на персонала, по-специално върху ръководните кадри, както и върху останалите членове на дисциплинарната комисия (с изключение на нейния председател и до известна степен на членовете, определени от комитета по персонала)“, член 8.3.5 от Правилата за персонала не спазвал принципа на безпристрастност и член 47 от Хартата. Жалбоподателят твърди, че в случая заместник генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ се държал като обвинител по време на изслушването пред дисциплинарната комисия и не правел нищо друго, освен да набляга на уличаващите го доказателства, незачитайки по този начин принципа на неутралност. Заместник генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ дори му представил насреща доказателства, които получил посредством „свои собствени „вътрешни“ разследвания“. Това усещане за пристрастност у жалбоподателя се усилвало от факта, че на един от членовете на дисциплинарната комисия докладът за дейността на групата бил предоставен в качеството му на член на ГД „Човешки ресурси“.

145    ЕЦБ счита, че второто основание е явно необосновано. Тя подчертава, че генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ има само един съвещателен глас в дисциплинарната комисия и заседава с други четирима членове. Било законосъобразно представител на генералната дирекция на ЕЦБ, която упражнява надзора върху спазването на задълженията от страна на членовете на персонала, в случая ГД „Човешки ресурси“, да заседава в тази комисия. Твърденията на жалбоподателя за евентуално влияние на ГД „Човешки ресурси“ върху дисциплинарната комисия били пълна спекулация. Като доказателство за това ЕЦБ посочва, че конкретно дисциплинарната комисия е препоръчала наказание — а именно понижаване с две категории заплащане — което е било по-леко от окончателно определеното от Изпълнителния съвет в обжалваното решение. Що се отнася до съществуващите различия между Правилата за персонала и тези, предвидени в Правилника за длъжностните лица, Банката припомня, че те произтичат само от функционалната самостоятелност на ЕЦБ.

 Съображения на Съда на публичната служба

146    Следва да се припомни, че по силата на член 36.1 от Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ последната разполага с функционална самостоятелност по отношение на приложимата за персонала ѝ правна уредба, която се различава от правилата, приложими за длъжностните лица и останалите служители на Съюза, посочени в член 336 ДФЕС, и която освен това е самостоятелна по отношение на правото на държавите членки (вж. решение Pflugradt/ЕЦБ, T‑178/00 и T‑341/00, EU:T:2002:253, т. 48).

147    Дори и сами по себе си тези съображения в случая да не съставляват пречки жалбоподателят да твърди незаконосъобразност на член 8.3.5 от Правилата за персонала, следва да се припомни, че: трудовото правоотношение между ЕЦБ и служителите ѝ е договорно, а не се основава на правилника; при все това то се вписва в рамките на изпълнението от страна на служителите на ЕЦБ на функции от европейски публичен интерес и следователно то има големи сходства с основаното на правилника правоотношение, съществуващо между европейското длъжностно лице и неговата институция, така че на това основание може да съдържа дисциплинарен режим; този дисциплинарен режим е бил неразделна част от условията, известни на жалбоподателя и приети от него към момента, когато свободно е подписал трудовия си договор с ЕЦБ, който договор препраща към Условията за работа; накрая, възможността на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор в случай на тежко нарушение на наетото лице също е предвидена в трудовото частно право на повечето държави членки и в по-голямата част от тези правни уредби посочената възможност е съпътствана от по-малко гаранции в закрила на наетото лице, отколкото в рамките на трудово правоотношение между ЕЦБ и нейните служители (решение X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 61 и 68—70).

148    Следователно в рамките на институционалната си самостоятелност ЕЦБ може да предвиди дисциплинарен режим, включващ дисциплинарна комисия, правилата за чието съставяне се отклоняват, дори съществено, от правилата, съдържащи се в раздел 2 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, относно дисциплинарния съвет, предвиден за длъжностните лица и другите служители на Съюза. С оглед на казаното, що се отнася до разглеждания в случая дисциплинарен режим, който не е бил в сила в делото, приключило с решение X/ЕЦБ (EU:T:2001:251), трябва да се приеме, че в стремежа си към добра администрация и справедливост ЕЦБ е поискала дисциплинарното решение на Изпълнителния съвет да бъде взето, като се вземе предвид становище на орган с определен неутралитет и безпристрастност.

149    В това отношение Съдът на публичната служба изтъква, че съгласно член 8.3.5 от Правилата за персонала в състава на дисциплинарната комисия на ЕЦБ влиза външно за институцията лице, което я председателства, както и генералният директор или заместник генералният директор на ГД „Човешки ресурси“. В състава ѝ се включват и други двама назначени от ЕЦБ членове от персонала и един член, предложен от представителството на персонала, като тримата последни членове не могат да принадлежат към същата служба като тази на служителя, който е обект на дисциплинарното производство. Освен това служителят — обект на това производство, има възможността да направи отвод на един от членовете на дисциплинарната комисия.

150    Макар да не е предвиден същият баланс между броя на определените от администрацията членове и членовете, определени от представителството на персонала, както това е направено в Правилника за длъжностните лица, Съдът на публичната служба счита, че първо, съставът на дисциплинарната комисия, по-специално това, че членовете са от различни служби, второ, обстоятелството, че в член 8.3.7 от Правилата за персонала е предвидено, че „разискванията и работата на дисциплинарната комисия имат личен и поверителен характер и че членовете му действат в лично качество и изпълняват функциите си напълно независимо“, трето, колегиалният характер на обсъжданията, и накрая, четвърто, възможността заинтересованото лице да поиска отвод на някой от членовете, представляват, в контекст, в който този правилник не се прилага, достатъчни гаранции за безпристрастност и обективност на становището, което дисциплинарната комисия трябва да изготви и приеме, преди то да бъде предадено на Изпълнителния съвет (вж. в този смисъл решение Onidi/Комисия, T‑197/00, EU:T:2002:135, т. 132).

151    В това отношение обстоятелството, че генералният директор или заместник генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ е член по право на дисциплинарната комисия, не означава — противно на спекулативно поддържаното от жалбоподателя — че той упражнява или че може да упражни „върховна власт върху всички членове на персонала“ и съответно върху разискванията в дисциплинарната комисия.

152    По-специално, от една страна, не е доказано, че такова лице — било то и генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ — непременно би реагирало с обвинение в уличаващи действия. Съдът на публичната служба впрочем счита, че в контекст, в който Правилникът за длъжностните лица не се прилага, какъвто е характеризиращият трудовите правоотношения между ЕЦБ и нейните служители контекст, е допустимо в дисциплинарната комисия интересите на Банката да бъдат представлявани от такъв член на персонала, още повече че генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ не е член на Изпълнителния съвет — органът, който взема решения по дисциплинарни въпроси.

153    От друга страна, твърдението на жалбоподателя, че генералният директор или заместник генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ е имал достъп до вътрешна информация, с която си е послужил, за да повлияе на работата на дисциплинарната комисия, трябва да бъде отхвърлено, тъй като то по никакъв начин не е доказано и противоречи на принципа на колегиалност на разискванията, както и на факта, че е възможно всеки член на дисциплинарната комисия да изрази различно становище — нещо, което несъмнено е нямало да пропусне да направи например членът, определен от представителството на персонала, ако му е бил представен документ извън дисциплинарната преписка. Освен това жалбоподателят не може да упреква един от определените от администрацията членове за това, че в хода на изслушването му от дисциплинарната комисия този член му е задавал въпроси по начин, който той е възприел като съдържащ обвинение. Всъщност такова поведение — дори да се допусне, че е доказано — не издава непременно предубеждение, а би могло да се обясни с желанието да се допринесе за състезателния характер на разискванията, като на жалбоподателя се предявят отправените срещу него твърдения за нарушения.

154    Така, макар жалбоподателят субективно да е възприел изказванията в хода на изслушването му от страна на заместник генералния директор на ГД „Човешки ресурси“ като направени с обвинителен тон, само по себе си това обстоятелство не е признак за нарушаване на правото на защита или на принципа на презумпцията за невиновност, най-вече като се има предвид фактът, че въпреки позицията на някои членове в полза на уволнението като наказание, дисциплинарната комисия в крайна сметка препоръчва по-лека мярка (вж. в този смисъл решение Zavvos/Комисия, T‑21/01, EU:T:2002:177, т. 336).

155    Не може също така категорично да се твърди, че поради функциите си генералният директор или заместник генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ непременно се намира в положение на конфликт на интереси, а именно в положение, при което на служител се налага при изпълнение на служебните си задължения да вземе решение по въпрос, от чието разглеждане или разрешаване той има личен интерес, който може да попречи на неговата независимост (относно понятието за конфликт на интереси вж. решение Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 223). Трябва по-специално да се подчертае — както Банката отбелязва — че в случая членовете на разследващата група, служителите на ЕЦБ, участвали по доклада по член 8.3.2, и членовете на дисциплинарната комисия са различни лица.

156    Съдът на публичната служба освен това отбелязва, че член 8.3.5 от Правилата за персонала възлага председателството на дисциплинарната комисия не на генералния директор или заместник генералния директор на ГД „Човешки ресурси“, а на външно за ЕЦБ лице, макар това лице да няма право на глас — в случая бивш член на Съда на публичната служба. Освен това член 8.3.6 от Правилата за персонала изрично предвижда задължението за отвод на всеки член на дисциплинарната комисия в случай на конфликт на интереси.

157    Във всички случаи съдебният контрол от страна на съда на Съюза в рамките на жалба по член 270 ДФЕС или, както е в случая, по член 36.2 Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, осигурява подходящо и ефективно правно средство за защита пред независим и безпристрастен съд по смисъла на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и практиката на Европейския съд по правата на човека, с което във всяка хипотеза могат да се отстранят твърдените от жалбоподателя пропуски и нередности, в това число при съставянето на дисциплинарната комисия (вж. в този смисъл решение Andreasen/Комисия, T‑17/08 P, EU:T:2010:374, т. 145).

158    С оглед на гореизложеното второто основание, изведено от незаконосъобразност на член 8.3.5 от Правилата за персонала, трябва да бъде отхвърлено.

 По третото основание, изведено от неспазване на презумпцията за невиновност, на принципа на безпристрастност, както и на членове 47 и 48 от Хартата

 Доводи на страните

159    С третото си основание жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение Изпълнителният съвет не е отговорил на оплакванията, които първият е отправил в защитната си записка и които не са били взети предвид от дисциплинарната комисия. Жалбоподателят по същество обвинява ЕЦБ, че от самото начало е приела, че той е виновен за деянията, в които е упрекван. Така според него Банката не е взела предвид приноса му за същественото подобряване на множество аспекти от функционирането на отдел „Административни услуги“. Той също така бил обект на пристрастно производство, тъй като двама от четиримата членове с право на глас в дисциплинарната комисия, сред които несъмнено и заместник генералният директор на ГД „Човешки ресурси“, приели, че съгласно съществуващите доказателства нарушенията, в които той е упрекван, са мотивирани от преследване на личен интерес на жалбоподателя. В рамките на настоящото основание той добавя, че в обжалваното решение Изпълнителният съвет е изопачил становището на дисциплинарната комисия, тъй като е споменал горепосочената позиция на двама членове на дисциплинарната комисия, при все че в становището си тази комисия е приела с мнозинство от членовете си, че не е била убедена във възможността да бъде установено преследване на личен интерес „без никакво съмнение“. Накрая, сигналът до германската прокуратура, при неспазване на препоръките на OLAF, по същия начин бил знак за незачитане на презумпцията за невиновност.

160    ЕЦБ иска третото основание да бъде отхвърлено като явно необосновано в правно отношение, като от самото начало подчертава, че съгласно съдебната практика в тази област Изпълнителният съвет по никакъв начин не е задължен да поставя, нито да припомня в решението за определяне на наказанието всички аспекти, оспорвани от засегнатия служител пред дисциплинарната комисия. Банката по-нататък подчертава, че изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че е той бил отстранен по време на етапите на разследване, по никакъв начин не доказва нарушение на презумпцията за невиновност и впрочем жалбоподателят не можел да възобновява разискванията, приключили с решение AX/ЕЦБ (EU:F:2012:195), за законосъобразността на мерките за отстраняването му от длъжност. Освен това фактът, че дисциплинарната комисия не е решила да сподели гледната точка на жалбоподателя, подробно изложена в писменото му становище, с което тази комисия се е запознала изцяло, не води до никакво нарушение на принципа на презумпцията за невиновност. ЕЦБ освен това била свободна да предостави на германската прокуратура преписка, дори и OLAF да не е препоръчала такова действие.

161    Колкото до обвиненията на жалбоподателя, че производството по разследване, дисциплинарното производство и обжалваното решение издавали желание на Банката да докаже вината му, ЕЦБ не само счита, че те са лишени от каквото и да е основание, но и изразява съжаление, че жалбоподателят „изтъква [подобни] хипотетични и недобросъвестни твърдения пред [п]очитаемия Съд на публичната служба“.

 Съображения на Съда на публичната служба

162    Следва да се припомни, че нарушение на презумпцията за невиновност може да бъде установено само при наличие на доказателства, че от самото начало на дисциплинарното производство администрацията е имала намерение във всички случаи да наложи наказание на съответното лице, независимо от дадените от него обяснения (вж. решение Pessoa e Costa/Комисия, T‑166/02, EU:T:2003:73, т. 56).

163    Що се отнася до отстраняването от длъжност на жалбоподателя преди приемането на обжалваното решение, трябва да се подчертае, че възможността по член 46 от Условията за работа за отстраняване на даден член на персонала от длъжност няма за цел той да бъде наказан (вж. в този смисъл решение X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 151), а позволява на администрацията да приеме обезпечителна мярка, за да не може служителят да възпрепятства провеждането на разследването.

164    С оглед на тези уточнения Съдът на публичната служба счита, че по отношение на третото основание на жалбоподателя неговите доводи частично имат за цел да оспорят мотивите или липсата на мотиви на обжалваното решение. Доколкото е предмет на петото основание, този аспект ще бъде разгледан в неговите рамки.

165    По отношение на останалата част следва да се установи, че с доводите си жалбоподателят има за цел главно да упрекне дисциплинарната комисия и Изпълнителния съвет, че не са споделили защитаваната от него гледна точка в хода на дисциплинарното производство.

166    Що се отнася обаче до обстоятелството, че двама членове на дисциплинарната комисия са се изказали — както това им позволява член 8.3.15 от Правилата за персонала — в смисъл, че нарушенията, в които жалбоподателят е упрекван, са мотивирани от това, че той преследва личен интерес, то по никакъв начин не може да докаже нарушение на принципа на презумпцията за невиновност. Всъщност подобна позиция е единствено отражение на принципа на колегиалност на разискванията и възможността да се изкаже мнение, което се различава от окончателното становище, прието с мнозинство от дисциплинарната комисия. По този аспект в становището на дисциплинарната комисия действително не се приема, че личният интерес „[е можел] да бъде доказан, в тесния смисъл, без никакво съмнение“. По отношение на останалото дисциплинарната комисия обаче отхвърля като неоснователни твърденията на жалбоподателя, съдържащи се по-специално в защитната му записка и свързани с нарушение на правото му на защита.

167    Освен това според Съда на публичната служба фактът, че в случая Изпълнителният съвет решава да наложи едно от най-тежките дисциплинарни наказания, предвидени в Правилата за персонала, сам по себе си не доказва, че презумпцията за невиновност е нарушена в хода на дисциплинарното производство.

168    Що се отнася до сигнала до германската прокуратура, той попада в полето на правомощията на ЕЦБ в рамките на институционалната ѝ самостоятелност и с нищо не предопределя позицията, която германските съдебни органи биха приели в полето на собствената им компетентност, а именно наказателното право. Впрочем в отговора си от 6 ноември 2014 г. на процесуално-организационните действия жалбоподателят посочва, че е получил от германската прокуратура копие на компактдиск, съдържащо подадения от ЕЦБ сигнал, но не е бил в състояние да установи каквото и да е доказателство в подкрепа на твърденията му за нарушение на принципа на презумпцията за невиновност.

169    По отношение на останалата част Съдът на публичната служба не открива в доводите на жалбоподателя дори начало на доказателство в подкрепа на неговите, при това сериозни, твърдения, че в неговия случай принципът на презумпцията за невиновност е нарушен от ЕЦБ.

170    Поради това третото основание следва да бъде отхвърлено.

 По четвъртото основание, изведено от неспазване на задължението за полагане на дължима грижа поради незачитане на принципа за разумните срокове

 Доводи на страните

171    С това основание жалбоподателят упреква ЕЦБ за това, че взети заедно, първоначалното производство по административно разследване и дисциплинарното производство, приключило с обжалваното решение, са продължили повече от три години. Подобен интервал от време не бил разумен и макар някои срокове да се дължат на производството по разследване на OLAF, на ЕЦБ трябвало да се търси отговорност за сроковете, свързани с разследванията на OLAF, тъй като докладите от разследването на тази служба не са обжалваеми актове. Като се позовава на решение Andreasen/Комисия (F‑40/05, EU:F:2007:189), жалбоподателят изтъква и че за периода на производството той е бил отстранен от длъжност в продължение на 38 месеца.

172    ЕЦБ счита, че четвъртото основание е явно лишено от правна обосновка, като съгласно посоченото от нея самият жалбоподател признава, че Банката е спазила предвидените в член 8.3.2 от Правилата за персонала срокове. Освен това с оглед на съдебната практика в тази област не било налице каквото и да е незачитане на принципа за разумните срокове. Колкото до периода, през който той е бил отстранен от длъжност, този въпрос не бил част от предмета на настоящата жалба.

 Съображения на Съда на публичната служба

173    В областта на дисциплинарната отговорност ЕЦБ, или съответно OLAF, са длъжни да полагат грижа от момента, в който са узнали фактите и действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения на задълженията на служителите на ЕЦБ, за да преценят дали следва да се започне разследване, както и впоследствие, ако това се налага, при провеждането на това разследване, а що се отнася до ЕЦБ — при провеждането на дисциплинарното производство (вж. по аналогия решение Kerstens/Комисия, F‑12/10, EU:F:2012:29, т. 125).

174    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика уредбата на сроковете за провеждане на дисциплинарно производство в темпорално отношение не са прекратителни, а представляват преди всичко правило за добра администрация, налагащо на институцията надлежно да проведе дисциплинарното производство и да действа така, че всяко следващо процесуално действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното (решение D/Комисия, T‑549/93, EU:T:1995:15, т. 25). Съдът на Съюза впрочем е подчертал, че за да се прецени разумният срок, в рамките на който трябва да се проведе едно дисциплинарно производство, трябва „да се вземе предвид единствено периодът от време, изтекъл между едно процесуално действие и следващото, [и че т]ази преценка не е обвързана с цялата продължителност на дисциплинарното производство“ (решение Teixeira Neves/Съд, T‑259/97, EU:T:2000:208, т. 123 и цитираната съдебна практика).

175    Така при провеждането на дисциплинарните производства ЕЦБ трябва да следи предприемането на всяко действие да става в разумен срок спрямо предходното (вж. в този смисъл решения Kerstens/Комисия, EU:F:2012:29, т. 124 и Goetz/Комитет на регионите, F‑89/11, EU:F:2013:83, т. 126).

176    В случая, от момента, в който узнава за твърденията на подалото сигнала лице, Банката през февруари 2010 г. създава разследваща група, чиято работа не успява да приключи поради започването на разследване на същите факти от страна на OLAF на 1 юли 2010 г., за което Банката е уведомена на 26 юли с.г. Разследването на OLAF включва по-конкретно посещение в помещенията на ЕЦБ, както и изслушването на 13 членове на персонала на Банката. Работата на OLAF приключва с предоставянето на 27 януари 2012 г. на ЕЦБ на окончателен доклад от разследването.

177    В това отношение Съдът на публичната служба приема, че производството по първоначално административно разследване и производството по разследване на OLAF са били образувани в разумен срок, в случая малко след като съответно Банката и OLAF са узнали фактите и действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения на задълженията на служителите на ЕЦБ (вж. в този смисъл решения François/Комисия, T‑307/01, EU:T:2004:180, т. 48 и López Cejudo/Комисия, F‑28/13, EU:F:2014:55, т. 90).

178    Що се отнася до продължителността на разследването на OLAF, а именно 19 месеца, тя изглежда разумна с оглед на броя и естеството на спорните покупки, както и на техническия характер на някои вещи, по отношение на които се е водело разследването.

179    Впоследствие Банката приема доклада по член 8.3.2, с който се образува дисциплинарното производство и се определя неговият обхват. Приемането на този доклад на 19 ноември 2012 г. е извършено след изслушване на жалбоподателя и след отчитане на всички внесени от него на 24 август 2012 г. документи и след представеното от него на 18 октомври с.г. становище относно предоставения му проектодоклад. В това отношение Съдът на публичната служба счита, че деветте месеца, които са изминали между предоставянето на доклада на OLAF на ЕЦБ и приемането от Банката на доклада по член 8.3.2, не са прекомерен срок с оглед на включените многобройни и обемни документи и множеството представени от жалбоподателя становища преди приемането на доклада по член 8.3.2. Освен това ЕЦБ не може да бъде упреквана, че в изпълнение на вътрешните си разпоредби е счела за необходимо наред с първоначалното административно разследване и разследването на OLAF да започне ново вътрешно административно разследване, за да изготви доклада по член 8.3.2 (вж. в този смисъл решение Goetz/Комитет на регионите, EU:F:2013:83, т. 131 и 132). Всъщност първоначалното административно разследване, останало неприключено, което е проведено на основание на циркулярно писмо № 1/2006, не предопределя — както това е видно от член 2, параграф 1 от него — образуването на дисциплинарно производство, което може да бъде започнато единствено при спазване на изискванията по член 8.3 от Правилата за персонала, и по-специално по член 8.3.2. Освен това в случая лицата, от които е съставена разследващата група, са различни от сътрудничилите за изготвянето на доклада по член 8.3.2.

180    След определянето на нейния състав на 27 ноември 2012 г. дисциплинарната комисия се запознава през януари 2013 г. с писмените и устните становища на жалбоподателя и издава своето становище на 5 април 2013 г. В това отношение Съдът на публичната служба счита, че с приключването на своята работа в срок от четири месеца тази комисия е работила с нужната бързина, при това по една сложна преписка и въпреки многобройните становища и оспорвания на жалбоподателя, по-специално относно протокола от изслушването му от дисциплинарната комисия.

181    Колкото до приемането на обжалваното решение на 28 май 2013 г. — след като жалбоподателят представя становището си на 24 април с.г. — то е в съответствие както с предвидения в член 8.3.17 от Правилата за персонала срок, така и с принципа за разумния срок.

182    Така от хронологията на проведеното в случая дисциплинарно производство е видно, че периодът от време, изтекъл между всяко действие в производството и следващото действие, е напълно разумен и макар да е възможно да е имало забавяне, същото се е дължало на необходимостта да се спази правото на защита на жалбоподателя и да се отговори на множеството коментари и становища, представени от неговия пълномощник (вж. решение Teixeira Neves/Съд, EU:T:2000:208, т. 125).

183    Съдът на публичната служба освен това счита, че взети в своята цялост, както производството по първоначалното административно разследване, така и дисциплинарното производство са продължили в разумен период от време, в случая три години и три месеца. Съдът на публичната служба обаче изтъква, че във всички случаи жалбоподателят не е поддържал, че Банката не е спазила срок, предвиден в разпоредбите ѝ, приложими в дисциплинарната област.

184    Накрая, макар наистина по време на разследванията, предхождащи започването на дисциплинарно производство, и по време на дисциплинарното производство жалбоподателят да се е намирал в положение на очакване и несигурност, по-специално що се отнася до професионалното му бъдеще, този аспект не може да засегне законосъобразността на обжалваното решение, тъй като това положение е характерно за всяко дисциплинарно производство, а в случая започването на последното се обосновава с интереса на Съюза, който е изисквал от ЕЦБ при наличие на твърдения, хвърлящи съмнение върху лоялността на нейните служители, какъвто е жалбоподателят, да вземе необходимите мерки, включително временното му отстраняване от длъжност, за да се увери в безупречността на професионалното му поведение (вж. в този смисъл решение Pessoa e Costa/Комисия, EU:T:2003:73, т. 66).

185    С оглед на гореизложеното четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено.

 По петото основание, изведено от неспазване на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

186    Според жалбоподателя в обжалваното решение не са изложени мотиви относно оплакванията му, изведени от нарушаването на основните му права, от незачитане на принципа за разумните срокове и от задължението за полагане на дължима грижа. В него не се съдържали и разяснения относно отправените срещу жалбоподателя твърдения за нарушения, относно твърденията за неизпълнени задължения и относно степента, в която фактите, в които той е упрекван, се свързвали с нарушаването на всяко от задълженията, установено от Банката. В обжалваното решение не се уточнявали надлежно мотивите, с които Изпълнителният съвет е решил да наложи по-тежко наказание от препоръчаното от дисциплинарната комисия. В решението не се обяснявали и причините, поради които Банката решила, че е загубила доверието си към жалбоподателя, при все че в становището си дисциплинарната комисия посочва, че загуба на доверие може да бъде установена само ако бъде доказано — а случаят не е такъв — че жалбоподателят е преследвал личен интерес.

187    Банката иска основанието да бъде отхвърлено, като подчертава, че видно от съдържанието на доводите на жалбоподателя, изглежда той не е разбрал обхвата на задължението за мотивиране, още повече в случай като настоящия, добре известен на заинтересованото лице. ЕЦБ оспорва позицията на жалбоподателя, съгласно която за установяването на загубата на доверие между служител и неговия работодател е необходимо да се приведе доказателство, че действията на служителя са били мотивирани от личен интерес.

 Съображения на Съда на публичната служба

188    Предвиденото в член 296 ДФЕС и припомнено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, който има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени дали актът с неблагоприятни последици е обоснован, и от друга страна, да позволи упражняването на съдебен контрол (вж. решения Michel/Парламент, 195/80, EU:C:1981:284, т. 22, Lux/Сметна палата, 69/83, EU:C:1984:225, т. 16 и Camacho-Fernandes/Комисия, F‑16/13, EU:F:2014:51, т. 111).

189    Въпросът дали мотивите на решението на ЕЦБ за налагане на наказание на неин служител отговарят на тези изисквания следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, в случая областта на дисциплинарната отговорност. В това отношение обаче, макар че дисциплинарната комисия и Изпълнителният съвет трябва да посочат фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на тяхното становище и/или решения, както и съображенията, които са наложили приемането им, все пак не се изисква те да обсъждат всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованото лице в хода на производството. Във всички случаи дадено решение е достатъчно мотивирано, когато е издадено в познат за съответния служител контекст, който му дава възможност да разбере значението на приетата спрямо него мярка (решение EH/Комисия, F‑42/14, EU:F:2014:250, т. 131 и цитираната съдебна практика).

190    Ако обаче, както е в случая, наложеното на заинтересованото лице наказание в крайна сметка се окаже по-тежко от предложеното от дисциплинарната комисия, трябва да се приеме, че предвид присъщите за всяко дисциплинарно производство изисквания, дори в рамките само на договорно трудовоправно отношение, в решението на Банката трябва да се изложат мотивите, които са я накарали да се отклони от приетото от дисциплинарната ѝ комисия становище (вж. в този смисъл решения F./Комисия, 228/83, EU:C:1985:28, т. 35, N/Комисия, T‑198/02, EU:T:2004:101, т. 95 и EH/Комисия, EU:F:2014:250, т. 132).

191    В случая Съдът на публичната служба изтъква, че контекстът, в който е взето обжалваното решение, е бил обстойно познат за жалбоподателя, по-специално с оглед на съдържанието на многобройните писмени и устни становища, представени от него в хода на дисциплинарното производство, в това число по проектите на актовете, изготвени в рамките на това производство, като например на протоколите от изслушванията. По-специално, за разлика от твърдяното от жалбоподателя, твърденията за нарушения, в които е упрекван, се съдържат по достатъчно ясен и точен начин в доклада по член 8.3.2., както и в становището на дисциплинарната комисия — както това по-конкретно е посочено в точки 67, 70 и 81 от настоящото решение — документи, във връзка с които той е бил напълно изслушан.

192    По-нататък, в становището на дисциплинарната комисия са отчетени твърденията за нарушения, в които е упрекван жалбоподателят, различните действащи в ЕЦБ правила и разпоредби, които според преценката на тази комисия той е нарушил, както и причините, поради които тя е счела за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени по-специално в защитната му записка, че правото му на защита не било спазено. В становището си тази комисия посочва и разисканите от нея въпроси. От становището е видно, че членовете ѝ са били разделени по въпроса дали жалбоподателят трябва да бъде уволнен, но за сметка на това са постигнали консенсус по факта, че уволнение може да бъде наложено, ако „освен това нарушенията на служебните задължения са били мотивирани от преследването на личен интерес, който непоправимо е разрушил доверието между ЕЦБ и [жалбоподателя]“. В този контекст двама членове на дисциплинарната комисия считат, че материалите по преписката в този смисъл имат достатъчна доказателствена сила, но в крайна сметка мнозинството от членовете не считат, че са „напълно убедени, че може да бъде доказан личен интерес […] в тесния смисъл, без никакво съмнение“.

193    След като излага смекчаващите обстоятелства, които могат да се приемат в случая на жалбоподателя, дисциплинарната комисия с консенсус прави предложение за наказанието понижаване с две категории заплащане.

194    Именно в този контекст е взето обжалваното решение, в което Изпълнителният съвет посочва, че е взел предвид становището на дисциплинарната комисия, разногласията в комисията по въпроса за наличието на личен интерес, както и упоменатите в това становище смекчаващи обстоятелства. Изпълнителният съвет обаче приема като отегчаващо обстоятелство по-специално факта, че жалбоподателят е извършил нарушения на служебните си задължения, заемайки поста на ръководител, който носи особена отговорност за защита на репутацията и на финансовите интереси на ЕЦБ. След това, отново в обжалваното решение, Изпълнителният съвет излага нивото на изискванията, които има по отношение на почтеността на своя персонал, и приема, че въпросните служебни нарушения непоправимо са накърнили отношенията на доверие, което Банката счита за необходимо да има със своя персонал.

195    С оглед на гореизложеното Съдът на публичната служба счита, че обжалваното решение, във връзка със становището на дисциплинарната комисия, към което то препраща, съдържа мотиви, отговарящи на изискванията на съдебната практика, приложими и за Банката, и припомнени в точки 188—190 от настоящото решение.

196    По-специално, за разлика от това, което жалбоподателят твърди, Изпълнителният съвет е изложил причините, поради които е определил по-тежко наказание от това, което членовете на дисциплинарната комисия са успели да одобрят с консенсус. В това отношение обстоятелството, че наложеното от Изпълнителния съвет наказание съвпада с наказанието, към което е клоняло мнението на двама от четиримата членове на дисциплинарната комисия с право на глас, само по себе си не може да доведе до отмяна на дисциплинарното решение от гледна точка на задължението за мотивиране.

197    Колкото до условията, при които може да се приеме, че доверието между Банката и неин служител е загубено, следва да се подчертае, че Изпълнителният съвет не е обвързан със становището на дисциплинарната комисия и това изрично е отбелязано в член 8.3.17 от Правилата за персонала. Следователно, макар между по-голямата част от членовете на дисциплинарната комисия да е имало съгласие по въпроса, че според нея загубата на доверието може да бъде констатирана от Изпълнителния съвет само ако последният счита, че жалбоподателят е преследвал личен интерес, Съдът на публичната служба счита, че в рамките на широкото си право на преценка при определянето на изискванията си във връзка с почтеността на персонала на ЕЦБ, Изпълнителният съвет в случая е можел да приеме, че загубата на доверието е налице, включително извън предложената от дисциплинарната комисия хипотеза, тоест дори при отсъствие на доказателства за преследване на личен интерес от жалбоподателя. Съдът на публичната служба впрочем изтъква, че в становището си от 24 април 2013 г. по това на дисциплинарната комисия жалбоподателят всъщност не е изложил конкретни доводи по въпроса за загубата на доверие, при все това изтъкната от дисциплинарната комисия в становището ѝ, изпратено до Изпълнителния съвет.

198    От гореизложеното следва, че петото основание трябва да бъде отхвърлено.

 По седмото основание, изведено от явна грешка в преценката и от неспазване на принципа на пропорционалност

 Доводи на страните

199    Жалбоподателят по същество поддържа, че в обжалваното решение не се посочват ясно твърденията за нарушения, възприети за обосноваването на това решение, и не се отчитат адекватно смекчаващите обстоятелства, изтъкнати от него в хода на дисциплинарното производство. Той по-специално подчертава: факта, че всички спорни покупки са били осъществени при пълно спазване на действащите в ЕЦБ правила и са били известни и видими за останалите служби; факта, че са били установени пропуски — включително от OLAF — във финансовия контрол и надзора в отдел „Административни услуги“; обстоятелството, че когато е бил предупреден от началниците си, че не може да се извършват някои покупки, в случая покупки на рамки за електронни снимки, той е изпълнил тези указания; факта, че не е получил конкретно обучение или съвети относно приложимите бюджетни правила; служебната му ефективност при поемането на отдел „Административни услуги“, което позволило на ЕЦБ да спести няколко милиона евро; ниския процент ръководни длъжности в този отдел; мащаба на поверените му задачи, както и обстоятелството, че трябвало ежеседмично да одобрява стотиците поръчки и фактури за отдел „Административни услуги“ и че в крайна сметка спорните покупки в случая представлявали от гледна точка на общата им стойност едва една хилядна от бюджета на отдела.

200    Жалбоподателят поддържа, че поради неотчитането, или поне поради неотчитането в достатъчна степен на няколко смекчаващи обстоятелства, ЕЦБ му наложила непропорционално наказание. В това отношение той оспорва, че е накърнил репутацията на ЕЦБ, като е разрешил спорните покупки. Освен това изтъква факта, че вече е бил наказан с временно отстраняване от длъжност и с въздействието, което дисциплинарното производство е оказало както върху професионалния, така и върху личния му живот.

201    ЕЦБ иска седмото основание да бъде отхвърлено като необосновано. В това отношение тя счита, че жалбоподателят тълкува откъслечно, дори изопачаващо, обжалваното решение, в което — противно на това, което той поддържа — чрез препращане към точка 34 от становището на дисциплинарната комисия в достатъчна степен са взети предвид смекчаващите обстоятелства в случая. Банката изтъква, че жалбоподателят изразява общи твърдения за това, че не са вети предвид някои смекчаващи обстоятелства, без да ги указва ясно, което повдигало въпроса за допустимостта на подобни общи твърдения. При всички положения Банката счита, че е взела предвид всички релевантни за случая на жалбоподателя обстоятелства, но подчертава, че наличието на смекчаващи обстоятелства не може да е пречка, ipso jure, пред възможността да го уволни.

202    Според ЕЦБ рискът от накърняване на външната репутация на Банката, произтичащ от поведението на жалбоподателя, е бил очевиден, още повече че жалбоподателят не е бил в състояние да обясни къде се е намирала по-голямата част от закупените под негов надзор изделия. Що се отнася до довода, съгласно който отстраняването от длъжност в неговия случай вече представлявало много тежко наказание, което пречело да бъде уволнен, Банката припомня, че подобно отстраняване от длъжност не представлява наказание и че в неговия случай при всички положения загубата на доверие е настъпила и че тя обосновавала наложеното наказание.

 Съображения на Съда на публичната служба

203    Съдът на публичната служба счита за подходящо да разгледа настоящото седмо основание, преди да разгледа шестото.

–       Общи съображения

204    Най-напред следва да се припомни, че законосъобразността на всяко дисциплинарно наказание предполага да се установи истинността на деянията, за които е упреквано заинтересованото лице (решения Daffix/Комисия, T‑12/94, EU:T:1997:208, т. 64, Tzikis/Комисия, T‑203/98, EU:T:2000:130, т. 51 и EH/Комисия, EU:F:2014:250, т. 90).

205    По принцип определянето на тежестта на установените от дисциплинарната комисия нарушения, в които се обвинява служителят, и изборът на наказанието, което с оглед на тези нарушения изглежда най-подходящо, са предмет на широко право на преценка от страна на Банката, стига наложената санкция да не бъде непропорционална на деянието (решение E/Комисия, EU:T:2001:175, т. 85 и 86). Така съгласно установената в областта на правилниците съдебна практика, която може да бъде транспонирана в договорния контекст на ЕЦБ, посочената институция има право да извърши преценка на отговорността на нейния служител, различна от преценката на нейната дисциплинарна комисия, както и да избере впоследствие това дисциплинарно наказание, което счита за подходящо, за да бъдат санкционирани установените дисциплинарни нарушения (вж. решения Y/Съд, EU:T:1996:94, т. 56 и Tzikis/Комисия, EU:T:2000:130, т. 48).

206    Щом е установено, че фактите действително са настъпили, с оглед на широкото право на преценка, с което разполага Банката по дисциплинарни въпроси, съдебният контрол следва да се свежда до проверка дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 221 и 222 и EH/Комисия, EU:F:2014:250, т. 92).

207    Що се отнася до пропорционалността на дисциплинарното наказание спрямо тежестта на установените деяния, Съдът на публичната служба трябва да вземе предвид факта, че наказанието се определя въз основа на цялостна оценка от Банката на всички конкретни факти и обстоятелства във всеки отделен случай, като се подчертава, че подобно на Правилника за длъжностните лица, приложимата за персонала на ЕЦБ правна уредба, и по-специално член 45 от Условията за работа, не предвижда точно определено съотношение между посочените в тях наказания и възможните видове нарушения на служебните задължения, и не уточнява в каква степен наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства трябва да се отчита при избора на наказание. При това положение първоинстанционният съд проверява само дали Банката е претеглила пропорционално отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, като се има предвид, че при тази проверка съдът не може да замести Банката по отношение на нейните оценъчни съждения по този въпрос (вж. решения X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 221, Afari/ЕЦБ, EU:T:2004:77, т. 203 и BG/Омбудсман, T‑406/12 P, EU:T:2014:273, т. 64), която трябва да направи избора на дисциплинарното наказание (решение Nijs/Сметна палата, F‑77/09, EU:F:2011:2, т. 132).

–       По нарушенията на служебните задължения, за които са отправени упреци

208    В случая, съгласно установеното от Съда на публичната служба, жалбоподателят не оспорва, че е извършил покупките на спорните стоки и услуги, с други думи, не оспорва съществуването на фактите, а това, че е действал неправилно или че е извършил някакво незаконно действие във връзка с тези факти — тоест оспорва квалифицирането им като нарушения на служебните задължения.

209    От това следва, че в рамките на настоящото основание явната грешка в преценката, която жалбоподателят приписва на Изпълнителния съвет, се отнася до направената от дисциплинарната комисия констатация и преценка за тежестта на нарушенията на служебните задължения, на които Изпълнителният съвет се основава при определянето на наказанието, наложено от него на жалбоподателя. В това отношение, противно на твърденията на жалбоподателя, от становището на дисциплинарната комисия е видно изрично, че установените от нея нарушения на служебните задължения се състоят в нарушение на член 4, буква а) от Условията за работа, на членове 2, 2.2, 4.1, 4.2 и 5.1 от Кодекса за поведение, както и на указанията, съдържащи се в глави 7 и 8 от Практическия наръчник за оперативната дейност. От обжалваното решение е видно още, че Изпълнителният съвет е одобрил тези констатации на дисциплинарната комисия.

210    В това отношение разпоредбите на всички приложими за персонала на ЕЦБ правила, посочени в становището на дисциплинарната комисия, имат за цел да гарантират, че с действията си служителите на ЕЦБ се представят по достоен начин в съответствие с особено правилното и уважително поведение, което следва да се очаква от членовете на персонала на международна публична институция, дори и наети на договорна основа (вж. решения Williams/Сметна палата, T‑146/94, EU:T:1996:34, т. 65 и N/Комисия, EU:T:1997:71, т. 127). По-специално, съдържащото се в член 4, буква а) от Условията за работа задължение „за възприемане на поведение, което е съобразено с функциите им и с качеството на ЕЦБ на орган [на Съюза]“, трябва да се тълкува в смисъл, че налага на персонала на ЕЦБ именно задължения за лоялност и почтеност, подобни на тези, които се отнасят за длъжностните лица на Съюза (вж. решение Afari/ЕЦБ, EU:T:2004:77, т. 193).

211    Що се отнася до разглежданите в случая разпоредби на Кодекса за поведение, те имат за цел да уточнят задълженията за лоялност на служителите на ЕЦБ, като например задължението да държат информирани началниците си, да имат примерно поведение и да се стремят да пазят външната репутация на Банката, както и да припомнят елементарните правила, приложими във всяка финансирана с публични средства институция, а именно че вещите и оборудването на институцията трябва да бъдат използвани единствено за целите и в рамките на служебните нужди и че служителите трябва да се стремят да рационализират покупките на оборудване и да го използват по възможно най-ефективния начин.

212    Що се отнася до разглежданите в случая разпоредби на Практическия наръчник за оперативната дейност, те припомнят правилата за добро бюджетно управление при определянето на нуждите и оползотворяването на съответните бюджети на централизираните бюджетни центрове, какъвто е този на отдел „Административни услуги“, при това във връзка с услугите, предоставяни на други дирекции на ЕЦБ.

213    Колкото до описанията на нарушенията на служебните задължения, които дисциплинарната комисия е счела, че са извършени от жалбоподателя, в случая съдържащи се в точка 27 от становището на дисциплинарната комисия, според Съда на публичната служба от преписката е видно, че тази комисия правилно е стигнала до заключението, че жалбоподателят е нарушил член 4, буква а) от Условията за работа, както и разпоредбите на Кодекса за поведение и Практическия наръчник за оперативната дейност.

214    Всъщност, с оглед на вида, броя и честотата на спорните покупки, извършени за период от повече от две години и половина, както и на липсата на осезаема и убедителна обосновка за необходимостта от извършването на такива покупки за оправданите нужди на отдел „Административни услуги“, за който жалбоподателят е отговарял, последният не може разумно да твърди, че е действал в съответствие с оправданите очаквания на Банката, така както те са материализирани в приетите от нея вътрешни правила, и че не е нанесъл финансова вреда на Банката.

215    Съдът на публичната служба изтъква като пример, че поединичното придобиване на компютърна техника извън рамките на политиката на институцията за групово закупуване — в случая централизирано в ГД „Информационни системи“ — непременно е имало за резултат, както Банката потвърждава това в съдебното заседание, придобиването на тази техника на по-високи цени, като например покупката на компютри с марката X, неофициално използвани в ЕЦБ към момента на настъпване на фактите. Друг пример за поведение, което не съответства на оправданите очаквания на Банката, така както те са материализирани в приетите от нея вътрешни правила, и което е източник на финансова вреда за нея, е липсата на установен контрол над покупките, вследствие на която, по-специално, става невъзможно да се установи точното местонахождение на немалко от придобитите от отдел „Административни услуги“ вещи, предмет на изтъкнатите срещу жалбоподателя твърдения за нарушения. Освен това е странно, че служител на институция може да занесе в дома си и да съхранява в него за дълъг период от време, както е направил жалбоподателят, голям брой компютърни и фотографски артикули или пък преносима навигационна система.

216    В това отношение обстоятелството, което жалбоподателят изтъква в искането си за представяне на нови доказателства, че някои вещи впоследствие са били намерени, не може да оспори факта, че като цяло той е придобил множество вещи при неспазване на действащите правила. Освен това Съдът на публичната служба счита, от една страна, че това искане за представяне на доказателства потвърждава направеното от ЕЦБ описание на кабинета на жалбоподателя, а именно че е изглеждал като склад поради голямото струпване на вещи, главно неетикетирани, които са се намирали в него. За това свидетелства фактът, че в него са били открити неразопаковани кутии с играчки. Подобно обстоятелство може да обясни неспособността на ЕЦБ, още повече с оглед на техническия характер на въпросното оборудване, да изготви изчерпателни списъци, в които се разграничават намиращите се в помещенията ѝ вещи от тези, чието местонахождение е било неизвестно, както и от тези, принадлежащи съответно на жалбоподателя и на ЕЦБ. Това следователно може да обясни защо броят и видът на липсващите вещи, съдържащи се в доклада по член 8.3.2 и становището на дисциплинарната комисия, може да се различават леко от съдържащите се в доклада на OLAF или в този за дейността на групата, като от тази разлика при все това не произтича явна грешка в преценката. Всъщност, най-общо, жалбоподателят не успява да опровергае факта, че множество придобити по негово разпореждане вещи са липсвали и че тези покупки са били извършени без осезаема и валидна професионална обосновка. От друга страна, и във всички случаи, с обжалваното решение ЕЦБ по никакъв начин не му е наложила наказание за това, че е присвоил част от въпросното оборудване.

217    Така според Съда на публичната служба дисциплинарната комисия не е допуснала явна грешка в преценката, като е установила — както това е изложено в точки 82 и 83 от настоящото решение — че жалбоподателят е извършил „съзнателни, продължителни и за дълъг период“ нарушения на своите служебни задължения в качеството си на служител на ЕЦБ. Тя ги е квалифицирала като „много тежки и до известна степен [включващи] съзнателно незачитане на действащите в ЕЦБ правила“. От това следва, че отново без да е допуснал явна грешка, в обжалваното решение Изпълнителният съвет на ЕЦБ е повторил на свой ред тази преценка на дисциплинарната комисия, макар че е можело в решението този орган да опише по-подробно в каква степен споделя въпросната преценка.

218    По-нататък следва да се разгледа дали Изпълнителният съвет не е успял, или поне не е успял в недостатъчна степен, да вземе предвид смекчаващите обстоятелства или някои факти, за които жалбоподателят твърди.

–       По отчитането на смекчаващите обстоятелства

219    В това отношение най-напред следва да се установи, че видно от обжалваното решение, Изпълнителният съвет е взел предвид споменатите в становището на дисциплинарната комисия три смекчаващи обстоятелства, в случая пропуските във вътрешния контрол на отдел „Административни услуги“ преди встъпването в длъжност на жалбоподателя, факта, че в този отдел имало нисък процент ръководни длъжности, както и много доброто кариерно досие на жалбоподателя.

220    Жалбоподателят обаче изтъква общия контекст, в който е действал, и подчертава, че „голям брой факти и обстоятелства просто не са били взети предвид или поне не са били взети предвид в достатъчна степен от [ЕЦБ]“.

221    По този аспект, независимо от повдигнатия от Банката въпрос за допустимостта на това оплакване, Съдът на публичната служба счита, че изброените безразборно от жалбоподателя елементи не могат да докажат явна грешка в преценката, нито това, че Изпълнителният съвет на ЕЦБ не е взел предвид смекчаващите обстоятелства.

222    Всъщност, колкото до доводите на жалбоподателя, сочещи неправомерно бездействие на неговите преки ръководители, що се отнася до надзорната им роля, както и на отдел „Бюджет, контрол и организационна структура“ към ГД „Човешки ресурси“ по отношение на упражняването на бюджетен и финансов надзор върху отдел „Административни услуги“ след встъпването му в длъжност, Съдът на публичната служба припомня, че евентуалното неправомерно бездействие на тези преки ръководители и на горепосочения отдел не може да обоснове нарушенията, в които е упрекван жалбоподателят, който, в качеството си на ръководител, в случая на началник на отдел „Административни услуги“, остава отговорен за деянията си (вж. в този смисъл решение R./Комисия, EU:C:1985:324, т. 44, Z/Парламент, T‑242/97, EU:T:1999:92, т. 115 и X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 233).

223    По същия начин жалбоподателят не може да изтъква като смекчаващо обстоятелство факта, че не е бил предупреден от ГД „Администрация“ и ГД „Човешки ресурси“, и съответно в рамките на тях — от отдел „Счетоводство и обществени поръчки“ и отдел „Бюджет, контрол и организационна структура“, за това, че спорните покупки не е можело да бъдат извършени. Всъщност, без да е необходимо да навлиза в подробности за отделните извършени покупки, Съдът на публичната служба счита, че предвид характеристиките на някои от тях — като например закупуването на игрови конзоли и софтуер, сключването на абонаменти за мобилна телефония и съответстващото на тях предоставяне на мобилни телефони на членове на персонала, които нямат право да разполагат с тях съгласно вътрешните правила на Банката, или пък придобиването на вещи с цел награждаване на персонала от управлявания от жалбоподателя отдел „Административни услуги“ — у жалбоподателя е трябвало да се породят сериозни съмнения по отношение на законосъобразността на извършването на такива покупки и на съвместимостта на поведението му с ясните правила на ЕЦБ, съдържащи се по-специално в член 4, буква а) от Условията за работа, както и в Кодекса за поведение.

224    Фактът, че жалбоподателят е преустановил закупуването на рамки за цифрови снимки, когато е бил запитан по този въпрос от ръководството си — което далеч не представлява смекчаващо обстоятелство, е трябвало, напротив, да го насърчи да преразгледа начина си на управление на публичните средства — задача, която му е била възложена в качеството му на началник отдел, разполагащ със самостоятелен бюджет, по-специално когато е извършвал единични покупки на компютърна техника, като не се е съобразявал с избора за групово придобиване, разпореден от компетентната в тази област ГД „Информационни системи“.

225    По отношение на служебната ефективност на жалбоподателя, която според него позволила на Банката да спести значителни суми, Съдът на публичната служба на първо място подчертава, че макар по силата на член 45 от Условията за работа ЕЦБ да е длъжна да отчита „поведението на членовете на персонала по време на цялата им кариера“, това отчитане не е непременно равностойно на смекчаващо обстоятелство (решение EH/Комисия, EU:F:2014:250, т. 119). На второ място, Банката законосъобразно е могла да приеме, че деянията са толкова тежки, че дори професионалните постижения на жалбоподателя да са били изключителни, това обстоятелство би било без значение (вж. в този смисъл решение Yasse/ЕИБ, T‑141/97, EU:T:1999:177, т. 114). По-специално, неприемливо е служител — който се прикрива зад твърдението, че подпомага реализирането на съществени общи икономии в полза на оперативния бюджет на дадена институция — да се счита за освободен от спазването на елементарните правила за добро бюджетно и финансово управление, тъй като въпросните покупки и услуги засягат само малки суми спрямо бюджета, за който отговаря. Всъщност, каквато и да е въпросната сума, всеки публичен разход трябва да бъде извършен в съответствие със строгите бюджетни и счетоводни правила.

226    Колкото до твърдението на жалбоподателя, че не е могъл да се възползва от обучение, фокусирано върху бюджетното управление и правилата за извършване на покупки, Съдът на публичната служба счита, че това твърдение е неотносимо, тъй като — дори и да се предположи, че Банката не е осигурила обучение в достатъчна степен на ръководния си персонал — този евентуален пропуск не е давал право на жалбоподателя да действа, пренебрегвайки правилата, които са изрично установени от ЕЦБ във вътрешните ѝ разпоредби.

227    Същото се отнася и до довода на жалбоподателя, изведен от натовареността на работата му. Всъщност, въпреки че отдел „Административни услуги“ е трябвало да управлява стотици поръчки за закупуване седмично, жалбоподателят е бил подпомаган от заместник началник-отдел. От преписката е видно, че и двамата са извършвали спорни покупки, и във всички случаи Съдът на публичната служба счита, че седмичният обем на обработваните от отдел „Административни услуги“ покупки не може да обоснове липсата на преценка при покупката на някои изделия, най-вече когато те не отговарят ясно на оправданите нужди на отдела.

228    По отношение на твърдението, че други отдели на ЕЦБ извършвали също толкова необосновани покупки като разглежданите в случая, Съдът на публичната служба отново припомня, че няма смисъл служителят да се позовава на факта, че никакво дисциплинарно производство не е било образувано по отношение на един или няколко други служители за деяния, аналогични на тези, за извършването на които му се търси отговорност, за да оспори наложената лично на него санкция (вж. в този смисъл решения Williams/Сметна палата, EU:C:1985:297, т. 14 и De Compte/Парламент, EU:T:1991:54, т. 170).

229    От гореизложеното следва, че обжалваното решение не съдържа явна грешка в преценката от гледна точка на отчитането на спорните факти и смекчаващите обстоятелства. Поради това следва да се разгледа дали — в съответствие с приложимата в областта на дисциплинарните производства съдебна практика — Банката е претеглила пропорционално отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, като се има предвид, че при тази проверка съдът не може да замести Банката по отношение на нейните оценъчни съждения по този въпрос.

–       По пропорционалността на наложеното наказание

230    По този аспект най-напред следва да се подчертае, че в обжалваното решение Изпълнителният съвет е взел предвид смекчаващите обстоятелства, възприети от дисциплинарната комисия, но също така е отчел отегчаващото обстоятелство, припомнено в точка 87 от настоящото решение.

231    В това отношение Съдът на публичната служба изтъква, че от приложимата за персонала на ЕЦБ правна уредба е видно, че е налице задължение за лоялност на служителя на ЕЦБ спрямо неговия институционален работодател, което трябва да го накара — още повече ако, както е при жалбоподателя, той е класиран във висока степен — да възприеме непораждащо никакво съмнение поведение, така че съществуващото доверие между Банката и самия него да бъде съхранено (решение N/Комисия, EU:T:1997:71, т. 129).

232    Следователно, предвид значимостта на съществуващото доверие между Съюза и неговите служители, както по отношение на вътрешното функциониране на Съюза, така и по отношение на външния му образ, а също и предвид цялостната формулировка на разпоредбите на член 4, буква а) от Условията за работа и тези на Кодекса за поведение, упоменати в становището на дисциплинарната комисия, посочените разпоредби обхващат всяко обстоятелство или поведение, при което — предвид професионалната му степен и упражняваните от него функции, както и предвид характерните за съответния случай особености — служителят на ЕЦБ трябва осъзнава, че в очите на третите лица е възможно да възникне недоразумение във връзка с преследваните от Съюза интереси, на които се предполага, че той служи (вж. по аналогия решение Gomes Moreira/ECDC, F‑80/11, EU:F:2013:159, т. 63).

233    По-специално, в конкретния контекст на Банката — финансова институция на Съюза, действаща в качеството си на работодател в една договорна рамка — Съдът на публичната служба е длъжен да извърши анализ за пропорционалност между фактите, за които се търси отговорност от служителя, и наложеното наказание от гледна точка на целите и функциите, които Банката трябва да постигне и изпълни (вж. в този смисъл решение Yasse/ЕИБ, EU:T:1999:177, т. 108). По този аспект Съдът на публичната служба на практика счита, че жалбоподателят, заемащ ръководна длъжност на началник на отдел „Административни услуги“, е носел завишени отговорности при опазването на репутацията и финансовите интереси на Банката. Освен това, предвид носената от Банката отговорност при провеждането на паричната политика на Съюза, тя на практика основава външната си репутация върху модел за подражание като ефективна и отговорна администрация, а това предполага, че наетият от нея персонал е „безупречно почтен“. Впрочем същото се припомня в точка 2.2 от Кодекса за поведение, съгласно която „служителите на ЕЦБ трябва да осъзнават важността на задълженията и задачите си, да отчитат обществените очаквания относно морала в поведението им, да се държат по начин, който поддържа и засилва общественото доверие в ЕЦБ, и да дават своя принос за ефикасността на администрацията на ЕЦБ“ [неофициален превод].

234    Както съдът на Съюза установява по отношение на финансова институция на Съюза (вж. решение Yasse/ЕИБ, EU:T:1999:177, т. 110), тези задължения имат огромно значение за изпълнението на задачите, възложени на банкова институция, и представляват съществен елемент от поведението, което персоналът на тази институция трябва да следва, за да съхрани нейната независимост и достойнство.

235    При тези условия, с оглед на тежестта на твърдените нарушения на служебните задължения, на съзнателния им характер и повтарянето им за дълъг период от време — така както са ги възприели дисциплинарната комисия и Изпълнителният съвет — както и с оглед на степента на почтеност, която Банката оправдано изисква от служителите си, представляваща ценностна оценка и по отношение на която съдът не може да замени преценката на институцията със своята, Съдът на публичната служба счита, от една страна, че Изпълнителният съвет е могъл да приеме съдържащото се в обжалваното решение отегчаващо обстоятелство в случая на жалбоподателя. От друга страна, този съд счита, че претеглянето на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства от Банката в настоящия случай е извършено пропорционално.

236    По-специално, с оглед на изискванията на съдебната практика в тази област Банката е могла да прецени, че със спорното поведение и въпреки наличието на смекчаващи обстоятелства жалбоподателят по непоправим начин е нарушил свързващото го с Банката доверие. Всъщност в хипотеза като тази в настоящия случай, в рамките на широкото си право на преценка, с което разполага при определянето на изискванията си относно почтеността на своя персонал, Банката е могла да приеме, че въпреки желанието на жалбоподателя да запази трудовото си правоотношение, възстановяването на доверието е невъзможно, което съответно прави по-трудно, а дори и невъзможно, изпълнението на задачите, възложени на Банката от Съюза, в сътрудничество с посочения служител (вж. в този смисъл решение Gomes Moreira/ECDC, EU:F:2013:159, т. 67).

237    Макар че, както изтъква жалбоподателят в съдебното заседание, с предложеното от дисциплинарната комисия по-снизходително наказание той е щял да бъде възстановен на длъжност, която вече не включва управление на централизиран бюджет, и следователно упражняване на функции, които не са управленски, което е нямало непременно да поражда нуждата от също толкова висока степен на доверие като тази, с която се е характеризирало трудовото му правоотношение с Банката в качеството му на началник-отдел, Съдът на публичната служба счита, че в рамките на широкото си право на преценка и предвид договорния характер на трудовото правоотношение, което я свързва с нейния служител, ЕЦБ е могла да прецени, че предложеното от дисциплинарната комисия наказание е щяло да бъде недостатъчно от гледна точка на деянията, извършени от лице, което е отговаряло за значителен централизиран бюджет, и че предвид умишления и тежък характер на разглежданите нарушения на служебните задължения, допуснати от един от нейните ръководни кадри, от когото се очаква примерно поведение, доверието е било загубено окончателно.

238    С оглед на изложеното по-горе седмото основание следва да бъде отхвърлено като необосновано.

 По шестото основание, изведено от злоупотреба с власт на Изпълнителния съвет и неспазване на член 8.3.17 от Правилата за персонала

 Доводи на страните

239    В рамките на това основание жалбоподателят изтъква, че Изпълнителният съвет има правомощието да се произнесе единствено по избора на наказанието, което следва да се наложи с оглед на установените от дисциплинарната комисия нарушения на служебните задължения. Изпълнителният съвет обаче не бил компетентен да се произнася по въпроса дали фактите са материално установени. В случая обаче този орган изопачил становището на дисциплинарната комисия с позицията си, която изразил, все едно е бил „пети неофициален член на дисциплинарната комисия, за да упражни имплицитно тежест върху баланса на гласовете и да реши, че според него е [бил] налице характер на преследване на личен интерес“. Изпълнителният съвет всъщност установил преследването на личен интерес там, където дисциплинарната комисия е установила, че той не може да бъде доказан. Следователно злоупотребата с власт на Изпълнителния съвет се състояла в това, че самият той решил, че фактите са доказани, вместо да се ограничи до вземането на решение за подходящото наказание.

240    ЕЦБ иска шестото основание да бъде отхвърлено като очевидно необосновано, изтъквайки, че само от прочита на обжалваното решение ясно личи, че Изпълнителният съвет не е изопачил, нито променил по друг начин констатациите относно фактите и правния анализ на дисциплинарната комисия.

 Съображения на Съда на публичната служба

241    Следва да се отбележи, че по силата на член 8.3.15 от Правилата за персонала дисциплинарната комисия издава „подписано от всички нейни членове окончателно становище по действителността на фактите, по това дали те представляват нарушени[я] на служебните задължения, както и по всяко дисциплинарно наказание“ [неофициален превод], както и че по силата на член 8.3.17 от същите правила „Изпълнителният съвет взема решение за най-подходящото дисциплинарно наказание[, като] надлежно взема предвид формулираните от дисциплинарната комисия препоръки, без обаче да е обвързан от тях“ [неофициален превод].

242    В случая, независимо от това дали компетентността на Изпълнителния съвет е ограничена до определянето на наказанието, което следва да бъде наложено, Съдът на публичната служба счита, че жалбоподателят не успява да докаже с какво този орган е изопачил фактите, както са били установени от дисциплинарната комисия. Всъщност Изпълнителният съвет се е позовал на настъпването на фактите така, както са били приети от тази комисия, както и на констатациите ѝ по отношение на нарушенията на служебните му задължения.

243    От обжалваното решение е видно обаче, че Изпълнителният съвет счита — по един по-експлицитен начин от дисциплинарната комисия в становището ѝ, без да превишава правото на преценка, с което разполага в тази област, включително и по отношение на ценностните оценки — че фактът, че жалбоподателят е извършил спорните служебни нарушения, докато е упражнявал управленски функции, включващи особено задължение да опазва репутацията и финансовите интереси на Банката, представлява отегчаващо обстоятелство. Изпълнителният съвет е изложил и своята степен на изискване към персонала си по отношение на почтеността, което ясно произтича от правото му на преценка в тази област. Същото се отнася и до констатацията за загубата на доверие, което този орган счита, че трябва да има с персонала си. Всъщност, за разлика от поддържаното от жалбоподателя, констатацията за такава загуба на доверие не се ограничава единствено до изразената от дисциплинарната комисия хипотеза, свързана с констатацията, че е преследван личен интерес.

244    Всъщност, ако трябваше да бъдат следвани доводите на жалбоподателя, с тях щеше да се отхвърли всяка възможност Изпълнителният съвет да налага наказание, различно от предписаното от дисциплинарната комисия, и в крайна сметка да се приеме, че тази комисия е не консултативен орган, а такъв, който е компетентен да взема решения.

245    Всъщност, за да може да определи подходящото наказание, Изпълнителният съвет непременно е трябвало да си състави мнение както по смекчаващите обстоятелства, така и по отегчаващите обстоятелства в случая на жалбоподателя, както това е видно от постоянната съдебна практика в областта на дисциплинарните производства, съгласно която администрацията има право да извърши преценка на отговорността на служителя си, която се различава от преценката на дисциплинарната ѝ комисия, както и да избере впоследствие това дисциплинарно наказание, което счита за подходящо, за да бъдат санкционирани установените дисциплинарни нарушения (решение Tzikis/Комисия, EU:T:2000:130, т. 48), като се припомня, че съдът не може да замести Банката по отношение на нейните оценъчни съждения по този въпрос и по отношение на избора на дисциплинарното наказание, който тя трябва да направи (решение EH/Комисия, EU:F:2014:250, т. 93).

246    С оглед на гореизложеното и на факта, че Съдът на публичната служба не открива каквото и да е доказателство, което да установи или дори да поражда съмнение за наличието на злоупотреба с власт, шестото основание трябва да бъде отхвърлено като очевидно необосновано.

 По осмото основание, изведено от незаконосъобразността на членове 44 и 45 от Условията за работа и на член 8.3 от Правилата за персонала с оглед на свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне, предвидени в член 28 от Хартата

 Доводи на страните

247    С това основание жалбоподателят изтъква, че Условията за работа и Правилата за персонала, в това число разпоредбите им относно дисциплинарните производства, са незаконосъобразни, от една страна, „поради нарушаване на принципа на демокрацията, на принципа на разделение на властите и на този, съгласно който вторичният законодател може да действа единствено в рамките, определени от първичния“, и от друга страна, тъй като те не били приети при зачитане на социалния диалог, свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне. Жалбоподателят по-специално твърди, че Управителният съвет на ЕЦБ „очевидно [е] изпълнителен орган, а не законодателна власт на Съюза“. Поради това той оспорва компетентността на Изпълнителния и на Управителния съвет да приемат Условията за работа, още повече след като само е била извършена консултация с представителите на персонала.

248    Банката иска осмото основание да бъде отхвърлено като частично недопустимо и при всички положения като необосновано, като припомня функционалната самостоятелност, с която разполага в тази област.

 Съображения на Съда на публичната служба

249    Член 36.2 от Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е част от протокола, приет в рамките на Договора от Маастрихт и поради това представлява разпоредба на първичното право, която е могла да предвиди дерогация от член 283 ЕО, понастоящем член 336 ДФЕС (вж. в този смисъл решение X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 38).

250    В това отношение от член 21 от Процедурния правилник на ЕЦБ, приет от Управителния съвет, е видно, че последният законно е могъл да делегира на Изпълнителния съвет компетентността да приеме Условията за работа, която той притежава първично, и че е могъл също така да предостави на този орган правомощието да определи условията за изпълнение на Условията за работа, а именно правомощието да приеме Правилата за персонала. В това отношение никой текст не забранява формално въпросното делегиране, а и решението за него е било взето на основание на текст от първичното право, по отношение на който съдът на Съюза вече е посочил, че включва правомощието на Управителния съвет да делегира определянето на условията за работа (вж. решение X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 100—104).

251    По същия начин, за разлика от това, което жалбоподателят поддържа, ЕЦБ е била в правото си, на основание на разпоредбите на член 36.1 от Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, да предвиди в Условията за работа дисциплинарен режим, позволяващ ѝ, по-специално в случай на нарушение от страна на неин служител на задълженията си по трудовия договор, да предприеме необходимите мерки с оглед на отговорностите и целите, които са ѝ били възложени (решение X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 63).

252    Освен това Съдът на публичната служба е приел също, в отговор на доводи, изложени по аналогичен начин, без да бъде оспорен по този аспект от съда в производството по обжалване, че в най-добрия случай член 6, параграф 2 от Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г., „насърчава, но не изисква „създаването на механизъм за доброволни преговори между работодателите или организации на работодатели и организации на работниците с цел условията за наемане на работа да се определят с колективни трудови договори“, и че, що се отнася до член 28 от Хартата и до член 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, „макар те да закрепват правото на свободно сдружаване, което включва правото на работниците да създават синдикати за защита на своите икономически и социални интереси, техните разпоредби не предвиждат задължение да се въведе процедура за колективно договаряне или да се възложи на посочените синдикати право да участват при вземането на решение при изготвянето на условията за наемане на работниците“ (решение Heath/ЕЦБ, F‑121/10, EU:F:2011:174, т. 121).

253    Следователно Условията за работа и Правилата за персонала е могло да бъдат приети едностранно от ЕЦБ и да бъдат изменяни след консултация с комитета по персонала, като се има предвид, че не съществува задължение в тази област да се действа посредством колективни трудови договори, сключвани от ЕЦБ и представителните синдикални организации на нейния персонал. Всъщност в качеството си на институция на Съюза, посочена в член 13 ДЕС, и въз основа на Протокола за устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, последната може с правилник да определя приложимите за нейния персонал разпоредби (вж. решение Cerafogli/ЕЦБ, F‑84/08, EU:F:2010:134, т. 47).

254    От гореизложеното следва, че осмото основание трябва да бъде отхвърлено като очевидно необосновано.

255    Тъй като всички основания за отмяна на обжалваното решение са отхвърлени, исканията за отмяна следователно са необосновани.

3.     По исканията за обезщетение

256    При все че жалбоподателят формално представя исканията си за обезщетение във връзка не само с обжалваното решение, но и с поведението на ЕЦБ, Съдът на публичната служба установява, че тези негови искания за обезщетение са ясно свързани с исканията му за отмяна на обжалваното решение. Тъй като последните са отхвърлени като необосновани, същото трябва да се постанови и за исканията за обезщетение.

257    За по-голяма изчерпателност Съдът на публичната служба изтъква, че при всички положения жалбоподателят по никакъв начин не доказва действителността на тези произтичащи от поведението на ЕЦБ твърдени имуществени и неимуществени вреди, излизащи извън контекста на приемането на обжалваното решение.

258    С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

259    Съгласно член 101 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 1 от посочения правилник, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

260    От изложените в настоящото решение съображения следва, че жалбоподателят е загубил делото. Той действително изтъква, че ЕЦБ трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, дори и ако жалбата бъде отхвърлена, но не излага никакъв довод в подкрепа на това искане. Жалбоподателят единствено подчертава със съжаление обстоятелството, че Банката систематично е използвала адвокатски услуги за представянето си пред Съда на публичната служба, при все че разполага с правна служба с лица, специализирани в споровете между нея и персонала ѝ. В това отношение обаче Съдът на публичната служба припомня, че по принцип институциите на Съюза, в това число ЕЦБ, са свободни да се ползват от помощта на адвокат, без да са длъжни да доказват, че подобна помощ е обективно обоснована (вж. определения Комисия/Kallianos, C‑323/06 P‑DEP, EU:C:2012:49, т. 10 и 11, Marcuccio/Комисия, T‑44/10 P‑DEP, EU:T:2013:513, т. 29 и 30 и Eklund/Комисия, F‑57/11 DEP, EU:F:2014:254, т. 34 и 35).

261    Следователно, тъй като в исканията си ЕЦБ изрично е помолила жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и освен това обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, жалбоподателят трябва да понесе направените от него съдебни разноски и е осъден да заплати съдебните разноски на ЕЦБ.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      AX понася направените от него съдебни разноски и е осъден да заплати съдебните разноски на Европейската централна банка.

Barents Perillo Svenningsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 март 2015 година.

Секретар       Председател

W. Hakenberg       R. Barents

* Език на производството: английски.