Language of document : ECLI:EU:F:2014:186

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

10 юли 2014 година

Дело F‑48/13

CW

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Атестационeн доклад — Преценки и коментари в атестационния доклад — Явни грешки в преценката — Злоупотреба с власт — Липса“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която CW иска отмяната на атестационния доклад за 2011 г. в окончателната му редакция, изменена с решенията на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на Европейския парламент от 18 юли 2012 г. и 29 януари 2013 г. (наричан по-нататък „атестационният доклад за 2011 г.“)

Решение:      Отхвърля жалбата. CW понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Европейския парламент.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Право на преценка на оценяващите — Преценки и коментари в доклада за оценка — Явни грешки в преценката — Липса

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Атестационен доклад, включващ отрицателни, но не обидни за длъжностното лице коментари — Изключване

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно разпоредбите на наръчника за ръководителите на екипи, приет от генералната дирекция за устни преводи и конференции на Парламента, генералният директор, директорите и началниците на отдели трябва да бъдат уведомявани за всички значителни инциденти и особени проблеми, възникнали по време на командировка. Това задължение за информиране на администрацията за срещнатите трудности е въведено, за да може тя да приеме мерки за избягване на появата на тези значителни инциденти и особени проблеми в бъдеще.

Предвид формулировката и целта на това вътрешно правило, органът по назначаването не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел в атестационен доклад, от една страна, че срещнатият проблем от екипа, за който е отговарял жалбоподателят по време на командировка, е представлявал значителен инцидент или особен проблем по смисъла на посоченото вътрешно правило и от друга страна, че като такъв, този инцидент е трябвало да бъде посочен в „Team Leader Report“, независимо от факта, че той е можел да бъде решен на място или че е можело да се квалифицира като технически проблем. Освен това органът по назначаването не е допуснал явна грешка в преценката и като е приел, че въпреки факта, че жалбоподателят в качеството си на ръководител на екип е информирал устно своя началник отдел за несъответстващите с приложимите европейски технически норми условия на труд, той не е бил освободен от задължението си да посочи разглеждания инцидент в своя „Team Leader Report“, които се предава на неговия генерален директор.

Освен това, макар да може да е оправдано ръководителят на екип да поиска да се запознае с вътрешни правила, органът по назначаването не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, предвид контекста и съдържанието на разменените електронни писма между жалбоподателя и началника на отдела, че жалбоподателят е допринесъл за негативната атмосфера в отдела.

На последно място, предвид свободата на преценка, от която се ползва органът по назначаването при организирането на своите служби, не е задача на длъжностното лице или служителя, нито впрочем на съда на Съюза, да определят предпочитания метод за комуникация между началник-отдела и членовете на неговия отдел. Във всеки случай длъжностното лице или служителят имат задължение да бъдат на разположение да се срещнат с ръководителя си, когато той ги извика на среща. При тези условия и предвид факта, че отрицателният коментар в атестационния доклад само изразява желание жалбоподателят да подобри своята комуникация и възприемчивостта си за инструкции, по никакъв начин не се налага изводът, че посоченият коментар е опорочен от явна грешка в преценката.

(вж. точки 81—83, 104, 123 и 125)

2.      Доколкото въпросът за психическия тормоз, който жалбоподателят твърди, че е претърпял, не е предмет на обжалване, съдът на Съюза не може да упражнява контрол върху отрицателен коментар в атестационен доклад въз основа на твърдения за психически тормоз, на който може да е бил подложен жалбоподателят. Следователно в такова производство за обжалване посоченият съд може само да разгледа дали спорният атестационен доклад е опорочен от явна грешка в преценката по отношение на отрицателния коментар.

Доколкото жалбоподателят изтъква психическия тормоз, на който твърди, че е бил жертва през годината на изготвяне на неговия атестационен доклад, за да докаже наличието на злоупотреба с власт, въпросът за неговия тормоз не е предмет на жалбата му, от една страна, а от друга страна, по съдържанието си отрицателните коментари, разглеждани отделно в контекста на посочения доклад, във всеки случай не преминават границата на обидната или нараняваща личността на заинтересованото лице критика.

(вж. точки 121 и 129)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение N/Парламент, F‑26/09, EU:F:2010:17, т. 86