ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
15 декември 2010 година
Съединени дела F–95/10 R и F–105/10 R
Eberhard Bömcke
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Публична служба — Персонал на Европейската инвестиционна банка — Обезпечително производство — Представители на персонала — Задължителна оставка — Fumus boni juris — Липса“
Предмет: Жалби, подадени на основание, от една страна, на член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ, и от друга страна, на членове 278 ДФЕС и 157 АЕ, както и на член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с които г‑н Bömcke иска, на първо място, спирането на изпълнението на решението на ЕИБ от 22 септември 2010 г., с което се установява, че неговият мандат като представител на персонала е изтекъл поради отсъствието му за повече от четири последователни месеца, на второ място, спирането на изпълнението на решението на ЕИБ от 12 октомври 2010 г., с което се потвърждава, че неговият мандат като представител на персонала е изтекъл, и спирането на частичния избор за комитета по персонала за попълване на освободения от него мандат, който трябва да се проведе от 1 до 8 декември 2010 г.
Решение: Отхвърля молбите за допускане на обезпечение по съединени дела F‑95/10 R и F‑105/10 R. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Отпуск по болест — Предсрочно поемане на служебните задължения — Допустимост
1. В рамките на дадено обезпечително производство условията, свързани с неотложността и с вероятната основателност на молбата (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, когато едно от тези условия липсва. При необходимост съдията по обезпечителното производство също претегля съответните интереси.
В рамките на тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и в съответствие с особеностите на конкретния случай може да определи начина, по който следва да се провери дали са изпълнени различните условия, както и реда за извършване на тази проверка, доколкото не съществува правна норма, която да го задължава да следва предварително определена схема за анализ за преценката на необходимостта от постановяване на временни мерки.
(вж. точки 45 и 46)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, Recueil FP, стр. I‑A‑155 и II‑811, точка 18; 9 август 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 R, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑783, точки 12 и 13
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Bianchi/ETF, F‑38/06 R, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑27 и II‑A‑1‑93, точки 20 и 22
2. Служител, който ползва отпуск по болест, не е възпрепятстван да се върне на работа преди очакваната дата за край на нетрудоспособността, определена в медицинското свидетелство, удостоверяващо тази нетрудоспособност, ако съответният служител счита, че отново е в състояние да упражнява своите служебни задължения. В този смисъл, макар представянето на медицинско свидетелство да поражда презумпцията, че даден служител се намира и остава в положение на отпуск по болест по време на целия период, обхванат от това свидетелство, тази презумпция не е необорима и съответният служител има възможност да докаже, че е започнал отново да упражнява служебните си задължения преди края на нетрудоспособността, определен от разглежданото свидетелство.
При все това интересът на службата изисква административният статут на даден служител да е недвусмислен. В действителност предсрочното завръщане на служителя представлява ново обстоятелство за работодателя, поради което добрата организация на службата може да налага последният да приеме разпоредби относно организацията на работата.
Така с оглед на интереса на службата и на произтичащото от него изискване за яснота на административния статут на служителите не изглежда неуместно, че в случая на служител, който твърди, че е поел отново служебните си задължения преди края на нетрудоспособността, определен в медицинското свидетелство, което е представил, работодателят отказва да постави под въпрос доказателствената сила на това свидетелство, ако подобно предсрочно поемане на служебните задължения не следва по недвусмислен начин от поведението на разглеждания служител.
В това отношение не може автоматично да се приеме само поради обстоятелството че даден служител присъства спорадично в своя кабинет, че той отново е в положение на заетост, а не в положение на отпуск по болест, както удостоверява медицинското свидетелство, което е представил.
Поради това дадена институция с основание може да се позове на яснотата на административния статут на служителя, за да изисква при необходимост даден служител, който желае да поеме предсрочно своите служебни задължения, да информира изрично своя работодател за това поемане на задълженията. Институцията с основание може да се позове на яснотата на административния статут и за да наложи — в случай че настъпи нова нетрудоспособност на служителя, след като той е поел предсрочно служебните си задължения — на заинтересованото лице да представи на своя работодател ново медицинско свидетелство, за да оправдае своето отсъствие.
(вж. точки 54—58)