РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
23 октомври 2012 година(*)
„Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Директива 84/5/ЕИО — Член 2, параграф 1 — Директива 90/232/ЕИО — Член 1 — Право на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Гражданска отговорност на застрахования — Съпричиняване на вредите от пострадалото лице — Ограничаване на правото на обезщетение“
По дело C‑300/10
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal da Relação de Guimarães (Португалия) с акт от 22 април 2010 г., постъпил в Съда на 17 юни 2010 г., в рамките на производство по дело
Vítor Hugo Marques Almeida
срещу
Companhia de Seguros Fidelidade-Mundial SA,
Jorge Manuel da Cunha Carvalheira,
Paulo Manuel Carvalheira,
Fundo de Garantia Automóvel,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н K. Lenaerts, заместник-председател, г‑н A. Tizzano, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н L. Bay Larsen, г‑н A. Rosas, г‑жа M. Berger, г‑н E. Jarašiūnas, председатели на състави, г‑н E. Juhász, г‑н J.-C. Bonichot, г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик), г‑жа A. Prechal, и г‑н C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 май 2012 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Marques Almeida, от A. Novo, advogada,
– за португалското правителство, от г‑н L. Inez Fernandes и г‑жа S. Nunes de Almeida, в качеството на представители,
– за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑жа F. Wannek, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑н P. Guerra e Andrade, г‑жа N. Yerrell и г‑н G. Braun, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 юли 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10, наричана по-нататък „Първа директива“), на член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104, наричана по-нататък „Втора директива“), както и на членове 1 и 1а от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240, наричана по-нататък „Трета директива“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Marques Almeida, от една страна, и Companhia de Seguros Fidelidade-Mundial SA (наричано по-нататък „Fidelidade-Mundial“), г‑н da Cunha Carvalheira, г‑н Carvalheira и Fundo de Garantia Automóvel, от друга страна, относно изплащането от последните на обезщетение на основание гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства за вредите, претърпени от г‑н Marques Almeida при пътнотранспортно произшествие.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 3, параграф 1 от Първа директива:
„Всяка държава членка […] предприема всички подходящи мерки, с които да гарантира, че гражданската отговорност във връзка с използването на превозни средства с обичайно домуване на нейна територия, е застрахована. Обхватът на покритата отговорност и условията за нейното покритие се определят въз основа на тези мерки“.
4 Член 2, параграф 1 от Втора директива предвижда:
„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всяка законова разпоредба или всяка договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, параграф 1 от [Първа директива], която изключва от застраховка използването или управлението на моторно превозно средство от:
– лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това, или
– лица, които нямат свидетелство за управление на МПС, даващо им право да управляват съответното моторно превозно средство, или
– лица, които нарушават законовите технически изисквания, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното моторно превозно средство,
се счита, за целите на член 3, параграф 1 от [Първа директива], за нищожна по отношение на застрахователно събитие на трети страни, които са пострадали при произшествие.
Разпоредбата или клаузата, обаче, посочена в първото тире, може да бъде [противопоставена на] лица, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило имуществената вреда или телесната повреда, когато застрахователят успее да докаже, че те са знаели, че моторното превозно средство е било откраднато.
Държавите членки имат избор — в случая на произшествия, настъпили на тяхна територия — да не прилагат разпоредбата на първата алинея, ако и доколкото пострадалият може да получи обезщетение за претърпяната вреда от социалноосигурителен орган“.
5 Член 1 от Трета директива предвижда:
„Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 1, втора алинея от [Втора директива], застраховките, посочени в член 3, параграф 1 от [Първа директива], покриват отговорността за телесни повреди на всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство, произтичащи от използването на моторното превозно средство.
[…]“.
6 Съгласно разпоредбата на член 1а от Трета директива, въведен в нея с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (ОВ L 149, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212):
„Застраховката, посочена в член 3, параграф 1 от [Първа директива], обхваща телесни увреждания и имуществени щети, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други [участници в движението], които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на МПС имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право. Настоящият член не засяга нито гражданската отговорност, нито размер[а] на [обезщетението]“.
Португалското право
7 Съгласно член 503, параграф 1 от португалския Граждански кодекс:
„Лицето, което упражнява фактическата власт върху сухопътно превозно средство и го използва в свой интерес, включително чрез упълномощено лице, отговаря за вредите, причинени от самото превозно средство, дори когато то не е в движение“.
8 Член 504, параграф 1 от този кодекс гласи:
„Отговорността за причинените от превозни средства вреди поражда права в полза на третите лица и на превозваните лица“.
9 Съгласно член 505 от посочения кодекс:
„Доколкото в член 570 не е предвидено друго, отговорността по член 503, параграф 1 се изключва единствено когато произшествието е причинено по вина на самото пострадало лице или на трето лице или е следствие от непреодолима сила, която няма връзка с функционирането на превозното средство“.
10 Съгласно член 570 от същия кодекс:
„1. Когато пострадалото лице виновно е допринесло за настъпването или утежняването на вредите, компетентният съд определя въз основа на тежестта на виновното поведение на всяка от страните и на произтичащите от него последици дали следва да се присъди обезщетение в пълен или в намален размер или следва да не се присъжда обезщетение.
2. Когато вината се предполага, виновното поведение на пострадалото лице изключва задължението за изплащане на обезщетение, освен ако не е предвидено друго“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
11 На 12 юни 2004 г. моторно превозно средство, в което пътува г‑н Marques Almeida, се сблъсква с моторно превозно средство, собственост на г‑н Da Cunha Carvalheira и управлявано от г‑н Carvalheira.
12 При сблъсъка г‑н Marques Almeida, който пътува на седалката до водача, без да е сложил предпазния си колан, е изхвърлен през предното стъкло, при което получава дълбоки порезни рани по главата и лицето.
13 Към датата на сблъсъка между собственика на моторното превозно средство, в което се е намирал г‑н Marques Almeida, и Fidelidade-Mundial има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на това моторно превозно средство. Няма обаче договор за застраховка, покриващ тази отговорност, по отношение на моторното превозно средство, собственост на г‑н Da Cunha Carvalheira.
14 След произшествието г‑н Marques Almeida предявява пред компетентния португалски съд иск за солидарно осъждане на Fidelidade-Mundial, г‑н Da Cunha Carvalheira, г‑н Carvalheira и Fundo de Garantia Automóvel да заплатят сумата 65 000 EUR като обезщетение за вредите, които е претърпял при произшествието, и за това, което ще трябва да плати за хирургическите операции, които евентуално ще се наложи да претърпи.
15 Искът е отхвърлен на основание член 570 от португалския Граждански кодекс, по съображение че претърпените от г‑н Marques Almeida вреди са следствие от негово виновно поведение, състоящо се в това, че в нарушение на член 82, параграф 1 от португалския кодекс за движение по пътищата не е закопчал предпазния си колан.
16 Г‑н Marques Almeida обжалва това решение пред Tribunal da Relação de Guimarães.
17 Запитващата юрисдикция сочи, че според преобладаващата национална съдебна практика, която е следвал първоинстанционният съд, отговорността на пострадалия при пътнотранспортно произшествие за настъпване на вредите, които е претърпял, изключва съгласно членове 505 и 570 от португалския Граждански кодекс произтичащата от член 503, параграф 1 от посочения кодекс обективна отговорност на лицето, което упражнява фактическа власт върху съответното моторно превозно средство.
18 От това би следвало, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, доколкото не е доказано виновно поведение на водачите на сблъскалите се моторни превозни средства, а е установено, че претърпените от пострадалия пътник вреди са следствие от неговото виновно поведение, посоченият пътник не може да получи обезщетение на основание обективната отговорност, предвидена в член 503, параграф 1 от португалския Граждански кодекс.
19 Запитващата юрисдикция обаче счита, че от практиката на Съда, и по-специално от Решение от 30 юни 2005 г. по дело Candolin и др. (C‑537/03, Recueil, стр. I‑5745) и Решение от 19 април 2007 г. по дело Farrell (C‑356/05, Сборник, стр. I‑3067), следва, че Съдът полага усилия да защити особено пътниците в претърпелите пътнотранспортно произшествие моторни превозни средства. Така Съдът е приел за неприложими законовите разпоредби и договорните клаузи, които в нарушение на разпоредбите на Първа Втора и Трета директива при определени обстоятелства изключват задължението за обезщетяване на тези пътници.
20 Предвид тази практика на Съда Tribunal da Relação de Guimarães се съмнява дали режимът на гражданска отговорност, приложим към спора по главното производство, е съвместим с относимите разпоредби от правото на Съюза.
21 При тези обстоятелства Tribunal da Relação de Guimarães решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 от [Първа директива], на член 2, параграф 1 от [Втора директива] и на членове 1 и 1а от [Трета директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално гражданско право, в частност член 503, параграф 1 и членове 504, 505 и 570 от Гражданския кодекс, да предвижда, че когато при сблъсък между две моторни превозни средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни превозни средства (пострадалото лице, което иска обезщетение) и нито един от водачите не носи отговорност за произшествието поради виновното си поведение, исканото от този пътник обезщетение следва да бъде отказано или намалено, по съображение че този пътник е съпричинил вредите, тъй като е пътувал в автомобила на седалката до водача, без да сложи своя предпазен колан, както изисква националното законодателство,
– като се има предвид, че е доказано, че в момента на сблъсъка между участвалите в произшествието моторни превозни средства, поради този сблъсък и тъй като не е сложил своя предпазен колан, пътникът е ударил силно главата си в предното стъкло на автомобила и го е счупил, което му е причинило дълбоки порезни рани по главата и лицето,
– и като се има предвид, че тъй като към датата на злополуката за едното от участвалите в произшествието моторни превозни средства не е била сключена валидна и действаща застраховка с някой застраховател, искът се насочва, освен срещу застрахователя на другото участвало в произшествието моторно превозно средство, и срещу собственика на незастрахования автомобил, неговия водач и Fundo de Garantia Automóvel, които, доколкото е налице обективна отговорност, са солидарно отговорни за плащането на посоченото обезщетение?“.
По преюдициалния въпрос
Предварителни бележки
22 Още в самото начало следва да се установи, че както основателно сочи германското правителство, член 1а от Трета директива, изменена с Директива 2005/14, не е приложим към разглежданите в главното производство факти нито с оглед на действието му по предмет, нито с оглед на действието му по време. Всъщност, от една страна, тази разпоредба се отнася единствено до обезщетяването за вреди, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други участници в движението, които не използват моторни превозни средства. Г‑н Marques Almeida обаче е бил пътник в моторно превозно средство при настъпване на сблъсъка, който му е причинил претърпените вреди.
23 От друга страна, тази разпоредба е въведена в Трета директива с Директива 2005/14, член 7 от която гласи, че директивата влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз, а именно 11 юни 2005 г., и член 6, параграф 1 от която предвижда, че директивата трябва да бъде транспонирана най-късно до 11 юни 2007 г. Пътнотранспортното произшествие, породило спора по главното производство, обаче е настъпило на 12 юни 2004 г.
24 Ето защо следва да се счита, че преюдициалният въпрос засяга единствено тълкуването на член 3, параграф 1 от Първа директива, член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1 от Трета директива.
По поставения въпрос
25 Със своя въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 3, параграф 1 от Първа директива, член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1 от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които предвиждат, че когато при сблъсък между две моторни превозни средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни превозни средства и нито един от водачите не носи отговорност за произшествието поради виновното си поведение, може да бъде ограничена или изключена гражданската отговорност на застрахованите лица и следователно намалено или изключено обезщетението на пътника от застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, на основание единствено на съпричиняването на посочените вреди от пътника.
26 В това отношение следва да се напомни, че видно от преамбюлите на Първа и Втора директива, същите целят, от една страна, да осигурят свободното движение както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Съюза, така и на лицата, които се возят в тях, и от друга страна, да гарантират, че пострадалите от произшествия, причинени от тези превозни средства, ще се ползват от сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (Решение от 28 март 1996 г. по дело Ruiz Bernáldez, C‑129/94, Recueil, стр. I‑1829, точка 13, Решение от 14 септември 2000 г. по дело Mendes Ferreira и Delgado Correia Ferreira, C‑348/98, Recueil, стр. I‑6711, точка 24, Решение от 17 март 2011 г. по дело Carvalho Ferreira Santos, C‑484/09, Сборник, стр. I‑1821, точка 24 и Решение от 9 юни 2011 г. по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, C‑409/09, Сборник, стр. I‑4955, точка 23).
27 Следователно Първа директива, уточнена и допълнена с Втора и Трета директива, налага на държавите членки да гарантират, че гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и уточнява по-специално видовете вреди и третите пострадали лица, които тази застраховка трябва да покрива (вж. Решение по дело Mendes Ferreira и Delgado Correia Ferreira, посочено по-горе, точка 27, Решение по дело Carvalho Ferreira Santos, посочено по-горе, точка 27 и Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 24).
28 Следва обаче да се напомни, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени от моторни превозни средства на трети лица, се различава от обхвата на обезщетяването на последните на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза, второто по същество е уредено от националното право (Решение по дело Carvalho Ferreira Santos, посочено по-горе, точка 31 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 25).
29 В това отношение Съдът вече е приел, че от предмета и текста на Първа, Втора и Трета директива следва, че те не целят да хармонизират режима на гражданска отговорност в държавите членки и че при сегашното състояние на общностното право последните са свободни да определят режима на гражданска отговорност, приложим към произшествията при използването на превозни средства (Решение по дело Carvalho Ferreira Santos, посочено по-горе, точка 32 и цитираната съдебна практика и Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 26).
30 Същевременно обаче държавите членки са длъжни да гарантират, че приложимата съгласно националното им право гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства е застрахована в съответствие с разпоредбите на трите директиви, посочени по-горе (Решение по дело Mendes Ferreira и Delgado Correia Ferreira, посочено по-горе, точка 29, Решение по дело Farrell, посочено по-горе, точка 33, Решение по дело Carvalho Ferreira Santos, посочено по-горе, точка 34 и Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 27).
31 От съдебната практика следва също, че държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на превозни средства, не могат да лишат Първа, Втора и Трета директива от тяхното полезно действие (Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 28).
32 Както Съдът е уточнил, посочените директиви биха били лишени от подобно действие, ако при съпричиняване на вредата от пострадалото лице националната правна уредба му отказва въз основа на общи и абстрактни критерии правото на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства или пък ограничава това право по несъразмерен начин. Ето защо правото на обезщетение може да бъде ограничено само при изключителни обстоятелства след индивидуална преценка (Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 29).
33 Така Съдът е приел, че член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1 от Трета директива не допускат национална правна уредба, която позволява пътник да бъде лишен от правото на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства или това право да бъде ограничено несъразмерно само поради това, че е съпричнил претърпените от него вреди (вж. в този смисъл Решение по дело Candolin и др., посочено по-горе, точка 35, както и Решение по дело Farrell, посочено по-горе, точка 35).
34 Следва да се отбележи обаче, че в главното производство, за разлика от обстоятелствата, довели до постановяването на посочените по-горе Решение по дело Candolin и др. и Решение по дело Farell, правото на обезщетение на пострадалите при пътнотранспортно произшествие е накърнено не поради ограничаването с разпоредбите в областта на застраховането на покритието на гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства, а подобно на споровете, във връзка с които са постановени посочените по-горе Решение по дело Carvalho Ferreira Santos и Решение по дело Ambrósio Lavrador et Olival Ferreira Bonifácio, това право е ограничено от националния режим на гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия.
35 Всъщност целта на разглежданата в главното производство национална правна уредба е единствено да се определи правото на пострадалото лице на обезщетение на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице, както и евентуалният обхват на това право. Тя обаче не ограничава застрахователното покритие на евентуално установената гражданска отговорност на застрахованото лице.
36 От друга страна, от акта за преюдициално запитване следва, че членове 503 и 504 от португалския Граждански кодекс предвиждат обективна отговорност в случай на пътнотранспортно произшествие, но в съответствие с член 505 от този кодекс и доколкото в член 570 от него не е предвидено друго, отговорността за вреди от вещ по член 503, параграф 1 от кодекса се изключва единствено ако произшествието е причинено по вина на самото пострадало лице или на трето лице или е следствие от непреодолима сила. Член 570, параграф 1 от португалския Граждански кодекс уточнява, че когато е допринесло виновно за настъпването или утежняването на вредите, пострадалото лице може да не получи цялото или част от обезщетението по преценка на компетентния съд, който съобразява тежестта на виновното поведение на всяка от страните и на произтичащите от него последици (вж. в този смисъл Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 32).
37 Ето защо, за разлика от правния контекст по дело Candolin и др., посочено по-горе, и съответно по дело Farrell, посочено по-горе, ако пострадалото при пътнотранспортно произшествие лице, в случая пътникът в участващо в такова произшествие превозно средство, е съпричинило претърпените от него вреди, споменатата национална правна уредба не изключва автоматично или ограничава непропорционално правото на това пострадало лице на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на водача на участващото в произшествието превозно средство (вж. Решение по дело Carvalho Ferreira Santos, посочено по-горе, точка 43 и Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 34).
38 Предвид изложените съображения следва да се установи, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не накърнява предвидената от правото на Съюза гаранция, че гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства, определена съгласно приложимото национално право, ще бъде покрита от застраховка, съобразена с Първа, Втора и Трета директива (вж. Решение по дело Carvalho Ferreira Santos, посочено по-горе, точка 44 и Решение по дело Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, посочено по-горе, точка 34).
39 Следователно на поставения въпрос трябва да се отговори, че при обстоятелства като тези по главното производство член 3, параграф 1 от Първа директива, член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1 от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби, които предвиждат, че когато при сблъсък между две моторни превозни средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни превозни средства и нито един от водачите не носи отговорност за произшествието поради виновното си поведение, може да бъде ограничена или изключена гражданската отговорност на застрахованите лица.
По съдебните разноски
40 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
При обстоятелства като тези по главното производство член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, и член 1 от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби, които предвиждат, че когато при сблъсък между две моторни превозни средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни превозни средства и нито един от водачите не носи отговорност за произшествието поради виновното си поведение, може да бъде ограничена или изключена гражданската отговорност на застрахованите лица.
Подписи