Иск, предявен на 10 юли 2017 г. — Европейска комисия/Френска република
(Дело C-416/17)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland, W. Roels)
Ответник: Френска република
Искания
да се установи, че като е запазила действието на разпоредби, насочени към премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивиденти, които позволяват на дружество майка, когато разпределя на акционерите си дивиденти, изплатени от дъщерните му дружества, да приспада от удръжката върху доходите от дивиденти, за чието внасяне е задължено, данъчния кредит, свързан с разпределянето на тези дивиденти, ако същите са от установено във Франция дъщерно дружество, но не предлага тази възможност, ако дивидентите са с произход от установено в друга държава членка дъщерно дружество, при положение че в последната хипотеза това законодателство не предоставя право на данъчен кредит, свързан с разпределянето на дивидентите от това дъщерно дружество, доколкото съгласно съдебната практика на Държавния съвет са уважени искания за възстановяване на удръжките, получени в нарушение на правото на Съюза по смисъла на решението на Съда по дело C-310/09 Accor1 при следните ограничения:
правото на възстановяване на незаконосъобразно получената удръжка е ограничено от отказа да се вземе предвид данъчното облагане на непреките дъщерни дружества, установени извън Франция,
правото на възстановяване на незаконосъобразно получената удръжка е ограничено от непропорционални изисквания в областта на доказването,
правото на възстановяване на незаконосъобразно получената удръжка е ограничено от свеждането на данъчния кредит до една трета от размера на преразпределения във Франция дивидент от дъщерно дружество, установено извън Франция, като в качеството на административна юрисдикция от последна инстанция Държавният съвет е възприел тези ограничения без да отправи запитване до Съда, за да се прецени съвместимостта на тези ограничения с правото на Съюза,
Френската република не е изпълнила задълженията си по член 49, член 63 и член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз съобразно с принципите на равностойност и ефективност.
да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Европейската комисия поддържа, че Франция, посредством постоянната съдебна практика на Държавния съвет като нейна върховна административна юрисдикция, е отказала на осигури пълно действие на решението на Съда по дело C-310/09 Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Fonction publique/Accor SA, по-специално като е наложила ограничения в противоречие с правото на Съюза за възстановяването на недължимо получен данък, а именно удръжката върху доходите от капитали.
В решението си Accor, постановено по преюдициално запитване, Съдът е констатирал, че френските данъчни норми, насочени към премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, водят до дискриминация в областта на облагането на дивидентите с произход от други държави — членки на ЕС. Следователно данъкът, за които Съдът е приел, че е начислен в противоречие с правото на Съюза, трябва да бъде възстановен.
Комисията счита, че Франция не изпълнява решението на Съда в три конкретни аспекта:
тя не отчита данъка, който вече е платен от установените извън Франция непреки дъщерни дружества,
за да ограничи правото на съответните дружества да получат възстановяване, тя запазва изисквания относно доказването, които не отговарят на изведените от Съда критерии,
тя ограничава изцяло системата на данъчен кредит до една трета от дивидента, преразпределен от дъщерно дружество, което не е установено във Франция.
Освен това тези нарушения се дължат на факта, че Държавният съвет не е изпълнил задължението си да отправи преюдициално запитване до Съда на основание член 267 ДФЕС.
____________
1 Решение на Съда (първи състав) от 15 септември 2011 г. по дело C-310/09, Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Fonction publique/Accor SA, EU:C:2011:581