Дело C‑339/15
Наказателно производство
срещу
Luc Vanderborght
(Преюдициално запитване, отправено от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg te Brussel, strafzaken)
„Преюдициално запитване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Предоставяне на грижи за устната кухина и на дентални услуги — Национално законодателство, което съдържа абсолютна забрана за реклама на грижи за устната кухина и на дентални услуги — Съществуване на трансграничен елемент — Закрила на общественото здраве — Пропорционалност — Директива 2000/31/ЕО — Услуга на информационното общество — Рекламиране чрез уебсайт — Член на регламентирана професионална гилдия — Професионални правила — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Национални разпоредби относно здравеопазването — Национални разпоредби, уреждащи регламентираните професии“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 4 май 2017 г.
1. Сближаване на законодателствата — Нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители — Директива 2005/29 — Национална правна уредба, която съдържа абсолютна забрана за реклама на грижи за устната кухина и на дентални услуги — Допустимост
(член 8 от Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Предоставяне на услуги на информационното общество — Разрешеност на търговски съобщения, които са част от такава услуга, предоставена от член на регламентирана професионална гилдия — Понятие за търговско съобщение — Реклама на предоставяне на грижи за устната кухина и на дентални услуги, осъществена посредством уебсайт, създаден от зъболекар — Включване
(съображение 18 и член 2, буква е) и член 8 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Предоставяне на услуги на информационното общество — Разрешеност на търговски съобщения, които са част от такава услуга, предоставена от член на регламентирана професионална гилдия — Национална правна уредба, която съдържа абсолютна забрана зъболекар да прави реклама, включително по електронен път, на грижи за устната кухина и на дентални услуги — Недопустимост
(член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Въпрос, повдигнат по повод на спор, чиито аспекти са свързани само с една държава членка — Компетентност с оглед на евентуалното засягане на лица от други държави членки
(член 267 ДФЕС)
5. Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Обсъждане на национална мярка, засягаща тези две основни свободи — Критерии за определяне на приложимите правила
(членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС)
6. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Дентални услуги — Национална правна уредба, която съдържа абсолютна забрана за реклама на грижи за устната кухина и на дентални услуги — Недопустимост — Обосноваване — Закрила на общественото здраве — Липса — Нарушение на принципа на пропорционалност
(член 56 ДФЕС)
1. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, от една страна, като забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина и от друга страна, като установява определени изисквания за дискретност, на които трябва да отговарят табелите пред кабинети по дентална медицина.
(вж. т. 30; т. 1 от диспозитива)
2. Съображение 18 от Директива 2000/31 уточнява, че понятието „услуги на информационното общество“ обхваща широк кръг от икономически дейности, които се извършват онлайн, и че то не се ограничава единствено до услуги, които водят до онлайн сключване на договори, но също дотолкова, доколкото представляват икономическа дейност, обхващат и услуги, които не се заплащат от техните получатели, като тези, които предлагат онлайн информация или търговски съобщения. При тези условия трябва да се приеме, че рекламата онлайн може да се счита за услуга на информационното общество по смисъла на Директива 2000/31 (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Mc Fadden, C 484/14, EU:C:2016:689, т. 41 и 42).
Впрочем член 2, буква е) от тази директива уточнява, че понятието „търговско съобщение“ обхваща по-конкретно всяка форма на съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено, услуги на лице, което упражнява регламентирана професия. От това следва, че рекламата на предоставяне на грижи за устната кухина и на дентални услуги, осъществена посредством уебсайт, създаден от член на регламентирана професионална гилдия, представлява търговско съобщение, което е част от или съставлява услуга на информационното общество по смисъла на член 8 от Директива 2000/31.
(вж. т. 36—39)
3. Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услуги в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина, тъй като същото забранява всякаква форма на търговски съобщения по електронен път, включително посредством уебсайт, създаден от зъболекар.
Действително следва да се отбележи, че законодателят на Съюза не е изключил регламентирани професии от принципа на разрешеност на търговските съобщения онлайн, предвиден в член 8, параграф 1 от Директива 2000/31. При това положение, макар че тази разпоредба позволява да се отчетат особеностите на професиите от областта на здравеопазването при изработването на отнасящите се за тях професионални правила, като регламентира, при необходимост ограничително, формите и подробните ред и условия за търговските съобщения онлайн, споменати в посочената разпоредба с цел по-конкретно да се гарантира, че не се накърнява доверието, което пациентите имат към тези професии, това не променя факта, че тези професионални правила не могат валидно да забранят по общ и абсолютен начин всяка форма на реклама онлайн, предназначена да рекламира дейността на лице, упражняващо такава професия.
(вж. т. 48—50; т. 2 от диспозитива)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 53 и 56)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 58)
6. Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин каквато и да било реклама, свързана с предоставяне на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина.
Що се отнася до необходимостта от ограничаване на свободното предоставяне на услуги като разглежданото по главното производство, следва да се вземе предвид фактът, че животът и здравето на хората се нареждат на първо място сред ценностите и интересите, защитавани от Договора, и че по принцип държавите членки следва да решат в каква степен възнамеряват да осигурят защитата на общественото здраве и по какъв начин трябва да бъде постигната посочената степен. Тъй като тази степен може да бъде различна в различните държави членки, на последните следва да се признае свобода на преценка (вж. в този смисъл решения от 2 декември 2010 г., Ker-Optika, C 108/09, EU:C:2010:725, т. 58 и от 12 ноември 2015 г., Visnapuu, C 198/14, EU:C:2015:751, т. 118). При това положение трябва да се приеме, че въпреки тази свобода на преценка ограничението, произтичащо от прилагането на разглежданото в главното производство национално законодателство, забраняващо по общ и абсолютен начин всякакво рекламиране на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина, надхвърля необходимото за постигането на преследваните с това законодателство цели, припомнени в точка 66 от настоящото решение.
Действително не всички рекламни съобщения, забранени от това законодателство, са годни сами по себе си да породят последици, противоречащи на тези цели, споменати в точка 69 от настоящото решение. При тези условия трябва да се приеме, че целите, преследвани с разглежданото по главното производство законодателство, биха могли да бъдат постигнати посредством мерки, които са по-малко ограничителни и уреждат, при необходимост ограничително, формите и подробните ред и условия, при които лекарите по дентална медицина могат да използват валидно комуникационните средства, без обаче да им забранява по общ и абсолютен начин всяка форма на реклама.
(вж. т. 71—73, 75 и 76; т. 3 от диспозитива)