Language of document : ECLI:EU:C:2017:109

Дело C443/16

Francisco Rodrigo Sanz

срещу

Universidad Politécnica de Madrid

(Преюдициално запитване,отправено от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 8 de Madrid)

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Последователни срочни трудови договори в публичния сектор — Реорганизация на университетите — Национална правна уредба — Включване на колежанските преподаватели в категорията на университетските преподаватели — Условие — Придобиване на докторска степен — Преобразуване на длъжности, заемани при пълно работно време, в длъжности, заемани при непълно работно време — Прилагане само за преподавателите с временен статут на държавен служител — Принцип на недопускане на дискриминация“

Резюме — Определение на Съда (десети състав) от 9 февруари 2017 г.

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана на дискриминацията на работниците на срочен трудов договор — Реорганизация на университетите —Национална правна уредба, която предвижда включване на колежанските преподаватели в категорията на университетските преподаватели — Условие —Придобиване на докторска степен — Преобразуване, при липса на тази степен, на длъжности, заемани при пълно работно време, в длъжности, заемани при непълно работно време — Прилагане само за преподавателите с временен статут на държавен служител — Недопустимост

(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на компетентните административни органи на съответната държава членка като част от мерките за реорганизация на университетите да намалят наполовина работното време на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител, поради това че те не притежават докторска степен, въпреки че същата мярка не се прилага по отношение на колежанските преподаватели, които са с постоянен статут на държавен служител, но също не притежават докторска степен.

Всъщност прилагането на това правило почива на общата предпоставка, че срочният характер на служебното правоотношение на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител сам по себе си оправдава различното третиране на тази категория преподаватели спрямо тези с постоянен статут на държавен служител, макар двете категории преподаватели да изпълняват сходни функции. Подобна предпоставка е в противоречие с целите на Директива 1999/70 и Рамковото споразумение.

Този извод не може да бъде опроверган с довода, че различното третиране на държавните служители с временен статут било обосновано както от необходимите управленски мерки във връзка с преподавателския състав, така и от наложените от съответната държава членка бюджетни ограничения, тъй като Съдът вече е приел, че със съображения от бюджетен характер, в това число и с такива, свързани с нуждата да се осигури строго управление на персонала, не би могло да се оправдае дискриминация (вж. в този смисъл решения от 23 октомври 2003 г., Schönheit и Becker, C‑4/02 и C‑5/02, EU:C:2003:583, т. 85 и от 22 април 2010 г., Zentralbetriebsrat der Landeskrankenhäuser Tirols, C‑486/08, EU:C:2010:215, т. 46).

Всъщност, макар съображения от бюджетен характер да могат да бъдат в основата на избраната социална политика на дадена държава членка и да влияят върху естеството и обхвата на мерките, които държавата възнамерява да приеме, сами по себе си тези съображения не са преследвана от тази политика цел, поради което не биха могли да обосноват прилагането на национална правна уредба, водеща до различно третиране в ущърб на работниците на срочни трудови договори (вж. по аналогия решения от 24 октомври 2013 г., Thiele Meneses, C‑220/12, EU:C:2013:683, т. 43 и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 110, както и определение от 21 септември 2016 г., Popescu, C‑614/15, EU:C:2016:726, т. 63). Накрая следва да се добави, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение е безусловна и достатъчно точна, за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред национален съд (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 78—83 и от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 56, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 59).

(вж. т. 51—53, 55 и 56 и диспозитива)