Language of document : ECLI:EU:C:2008:179

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

1 април 2008 година(*)

„Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Обезщетения за преживели лица, предвидени в задължителна пенсионна схема — Понятие за заплащане — Отказ за предоставяне поради липса на брак — Партньори от еднакъв пол — Дискриминация, основана на сексуална ориентация“

По дело C‑267/06

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Bayerisches Verwaltungsgericht München (Германия) с акт от 1 юни 2006 г., постъпил в Съда на 20 юни 2006 г. в рамките на производство по дело

Tadao Maruko

срещу

Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н P. Jann, г‑н C. W. A. Timmermans, г‑н A. Rosas, г‑н K. Lenaerts и г‑н L. Bay Larsen, председатели на състави, г‑н K. Schiemann, г‑н J. Makarczyk, г‑н P. Kūris, г‑н J. Klučka (докладчик), г‑н A. Ó Caoimh, г‑жа P. Lindh и г‑н J.-C. Bonichot, съдии,

генерален адвокат: г‑н D. Ruiz-Jarabo Colomer,

секретар: г‑н J. Swedenborg, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 юни 2007 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н Maruko, от адв. H. Graupner, адв. R. Wintemute и адв. M. Bruns, Rechtsanwälte,

–        за Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen, от г‑жа C. Draws и г‑н P. Rammert, в качеството на представители, подпомагани от адв. A. Bartosch и адв. T. Grupp, Rechtsanwälte,

–        за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа V. Jackson, в качеството на представител, подпомагана от г‑н T. Ward, barrister,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н J. Enegren и г‑жа I. Kaufmann-Bühler, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 септември 2007 г.

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, член 2, параграф 2, букви а) и б), подточка i) и член 3, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Maruko и Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen (пенсионен фонд на немските театри, наричан по-нататък „VddB“) относно отказа на последния да му отпусне пенсия за вдовец като обезщетение за преживяло лице, предвидено от задължителната пенсионна схема, към която е бил осигурен починалият му партньор в живота.

 Правна уредба

 Общностната правна уредба

3        Съображения 13 и 22 от Директива 2000/78 гласят:

„(13) Настоящата директива не се прилага към схемите за социално осигуряване и социална закрила, чиито ползи не се третират като доходи [другаде в текста: „заплащане“] по значението на термина, дадено за целите на член 141 от Договора за ЕО, нито пък за всеки вид плащане от страна на държавата, което има за цел предоставяне на достъп до заетост или поддържане на заетостта.

[…]

(22)      Настоящата директива не засяга националното законодателство относно семейното положение и зависещите от това обезщетения.“

4        Член 1 от Директива 2000/78 предвижда:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите-членки на принципа за равно третиране.“

5        Съгласно член 2 от посочената директива:

„1.      За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.      За целите на параграф 1:

а)      проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;

б)      проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, освен ако:

i)      тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, […]

[…]“.

6        Член 3 от директивата има следното съдържание:

„1.      В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…]

в)      условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;

[…]

3.      Настоящата директива не се прилага към каквито и да било видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила.

[…]“.

7        В съответствие с член 18, първа алинея от Директива 2000/78 държавите-членки е трябвало да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с тази директива, най-късно до 2 декември 2003 г. или са можели да възложат прилагането на директивата на социалните партньори, що се отнася до колективните трудови договори. В такива случаи обаче държавите-членки е трябвало да гарантират, че не по-късно от 2 декември 2003 г. социалните партньори са въвели необходимите мерки чрез споразумение, като тези държави-членки са били длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да им позволят по всяко време да бъдат в състояние да гарантират резултатите, наложени от директивата. Освен това те са били длъжни да информират незабавно Комисията на Европейските общности за посочените мерки.

 Националната правна уредба

 Законът за регистрираното житейско партньорство

8        § 1 от Закона за регистрираното житейско партньорство (Gesetz über die Eingetragene Lebenspartnerschaft) от 16 февруари 2001 г. (BGBl. 2001 I, стр. 266) в редакцията му след изменението със Закона от 15 декември 2004 г. (BGBl. 2004 I, стр. 3396, наричан по‑нататък „LPartG“) предвижда:

„(1)      Две лица от еднакъв пол създават парньорство, когато декларират взаимно, лично и всяко от тях в присъствието на другото, че желаят да съжителстват в партньорство (партньори в живота). Декларациите не могат да бъдат направени под условие или за определен срок. Декларациите произвеждат действие, когато бъдат направени пред компетентния орган.

(2)      Не може да се създаде валидно партньорство:

1.      с лице, което не е навършило пълнолетие, което е свързано с брак или вече живее в партньорство с трето лице;

2.      между възходящи и низходящи;

3.      между непълнокръвни, едноутробни или еднокръвни братя и сестри;

4.      когато към момента на създаване на партньорството партньорите отказват да поемат задълженията по член 2.

[…]“.

9        § 2 от LPartG гласи:

„Партньорите в живота си дължат взаимопомощ и взаимна подкрепа и се задължават взаимно да живеят в общност. Те поемат отговорности един към друг.“

10      Съгласно § 5 от посочения закон:

„Партньорите в живота са взаимно задължени да допринасят по подходящ начин за нуждите на партньорската общност с труда и имуществото си. § 1360, второ изречение, § 1360а и § 1360б от Гражданския кодекс, както и § 16, алинея 2, се прилагат по аналогия.“

11      § 11, параграф 1 от същия закон предвижда:

„Партньорът в живота се счита за член на семейството на другия партньор, освен ако е предвидено друго.“

 Правна уредба на пенсиите за вдовица или вдовец

12      С LPartG германският законодател изменя дял VІ от Кодекса за социално осигуряване — Законова схема на осигуряването за старост (Sozialgesetzbuch VI – Gesetzliche Rentenversicherung).

13      § 46, съдържащ се в дял VІ от посочения кодекс, в редакцията му в сила от 1 януари 2005 г. (наричан по‑нататък „Кодекса за социално осигуряване“) гласи:

„(1)      Вдовиците или вдовците, които не са сключили повторно брак, имат право на малка пенсия за вдовица или вдовец след смъртта на осигурения съпруг, при условие че осигуреният съпруг е достигнал общоизискуемата минимална продължителност на осигуряване. Това право е ограничено за максимален период от 24 месеца, считано от месеца, следващ смъртта на осигуреното лице.

[…]

(4)      При определянето на правото на пенсия за вдовица или вдовец се приема, че сключването на житейско партньорство се равнява на сключването на брак, че житейското партньорство се равнява на брак, че преживелият партньор се равнява на вдовица или на вдовец и че партньорът в живота се равнява на съпруг. Прекратяването или обявяването на недействителността на повторен брак съответстват респективно на развалянето или прекратяването на ново житейско партньорство.“

14      Същият дял VІ съдържа други сходни разпоредби относно приравняването на житейското партньорство на брак, по‑конкретно § 47, параграф 4, § 90, параграф 3, § 107, параграф 3 и § 120г, параграф 1.

 Колективният трудов договор на германските театри

15      § 1 от колективния трудов договор на германските театри (Tarifordnung für die deutschen Theater) от 27 октомври 1937 г. (Reichsarbeitsblatt 1937 VI, стр. 1080, наричан по‑нататък „колективният трудов договор“) предвижда:

„(1)      Всяко юридическо лице, което стопанисва театър в рамките на Reich [райха] (лице, стопанисващо театър), е длъжно да сключи в полза на наетия в неговото театрално заведение творчески състав осигуровка за старост и за преживели лица в съответствие със следващите разпоредби и да уведоми писмено всички членове на творческия състав за сключената пенсионна осигуровка.

(2)      Съгласувано със съответните министри на Reich министърът на информацията и пропагандата определя осигурителната институция и приема условията на осигуровката (устав). Той определя и датата, от която трябва да бъде сключена осигуровката, изисквана с настоящия колективен трудов договор.

(3)      По смисъла на настоящия договор творческият състав включва лицата, които съгласно Закона за културната камара на Reich и правилниците за прилагането му задължително членуват в театралната камара на Reich (отделение „сцена“), по‑конкретно режисьорите, актьорите, диригентите на оркестър, директорите, драматурзите, диригентите на хор, репетиторите, помощник-режисьорите, суфльорите и лицата на сходна длъжност, техническите ръководители (като ръководителите на сценично оборудване, служителите, отговарящи за декорите и костюмите, и лицата на сходна длъжност, доколкото носят отговорност за поверения им сектор на дейност), както и консултантите, членовете на хора, танцьорите и гримьорите.“

16      Съгласно § 4 от колективния трудов договор:

„Осигурителните вноски се поемат наполовина от лицето, стопанисващо театъра, и наполовина от съответния член на творческия състав. Лицето, стопанисващо театъра, е длъжно да внесе осигурителните вноски в осигурителния орган.“

 Уставът на VddB

17      § 27, § 32 и § 34 от Устава на VddB предвиждат:

„§ 27 — Същност на пенсионното осигуряване и общи условия

(1)      Събитията, пораждащи право на пенсионно обезщетение, са настъпването на неработоспособност или инвалидност, предсрочно пенсиониране, достигане на нормалната възраст на пенсиониране и смърт.

(2)      Въз основа на отправено искане органът изплаща […] като обезщетения за преживелите лица […] пенсия за вдовица (§ 32 и § 33), пенсия за вдовец (§ 34) […], ако непосредствено преди настъпването на събитието, пораждащо право на пенсионно обезщетение, осигуреното лице е било осигурено задължително или доброволно или е имало продължена осигуровка, както и ако е изтекъл срока за пораждане на правото на пенсия […].

[…]

§ 32 — Пенсия за вдовица

(1)      Право на пенсия за вдовица има съпругата на осигуреното лице или на пенсионера, ако бракът е продължил до смъртта на последния.

[…]

§ 34 — Пенсия за вдовец

(1)      Право на пенсия за вдовец има съпругът на жената — осигурено лице или пенсионер, ако бракът е продължил до смъртта на последната.

[…]“.

18      § 30, параграф 5 от същия устав установява условията за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, въз основа на която се изчислява обезщетението за преживяло лице.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

19      На 8 ноември 2001 г. г‑н Maruko учредява на основание член 1 от LPartG в първоначалната му редакция житейско партньорство с дизайнер на театрални костюми.

20      Последният е осигурен към VddB от 1 септември 1959 г. и продължава доброволно да внася осигурителни вноски в този пенсионен фонд през периодите, в които не длъжен да се осигурява към него.

21      Партньорът на г‑н Maruko умира на 12 януари 2005 г.

22      С писмо от 17 февруари 2005 г. г‑н Maruko отправя до VddB искане да му бъде отпусната пенсия за вдовец. С решение от 28 февруари 2005 г. последният отхвърля искането му, с мотива че неговият устав не предвижда такава възможност в полза на преживелите партньори в живота.

23      Г‑н Maruko подава жалба до препращащата юрисдикция. Според него отказът на VddB нарушава принципа на равно третиране, доколкото от 1 януари 2005 г. германският законодател установява такова равно третиране на житейското партньорство и брака, по‑конкретно с въвеждането на § 46, параграф 4 в Кодекса за социално осигуряване. Обстоятелството, че се отрича възможността след смъртта на неговия партньор в живота дадено лице да получава обезщетение за преживяло лице при същите условия като преживял съпруг, представлявало дискриминация, основана на сексуалната ориентация на посоченото лице. Според г‑н Maruko партньорите в живота са третирани не толкова благоприятно, колкото съпрузите, въпреки че като тях си дължат помощ и подкрепа, задължават се взаимно да живеят в общност и поемат отговорности един към друг. В Германия имуществените отношения между партньорите в живота били равностойни на тези между съпрузи.

24      Като си поставя на първо място въпроса дали управляваната от VddB пенсионна схема се приравнява на държавно социално осигуряване по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2000/78 и дали посочената пенсионна схема е извън приложното поле на тази директива, препращащата юрисдикция посочва, че обстоятелството, че осигуряването към VddB е задължително по силата на закона и че в театрите е немислимо каквото и да било договаряне относно въпросното осигуряване, е в подкрепа на подобно приравняване. Тя добавя обаче, че извън периодите, през които работи, персоналът на театрите има възможност да продължи доброволно осигуряването си в пенсионната схема, предмет на разглеждане в главното производство, че последната се основава на принципа на капитализирането, че вноските се заплащат наполовина от театрите, от една страна, и от осигурените лица, от друга страна, и че VddB управлява и урежда дейността си самостоятелно, без намесата на федералния законодател.

25      Предвид структурата на VddB и решаващото влияние на театрите и осигурените лица върху функционирането му, препращащата юрисдикция посочва, че е склонна да смята, че посоченият фонд не управлява пенсионна схема, приравнена на държавно социално осигуряване по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2000/78.

26      На второ място препращащата юрисдикция си поставя въпроса дали разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице може да се счита за „заплащане“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78, което би обосновало прилагането на последната. Препращащата юрисдикция посочва, че по принцип в светлината на практиката на Съда обезщетенията за преживели лица попадат в приложното поле на понятието „заплащане“. Според нея това тълкуване не се опровергава от обстоятелството, че разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице се заплаща не на работника, а на преживелия му партньор, тъй като правото на такова обезщетение е придобивка, произтичаща от осигуряването на работника в управляваната от VddB пенсионна схема, така че посоченото обезщетение се признава на преживелия му партньор в рамките на трудово правоотношение между работодателя и посочения работник.

27      На трето място препращащата юрисдикция цели да установи дали разпоредбите на член 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 препятстват разпоредби на правилници като тези на Устава на VddB, по силата на които едно лице, чийто партньор в живота е починал, не получава обезщетение за преживяло лице, равностойно на това, което се изплаща на преживелия съпруг, въпреки че, подобно на съпрузи, партньорите в живота са живели в общност на подкрепа и взаимопомощ, учредена официално и пожизнено.

28      Според препращащата юрисдикция, след като настоящият случай попада в приложното поле на Директива 2000/78 и е налице дискриминация, г‑н Maruko би могъл да се позове на разпоредбите на тази директива.

29      Препращащата юрисдикция добавя, че обратно на хетеросексуалните двойки, които могат да сключат брак и в съответните случаи да получават обезщетение за преживели лица, поради сексуалната си ориентация осигуреното лице и жалбоподателят в главното производство не са можели в никакъв случай да изпълнят условието за брак, обуславящо отпускането на такова обезщетение според управляваната от VddB пенсионна схема. Според препращащата юрисдикция обаче разпоредбите на член 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 могат да препятстват разпоредби като тези на Устава на VddB да ограничават възможността за получаване на посоченото обезщетение само от преживелите съпрузи.

30      На четвърто място, в хипотезата, при която разпоредбите на член 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 препятстват разпоредбите на устави като този на VddB препращащата юрисдикция си поставя въпроса дали е допустима дискриминация основана на сексуална ориентация предвид съображение 22 от тази директива.

31      Препращащата юрисдикция отбелязва, че това съображение не е възпроизведено в постановителната част на директивата. Тя си поставя въпроса дали подобно съображение може да ограничи приложното поле на Директива 2000/78. Препращащата юрисдикция счита, че предвид важността на общностния принцип на равно третиране е уместно съображенията на тази директива да не се тълкуват разширително. В това отношение тя поставя въпроса дали в главното производство отказът на VddB да отпусне обезщетение за преживяло лице в полза на лице, чийто партньор в живота е починал, представлява разрешена дискриминация, макар да е основана на сексуална ориентация.

32      На пето място, препращащата юрисдикция иска да установи дали съгласно Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber (C‑262/88, Recueil, стр. I‑1889) отпускането на обезщетение за преживяло лице е ограничено до периодите след 17 май 1990 г. Тя посочва, че разглежданите в главното производство национални разпоредби попадат в приложното поле на член 141 ЕО и че позоваване на прякото действие на този член е възможно само относно обезщетения, дължими за периоди на заетост след 17 май 1990 г. Тя цитира в това отношение Решение от 28 септември 1994 г. по дело Coloroll Pension Trustees (C‑200/91, Recueil, стр. I‑4389).

33      При тези обстоятелства Bayerisches Verwaltungsgericht München решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Подобна ли е задължителна пенсионна схема като управляваната в конкретния случай от [VddB] на държавна схема по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2000/78 […]?

2)      Трябва ли обезщетенията за преживели лица, изплащани под формата на пенсии за вдовица или за вдовец от институция на задължителното пенсионно осигуряване, да се считат за „заплащане“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 […]?

3)      Допускат ли разпоредбите на член 1, във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 […], разпоредби на устав на допълнителна пенсионна схема, по силата на които регистрираният партньор, чийто партньор е починал, не получава обезщетение за преживяло лице, равностойно на това, което получават съпрузи, въпреки че подобно на съпруг, регистрираният партньор живее в общност на подкрепа и взаимопомощ, учредена официално и пожизнено?

4)      При утвърдителен отговор на предходния въпрос, разрешена ли е дискриминация, основана на сексуална ориентация, предвид съображение 22 от Директива 2000/78 […]?

5)      Ограничено ли е отпускането на обезщетение за преживяло лице до периодите след 17 май 1990 г. въз основа на съдебната практика по дело Barber [посочена по-горе]?“

 По преюдициалните въпроси

 По първия, втория и четвъртия въпрос

34      С първи, втори и четвърти въпрос, които е уместно да получат съвместен отговор, препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали обезщетение за преживяло лице, отпуснато в рамките на пенсионна схема като управляваната от VddB, попада в приложното поле на Директива 2000/78.

 Становища, представени на Съда

35      Относно поставените първи и втори въпрос VddB счита, че пенсионната схема, която управлява, е законово установена схема за социално осигуряване и че разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице не може да бъде считано за „заплащане“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78. Поради това същото обезщетение не попадало в приложното поле на посочената директива.

36      В подкрепа на тази позиция VddB подчертава по-конкретно, че е публичноправен субект, част от федералната администрация и че разглежданата в главното производство пенсионна схема е схема на задължително осигуряване, основана на закона. Той добавя, че колективният трудов договор има силата на закон и наред с Устава на VddB е включен в Договора за обединение от 31 август 1990 г., и че задължението за осигуряване съществува по отношение на общо определени категории работещи лица. Разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице не било свързано пряко с определена заетост, а с общи съображения от социален характер. То не зависело пряко от отработените периоди на заетост и размерът му не се изчислявал в зависимост от последната заплата.

37      За сметка на това Комисията счита, че разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице попада в приложното поле на Директива 2000/78, доколкото се отпуска на основание трудовото правоотношение, сключено между определено лице и неговия работодател, чиято последица е задължителното осигуряване на работника към VddB. Размерът на посоченото обезщетение се определял в зависимост от продължителността на осигурителното правоотношение и изплатените вноски.

38      Относно четвъртия поставен въпрос както г‑н Maruko, така и Комисията подчертават, че съображение 22 от Директива 2000/78 не е възпроизведено в нито един от членовете на директивата. Според г‑н Maruko, ако общностният законодател е искал да изключи от приложното поле на тази директива всички обезщетения, свързани със семейното положение, съдържанието на това съображение щеше да бъде предмет на специална разпоредба в постановителната част на директивата. Според Комисията това съображение е само израз на липсата на компетентност на Европейския съюз в областта на семейното положение.

39      VddB и правителството на Обединеното кралство считат по-конкретно, че съображение 22 от Директива 2000/78 съдържа ясно и общо изключване и че определя приложното поле на тази директива. Тя не се прилагала по отношение на разпоредбите от националното право относно семейното положение, нито по отношение на зависещите от последното обезщетения, какъвто бил случаят с разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице.

 Отговор на Съда

40      От член 3, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2000/78 е видно, че последната се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, по-конкретно във връзка с условията за заплащане, и че не се прилага към каквито и да било видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила.

41      В светлината на посочените разпоредби, разглеждани във връзка с съображение 13 от Директива 2000/78, следва да се приеме, че приложното поле на тази директива не обхваща схемите за социално осигуряване и социална закрила, чиито ползи не се третират като заплащане по смисъла на термина, даден за целите на член 141 ЕО, нито като какъвто и да било вид плащане от страна на държавата, което има за цел предоставяне на достъп до заетост или поддържане на заетостта.

42      Поради това следва да се определи дали дадено обезщетение за преживяло лице, предоставяно по пенсионна схема, каквато е управляваната от VddB, може да се третира като „заплащане“ по смисъла на член 141 ЕО.

43      Този член предвижда, че под „заплащане“ трябва да се разбира обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд.

44      Както Съдът вече се е произнасял (вж. Решение от 6 октомври 1993 г. по дело Ten Oever, C‑109/91, Recueil, стр. I‑4879, точка 8 и Решение от 28 септември 1994 г. по дело Beune, C‑7/93, Recueil, стр. I‑4471, точка 21), обстоятелството, че някои обезщетения се изплащат след прекратяване на трудовото правоотношение не изключва възможността те да имат характер на „заплащане“ по смисъла на член 141 ЕО.

45      Така Съдът е признал, че пенсия за преживяло лице, предвидена в пенсионна схема, която е учредена с колективен трудов договор, попада в приложното поле на този член. В това отношение Съдът е уточнил, че обстоятелството, че посочената пенсия се изплаща по дефиниция не на работника, а на преживялото го лице, не опровергава това тълкуване, след като подобно обезщетение е придобивка, произтичаща от осигуряването на съпруга на преживялото лице в пенсионната схема, така че пенсията се признава на това лице в рамките на трудовото правоотношение между работодателя и посочения съпруг и се изплаща на основание положения от последния труд (вж. Решение по дело Ten Oever, посочено по‑горе, точки 12 и 13, Решение по дело Coloroll Pension Trustees, посочено по горе, точка 18, Решение от 17 април 1997 г. по дело Evrenopoulos, C‑147/95, Recueil, стр. I‑2057, точка 22 и Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Menauer, C‑379/99, Recueil, стр. I‑7275, точка 18).

46      Освен това, за да прецени дали пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на която се изчислява, ако е необходимо, обезщетението за преживяло лице, като разглежданото по делото в главното производство, попада в приложното поле на член 141 ЕО, Съдът е уточнил, че сред критериите, които е възприел въз основа на казусите, с които е бил сезиран, с оглед на квалифицирането на пенсионна схема определящо значение можел да има само критерият, изведен от заключението, че пенсията за осигурителен стаж и възраст се изплаща на работника на основание трудовото правоотношение, което го е свързвало с бившия му работодател, тоест критерият за положен труд, изведен от самия текст на посочения член (вж. в този смисъл Решение по дело Beune, посочено по‑горе, точка 43, Решение по дело Evrenopoulos, посочено по горе, точка 19, Решение от 29 ноември 2001 г. по дело Griesmar, C‑366/99, Recueil, стр. I‑9383, точка 28, Решение от 12 септември 2002 г. по дело Niemi, C‑351/00, Recueil, стр. I‑7007, точки 44 и 45 и Решение от 23 октомври 2003 г. по дела Schönheit и Becker, C‑4/02 и C‑5/02, Recueil, стр. I‑12575, точка 56).

47      Безспорно този критерий не може да бъде изключителен, тъй като пенсиите, изплащани от законово установените схеми за социално осигуряване, могат частично или изцяло да отразяват възнаграждението за извършваната дейност (Решение по дело Beune, точка 44, Решение по дело Evrenopoulos, точка 20, Решение по дело Griesmar, точка 29, Решение по дело Niemi, точка 46 и Решение по дело Schönheit и Becker, точка 57, посочени по‑горе).

48      Съображенията, свързани със социалната политика, държавната организация, етиката или дори грижите от бюджетно естество, които са били или е можело да бъдат от значение при въвеждането на дадена схема от националния законодател, не могат да надделеят обаче, ако пенсията се отнася само за особена категория работници, ако тя зависи пряко от прослуженото време и ако размерът ѝ се изчислява въз основа на последната заплата (Решение по дело Beune, точка 45, Решение по дело Evrenopoulos, точка 21, Решение по дело Griesmar, точка 30, Решение по дело Niemi, точка 47 и Решение по дело Schönheit и Becker, точка 58, посочени по-горе).

49      Относно управляваната от VddB задължителна пенсионна схема следва да се отбележи на първо място, че тя произтича от колективен трудов договор, чиято цел според предоставените от препращащата юрисдикция материали е да формира добавка към социалноосигурителните обезщетения, дължими съгласно националната правна уредба с общо приложение.

50      На второ място е безспорно, че посочената схема е финансирана изключително от работниците и работодателите от съответния сектор, като е изключено всякакво финансово участие на държавата.

51      На трето място от преписката е видно, че съгласно член 1 от колективния трудов договор тази схема се отнася за творческия състав, нает на работа в някой от работещите в Германия театри.

52      Както посочва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, за да се признае правото на обезщетение за преживяло лице, се изисква съпругът на лицето, което получава това обезщетение, да е бил осигурен към VddB преди смъртта си. Това осигуряване е задължително за творческия състав, нает на работа в германските театри. То се отнася и за някои лица, които решават да се осигуряват доброволно към VddB, като това е възможно, ако въпросните лица могат да докажат, че преди това са били наети на работа в германски театър за определен брой месеци.

53      Следователно посочените задължително или доброволно осигурени лица, представляват особена категория работници.

54      Освен това по отношение на критерия, според който пенсията трябва да зависи пряко от прослуженото време, е уместно да се отбележи, че по силата на член 30, параграф 5 от устава на VddB, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, въз основа на която се изчислява обезщетението за преживяло лице, се определя в зависимост от продължителността на осигуряване на работника, което е логично следствие от структурата на разглежданата пенсионна схема, която обхваща два вида осигуряване, както е подчертано в точки 52 и 53 от настоящото решение.

55      Що се отнася също така до размера на тази пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият не е определен от закона, а се изчислява, съгласно член 30, параграф 5 от устава на VddB, въз основа на общия размер на вноските, изплатени от работника през време на осигуряването му, спрямо които се прилага коефициент за индексация.

56      От това следва, както посочва генералният адвокат в точка 72 от заключението си, че разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице произтича от трудовото правоотношение на партньора в живота на г‑н Maruko и поради това посоченото обезщетение трябва да бъде квалифицирано като „заплащане“ по смисъла на член 141 ЕО.

57      Този извод не се поставя под съмнение от качеството на VddB на публичноправен субект (вж. в този смисъл Решение по дело Evrenopoulos, посочено по-горе, точки 16 и 23), нито от това, че осигуряването към схемата, даваща право на обезщетението за преживяло лице, предмет на разглеждане в главното производство, е задължително (вж. в този смисъл Решение от 25 май 2000 г. по дело Podesta, C‑50/99, Recueil, стр. I‑4039, точка 32).

58      Що се отнася до обхвата на съображение 22 от Директива 2000/78, последното предвижда, че директивата не засяга националното законодателство относно семейното положение и зависещите от това обезщетения.

59      Безспорно гражданското състояние и произтичащите от него обезщетения са области от компетентността на държавите-членки и общностното право не засяга тази компетентност. Необходимо е да се напомни обаче, че при упражняване на посочената компетентност държавите-членки трябва да спазват общностното право, по-конкретно разпоредбите относно принципа на недопускане на дискриминация (вж. по аналогия Решение от 16 май 2006 г. по дело Watts, C‑372/04, Recueil, стр. I‑4325, точка 92 и Решение от 19 април 2007 г. по дело Stamatelaki, C‑444/05, Сборник, стр. I‑3185, точка 23).

60      При положение че обезщетение за преживяло лице като разглежданото в главното производство е квалифицирано като „заплащане“ по смисъла на член 141 ЕО и че същото попада в приложното поле на Директива 2000/78, прилагането на тази директива не може да бъде поставено под съмнение от съображение 22 от същата поради съображенията изложени в точки 49—57 от настоящото решение.

61      При тези обстоятелства на първи, втори и четвърти въпрос следва да се отговори, че обезщетение за преживяло лице, което е отпуснато в рамките на пенсионна схема като управляваната от VddB, попада в приложното поле на Директива 2000/78.

 По третия въпрос

62      С третия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали разпоредбите на член 1 във връзка с член 2 от Директива 2000/78 допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която преживелият партньор, чийто партньор в живота е починал, не получава обезщетение за преживяло лице, равностойно на отпусканото на преживял съпруг, въпреки че подобно на съпрузи партньорите в живота са живели в общност на подкрепа и взаимопомощ, учредена официално и пожизнено.

 Становища, представени на Съда

63      Г‑н Maruko и Комисията считат, че отказът да се отпусне разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице на преживелите партньори в живота представлява непряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78, доколкото две лица от еднакъв пол не могат да сключат брак в Германия, поради което не могат и да се ползват от това обезщетение, правото на което е запазено за преживелите съпрузи. Според тях съпрузите и партньорите в живота са в сравнимо правно положение, което обосновава отпускането на посоченото обезщетение на преживелите партньори.

64      Според VddB не съществува каквото и да било задължение от конституционен характер бракът и житейското партньорство да се третират еднакво от гледна точка на осигурителното право или пенсионното осигуряване. Житейското партньорство било правен институт sui generis и представлявало нов личен статус. От германската правна уредба било невъзможно да се изведе каквото и да било задължение за равно третиране на партньорите в живота и съпрузите.

 Отговор на Съда

65      Съгласно член 1 от Директива 2000/78 целта на директивата е борбата, в областта на заетостта и упражняването на занятие, срещу някои видове дискриминация, сред които е и дискриминацията, основана на сексуална ориентация, с оглед прилагането в държавите-членки на принципа за равно третиране.

66      Съгласно член 2 от посочената директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1 от същата директива. Според член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнимо положение въз основа един от признаците, упоменати в член 1 от директивата. Параграф 2, буква б), подточка i) от същия член 2 предвижда, че проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

67      От съдържащите се в акта за препращане данни е видно, че от 2001 г., когато влиза в сила LPartG в първоначалната му редакция, Федерална република Германия приспособява правната си система така, че да даде възможност на лицата от еднакъв пол да живеят в общност на подкрепа и взаимопомощ, учредена официално и пожизнено. Като избира да не предостави на тези лица възможност за сключване на брак, който остава възможен само за лицата от различен пол, тази държава-членка въвежда по отношение на лицата от еднакъв пол отделен правен институт — на житейското партньорство, чийто условия постепенно са приравнени на условията, приложими за брака.

68      Препращащата юрисдикция посочва в това отношение, че законът от 15 декември 2004 г. допринася за постепенното сближаване на режима, въведен за житейското партньорство, и приложимия за брака режим. С този закон германският законодател изменя дял VІ от Кодекса за социално осигуряване — Законова схема на осигуряването за старост, като добавя по-конкретно параграф 4 към съдържащия се в същия дял член 46, от който следва, че житейското партньорство е приравнено на брак, що се отнася до пенсията за вдовица или за вдовец, посочена в тази разпоредба. Аналогични изменения са направени и в други разпоредби от дял VІ.

69      Препращащата юрисдикция счита, че предвид посоченото сближаване на режимите на брака и житейското партньорство, което тя приема за постепенно приравняване и което според нея произтича от въведения с LPartG режим, и по-специално от направените със закона от 15 декември 2004 г. изменения, житейското партньорство, без да е идентично с брака, поставя лицата от еднакъв пол в положение, сравнимо с това на съпрузи, що се отнася до разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице.

70      Тя установява обаче, че правото на това обезщетение за преживяло лице е ограничено от разпоредбите на устава на VddB само до преживелите съпрузи и се отрича по отношение на преживелите партньори в живота.

71      В този случай партньорите в живота се оказват третирани по-малко благоприятно от преживелите съпрузи, що се отнася до правото на посоченото обезщетение за преживяло лице.

72      Ако препращащата юрисдикция приеме, че преживелите съпрузи и преживелите партньори в живота са в сравнимо положение, що се отнася до въпросното обезщетение за преживяло лице, следователно трябва да се счита, че правна уредба като разглежданата в главното производство създава пряка дискриминация, основана на сексуална ориентация по смисъла на член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

73      Предвид изложеното по-горе на третия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на член 1 във връзка с член 2 от Директива 2000/78 не допускат правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която преживелият партньор, чийто партньор в живота е починал, не получава обезщетение за преживяло лице, равностойно на отпусканото на преживял съпруг, в случай че съгласно националното право житейското партньорство поставя лицата от еднакъв пол в положение, сравнимо с това на съпрузи, що се отнася до посоченото обезщетение за преживяло лице. Препращащата юрисдикция следва да провери дали преживелият партньор в живота е в положение, сравнимо с това на съпруг, който получава обезщетението за преживяло лице, предвидено от управляваната от VddB пенсионна схема.

 По петия въпрос

74      С петия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи, в случай че Съдът приеме, че Директива 2000/78 не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, дали въз основа на съдебната практика по дело Barber, посочена по-горе, правото на разглежданото в главното производство обезщетение за преживяло лице следва да се ограничи във времето, по-конкретно до периодите след 17 май 1990 г.

 Становища, представени на Съда

75      VddB счита, че делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Barber, е различно от фактическа и правна страна от делото в главното производство и че не може да се придаде обратно действие на Директива 2000/78, като се приеме, че тя е приложима към момент, предхождащ датата, на която изтича предоставеният на държавите-членки срок за транспонирането ѝ.

76      Комисията е на мнение, че не следва да се отговаря на петия въпрос. Тя счита, че делото, по което е постановено посоченото по-горе решение по дело Barber, е различно от фактическа и правна страна от делото в главното производство и подчертава, че Директива 2000/78 не съдържа нито една разпоредба, дерогираща принципа на недопускане на дискриминация въз основа на сексуална ориентация. Тя уточнява, че за разлика от делото в главното производство в делото, по което е постановено посоченото по-горе решение по дело Barber, е обърнато внимание на възможните финансови последици от ново тълкуване на член 141 ЕО. Тя посочва в това отношение, че доколкото LPartG влиза в сила едва на 1 август 2001 г. и германският законодател въвежда равно третиране на житейското партньорство и брака в областта на схемите за социално осигуряване, считано от 1 януари 2005 г., отчитането на това равенство в пенсионните схеми не поставя последните във финансово затруднение.

 Отговор на Съда

77      От съдебната практика следва, че по изключение и като има предвид сериозните трудности, които може да породи неговото решение по отношение на минал период, може да се наложи Съдът да ограничи възможността за заинтересованите лица да се позовават на тълкуването на определена разпоредба, дадено от него в производство, образувано по преюдициално запитване. Такова ограничение може да се допусне само от Съда в самото решение, с което той се произнася по исканото тълкуване (вж. по-конкретно Решение по дело Barber, посочено по-горе, точка 41 и Решение от 6 март 2007 г. по дело Meilicke и др., C‑292/04, Сборник, стр. I‑1835, точка 36).

78      От преписката не може да се направи извод за наличие на опасност от нарушаване с обратно действие на финансовото равновесие на пенсионна схема като управляваната от VddB поради липсата на ограничаване във времето на последиците от настоящото решение.

79      Предвид изложеното по-горе на петия въпрос е уместно да се отговори, че последиците от настоящото решение не следва да се ограничават във времето.

 По съдебните разноски

80      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Обезщетение за преживяло лице, отпускано в рамките на пенсионна схема като управляваната от Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen, попада в приложното поле на Директива 2000/78 на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

2)      Разпоредбите на член 1 във връзка с член 2 от Директива 2000/78 не допускат правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която преживелият партньор, чийто партньор в живота е починал, не получава обезщетение за преживяло лице, равностойно на отпусканото на преживял съпруг, в случай че съгласно националното право житейското партньорство поставя лицата от еднакъв пол в положение, сравнимо с това на съпрузи, що се отнася до посоченото обезщетение за преживяло лице. Препращащата юрисдикция следва да провери дали преживелият партньор в живота е в положение, сравнимо с това на съпруг, който получава обезщетението за преживяло лице, предвидено от управляваната от Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen пенсионна схема.

Подписи


* Език на производството: немски.