РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
4 юли 2013 година(*)
„Обжалване — Картели — Европейски пазар — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение на Комисията — Констатиране на нарушение на член 110 ДФЕС — Глоби — Едно-единствено, усложнено и продължено нарушение — Прекратяване на нарушението — Продължаване на нарушението от някои участници — Повторност на нарушението“
По дело C‑287/11 P,
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 6 юни 2011 г.,
Европейска комисия, за която се явяват г‑н F. Castillo de la Torre, г‑н V. Bottka и г‑н R. Sauer, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Aalberts Industries NV, установено в Утрехт (Нидерландия),
Comap SA, по-рано Aquatis France SAS, установено в Лион (Франция),
Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG, установено в Aргенбюл-Айзенхарц (Германия),
за които се явява R. Wesseling, advocaat,
жалбоподатели в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, изпълняващ функцията на председател на трети състав, г‑н E. Juhász (докладчик), г‑н G. Arestis, г‑н T. von Danwitz и г‑н D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,
секретар: г‑жа A. Impellizzeri, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 септември 2012 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 28 февруари 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Европейската комисия иска отмяната на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 март 2011 г. по дело Aalberts Industries и др./Комисия (T‑385/06, Сборник, стр. II‑1223, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд отменя член 1 и член 2, буква а) и буква б), точка 2 от Решение C(2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производството по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F‑1/38.121 — Фитинги) (ОВ L 283, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „спорното решение“), доколкото в това решение се констатира участието на Aalberts Industries NV (наричано по-нататък „Aalberts“), на Comap SA (наричано по-нататък „Comap“), по-рано Aquatis France SAS (наричано по-нататък „Aquatis“) и на Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Simplex“) в картел в периода от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г. и се налага на Aalberts глоба в размер на 100,80 милиона евро, от които 55,15 милиона евро в условията на солидарност с дъщерните му дружества Aquatis и Simplex, а на последните — и допълнителна глоба при условията на солидарност.
2 С насрещна жалба Aalberts, Aquatis и Simplex молят, в случай че Съдът реши да уважи жалбата на Комисията, да бъдат отменени член 1, член 2, буква a) и буква б), точка 2 и член 3 от спорното решение, що се отнася до Aalberts, Comap (по-рано „Aquatis“) и Simplex.
3 При условията на евентуалност ответниците по главната жалба молят да бъде отменено обжалваното съдебно решение, доколкото в това решение се констатира наличието на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, което не е било прекратено и след проверките на Комисията през март 2001 г., както и да бъдат отменени член 1, член 2, буква а) и буква б), точка 2 и член 3 от спорното решение, що се отнася до посочените дружества, или, при условията на евентуалност, да бъде отменена наложената им глоба или съществено да бъде намален нейният размер.
Обстоятелствата, предхождащи спора, и спорното решение
4 Общият съд установява следното:
„1. […] Нарушението се състои в определяне на цени, в договаряне на ценови списъци, на отстъпки и намаления и на механизми за въвеждане на увеличения на цените, в разпределяне на националните пазари и клиентите и в обмен на друга търговска информация, както и в участие на редовни срещи и в поддържането на други контакти с оглед улесняването на нарушението.
2 [Aalberts, Aquatis и Simplex] са сред адресатите на [спорното] решение.
3. Aalberts е дружеството майка в международна промишлена група и акциите му се котират на борсата Euronext в Амстердам (Нидерландия). То пряко или непряко притежава контролно участие в няколко дружества, занимаващи се с производство и търговия с фитинги. На 30 август 2002 г. Aalberts поема всички дейности на IMI plc [наричано по-нататък „IMI“] по производство и търговия с фитинги, които дотогава са били обединени в „Yorkshire Fittings Group“. Тази операция се осъществява по-конкретно чрез придобиването на всички акции на Raccord Orléanais SA [наричано по-нататък „Raccord Orléanais“] (чийто правоприемник е Aquatis) и на R. Woeste & Co. Yorkshire GmbH [наричано по-нататък „Woeste & Co“] (чийто правоприемник е Simplex). Тези две предприятия са участвали в една от двете основни дейности на групата Aalberts, а именно контрол на течности и газове.
4. През март 2006 г. Comap, адресат на [спорното] решение поради участието си в нарушението под контрола на Legris Industries SA и жалбоподател по дело T‑377/06, е прехвърлено на групата Aalberts. С електронно съобщение от 16 април 2007 г. Общият съд е уведомен, че всички активи и пасиви на Aquatis се били прехвърлени на Comap и че Aquatis е престанало да съществува като правен субект. […]
5. На 9 януари 2001 г. Mueller Industries Inc., също производител на медни фитинги, уведомява Комисията за съществуването на картел в сектора на фитингите и в други свързани промишлени отрасли на пазара на медни тръби и за желанието си да сътрудничи в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 1996 г.“) (съображение 114 от [спорното] решение).
6. На 22 и 23 март 2001 г. в рамките на разследване във връзка с медните тръби и фитинги Комисията извършва, на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), внезапни проверки в помещенията на редица дружества, сред които и IMI, дружество майка към онзи момент на Raccords Orléanais и на [Woeste & Co] (съображение 119 от [спорното] решение).
7. В резултат на тези първи проверки през април 2001 г. Комисията разделя разследването във връзка с медните тръби на три отделни производства, а именно производство по дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби), производство по дело COMP/F‑1/38.121 (Фитинги) и производство по дело COMP/E‑1/38.240 (Тръби за промишлени цели) (съображение 120 от [спорното] решение).
[…]
9. От февруари/март 2002 г. нататък Комисията отправя до заинтересованите лица редица искания за предоставяне на информация в приложение на член 11 от Регламент № 17, а след това на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 122 от [спорното] решение).
10 През септември 2003 г. IMI прави искане спрямо него да бъде приложено Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Впоследствие подобни искания правят групата Delta (март 2004 г.) и FRA.BO SpA [наричано по-нататък „FRA.BO“] (юли 2004 г.). Последното искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е направено през май 2005 г. от Advanced Fluid Connections plc (наричано по-нататък „AFC“). FRA.BO по-конкретно е представило сведения, които са привлекли вниманието на Комисията върху факта, че нарушението е продължило и в периода 2001—2004 г., тоест след извършените от нея проверки (съображения 115—118 от [спорното] решение).
11. На 22 септември 2005 г. в рамките на дело COMP/F‑1/38.121 (Фитинги) Комисията образува производство за установяване на нарушение и изготвя изложение на възраженията, което е изпратено на [ответниците по главната жалба] (съображения 123 и 124 от [спорното] решение).
12. На 20 септември 2006 г. Комисията приема [спорното] решение.
13 В член 1 от [спорното] решение Комисията установява, че [ответниците по главната жалба] са участвали в нарушението през посочените по-долу периоди:
– от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г., що се отнася до Aalberts;
– от 31 януари 1991 г. до 22 март 2001 г. като членове на групата IMI и от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г. като членове на групата Aalberts, що се отнася до Aquatis и Simplex.
14 За това нарушение в член 2, букви a) и б) от [спорното] решение Комисията налага на [ответниците по главната жалба] следните глоби:
„a) [Aalberts]: 100,80 милиона евро,
от които солидарно с:
[Aquatis]: 55,15 милиона евро и
[Simplex]: 55,15 милиона евро
б) 1. [IMI], солидарно с IMI Kynoch Ltd: 48,30 милиона евро,
от които солидарно с:
[…]
[Aquatis]: 48,30 милиона евро и
[Simplex]: 48,30 милиона евро
2. [Aquatis] и [Simplex] отговарят солидарно за допълнителната сума от: 2,04 милиона евро“.
15. Съгласно член 3 от [спорното] решение предприятията, посочени в член 1 от това решение, са били длъжни незабавно да прекратят нарушението, ако все още не са направили това, и за в бъдеще да се въздържат от описаните в член 1 действия, както и от всякакви действия с еднаква или сходна цел или последица.
16. За да определи размера на глобата на всяко от предприятията, в [спорното] решение Комисията прилага метода, посочен в Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (OВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“).
17. Що се отнася, на първо място, до определянето на началния размер на глобата според тежестта на нарушението, Комисията окачествява нарушението като особено сериозно поради неговото естество и географски обхват (съображение 755 от [спорното] решение).
18. Приемайки по-нататък, че съществува значителна разлика между съответните предприятия, Комисията прилага разграничително третиране, като в това отношение се основава на тяхната относителна тежест на въпросния пазар, определена в зависимост от пазарните им дялове. На тази основа Комисията разпределя съответните предприятия в шест категории, като взема предвид съответната част от оборота, който всяко от предприятията е реализирало с разглеждания в настоящото производство продукт в рамките на ЕИП [Европейското икономическо пространство] през 2000 година, а само по отношение на Aalberts и AFC тя взема предвид 2003 година (съображение 758 от [спорното] решение).
19. Aalberts е поставено в първата категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 60 милиона евро, докато IMI е поставено във втората категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 46 милиона евро (съображение 765 от [спорното] решение).
20. След това Комисията увеличава началния размер на наложената на всяко едно от разглежданите предприятия глоба с 10 % за всяка пълна година на участие в картела и с 5 % за всеки по-дълъг от шест месеца и по-кратък от една година период. Що се отнася до периода между 31 декември 1988 г. и 31 януари 1991 г., поради ограничения географски обхват на картела към този момент Комисията е счела за уместно да увеличи глобата с 5 % годишно (съображение 775 от [спорното] решение).
21. Накрая, участието в нарушението след проверките на Комисията, а именно в периода между 25 юни 2003 г. и 1 април 2004 г., е отчетено като отегчаващо обстоятелство, основание за увеличаване на основния размер на наложената на [ответниците по главната жалба] глоба с 60 % (съображения 779 и 782 от [спорното] решение)“.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
5 С жалба, подадена на 14 септември 2006 г., ответниците по главната жалба молят Общия съд:
– да отмени член 1, член 2, буква a) и буква б), точка 2 и член 3 от спорното решение, доколкото тези разпоредби ги засягат,
– при условията на евентуалност да намали значително размера на наложената им глоба.
6 В подкрепа на жалбата си пред Общия съд ответниците по главната жалба излагат пет основания, а именно неправилно подвеждане на Aalberts под отговорност за нарушението в качеството му на дружество майка, от липсата на нарушение на член 81 ЕО, неучастие в посоченото в член 1 от спорното решение едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на Насоките от 1998 г. и най-сетне, нарушение на член 2 от Регламент № 1/2003 и на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).
7 Общият съд счита за уместно първо да разгледа второто и третото основание.
8 Общият съд подчертава в точка 48 от обжалваното съдебно решение, че не се спори дали твърдените от Комисията действия на ответниците по главната жалба, а именно участието в срещите на Fédération française des négociants en appareils sanitaires, chauffage, climatisation et canalisations [Френска федерация на търговците в областта на санитарните, отоплителните, климатичните и канализационните инсталации] (FNAS), проведени между 25 юни 2003 г. и 20 януари 2004 г., и участието в телефонна конференция от 16 февруари 2004 г., също в рамките на FNAS, контактите между служител на един ответниците по главната жалба и представител на FRA.BO, както и контактите, установени по време на търговското изложение в Есен (Германия) на 18 март 2004 г., са извършени. За сметка на това ответниците по главната жалба оспорват антиконкурентния характер на тези действия, който е необходим за установяването на нарушение на член 81 ЕО.
9 Общият съд разглежда доказателствата и заключава в точка 68 от обжалваното съдебно решение, че участието на Simplex в нарушение на член 81 ЕО през спорния период не е надлежно доказано. От това прави извод в точка 69 от обжалваното съдебно решение, че член 1 от спорното решение трябва да бъде отменен, доколкото в него Комисията приема, че в спорния период Simplex е участвало в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
10 Що се отнася до участието на Aquatis в нарушението, Общият съд посочва в точка 119 от обжалваното съдебно решение, че не може да се приеме за установено, че Aquatis е знаело, че с поведението си се е присъединило към картел с различни аспекти, имащи обща цел, или пък към картела, в който вече е участвало преди март 2001 г. и който съществува оттогава.
11 Затова Общият съд отменя, не само по отношение на Aquatis и на Simplex, но и по отношение на Aalberts, на което спорното решение вменява отговорност за действията на дъщерните му дружества, член 1 от това решение, доколкото в него Комисията приема, че в спорния период те са участвали в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, като са взели участие в редица споразумения и съгласувани практики на пазара на фитингите от мед и медни сплави.
12 Общият съд счита за ненужно да разглежда останалите основания и отменя глобата в размер на 100,8 милиона евро, наложена на Aalberts при условията на солидарност с Aquatis и Simplex до размера от 55,15 милиона евро, както и глобата от 2,04 милиона евро, за чието заплащане Aquatis и Simplex отговарят солидарно.
Производството пред Съда и исканията на страните
13 Комисията навежда три основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
14 По първото основание Комисията изтъква, че Общият съд е нарушил редица правила, уреждащи доказателствената тежест, и различни процесуални правила, изопачил е някои от доказателствата и не е мотивирал надлежно фактическите си констатации. По второто основание, формулирано при условията на евентуалност, Комисията твърди, че Общият съд неправилно е отменил спорното решение в неговата цялост. По третото основание, също така наведено при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че не са налице първите две основания, Комисията счита, че Общият съд не е мотивирал надлежно отмяната на член 2, буква б), точка 2 от спорното решение, произнесъл се е свръх петитум и е нарушил принципа на състезателност.
По първото основание
Доводи на страните
15 Твърдението за наличие на първото основание се състои от три части.
– По изолираната преценка относно участието на Simplex и на Aquatis в продълженото нарушение
16 Според Комисията Общият съд не е преценил продължителното участие на Aalberts в нарушението, а е извършил самостоятелен и индивидуален преглед за всяко от неговите две дъщерни дружества, Simplex, от една страна, и Aquatis, от друга страна. Така с обжалваното съдебно решение била пренебрегната направената в спорното решение изходна констатация при преценката на доказателствата, а именно че Simplex и Aquatis са част от една и съща икономическа единица и следователно от едно и също предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС и на член 7 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. В този смисъл Общият съд следвало първо да се произнесе по основанието, изведено от факта, че Aalberts и неговите дъщерни дружества съставляват едно и също предприятие — нещо, което не е било направено в обжалваното съдебно решение.
– По липсата на съобразяване на цялата съвкупност от косвени доказателства, и по-специално на съществуващите връзки между отделните доказателства
17 Комисията изтъква, че Общият съд не е взел предвид цялата съвкупност от косвени доказателства, посочени в спорното решение и в хода на първоинстанционното производство, от една страна, като без да има достатъчно основание за това, не е зачел някои доказателства, и от друга страна, като не е разгледал доказателствата в тяхната съвкупност и съответно е пренебрегнал съществуващите между тях връзки.
18 По този начин Общият съд е пренебрегнал съществуващите между отделните доказателства връзки, необходими за правилната преценка на тайните договорки. Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е възприел избирателен и фрагментарен подход при анализа и не е отчел, от една страна, сходството между тайните договорки през първия период на картела (преди извършените от Комисията проверки) и последващите контакти, за които е счел, че отговорност носи Aalberts, и от друга страна, очевидните връзки между отделните тайни контакти в периода 2003—2004 г.
– По изопачаването на доказателствата и липсата на мотиви
19 Комисията счита, че Общият съд не е мотивирал надлежно отказа си да приеме ръкописните бележки на г‑жа P. (FRA.BO) от 25 февруари 2004 г. и дадените във връзка с тях обяснения. Действително в точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че „[н]е е изключено независимият вносител на Simplex (г‑н D.) да е решил да увеличи цените си“, но според Комисията не обяснява значението на това обстоятелство и извода, който може да се направи от него.
20 Комисията също така изтъква, че Общият съд е изопачил смисъла както на направеното в бележника отбелязване, така и на изявленията на FRA.BO. Според Комисията въз основа на анализа на второто изявление на FRA.BO и от направеното в самия бележник отбелязване Общият съд е можел да заключи единствено че FRA.BO е било уведомено от Simplex за увеличаване на цените в Гърция с 5 %, към което г‑н D като дистрибутор, естествено, е бил съпричастен.
21 Освен това Комисията изтъква, че Общият съд не е зачел доказателствата относно участието на представителите на Simplex (г‑н Be и г‑н H.) в тайна среща с представител на IBP Ltd (г‑н Ha) по време на търговското изложение в Есен на 18 март 2004 г. Общият съд изопачил изявленията на отделните участници във въпросния картел по време на тази проява, в рамките на която са се провели тайни срещи.
22 Най-сетне Комисията отбелязва, че при преценката на участието на Aalberts (Aquatis) в срещите на FNAS Общият съд отново не е зачел цялата съвкупност от косвени доказателства и е изкривил фактите. Впрочем Общият съд не обяснил относимостта на констатацията, направена в точка 60 от обжалваното съдебно решение, а именно че не е изключено независимият вносител на Simplex (г‑н D.) да е решил да увеличи цените си с 5 % от 1 март 2004 г. Освен това мотивите на Общия съд били противоречиви, доколкото в настоящото дело той заключил, че участието на Aalberts в срещите на FNAS няма „очевидна“ връзка с глобалния картел, докато в паралелно дело счел, че участието в посочените срещи показва достатъчна връзка, за да се установи глобално нарушение по отношение на IBP Ltd (Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело IBP и International Building Products France/Комисия, T‑384/06, Recueil, стp. II‑1177).
23 Ответниците по главната жалба отбелязват, че обвиненията срещу Aquatis и Simplex почиват на четири обстоятелства, две от които засягат Aquatis, а именно участието на представители на последното в пет срещи на логистичния комитет на FNAS и в телефонна конференция в рамките на същата FNAS, и две — Simplex, а именно телефонен контакт между представител на FRA.BO и на Simplex и една среща по време на търговското изложение в Есен на 18 март 2004 г. Според ответниците по главното жалба тези обстоятелства не се потвърждават взаимно и Общият съд съвсем логично е преценил твърдяното участие на тези две дружества и след това е разгледал съвкупността от доказателства в техния контекст.
Съображенията на Съда
24 От точка 3 на обжалваното съдебно решение е видно, че Raccord Orléanais и Woeste & Co са били дъщерни дружества на Aalberts. Всички акции на тези дъщерни дружества са били купени от Aalberts на 30 август 2002 г. Двете дъщерни дружества са участвали в една от дейностите на групата Aalberts, а именно тази по контрола на течности и газове.
25 Трябва да се припомни също така, че в съображения 649—656 от спорното решение ответниците по главната жалба са разглеждани като едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО. По тази причина в член 1 от спорното решение Комисията подвежда дружеството майка Aalberts под отговорност за твърдените противоправни действия на Aquatis и на Simplex.
26 Съгласно постоянната съдебна практика поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 58 и цитираната съдебна практика).
27 От обжалваното съдебно решение следва, че ответниците по главната жалба са оспорили с първото основание на жалбата си пред Общия съд констатацията, че Aalberts и дъщерните му дружества Aquatis и Simplex представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО.
28 Въпреки това Общият съд не е разгледал това основание в обжалваното съдебно решение. Той е разгледал само второто и третото основание на жалбата, и по-специално въпроса дали въз основа на преценка на доказателствата срещу Aquatis и на тези срешу Simplex е можело да се приеме, че въпросните дъщерни дружества са участвали поотделно в нарушението, констатирано в член 1 от спорното решение.
29 По този начин Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е пренебрегнал изходната констатация в спорното решение, а именно че Aalberts, Aquatis и Simplex са част от една и съща икономическа единица и следователно от едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО.
30 Следователно в първата си част твърдението за наличие на първото основание е основателно.
31 При тези условия следва да се прецени дали предвид тази грешка обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.
32 В това отношение от практиката на Съда следва, че грешка при прилагането на правото, допусната от Общия съд, не е причина за отмяна на обжалваното съдебно решение, ако неговият диспозитив изглежда обоснован по други правни съображения (вж. в този смисъл Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 47 и Решение от 29 март 2011 г. по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, Сборник, стр. I‑2359, точка 136).
33 Разглеждането на първото основание в производството пред Общия съд е можело да доведе до два резултата.
34 Ако Общият съд бе стигнал до извода, че трите засегнати дружества не са образували едно предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза, формулираните от Комисията в рамките на настоящото основание възражения спрямо извършената от Общия съд преценка биха се оказали необосновани.
35 Обратно, ако бе направена констатация, че е налице едно-единствено предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза, тази констатация по принцип е можела да доведе до диспозитив, различен от този в обжалваното съдебно решение.
36 Тази втора хипотеза трябва да бъде разгледана от Съда.
37 Няма съмнение, че в спорното решение Комисията е изследвала и преценила картела, осъществен на два етапа, отделени един от друг от внезапните проверки, които през март 2001 г. Комисията е извършила в помещенията на редица предприятия. Разследването спрямо групата Aalberts е било извършено през втория етап, а именно от 15 юни 2003 г. до 1 април 2004 г. В това отношение самата Комисия използва израза „втори период“ в своята жалба.
38 В точка 570 от спорното решение Комисията признава, че IMI, предшественик на Aalberts и дружество майка на Aquatis и на Simplex, е прекратило участието си в картела през март 2001 г., непосредствено след внезапните проверки, извършени от Комисията. Освен това точка 80 от обжалваното съдебно решение съдържа изявление на жалбоподателите в първата инстанция, според което когато Aalberts поема всички дейности на IMI по производство и търговия с фитинги, то се е уверило, че IMI и неговите дъщерни дружества, сред които Raccord Orléanais и Woeste & Co. действително са престанали да участват в процесния картел. Това изявление не е оспорено от Комисията. Що се отнася конкретно до Aquatis, в точка 114 от обжалваното съдебно решение именно Общият съд отбелязва, че под контрола на IMI Aquatis е прекратило участието си в нарушението непосредствено след проверките, извършени от Комисията през март 2001 г.
39 При всяко положение Комисията не сочи нито едно действие, извършено в периода от март 2001 г. до 25 юни 2003 г., което да може да се счита за нарушение от страна на Aalberts и неговите дъщерни дружества. В резултат на това трябва да се приеме за установено, че през този период никой от членовете на групата Aalberts не е участвал в процесния картел.
40 При тези обстоятелства, дори да се приеме, че Aalberts, Aquatis и Simplex са образували едно предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза, за да се ангажирана отговорността на това предприятие за процесния картел, е трябвало поне един от членовете на тази група да се е присъединил отново към него (вж. в този смисъл Решение от 22 януари 2013 г. по дело Комисия/Tomkins, C‑286/11 P, точка 37).
41 Така Общият съд е постъпил правилно, като е разгледал всички уличаващи доказателства, посочени в спорното решение, от които е могло да се установи, че едно от дъщерните дружества на Aalberts се е присъединило отново към картела.
42 За тази цел Общият съд в точка 68 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че „участието на Simplex в нарушение на член 81 ЕО през спорния период не е надлежно доказано“, а в точка 119 от това решение — че „не може да се приеме за установено, че Aquatis е знаело, че с поведението си се е присъединило към картел с различни аспекти, имащи обща цел, или пък към картела, в който вече е участвало преди март 2001 г. и който продължава да съществува“.
43 Няма никакво основание да се приеме обаче, че Общият съд би констатирал нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията от страна на някое или няколко от въпросните дружества, ако преди това бе констатирал, че тези дружества образуват заедно едно предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза.
44 Впрочем следва да се отбележи, че Общият съд е направил фактическите си изводи в светлината на доказателствата, съдържащи се в представената му преписка, по-специално що се отнася до съществуващите връзки между Aalberts, Aquatis и Simplex.
45 При тези условия констатираната в точка 29 от настоящото съдебно решение грешка при прилагането на правото не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.
46 Що се отнася, на следващо място, до втората част на твърдението за наличие на първото основание, Комисията по същество упреква Общия съд, че е разгледал поотделно доказателствата срещу всяко от дъщерните дружества, без при преценката на противоправността на поведението на всяко от тези дружества да вземе предвид съществуващите между доказателствата връзки.
47 В това отношение е важно да се напомни, че от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен когато фактическата неточност в неговите констатации следва от представените му доказателства, и от друга страна, да прави преценка на тези факти. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 256 ДФЕС да упражнява контрол над правната квалификация на фактите и над правните последици, изведени от нея от Общият съд (вж. Решение от 19 декември 2012 г. по дело Bavaria/Комисия, C‑445/11 P, все още непубликувано в Сборника, точка 23 и цитираната съдебна практика).
48 Необходимо е да се отбележи, че с тази част Комисията приканва Съда да извърши нова преценка на фактическите обстоятелства. Преценката на оспорените от Комисията доказателства се свежда по този начин до преценка на фактите, която освен в случаите на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства не подлежи на контрол от страна на Съда (вж. Решение по дело Bavaria/Комисия, точка 24 и цитираната съдебна практика).
49 От това следва, че във втората си част твърдението за наличие на първото основание е недопустимо.
50 Що се отнася до третата част на твърдението за наличие на първото основание, трябва да се припомни, че когато твърди изопачаване на доказателствата от Общия съд, жалбоподателят трябва в приложение на член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 51, първа алинея от Статута на Съда и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи точно кои доказателства счита за изопачени от Общия съд и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването (вж. в този смисъл Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 50).
51 Такова изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на наличните доказателства е явно неправилна (вж. Решение от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 37 и Решение от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, Сборник, стр. I‑5361, точка 17).
52 Въпреки това с тази трета част на твърдението за наличие на първото основание Комисията се ограничава да предложи различен от възприетия от Общия съд прочит на доказателствата относно твърдяното участие на Simplex в спорния картел, а именно на ръкописните бележки на г‑жа P. от 25 февруари 2004 г., отнасящи се до телефонен контакт с г‑н W., и изявленията на г‑н Be, г‑н H. и г‑н Ha за таен контакт, осъществен по време на търговското изложение в Есен на 18 март 2004 г. Доводите, наведени в случая от Комисията, обаче не позволяват да се стигне до извода, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на тези доказателства (вж. по аналогия Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Activision Blizzard Germany/Комисия, C‑260/09 P, Сборник, стр. I‑419, точка 57).
53 Най-сетне, що се отнася до твърдяната липса на мотиви, доводите на Комисията се отнасят по същество към преценката на ръкописните бележки от 25 февруари 2004 г. Макар да не обяснява значението на констатацията, която прави в точка 60 от обжалваното решение, Общият съд констатира в точка 61 от това решение, че въпросната поредица от бележки „сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже участието на Simplex в разглежданото нарушение [след като] този контакт би могъл да се разглежда и като изолиран случай [и след като о]свен това […] тази поредица ръкописни [бележки] не доказва, че през 2003 г. Simplex е участвало в картела“. Оплакването, че мотивите са противоречиви, също не може да бъде уважено. Докато в Решение по дело IBP и International Building Products France/Комисия, посочено по-горе, Общият съд е констатирал, че доказателствата установяват в достатъчна от правна страна степен участието на въпросните жалбоподатели в нарушението, описано в член 1 от спорното решение, въз основа на преценката на доказателствата относно Aalberts, Aquatis и Simplex в обжалваното съдебно решение Общия съд не е могъл да направи такава констатация по отношение на единното предприятие, каквото се твърди, че тези дружества образуват.
54 При тези условия в третата си част твърдението за наличие на първото основание е неоснователно.
55 Следователно първото основание, изложено от Комисията в подкрепа на жалбата ѝ, не е налице.
По второто основание
Доводите на страните
56 По второто основание, а именно грешка при прилагането на правото, Комисията счита, че доколкото е потвърдил участието на Aquatis в дейността на картела на френския пазар, Общият съд е допуснал явна грешка, като по отношение на дъщерното дружество Aquatis и на дружеството майка Aalberts е отменил изцяло спорното решение. Обжалваното съдебно решение съдържало най-малко две грешки при прилагане на правото.
57 Първата се състояла във факта, че Общият съд е отменил спорното решение, с мотива че в сравнение с другите участници в срещите на FNAS във Франция, Aquatis не е съзнавало в същата степен наличието на картел.
58 Втората грешка се изразявала в това, че Общият съд превишил правомощията си, като отменил изцяло спорното решение, що се отнася до Aalberts и неговите дъщерни дружества, тъй като съгласно съдебната практика частичната отмяна била по-подходящото решение. Всъщност Комисията счита, че ако са налице две отделни нарушения от страна на Aquatis през двата периода на картела, Общият съд е сгрешил от правна страна, като е отменил цялата глоба, вместо просто да я намали, за да съобрази нарушението, изразяващо се в участието на това дружество в срещите на FNAS през втория период на картела.
59 Ответниците по главната жалба считат, че твърдението за наличие на второто основание трябва да бъде отхвърлено като частично недопустимо, с мотива че всъщност се иска преразглеждане на факти, които вече са били изложени в първата инстанция. При условията на евентуалност това твърдение трябва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като се основава на погрешно тълкуване на обжалваното съдебно решение и на неправилно приложение на понятието за едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
Съображения на Съда
60 Следва да се отбележи, че в точка 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че в спорното решение Комисията упреква Aquatis, че в спорния период е участвало в описаното в член 1 от посоченото решение едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, обхващащо т.нар. общоевропейски пазар.
61 След като припомня в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че конститутивните елементи на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение след март 2001 г. са двустранните контакти, контактите, създадени на търговско изложение, и контактите в рамките на срещите на FNAS с оглед съгласуването на цените, Общият съд констатира в точка 110 от посоченото решение, че в спорния период Aquatis е участвало само в срещите на FNAS, но не и в другите два аспекта на нарушението. Същевременно, като приема в точка 119 от обжалваното решение за недоказано, че Aquatis е знаело, че с поведението си се е присъединило към картел с различни аспекти, имащи обща цел, или пък към картела, в който вече е участвало преди март 2001 г. и който продължава да съществува, Общият съд изцяло е отменил по отношение на ответниците член 1 от спорното решение.
62 Що се отнася до твърдяната грешка при прилагането на правото, посочена в точка 57 от настоящото съдебно решение, трябва да се отбележи, че дори само по себе си поведението на Aquatis по време на срещите на FNAS да може да се квалифицира като антиконкурентно, несъмнено установените от практиката на Съда критерии за квалифициране на това поведение като част от едно-единствено, усложнено и продължено нарушение не са изпълнени.
63 Всъщност съгласно съдебната практика е трябвало да се докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (вж. в този смисъл Решение от 6 декември 2012 г. по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, точка 42 и цитираната съдебна практика). Направените от Общия съд констатации в точки 112—119 от обжалваното съдебно решение обаче изключват тази възможност.
64 Колкото до това дали Общият съд, както поддържа Комисията, е трябвало във всички случаи частично да отмени по отношение на ответниците по главната жалба член 1 от спорното решение, тъй като въпросното предприятие е участвало в един от конститутивните елементи на разглежданото едно-единствено и продължено нарушение, а именно срещите на FNAS, Съдът вече се е произнесъл, че частичната отмяна на акт на правото на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта (вж. Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, цитирано по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).
65 Все пак следва да се отбележи, че съгласно спорното решение ответниците по главната жалба носят отговорност единствено заради участието си в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение. Така това решение не квалифицира като нарушение на член 81 ЕО участието на Aquatis в срещите на FNAS. Напротив, в съображение 546 от спорното решение, в което са изброени антиконституционните дейности, визирани от това решение, изобщо не се споменават срещите на FNAS. Освен това в съображение 590 от спорното решение се потвърждава изрично, че Комисията счита за „изкуствено трайното поведение на [въпросните предприятия], насочено към една и съща цел, да се подразделя на няколко отделни нарушения, след като всъщност става дума за едно-единствено нарушение“.
66 При тези условия, дори да се приеме, че срещите на FNAS са имали антиконкурентна цел или антиконкурентни последици, този конститутивен елемент на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение не би могъл да бъде отделен от останалата част на акта по смисъла на цитираната в точка 64 от настоящото решение съдебна практика.
67 Така, след като е приел, че няма основание да се констатира, че предприятието е участвало в разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено картелно нарушение, Общият съд правилно е отменил изцяло член 1 от спорното решение, що се отнася до ответниците по главната жалба.
68 Следователно второто основание на главната жалба не е налице.
По третото основание
Доводите на страните
69 Комисията счита, че отмяната на член 2, буква б), точка 2 от спорното решение не е достатъчно мотивирана от Общия съд. Що се отнася до тавана от 10 % по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, изчислен въз основа на съвкупния оборот само на Aquatis и Simplex, Общият съд се произнесъл свръх петитум, след като ответниците по главната жалба не са навели такова основание.
70 Освен това нито в писменото си становище, нито в откритото съдебно заседание пред Общия съд ответниците по главната жалба твърдели нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Комисията счита поради това, че Общият съд е нарушил принципа на състезателност и правото на справедлив съдебен процес. Така обжалваното съдебно решение не можело да констатира каквато и да било грешка при изчисляването на процента на глобата по член 2, буква б), точка 2 от спорното решение и трябвало да бъде отменено и в тази му част.
71 Ответниците по главната жалба оспорват доводите на Комисията и молят да се приеме, че това основание не е налице.
Съображенията на Съда
72 В точки 123 и 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд обяснява метода за изчисляване на глобата от 2,04 милиона евро, наложена на Aquatis и на Simplex и посочена в член 2, буква б), точка 2 от спорното решение.
73 От точка 123 от обжалваното съдебно решение следва, че размерът от 100,8 милиона евро на глобата, която Комисията налага на Aalberts със спорното решение, съставлява важен фактор в това изчисление. Отпадането на тази сума поради отмяната на наложената на Aalberts глоба неминуемо води до погрешност на определения размер на глобата по член 2, буква б), точка 2 от спорното решение, което обосновава отмяната ѝ.
74 Припомнянето от Общия съд в точка 125 от обжалваното съдебно решение, че преди приемането на спорното решение IMI е било разделено на няколко отделни субекта, е за изчерпателност и не би могло да промени направения в предходната точка извод.
75 Следователно третото основание не е налице.
76 Предвид това, че нито едно от основанията за обжалване не е налице, главната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло.
По насрещната жалба
77 Следва да се отбележи, че ответниците по главната жалба са формулирали насрещната си жалба, така че същата да бъде разгледана, в случай че Съдът уважи главната жалба. Все пак, видно от точка 76 на настоящото съдебно решение, Съдът отхвърля жалбата на Комисията.
78 При тези условия насрещната жалба не следва да се разглежда.
По съдебните разноски
79 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
80 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Aalberts, Aquatis и Simplex са направили такова искане и Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отхвърля главната жалба.
2) Оставя без разглеждане насрещната жалба.
3) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Подписи