РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

17 февруари 2011 година(*)

„Телевизионно излъчване — Член 3а от Директива 89/552/ЕИО — Мерки, взети от Кралство Белгия във връзка със събития от голямо значение за белгийското общество — Световно първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право — Мотивиране — Членове 43 ЕО и 49 ЕО — Право на собственост“

По дело T‑385/07

Fédération internationale de football association (FIFA), установена в Цюрих (Швейцария), за която се явяват първоначално г‑н R. Denton, г‑н E. Batchelor, г‑жа F. Young, solicitors, и адв. A. Barav, avocat, впоследствие г‑н Batchelor, адв. Barav, адв. D. Reymond, avocat, и г‑жа F. Carlin, barrister,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑жа E. Montaguti и г‑жа N. Yerrell, в качеството на представители, подпомагани от г‑н J. Flynn, QC, и от г‑жа L. Maya, barrister,

ответник,

подпомагана от:

Кралство Белгия, за което се явяват г‑жа L. Van den Broeck и г‑жа C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от адв. J. Stuyck, адв. A. Berenboom и адв. A. Joachimowicz, avocats,

от

Федерална република Германия, за която се явяват г‑н M. Lumma и г‑н J. Möller, в качеството на представители,

и от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват г‑жа S. Behzadi-Spencer, г‑жа E. Jenkinson и г‑н L. Seeboruth, в качеството на представители, подпомагани първоначално от г‑н T. de la Mare, впоследствие от г‑н B. Kennelly, barristers,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Решение 2007/479/ЕО на Комисията от 25 юни 2007 година за съответствието с[ правото] на Общността на мерките, предприети от Белгия съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 180, стр. 24),

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н L. Truchot и г‑н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 февруари 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 43 ЕО гласи следното:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 48, параграф 2 [ЕО] при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазването на разпоредбите на главата относно капиталите“.

2        Член 49, първа алинея ЕО предвижда:

„В следващите разпоредби се урежда забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите“.

3        Член 3а от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215), добавен с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива [89/552] (ОВ L 202, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232), гласи:

„1.      Всяка държава членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват на изключителна основа събития, за които се смята от държавата членка, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. [В този контекст] съответната държава членка съставя списък от обозначени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. Извършвайки това, съответната държава членка определя също дали тези събития следва да се [излъчват] изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез [излъчване] на запис.

2.      Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всички взети мерки, или [за тези, ]които следва да бъдат взети съгласно параграф 1. В срок от три месеца от уведомяването[…] Комисията проверява[…] дали тези мерки са съвместими с правото на Общността и ги съобщава на другите държави членки. Тя иска становището на Комитета, създаден съгласно член 23а. Тя незабавно публикува взетите мерки в Официален вестник на Европейските общности и поне веднъж годишно [публикува] консолидирания списък на мерките, предприети от държавите членки.

3.      Държавите членки осигуряват, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, телевизионните оператори под тяхна юрисдикция, да не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след датата на публикуване на настоящата директива, по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава членка [да] е лишена от възможност да проследи събития, които са посочени от тази друга държава членка съгласно предходните параграфи, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава членка съгласно параграф 1“.

4        Съображения 18—22 от Директива 97/36 гласят следното:

„(18) като имат предвид, че е особено важно държавите членки да са в състояние да предприемат мерки за защита правото на информация и да осигуряват широк достъп на обществеността до телевизионното [излъчване] на събития [, национални или не,] от [голямо значение] за обществото, като Олимпиади, Световно първенство по футбол и Европейско футболно първенство; като имат предвид, че [за] тази цел държавите членки си запазват правото да предприемат мерки, съвместими с правото на Общността, насочени към регулиране упражняването от телевизионните оператори съгласно тяхната компетентност на изключителни права на излъчване на такива събития;

(19)      като имат предвид, че е необходимо да се приемат разпоредби в една общностна рамка, за да се избегне потенциална правна несигурност и нарушения на пазара и за да се координира свободното движение на телевизионни услуги с необходимостта от предотвратяване възможността от заобикаляне на националните мерки, предназначени за защита на легитимен общ интерес;

(20)      като имат предвид в частност, че е подходящо в настоящата директива да се предвидят разпоредби, отнасящи се до упражняването от телевизионните оператори на изключителни права за излъчване, които те може да са откупили за събития, смятани от [голямо] значение за обществото в дадена държава членка, различна от тази, която има юрисдикция по отношение на телевизионните оператори; […]

(21)      като имат предвид, че събитията от [голямо] значение за обществото, следва [за целите] на настоящата директива, да отговарят на определени критерии, което ще рече, че [трябва да] се касае за изключителни събития, които са от интерес за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка или в значителна част от определена държава членка и са организирани предварително от организатор на събития, който е законно [оправомощен] да продава правата, свързани с това събитие;

(22)      като имат предвид, че по смисъла на настоящата директива „[безплатна] телевизия“ означава излъчването по канал, публичен или търговски, на програми, които са достъпни за обществеността без допълнително заплащане освен начините за финансиране на [излъчването], които [са най-]широко [разпространени] във всяка държава членка (като лицензна такса и/или основна периодична абонаментна такса за кабелна мрежа)“.

 Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

5        Жалбоподателят, Fédération internationale de football association [Международната федерация на футболните асоциации] (FIFA), е сдружение, което е съставено от 208 национални футболни федерации и представлява изпълнителният орган за световен футбол. По-специално нейните цели са да насърчава като цяло футбола и да организира международни състезания по футбол. Продажбата на правата ѝ за телевизионно излъчване на финалната фаза на организираното от нея световно първенство по футбол (наричано по-нататък „световното първенство“) представлява основният ѝ източник на приходи.

6        В Белгия Фламандската и Френската общност са компетентни да приемат мерки по смисъла на член 3а от Директива 89/552. Така органите на всяка общност са приели отделни мерки, за които впоследствие белгийските федерални органи са уведомили Комисията на Европейските общности.

7        Съгласно член 76, параграф 1 от приетите от Фламандския съвет декрети за радио- и телевизионно излъчване, съгласувани на 25 януари 1995 г. (Moniteur belge, 30 май 1995 г., стр. 15092), „[ф]ламандското правителство съставя списък със събития, които са приети за събития от голямо значение за обществото и които поради това не могат да се излъчват на изключителна основа по такъв начин, че голяма част от обществеността на Фламандската общност да не може да ги проследи посредством излъчване на живо или на запис по безплатна телевизия“.

8        С Наредба от 28 май 2004 г. (Moniteur belge, 19 август 2004 г., стр. 62207) фламандското правителство посочва събитията от голямо значение за обществото, сред които е и световното първенство по футбол. Съгласно тази наредба, за да бъде включено в списъка със събитията от голямо значение за обществото, дадено събитие трябва да отговаря на поне два от следните критерии:

–        да има голямо значение като новина и да привлича значителен обществен интерес,

–        да се провежда в рамките на важно международно състезание или да бъде среща, в която участва националният отбор, белгийски клубен отбор или един или повече белгийски спортисти,

–        да е във важна спортна дисциплина и да бъде важно от културна гледна точка за Фламандската общност,

–        традиционно да се излъчва по безплатна телевизия и да има висок зрителски рейтинг за категорията си.

9        Съгласно член 1 от Наредбата от 28 май 2004 г. определени събития, включени в списъка, сред които и световното първенство, трябва да се излъчват в пълни предавания на живо. Съгласно член 2 от същата наредба изключителните права върху включените в списъка събития не трябва да се упражняват така, че голяма част от населението да не може да ги проследи по безплатна телевизия. Освен това съгласно втората алинея от същата разпоредба голяма част от населението на Фламандската общност е в състояние да проследи събитие от голямо значение за обществото по безплатна телевизия, когато събитието се излъчва по телевизионен канал на нидерландски език, който се получава от поне 90 % от населението без допълнително заплащане освен абонаментната такса за приемане на телевизионни програми.

10      Съгласно член 3 от Наредбата от 28 май 2004 г. телевизионните оператори, които не отговарят на изискванията по член 2 от нея и които придобиват изключителни права за излъчване в нидерландската езикова област и в двуезичната област Брюксел-столица на включените в списъка събития, не могат да упражняват тези права, освен ако не са в състояние да гарантират посредством сключени договори, че голяма част от населението няма да бъде възпрепятствана да проследи тези събития по безплатна телевизия. За тази цел съответните телевизионни оператори могат да предоставят подлицензи на разумни пазарни цени на телевизионни оператори, които отговарят на тези условия. Въпреки това, ако никой телевизионен оператор, отговарящ на въпросните условия, не изяви желание да придобие подлицензи, придобилият изключителни права оператор може да ги упражни.

11      Съгласно член 4, параграф 1 от Декрета от 27 февруари 2003 г. (Moniteur belge, 17 април 2003 г., стр. 19637), приет от парламента на Френската общност, след консултация с Висшия съвет за аудио-визуални медии правителството на Френската общност може да приеме списък със събития, които счита за събития от голямо значение за обществеността в тази общност. Телевизионните оператори или RTBF не могат да упражняват изключителни права по отношение на тези събития, така че да лишат голяма част от зрителите в тази общност от възможността да проследят въпросните събития по безплатна телевизия.

12      За да може дадено събитие да бъде включено в списъка със събития от голямо значение за обществото, съгласно член 4, параграф 2 от Декрета от 27 февруари 2003 г. то трябва да отговаря на поне два от следните критерии:

–        да има особен отзвук сред зрителите във Френската общност като цяло, а не само сред тези, които обичайно следят подобни събития,

–        да има общопризната от зрителите във Френската общност културна значимост и да действа като катализатор на културна идентичност,

–        във въпросното събитие, в рамките на състезание или турнир с международна значимост, да участва известна личност или националният отбор на Белгия,

–        традиционно да се излъчва по безплатен телевизионен канал във Френската общност и да привлича широка публика.

13      Съгласно член 4, параграф 3 от същия декрет телевизионна услуга се счита за „безплатна“, ако телевизията се излъчва на френски език и може да се приема от 90 % от домакинствата, снабдени с оборудване за прием на телевизионен сигнал и разположени във френската езикова област и в двуезичната област Брюксел-столица. Извън техническите разходи за получаването на тази услуга не може да се изисква заплащане на допълнителна сума, освен абонаментната такса за основния кабелен пакет.

14      Съгласно член 2 от Наредбата от 8 юни 2004 г. (Moniteur belge, 6 септември 2004 г., стр. 65247), приета от правителството на Френската общност, „оператор, който предоставя услуга по телевизионно излъчване във Френската общност и възнамерява да упражни придобитите от него изключителни права за излъчване на събитие с голяма важност, трябва да излъчи събитието посредством безплатна телевизионна услуга и в съответствие с приложението към тази наредба“.

15      Приложението към Наредбата от 8 юни 2004 г., както и консолидираният списък със събитията от голямо значение за обществото в Кралство Белгия включват световното първенство, което следва да се предава на живо и изцяло.

16      С писма от 15 януари 2001 г. и от 16 май 2002 г. FIFA представя пред министерството на Фламандската общност становището си относно евентуалното включване на световното първенство в списък със събития от голямо значение за белгийското общество, с което се противопоставя на включването в списъка на всички срещи от това първенство.

17      С писмо от 10 декември 2003 г. Кралство Белгия уведомява Комисията за мерките, приети в рамките на член 3а от Директива 89/552.

18      Разглежданите мерки са предмет на Решение 2007/479/ЕО на Комисията от 25 юни 2007 година за съответствието с[ правото] на Общността на мерките, предприети от [Кралство] Белгия съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 (ОВ L 180, стр. 24, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

19      Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Мерките съгласно член 3a, параграф 1 от Директива [89/552], [за които Кралство Белгия уведомява] Комисията на 10 декември 2003 г. [и които са] публикувани в Oфициален вестник на Европейския съюз C 158 от 29 юни 2005 г., са в съответствие с[ правото] на Общността.

Член 2

Мерките[, окончателно] предприети от [Кралство] Белгия и посочени в приложението към това решение, се публикуват в Официал[ен] вестник в [съответствие] с член 3a, параграф 2 от Директива [89/552]“.

20      Обжалваното решение се основава по-специално на следните съображения:

„(4)      Списъкът [със събития от голямо значение за обществото], включен в белгийските мерки, […]е съставен ясно и прозрачно и в [Кралство] Белгия [са] [предприет]и широк[ообхватни] консултации.

(5)      Комисията […]е удовлетворена, че събитията, включени в белгийски[я списък с] мерки, [отговарят на] поне два от следните критерии, считани за надеждни показатели за [значението] на събития за обществото: i) [особен отзвук] в […] държавата членка, а не само [значение] за [зрителите], които обикновено следят въпросната спортна [дисциплина] или друга дейност; ii) общопризната, особена културна значимост за населението на държавата членка, по-специално [действаща] като катализатор на културна идентичност; iii) участие във въпросното събитие на национален отбор в [рамките] на състезание или турнир с международна значимост; и iv) факта, че събитието традиционно [се излъчва от безплатните телевизионни канали и привлича голяма] телевизионна аудитория.

(6)      Значителен брой събития, [включени в белгийския списък с] мерки, включително летните и зимни олимпийски игри, както и финалите [на световното и] [е]вропейското първенство по футбол (мъже), попадат в категорията на събитията, за които традиционно се счита, че са [от голямо значение за обществото], както изрично се споменава в съображение 18 на Директива [97/36]. Тези събития имат [особен отзвук] в Белгия, тъй като са особено популярни за широката общественост, [а] не само за [зрителите], които обикновено следят спортните състезания.

[…]

(8)      Изброените футболни събития, в които участва националният отбор, имат [особен отзвук] в Белгия[, тъй като] се създава удобна възможност за белгийските отбори да рекламират белгийския футбол на международно [равнище].

[…]

(16)      [Включените в списъка] събития, включително онези, които се считат за цяло, а не за серия от индивидуални събития, традиционно [се излъчват от безплатни телевизионни канали и привличат голяма] телевизионна аудитория. […]

(17)      Белгийските мерки изглеждат [пропорционални и обосновават] дерогация[…] от основната свобода [за предоставяне] на услуги[, предвидена в Договора за ЕО, на основание на императивно съображение] от обществен интерес, [състоящо се в осигуряване на] широк достъп на обществеността до [предавания от голямо значение за обществото].

(18)      Белгийските мерки са съвместими с [предвидените в Договора правила] за конкуренцията[, тъй като] определянето на квалифицирани [телевизионни] оператори за излъчването на събитията от списъка се основава върху обективни критерии, които позволяват действителна и възможна конкуренция за придобиване на правата за излъчване на тези събития. В допълнение броят на събитията в списъка не е непропорционален, така че да наруши конкуренцията [на пазара на безплатната телевизия и пазара на платената телевизия надолу по веригата].

[…]

(22)      От решението на [Общия съд от 15 декември 2005 г. по дело Infront WM/Комисия, T‑33/01, Recueil, стр. II‑5897] следва, че [из]явлението, че мерките, предприети съгласно член 3a, параграф 1 на Директива [89/552], [са съвместими с правото] на Общността, съставлява[…] решение по смисъла на член 249 [ЕО], което следователно трябва да бъде прието от Комисията. [Ето защо в настоящото решение е необходимо] […] мерките, [предмет на уведомление] от [Кралство] Белгия, [да бъдат обявени за съвместими с правото] на Общността. Мерките […], [окончателно] предприети от [Кралство] Белгия и посочени в приложението към това решение, следва да бъдат публикувани в Официал[ен] вестник в [съответствие] с член 3a, параграф 2 от Директива [89/552]“.

 Производство и искания на страните

21      На 4 октомври 2007 г. FIFA подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

22      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 октомври 2007 г., FIFA иска Общият съд да покани Комисията в рамките на процесуално-организационните действия да представи няколко документа, които според нея са от съществено значение за упражняването на правата ѝ, както и за съдебния контрол, който Общият съд следва да упражни.

23      С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 25 и 29 януари 2008 г., Кралство Белгия, Федерална република Германия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия молят да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С Определение от 31 март 2008 г. председателят на седми състав на Общия съд допуска встъпванията. Встъпилите страни представят писмените си становища, а FIFA представя становището си по тях в определения срок.

24      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 26 февруари 2008 г., FIFA иска Общият съд да покани Комисията в рамките на процесуално-организационните действия да представи определени документи, посочени в писмената защита на Комисията.

25      На 26 май 2008 г. седми състав на Общия съд решава на този етап да не се произнася по подаденото от FIFA искане за процесуално-организационни действия.

26      С Определение от 15 декември 2009 г. за целите на устната фаза на производството настоящото дело е съединено с дело T‑68/08, FIFA/Комисия.

27      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия да постави няколко въпроса на FIFA и на Комисията. Те отговарят на въпросите на Общия съд в определения срок.

28      FIFA моли Общия съд:

–        да отмени частично или напълно обжалваното решение, доколкото се отнася до световното първенство,

–        да осъди Комисията, Кралство Белгия, Федерална република Германия и Обединеното кралство да заплатят съдебните разноски.

29      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди FIFA да заплати съдебните разноски.

30      Кралство Белгия, Федерална република Германия и Обединеното кралство молят Общия съд да отхвърли жалбата. Кралство Белгия и Федерална република Германия също така искат FIFA да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта

 Доводи на страните

31      Що се отнася до въпросите относно допустимостта на жалбата, Комисията заявява в съдебното заседание, че вследствие на Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Комисия/Infront WM (C‑125/06 P, Сборник, стр. I‑1451), тя оттегля доводите си относно недопустимостта на жалбата, повдигнати в писмената ѝ защита.

32      Кралство Белгия твърди, че жалбата е недопустима, тъй като FIFA не е нито лично, нито пряко засегната от обжалваното решение. Освен това FIFA не подала жалба срещу националните мерки пред белгийските юрисдикции, поради което жалбата ѝ пред Общия съд била просрочена, като евентуалната отмяна на обжалваното решение не засягала валидността на разглежданото национално законодателство. Следователно FIFA нямала правен интерес от обжалването на това решение.

33      Федерална република Германия изтъква, че FIFA няма правен интерес от обжалването на това решение, тъй като към момента на приемането му последната вече е прехвърлила правата за излъчване на срещите от световните първенства от 2006 г., 2010 г. и 2014 г. Така положението на FIFA с оглед на възможността ѝ да прехвърли правата за излъчване на срещите от тези първенства на избрани от нея телевизионни оператори не било засегнато от обжалваното решение. Освен това FIFA не обосновавала интереса си от обжалване на решението по отношение на първенствата, организирани след 2014 г., тъй като, първо, все още не били упражнени правата за излъчване на срещите от тези първенства, и второ, Комисията извършила проверка на съвместимостта на белгийските мерки с общностното право по отношение на конкретни събития, а не по отношение на всички финали на световното първенство, които ще се проведат в бъдеще. Следователно отмяната на обжалваното решение щяла да донесе ползи единствено за телевизионните оператори, които са установени извън Белгия и желаят да излъчват в тази страна срещите от световното първенство. Освен това FIFA не била пряко засегната от обжалваното решение.

34      FIFA смята, че обжалваното решение поражда правни последици и освен това я засяга пряко и лично.

 Съображения на Общия съд

35      Повдигнатите от Кралство Белгия и Федерална република Германия основания за недопустимост се отнасят до липса на абсолютни процесуални предпоставки, тъй като с тях се оспорват правният интерес и процесуалната легитимация на FIFA, както и спазването на срока за обжалване. Поради това Общият съд следва да разгледа служебно тези възражения за липса на абсолютни процесуални предпоставки, въпреки че съответните встъпили страни не са легитимирани да ги повдигнат съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда и член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, при положение че Комисията вече не оспорва допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, Recueil, стр. I‑1125, точки 21—23).

36      Що се отнася до това дали FIFA е пряко засегната, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 230, четвърта алинея ЕО условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 31 по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика).

37      В това отношение съгласно член 1 и член 3, параграф 1 от Наредбата от 28 май 2004 г. (вж. точки 9 и 10 по-горе) телевизионен оператор, който не отговаря на условията по член 2, втора алинея от същата наредба, не може да излъчва на изключителна основа световното първенство в нидерландската езикова област и в двуезичната област Брюксел-столица, освен ако не гарантира посредством сключени договори, че въпросните условия ще бъдат изпълнени. По същия начин от член 2 и от приложението към Наредбата от 8 юни 2004 г. (вж. точка 14 по-горе) следва, че телевизионните оператори във Френската общност, които смятат да упражнят изключителни права за излъчването на срещите от световното първенство, са длъжни да ги излъчват посредством телевизионна услуга, която отговаря на посочените в точка 13 по-горе условия.

38      От тази правна уредба следва, че прехвърлянето на изключителните права за излъчване на световното първенство, чийто организатор по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36 е FIFA, на намиращи се под юрисдикцията на Кралство Белгия телевизионни оператори, които не отговарят на посочените в точки 9 и 13 по-горе условия, не поражда правните последици, до които обикновено водят такива изключителни права. Всъщност съгласно правилата, установени от Фламандската и Френската общност в тази държава членка в рамките на предоставените им правомощия, за целите на излъчването на срещи от световното първенство такива телевизионни оператори трябва да прибягват до услугите на друг телевизионен оператор, който отговаря на посочените условия, поради което договорената клауза за изключителни права е лишена от смисъл.

39      Макар да е вярно, че тези правни последици произтичат от белгийското законодателство, а не от обжалваното решение, установената с последното съгласно член 3а, параграф 3 от Директива 89/552 система за взаимно признаване все пак поражда за държавите членки задължение да запазят тези последици. По-специално държавите членки трябва да гарантират спазването от страна на телевизионните оператори под тяхна юрисдикция на условията за телевизионно излъчване в Белгия на събитията, включени в приложения към обжалваното решение консолидиран списък, които са определени от Кралство Белгия в одобрените и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз мерки. Задължението за постигане на този резултат обаче засяга пряко правното положение на телевизионните оператори, които са под юрисдикцията на различни от Кралство Белгия държави членки и желаят да закупят първоначално притежаваните от FIFA права за излъчване в Белгия (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 31 по-горе, точки 62 и 63).

40      Следователно установената с обжалваното решение система за взаимно признаване задължава държавите членки да изключат възможността телевизионните оператори под тяхна юрисдикция, които не отговарят на посочените в точки 9 и 13 по-горе условия, да упражняват на изключителна основа правата за излъчване на срещите от световното първенство, така че първоначално притежаваните от FIFA права също са засегнати, когато се предлагат публично на оператори, които са под юрисдикцията не на Кралство Белгия, а на друга държава членка.

41      От това следва, че обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на FIFA, що се отнася до първоначално притежаваните от нея права, и не оставя никакво право на преценка на държавите членки относно търсения резултат, наложен автоматично и произтичащ единствено от общностната правна уредба, независимо от въведените от националните органи особени механизми за постигането на този резултат (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 31 по-горе, точки 60 и 61).

42      Ето защо FIFA е пряко засегната от обжалваното решение.

43      Що се отнася до това дали FIFA е лично засегната от обжалваното решение, следва да се напомни, че субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради определени специфични за тях качества или поради фактическо положение, което ги обособява по отношение на всички останали лица и поради това ги индивидуализира аналогично на адресата на решението (вж. Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 31 по-горе, точка 70 и цитираната съдебна практика).

44      В случая не се спори, че независимо от правното естество и източника на правата за излъчване на световното първенство, то представлява събитие по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, тъй като е организирано предварително от организатор, който е законно оправомощен да продава тези права, и FIFA е въпросният организатор. Тъй като това положение е налице и към момента на приемане на обжалваното решение, то в този момент FIFA е била напълно определяема.

45      Поради това FIFA е лично засегната от обжалваното решение.

46      Що се отнася до доводите на Кралство Белгия, че FIFA не е оспорила белгийските мерки пред националните юрисдикции, достатъчно е да се отбележи, че с жалбата си FIFA оспорва по-специално законосъобразността на член 1 от обжалваното решение, с който разглежданите мерки се обявяват за съвместими с общностното право.

47      От това следва, че контролът, поискан от Общия съд в разглеждания случай, се отнася до законосъобразността на тази констатация, като липсата на оспорване на белгийските мерки пред националните юрисдикции не се отразява по никакъв начин на допустимостта на жалбата, която впрочем е подадена в предвидения в член 230 ЕО срок (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 декември 2005 г. по дело Infront WM/Комисия, T‑33/01, Recueil, стр. II‑5897, точка 109).

48      Що се отнася до повдигнатия от Федерална република Германия довод, че към момента на приемане на обжалваното решение FIFA вече е прехвърлила правата за излъчване на срещите от световните първенства от 2006 г., 2010 г. и 2014 г., достатъчно е да се посочи, че Комисията е обявила за съвместими с общностното право мерките, приети от Кралство Белгия и възпроизведени в приложението към обжалваното решение. Тези мерки обаче се отнасят до световното първенство без ограничение във времето, така че обжалваното решение се прилага за тях, докато са в сила. Следователно доводите на Федерална република Германия не могат да поставят под въпрос интереса на FIFA да обжалва решението.

49      Ето защо доводите относно недопустимостта на жалбата, повдигнати от Кралство Белгия и Федерална република Германия, следва да се отхвърлят.

 По съществото на спора

50      FIFA излага шест правни основания, изведени, първо, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими с член 49 ЕО, второ, от нарушение на член 49 ЕО, трето, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими с член 43 ЕО, четвърто, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими с правото на собственост на FIFA, пето, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че производството за приемането на белгийските мерки е ясно и прозрачно, и шесто, от липсата на мотиви.

51      Преди да се разгледат посочените от FIFA правни основания, следва да се изложат няколко общи съображения, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени обосноваността на основанията.

52      Най-напред следва да се посочи, че с член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 се конкретизира възможността на държавите членки да ограничат упражняването на установени от първичното общностно право основни свободи в аудио-визуалната област въз основа на императивни съображения от обществен интерес.

53      Всъщност дори приетите от държавите членки в рамките на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки да се прилагат по недискриминационен начин както за предприятията, установени на национална територия, така и за установените в други държави членки предприятия, достатъчно е от тези мерки да се ползват някои от установените на национална територия предприятия, за да се приеме, че те представляват ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 юни 1997 г. по дело SETTG, C‑398/95, Recueil, стр. I‑3091, точка 16 и Решение на Съда от 13 декември 2007 г. по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., C‑250/06, Сборник, стр. I‑11135, точки 37 и 38). По подобен начин тези мерки могат да възпрепятстват свободата на установяване, когато е възможно да поставят дружествата на други държави членки в по-неблагоприятно фактическо или правно положение спрямо това на дружествата на държавата членка, която ги е приела (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 май 1999 г. по дело Pfeiffer, C‑255/97, Recueil, стр. I‑2835, точка 19).

54      Такива ограничения на гарантирани от Договора основни свободи обаче могат да бъдат обосновани, ако отговарят на императивни съображения от обществен интерес, стига да могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл Решение по дело Pfeiffer, точка 53 по-горе, точка 19 и Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 53 по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика).

55      В това отношение следва да се напомни, че свободата на изразяване на мнение, закриляна от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), е сред основните права, гарантирани от общностния правен ред, и представлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове такива ограничения (вж. в този смисъл Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 53 по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно член 10, параграф 1 от ЕКПЧ свободата на изразяване на мнение включва и свободата да се получава информация.

56      В случая, както се посочва в съображение 17 от обжалваното решение, мерките на Кралство Белгия представляват пречки за свободното предоставяне на услуги. Все пак, както следва от съображение 18 от Директива 97/36, посочените в член 3а от Директива 89/552 мерки имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития, национални или не, от голямо значение за обществото. Съгласно съображение 21 от Директива 97/36 дадено събитие е от голямо значение, когато е изключително, от интерес е за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка, или в значителна част от определена държава членка и е организирано предварително от организатор на събития, който е оправомощен да продава свързаните с това събитие права.

57      От това следва, че тъй като се отнасят до събития от голямо значение за обществото, посочените в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки са обосновани от императивни съображения от обществен интерес, което впрочем не се оспорва от FIFA.

58      По-нататък, както беше посочено в точка 54 по-горе, въпросните мерки трябва също да могат да гарантират осъществяването на преследваната от тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

59      Накрая, що се отнася до обхвата на съображение 18 от Директива 97/36, на първо място следва да се отбележи, че с член 3а от Директива 89/552, към който препраща това съображение, не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото. Всъщност за разлика от редакцията на този член, която се съдържа в решението на Европейския парламент относно общата позиция на Съвета във връзка с приемането на Директива 97/36 (ОВ C 362, 1996 г., стр. 56) и в която изрично се посочват летните и зимните олимпийски игри и световното и европейското първенство по футбол, тази разпоредба не препраща към конкретни събития, които могат да бъдат включени в националните списъци.

60      Следователно, както впрочем посочва Комисията, не може да се приеме, че вследствие на съображение 18 от Директива 97/36 включването на световното първенство в национален списък със събития от голямо значение за обществото автоматично е съвместимо с общностното право. На по-силно основание това съображение не може да се разбира в смисъл, че във всички случаи световното първенство като цяло може основателно да се включи в такъв списък, независимо от интереса, който предизвикват срещите от това състезание в съответната държава членка.

61      За сметка на това предвид разсъжденията в точки 52―57 по-горе това съображение предполага, че когато държава членка включва срещи от световното първенство в списъка, чието съдържание тя определя, в съобщението ѝ до Комисията не е необходимо да се посочват специални мотиви във връзка с характера им на събитие от голямо значение за обществото.

62      Основателността на изложените от FIFA правни основания следва да се прецени именно с оглед на тези съображения.

63      Накрая, доколкото в рамките на изложеното в репликата ѝ шесто правно основание FIFA се позовава на липсата на мотиви във връзка с преценката на Комисията относно значението на всички срещи от световното първенство за белгийското общество, Общият съд ще разгледа това правно основание преди първото правно основание, с което се оспорва правилността на тази преценка.

 По шестото правно основание, изведено от липсата на мотиви

–       Доводи на страните

64      FIFA поддържа, че съображение 18 от Директива 97/36 по никакъв начин не позволява да се счита, че с посочването на световното първенство автоматично се имат предвид всички 64 срещи от това първенство като събития от голямо значение за обществото. Напротив, разделянето на срещите от посоченото първенство, от една страна, на „първостепенни“ срещи, които включват полуфиналите, финала и срещите на съответния национален отбор — в настоящия случай националния отбор на Белгия, — и от друга страна, на срещи, които „не са първостепенни“ и които включват всички останали срещи, било безпогрешно и съответствало на метода, приложен от други държави членки, подали уведомление за приетите от тях мерки съгласно член 3а, параграф 2 от Директива 89/552. Самата Комисия признала такова категоризиране на срещите в работния си документ CC TVSF(97) относно прилагането на член 3а от Директива 89/552. Следователно съображение 18 от Директива 97/36 не освобождавало Комисията от задължението ѝ да изложи причините, поради които потвърждава включването на всички срещи от световното първенство в белгийския списък със събития от голямо значение за обществото на тази държава членка.

65      Въпреки това Комисията не представила доказателства в подкрепа на изводите си, изложени в съображения 6 и 16 от обжалваното решение, поради което не можело да се счита, че последните представляват подходящи мотиви с оглед на определението за събитие от голямо значение за обществото, съдържащо се в съображение 21 от Директива 97/36. Всъщност обжалваното решение не съдържало доказателства, че всички срещи от световното първенство отговарят на възприетите от Комисията критерии.

66      Освен това обжалваното решение не съдържало указания относно данните за белгийското медийно пространство, взети предвид от Комисията съгласно съображение 3 от това решение, нито относно другите данни, с които тази институция твърди, че е разполагала, като например броя на зрителите. При тези условия било невъзможно FIFA да изложи гледната си точка относно естеството и релевантността на съображенията, които водят Комисията до заключението, че всички срещи от световното първенство са от голямо значение за белгийското общество, и също така било невъзможно Общият съд да упражни възложения му контрол, поради което обжалваното решение трябвало да се отмени.

67      Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

68      На първо място следва да се напомни, че липсата или непълнотата на мотивите спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 230 ЕО и представлява правно основание, свързано с обществения ред, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от общностния съд (вж. Решение на Съда от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 34 и цитираната съдебна практика). Следователно фактът, че това правно основание е повдигнато за първи път в репликата, не е пречка Общият съд да извърши проверка на неговата основателност.

69      На следващо място, съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко или лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 30 март 2000 г. по дело VBA/Florimex и др., C‑265/97 P, Recueil, стр. I‑2061, точка 93).

70      FIFA упреква Комисията, че не е мотивирала извода си, че всички срещи от световното първенство трябва да се разглеждат като събития от голямо значение за белгийското общество. Впрочем следва да се подчертае, че в писмения си отговор на поставения от Общия съд въпрос в рамките на процесуално-организационните действия (вж. точка 27 по-горе) FIFA изрично потвърждава това, което непряко следва от няколко точки от писмените ѝ изявления, а именно че счита за съвместимо с общностното право включването в белгийския списък на „първостепенните“ срещи от световното първенство, тоест финала, полуфиналите и срещите, в които участва националният отбор на Белгия, при условие че са спазени и изискванията за ясна и прозрачна процедура.

71      Макар да е вярно обаче, че в съображение 18 от Директива 97/36 не се взема позиция по решаващия въпрос за включването на всички или на част от срещите от световното първенство в национален списък със събития от голямо значение за обществото, никакво приемливо съображение не позволява да се стигне до извода, че по принцип само „първостепенните“ срещи могат да се квалифицират по този начин и поради това да се включат в такъв списък.

72      Всъщност световното първенство може с основание да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, които се разделят на „първостепенни“ срещи и срещи, които „не са първостепенни“. В това отношение е общоизвестно, че в рамките на световното първенство резултатите от срещите, които „не са първостепенни“, са от решаващо значение за отборите, поради което участието им в „първостепенните“ срещи — като тези, в които участва съответният национален отбор — може да зависи от тези резултати. Така чрез срещите, които „не са първостепенни“, се определят противниците на съответния национален отбор в следващите етапи на състезанието. Освен това резултатите от срещите, които „не са първостепенни“, могат дори да определят дали този национален отбор ще участва в следващия етап на състезанието или ще отпадне от него.

73      Предвид тази конкретна обстановка, която позволява световното първенство да се разглежда като едно-единствено събитие, както се подчертава в съображение 16 от обжалваното решение, Комисията не е трябвало да мотивира по-подробно преценката си за срещите, които „не са първостепенни“, особено когато относимите статистически данни не доказват, че тези срещи системно привличат незначителен брой телевизионни зрители (вж. точки 101—109 по-долу). Тези обстоятелства са позволили на Комисията да мотивира решението си, позовавайки се и на особения отзвук на световното първенство в Белгия в смисъл, че става въпрос за особено популярно събитие за широката публика, а не само за любителите на футбола, както се посочва в съображение 6 от обжалваното решение.

74      Следователно мотивите, съдържащи се в съображения 6 и 16 от обжалваното решение (вж. точка 20 по-горе), позволяват на FIFA да установи съображенията, поради които Комисията е преценила, че всички срещи от световното първенство могат основателно да се включат в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество, а на Общия съд — да упражни своя контрол относно правилността на тази преценка, поради което в това отношение обжалваното решение отговаря на условията на член 253 ЕО.

75      Ето защо шестото правно основание трябва да се отхвърли.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими с член 49 ЕО

–       Доводи на страните

76      FIFA изтъква, че както впрочем се отбелязвало в съображение 17 от обжалваното решение, белгийският списък представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, доколкото ограничава броя на телевизионните оператори, които биха могли да бъдат заинтересовани от придобиването на правата за излъчване в Белгия на срещите от световното първенство. Всъщност предвид значението на изключителните права за излъчване никой телевизионен оператор, който е установен в различна от Белгия държава членка и не отговаря на посочените в точки 9 и 13 по-горе условия, нямало да прояви интерес към придобиването на неизключителни права за излъчване, въпреки възможността да предлага тези услуги на съответните общности в тази страна.

77      Като приема възможността да се ограничи упражняването на установена в Договора основна свобода въз основа на императивни съображения от обществен интерес, като достъпа на обществеността до събития от голямо значение за обществото по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, FIFA изтъква, че Комисията трябва да осъществи пълен контрол върху съвместимостта с общностното право на мерките, приети или предвидени въз основа на член 3а от Директива 89/552, тъй като тези мерки представлявали изключения, които трябва да се тълкуват ограничително. Съответната държава членка трябвало да докаже, че разглежданите ограничения са обосновани, необходими и пропорционални, а Комисията трябвало да докаже в рамките на настоящото производство, че е получила необходимите за това доказателства.

78      В това отношение FIFA подчертава, че „първостепенните“ срещи могат с основание да се разглеждат като срещи от голямо значение за обществото по смисъла на тази разпоредба, което впрочем съответствало на собствената ѝ политика. Съгласно тази политика полуфиналите, финалът, срещите на съответния национален отбор и срещата, с която се открива световното първенство, трябва да се излъчват на живо по безплатен телевизионен канал.

79      От няколко точки от писмените изявления на Комисията обаче следвало, че тя не е упражнила надлежен контрол относно съвместимостта на белгийския списък с общностното право, доколкото той включва всички срещи от световно първенство, под претекст че съображение 18 от Директива 97/36 прави този контрол излишен. Според FIFA това обстоятелство обосновава отмяната на обжалваното решение.

80      Освен това FIFA подчертава, че спорните мерки не съответстват на обявената им цел за предоставяне на достъп на обществеността до събития от голямо значение за белгийското общество, тъй като в дългосрочен план те водели до „обедняване“ на включените в списъка спортни събития, като намалявали носените от тях приходи, и следователно до възпрепятстване на тяхното „запазване“ като събития от голямо значение за обществото.

81      Що се отнася до значението за белгийското общество на срещите, които „не са първостепенни“, FIFA твърди, първо, че тези срещи не намират особен отзвук, освен сред любителите на футбола, и второ, че тези срещи традиционно не се излъчват по безплатните телевизионни канали, нито привличат голям брой телевизионни зрители. От това следвало, че срещите, които „не са първостепенни“, не отговаряли на двата критерия, възприети от Комисията в съображения 6 и 16 от обжалваното решение, поради което тази институция допуснала грешка в това отношение.

82      Що се отнася до критерия относно отзвука на световното първенство сред белгийското общество, FIFA изтъква, че включването на всички срещи от това първенство в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество било мярка, която не е пропорционална с оглед на преследваната цел. Всъщност срещите от световното първенство, които „не са първостепенни“, привличат само част от телевизионните зрители, които следят „първостепенните“ срещи, и от тези, които следят редица други предавания по белгийската телевизия, поради което тяхната популярност трябвало да се счита за твърде ограничена. Освен това този непропорционален характер се доказвал и от факта, че самите телевизионни оператори не излъчват на живо всички срещи.

83      Тези изводи съответствали на практиката на Комисията по приемане на решения и на съдебната практика и се потвърждавали от особено ниския брой зрители на определени срещи, които „не са първостепенни“, привлекли между 27 000 и 33 000 телевизионни зрители във Валония.

84      По-специално видно от проучване, осъществено въз основа на информацията в базата данни на белгийско дружество за проучвания, средният брой на лицата, които не са любители на футбола и са гледали поне 30 минути без прекъсване от всички срещи, които „не са първостепенни“, от световните първенства от 1998 г., 2002 г. и 2006 г. представлява съответно само 2,5 %, 0,8 % и 2,5 % от общия брой зрители за Фламандската общност и 1,4 %, 1,2 % и 1,4 % от общия брой зрители за Френската общност. За сметка на това 17,6 %, 9,5 % и 10 % от любителите на футбола съответно гледали поне 30 минути без прекъсване от всички „първостепенни“ срещи от световните първенства от 1998 г., 2002 г. и 2006 г. във Фламандската общност, като тези данни били съответно 10,9 %, 9 % и 12,5 % за Френската общност.

85      Така при липса на друго доказателство в обжалваното решение относно особения отзвук на срещите от световното първенство сред широката публика в Белгия, и с още по-голямо основание, на срещите от това първенство, които „не са първостепенни“, Комисията допуснала грешка, като заключила, че всички срещи от това първенство са събития от голямо значение за белгийското общество.

86      Освен това не можело да се поддържа, че срещите, които „не са първостепенни“, са от голямо значение за белгийското общество, щом белгийското законодателство не задължава телевизионните оператори да ги излъчват и щом такива задължения съществуват относно други събития.

87      Що се отнася до посочения в съображение 8 от обжалваното решение критерий относно участието на националния отбор на Белгия, FIFA посочва, че той по дефиниция не е изпълнен за срещите, които „не са първостепенни“.

88      Що се отнася до критерия относно традиционното излъчване на световното първенство по безплатните телевизионни канали и относно „привличането“ на многобройни телевизионни зрители, на първо място FIFA счита, че той не е уместен, тъй като редица предавания, като филмите или забавните предавания, отговарят на този критерий, без обаче да са включени в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество. На следващо място FIFA подчертава, че спазването на този критерий представлява само показател за значението на събитието, който позволява да се вземе предвид възможността за включването му в списъка. В допълнение, като се има предвид, че в съображение 16 от обжалваното решение не се дават насоки в обратния смисъл, Комисията не може основателно да заключи, че този критерий е изпълнен и че включването на всички срещи от световното първенство в белгийския списък със събития от голямо значение за обществото е пропорционална мярка.

89      FIFA отново посочва, че често интересът към срещите от световното първенство, които „не са първостепенни“, е толкова слаб, че те дори не се излъчват на живо по безплатен телевизионен канал, а когато се излъчват, не привличат многобройни телевизионни зрители. Така, що се отнася до световните първенства от 1998 г., 2002 г. и 2006 г., общо 24 срещи не са излъчени на живо в едната или и в двете белгийски общности, приели спорните мерки, докато 8 от тези срещи, излъчвани на запис във Валония, са привлекли изключително ограничен брой телевизионни зрители. Освен това FIFA подчертава, че едновременното провеждане на две срещи не е обстоятелство, оправдаващо неизлъчването на едната от тях, тъй като те могат да бъдат излъчвани по различни канали, като в този особен случай могат да се предвидят и подлицензи.

90      От друга страна, срещите от световното първенство от 2006 г., които „не са първостепенни“, привлекли средно едва 326 000 и 279 000 телевизионни зрители съответно във Фландрия и във Валония, срещу 722 000 и 583 000 телевизионни зрители, привлечени средно от „първостепенните“ срещи от същото първенство, и подобни тенденции можело да бъдат наблюдавани по отношение на световните първенства от 1998 г. и 2002 г. Следователно Комисията допуснала грешка и като приела, че всички срещи от световното първенство винаги привличат многобройни телевизионни зрители в Белгия, и така не спазила изискванията на член 3а от Директива 89/552.

91      Освен това FIFA подчертава, че обществеността можела да получи широк достъп до срещите от световното първенство посредством по-малко ограничителни мерки, като например прибягването до платени телевизионни оператори, чиито услуги обаче можело да се приемат от 90 % от белгийското население, излъчването на откъси или на цели срещи на запис от телевизионните оператори, отговарящи на посочените в точки 9 и 13 по-горе условия, дори излъчването по радиото на живо или на запис. Така излъчването на живо единствено на „първостепенните“ срещи можело да бъде запазено за отговарящите на тези условия телевизионни оператори. След като обаче не разглеждала тези възможности, Комисията не можела основателно да заключи, че включването на всички срещи от световното първенство в белгийския списък със събития от голямо значение за обществото е необходима и пропорционална мярка с оглед на преследваната от нея цел.

92      FIFA твърди също, че ако противно на изтъкнатите от нея доводи член 3а, параграф 1 от Директивата трябва да се разбира в смисъл, че световното първенство като цяло трябва да се разглежда като събитие от голямо значение за обществото поради текста на съображение 18 от Директива 97/36, следвало да се приеме, че в жалбата и във всеки случай в писмената реплика срещу тази разпоредба имплицитно е повдигнато възражение на основание член 241 ЕО. В рамките на това възражение FIFA изтъква съвкупност от доводи, които според нея целят да докажат, че няма основание световното първенство да се разглежда в неговата цялост като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото.

93      Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

94      Първо, следва да се напомни, че като предвижда, че държавите членки следва да определят събитията от голямо значение за тяхното общество по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, член 3а от Директива 89/552 признава на държавите членки значителна свобода на преценка в това отношение.

95      Второ, независимо от факта, че с член 3а от Директива 89/552 не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държава членка като събития от голямо значение за обществото ѝ (вж. точки 59 и 60 по-горе), упоменаването на световното първенство в съображение 18 от Директива 97/36 предполага, че Комисията не може да разглежда включването на срещи от това състезание в списък със събития като противоречащо на общностното право, с довода че съответната държава членка не ѝ е съобщила конкретните съображения, обосноваващи голямото им значение за обществото (вж. точка 61 по-горе). Все пак евентуалният извод на Комисията, че включването на световното първенство като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото на държава членка е съвместимо с общностното право, с мотива че поради характерните си особености това първенство основателно се разглежда като едно-единствено събитие, може да се постави под въпрос въз основа на конкретни данни, доказващи че срещите, които „не са първостепенни“, не са от голямо значение за обществото на тази държава.

96      Всъщност, както беше посочено в точки 59 и 60 по-горе, нито съображение 18 от Директива 97/36, нито член 3а от Директива 89/552 засягат въпроса дали световното първенство може основателно да се включи като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото, независимо от интереса, който тези срещи, и по-специално срещите, които „не са първостепенни“, предизвикват в съответната държава членка.

97      Следователно всякакво обсъждане на законосъобразността на Директива 97/36 във връзка с квалифицирането на световното първенство като цяло, а не само на „първостепенните“ срещи от него, като събитие от голямо значение за обществото (вж. точка 92 по-горе), е безпредметно, тъй като този въпрос не е уреден в съображение 18 от Директивата. Ето защо Общият съд не следва да се произнася по въпроса дали в това отношение в репликата си FIFA е могла основателно да повдигне възражение съгласно член 241 ЕО или дали трябва да се счита, такова възражение е повдигнато имплицитно на етапа на жалбата.

98      Трето, както беше изяснено в точки 71 и 72 по-горе, световното първенство с основание може да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, разделени на „първостепенни“ срещи и такива, които „не са първостепенни“, така че подходът на белгийските органи попада в пределите на правото им на преценка.

99      Освен това значението на срещите, които „не са първостепенни“, следва и от самия факт, че те са част от това първенство, каквато е хипотезата и при други спортни дисциплини, обичайният слаб интерес към които нараства при провеждането на състезания в рамките на олимпийските игри.

100    От това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като не е поставила под въпрос становището, съгласно което при преценката на значението на световното първенство за белгийското обществото не следва да се прави разграничение между „първостепенни“ срещи и такива, които „не са първостепенни“, и това първенство трябва да се разглежда в неговата цялост, а не като поредица от отделни събития (съображения 6 и 16 от обжалваното решение, вж. точка 20 по-горе).

101    Доводите на FIFA, изтъкнати в това отношение в рамките на настоящото правно основание, не изменят съдържащата се в съображения 6 и 16 от обжалваното решение преценка.

102    Всъщност обстоятелството, че съвсем малък процент от лицата, които не са любители на футбола, са гледали поне 30 минути без прекъсване от всички срещи, които „не са първостепенни“, от световните първенства от 1998 г, 2002 г. и 2006 г. (вж. точка 84 по-горе), не е показателно, тъй като за да може световното първенство като цяло основателно да се включи в белгийския списък с такива събития, не е необходимо всички срещи, които „не са първостепенни“, да са от голямо значение за белгийското общество. Напротив, достатъчно е описаната в точка 72 по-горе характерна особеност да се отнася за някои от срещите, които „не са първостепенни“ — като броят им или участниците в тях не могат да се уточнят при изготвянето на списъка или при придобиването на правата за излъчване, — за да се обоснове липсата на разграничение между „първостепенните“ срещи и срещите, които „не са първостепенни“, що се отнася до тяхното значение за обществото. Следователно критерият, използван за проучванията, извършени в рамките на това разследване, е изключително ограничителен и поради това неподходящ както предвид структурата на световното първенство, така и предвид характеристиките, на които това състезание трябва да отговаря, за да може да бъде квалифицирано в своята цялост като събитие от голямо значение за обществото.

103    Тази констатация обезсилва и довода на FIFA, че определени срещи, които „не са първостепенни“, от световните първенства от 1998 г., 2002 г. и 2006 г. не са били излъчвани на живо или въобще не са били излъчвани, особено що се отнася — само с две изключения — до срещи, проведени по едно и също време с други непървостепенни срещи и привлекли съгласно представения от FIFA документ, озаглавен „Брой на зрителите в Белгия за световните първенства от 1998 г. до 2006 г.“, между 125 000 и 697 000 телевизионни зрители във Фландрия и между 152 000 и 381 000 телевизионни зрители във Валония. Следователно липсата на излъчвания на живо или на запис на ограничен брой срещи, които „не са първостепенни“, не води до заключението, че въпреки техните характеристики (вж. точки 72 и 99 по-горе) като цяло те не са от голямо значение за белгийското общество, по-специално когато тези решения са приети по обективни причини, като едновременното провеждане на две срещи. В това отношение е важно да се добави, че според същия документ пълна липса на излъчване на срещи, провеждани по едно и също време с други срещи от световно първенство, се наблюдава единствено във Фландрия. Освен това, обратно на твърдяното от FIFA, съображение 16 от обжалваното решение (вж. точка 20 по-горе) не се отнася до срещи, които редовно са излъчвани на живо, а до срещи, които редовно се излъчват от безплатни телевизионни канали, което съответства на четвъртия критерий, посочен в съображение 5 от същото решение. Що се отнася до довода, че в срещи, които „не са първостепенни“, по дефиниция не участва белгийският национален отбор, достатъчно е да се напомни, първо, че както вече беше посочено, световното първенство основателно може да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за белгийското общество, и второ, че Комисията е установила единствено че са изпълнени първият и четвъртият критерий, посочени в съображение 5 от обжалваното решение, без изрично да се е произнесла по третия критерий.

104    Що се отнася до доводите относно броя на зрителите, отчетен за срещите, които „не са първостепенни“, от световните първенства от 1998 г., 2002 г. и 2006 г. (вж. точка 90 по-горе), те също не могат да бъдат приети.

105    В това отношение следва да се подчертае, че обратно на твърдяното от FIFA, броят на зрителите, отчетен за срещите, които „не са първостепенни“, спрямо отчетения за „първостепенните“ срещи не доказва, че първите не са привлекли значителен брой телевизионни зрители. Всъщност съгласно документа, озаглавен „Брой на зрителите в Белгия за световните първенства от 1998 г. до 2006 г.“, срещите, които „не са първостепенни“, са привлекли средно 32 % от телевизионните зрители, които са гледали „първостепенните“ срещи от световното първенство от 1998 г., като тези проценти възлизат съответно на 31 % и 46 % за световните първенства от 2002 г. и 2006 г. Макар да е вярно, че тези данни са по-ниски от тези за „първостепенните“ срещи, това не променя факта, че включването на срещите, които „не са първостепенни“, в националния списък със събития от голямо значение за обществото не изисква те да привличат същия брой телевизионни зрители като този, който привличат „първостепенните“ срещи. В настоящия случай не би могло да се приеме, че тези данни представят броя телевизионни зрители, който обичайно биха привлекли в Белгия срещите, които не се провеждат в рамките на значимо международно състезание по футбол на равнище на националните отбори и в които освен това не участва белгийският национален отбор.

106    Във връзка с това е важно да се посочи, че съгласно документа, озаглавен „Брой на зрителите в Белгия за световните първенства от 1998 г. до 2006 г.“, дванадесет от срещите от световното първенство от 1998 г., които „не са първостепенни“, са привлекли между 1 милион и 1,345 милиона телевизионни зрители, докато осем са привлекли между 799 000 и 976 000 телевизионни зрители. Що се отнася до световното първенство от 2002 г., от същия документ е видно, че петнадесет от срещите, които „не са първостепенни“, са привлекли между 624 000 и 915 000 телевизионни зрители, а седем са привлекли между 511 000 и 589 000 телевизионни зрители. Що се отнася до световното първенство от 2006 г., в разглеждания документ се посочва, че десет от срещите, които „не са първостепенни“, са привлекли между 808 000 и 1,185 милиона телевизионни зрители, а четиринадесет са привлекли между 649 000 и 768 000 телевизионни зрители.

107    Все пак съгласно документа, озаглавен „Брой на зрителите в Белгия за световните първенства от 1998 г. до 2006 г.“, „първостепенните“ срещи са привлекли средно съответно 2,172 милиона, 1,418 милиона и 1,305 милиона телевизионни зрители от цялата държава членка за първенствата от 1998 г., 2002 г. и 2006 г. В сравнение с тези средни стойности данните, посочени в точка 106 по-горе, показват, че срещите, които „не са първостепенни“, привличат в Белгия много широка аудитория, което не може да се обясни по друг начин освен с включването им в рамките на световното първенство. Следователно те потвърждават съдържащата се в точки 71, 72 и 99 по-горе преценка и подкрепят изразената в съображение 16 от обжалваното решение позиция, че срещите от световното първенство, в това число и срещите, които „не са първостепенни“, по традиция привличат множество телевизионни зрители.

108    Този анализ не се опровергава от особено ниския според FIFA брой на зрителите, на който тя се позовава във връзка с определени срещи, които „не са първостепенни“ (вж. точка 83 по-горе). В това отношение следва да се отбележи, че от трите посочени от FIFA срещи две са започнали в 8,30 ч, а третата — в 13,30 ч. белгийско време и са се провели по едно и също време с три други срещи, които „не са първостепенни“, и въпреки това са привлекли във Валония съответно 221 000, 290 000 и 163 000 телевизионни зрители. Фактът, че часовата разлика в съчетание с часа на провеждане на въпросните срещи е причината за това явление, наблюдавано за първенството от 2002 г., е доказан от много по-значимия брой на зрителите на срещите, които „не са първостепенни“ и които не са излъчвани прекалено рано сутрин или през работно време, като посочените в точка 106 по-горе. Освен това съгласно прессъобщение, приложено към писмената дуплика, самата FIFA посочва значението на часовата разлика, която определя часа на провеждане на дадена среща във всяка страна, като това обстоятелство е признато като фактор, оказал влияние върху броя на зрителите в Азия и Европа по време на световните първенства от 2002 г. и 2006 г.

109    Следователно броят на зрителите на срещите, които „не са първостепенни“, потвърждава, а не обезсилва съдържащата се в точка 100 по-горе преценка.

110    Освен това изложеният в точка 107 по-горе извод не противоречи на извода, посочен в съображение 40 от Решение 2000/400/ЕО на Комисията от 10 май 2000 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (преписка № IV/32.150 — Eurovision, ОВ L 151, стр. 18), за което загатва FIFA (вж. точка 83 по-горе). Съгласно това съображение международните прояви като цяло са по-привлекателни за публиката на дадена страна в сравнение с националните прояви, ако в тях участва националният отбор или национален шампион, докато международните прояви, в които не взема участие национален отбор или шампион, често предизвикват съвсем слаб интерес. Често обаче световното първенство се провежда с участието на белгийския национален отбор. Освен това, дори когато това не е така, липсата на участие на този национален отбор обикновено се установява след съставянето на списъка със събития от голямо значение за белгийското общество, а и след прехвърлянето на правата за телевизионно излъчване за съответната година.

111    Що се отнася до довода, изведен от липсата на задължение за излъчване на срещите, които „не са първостепенни“ (вж. точка 86 по-горе), достатъчно е да се посочи, че изборът да не се задължи телевизионен оператор да излъчва дадено събитие съвсем не означава, че това събитие не е от голямо значение за обществото по смисъла на член 3а от Директива 89/552, дори когато въвеждането на такива задължения е част от следваната по принцип от националния законодател практика. Всъщност при спазване на принципа на пропорционалност посоченият член има за предмет да предотврати лишаването на широката публика в дадена държава членка от възможността да проследи определени събития по безплатен телевизионен канал поради телевизионни излъчвания на изключителна основа. Следователно той няма за предмет да задължи непряко държавите, които желаят да предоставят такава защита, да изискват от доставчик на безплатни телевизионни услуги да излъчва тези събития. Всъщност ако за основателното включване на дадено събитие в списък със събития от голямо значение за обществото държавите членки трябва да задължат доставчик на безплатни телевизионни услуги да го излъчва, въпросната разпоредба би породила последици, надхвърлящи нейната цел.

112    След като не могат да се приемат доводите на FIFA, че като е потвърдила преценката на белгийските органи, съгласно която световното първенство като цяло представлява събитие от голямо значение за белгийското общество, Комисията е допуснала грешки, следва да се отхвърли доводът, че тази институция не е извършила надлежна проверка на значението на срещите, които „не са първостепенни“, за белгийското общество (вж. точка 79 по-горе).

113    Що се отнася до довода, че други предавания отговаряли на четвъртия критерий, посочен в съображение 5 от обжалваното решение (вж. точка 88 по-горе), най-напред следва да се посочи, че предаванията, за които се отнася това твърдение на FIFA, не представляват събития по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36.

114    По-нататък, следва да се подчертае, че член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 не задължава държавите членки да съставят списък със събития от голямо значение за обществото, нито, ако такъв списък е съставен, им налага да включат в него събитие, дори ако последното би могло основателно да се включи в него. Всъщност, освен че указва, че всяка държава членка „може“ да приеме мерките за постигане на изложените в нея цели, тази разпоредба конкретизира възможностите на държавите членки да дерогират някои норми на Договора като тези, които уреждат свободното движение на услуги. Що се отнася обаче до избора между множество конкретни събития от голямо значение за обществото по смисъла на Директива 97/36, на държавите членки не може да се налага пряко или непряко да включат в списъците си различни от избраните от тях събития и да се отклонят от Договора в по-голяма степен от желаната от тях. В това отношение е важно да се добави, че проверката на Комисията в рамките на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 относно характера на вписаните събития от голямо значение за обществото се извършва от гледна точка на техните собствени характерни особености, а не от гледна точка на особеностите на други, невключени в списъка събития.

115    Следователно когато дадено събитие е от голямо значение за обществото на държава членка, Комисията не допуска грешка при прилагане на правото, ако в рамките на упражнявания от нея по силата на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 контрол не се противопостави на включването му в съставения от въпросната държава членка списък, с довода че друго, евентуално още по-значимо за това общество събитие не се съдържа в него.

116    Дори да се предположи, че са налице други събития по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, чието значение за белгийското общество е още по-голямо от това на световното първенство, но които не са включени в съставения от белгийските органи списък, Комисията не е нарушила принципа на равно третиране, като е приела това първенство да бъде включено в спорния списък.

117    Що се отнася до доводите, с които се оспорва пропорционалността на включването на всички срещи от световното първенство в белгийския списък със събития от голямо значение за обществото, следва да се посочи, че изложените в точка 82 по-горе доводи разкриват объркване между, от една страна, голямото значение на дадено събитие за обществото, т.е. първото подлежащо на изпълнение условие, което представлява императивното съображение от обществен интерес, обосноваващо ограничението на гарантирана от Договора основна свобода (вж. точки 52—57 по-горе), и от друга страна, пропорционалността на въпросното ограничение, т.е. второто условие, на което ограничаващото такава свобода национално законодателство трябва да отговаря, за да е съвместимо с общностното право (вж. точка 58 по-горе). В това отношение е достатъчно да се напомни, че както е видно от направения в рамките на настоящото правно основание анализ, световното първенство може основателно да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за белгийското общество, тъй като броят на зрителите на срещите, които „не са първостепенни“, потвърждава, а не обезсилва изложената в съображения 6 и 16 от обжалваното решение преценка. Ето защо следва да се заключи, че твърдението за нарушение, изведено от обстоятелството, че въпросните срещи не били от голямо значение за обществото, поради което белгийските мерки били непропорционални, във всички случаи изхожда от погрешна предпоставка. Следователно предвид единния характер на това първенство въпросното твърдение за нарушение не обезсилва извода на Комисията, че включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество е подходящо и пропорционално.

118    Що се отнася до доводите, изведени от нарушението на принципа на пропорционалност и изложени в точка 91 по-горе, достатъчно е да се посочи, че представените от FIFA възможности не са съвместими със съдържащото се в съображение 22 от Директива 97/36 определение за безплатна телевизия — определение, което FIFA изрично приема в репликата си. Следователно Комисията не е била длъжна да провери тези възможности, преди да направи извода относно пропорционалността на вписването на световното първенство в неговата цялост в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество.

119    Ето защо, като е приела за съвместимо с общностното право включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество, Комисията не е нарушила член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, поради което първото правно основание следва да се отхвърли.

 По второто и третото правно основание, изведени съответно от нарушение на член 49 ЕО и от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими съответно с членове 49 ЕО и 43 ЕО

–       Доводи на страните

120    В жалбата си FIFA изтъква, че доводите ѝ в подкрепа на първото правно основание показват също, че като е приела за съвместимо с общностното право включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество, Комисията е нарушила член 49 ЕО.

121    В репликата си FIFA добавя, първо, че макар белгийското законодателство да се прилага без разграничение за националните и чуждестранните телевизионни оператори, то я възпрепятства да продава изключителните права за излъчване на всяка среща от световното първенство на телевизионни оператори, които не отговарят на посочените в точки 9 и 13 по-горе условия, и второ, че по силата на предвидената в обжалваното решение система за взаимно признаване установените в други държави членки телевизионни оператори не могат да излъчват на изключителна основа всяка среща от световното първенство в Белгия, тъй като не отговарят на посочените условия. Макар приетата от Фламандската общност правна уредба да оставя на въпросните телевизионни оператори възможността да излъчват на изключителна основа срещите от световното първенство, ако никой телевизионен оператор, отговарящ на посочените в точка 9 по-горе условия, не изяви готовност да получи подлиценз от тях, тази възможност оставала чисто теоретична. Поради премахването на възможността за придобиване на този вид изключителни права за излъчване в Белгия обаче установените в други държави членки телевизионни оператори губели всякакъв интерес от придобиването им, което ги възпрепятствало да излъчват всяка среща от световното първенство в тази страна.

122    Все пак тези ограничения на свободното предоставяне на услуги от телевизионни оператори, установени в различни от Белгия държави членки, можело да бъдат по-пропорционални, като в списъка със събития от голямо значение се включат единствено срещите от световното първенство, които действително имат такова значение за белгийското общество, тоест „първостепенните“ срещи, към които FIFA винаги прибавяла първата среща и церемонията по откриването на първенството. За сметка на това белгийските мерки, одобрени от Комисията в обжалваното решение, водели до ограничения на свободното предоставяне на услуги, които са непропорционални и необосновани с оглед на преследваната цел.

123    В рамките на правното основание, изведено от нарушение на правото на установяване, FIFA посочва в жалбата си, че включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събитията от голямо значение за белгийското общество възпрепятства телевизионните оператори, които искат да се установят в Белгия и желаят да предлагат платени телевизионни услуги, да придобият изключителни права за излъчването на срещите от световното първенство в тази страна. Придобиването на неизключителни права за излъчване обаче не позволявало на малките телевизионни оператори да получат приходи, да привлекат абонати и да си изградят репутация, необходими за установяването им в Белгия, поради което Комисията допуснала грешка, като счела, че с включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събитията от голямо значение за белгийското общество не се нарушава член  ЕО.

124    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на тези правни основания.

–       Съображения на Общия съд

125    Не се оспорва, както впрочем се признава в съображение 17 от обжалваното решение, че системата за взаимно признаване, предвидена в последното по силата на член 3а от Директива 89/552, води до ограничаване на установената в член 49 ЕО свобода на предоставяне на услуги в общия пазар.

126    Освен това, както отбелязва FIFA, белгийските мерки могат да поставят установените в други държави членки телевизионни оператори в по-неблагоприятно фактическо или правно положение спрямо това на установените в Белгия телевизионни оператори. В това отношение, независимо от обстоятелството, че описаното в точки 7—15 по-горе законодателство се прилага без разграничение за националните и чуждестранните телевизионните оператори, на практика е много по-малко вероятно нито един телевизионен оператор, който отговаря на посочените в точки 9 и 13 по-горе критерии и по всяка вероятност е установен в Белгия, да не прояви интерес да предава световното първенство, като по този начин даде възможност на телевизионен оператор, който желае да се установи в Белгия, да излъчва посоченото събитие на изключителна основа, отколкото обратното. Освен това съгласно белгийското законодателство тази възможност е налице само за Фламандската общност (вж. точка 10 по-горе). Следователно белгийските мерки действително представляват пречки за закрепената в член 43 ЕО свобода на установяване.

127    При все това тези ограничения на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване могат да се обосноват, доколкото имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на събития — независимо дали са национални или не — от голямо значение за обществото, при допълнителните условия, че са в състояние да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. точки 52—58 по-горе).

128    В това отношение е важно да се напомни, че FIFA оспорва законосъобразността на обжалваното решение от гледна точка на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, доколкото Комисията одобрява включването на срещите, които „не са първостепенни“, в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество. Според FIFA посочените срещи не отговаряли на тази квалификация, поради което ограничението на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване било непропорционално.

129    Подобно на разгледаните в точка 117 по-горе доводи, съображенията, посочени в подкрепа на изведеното от нарушение на член 49 ЕО правно основание, са засегнати от същото объркване между, от една страна, голямото значение на дадено събитие за обществото, т.е. първото подлежащо на изпълнение условие, което представлява императивното съображение от обществен интерес, обосноваващо ограничението на гарантирана от Договора основна свобода (вж. точки 52—57 по-горе), и от друга страна, пропорционалността на въпросното ограничение, т.е. второто условие, на което ограничаващото такава свобода национално законодателство трябва да отговаря, за да е съвместимо с общностното право (вж. точка 58 по-горе). В това отношение е достатъчно да се припомни, както следва от извършения в рамките на първото правно основание анализ, че световното първенство основателно може да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за белгийското общество, тъй като броят на зрителите на срещите, които „не са първостепенни“, потвърждава, а не обезсилва съдържащата се в съображения 6 и 16 от обжалваното решение преценка. Ето защо следва да се заключи, че твърдението за нарушение, изведено от обстоятелството, че за да бъде пропорционална мярката, в спорния списък трябвало да се включват само „първостепенните“ срещи, тъй като само те са от голямо значение за белгийското общество, във всички случаи изхожда от погрешна предпоставка. Следователно това твърдение за нарушение не обезсилва извода на Комисията, че включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество е пропорционално.

130    Що се отнася до свободата на установяване, по изложените в точки 127 и 129 по-горе съображения трябва да се отхвърлят и доводите, представени от FIFA в това отношение.

131    Ето защо следва да се отхвърлят второто и третото правно основание.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими с правото на собственост на FIFA

–       Доводи на страните

132    FIFA твърди, че със забраната за прехвърляне на изключителните права за излъчване на световното първенство на телевизионни оператори, които не отговарят на посочените в точки 9 и 13 по-горе условия, правото ѝ на собственост е лишено от неговата същност и във всички случаи е ограничено непропорционално и необосновано. Възможността за прехвърляне на тези права в рамките на търг, в който могат да участват няколко оператора, била най-определящият фактор за тяхната стойност, от която произтичала най-голямата част от приходите на FIFA. Следователно Комисията допуснала грешка при прилагането на правото, като не установила това нарушение на правото на собственост, закриляно от член 1 от първия допълнителен протокол към ЕКПЧ и от общностното право.

133    Освен това предвидената от фламандското законодателство възможност телевизионен оператор, който не отговаря на тези условия, да излъчва срещи от световното първенство, била чисто теоретична (вж. точка 121 по-горе), докато такава възможност дори не била предоставена във Валония.

134    Целта за предоставяне на достъп на обществеността до събитията от голямо значение за белгийското общество обаче можело да бъде постигната чрез включването в списъка с такива събития единствено на срещите от световното първенство, които действително имат такова значение за обществото, а именно „първостепенните“ срещи.

135    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

136    Следва да се напомни обстоятелството — по което страните не спорят, — че FIFA е организаторът на световното първенство по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, поради което всяко лице, желаещо да се ползва от права за телевизионно излъчване на това събитие, трябва да ги получи от нея или от лице, което ги е получило от нея.

137    В този смисъл, доколкото стойността на тези права може да бъде засегната от произтичащите от обжалваното решение правни последици (вж. точки 37—41 по-горе), правото на собственост на FIFA също се оказва засегнато.

138    Освен това от съдебната практика следва, че когато държава членка се позовава на разпоредби като членове 46 ЕО и 55 ЕО, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на свободното предоставяне на услуги или свободата на установяване, тази предвидена от общностното право обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото, и по-специално на основните права. Поради това разглежданото национално законодателство ще може да се ползва от предвидените в тези разпоредби изключения само ако съответства на основните права, за чието спазване следят общностните юрисдикции (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 юни 1991 г. по дело ERT, C‑260/89, Recueil, стр. I‑2925, точка 43). По подобен начин не може да се приеме, че национална мярка, която не съответства на основните права, каквото е правото на собственост (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 юли 2003 г. по дело Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00, Recueil, стр. I‑7411, точка 67), може да се ползва от признатите изключения, поради обстоятелството че отговаря на императивни съображения от обществен интерес като телевизионния достъп на широката публика до събития от голямо значение за обществото.

139    При все това принципът за защита на основното право на собственост в рамките на общностното право не е абсолютен, а трябва да се разглежда във връзка с неговата обществена функция. Следователно могат да се налагат ограничения върху упражняването на правото на собственост, при условие че тези ограничения действително отговарят на цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 май 2005 г. по дело Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, C‑347/03, Recueil, стр. I‑3785, точка 119 и Решение от 12 юли 2005 г. по дело Alliance for Natural Health и др., C‑154/04 и C‑155/04, Recueil, стр. I‑6451, точка 126).

140    В това отношение следва да се напомни, че поради съдържащите се в точки 98―119 по-горе съображения и обратно на твърденията на FIFA, световното първенство основателно може да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за белгийското общество, тъй като данните за броя на зрителите относно срещите, които „не са първостепенни“, потвърждават, а не обезсилват съдържащата в съображения 6 и 16 от обжалваното решение преценка. При това положение, както беше установено в точка 117 по-горе, предвид единния характер на световното първенство като събитие Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че включването на всички срещи от него в белгийския списък е пропорционална мярка.

141    Следователно трябва да се заключи, че твърдението за нарушение, съгласно което включването на срещите, които „не са първостепенни“, в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество представлява непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на FIFA, тъй като тези срещи не били такива събития, се основава на погрешна предпоставка.

142    Освен това, макар че въпросното законодателство може да засегне цената, която FIFA ще получи за предоставянето на правата за излъчване на световното първенство в Белгия, то не унищожава търговската стойност на тези права, тъй като, първо, не задължава FIFA да ги прехвърли при каквито и да е условия, и второ, последната е защитена срещу евентуални тайни споразумения или злоупотреби както от общностното право, така и от националното право на конкуренцията. От това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че белгийските мерки са пропорционални.

143    Ето защо четвъртото правно основание следва да се отхвърли.

 По петото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че производството за приемането на белгийските мерки е ясно и прозрачно

–       Доводи на страните

144    FIFA поддържа, че белгийските органи са действали произволно и не са дали пояснения относно списъка със събития от голямо значение за обществото. Фламандският съвет за медиите изразил съжаление както за съществуването на произволен метод за съставяне на въпросния списък, така и за неговата дължина и липсата на пояснения относно избора на събитията.

145    Освен това, за да изберат събитията, които следва да се включат в списъка, фламандските органи използвали критерии, различни от посочените в съображение 5 от обжалваното решение.

146    Така, на първо място, критерият, съгласно който събитието трябва да има голяма стойност като новина и да привлича значителен обществен интерес (вж. точка 8, първо тире по-горе), се различавал съществено от първия критерий, установен в съображение 5 от обжалваното решение (вж. точка 20 по-горе), тъй като той не изисквал да се проверява дали събитието намира особен отзвук сред зрители, различни от тези, които обичайно следят въпросната спортна дисциплина или дейност, а се ограничавал до наличието на стойност като новина и на значителен обществен интерес.

147    На второ място, критерият, съгласно който събитието трябва да се провежда в рамките на важно международно състезание или да бъде среща, в която участва националният отбор, белгийски клубен отбор или един или повече белгийски спортисти, се различавал съществено от третия критерий, посочен в съображение 5 от обжалваното решение, тъй като последният изисквал както участието на белгийски отбор или белгийски спортист, така и провеждането в рамките на международно състезание.

148    На последно място FIFA изтъква, че белгийските органи не са дали никакви пояснения относно включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото, поради което Комисията не можела основателно да заключи, че посоченият списък е съставен по ясен и прозрачен начин, както се изисква в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552.

149    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

150    В самото начало следва да се напомни, че в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 не се посочват конкретните характеристики, които трябва да имат проведените на национално равнище процедури с оглед на изготвянето на списъка със събития от голямо значение за обществото. С тази разпоредба на държавите членки се предоставя свобода на преценка при организирането на въпросните процедури, що се отнася до техните етапи, евентуалните консултации със заинтересованите лица и възлагането на административни правомощия, като се пояснява, че процедурите трябва да бъдат ясни и прозрачни в тяхната цялост.

151    Всъщност ограниченията за упражняването на гарантираните от Договора основни свободи, произтичащи от национални мерки, обосновани от императивни съображения от обществен интерес, трябва също да могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане (вж. точка 54 по-горе).

152    С оглед запазването на пропорционалността и избягването на необоснованата дискриминация проведените от държавите членки процедури за приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото трябва да бъдат ясни и прозрачни, в смисъл че трябва да се основават на предварително известни на заинтересованите лица обективни критерии, за да се избегне произволно упражняване на правото на преценка, с което държавите членки разполагат, за да решат кои конкретни събития да бъдат включени в техните списъци (вж. в този смисъл Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 53 по-горе, точка 46). Всъщност, макар да е вярно, че съгласно член 3а от Директива 89/552, за да се включи дадено събитие в списъка, се поставя изискването то да е от голямо значение за обществото, предварителното установяване на конкретни критерии, с оглед на които се преценява това значение, все пак представлява съществен фактор за приемането на националните решения по прозрачен начин и в пределите на свободата на преценка, с която разполагат националните органи в това отношение (вж. точка 94 по-горе).

153    В това отношение, ако Комисията прецени, че националната процедура за изготвяне на списък със събития от голямо значение за обществото на държава членка отговаря на изискванията за яснота и прозрачност, като вземе предвид по-специално прилагането на определени критерии за подбор, посочени в нейното решение, тези критерии трябва да отразяват същността на критериите, предвидени в съответното национално законодателство.

154    В настоящия случай следва да се приеме, че няма съществена разлика между първия критерий, предвиден в Наредбата от 28 май 2004 г., и предвидения в съображение 5 от обжалваното решение първи критерий. Всъщност, противно на поддържаното от FIFA, по правило изискването за „значителен обществен интерес“ не е изпълнено, когато въпросното спортно събитие е от интерес единствено за зрителите, които обичайно следят въпросната спортна дисциплина.

155    Що се отнася до третия критерий, посочен в съображение 5 от обжалваното решение, достатъчно е да се приеме за установено, че Комисията не е счела, че той е изпълнен за световното първенство. В това отношение от съображения 6 и 16 от обжалваното решение е видно, че Комисията е установила, че първият и четвъртият критерий, посочени в съображение 5 от обжалваното решение, са изпълнени за световното първенство. За сметка на това съображение 8 от обжалваното решение, което прилага посочения в съображение 5 от него трети критерий, се отнася не до световното първенство, а до международни състезания на равнището на футболните клубове, като Шампионската лига и Купата на UEFA, срещите от които с участието на белгийските клубове също са включени в спорния списък.

156    Що се отнася до забележката на Фламандския съвет за медиите, следва да се посочи, че тя не съдържа никакви данни, които могат да обосноват твърдението му относно произволния характер на процедурата за съставяне на списъка на Фламандската общност, и че тя е направена през 1999 г., тоест няколко години преди приемането на законодателните актове и на спорния списък. Що се отнася до изявлението относно дължината на въпросния списък, тази преценка по никакъв начин не засяга яснотата или прозрачността на националната процедура.

157    Що се отнася до твърдението, че белгийските органи изобщо не са обосновали включването на всички срещи от световно първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото, следва първо да се посочи, че ролята на срещите, които „не са първостепенни“, описана в точка 72 по-горе, е общоизвестна и несъмнено е позната на FIFA, която е организатор на въпросното първенство. Второ, FIFA не оспорва факта, че „първостепенните“ срещи отговарят на критериите, за да бъдат квалифицирани като събития от голямо значение за белгийското общество. Ето защо в този контекст е ясно, че белгийските органи включват в списъка със събития от голямо значение за обществото и срещи от световното първенство, които „не са първостепенни“, поради съображението че те отговарят на същите критерии като „първостепенните“ срещи от това първенство. При тези обстоятелства се налага изводът, че FIFA е могла да се запознае с причините, поради които белгийските органи са включили световното първенство в неговата цялост в приетия от тях списък със събития от голямо значение за обществото, и да оспори този избор пред националните юрисдикции, като се позове на всички доказателства, които според нея поставят под въпрос преценката на значението на срещите, които „не са първостепенни“, за белгийското общество, така както е направила и в рамките на настоящата жалба.

158    От това следва, че петото правно основание трябва да се отхвърли.

 По подаденото от FIFA искане за процесуално-организационни действия

159    Вследствие на съображенията, изложени в рамките на представените от FIFA правни основания, не се налага приемането на поисканите от нея процесуално-организационни действия (вж. точки 22 и 24 по-горе).

160    В това отношение следва да се посочи, че според FIFA нейното искане цели да позволи на нея и на Общия съд да проверят, първо, дали Комисията е разполагала с достатъчно доказателства, за да установи съвместимостта на белгийския списък с общностното право, и второ, дали въпросният списък е съставен по ясен и прозрачен начин. FIFA изтъква по-специално, че запознаването с всички становища, представени от Комисията и белгийските органи по време на процедурата за оценка на въпросните национални мерки, е абсолютно необходимо, за да може да се провери дали тези органи са се съобразили напълно с исканията на Комисията и дали последователно е отчетен броят на зрителите на няколко спортни дисциплини, предвид факта, че по отношение на други състезания само определени срещи са включени в спорния списък.

161    Следва да се посочи, че както беше прието при разглеждането на представените от FIFA правни основания, Комисията не е допуснала грешка, като е установила, че включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество е съвместимо с общностното право — извод, който тя е направила въз основа на данните, с които е разполагала, като уведомлението на белгийските органи от 10 декември 2003 г., посочено в съображение 1 от обжалваното решение и приложено към писмената защита. Това уведомление е позволило на Комисията да заключи, че проведената в Белгия процедура е ясна и прозрачна, като доводите срещу тази преценка, повдигнати в рамките на петото правно основание, вече бяха отхвърлени.

162    Освен това законосъобразността на решение на Комисията относно съвместимостта с общностното право на мерки, приети на основание член 3а от Директива 89/552, се преценява, като се вземе предвид окончателният вариант, в който те са одобрени. Така евентуалните по-ранни редакции или становищата, представени от Комисията или националните органи в рамките на оценката на тези мерки, по своето естество не са релевантни в това отношение.

163    Що се отнася до довода относно евентуалното различно третиране на няколко отделни състезания в смисъл, че някои са включени в спорния списък в тяхната цялост, докато от други са включени само определени срещи, достатъчно е да се посочи, че няма пречки FIFA да се позове на това обстоятелство, което е видно от самия списък, като основание за отмяна на обжалваното решение, макар да не е запозната с представените пред Комисията данни за броя на зрителите на въпросните състезания.

164    При това положение искането за приемане на процесуално-организационни действия, както и жалбата в нейната цялост следва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

165    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като FIFA е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

166    Кралство Белгия, Федерална република Германия и Обединеното кралство понасят направените от тях съдебни разноски съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Fédération internationale de football association (FIFA) понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)      Кралство Белгия, Федерална република Германия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

Forwood Truchot Schwarcz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 февруари 2011 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По допустимостта

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съществото на спора

По шестото правно основание, изведено от липсата на мотиви

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими с член 49 ЕО

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По второто и третото правно основание, изведени съответно от нарушение на член 49 ЕО и от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими съответно с членове 49 ЕО и 43 ЕО

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че белгийските мерки са съвместими с правото на собственост на FIFA

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По петото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, с довода че Комисията погрешно е установила, че производството за приемането на белгийските мерки е ясно и прозрачно

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По подаденото от FIFA искане за процесуално-организационни действия

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.