ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
17 януари 2012 година(*)
„Авторско право — Информационно общество — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграфи 1 и 5 — Литературни и художествени произведения — Възпроизвеждане на кратки откъси от литературни произведения — Статии от пресата — Възпроизвежданe с временен и преходен характер — Технологичен процес, състоящ се в сканиране на статии, последвано от конвертиране в текстов файл, електронно обработване на възпроизведеното и запаметяване на част от възпроизведеното — Временни действия на възпроизвеждане, които са неразделна и съществена част от такъв технологичен процес — Цел на тези действия, изразяваща се в законно използване на произведение или закрилян обект — Самостоятелно стопанско значение на споменатите действия“
По дело C‑302/10
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Højesteret (Дания) с акт от 16 юни 2010 г., постъпил в Съда на 18 юни 2010 г., в рамките на производство по дело
Infopaq International A/S
срещу
Danske Dagblades Forening,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н J. Malenovský (докладчик), г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis и г‑н T. von Danwitz, съдии,
генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,
секретар: г‑н A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Infopaq International A/S, от адв. A. Jensen, advokat,
– за Danske Dagblades Forening, от адв. M. Dahl Pedersen, advokat,
– за испанското правителство, от г‑жа N. Díaz Abad, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑жа J. Samnadda и г-н H. Støvlbæk, в качеството на представители,
след като Съдът реши, че следва да се произнесе с мотивирано определение на основание член 104, параграф 3, първа алинея от своя процедурен правилник,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Infopaq International A/S (наричано по-нататък „Infopaq“) и Danske Dagblades Forening (наричана по-нататък „DDF“) по повод отхвърлянето на искането на Infopaq да се признае, че то не е било длъжно да получи съгласието на носителите на авторските права, за да извършва действия на възпроизвеждане на статии от пресата посредством автоматизиран процес, изразяващ се в сканирането на статиите и конвертирането им в цифров файл, последвано от електронната обработка на този файл.
Правна уредба
Право на Съюза
3 Съображения 4, 9—11, 21, 22, 31 и 33 от Директива 2001/29 гласят:
„(4) Хармонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности, включително в инфраструктурата на мрежи […]
[…]
(9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. […]
(10) Ако авторите или артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения […]
(11) Строга и ефективна система за защита на авторското право и сродните му права е един от основните начини, които позволяват да се гарантира на европейското културно творчество и продуцентство получаването на необходимите средства и да се запази независимостта и достойнството на творците и изпълнителите.
[…]
(21) Настоящата директива следва да определи приложното поле на действията, предмет на правото на възпроизвеждане по отношение на различни бенефициери. Това следва да се извърши в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Необходимо е да се даде на тези действия широко определение, за да се гарантира правна сигурност във вътрешния пазар.
(22) Целта за оказване на адекватна подкрепа на разпространението на културата не трябва да бъде постигната, като се жертва строгата закрила на правата или като се толерират незаконни форми на разпространение на имитирани или пиратски произведения на изкуството.
[…]
(31) Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. […]
[…]
(33) Изключителното право на възпроизвеждане следва да е предмет на изключение, за да се разрешат някои действия на временно възпроизвеждане, които имат инцидентен или преходен характер, съставляващи неразделна и основна част от технологичния процес, и се извършват с единствената цел да позволят ефективно предаване в мрежа между трети страни от посредник или законно използване на произведение или друг закрилян обект. Съответните действия на възпроизвеждане не би следвало да имат собствена икономическа стойност. Доколкото отговарят на тези условия, това изключение обхваща изключения, които позволяват осъществяването на браузинг, както и действия на кашинг, включително тези, които позволяват ефективното функциониране на системите за предаване, при условие че посредникът не изменя информацията и не пречи на законното използване на технологията, широко призната и използвана от промишлеността за получаване на данни за използването на информацията. Използване се счита за законно, когато е разрешено от титуляра на права или не е ограничено от закона“.
4 Член 1, параграф 1 от Директива 2001/29 гласи:
„Настоящата директива се отнася до правната закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като се поставя особено ударение върху информационното общество“.
5 Според текста на член 2, буква a) от тази директива:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
а) за авторите — на техните произведения“.
6 Член 5 от споменатата директива гласи:
„Временни действия на възпроизвеждане, посочени в член 2, които имат преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес и чиято единствена цел е да позволи:
а) предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или
б) законно използване
на произведение или закрилян обект, и които нямат самостоятелно стопанско значение, се освобождават от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2.
[…]
3. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи:
[…]
в) възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;
г) цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел;
[…]
5. Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.
Национално право
7 Член 2 и член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 са транспонирани в датския правов ред посредством член 2 и член 11а, параграф 1 от Закон № 395 за авторското право (lov № 395 om ophavsret) от 14 юни 1995 г. (Lovtidende 1995 A, стр. 1796), изменен и кодифициран по-конкретно със Закон № 1051 (lov № 1051) от 17 декември 2002 г. (Lovtidende 2002 A, стр. 7881).
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
8 Infopaq упражнява дейност в областта на следенето и анализа на печата, която се състои по същество в изготвяне на резюмета на подбрани статии от датските ежедневници и от различни периодични издания. Този подбор на статии се извършва в зависимост от избрани от клиентите теми и се осъществява посредством процес, наречен „снемане на данни“. Резюметата се изпращат на клиентите по електронната поща.
9 DDF е датската браншова организация на издателите на ежедневници, чиято цел е по-конкретно да съдейства на своите членове по всички въпроси на авторското право.
10 През 2005 г. DDF узнава, че Infopaq извършва обработка с търговска цел на публикувани статии без съгласието на носителите на авторските права върху тези статии. Тъй като счита, че подобно съгласие е било необходимо за целите на обработката на статии посредством разглеждания процес, DDF уведомява Infopaq за своята позиция.
11 Процесът на снемане на данни съдържа следните пет фази, които според DDF водят до четири действия на възпроизвеждане на статии от пресата.
12 Първо, сътрудниците на Infopaq ръчно вписват съответните издания в електронна база данни.
13 Второ, изданията се сканират, като преди това подшивката им се разрязва така, че всички листове да са свободни. Преди изданието да бъде поставено в сканиращото устройство, от базата данни се подбира частта, която подлежи на обработка. Тази операция позволява да се създаде файл с формат TIFF („Tagged Image File Format“) за всяка страница на изданието (наричан по-нататък „TIFF файл“). След края на тази операция TIFF файлът се прехвърля върху OCR сървър („Optical Character Recognition“) (оптично разпознаване на символи).
14 Трето, този OCR сървър конвертира TIFF файла в данни, които подлежат на цифрова обработка. В хода на този процес изображението на всеки символ се конвертира в цифров код, който указва на компютъра какъв е символът. Например изображението на буквите „TDC“ се преобразува в информация, която компютърът разпознава като буквите „TDC“ и конвертира в текстов формат, който може да бъде разпознат от системата на компютъра. Тези данни се записват под формата на текстов файл, който може да бъде разчетен от всяка програма за текстообработка (наричан по-нататък „текстов файл“). Процесът OCR приключва с изтриването на TIFF файла.
15 Четвърто, текстовият файл се анализира, като се търсят предварително определени ключови думи. При всяка открита ключова дума се създава файл, който посочва заглавието, раздела и номера на страницата на изданието, където се намира ключовата дума, както и величина, изразена в проценти от 0 до 100, която показва мястото на тази ключова дума в текста, като по този начин се улеснява прочитът на статията. С цел да се подобри още повече откриването ѝ при прочит на статията, ключовата дума се откроява заедно с петте думи, които я предшестват, и петте думи, които я следват (по-нататък „откъс от единадесет думи“). Процесът приключва с изтриването на текстовия файл.
16 Пето, процесът на снемане на данни завършва със създаването на информационен фиш за всяка страница от изданието, където е открита ключовата дума. Информационният фиш може да има следната форма:
„4 ноември 2005 г. — Dagbladet Arbejderen, стр. 3:
TDC: 73 % „за бъдещото прехвърляне на групата TDC, която ще бъде купена от“.
17 Infopaq оспорва, че подобна дейност се нуждае от съгласието на носителите на авторските права и сезира Østre Landsret с иск срещу DDF, с който иска последната да бъде задължена да признае, че Infopaq има правото да използва горепосочения процес без съгласието на тази браншова организация или на нейните членове. Тъй като Østre Landsret отхвърля иска, Infopaq обжалва решението му пред запитващата юрисдикция.
18 Според тази юрисдикция е безспорно, че съгласието на носителите на авторските права не се изисква за упражняването на дейност по следене на пресата и съставяне на резюмета, доколкото тя се изразява във физическия прочит на всяко издание от човек, подбор на релевантните статии въз основа на предварително определени ключови думи, както и в предаването на автора на резюмето на ръчно съставен фиш за резултата, който показва ключовата дума в дадена статия и мястото на тази статия в изданието. Също така страните по главното производство са съгласни относно факта, че само по себе си съставянето на резюме е законно и не изисква съгласието на носителите на посочените права.
19 Освен това страните са съгласни, че посоченият процес на снемане на данни се състои от две действия на възпроизвеждане, а именно създаването на TIFF файлове при сканирането на печатните статии и създаването на текстови файлове чрез конвертиране на TIFF файловете. Освен това е безспорно, че този процес води до възпроизвеждането на части от сканираните статии, след като откъсът от единадесет думи се запаметява в компютър и тези единадесет думи се отпечатват на хартиен носител.
20 При все това страните по главното производство не са съгласни по въпроса дали последните две посочени по-горе действия представляват действия на възпроизвеждане по член 2 от Директива 2001/29. Те също така спорят по въпроса дали всички разглеждани в главното производство действия евентуално са обхванати от предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива освобождаване от правото на възпроизвеждане.
21 При тези условия на 21 декември 2007 г. Højesteret решава да спре производството и да постави на Съда тринадесет преюдициални въпроса, които се отнасят до тълкуването на член 2, буква a) и член 5, параграфи 1 и 5 от споменатата директива.
22 Съдът отговаря на тези въпроси с Решение от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International (C‑5/08, Сборник, стр. I‑6569), в което приема, от една страна, че действие, извършено в хода на процес на снемане на данни, което се изразява в компютърното запаметяване на състоящия се от единадесет думи откъс, както и в отпечатването на този откъс, може да спада към понятието за частично възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29, ако възсъздадените по този начин елементи са израз на собственото интелектуално творение на техния автор, което запитващата юрисдикция следва да провери. От друга страна, Съдът е стигнал до извода, че макар член 5, параграф 1 от тази директива да позволява освобождаване от правото на възпроизвеждане на действията на възпроизвеждане с преходен или инцидентен характер, последното действие от разглеждания в главното производство процес на снемане на данни, при което Infopaq отпечатва откъси от единадесет думи, не представлява такова преходно или инцидентно действие. Затова Съдът е решил, че това действие и процесът на снемане на данни, от който то е част, не могат да се осъществяват без съгласието на носителите на авторските права.
23 След постановяване на това решение Højesteret обаче преценява, че може да се наложи да се произнесе по въпроса дали Infopaq нарушава Директива 2001/29 чрез осъществяване на посочения процес без отпечатване на откъса от единадесет думи, тоест ограничавайки се до осъществяването на първите три действия на възпроизвеждане. Затова Højesteret решава да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) От значение ли e на какъв стадий от технологичния процес се извършва временното възпроизвеждане за определянето му като „неразделна и съществена част от технологичния процес“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
2) Може ли действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в сканиране на цели публикувани статии — ръчно извършвана операция, чрез която тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни?
3) Включва ли понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 всяка форма на използване, за която не е необходимо съгласието на носителите на авторските права?
4) Може ли извършваното от предприятие сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, за нуждите на дейността на това предприятие по изготвянето на резюмета, да се включи в понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дори ако носителите на авторските права не са дали своето съгласие за тези действия, когато останалите условия на тази разпоредба са изпълнени?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че при приключване на процеса по снемане на данни остават запаметени единадесет думи?
5) Кои са критериите, по които следва да се прецени дали временните действия на възпроизвеждане имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако останалите условия на тази разпоредба са изпълнени?
6) Трябва ли повишаването на производителността, което ползвателят постига при временните действия на възпроизвеждане, да бъде взето предвид при преценка дали действията имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
7) Може ли да се приеме, че извършваното от предприятие сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, спада към „някои специални случаи, които не засягат нормалното използване“ на посочените статии и които „не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, когато останалите условия на тази разпоредба са изпълнени?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че при приключване на процеса по снемане на данни остават запаметени единадесет думи?“.
По преюдициалните въпроси
24 Съгласно член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът, след изслушване на генералния адвокат, може по всяко време да се произнесе с мотивирано определение, с което препраща към съответната съдебна практика. Такъв е случаят по настоящото дело.
Предварителни бележки
25 Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 действие на възпроизвеждане е освободено от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2 от нея, доколкото отговаря на пет условия, а именно когато това действие:
– е временно,
– има преходен или инцидентен характер,
– представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,
– има за единствена цел да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и
– няма самостоятелно стопанско значение.
26 Следва да се напомни, от една страна, че тези условия са кумулативни, в смисъл че и само едно от тях да не е спазено, действието на възпроизвеждане няма да бъде освободено по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2 от нея (Решение по дело Infopaq International, посочено по-горе, точка 55).
27 От друга страна, съгласно практиката на Съда изброените по-горе условия трябва да се тълкуват стриктно, тъй като член 5, параграф 1 от директивата представлява изключение от установеното в нея общо правило, че носителят на авторското право разрешава всяко възпроизвеждане на своето защитено произведение (вж. Решение по дело Infopaq International, посочено по-горе, точки 56 и 57, както и Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, все още непубликувано в Сборника, точка 162).
28 Именно в този контекст следва да се разгледат преюдициалните въпроси, с които запитващата юрисдикция иска да се установи дали действията на възпроизвеждане, извършени в хода на технологичен процес като този по главното производство, отговарят на третото, четвъртото и петото условие, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, както и на условията по член 5, параграф 5 от тази директива. За сметка на това, преюдициалното запитване не се отнася до първото и второто условие, предвидени в член 5, параграф 1 от посочената директива, тъй като Съдът вече се е произнесъл относно тези условия в точки 61—71 от Решение по дело Infopaq International, посочено по-горе.
По първия и втория въпрос, отнасящи се до условието, според което действията на възпроизвеждане трябва да представляват неразделна и съществена част от технологичен процес
29 С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, отговарят на условието, според което тези действия трябва да представляват неразделна и съществена част от технологичния процес. В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи по-специално дали трябва да се държи сметка за стадия от технологичния процес, на който тези действия се извършват, както и за това, че посоченият технологичен процес предполага човешка намеса.
30 Понятието „неразделна и съществена част от технологичния процес“ изисква временните действия на възпроизвеждане да се извършват изцяло в рамките на осъществяването на технологичен процес и следователно да не се реализират, изцяло или частично, извън такъв процес. Това понятие предполага също, че извършването на временното действие на възпроизвеждане е необходимо, в смисъл че съответният технологичен процес не би могъл да функционира точно и ефективно без това действие (вж. в този смисъл Решение по дело Infopaq International, посочено по-горе, точка 61).
31 Освен това, тъй като член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 не уточнява на кой стадий от технологичния процес трябва да настъпят временните действия на възпроизвеждане, не би могло да се изключи този процес да започва или завършва с такова действие.
32 Също така нищо в тази разпоредба не указва, че технологичният процес трябва да не включва никаква човешка намеса, и в частност че се изключва ръчното започване на този процес с цел да се получи първоначално временно възпроизвеждане.
33 В конкретния случай следва да се припомни, че разглежданият технологичен процес се състои в осъществяването на електронни и автоматични проучвания в статиите от пресата, намирането в тях и извличането на предварително определените ключови думи с цел да направи по-ефикасно съставянето на резюме на статии от пресата.
34 В рамките на този процес се осъществяват три последователни действия на възпроизвеждане. Те се материализират чрез създаването на TIFF файла, след това чрез създаването на текстовия файл и накрая — чрез създаването на файла, съдържащ откъса от единадесет думи.
35 В това отношение най-напред е безспорно, че нито едно от тези действия не е реализирано извън посочения технологичен процес.
36 На следващо място, в светлината на съображенията, изложени в точки 30—32 от настоящото определение, ирелевантно е, че подобен технологичен процес започва с ръчното поставяне в сканиращо устройство на статиите от пресата с цел да се получи първоначално временно възпроизвеждане — създаването на TIFF файла — и че приключва с действие на временно възпроизвеждане, а именно създаването на файла, съдържащ откъса от единадесет думи.
37 Накрая следва да се изтъкне, че въпросният технологичен процес не би могъл да функционира точно и ефективно без разглежданите действия на възпроизвеждане. Всъщност последният цели да идентифицира предварително определени ключови думи в статиите от пресата и да ги извлича върху цифров носител. Ето защо такова електронно проучване изисква трансформация на тези статии от хартиен носител в цифрови данни, тъй като такава трансформация е необходима, за да се разпознават посочените данни, да се намират и извличат ключовите думи.
38 Обратно на поддържаното от DDF, този извод не се обезсилва от обстоятелството, че било възможно да се съставят резюмета на статии от пресата без възпроизвеждане. В това отношение е достатъчно да се изтъкне, че такова резюме се реализира извън посочения технологичен процес, доколкото се явява последващо спрямо него, и следователно е неотносимо към преценката дали такъв процес може да функционира точно и ефективно без разглежданите действия на възпроизвеждане.
39 Предвид изложеното по-горе на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, отговарят на условието, според което тези действия трябва да представляват неразделна и съществена част от технологичния процес, независимо от обстоятелството, че този процес започва и приключва с тях и те предполагат човешка намеса.
По третия и четвъртия въпрос, отнасящи се до условието, според което действията на възпроизвеждане трябва да целят единствено да се позволи или предаването на произведение или закрилян обект в мрежа между трети лица чрез посредник, или законното използване на такова произведение или на такъв обект
40 С третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, отговарят на условието, според което действията на възпроизвеждане трябва да преследват една-единствена цел, а именно да се позволи или предаването на произведение или закрилян обект в мрежа между трети лица чрез посредник, или законното използване на такова произведение или на такъв обект.
41 Най-напред следва да се подчертае, че разглежданите действия на възпроизвеждане не целят да се позволи предаване в мрежа между трети лица чрез посредник. При тези условия трябва да се изследва дали единствената цел на тези действия е да се позволи законно използване на произведение или на закрилян обект.
42 В това отношение, както следва от съображение 33 на Директива 2001/29, дадено използване се счита за законно, когато е разрешено от носителя на съответното право или когато не е ограничено от приложимото законодателство (Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точка 168).
43 Следва да се отбележи, от една страна, че при описаните от запитващата юрисдикция обстоятелства в главното производство — където не се извършва последното действие от технологичния процес на снемане на данни, а именно отпечатването на откъса от единадесет думи, — разглежданият технологичен процес, който следователно включва създаването на TIFF файла, на текстовия файл и на файла, съдържащ откъса от единадесет думи, цели да се позволи по-ефикасно съставяне на резюмета на статии от пресата и следователно тяхното използване. От друга страна, нищо от преписката по делото, предоставена на Съда, не сочи, че резултатът от този технологичен процес, а именно откъсът от единадесет думи, цели да позволи някакво друго използване.
44 Тъй като става въпрос за законния или незаконен характер на споменатото използване, безспорно е, че съставянето на резюме на статии от пресата в случая не е позволено от носителите на авторските права върху тези статии. Независимо от това следва да се изтъкне, че такава дейност не е ограничена от правната уредба на Съюза. Освен това от съвпадащите твърдения на Infopaq и на DDF е видно, че съставянето на споменатото резюме не е дейност, ограничена от датската правна уредба.
45 При тези условия посоченото използване не би могло да се счита за незаконно.
46 Предвид изложеното по-горе, на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, отговарят на условието, според което действията на възпроизвеждане трябва да преследват една-единствена цел, а именно да се позволи законното използване на произведение или на закрилян обект.
По петия и шестия въпрос, отнасящи се до условието, според което действията на възпроизвеждане не трябва да имат самостоятелно стопанско значение
47 Като се държи сметка за цялостния контекст на главното производство, както и за обхвата на предшестващите въпроси, петият и шестият въпрос следва да се разбират като насочени към това да се установи дали временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, отговарят на условието, предвидено в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, според което тези действия не трябва да имат самостоятелно стопанско значение.
48 В това отношение следва да се напомни, че временните действия на възпроизвеждане по смисъла на посочения член 5, параграф 1 целят да позволят достъпа до защитените произведения и тяхното използване. Тъй като последните имат собствено стопанско значение, достъпът и използването им по необходимост също придобиват стопанско значение (вж. в този смисъл Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точка 174).
49 Освен това, както произтича от съображение 33 от Директива 2001/29, временните действия на възпроизвеждане — по подобие на действията, позволяващи осъществяването на „browsing“ и „caching“ — са предназначени да улеснят използването на дадено произведение или да направят това използване по-ефективно. Ето защо на тези действия е присъщо да позволяват повишаване на производителността в рамките на такова използване и следователно да водят до увеличаване на печалбите или намаляване на производствените разходи.
50 Независимо от това посочените действия не трябва да имат самостоятелно стопанско значение, в смисъл че стопанската изгода, извличана от тяхното осъществяване, не трябва да бъде нито отделна, нито отделима от стопанската изгода, извличана от законното използване на даденото произведение, и не трябва да поражда допълнителна стопанска изгода, надхвърляща изгодата от споменатото използване на защитеното произведение. (вж. в този смисъл Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точка 175).
51 Повишаването на производителността, произтичащо от осъществяването на временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, няма такова самостоятелно стопанско значение, доколкото стопанските изгоди, извличани от тяхното прилагане, се материализират едва при използването на възпроизведения обект, така че те не са нито отделни, нито отделими от изгодите, извличани от неговото използване.
52 За разлика от това изгода, извличана от временно действие на възпроизвеждане, е отделна и отделима, ако авторът на това действие може да реализира печалби поради икономическата експлоатация на самите временни копия.
53 Резултатът би бил същият, ако временните действия на възпроизвеждане водят до изменение на възпроизвеждания обект, какъвто той съществува към момента на започване на разглеждания технологичен процес, тъй като при това положение споменатите действия вече не целят да улеснят неговото използване, а използването на друг обект.
54 Следователно на петия и шестия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, отговарят на условието, според което тези действия не трябва да имат самостоятелно стопанско значение, доколкото, от една страна, осъществяването на тези действия не дава възможност да се получи допълнителна изгода, надхвърляща изгодата от законното използване на защитеното произведение, а от друга страна, временните действия на възпроизвеждане не водят до изменение на това произведение.
По седмия въпрос, отнасящ се до условието, според което действията на възпроизвеждане не трябва нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права
55 Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, отговарят на условието, според което действията на възпроизвеждане не могат нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права.
56 В това отношение е достатъчно да се констатира, че ако тези действия на възпроизвеждане отговарят на всички условия по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, както го тълкува практиката на Съда, следва да се приеме, че те не засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано засягат законните интереси на притежателя на права (вж. Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точка 181).
57 Следователно на седмия въпрос трябва да се отговори, че член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че ако отговарят на всички условия по член 5, параграф 1 от тази директива, временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес на снемане на данни, трябва да се считат за отговарящи на условието, според което действията на възпроизвеждане не могат нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес, наречен „снемане на данни“,
– отговарят на условието, според което тези действия трябва да представляват неразделна и съществена част от технологичния процес, независимо от обстоятелството, че този процес започва и приключва с тях и те предполагат човешка намеса,
– отговарят на условието, според което действията на възпроизвеждане трябва да преследват една-единствена цел, а именно да се позволи законното използване на произведение или на закрилян обект,
– отговарят на условието, според което тези действия не трябва да имат самостоятелно стопанско значение, доколкото, от една страна, осъществяването на тези действия не дава възможност да се получи допълнителна изгода, надхвърляща изгодата от законното използване на защитеното произведение, а от друга страна, временните действия на възпроизвеждане не водят до изменение на това произведение.
2) Член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че ако отговарят на всички условия по член 5, параграф 1 от тази директива, временните действия на възпроизвеждане като разглежданите в главното производство, осъществявани в хода на процес, наречен „снемане на данни“, трябва да се считат за отговарящи на условието, според което действията на възпроизвеждане не могат нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права.
Подписи