РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
23 април 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 13, параграф 2 и член 17 — Краткотрайна работа в държава членка, различна от държавата на пребиваване — Приложимо законодателство — Отказ да се предоставят детски надбавки и намаляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст от страна на държавата на пребиваване“
По дело C‑382/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) с акт от 1 юли 2013 г., постъпил в Съда на 4 юли 2013 г., в рамките на производство по дело
C. E. Franzen,
H. D. Giesen,
F. van den Berg
срещу
Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, K. Jürimäe (докладчик), J. Malenovský, M. Safjan и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 юни 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за C. E. Franzen, от S. Ikiz, advocaat,
– за Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank, от H. van der Most и T. Theele, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от M. Noort, в качеството на представител,
– за правителството на Обединеното кралство, от S. Brighouse, в качеството на представител, подпомаган от B. Kennely и J. Holmes, barristers,
– за Европейската комисия, от M. van Beek и D. Martin, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 2 и член 17 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (ОВ L 392, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), както и на членове 20 ДФЕС, 21 ДФЕС и 45 ДФЕС.
2 Запитването е отправено във връзка с три спора между, съответно, г‑жа Franzen, г‑н Giesen и г‑н Van den Berg, от една страна, и Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank (Управителен съвет на социалноосигурителната каса, наричан по-нататък „SVB“), от друга страна, по повод на решенията, с които последният отказва да предостави детски надбавки на г‑жа Franzen и намалява надбавката за партньор и пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпуснати съответно на г‑н Giesen и г‑н Van den Berg.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 1 от Регламент № 1408/71 гласи:
„По смисъла на настоящия регламент:
а) заето лице и самостоятелно заето лице означава съответно:
i) всяко лице, което е осигурено задължително или доброволно за продължителен период, за един или повече рискове, обхванати от клоновете на схема за социална сигурност[…] за заети лица, за самостоятелно заети лица или от специалните схеми за държавни служители;
ii) всяко лице, което е задължително осигурено за един или повече от осигурителните рискове, обхванати от разглежданите в настоящия регламент клонове на социална сигурност, съгласно схема за социална сигурност на всички пребиваващи лица или на цялото работещо население, ако лицето:
– може да се определи като заето или самостоятелно заето лице в зависимост от начина на управление или финансиране на такава схема, или
– ако не отговаря на тези критерии, [е осигурено задължително или доброволно за продължителен период] за друг посочен в приложение I осигурителен риск съгласно схема за заети или самостоятелно заети лица, или съгласно посочена в iii) схема, или отговаря на определението в приложение I, когато в съответната държава членка не съществува такава схема;
[…]“.
4 Под заглавие „Лица, обхванати от регламента“ член 2 предвижда в параграф 1 следното:
„Настоящият регламент се прилага за заети лица, самостоятелно заети лица и студенти, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави членки и[…] които са граждани на държава членка, или са лица без гражданство или бежанци, живеещи на територията на някоя от държавите членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица“.
5 Член 13 от дял ІІ („Определяне на приложимото законодателство“) от Регламент № 1408/71 гласи:
„1. Съгласно членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.
2. Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:
а) лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа[,] се намира на територията на друга държава членка;
[…]
е) лице, за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава членка в съответствие с някое от правилата по предходните алинеи или в съответствие с предвидените в членове от 14 до 17 изключения или особени разпоредби, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава единствено съгласно разпоредбите на това законодателство“.
6 Съгласно член 17 („Изключения от разпоредбите на членове от 13 до 16“) от този регламент:
„Две или повече държави членки, компетентните органи на тези държави или определените от тях институции могат по общо съгласие да предвиждат изключения от разпоредбите на членове от 13 до 16 в интерес на определени лица или определени категории лица“.
Нидерландското право
Закон за общото осигуряване за старост
7 Съгласно член 2 от Закона за общото осигуряване за старост (Algemene Ouderdomswet, наричан по-нататък „AOW“) „пребиваващо лице“ по смисъла на този закон е лице, което пребивава в Нидерландия.
8 Съгласно член 3, параграф 1 от AOW местопребиваването на дадено лице се определя съобразно обстоятелствата в конкретния случай.
9 Съгласно член 6, параграф 1, буква a) от AOW осигурено лице по смисъла на разпоредбите на този закон е ненавършилото възрастта за пенсиониране пребиваващо лице. В параграф 3 от този член 6 се уточнява, че като изключение от параграфи 1 и 2 от същия член кръгът на осигурените лица може да бъде разширен или стеснен посредством или по силата на подзаконов нормативен акт.
10 Със Закон от 29 април 1998 г. (Stb. 1998, № 267) в AOW се добавя член 6а, приложим с обратна сила от 1 януари 1989 г., съгласно който:
„Евентуално като изключение от член 6 от AOW и основаващите се на него разпоредби,
a) за осигурено се счита лице, чието осигуряване по този закон произтича от прилагането на разпоредби на договор или на решение на международна организация;
b) за неосигурено се счита лице, което по силата на договор или на решение на международна организация е подчинено на законодателството на друга държава“.
11 Съгласно член 13, параграф 1, буква a) от AOW размерът на пенсията се намалява с 2 % за всяка календарна година, през която титулярят на правото на пенсия след навършване на 15-годишна възраст, но преди достигане на 65-годишна възраст, не е бил осигурен.
12 Съгласно параграф 2, буква a) от този член брутната надбавка се намалява с 2 % за всяка календарна година, през която съпругът на титуляря на правото на пенсия — след навършване на 15-годишна възраст, но преди достигане на 65-годишна възраст от титуляря на правото на пенсия — не е бил осигурен.
13 Съгласно член 45, параграф 1, първо изречение от AOW, в редакцията на тази разпоредба в сила от 1 април 1985 г., в случаите, при условията и по реда на определена с подзаконов нормативен акт тарифа осигурените лица и лицата, които в миналото са имали статут на осигурени лица, могат да направят осигурителни вноски за изминалите след 15-тата и преди 65-тата им годишнина периоди без осигуряване.
14 По силата на същата разпоредба, в редакцията ѝ в сила от 1 януари 1990 г., в случаите, при условията и по реда на определена с подзаконов нормативен акт тарифа осигурените лица и лицата, които в миналото са имали статут на осигурени лица, могат да се осигуряват доброволно за изминалите след 15-тата и преди 65-тата им годишнина периоди без осигуряване.
Общ закон за детските надбавки
15 Член 2 и член 3, параграф 1 от Общия закон за детските надбавки (Algemene Kinderbijslagwet, наричан по-нататък „AKW“) имат съдържание, идентично с това на член 2 и член 3, параграф 1 от AOW.
16 Съгласно член 6, параграф 1, буква a) от AKW осигурени лица по смисъла на разпоредбите на този закон са пребиваващите лица.
17 Член 6a, буква b) от AKW предвижда, че евентуално като изключение от член 6 от AKW и основаващите се на него разпоредби не се счита за осигурено лицето, което по силата на договор или на решение на международна организация е подчинено на законодателството на друга държава.
Наредба за разширяване и ограничаване на кръга на социалноосигурените лица
18 По силата на член 6, параграф 3 от AOW и AKW през разглеждания в споровете по главните производства период са приети няколко последователни наредби за разширяване и ограничаване на кръга на социалноосигурените лица (Besluit uitbreiding en beperking kring verzekerden volksverzekeringen, наричани по-нататък „BUB“). Така към обстоятелствата по главните производства са приложими Наредба от 19 октомври 1976 г. (Stb. 557, наричана по-нататък „BUB 1976“), Наредба от 3 май 1989 г. (Stb. 164, наричана по-нататък „BUB 1989“) и Наредба от 24 декември 1998 г. (Stb. 746, наричана по-нататък „BUB 1999“).
19 Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от BUB 1976 не се счита за „осигурено лице“ по смисъла по-конкретно на AOW пребиваващото лице, което полага наемен труд извън Нидерландия и заради това е осигурено по действащата в страната по месторабота чуждестранна законоустановена осигурителна схема за обезщетения в случай на старост и смърт, както и за детски надбавки.
20 След замяната на BUB 1976 с BUB 1989 приложимата от 1 юли 1989 г. до 1 януари 1992 г. редакция на член 10, параграф 1 от последната наредба предвижда, че „не е социалноосигурено лице пребиваващото лице, което упражнява трудова дейност само извън Нидерландия“. За периода от 1 януари 1992 г. до 1 януари 1997 г. същата разпоредба от BUB 1989 гласи, че „не е социалноосигурено лице пребиваващото лице, което в продължение на най-малко три месеца без прекъсване упражнява трудова дейност само извън Нидерландия“. Съгласно редакцията, приложима от 1 януари 1997 г. до 1 януари 1999 г., член 10, параграф 1 от BUB 1989 предвижда, че „не е социалноосигурено лице пребиваващото лице, което в продължение на най-малко три месеца без прекъсване упражнява трудова дейност само извън Нидерландия, освен ако тази дейност се упражнява въз основа на трудово правоотношение с работодател, който пребивава или е установен в Нидерландия“.
21 От 1 януари 1999 г. BUB 1989 е заменена с BUB 1999. Член 12 от последната предвижда, че „не е социалноосигурено пребиваващото в Нидерландия лице, което в продължение на най-малко три месеца без прекъсване упражнява трудова дейност само извън Нидерландия, освен ако тази дейност се упражнява изключително въз основа на трудово правоотношение с работодател, който пребивава или е установен в Нидерландия“.
22 Както BUB 1989, така и BUB 1999 съдържат клауза за непредвидими обстоятелства, съответно в членове 25 и 24, която дава право на SVB в някои случаи да се отклонява от останалите разпоредби на наредбата, за да поправи много сериозна несправедливост, следствие на задължението за осигуряване или на изключването от осигурителната схема съгласно въпросната наредба (BUB 1989), или да не прилага или да се отклонява от разпоредбите на членове от тази наредба, доколкото прилагането им, с оглед на значимостта на разширяването и ограничаването на кръга на осигурените лица, води до много сериозна несправедливост, която е следствие изключително на задължението за осигуряване или на изключването от осигурителната схема съгласно тази наредба (BUB 1999).
Споровете по главните производства и преюдициалните въпроси
23 Жалбоподателите в главните производства са нидерландски граждани и живеят в Нидерландия.
Делото на г‑жа Franzen
24 Г‑жа Franzen, родена през 1965 г., получава в Нидерландия детски надбавки по реда на AKW за дъщеря си, която отглежда сама. През ноември 2002 г. тя уведомява SVB, че от 1 януари 2001 г. работи в Германия като фризьорка по 20 часа седмично. Тъй като доходите ѝ от въпросната работа са били незначителни, г‑жа Franzen се е осигурявала задължително единствено по германската законоустановена осигурителна схема за трудова злополука (Unfallversicherung), без да има достъп до друга германска социалноосигурителна схема. С решение от 25 февруари 2003 г. SVB прекратява изплащането на детски надбавки, считано от 1 октомври 2002 г.
25 В становището си до Съда SVB уточнява, че с писмо от 21 септември 2003 г. г‑жа Franzen е поискала съгласно член 24 от BUB 1999 да бъдат възстановени осигурителните ѝ права. С решение от 15 март 2004 г. SVB отхвърля това искане с довода, че г‑жа Franzen не е била осигурявана нито съгласно правото на Съюза, нито съгласно разпоредбите на нидерландското право. Същевременно при връчването на решението от 15 март 2004 г. SVB посочва, че е предложил на г‑жа Franzen да поиска от компетентната германска институция да приеме, че в случая приложимо е единствено нидерландското законодателство в съответствие с член 17 от Регламент № 1408/71. Г‑жа Franzen не предприела нищо във връзка с това предложение.
26 На 30 януари 2006 г. г‑жа Franzen подава ново искане за детски надбавки, което SVB уважава с решение от 27 март 2006 г., считано от първото тримесечие на 2006 г.
27 С писмо от 5 юни 2007 г. от името на г‑жа Franzen е поискано да ѝ се предоставят детските надбавки, считано от четвъртото тримесечие на 2002 г. С решение от 5 юли 2007 г. SVB постановява, че от първото тримесечие на 2006 г. г‑жа Franzen вече няма право на детски надбавки, но решава да не иска възстановяване на недължимо изплатените суми. С решение от 16 ноември 2007 г. жалбата, която г‑жа Franzen подава по административен ред срещу това решение, е обявена за неоснователна, като искането за преразглеждане от 5 юни 2007 г. също е отхвърлено.
28 На 6 февруари 2008 г., докато производството по жалбата срещу последния отказ все още е висящо, SVB приема ново решение, с което изменя мотивите на решението си от 16 ноември 2007 г., като посочва, че исканията за детски надбавки са били отхвърлени, тъй като по силата на член 13, параграф 2 от Регламент № 1408/71 приложимо по отношение на г‑жа Franzen е било единствено германското законодателство и съответно прилагането на нидерландските социалноосигурителни схеми е било изключено.
29 Със съдебно решение от 5 август 2008 г. Rechtbank Maastricht (Маастрихтски районен съд) обявява жалбите срещу решенията от 16 ноември 2007 г. и 6 февруари 2008 г. за неоснователни. Пред запитващата юрисдикция, сезирана с въззивната жалба на г‑жа Franzen, страните спорят дали считано от 1 октомври 2002 г. г‑жа Franzen е била осигурена по реда на AKW поради пребиваването си в Нидерландия.
Делото на г‑н Giesen
30 Съпругата на г‑н Giesen, родена през 1947 г., е работила в Германия, най-напред през 1970 г., а след това, в периода от 19 май 1988 г. до 12 май 1993 г., като „geringfügig Beschäftigte“, тоест лице, работещо при условията на минимално платена или кратковременна трудова заетост. Тя по-точно е била продавачка в магазин за дрехи и по силата на договор за краткотрайна работа е работела ограничен брой часове месечно, ненадвишаващ два или три дни.
31 На 22 септември 2006 г. г‑н Giesen подава искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и надбавка за партньор по реда на AOW, което SVB уважава с решение от 3 октомври 2007 г. Надбавката за партньор обаче е намалена с 16 %, тъй като за периода, през който е работила в Германия, съпругата на г‑н Giesen не е била социално осигурена в Нидерландия. Г‑н Giesen обжалва това решение по административен ред в частта му, в която се намалява тази надбавка. С решение от 20 май 2008 г. жалбата е обявена за неоснователна.
32 Със съдебно решение от 13 октомври 2008 г. Rechtbank Roermond обявява за неоснователна жалбата на г‑н Giesen срещу решението от 20 май 2008 г. Този съд приема, че съпругата му не попада в приложното поле на нидерландското законодателство, тъй като не е доказано, че тя не е работила в Германия в продължение на повече от три месеца. Пред запитващата юрисдикция, сезирана с въззивната жалба на г‑н Giesen, страните спорят дали в периода от 19 май 1988 г. до 31 декември 1992 г. съпругата на г‑н Giesen е била осигурена по реда на AOW поради пребиваването си в Нидерландия.
Делото на г‑н Van den Berg
33 Г‑н Van den Berg, роден през 1943 г., е работил в Германия за периодите от 25 юни до 24 юли 1972 г. и от 1 януари 1990 г. до 31 декември 1994 г. Видно от акта за преюдициално запитване той е работил не всеки ден, а само в кратки промеждутъци от време. Тъй като доходите му са били много ниски, той не е дължал осигуровки в Германия. На 17 януари 2008 г. г‑н Van den Berg подава искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на AOW. С решение от 1 август 2008 г. SVB му предоставя пенсия, но я намалява с 14 %, тъй като в продължение на повече от седем години г‑н Van den Berg не се е осигурявал в Нидерландия. С решение от 25 ноември 2008 г. подадената от него по административен ред жалба срещу това решение е обявена за частично основателна и намалението е определено на 10 %.
34 Със съдебно решение от 19 октомври 2009 г. Rechtbank Maastricht обявява жалбата срещу решението от 25 ноември 2008 г. за неоснователна. В производството пред запитващата юрисдикция, образувано по въззивната жалба на г‑н Van den Berg срещу това решение, страните спорят дали през периода от 1 януари 1990 г. до 31 декември 1994 г. той е бил осигурен по реда на AOW поради пребиваването си в Нидерландия.
Общи за трите дела бележки
35 Centrale Raad van Beroep приема, че за спорните периоди заинтересованите лица в главните производства могат да се считат за заети лица по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71 във връзка с член 1, буква а) от него и че AOW и AKW попадат в материалния обхват на този регламент.
36 Същевременно се поставя въпросът дали по време на спорните периоди посочените заинтересовани лица са били подчинени по силата на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 на германското законодателство и евентуално дали в резултат на изключващото действие на тази разпоредба следва, че нидерландското законодателство не е приложимо. В този контекст запитващата юрисдикция се позовава на решение Kits van Heijningen (C‑2/89, EU:C:1990:183), което се отнася до заетост на непълно работно време, и се пита дали тази съдебна практика може да се приложи и по отношение на договор за краткотрайна работа.
37 Запитващата юрисдикция установява, че в рамките на настоящите спорове няма разногласия, че поради своята дейност заинтересованите лица не са били осигурени по реда на германското законодателство, освен за трудова злополука по съответната германска задължителна схема, така че не са можели да искат пенсия за осигурителен стаж и възраст или детски надбавки, според случая. Тя освен това отбелязва, че за периода от 1 юли 1989 г. до 31 декември 1992 г. съпругата на г‑н Giesen, а за засягащите ги спорни периоди, и г‑н Van den Berg, и г‑жа Franzen, трябва да се считат за неосигурени по реда на AOW и AKW. За да може да се прецени дали правото на Съюза допуска това изключване от осигурителната схема, според запитващата юрисдикция следва да се тълкуват разпоредбите на Съюза относно свободното движение на работниците и на гражданите, а именно съответно, от една страна, член 45 ДФЕС и от друга страна, членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС.
38 При тези условия Centrale Raad van Beroep решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) а) Следва ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, спрямо които се прилага този регламент и които въз основа на договор за краткотрайна работа упражняват трудова дейност като заети лица не повече от два или три дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на това основание на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост?
б) При утвърдителен отговор на [първи въпрос, буква а)], в този случай посочените пребиваващи лица подчинени ли са на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост както през дните, в които упражняват, така и през дните, в които не упражняват трудова дейност, и при утвърдителен отговор — в какъв срок след приключването на последната действително упражнявана трудова дейност се прилагат посочените разпоредби?
2) Допуска ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква a) във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 работник мигрант, който е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост, да бъде разглеждан като осигурено лице в държавата на пребиваване съгласно разпоредби от законодателство на последната държава, каквито разпоредби се съдържат в AOW?
3) a) Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите относно свободното движение на работници и/или граждани на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по настоящите спорове не допуска да се прилагат национални разпоредби като член 6a от AOW и/или от AKW, съгласно които пребиваващ в Нидерландия работник мигрант се изключва в тази държава от осигуряването по реда на AOW и/или на AKW, тъй като е подчинен изключително на германското социалноосигурително законодателство, дори и тогава, когато този работник като „geringfügig Beschäftigte“ [лице, работещо при условията на минимално платена или кратковременна трудова заетост] е изключен от „Altersrente“ [осигуряването за старост] в Германия и няма право на „Kindergeld“ [детски надбавки]?
б) За отговора на [третия въпрос, буква а)] от значение ли е обстоятелството, че е било възможно лицето да се осигурява доброволно по реда на AOW или да отправи искане до SVB за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
39 С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, които попадат в обхвата на този регламент и които по договор за краткотрайна работа полагат труд няколко дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на законодателството на държавата на заетост и ако да, дали това се отнася и за дните без наемен труд.
40 Следва да се припомни, че Регламент № 1408/71 въвежда система за координиране на националните схеми за социална сигурност и в дял II установява правила за определяне на законодателството, приложимо за работниците, които се движат в рамките на Съюза (вж. в този смисъл по-конкретно решение Wencel, C‑589/10, EU:C:2013:303, т. 45).
41 Разпоредбите на посочения дял ІІ целят по-специално заинтересованите лица по принцип да се подчиняват на схемата за социално осигуряване само на една-единствена държава членка, за да се избегнат натрупванията на приложими национални законодателства и усложненията, които би могло да произтекат от това (вж. решения Ten Holder, 302/84, EU:C:1986:242, т. 19; Luijten, 60/85, EU:C:1986:307, т. 12; Bosmann, C‑352/06, EU:C:2008:290, т. 16, както и Hudzinski и Wawrzyniak, C‑611/10 и C‑612/10, EU:C:2012:339, т. 41).
42 Този принцип на едно-единствено приложимо законодателство намира проявление в частност в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71, който гласи, че работникът, за който се прилага този регламент, се подчинява само на законодателството на една-единствена държава членка (вж. решения Ten Holder, EU:C:1986:242, т. 20; Luijten, EU:C:1986:307, т. 13 и Bosmann, EU:C:2008:290, т. 16).
43 Съгласно член 13, параграф 2, буква a) от Регламент № 1408/71 лицето, наето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка. Определянето на законодателството на държава членка като приложимо законодателство по отношение на работник съгласно тази разпоредба води до това, че само законодателството на тази държава членка е приложимо спрямо него (вж. решения Ten Holder, EU:C:1986:242, т. 23 и Bosmann, EU:C:2008:290, т. 17).
44 В решение Kits van Heijningen (EU:C:1990:183, т. 10), което се отнася до заетост при непълно работно време, а именно по два часа два дни седмично, Съдът констатира, че текстът на член 1, буква а) или член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 изобщо не дава основание да се изключат от приложното поле на този регламент някои категории лица поради времето на положен труд. Следователно трябва да се счита, че лицето попада в приложното поле на посочения регламент, ако изпълнява условията в разпоредбите на член 1, буква а) във връзка с тези на член 2, параграф 1 от същия регламент.
45 С първия си въпрос, буква а) запитващата юрисдикция иска да установи дали съдебната практика, изведена от решение Kits van Heijningen (EU:C:1990:183), е приложима в случай като този на съпругата на г‑н Giesen, която е работила само два или три дни месечно в Германия. Що се отнася до случаите на г‑жа Franzen и г‑н Van den Berg, тази юрисдикция смята за доказано, че трудът им в Германия е наемен и че Федерална република Германия е компетентната държава членка в спорния период, засягащ тези две заинтересовани лица.
46 В това отношение, след като от цитираната в точка 44 от настоящото решение съдебна практика произтича, че времето на положен наемен труд е без значение, когато се определя дали Регламент № 1408/71 е приложим спрямо съответното лице, следва да се приеме, че лице, което работи два или три дни месечно и изпълнява условията в разпоредбите на член 1, буква а) във връзка с тези на член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71, а именно подчинено е, като нает работник, на законодателството на една или няколко държави членки и е гражданин на едната от държавите членки, попада в приложното поле на този регламент. Съгласно член 13, параграф 2, буква а) от този регламент такова лице е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия полага наемен труд.
47 Запитващата юрисдикция освен това пита дали съгласно посочения член 13, параграф 2, буква а) законодателството на държавата членка на заетост се прилага освен за дните, през които се полага наемен труд, и за дните, в които такъв труд не се полага.
48 Отговорът на този въпрос следва и от решение Kits van Heijningen (EU:C:1990:183). Всъщност в точка 14 от това решение Съдът приема, че член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 не прави никаква разлика според това дали наемният труд се полага при пълно или непълно работно време. Освен това целта, преследвана с тази разпоредба, не би била постигната, ако трябваше да се приеме, че законодателството на въпросната държава членка се прилага само за периодите, в които е полаган такъв труд, но не и за периодите, в които заинтересованото лице не е полагало труд.
49 От това Съдът заключава, че член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че спрямо лице, попадащо в приложното поле на този регламент, което на територията на държава членка полага наемен труд на непълно работно време, законодателството на тази държава се прилага както за дните, в които това лице полага, така и за дните, в които не полага такъв труд (решение Kits van Heijningen, EU:C:1990:183, т. 15).
50 Същите съображения важат и за краткотрайна наемна работа като тази по главните производства. Във връзка с това следва да се уточни, че законодателството на държавата членка на заетост се прилага, докато съответното лице упражнява професионалната си дейност на територията на тази държава членка. В това отношение наличието и видът на трудовото правоотношение — като такова за работа на непълно работно време или краткотрайна работа — или пък изработваните от работника часове са ирелевантни.
51 Това тълкувание не би могло да бъде опровергано от съдебната практика по член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, съгласно която тази разпоредба, подчиняваща при определените в нея условия лицето на законодателството на държавата членка на пребиваване, е приложима както за лицата, които са прекратили окончателно всякаква професионална дейност, така и за тези, които само временно са престанали да полагат труд (решения Kuusijärvi, C‑275/96, EU:C:1998:279, т. 39 и 40 и Adanez-Vega, C‑372/02, EU:C:2004:705, т. 24).
52 Всъщност, както с основание изтъква SVB, наличието на период, в който в рамките на краткотрайната работа не е полаган труд, не означава, че дейността временно е преустановена. В това отношение от представената на Съда преписка се вижда, че трудовото правоотношение между съпругата на г‑н Giesen и работодателя ѝ е продължило пет години без прекъсване. При това положение, за нея през този период се е прилагало, съгласно член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, законодателството на държавата членка на заетост, в случая германското законодателство.
53 Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, които попадат в приложното поле на този регламент и които по договор за краткотрайна работа полагат труд няколко дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на законодателството на държавата на заетост както за дните, в които полагат, така и за дните, в които не полагат наемен труд.
По втория въпрос
54 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 във връзка с параграф 1 от този член трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главните производства е пречка работник мигрант, подчинен на законодателството на държавата членка на заетост, да получава от държавата на пребиваване, съгласно нейното законодателство, обезщетенията съгласно схемата на осигуряване за старост или детските надбавки.
55 Този въпрос препраща към особените обстоятелства на споровете по главните производства, където прилагането на законодателството на държавата членка на заетост не е довело до осигуряване на заинтересованите лица по социалноосигурителната схема на тази държава, що се отнася до детските надбавки и пенсията за осигурителен стаж и възраст.
56 Макар разглежданото в главните производства законодателство на държавата на пребиваване да изключва — по силата на предвидената в член 6a, буква b) от AKW и от AOW изключваща клауза — възможността на работниците мигранти, каквито са заинтересованите лица в случаите по главните производства, да се осигуряват съгласно схема за осигуряване за старост, запитващата юрисдикция обяснява, че ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, тя следва да остави без приложение тази изключваща клауза и да приложи клаузата за непредвидими обстоятелства, съдържаща се в BUB 1989 и BUB 1999, за да поправи много сериозна несправедливост, следствие на задължението за осигуряване или на изключването от осигурителната схема.
57 Именно в този контекст се поставя въпросът дали член 13 от Регламент № 1408/71 е пречка държавата членка на пребиваване да предоставя въпросните обезщетения.
58 В това отношение следва да се припомни, че в решения Bosmann (EU:C:2008:290) и Hudzinski и Wawrzyniak (EU:C:2012:339) Съдът вече е допуснал изключения от принципа за прилагане на едно-единствено законодателство и е признал възможността на държава членка, която не е компетентна по смисъла на разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, да отпусне, при определени условия, семейни обезщетения на работник мигрант въз основа на собственото си национално право.
59 Така по дело Bosmann (EU:C:2008:290), в контекст, в който няма натрупване на семейни обезщетения от един и същи вид въпреки едновременното приложение на законодателствата на две държави членки, Съдът постановява, че макар правото на Съюза да не задължава компетентните органи на държавата на пребиваване да предоставят на г‑жа Bosmann въпросното семейно обезщетение, възможността за това също не би могла да се изключи, ако това лице има право на въпросните надбавки дори само поради факта, че пребивава в тази държава членка (вж. в този смисъл решение Bosmann, EU:C:2008:290, т. 25, 27 и 28).
60 По-конкретно, в точка 31 от посоченото решение Bosmann (EU:C:2008:290) Съдът приема, че при обстоятелства като тези по делото, довело до постановяването на това решение, не би могло да се отрече правомощието на държавата членка на пребиваване да предостави семейни надбавки на лицата, които пребивават на нейна територия. Всъщност макар по силата на член 13, параграф 2, буква a) от Регламент № 1408/71 лицето, което полага наемен труд на територията на държава членка, да е подчинено на законодателството на тази държава дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, този регламент не е пречка държавата по пребиваване да предостави съгласно законодателството си семейни надбавки на това лице.
61 Подобно изключение от предвидения в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 принцип за прилагане на едно-единствено законодателство е прието за допустимо с решение Hudzinski и Wawrzyniak (EU:C:2012:339), в което Съдът признава възможността на държава членка, която не е компетентна по смисъла на разпоредбите на дял II от този регламент, но на чиято територия работник мигрант извършва временна работа и където същият е неограничено данъчнозадължен за данъка върху дохода, да предостави обезщетения за дете, допълнителни спрямо плащаните от държавата членка на пребиваване.
62 Що се отнася обаче, на първо място, до семейните обезщетения и случая на г‑жа Franzen, се налага изводът, от една страна, че както германското законодателство в случая с г‑жа Bosmann, разглежданото в главните производства нидерландско законодателство не подчинява правото на семейно обезщетение на условия за заетост или за осигуряване. В този смисъл самият факт на пребиваване в Нидерландия е достатъчно основание за отпускането на семейни обезщетения, извън хипотезите на прилагане на изключващата клауза в член 6a, буква b) от AKW и AOW, чиято цел е в националното законодателство да се транспонира принципът за прилагане на едно-единствено законодателство. От друга страна, въпреки формалната приложимост на законодателството на държавата членка на заетост, г‑жа Franzen не е получила въпросните социални обезщетения поради ограничения брой изработени часове и ниските доходи от наемния труд на територията на тази държава. Поради това, както по делото, по което е постановено решение Bosmann (EU:C:2008:290), обстоятелствата по случая с г‑жа Franzen не сочат натрупване на семейни обезщетения от един и същи вид и за един и същи период.
63 Що се отнася, на второ място, до пенсията за осигурителен стаж и възраст и надбавката за партньор, предмет на споровете, в които участват г‑н Van der Berg и г‑н Giesen, установява се, че материалноправните изисквания за отпускането на такива обезщетения съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване са изпълнени и че отпускането на тези обезщетения не би довело до натрупване на обезщетения от един и същи вид и за един и същи период в случай на едновременно прилагане на законодателствата на държавата на пребиваване и на държавата на заетост.
64 Всъщност в съдебното заседание пред Съда се твърди, че за наличието на осигурителни права по нидерландската законоустановена схема на осигуряване за старост е достатъчно да е изпълнено условието за пребиваване дори когато през даден период лицето не е полагало труд. В случаите по главните производства заинтересованите лица са загубили осигурителните си права в Нидерландия, тъй като са извършвали краткотрайна работа на германска територия, а същевременно, поради ниските си доходи, не са осигурявани и по германската схема на осигуряване за старост.
65 Поради това следва да се приеме, както в решение Bosmann (EU:C:2008:290), че член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, тълкуван във връзка с член 13, параграф 1 от този регламент, допуска при обстоятелства като тези по главните производства работник мигрант, подчинен на социалноосигурителната схема на държавата членка на заетост, който отговаря на материалноправните изисквания за отпускане на такива обезщетения съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване и чието положение не води до натрупване на обезщетения от един и същи вид и за един и същи период, да получава семейни обезщетения и пенсия за осигурителен стаж и възраст в последната държава членка.
66 С оглед на горните съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 във връзка с параграф 1 от този член трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главните производства допуска работник мигрант, подчинен на законодателството на държавата членка на заетост, да получава обезщетенията съгласно схемата на осигуряване за старост или детските надбавки на държавата членка на пребиваване, съгласно нейното законодателство.
По третия въпрос
67 На третия въпрос не следва да се отговаря предвид отговора на втория въпрос, и по-конкретно факта, че запитващата юрисдикция възнамерява, видно от точка 56 от настоящото решение, да остави изключващата клауза без приложение, в случай че отговорът на втория въпрос е отрицателен.
По съдебните разноски
68 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., трябва да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, които попадат в приложното поле на този регламент и които по договор за краткотрайна работа полагат труд няколко дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на законодателството на държавата на заетост както за дните, в които полагат, така и за дните, в които не полагат наемен труд.
2) Член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, във връзка с параграф 1 от този член трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главните производства допуска работник мигрант, подчинен на законодателството на държавата членка на заетост, да получава обезщетенията съгласно схемата на осигуряване за старост или детските надбавки на държавата членка на пребиваване, съгласно нейното законодателство.
Подписи