РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
8 декември 2011 година(*)
„Член 88, параграф 3 ЕО — Държавни помощи — Помощ, предоставена на заемодател под формата на гаранция, за да може той да отпусне заем на съответния заемополучател — Нарушение на процесуалните правила — Задължение за възстановяване — Недействителност — Правомощия на националния съд“
По дело C‑275/10
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) с акт от 28 май 2010 г., постъпил в Съда на 2 юни 2010 г., в рамките на производство по дело
Residex Capital IV CV
срещу
Gemeente Rotterdam,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г‑н A.Tizzano (докладчик), председател на състав, г‑н M. Safjan, г‑н A. Borg-Barthet, г‑н E. Levits и г‑н J.‑J. Kasel, съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 април 2011 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Residex Capital IV CV, от адв. M. Scheltema и адв. E. Schotanus, advocaten,
– за Gemeente Ротердам, от адв. J. van den Brande и адв. M. Custers, advocaten,
– за нидерландското правителство, от г‑жа M. Noort, в качеството на представител,
– за датското правителство, от г‑н C. Vang, в качеството на представител,
– за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑жа K. Petersen, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑н H. van Vliet и г‑н S. Thomas, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 май 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграф 3 ЕО.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Residex Capital IV CV (наричано по-нататък „Residex“) и Gemeente Rotterdam (Община Ротердам) във връзка с гаранция, дадена от Gemeentelijk Havenbedrijf Rotterdam (общинско дружество на пристанище Ротердам, наричано по-нататък „GHR“) на дружество Residex, за да бъде покрит отпуснатият от последното дружество заем на съответния заемополучател.
Правна уредба
Право на Съюза
3 Съображение 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] от Договора за ЕО (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) има следното съдържание:
„като има предвид, че в случаите на неправомерна помощ, която не е съвместима с Общия пазар, ефективната конкуренция трябва да бъде възстановена; като има предвид, че за тази цел е необходимо помощта, включително лихвите, да бъдат възстановени незабавно; като има предвид, че е подходящо възстановяването да бъде извършено в съответствие с процедурите от националното законодателство; […]“.
4 Член 1 от Регламента предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
е) „неправомерна помощ“ означава нова помощ, която е въведена в действие в нарушение на член [88], параграф 3 от Договора;
[…]“.
5 Точка 28 от Известието на Комисията относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища (ОВ C 85, 2009 г., стр. 1), която се намира в раздела, озаглавен „Предотвратяване на изплащане на неправомерна помощ“, гласи:
„[…] Като част от задълженията си по член 88, параграф 3 от Договора националните съдилища трябва да защитават правата на лицата срещу възможни нарушения на тези права. […]“.
6 Съгласно точка 30 от същото известие, която се намира в раздела, озаглавен „Възстановяване на неправомерна помощ“:
„Когато националният съд е изправен пред случай на неправомерно предоставена държавна помощ, той трябва да [отчете] всички правни последици, произтичащи от тази неправомерност съгласно националното законодателство. Следователно националният съд трябва да разпореди по принцип пълното възстановяване на неправомерната държавна помощ от получателя. […] Нареждането на пълно възстановяване на неправомерната помощ е част от задължението на националния съд да защити индивидуалните права на ищеца (например конкурент) по член 88, параграф 3 от Договора. Следователно това задължение на националния съд за възстановяване не зависи от това дали мярката за помощ е съвместима с член 87, параграф 2 или параграф 3 ЕО от Договора“.
7 В раздел 2.1, трета алинея от Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Известието за гаранции“), се уточнява:
„[…] Ползата от държавна гаранция е, че рискът, свързан с гаранцията, се поема от държавата. Такова поемане на риск от държавата нормално би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато държавата се отказва от цялата или от част от премията, е налице полза за предприятието и изтичане на ресурси от държавата. […]“.
8 Съгласно раздел 2.2 от същото известие:
„Обикновено бенефициерът на помощта е заемополучателят. […] В някои случаи заемополучателят без държавна гаранция не би могъл да намери финансова институция, която е готова да му даде заем при каквито и да било условия. […] Държавната гаранция може също да помогне на предприятие пред фалит да остане действащо вместо да бъде изключено от пазара или преструктурирано, с което вероятно би се нарушила конкуренцията“.
9 Раздел 2.3 от споменатото известие, озаглавен „Помощ за заемодателя“, има следното съдържание:
„2.3.1 Дори ако обикновено бенефициерът на помощта е заемополучателят, не може да се изключи, че при определени условия заемодателят също ще се облагодетелства пряко от помощта. По-конкретно, например ако държавната гаранция е дадена ex post по отношение на заем или друго вече поето финансово задължение, без условията на този заем или финансово задължение да са били коригирани, или ако даден гарантиран заем се използва за изплащането на друг, негарантиран заем към същата кредитна институция, то тогава може да е налице помощ за заемодателя, доколкото се повишава сигурността на заемите. […]
2.3.2 Гаранциите се различават от другите мерки за държавна помощ, като например безвъзмездни помощи или освобождаване от данъци, по това, че при гаранциите държавата също участва в правоотношение със заемодателя. Следователно, трябва да се отчитат евентуалните последствия за трети страни от неправомерно предоставена държавната помощ. […] Въпросът дали незаконността на помощта влияе върху правоотношенията между държавата и трети страни е проблем, който трябва да се проучи съгласно националното право. […]“.
10 Раздел 3.2 от Известието за гаранции, озаглавен „Индивидуални гаранции“, предвижда:
„По отношение на индивидуалните държавни гаранции Комисията смята, че изпълнението на всички условия, които следват, ще бъде достатъчно, за да се изключи съществуването на държавна помощ.
[…]
в) Гаранцията не покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема или от друго финансово задължение; […]
Комисията смята, че ако дадено финансово задължение се покрива изцяло от държавна гаранция, заемодателят има по-малък стимул да оцени правилно, да обезопаси и сведе до минимум риска, свързан с кредитирането и по-конкретно да оценява правилно кредитоспособността на заемополучателя. […] Тази липса на заинтересованост рискът от неизплащане на заема да бъде сведен до минимум би могла да насърчи заемодателите да сключват договори за заем, свързани с по-висок от нормалния търговски риск, […]
[…]“.
11 В раздел 4.1 от посоченото известие се уточнява:
„[…] По принцип, елементът на държавна помощ ще се определя като разликата между подходящата пазарна цена на гаранцията, предоставена индивидуално или чрез схема, и реалната цена, платена за тази мярка.
[…]
При изчислението на елемента на помощ при гаранция Комисията ще отдели специално внимание на следните елементи:
а) дали при индивидуални гаранции заемополучателят се намира във финансово затруднение; […]
Комисията отбелязва, че за предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение. Ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, тази пазарна степен може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже толкова висок колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията;
[…]“.
Нидерландско право
12 Член 3:40, параграф 2 от нидерландския граждански кодекс гласи:
„Всяко нарушение на императивна законова норма води до нищожност на правната сделка, а ако целта на съответната норма е да се предостави защита само на една от страните по многостранна правна сделка — единствено до нейната унищожаемост; и в двата случая посоченото се прилага, при условие че от целта на разпоредбата не следва друго“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
13 През 2001 г. Residex придобива акции в MD Helicopters Holding N.V. (наричано по-нататък „MDH“), което е дъщерно дружество на дружество RDM Aerospace N.V. (наричано по-нататък „Aerospace“). Във връзка с това Residex получава опция, позволяваща му да продаде обратно на Aerospace акциите си в MDH. След като отхвърля отправеното искане да увеличи участието си в капитала на MDH или да отпусне заем на последното дружество или на Aerospace, през февруари 2003 г. Residex упражнява тази опция.
14 Residex обаче не получава продажбената цена на своите акции в размер на близо 8,5 милиона евро — сумата, която това дружество е трябвало да получи при упражняване на споменатата опция. От акта за преюдициално запитване е видно, че при тези обстоятелства ръководителят на GHR предлага на Residex да преобразува вземането си в заем и да добави към него заем от 15 милиона щатски долара (което към тогавашния момент съответства на около 13 922 405 EUR), който Residex да даде на Aerospace. В замяна на това GHR се задължава да представи гаранция, която да покрие размера на заема.
15 Договорът за заем е сключен на 3 март 2003 г. и е допълнен през май 2003 г., като заемът е в размер на 23 040 657,03 EUR, включително лихви и разходи. С договор от същата дата GHR става гарант пред Residex за сума с максимален размер от 23 012 510 EUR, увеличена с лихвите и разходите по заема.
16 Безспорно е, че дружество Aerospace е върнало част от въпросния заем, около 16 000 000 EUR. След като установява, че Aerospace не е върнало останалата част от заема, увеличена с лихвите, с писмо от 22 декември 2004 г. Residex се обръща към Gemeente Rotterdam в качеството ѝ на гарант и иска последната да му изплати сума в размер на 10 240 252 EUR, увеличена с лихви и разходи. Gemeente Rotterdam отказва да изплати тази сума, поради което Residex предявява иск пред нидерландските юрисдикции.
17 С решение от 24 януари 2007 г. Rechtbank Rotterdam приема за основателно възражението на Gemeente Rotterdam, че гаранцията е нищожна, защото противоречи на правото на Съюза в областта на държавните помощи, и поради това отхвърля искането на Residex. Подадената от Residex въззивна жалба срещу това решение е отхвърлена от Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Апелативен съд Хага) с решение от 10 юли 2008 г.
18 Тогава Residex обжалва последното решение по касационен ред пред запитващата юрисдикция. Тази юрисдикция отбелязва, че в касационното производство не се оспорва констатацията на Gerechtshof te ’s-Gravenhage, че доколкото гаранцията е помощ по смисъла на член 87 ЕО, Комисията е трябвало да бъде уведомена за нея съгласно член 88, параграф 3 ЕО.
19 Residex по-конкретно упреква Gerechtshof te ’s-Gravenhage в неотчитане на обстоятелството, че член 88, параграф 3 ЕО засяга действителността на несъвместимите с последната разпоредба мерки за изпълнение само ако недействителността им води до премахване на отпуснатата на получателя неправомерна помощ и следователно до премахване на нарушението на конкуренцията, възникнало с привеждането в действие на помощта, т.е. в настоящия случай — до възстановяването на заема, даден на Aerospace.
20 Като се позовава по-специално на Решение от 20 септември 2001 г. по дело Banks (C‑390/98, Recueil, стр. I‑6117, точки 73—80) и на Решение от 12 февруари 2008 г. по дело CELF и Ministre de la Culture et de la Communication (C‑199/06, Сборник, стр. I‑469, точки 34—55), Hoge Raad der Nederlanden счита, че премахването на неправомерната помощ чрез възстановяване е логична последица от установяването на нейната неправомерност и че националният съд би трябвало да уважи искането за възстановяване на помощта, предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.
21 Обратно на тезата на Residex, според запитващата юрисдикция в настоящия случай Gerechtshof te ’s-Gravenhage е имал компетентност въз основа на член 3:40, параграф 2 от нидерландския граждански кодекс да обяви за недействителен юридическия акт за привеждане в действие на споменатата помощ, ако тя е несъвместима с цитираната норма от Договора за ЕО. Hoge Raad der Nederlanden също така отбелязва, че в сходно дело, Комисия/Португалия, по което е постановено решение от 27 юни 2000 г. (C‑404/97, Recueil, стр. I‑4897), Съдът е направил извод, че гаранцията е недействителна, и е постановил, че националният съд следователно трябва да я обезсили предвид задължението си за отстраняване на последиците от неправомерната помощ.
22 Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали обезсилването на гаранцията е ефикасна мярка за възстановяването на положението отпреди да бъде даден заемът, по-специално за да се защитят интересите на страните, засегнати от нарушението на конкуренцията, което е възникнало с отпускането на заема. В това отношение тя посочва, че обезсилването на гаранцията все пак не води премахване на нарушението на конкуренцията, т.е. на предоставения на Aerospace заем, който последното дружество не би могло да получи при нормални пазарни условия. Според запитващата юрисдикция, за да се стигне до такова премахване, е необходимо да се възстановят ползите, които Aerospace извлича от това конкурентно предимство.
23 При това положение Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли последното изречение на член 88, параграф 3 ЕО, понастоящем член 108, параграф 3 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия, когато неправомерна помощ е приведена в действие посредством предоставена гаранция на заемодател — позволила на последния да отпусне заем на заемополучател, който последният при нормални пазарни условия никога не би могъл да получи, — в рамките на своето задължение да отстраняват последиците от неправомерна помощ националните юрисдикции са длъжни или във всеки случай са компетентни да обезсилят спорната гаранция, дори когато това обезсилване не би довело до отмяна на заема, предоставен благодарение на тази гаранция?“.
По преюдициалния въпрос
24 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, от една страна, дали националните юрисдикции на държавите членки са компетентни да обезсилят гаранция в случай като разглеждания по главното производство, при който тази гаранция е дадена от публичноправен орган, за да покрие заем, предоставен от финансово дружество на предприятие, което не би могло да получи такова финансиране при нормални пазарни условия, и от друга страна, ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, дали правото на Съюза задължава посочените юрисдикции да обезсилят гаранцията, получена при подобни условия.
25 За да се отговори на първата част от поставения въпрос, трябва да се напомни, че прилагането на системата за контрол на държавните помощи, която следва от член 88 ЕО и от съответната практика на Съда, е задължение, от една страна, на Комисията, и от друга, на националните юрисдикции (Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Transalpine Ölleitung in Österreich и др., C‑368/04, Recueil, стр. I‑9957, точка 36).
26 В това отношение на националните юрисдикции и на Комисията са възложени отделни, но взаимно допълващи се задачи (вж. Решение от 11 юли 1996 г. по дело SFEI и др., C‑39/94, Recueil, стр. I‑3547, точка 41, Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Van Calster и др., C‑261/01 и C‑262/01, Recueil, стр. I‑12249, точка 74 и Решение по дело Transalpine Ölleitung in Österreich и др., посочено по-горе, точка 37).
27 Всъщност, докато преценката дали мерките за помощ са съвместими с общия пазар е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на юрисдикциите на Съюза, то националните юрисдикции следят за спазването на правата на правните субекти, ако не е изпълнено задължението за предварително уведомяване на Комисията за държавните помощи, предвидено в член 88, параграф 3 ЕО (Решение по дело Van Calster и др., посочено по-горе, точка 75 и Решение по дело Transalpine Ölleitung in Österreich и др., посочено по-горе, точка 38).
28 Във връзка с това трябва да се припомни, че мерките за помощ, които са приведени в действие в нарушение на произтичащите от член 88, параграф 3 ЕО задължения, са неправомерни (вж. Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Fédération nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon, C‑354/90, Recueil, стр. I‑5505, точка 17 и Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Distribution Casino France и др., C‑266/04—C‑270/04, C‑276/04 и C‑321/04—C‑325/04, Recueil, стр. I‑9481, точка 30). Това тълкуване се потвърждава и от член 1, буква е) от Регламент № 659/1999.
29 В това отношение Съдът нееднократно е постановявал, че националните юрисдикции трябва да отчетат всички последици от нарушението на член 88, параграф 3 ЕО в съответствие с тяхното национално право както по отношение на действителността на актовете по привеждането в действие на мерките за помощ, така и на възстановяването на финансовите помощи, отпуснати в нарушение на тази разпоредба (Решение по дело Van Calster и др., посочено по-горе, точка 64, Решение от 21 юли 2005 г. по дело Xunta de Galicia, C‑71/04, Recueil, стр. I‑7419, точка 49 и Решение по дело CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, посочено по-горе, точка 41).
30 В спора по главното производство запитващата юрисдикция смята, че дадената на Residex гаранция е помощ, за която не е направено уведомление и следователно е неправомерна.
31 Ако това е така, следователно националните юрисдикции на Кралство Нидерландия са компетентни да отчетат всички последици от тази неправомерност в съответствие с националното си право, включително по отношение на действителността на актовете по привеждането в действие на споменатата гаранция.
32 С втората част от въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза задължава националните юрисдикции да обезсилят гаранцията, дадена при условия като разглежданите в главното производство.
33 За да се отговори на втората част от въпроса, е необходимо да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда премахването на неправомерната помощ чрез възстановяване, за да се върне предходното положение, е логична последица от установяването на нейната неправомерност (вж. по-специално Решение от 8 май 2003 г. по дело Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия, C‑328/99 и C‑399/00, Recueil, стр. I‑4035, точка 66 и Решение от 28 юли 2011 г. по дело Mediaset/Комисия, C‑403/10 P, точка 122).
34 Следователно основната цел на възстановяването на неправомерно изплатена държавна помощ е да се премахне нарушението на конкуренцията, причинено с конкурентното предимство, което е предоставено с тази помощ (Решение от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, C‑277/00, Recueil, стр. I‑3925, точка 76 и Решение от 17 септември 2009 г. по дело Комисия/MTU Friedrichshafen, C‑520/07 P, Сборник, стр. I‑8555, точка 57). С връщането на помощта получателят губи предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение (Решение от 4 април 1995 г. по дело Италия/Комисия, C‑350/93, Recueil, стр. I‑699, точка 22).
35 Само ако са налице изключителни обстоятелства би било неподходящо да се разпореди възстановяването на помощта (Решение от 20 септември 1990 г. по дело Комисия/Германия, C‑5/89, Recueil, стр. I‑3437, точка 16, Решение по дело SFEI и др., посочено по-горе, точка 70 и Решение по дело CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, посочено по-горе, точка 42).
36 В преписката по делото няма данни в главното производство пред юрисдикциите на Кралство Нидерландия да са изтъквани такива изключителни обстоятелства, поради което тези юрисдикции да са длъжни да разпоредят възстановяването на помощта, разглеждана в главното производство, в съответствие с националното си право.
37 За да се пристъпи към такова възстановяване обаче е необходимо националните юрисдикции да индивидуализират получателя, евентуално получателите на помощта. Когато помощта е предоставена под формата на гаранция, нейни получатели могат да бъдат или заемодателят, или заемополучателят, или, в някои случаи, и двамата заедно.
38 В това отношение следва да се отбележи, че действително според запитващата юрисдикция в делото, поставено за разглеждане пред нея, получателят на посочената помощ е Aеrospace.
39 Всъщност, когато заемът, даден от кредитна институция на заемополучател, е гарантиран от публичноправни органи на държава членка, този заемополучател обикновено получава финансово предимство и следователно ползва помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, доколкото финансовият разход за него е по-нисък от този, който би направил, ако трябваше да получи същото финансиране и същата гаранция по пазарни цени.
40 Както обаче следва от устните състезания в заседанието пред Съда и както изтъква генералният адвокат в точка 71 от заключението си, от някои фактически констатации в акта за преюдициално запитване е видно, че в случая по главното производство и Residex е можело да извлече икономическа изгода от разглежданата гаранция.
41 Според запитващата юрисдикция Aerospace се е намирало във финансово положение, което не му е давало възможност да получи заем на капиталовите пазари. Ето защо само поради предоставената от Gemeente Rotterdam гаранция Residex отпуска на Aerospace заем с лихва, която е преференциална в сравнение с текущата пазарна лихва. В допълнение, от предадената на Съда преписка по делото не е видно, че Residex е платило на Gemeente Rotterdam при нормални търговски условия като насрещна престация за ползата, която се предполага, че това дружество е извличало от гаранцията.
42 При това положение и с оглед на изложените в точка 14 от настоящото решение фактически данни няма как поначало да се изключи, че разглежданата гаранция е предоставена за нуждите на съществуващо вземане на Residex, и то в рамките на преструктуриране на дълга на Aerospace. Ако случаят е такъв, със споменатата гаранция Residex би получило самостоятелно икономическо предимство, доколкото, както е посочено и в раздел 2.3.1 от Известието за гаранции, неговото вземане е станало по-сигурно поради дадената от публичноправния орган гаранция, без при това условията по гарантирания заем да са изменяни.
43 От предходното следва, че запитващата юрисдикция трябва да индивидуализира получателя, евентуално получателите на споменатата гаранция, с оглед на всички особености на настоящия случай, и да пристъпи, в съответствие с напомнените в точки 33, 34 и 36 от настоящото решение принципи, към възстановяване на общия размер на разглежданата помощ.
44 След това уточнение е необходимо да се отбележи, че по отношение на обезсилването на гаранцията и независимо кой е получателят на помощта, правото на Съюза не предвижда никаква определена последица, която националните юрисдикции са длъжни да отчетат във връзка с действителността на актовете за привеждане в действие на помощта.
45 Както обаче следва от точка 34 от настоящото решение, доколкото по същество целта на мерките, които националните юрисдикции трябва да вземат в случай на нарушение на член 88, параграф 3 ЕО, е да се възстанови конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на помощта, тези юрисдикции трябва да се уверят, че посочената цел може да бъде постигната с взетите от тях мерки във връзка с действителността на споменатите актове.
46 Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните обстоятелства по делото, поставено за разглеждане пред нея, обезсилването на гаранцията би било по-ефикасно от други мерки за възстановяването на предходното положение
47 Възможно е да има случаи, когато обявяването на договора за недействителен, доколкото може да доведе до взаимно възстановяване на направените от страните престации, или премахването на предимство за в бъдеще биха били по-подходящи за постигането на целта за възстановяване на конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на помощта.
48 Следователно в главното производство запитващата юрисдикция може при липсата на по-необременителни процесуални мерки да обезсили дадената от Gemeente Rotterdam на Residex гаранция, ако според нея с оглед на конкретните обстоятелства в настоящия случай обезсилването може да доведе до възстановяването на конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на споменатата гаранция, или да улесни това възстановяване.
49 С оглед на всички предходни съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че последното изречение от член 88, параграф 3 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че националните юрисдикции са компетентни да обезсилят гаранция в случай като разглеждания по главното производство, при който неправомерната помощ е приведена в действие посредством гаранция, дадена от публичноправен орган, за да покрие заем, предоставен от финансово дружество в полза на предприятие, което не би могло да получи такова финансиране при нормални пазарни условия. При упражняването на тази компетентност посочените юрисдикции са длъжни да гарантират възстановяването на помощта и за тази цел могат да обезсилят гаранцията по-специално в случаите, когато при липсата на по-необременителни процесуални мерки обезсилването може да доведе до възстановяването на конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на споменатата гаранция, или да улесни това възстановяване.
По съдебните разноски
50 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред националната юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Последното изречение от член 88, параграф 3 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че националните юрисдикции са компетентни да обезсилят гаранция в случай като разглеждания по главното производство, при който неправомерната помощ е приведена в действие посредством гаранция, дадена от публичноправен орган, за да покрие заем, предоставен от финансово дружество в полза на предприятие, което не би могло да получи такова финансиране при нормални пазарни условия. При упражняването на тази компетентност посочените юрисдикции са длъжни да гарантират възстановяването на помощта и за тази цел могат да обезсилят гаранцията по-специално в случаите, когато при липсата на по-необременителни процесуални мерки обезсилването може да доведе до възстановяването на конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на споменатата гаранция, или да улесни това възстановяване.
Подписи