Жалба, подадена на 11 януари 2010 г. - Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет
(Дело T-18/10)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Inuit Tapiriit Kanatami (Отава, Канада), Nattivak Hunters & Trappers Association (Qikiqtarjuaq, Канада) Pangnirtung Hunters' and Trappers' Organisation (Pangnirtung, Канада), Jaypootie Moesesie (Qikiqtarjuaq, Канада), Allen Kooneeliusie (Qikiqtarjuaq, Канада), Toomasie Newkingnak (Qikiqtarjuaq, Канада), David Kuptana (Ulukhaktok, Канада), Karliin Aariak (Iqaluit, Канада), Efstathios Andreas Agathos (Атина, Гърция), Canadian Seal Marketing Group (Квебек, Канада), Ta Ma Su Seal Products (Cap-aux-Meules, Канада), Fur Institute of Canada (Отава, Канада), NuTan Furs, Inc (Catalina, Канада), Inuit Circumpolar Conference Greenland (ICC) (Nuuk, Канада), Johannes Egede (Nuuk, Канада), Kalaallit Nunaanni Aalisartut Piniartullu Kattuffiat (KNAPK) (Nuuk, Канада) (представители: J. Bouckaert, M. van der Woude и H. Viaene, lawyers)
Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
да се обяви жалбата за допустима,
да се отмени Регламент № 1007/2009 на основание член 263 ДФЕС,
да се осъдят ответниците да заплатят съдебните разноски, направени от жалбоподателите,
да се осъдят ответниците да понесат направените от тях съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателите, инуити - ловци на тюлени и трапери, физически лица, чиято дейност е свързана с тюленови продукти, организации, представляващи интересите на инуитите, както и други физически лица и дружества, упражняващи дейност по обработка на тюленови продукти, искат отмяната на Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно търговията с тюленови продукти
1, който предвижда ограничения за пускането в продажба на тюленови продукти на пазара на Европейския съюз.
Жалбоподателите изтъкват три правни основания в подкрепа на исканията си.
Първо, жалбоподателите твърдят, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са допуснали грешка при прилагане на правото като са възприели член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС) като правно основание за приемането на обжалвания регламент. В това отношение жалбоподателите поддържат, че постоянната практика на Съда потвърждава, че посочените в член 95 ЕО мерки трябва действително да имат за предмет подобряването на условията за създаването и функционирането на вътрешния пазар и че само обстоятелството, че посочените мерки имат отношение към създаването на този пазар не е достатъчно, за да обоснове прилагането на член 95 ЕО. Според жалбоподателите обжалваният регламент няма да доведе до изискваното от практиката на Съда подобряване, а напротив, ще изключи в действителност всяка възможност за създаване на вътрешен пазар по отношение на тюленовите продукти, попадащи в приложното поле на регламента.
Второ, жалбоподателите твърдят, че ответниците са допуснали грешка при прилагане на правото като са нарушили принципите на субсидиарност и на пропорционалност, закрепени в член 5 ДЕС и доразвити в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Жалбоподателите поддържат, че ответниците не са обосновали защо е необходима намеса на равнището на Европейския съюз. Те изтъкват, че само две държави членки вече са въвели забрана относно тюленовите продукти. Освен това жалбоподателите твърдят, че дори действията на равнището на Европейския съюз да целят да се отговори на изискванията, свързани със субсидиарността, по-малко обременителни мерки биха били достатъчни, за да се постигнат целите на регламента. Жалбоподателите оспорват факта, че ответниците са избрали почти пълна забрана на търговията с тюленови продукти, вместо да възприемат по-малко ограничителни алтернативи като изискванията относно етикетирането.
Трето, жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент ограничава неоправдано възможностите им за препитание като свежда икономическата им дейност до равнището на традиционните начини на лов и препитание. Жалбоподателите поддържат, че въпреки това пряко вмешателство по отношение на всекидневната им дейност, те изобщо не са били изслушани от Съвета или от Парламента. Освен това жалбоподателите твърдят, че ответниците не са претеглили интереса на инуитската общност за оцеляване в Арктика спрямо нравствените убеждения на някои граждани на Съюза, поради което са нарушили член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и член 8 от ЕКПЧ, тълкуван във връзка с членове 9 и 10 от ЕКПЧ и пояснен в практиката на Съда, както и основното им право да бъдат изслушани.
____________1 - ОВ L 286, 2009 г., стр. 36.