Дело T-210/08

Verhuizingen Coppens NV

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Пазар на международните услуги по преместване в Белгия — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените — Подялба на пазара — Манипулиране на процедури по набиране на оферти — Едно-единствено продължавано нарушение — Тежест на доказване“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява наличието на едно-единствено нарушение

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Жалба за отмяна — Предмет — Мотиви на решение — Изключване освен по изключение

(член 230 ЕО)

1.      Само идентичността на предмета на споразумение, в което участва едно предприятие, и на глобален картел не е достатъчна, за да се вмени на това предприятие участието в глобалния картел. Всъщност участието на предприятието в разглежданото споразумение може да съставлява израз на неговото присъединяване към този глобален картел единствено ако, участвайки в това споразумение, предприятието е знаело или е било длъжно да знае, че по този начин се включва в глобалния картел. В това отношение предприятието по никакъв начин не е длъжно да посочи по собствена инициатива в каква степен е информирано за действията на другите участници в нарушението, тъй като тежестта на доказване пада върху Комисията. Тя трябва най-напред да представи доказателство за даден факт, преди съответното предприятие да може да го оспори.

(вж. точки 30 и 31)

2.      Разпоредителната част на един акт е неделима от мотивите към него, поради което при необходимост трябва да се тълкува, като се имат предвид мотивите, довели до приемането му. Макар да е вярно, че само разпоредителната част на решението произвежда правни последици, не по-малко вярно е, че изводите в мотивите на решението подлежат на контрол за законосъобразност от съдилищата на Съюза, доколкото като мотиви към увреждащ акт представляват необходимата основа на разпоредителната част на този акт или когато тези мотиви могат да изменят по същество разпоредителната част на разглеждания акт.

(вж. точка 34)