РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
19 юли 2012 година(*)
„Интернет — Домейн от най-високо ниво .eu — Регламент (ЕО) № 874/2004 — Имена на домейн — Поетапно регистриране — Член 12, параграф 2 — Понятието „лицензианти на предходни права“ — Лице с разрешение от притежателя на марката да регистрира от свое име, но за сметка на този притежател, име на домейн, което е идентично или подобно на посочената марка — Липса на разрешение за друга употреба на знака като марка“
По дело C‑376/11
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Сour d’appel de Bruxelles (Белгия) с акт от 29 юни 2011 г., постъпил в Съда на 15 юли 2011 г., в рамките на производство по дело
Pie Optiek SPRL
срещу
Bureau Gevers SA,
European Registry for Internet Domains ASBL,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н U. Lõhmus (докладчик), г‑н A. Rosas, г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Aл. Арабаджиев, съдии,
генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,
секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 март 2012 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Pie Optiek SPRL, от E. Wéry и T. van Innis, avocats ,
– за Bureau Gevers SA, от B. Docquir и B. Michaux, avocats,
– за European Registry for Internet Domains, от G. Glas и H. Haouideg, avocats,
– за Европейската комисия, от г‑н F. Bulst и г‑жа C. Vrignon, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 май 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Предмет на преюдициалното запитване е тълкуването на член 12, параграф 2 и член 21, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 година относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането (ОВ L 162, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 45, стр. 71).
2 Запитването е отправено в рамките на два спора между Pie Optiek SPRL (наричано по-нататък „Pie Optiek“), и от една страна, Bureau Gevers SA (наричано по-нататък „Bureau Gevers“), а от друга страна, European Registry for Internet Domains ASBL (наричано по-нататък „EURid“), във връзка с регистрацията на името на домейн „lensworld.eu“ от Bureau Gevers от свое име, но за сметка на Walsh Optical Inc. (наричано по-нататък „Walsh Optical“), американско дружество, притежател на марката, на която отговаря това име на домейн.
Правна уредба
Регламент (ЕО) № 733/2002
3 Съображения 6 и 16 от Регламент (ЕО) № 733/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 22 април 2002 година относно въвеждането на .eu домейн от най-високо ниво (ОВ L 113, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 240) гласят:
„(6) Посредством .eu TLD [„top level domain .eu“ („домейн от най-високо ниво.eu“)] вътрешният пазар следва да придобие по-висока видимост във виртуалн[ия пазар], който се намира в Интернет. Еu TLD следва да предостави ясно идентифицирана връзка с Общността, с [нейната] правна рамка и [с европейския пазар]. Той следва да дава възможност на предприятия, организации и физически лица в Общността да се регистрират в специален домейн, което ще направи тази връзка видима. Като такъв .eu TLD ще бъде не само ключов блок за изграждане на електронна търговия в Европа, но ще бъде също подкрепа на целите на член 14 [ЕО].
[…]
(16) Одобряването на обществена политика по отношение на спекулацията и злоупотребата с регистриране на наименования на домейн трябва да осигури, че притежателите на предходни права, признати или установени от националното законодателство и/или от законодателството на Общността, и [публичноправните] органи ще се възползват за определен период от време („sunrise period“), през който регистрирането на наименованията на техните домейни е запазено изключително за такива притежатели […] и [публичноправните] органи“.
4 Съгласно член 1 целта на този регламент е да установи условията за прилагане на домейни от най-високо ниво.eu, включително определяне на службата по регистрация, и установява структурата на общата политика, в която ще действа тази служба по регистрация.
5 Член 4, параграф 2 от същия регламент гласи:
„Службата по регистрация:
[…]
б) регистрира наименованията на домейните в .eu TLD посредством всеки акредитиран .eu регистратор при поискване от:
i) предприятие, което има [седалище], централно [управление] или основно място на стопанска дейност в Общността, или
ii) организация установена в Общността, без да засяга прилагането на националното законодателство, или
iii) всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Общността“.
6 Член 5, параграф 1 от Регламент № 733/2002 предвижда:
„Комисията приема правила […] включва[щи по-специално]:
[…]
б) обществена политика при спекулативно регистриране и регистриране, с което може да се злоупотреби, на наименования на домейн, включително възможност за регистрации на наименования на домейн по етапи, за да се гарантират подходящи временни възможности за притежателите на [предходни] права, признати или установени от националното законодателство и/или от законодателството на Общността, и за [публичноправните] органи, за да се регистрират техните наименования“.
7 В приложение на тази разпоредба Комисията приема Регламент № 874/2004.
Регламент № 874/2004
8 Съображение 12 от Регламент № 874/2004 гласи:
„С цел да се запазят предходни права, признати или установени в законодателството на Общността или националното законодателство, трябва да се създаде процедура за поетапно регистриране. Тази процедура следва да включва два етапа, за да гарантира на [притежателите] на [предходни] права […] подходящи възможности да регистрират имената, върху които те вече имат права. […]“.
9 Съгласно член 2, първа и трета алинея от същия регламент:
„Лице, което може да [подава заявка за регистрация], както е посочено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 733/2002, може да регистрира едно или повече имена на домейни в домейна от най-високо ниво .eu.
Без да се засягат разпоредбите на глава IV, определено име на домейн може да бъде предоставено на [лицето, което може да подава заявка за регистрация], чиято заявка е била получена първа от Регистъра, оформена е технически правилно и е в съответствие с настоящия регламент. За целите на настоящия регламент този критерий за приоритет в зависимост от датата и часа на получаване се означава като принцип „първи дошъл — първи обслужен“.
След като едно име на домейн е регистрирано, то не може да бъде предмет на друга регистрация, докато не изтече първата регистрация, без да е била подновена, или докато името на домейна не бъде отнето“.
10 Глава IV от Регламент № 874/2004, в която се намират членове 10—14, се отнася до процедурата за поетапно регистриране. Член 10, параграф 1, първа и втора алинеи от този регламент гласи следното:
„[Притежателите на предходни права], признати или установени от националното право или от правото на Общността и [публичноправните] органи, имат право да поискат регистрирането на имена на домейн през определен период, съгласно процедура за поетапно регистриране, преди да е започнало общото регистриране в домейна .eu.
Терминът „[предходни ]права“ включва, inter alia, регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността […]“.
11 Член 12, параграф 2, от първа до трета алинея от Регламента гласи:
„Продължителността на поетапното регистриране трябва да бъде четири месеца. Общото регистриране на имена на домейни не започва преди края на периода за поетапно регистриране.
Поетапното регистриране протича на две фази, всяка от които по два месеца.
По време на първата фаза от поетапното регистриране само регистрираните национални търговски марки и търговските марки на Общността, географските означения и наименования и акронимите, посочени в член 10, параграф 3, могат да бъдат предлагани за регистриране като имена на домейни от [притежателите] и лицензиантите на [предходни] права върху тези имена и от [публичноправните] органи, посочени в член 10, параграф 1“.
12 Член 21 от Регламент № 874/2004, озаглавен „Спекулативни и неправомерни регистрации“, предвижда в параграф 1:
„Регистрирано име на домейн се отнема в рамките на съответната извънсъдебна или съдебна процедура, когато това име е идентично [на или може да бъде сбъркано с] име, по отношение на което е признато или установено право от националното законодателство и/или от законодателството на Общността, като правата, посочени в член 10, параграф 1, и ако [това име на домейн]:
a) е било регистрирано, без [притежателят] му да е имал право или законен интерес върху името, или
б) е било регистрирано или използвано недобросъвестно“.
Директива 89/104/ЕИО
13 Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година, за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OВ L 40, 1989 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17 том 1, стр. 92), озаглавен „Права, предоставени от марката“, предвижда в параграфи 1 и 2 следното:
„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
a) всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с марката.
2. Всяка държава членка може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с реноме в държавата членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило“.
14 Член 8 от Директивата, озаглавен „Лицензиране“, гласи следното:
„1. Марката може да бъде лицензирана за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана, както и за цялата територия на съответната държава членка или за част от нея. Лицензията може да бъде изключител[на] и неизключител[на].
2. Притежателят на марка може да се позове на правата, предоставени от тази марка, срещу лицензиант, който наруши разпоредби на лицензионния договор по отношение на срока, вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията, [естеството] на стоките или услугите, за които е предоставен лицензът, територията, на която марката може да се поставя, или качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензианта“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
15 Pie Optiek е белгийско дружество, което извършва дейност в областта на продажбата по интернет на контактни лещи, очила и други продукти за очите. То е притежател на фигуративната марка на Бенелюкс, съдържаща словния знак „Lensworld“ и стилизирана планисфера, заявена на 8 декември 2005 г. и регистрирана на 4 януари 2006 г. за стоки и услуги от класове 5, 9 и 44 съгласно Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена. Това дружество използва уебсайта www.lensworld.be.
16 Bureau Gevers е белгийско дружество, което извършва консултантска дейност в областта на интелектуалната собственост.
17 Walsh Optical също извършва дейност в областта на продажбата по интернет на контактни лещи и очила и други свързани с тях артикули. Walsh Optical използва уебсайта www.lensworld.com от 1998 г. и е притежател на марката на Бенелюкс „Lensworld“, заявена на 20 октомври 2005 г. и регистрирана на 26 октомври 2005 г. за стоки и услуги от клас 35 от посочената Ницска спогодба. Тази марка е заличена на 30 октомври 2006 г.
18 На 18 ноември 2005 г. Walsh Optical подписва с Bureau Gevers договор, наименован „License agreement“ („лицензионен договор“, наричан по-нататък „договорът в главното производство“).
19 Съгласно клауза 1 от посочения договор единствените му цели са да разреши на лицензианта да регистрира име на домейн на свое име, но за сметка на лицензодателя, да определи правата и задълженията на всяка страна по време на действието на този договор и да организира процедурата, чрез която лицензиантът ще прехвърли името или имената на домейна .eu на лицензодателя или на посочено от него лице.
20 Съгласно клауза 2 от договора в главното производство, озаглавена „Права на лицензодателя“, последният може по всяко време да поиска от лицензианта да заличи името или имената на домейна по приложение 1 към посочения договор или да прехвърли името на домейн, бързо и без такси, на лицензодателя или на всяко посочено от него трето лице.
21 Според клауза 3 от същия договор лицензодателят е длъжен да плати възнаграждение на лицензианта, като в противен случай имената на домейна може да не бъдат регистрирани, действието им да не бъде поддържано или да не бъдат обновявани.
22 В клауза 4 от договора в главното производство, в която са предвидени правата на лицензианта, се уточнява, че последният фактурира услугите си на лицензодателя.
23 Сред предвидените в клауза 5 от този договор задължения на лицензианта е и задължението му да положи разумни усилия, за да подаде заявка .eu и да получи регистрация .eu за име или имена на домейн. Освен това лицензиантът признава, че по време на регистрацията името на домейн ще бъде изключителна собственост на лицензодателя, и приема, че няма да използва това име по какъвто и да било начин, несъвместим с условията на този договор.
24 От писменото становище, представено от EURid пред Съда, е видно, че първата фаза от поетапното регистриране, посочено в глава IV от Регламент № 874/2004, започва на 7 декември 2005 г.
25 На същата дата Bureau Gevers подава заявка пред EURid за регистрация на името на домейн „lensworld.eu“ на свое име, но за сметка на Walsh Optical. Това име на домейн е предоставено на Bureau Gevers на 10 юли 2006 г.
26 На 17 януари 2006 г. Pie Optiek също иска регистрацията на име на домейн „lensworld.eu“, но получава отказ поради предходността на подадената от Bureau Gevers заявка.
27 Искането, което Pie Optiek подава пред Арбитражния съд на Чешката република — орган, който отговаря за извънсъдебното разрешаване на споровете относно имената на домейни .eu — за да оспори предоставянето на посоченото има на домейн Bureau Gevers, е отхвърлено с решение от 12 март 2007 г. Жалбата на Pie Optiek пред Tribunal de première instance de Bruxelles също е отхвърлена с решение на този съд от 14 декември 2007 г.
28 Пред запитващата юрисдикция, сезирана по обжалване на последното решение, Pie Optiek изтъква по-специално че договорът в главното производство не предоставя на Bureau Gevers качеството на лицензиант на предходни права по смисъла на член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент № 874/2004 и че това дружество не разполага и с право или законен интерес по смисъла на член 21, параграф 1, буква a) от същия регламент.
29 Според Bureau Gevers предметът на лицензионен договор за марка не е непременно разрешението да се ползват стоките или услугите с тази марка, а такъв договор може да се отнася до всички или част от правомощията на притежателя на въпросната марка, в това число до разрешението да се регистрира име на домейн.
30 При тези обстоятелства Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент [№ 874/2004] да се тълкува в смисъл, че в положение, при което съответното предходно право е право относно марка, изразът „лицензианти на предходни права“ може да се отнася за лице, упълномощено от притежателя на марката единствено да регистрира от свое име, но за сметка на лицензодателя име на домейн, което е идентично или подобно на марката, без обаче да има право да използва по друг начин марката или да използва знака като марка, като например за предлагане на пазара на стоки или услуги с тази марка?
2) При положителен отговор на този въпрос, трябва ли член 21, параграф 1, буква a) от Регламент [№ 874/2004] да се тълкува в смисъл, че „право или законен интерес“ съществува дори ако „лицензиантът на предходни права“ е извършил регистрирането на името на домейн .eu от свое име, но за сметка на притежателя на марката, когато последният няма право на регистриране в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 733/2002]?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
31 Първият преюдициален въпрос се отнася до понятието „лицензианти на предходни права“, което се съдържа в член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент № 874/2004.
32 Макар член 10, параграф 1, втора алинея от посочения регламент да уточнява, че изразът „предходни права“ включва по-специално регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността, той не дефинира термина „лицензиант“. Този регламент не съдържа и изрично препращане към законодателствата на държавите членки относно такава дефиниция.
33 Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по начало да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. по-специално Решение от 18 януари 1984 г. по дело Ekro, 327/82, Recueil, стр. 107, точка 11, Решение от 19 септември 2000 г. по дело Linster, C‑287/98, Recueil, стр. I‑6917, точка 43, Решение от 22 март 2012 г. по дело Génesis, C‑190/10, точка 40).
34 Освен това един регламент за прилагане трябва също да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с разпоредбите на основния регламент (Решение от 24 юни 1993 г. по дело Dr Tretter, C‑90/92, Recueil, стр. I‑3569, точка 11 и Решение от 26 февруари 2002 г. по дело Комисия/Boehringer, C‑32/00 Р, Recueil, стр. I‑1917, точка 53).
35 Тъй като Регламент № 874/2004 е регламент за прилагане, приет в изпълнение на член 5, параграф 1 от Регламент № 733/2002, следва да се вземат предвид целите и разпоредбите на последния, за да се даде на понятието „лицензиант“ самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза.
36 В това отношение от съображение 6 от Регламент № 733/2002 следва, че домейнът от най-високо ниво.eu е създаден, за да увеличи видимостта на вътрешния пазар във виртуалния пазар, който се намира в интернет, като установи ясно идентифицирана връзка със Съюза, с неговата правна рамка и с европейския пазар, както и да даде възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да се регистрират в специален домейн, което ще направи тази връзка видима.
37 Предвид тази цел член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 733/2002 предвижда, че трябва да бъдат регистрирани в домейна от най-високо ниво .eu имената на домейните, заявени от всяко предприятие, което има седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност в Съюза, от всяка установена в него организация, без да се засяга прилагането на националното законодателство, както и от всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Съюза. По смисъла на член 2, първа алинея от Регламент № 874/2004 такива предприятия, организации и физически лица представляват лица, които могат да подават заявка, за да регистрират едно или няколко имена на домейни в посочения домейн от най-високо ниво.
38 Освен това от съображение 16 от Регламент № 733/2002 и съображение 12 от Регламент № 874/2004, както и от член 10, параграф 1, първа алинея от последния регламент следва, че по време на поетапното регистриране само „притежателите на предходни права, признати или установени от националното право или от правото на Общността“ — сред които регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността — както и публичноправните органи, имат право да поискат регистрирането на имена на домейн.
39 От това следва, че по принцип само притежателите на предходни права, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност или пребивават в Съюза, могат през този период да подават заявки за регистрация на едно или повече имена на домейни в домейна от най-високо ниво .eu.
40 От това следва също така, че доколкото член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент № 874/2004 разширява кръга на лицата, които могат да подават заявка за регистрация през първата фаза на поетапното регистриране и включва и лицензиантите на предходни права, последните трябва в същото време да отговарят на критерия за присъствие на територията на Съюза и да разполагат, поне частично и/или временно, със съответното предходно право вместо притежателя.
41 Всъщност би било в противоречие с целите на Регламенти № 733/2002 и № 874/2004, ако на притежател на предходно право, който разполага с това право в неговата цялост, но не отговаря на критерия за присъствие на територията на Съюза, се даде възможност — посредством лице, което изпълнява посочения критерий за присъствие, но не разполага, нито дори отчасти или временно, с посоченото право — да получи име на домейн .eu за своя профил.
42 Тези констатации се подкрепят от актовете на правото на Съюза, както и от практиката на Съда, които, без изрично да дефинират понятията „лицензиант“ и „лицензия“ в областта на марките, дават насоки относно обхвата на тези понятия.
43 На първо място, член 8, параграф 1 от Директива 89/104 предвижда, че марката може да бъде лицензирана за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана. По този начин законодателят на Съюза е предвидил възможността такава лицензия по-специално да бъде предоставена за използване на марката в търговията със стоките или услугите от лицензианта.
44 В съответствие с параграф 2 от посочения член притежателят на тази марка може да се позове на предоставените от нея права срещу лицензиант, който наруши клаузи на лицензионния договор. От тази разпоредба следва, че такива клаузи могат да уреждат, освен срока на договора, вида, в който марката може да се използва, естеството на стоките или услугите, за които е предоставен лицензът, територията, на която марката може да се поставя, или качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензианта под тази марка.
45 В това отношение член 5, параграфи 1 и 2 от същата директива уточнява, че този притежател има изключително право, което му позволява да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие — с други думи, да употребява в търговията (вж. в този смисъл Решение от 29 март 2011 г., по дело Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, C‑96/09 P, Сборник, стр. I‑2131, точка 144) — идентичен или сходен знак за определени стоки и услуги и при определени условия.
46 Съдът вече е постановил, че това изключително право е предоставено, за да може притежателят на марката да защити специфичните си интереси като неин притежател, тоест така че тя да изпълни присъщите си функции, и следователно упражняването на това право трябва да бъде запазено за случаите, когато използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката. Сред тях е не само основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоката или услугата, но и другите нейни функции, като по-специално функцията да гарантира качеството на тази стока или услуга, или функциите, свързани с комуникации, инвестиции или реклама (вж. Решение от 18 юни 2009 г., по дело L’Oréal и др., C‑487/07, Сборник, стр. I‑5185, точка 58 и Решение от 23 март 2010 г., по дело Google France и Google, C‑236/08—C‑238/08, Сборник, стр. I‑2417, точки 75 и 77).
47 Следователно трябва да се приеме, че с предоставянето на лиценз притежателят на една марка отстъпва на лицензианта, в предвидените от клаузите на лицензионния договор граници, правото да използва тази марка за целите, които попадат в обхвата на изключителното право, предоставено с посочената марка, а именно търговската ѝ употреба в съответствие с присъщите ѝ функции, в частност с основната функция, която е да гарантира на потребителите произхода на съответната стока или услуга.
48 На второ място, в Решение от 23 април 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch (C‑533/07, Сборник, стр. I‑3327), Съдът е имал възможност да разгледа разликите между договор за услуга и лицензионен договор в областта на правото на интелектуална собственост. В това отношение в точки 29 и 30 от посоченото решение той констатира, че макар понятието за услуги най-малкото по подразбиране да предполага, че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение, договорът, с който притежателят на право върху интелектуална собственост отстъпва на своя съдоговорител правото да го използва срещу изплащането на възнаграждение, не предполага такава дейност.
49 От това следва, че договор като разглеждания в главното производство, с който съдоговорителят, наречен „лицензиант“, се задължава срещу възнаграждение да положи разумни усилия, за да подаде заявка и да получи регистрация на име на домейн .eu, прилича повече на договор за услуга, отколкото на лицензионен договор.
50 Това е така, още повече ако такъв договор не предоставя на този лицензиант никакво право да използва с търговска цел марката, която отговаря на това име на домейн, в съответствие с присъщите ѝ функции, а признава, че името на домейн, което регистрира съобразно своите задължения, ще остане изключителна собственост на лицензодателя и приема, че няма да използва това име на домейн по какъвто и да било начин, несъвместим с условията на този договор.
51 В това отношение няма особено значение обстоятелството, че такъв договор уточнява, че неговата цел е по-специално да позволи на лицензианта да регистрира име на домейн на свое име, но за сметка на лицензодателя, ако тази възможност няма друга цел, освен да позволи на съдоговорителя да изпълни задължението си да регистрира срещу възнаграждение въпросните име или имена на домейн, и че следователно тя има чисто акцесорен към това задължение характер. Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 49 и 53 от своето заключение, разрешението да се регистрира марка като име на домейн .eu изобщо не означава, че притежателят на тази марка е отстъпил на своя съдоговорител правото да я използва за търговски цели в съответствие с присъщите ѝ функции.
52 От това следва, че договор като разглежданият в главното производство не може да се счита за лицензионен договор в правото на марките. Следователно съдоговорител, чиято задача е да регистрира име на домейн .eu за притежателя на въпросната марка, не може да бъде квалифициран като „лицензиант на предходни права“ по смисъла на член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент № 874/2004.
53 Предвид гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент № 874/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното предходно право е право върху марка, изразът „лицензианти на предходни права“ не включва лице, на което притежателят на съответната марка е разрешил единствено да регистрира от свое име, но за сметка на този притежател име на домейн, което е идентично или подобно на посочената марка, без обаче на това лице да е разрешено да я използва за търговски цели в съответствие с присъщите на марката функции.
По втория въпрос
54 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на поставения от запитващата юрисдикция втори въпрос.
По съдебните разноски
55 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 12, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 година относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането, трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното предходно право е право върху марка, изразът „лицензианти на предходни права“ не включва лице, на което притежателят на съответната марка е разрешил единствено да регистрира от свое име, но за сметка на този притежател име на домейн, което е идентично или подобно на посочената марка, без обаче на това лице да е разрешено да я използва за търговски цели в съответствие с присъщите на марката функции.
Подписи