Жалба, подадена на 17 март 2017 г. от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 10 януари 2017 г. по дело T-577/14, Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз

(Дело C-138/17 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз (представители: J. Inghelram и Á.M. Almendros Manzano)

Други страни в производството: Gascogne Sack Deutschland GmbH, Gascogne, Европейска комисия

Искания

точка 1 от диспозитива на обжалваното решение да бъде отменена,

като неоснователно да се отхвърли искането, направено от Gascogne Sack Deutschland и от Gascogne в първоинстанционното производство, за присъждане на сумата от 187 571 EUR във връзка със загубите, които се твърди, че са претърпени поради извършените допълнителни плащани по банковата гаранция извън разумния срок, и

Gascogne Sack Deutschland и Gascogne да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания.

Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на понятието за причинно-следствена връзка, тъй като Общият съд приел, че нарушението на изискването за разумен срок е основната причина за твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на разходи за банкова гаранция, при положение че съгласно постоянната съдебна практика основната причина за заплащането на такива разходи е личният избор на съответното предприятие да не заплати глобата докато трае производството пред съда на Съюза.

Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на понятието за вреда, тъй като Общият съд отказал да приложи за твърдяната имуществена вреда, свързана със заплащането на разходи за банкова гаранция, същото условие като поставеното от него по отношение на твърдяната имуществена вреда, свързана със заплащането на лихви върху сумата по глобата, а именно жалбоподателите в първоинстанционното производство да докажат, че финансовата тежест, свързана с посоченото заплащане на лихви, е надхвърляла ползата, която са могли да извлекат от неплащането на глобата.

Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при определянето на периода, през който твърдяната имуществена вреда е била нанесена, и от липса на мотиви, тъй като Общият съд без да излага причини приел, че периодът, през който е била нанесена твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на разходи за банкова гаранция, може да бъде различен от периода, към който е отнесъл наличието на твърдяното противоправно поведение, причинило тази вреда.

____________