Language of document :

Жалба, подадена на 5 април 2017 г. от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 17 февруари 2017 г. по дело T-40/15, ASPLA и Armando Álvarez/Европейски съюз

(Дело C-174/17 P)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз (представители: J. Inghelram, Á.M. Almendros Manzano и P. Giusta)

Други страни в производството: Plásticos Españoles, S.A. (ASPLA), Armando Álvarez S.A. и Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да се отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното решение.

Да се отхвърли като необосновано искането, формулирано от ASPLA и Armando Álvarez пред първа инстанция за сумата от 3 495 038, 66 EUR като обезщетение за вредата, която твърдят, че са претърпели поради неспазването на разумния срок за произнасяне.

Да се осъдят ASPLA и Armando Álvarez да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото касационно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд е допуснал при тълкуването на понятието за причинно-следствена връзка, доколкото този съд е приел, че неспазването на разумния срок за произнасяне е било основната причина за твърдяната материална вреда, изразяваща се в плащането на разходите за банкова гаранция, въпреки че съгласно утвърдената съдебна практика основната причина за плащането на тези разходи е собствения избор на предприятие да не плаща глобата до приключването на производството пред съда на Съюза.

Второто касационно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд е допуснал при тълкуването на понятието за вреда, доколкото този съд не е приложил към твърдяната материална вреда, произтичаща от плащането на разходи за банкова гаранция, същото изискване, което е наложил във връзка с твърдяната материална вреда, произтичаща от плащането на лихвите върху глобата, тоест изискването, че ищците в първа инстанция е трябвало да докажат, че финансовата тежест, произтичаща от това последно плащане, е била по-висока от ползата, която са могли да извлекат от неплащането на глобата.

____________