Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 6 април 2017 г. — X/Belastingdienst/Toeslagen

(Дело C-175/17)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Belastingdienst/Toeslagen (Данъчна служба/Служба по обезщетенията)

Преюдициални въпроси

Следва ли член 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98, наричана по-нататък „Директивата за връщането“) във връзка с членове 4, 18, 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО, подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на третата страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане? С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на третата държава изрично да е поискал това?

Следва ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 168; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242, наричана по-нататък „Директивата относно процедурата“) във връзка с членове 4, 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от Директива 2005/85/EО, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие? С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?

____________