Дело C‑417/11 P

Съвет на Европейския съюз

срещу

Nadiany Bamba

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Специфични ограничителни мерки, взети спрямо определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар — Замразяване на средства — Член 296 ДФЕС — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Право на зачитане на собствеността“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 ноември 2012 г.

1.        Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Допустимост

(член 58 от Статута на Съда)

2.        Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителна мярка „замразяване на средства“

(член 296 ДФЕС; точка 6 от приложение IА към Регламент № 560/2005 на Съвета, изменен с Регламент № 25/2011; точка 6 от приложение IIА към Решение 2010/656 на Съвета,изменено с Решение 2011/18)

3.        Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

(членове 256 ДФЕС и 296 ДФЕС)

4.        Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Регламент за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед на ситуацията в Кот д’Ивоар, и решение за подновяване на тези мерки — Задължение за издалия акта предварително да изслуша заинтересованото лице при първоначалното му включване в списъка на лицата, приложен към този акт — Липса

(приложение IА към Регламент № 560/2005 на Съвета, изменен с Регламент № 25/2011; приложение II към Решение 2010/656 на Съвета, изменено с Решение 2011/18)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 39—41)

2.        Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви обаче трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му, така че увреждащият акт е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка.

Ето защо спазването на задължението за мотивиране в случай на първоначално решение за замразяване на средства е още по-важно, тъй като е единствената гаранция, която позволява на засегнатото лице, поне след приемането на това решение, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглежданото решение, доколкото това лице не разполага с право на изслушване преди приемане на споменатото решение.

В този смисъл, когато името на заинтересованото лице е включено в списъка на лицата, на които е наложена ограничителната мярка „замразяване на средства“, със съображението че в твърдяното си качество на директор на вестник това лице носи отговорност за открито подбуждане към омраза и насилие и за кампании за дезинформация, задължението за мотивиране е изпълнено, ако в мотивите към решението за замразяване на средства издалият акта посочва каква е специфичната и конкретна причина, накарала го да приеме ограничителни мерки спрямо заинтересованото лице. Това е така, ако в акта се излагат специфичните и конкретни обстоятелства — като професионално положение, издателска група, вестникарска дейност и съответни видове действия и кампании в пресата. С тези данни на заинтересованото лице е дадена възможност да оспори обосноваността на акта. С оглед на същите данни то може, ако е необходимо, да оспори верността на споменатите в акта факти или относимостта на всички или някои от тези факти или квалификацията им.

(вж. точки 50, 51, 53, 54, 56, 57 и 59)

3.        В рамките на обжалването въпросът за мотивите, съществено процесуално изискване, е различен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага да се проверят както верността на споменатите в същия акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице.

(вж. точка 60)

4.        За да се постигне целта на актовете относно включването на името на дадено лице, субект или образувание в списъците, които представляват съответно приложение II към Решение 2010/656 за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и приложение IА към Регламент № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, разглежданите ограничителни мерки по естеството си трябва да бъдат изненадващи. Ето защо издалият акта не е длъжен да изслуша заинтересованото лице, преди да включи за първи път името му в разглежданите списъци.

(вж. точка 74)