Language of document :

Жалба, подадена на 25 септември 2014 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 16 юли 2014 г. по дело T-295/12, Федерална република Германия/Европейска комисия

(Дело C-446/14 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller, упълномощени представители, проф. д-р T. Lübbig и д-р M. Klasse, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени изцяло Решението на Общия съд (пети състав) от 16 юли 2014 г. по дело T-295/12,

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Освен това жалбоподателят поддържа изцяло исканията, направени от Федерална република Германия в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е Решение на Общия съд от 16 юли 2014 г. по дело Федерална република Германия/Комисия, T-295/12, с което Общият съд е отхвърлил жалбата на Федерална република Германия срещу Решение 2012/485/ЕС на Комисията от 25 април 2012 година относно държавна помощ SA.25051 (C 19/2010) (ex NN 23/2010), предоставена от Германия в полза на Zweckverband Tierkörperbeseitigung в Рейнланд-Пфалц, Заарланд, област Райнгау-Таунус и област Лимбург-Вайлбург (номер C(2012) 2557 окончателен).

С жалбата си Федерална република Германия оспорва погрешната дефиниция на критериите за доказване, които Общият съд е използвал, за да установи наличието на „явна грешка в преценката“, в случай че държава членка определи дадена услуга от общ икономически интерес (УОИИ) в сектор, който не е хармонизиран от правото на Съюза. (Предполагаемият) бенефициер в съответното административно производство бил Zweckverband Tierkörperbeseitigung в Райнланд-Пфалц, организация, получила компенсации от държавата за осъществяване на ветеринарно-санитарни функции, свързани с поддържането на капацитет за унищожаване на животински трупове в случай на епидемия. Решаващо за квалификацията на тези компенсации като държавни помощи в обжалваното решение било по същество обстоятелството, че Общият съд не бил квалифицирал като УОИИ поверените на Zweckverband ветеринарно-санитарни функции.

Федерална република Германия посочва три правни основания в подкрепа на жалбата си.

На първо място, било налице нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 106, параграф 2 ДФЕС, доколкото в обжалваното съдебно решение тези разпоредби са изтълкувани погрешно в смисъл, че при квалификацията на резерва за епидемии при животните като УОИИ германските власти са допуснали толкова сериозни грешки, че според Общия съд те трябвало да се определят като „очевидни“. Федерална република Германия твърди, че обжалваното съдебно решение накърнява правото на преценка, което имат държавите членки при дефинирането на УОИИ. Според Федерална република Германия при дефинирането на УОИИ обаче не е налице „очевидна грешка в преценката“. Федерална република Германия изтъква, че безспорно този критерий за преценка изобщо не е споменат от Комисията в нейното решение, че и в производството пред Общия съд Комисията е заявила, че не е била длъжна да доказва наличието на „очевидна грешка в преценката“ и че по своето съдържание съображенията на Комисията в решението, както и изложенията на Общия съд в обжалваното съдебно решение не подкрепяли твърдението, че е налице „очевидна грешка в преценката“.

На второ място, било налице нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилното установяване на икономическо предимство въз основа на погрешно разглеждане на критериите, установени в Решение по дело Altmark1 . Федерална република Германия изтъква по-специално грешки на Общия съд при разглеждането на третия критерий, установен в Решение по дело Altmark (необходимост на компенсацията). Общият съд не бил взел предвид, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е пропуснала да провери дали компенсациите за резерва за епидемии надхвърлят нетните допълнителни разходи за поддържането на този резерв. Вместо това Комисията, и след нея Общият съд, отхвърлили от самото начало необходимостта от тези разходи, като се позовали на предполагаема липса на необходимост от отделен резерв за епидемии.

На трето място, обжалваното съдебно решение не било мотивирано в достатъчна степен, по-специално във връзка с твърдението, че допуснатата от германските власти грешка следвало да се квалифицира като особено сериозна в смисъл на „очевидна“. Не било обяснено и защо тезата на германските власти не можела да се поддържа от никаква възможна гледна точка.

____________

1 Решение Altmark, C-280/00, ECLI:EU:C:2003:415.