ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. MENGOZZI
представено на 19 юли 2012 година(1)
Дело C‑286/11 P
Европейска комисия
срещу
Tomkins plc
„Картели — Европейски пазар на фитинги от мед и от медни сплави — Глоби — Обща и солидарна отговорност на дружеството майка за действия на неговото дъщерно дружество — Правилото ne ultra petita — Квалификация на жалбата в първоинстанционното производство — Неограничена компетентност на Общия съд — Отчитане на всички обстоятелства — Спазване на принципа на състезателност“
I – Въведение
1. С настоящата жалба Европейската комисия иска отмяна на Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Tomkins/Комисия(2) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което той отменя частично Решение 2007/691/ЕО на Комисията от 20 септември 2006 г. във връзка с производство по член 81 от Договора за създаване на Европейската общност и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.121 Фитинги)(3) (наричано по-нататък „спорното решение“) относно картел, функционирал между 31 декември 1988 г. и 1 април 2004 г., обхващащ определянето на цените и на размера на отстъпките и намаленията на цените, прилагането на механизми за координация на нарастването на цените, разпределянето на клиенти и размяната на търговска информация на европейския пазар на фитинги от мед, по-специално от медни сплави, и намалява размера на глобата, наложена на Tomkins plc (наричано по-нататък „Tomkins“), отговорността за заплащането на която е обща и солидарна за това дружество и неговото дъщерно дружество Pegler Ltd (наричано по-нататък „Pegler“).
2. Като се е позовал изрично на обявеното от Общия съд в същия ден Решение по дело Pegler/Комисия(4) по жалбата на дъщерното дружество на Tomkins, с което Общият съд отменя член 1 от спорното решение относно участието на Pegler в нарушението за периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г. и намалява размера на наложената му глоба от 5,25 милиона евро на 3,4 милиона евро, Общият съд е разгледал последиците, произтичащи от това решение за дружеството майка Tomkins.
3. Въпреки че Tomkins оспорва участието на Pegler в нарушението само за периода, предхождащ 7 февруари 1989 г. (а не както Pegler — за периода до 29 октомври 1993 г.), Общият съд приема, че отговорността на Tomkins като дружество майка на Pegler, което не е участвало пряко в картела, не може да надхвърля тази на неговото дъщерно дружество. Като е приел, че е сезиран с жалба за отмяна, съдържаща искания със същия предмет като в успоредната жалба на Pegler, Общият съд, след като е изключил нарушение на правилото ne ultra petita, в точка 1 от диспозитива на обжалваното решение е отменил също така член 1 от спорното решение, доколкото то се отнася за периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г. относно Tomkins, а в точка 2 от същия диспозитив е намалил размера на наложената му глоба до 4,25 милиона евро, от които 3,4 милиона евро при условията на солидарна отговорност с Pegler.
4. В подкрепа на жалбата си Комисията формулира пет основания, изведени съответно от нарушаване на правилото ne ultra petita от Общия съд, от погрешната констатация, че жалбите на дружеството майка Tomkins и на неговото дъщерно дружество Pegler са с един и същи предмет, от това, че Общият съд не е съобразил факта, че Tomkins е част от предприятие, което е признало, че е извършило нарушение, от липсата на мотиви и от наличието на противоречие в обжалваното решение, и накрая, от нарушаване на състезателността и на правото на справедлив съдебен процес.
5. Tomkins предлага жалбата да се отхвърли.
6. След поставен от Съда писмен въпрос, на който страните са отговорили в определения им срок, в съдебното заседание на 2 май 2012 г. са изслушани и устните им състезания.
II – Анализ
7. Бих искал занапред да уточня, че второто основание изложено от Комисията в жалбата, според мен трябва да се приеме, като се отмени отчасти обжалваното решение. Считам, че погрешно Общият съд е квалифицирал молбата на Tomkins в първоинстанционното производство като жалба за отмяна, чиито искания имат един и същи предмет с исканията в подадената успоредно с нея жалба от дъщерното му дружество Pegler. Затова на първо място ще разгледам това правно основание на жалбата. Моят анализ се състои преди всичко в разясняване на правните основания, изложени от Tomkins пред първоинстанционния съд, както и развитието на производството пред него.
А – По второто основание в жалбата, изведено от погрешната констатация, че жалбите на дружеството майка Tomkins и на неговото дъщерно дружество Pegler са с един и същи предмет
8. Най-напред следва да се припомни, че в член 1 от спорното решение Комисията констатира, че Pegler и Tomkins са участвали в нарушение на член 81 ЕО през периода от 31 декември 1988 г. до 22 март 2001 г. Затова в член 2, буква з) от това решение тя им налага глоба от 5,25 милиона евро, за заплащането на която е прието, че дружеството майка Tomkins и дъщерното дружество Pegler са общо и солидарно отговорни.
9. Pegler и Tomkins подават до Общия съд отделни жалби, насочени срещу спорното решение.
10. Не се спори, че по делото Pegler/Комисия, по което е постановено посоченото по-горе решение, Общият съд е сезиран с искания, насочени към отмяна на спорното решение, а при условия на евентуалност — към намаляване размера на глобата, наложена на Pegler.
11. Припомням, че в жалбата си, подадена на 15 декември 2006 г. срещу спорното решение, Tomkins иска отмяна на това решение, както и намаляване на размера на глобата, която му е наложена от Комисията в член 2, буква з) от спорното решение. В подкрепа на жалбата си Tomkins излага четири основания, трите първи от които се отнасят до проблематика, свързана с отговорността на Tomkins за нарушението на Pegler, а четвъртото е изведено от „грешка при прилагане на правото и фактическа грешка при изчисляване на глобата“(5). Това основание се разделя на две части, първата от които е свързана с грешка в преценката при увеличаване размера на глобата с възпиращо действие на базата на оборота на Tomkins, а втората е изведена от грешка на Комисията при определяне на продължителността на нарушението на Pegler.
12. Както е отразено в точка 23 от обжалваното решение, на 22 декември 2009 г. Tomkins се отказва от първото, второто и третото, както и от първата част на четвъртото си основание.
13. От това следва, че Общият съд е останал сезиран само с втората част от четвъртото основание, изведена всъщност от грешка при определяне на продължителността на нарушението, но включваща се в рамките на основанието, което е насочено към намаляване размера на наложената на Tomkins глоба.
14. Следователно, по мое мнение, след частичния отказ на Tomkins от правните му основания Общият съд не би могъл да счита, че продължава да бъде сезиран с жалба за отмяна, насочена към установяване на нарушението, посочено в член 1 от спорното решение. Напротив, той е трябвало да съобрази факта, че главното искане на Tomkins за отмяна на този член от спорното решение вече не се поддържа от правните му основания и че във всички случаи молбата на Tomkins се ограничава, в съответствие с член 229 ЕО и член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(6), в това да прикани Общия съд да упражни неограничена компетентност относно размера на глобата, наложена от Комисията в член 2, буква з) от спорното решение.
15. Тази квалификация на молбата на Tomkins в първоинстанционното производство, която е трябвало да направи Общият съд, е не само възможна, но и необходима.
16. Първо, не е имало никаква процесуална пречка Общият съд да констатира, че след като Tomkins се е отказал от главното си правно основание, тази молба се свежда до молба да използва правомощието си за изменение на размера на глобата.
17. Договорът за ЕО обаче не предвижда като самостоятелна форма на обжалване „жалба за упражняване на неограничена компетентност“ и затова изглежда поставя упражняването на неограничена компетентност в зависимост от съблюдаване на срока за подаване на жалба за отмяна(7). Следователно искането за изменение, подадено след изтичане на този срок, е недопустимо.
18. Въпреки това в случая е безспорно, че срокът, установен в член 230 ЕО, е бил спазен при подаване на жалбата от Tomkins до Общия съд на 15 декември 2006 г., преди това дружество да е направило отказ от правните си основания, изведени от незаконосъобразността на член 1 от спорното решение.
19. Впрочем след отказа на Tomkins от главното от неговите правни основания Общият съд не би могъл по никакъв начин да приеме за недопустима така очертаната молба на Tomkins, както защото допустимостта на жалбата трябва да се преценява към момента на нейното подаване(8), така и защото би било несъвместимо с доброто правораздаване една молба да се обяви недопустима, след като страната се е отказала, най-вече за да ускори правораздаването, от една част от правните основания, подкрепящи нейните искания.
20. Впрочем съдебната практика познава положения, в които Общият съд е бил сезиран с молба за изменение, без да има каквато и да било жалба за отмяна, но съдът на Съюза не е виждал пречка да се произнесе по основателността на молбата(9).
21. Второ, фактът, че втората част от четвъртото основание, изложено от Tomkins пред Общия съд, се отнася до грешка при определяне на продължителността на нарушението, не означава, че наред с критиките относно изчислението на размера на глобата то съдържа молба за отмяна на член 1 от спорното решение, установяващ нарушение на член 81 ЕО.
22. Наистина, продължителността на нарушението е общ елемент както при установяване на нарушението по смисъла на член 81 ЕО, така и за определяне размера на глобите, както е предвидено в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003.
23. Въпреки това, макар да е възможно да се допусне, че молбата до Общия съд да отмени констатацията на Комисията за нарушение на член 81 ЕО може да води, дори и имплицитно, до искане за отмяна или намаляване на размера на глобата, определен от Комисията(10), обратното ми се вижда нелогично. Всъщност, ако би трябвало да се възприеме такова разрешение, то би разширило прекомерно границите на спора, така както са определени от страните.
24. Също така във връзка с този въпрос в съдебната практика има редица дела, в които основателно съдът на Съюза е разгледал правни основания, изведени от грешки в прилагането на правото при преценка на продължителността на нарушението единствено с оглед на намаляване размера на глобата, без това да се отразява върху преценката на такива грешки в контекста на установяване на нарушението от Комисията(11).
25. Без да съм сигурен в това, изглежда Общият съд е бил загрижен да стигне до съгласувани разрешения в своите две решения, а именно обжалваното решение и Решението по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе. Всъщност ми се струва, че след като вече е отменил член 1 от спорното решение, що се отнася до участието на Pegler в нарушението за периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г.(12), той вече не е могъл да не постъпи по същия начин спрямо Tomkins, чиято отговорност според него, като дружество майка, не може да надхвърля тази на дъщерното му дружество Pegler(13).
26. Тази загриженост, колкото и легитимна да изглежда, не трябва все пак да довежда до изопачаване на жалбите, с които е сезиран първоинстанционният съд. По-специално, каквито и да са мотивите за това, той не трябва да замества страните, като например да попълва пропуските в жалбите им или да заличава непоследователността им в ущърб на правната сигурност на останалите страни и с риск да постанови произволни решения.
27. Трето, както е видно от жалбата до Общия съд и както беше потвърдено от Tomkins по време на заседанието на Съда, фактът, че това дружество е поискало намаляване на размера на глобата в рамките на втората част от четвъртото основание, е достатъчен, за да се потвърди изводът, че това дружество иска единствено да се упражни неограничена компетентност.
28. Следователно, спазвайки петитума, Общият съд е трябвало да се ограничи да констатира, че само тази част от правното основание може да подкрепи искането на Tomkins, насочено към намаляване размера на глобата, наложена от Комисията в член 2, буква з) от спорното решение.
29. Впрочем, ако вследствие на отказа от главното от неговите правни основания Tomkins се ограничава да поддържа първата част от четвъртото основание, изведено, напомням, от грешка в преценката относно увеличението на размера на глобата с възпиращо действие, очевидно е, че Общият съд би могъл да изтълкува такава молба единствено като искане той да упражни неограничена компетентност, без преди това да разглежда законността на спорното решение, що се отнася до констатирането на нарушение на член 81 ЕО.
30. От гореизложеното следва, че както се изтъква от Комисията в нейното второ основание в жалбата, предметът на исканията на Tomkins по дело T‑382/06 и предметът на исканията на Pegler по дело T‑386/06 не са идентични, тъй като жалбата на Tomkins, след отказа от главното от неговите правни основания, вече не е насочена към отмяна на член 1 от спорното решение.
31. Затова предлагам на Съда да отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното решение, с която самият Общ съд е отменил член 1 от спорното решение, доколкото той се отнася до Tomkins за периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г.
32. Следователно не се налага да се преценяват останалите правни основания в жалбата на Комисията, тъй като те се отнасят до отмяната на същата точка от диспозитива на обжалваното решение.
33. Те обаче следва да бъдат разгледани, доколкото Комисията моли Съда и да отмени точка 2 от диспозитива на обжалваното решение, в която Общият съд намалява размера на глобата, наложена на Tomkins.
Б – По първото основание на жалбата, изведено от нарушаване на правилото ne ultra petita
34. С първото основание на жалбата си Комисията изтъква, че глобите, налагани на юридическите структури на едно и също предприятие, могат да варират, дори ако за една определена част от тези глоби е установена солидарна отговорност. Затова солидарната отговорност на две структури на едно и също предприятие е без значение при прилагане на правилото, че Съдът не може да се произнася ultra petita. По време на заседанието на Съда Комисията потвърждава позицията си, че забраната за произнасяне ultra petita важи и когато Общият съд упражнява неограничена компетентност.
35. Освен това според Комисията Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като се произнесъл по правното основание, свързано с продължителността на нарушението, без да разгледа изтъкнатите от самото Tomkins правни доводи във връзка с началната дата на нарушението, а вместо това се ограничил да се позове на Решение по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе.
36. Tomkins поддържа, че в съответствие със своята практика Общият съд само е упражнил неограничена компетентност по отношение на санкциите, като е съобразил фактическите обстоятелства, на които са се позовавали страните в производството. Затова Общият съд не бил нарушил забраната за произнасяне ultra petita и разполагал с възможността да отмени и/или да намали дадена глоба.
37. От своя страна считам, че правното основание на Комисията не би могло да се приеме, главно поради това че правилото ne ultra petita, което ограничава правомощията на Съда до въпросите, които са отнесени пред него от страните, не играе почти никаква роля при упражняването на неограничена компетентност от Съда на основание член 229 ЕО(14).
38. Всъщност съгласно вече трайно установената съдебна практика правомощието за упражняване на неограничена компетентност дава право на Общия съд — извън обикновения контрол за законосъобразност, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да измени този акт, т.е да замести със своята преценка тази на Комисията, дори и без да отменя акта, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба(15).
39. Така в Решение по дело Groupe Danone/Комисия, посочено по-горе, Съдът е отхвърлил едно правно основание в жалбата, изведено от твърдяно нарушение на правилото ne ultra petita от Общия съд, като е изменил условията за прилагане на коефициента за смекчаващи обстоятелства при липса на всякакво искане в тази насока, с единствен мотив че след като въпросът за размера на глобата е предоставен на неговата преценка, Общият съд е оправомощен при прилагане на член 229 ЕО и на Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора(16), който е заменен от Регламент № 1/2003, да отмени, намали или увеличи размера на глобата, наложена от Комисията(17).
40. Тази преценка е лесно разбираема, ако упражняването на неограничена компетентност се разбира като допълнителна гаранция в полза на предприятията за максимално интензивен контрол върху размера на наложената им глоба, осъществяван от независим и безпристрастен съд(18).
41. Тази квалификация на неограничената компетентност на Общия съд като „допълнителна гаранция“ е вече потвърдена от Съда при определяне обхвата на правото на защита на предприятията пред Комисията при налагане на глоби(19).
42. В настоящия контекст тя може да означава само че при пълна информираност за точния размер на глобата, определен от Комисията, чрез оспорване на нейния размер пред Общия съд предприятията имат възможността да отправят всякаква критика както относно законосъобразността, така и относно целесъобразността при изчисляване на този размер от Комисията, така че да могат да въздействат върху убеждението на съдията относно подходящия размер на глобата(20) с всички средства за правна защита, надхвърляйки ограниченията, присъщи на контрола за законосъобразност.
43. От изложеното произтича, че за да бъде ефективна тази функция на допълнителна гаранция, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 38 от настоящото заключение, Общият съд трябва да има право да държи сметка „за всички фактически обстоятелства“(21), включително например за обстоятелствата, настъпили след постановяване на оспорваното пред него решение(22), което поначало не биха му позволили ограниченията, присъщи на контрола за законосъобразност(23).
44. В случая Общият съд не е могъл да пренебрегне собствените си констатации в Решение по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, относно дъщерното дружество на Tomkins, според които Комисията не е доказала, че Pegler е участвало пряко в нарушението през периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г. Тези констатации, основани на доказателствата по административната преписка на Комисията, без съмнение имат характер на фактически обстоятелства, които с оглед на посочената по-горе съдебната практика Общият съд е имал право да вземе предвид при извършване на преценките в обжалваното решение.
45. Противно на поддържаното от Комисията по време на заседанието на Съда, в това отношение Общият съд не е изтъкнал служебно никакво правно основание, което според решенията на Съда от 8 декември 2011 г.(24) би било дори забранено в контекста на упражняване на неограничена компетентност(25), а само е взел предвид всички фактически обстоятелства по делото, включително своите собствени констатации, направени по успоредното дело относно дъщерното дружество на Tomkins, за да прецени подходящия характер на размера на глобата, наложена на Tomkins, както се изтъква от това дружество във втората част от четвъртото му правно основание.
46. Освен това е неоснователна критиката на Комисията, че констатацията за солидарна отговорност на Tomkins и Pegler не позволявала на Общия съд да се отклони, включително и при упражняване на неограничена компетентност, от правилото ne ultra petita. Всъщност, както току-що показах, Общият съд не е бил длъжен да спази това правило в този контекст.
47. Следователно предлагам първото основание от жалбата на Комисията да се отхвърли.
В – По третото основание в жалбата, изведено от неотчитането от страна на Общия съд на факта, че Tomkins е част от предприятие, което е признало, че е извършило нарушение
48. Според Комисията, която се позовава на Решение на Общия съд по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, намаляването на отговорността на това дружество за нарушението се основавала на неговия статут на „спящо дружество“, а не на факта, че групата Tomkins не е участвала в нарушението. Фактът, че Pegler е могло да не бъде най-подходящият адресат на спорното решение в рамките на групата за определен период, засягало единствено това дъщерно дружество и не освобождавало цялото предприятие от отговорността му за нарушаването на правилата на конкуренция. Така Общият съд не е можел незаконосъобразно да намали размера на глобата на Tomkins за периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г., като изтъква, че „отговорността на Tomkins е тясно свързана с тази на Pegler“, облягайки се на такава връзка, която не е съществувала. Във всички случаи тясната връзка на отговорност между дружеството майка и дъщерното дружество не представлявала абсолютно правило.
49. Напълно се съгласявам с Комисията, когато тя изтъква, че констатираната от Общия съд тясна връзка на отговорността между Tomkins и Pegler не може да се счита за правило, валидно във всички случаи, когато се ангажира отговорността на дружество майка поради поведение на негово дъщерно дружество.
50. Въпросът обаче не е в това, а и Общият съд изобщо не твърди в обжалваното решение, че неговите констатации трябва да имат всеобщ обхват.
51. Наистина, както се изтъква от Tomkins, настоящото правно основание на жалбата се свежда до молба към Съда да прецени отново фактическите констатации, които Общият съд е направил не само в обжалваното решение, но и в Решение по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, което вече се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като Комисията не го е обжалвала. Такава молба, разбира се, е недопустима в рамките на жалбата(26).
52. Дори да се предположи, че жалбата би била допустима, във всички случаи настоящото ѝ правно основание би трябвало да се обяви за неоснователно.
53. Всъщност от направените от Общия съд констатации произтича по същество, че със спорното решение Tomkins е признато за солидарно отговорно за заплащане на глобата единствено поради прякото участие на Pegler в нарушението. След като обаче Общият съд е приел, както в Решение по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, така и в точки 37—39 от обжалваното решение, че в спорното решение не е доказано, че Pegler — единствената структура, посочена в него — е участвало пряко в нарушението през периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г., това логично лишава от всякакво основание солидарната отговорност на Tomkins, установена със спорното решение. Затова Общият съд правилно е констатирал в обжалваното решение, че отговорността на Tomkins не би могла да надхвърля отговорността на Pegler (точка 38 in fine) или че е тясно свързана с нея (точка 46).
54. Освен това, също както в спорното решение, Комисията нито е посочила, нито a fortiori е доказала, че друга структура, различна от Pegler, е могла да участва в нарушението през периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г., за да може за този период да се ангажира отговорността на дружеството майка Tomkins за заплащане на наложената със спорното решение глоба.
55. Затова предлагам това правно основание на жалбата да се отхвърли.
Г – По четвъртото основание, изведено от липсата на мотиви и от наличието на противоречие в обжалваното решение
56. Комисията изтъква, че обжалваното решение било опорочено от липса на мотиви, тъй като не изяснявало достатъчно точно отклонението от правилото ne ultra petita, което Общият съд правел за първи път. Освен това в точка 57 от обжалваното решение, която се отнася за коефициента за умножение с възпиращо действие, Общият съд бил непоследователен и неточен, защото преди самият той да е определил размера на глобата, предлага на Комисията да изведе последиците от солидарната отговорност за заплащане на глобата по отношение на Tomkins.
57. Това правно основание на жалбата ми изглежда неефикасно.
58. Що се отнася до първото твърдение за нарушение, то не би могло да бъде прието, тъй като, както посочих в предходното изложение, Общият съд не е длъжен да спазва правилото ne ultra petita при упражняването на неограничена компетентност(27).
59. Що се отнася до второто твърдение за нарушение, припомням, че Общият съд не се е произнасял по първата част от изтъкнатото от Tomkins четвърто основание, изведено от грешка в преценката при увеличаването на размера на глобата с възпиращо действие, тъй като Tomkins се отказало от тази част.
60. Следователно, дори да се предположи, че възраженията на Комисията по отношение на преценките на Общия съд в тази част бъдат уважени, те не биха имали никакви последици относно отмяната на точка 2 от диспозитива на обжалваното решение, тъй като в тази точка се определя размерът на глобата, без да се изменят изчисленията, направени в спорното решение относно увеличението с възпиращо действие.
61. Следователно предлагам четвъртото правно основание на жалбата да се отхвърли.
Д – По петото основание, изведено от нарушаване на състезателността и на правото на справедлив съдебен процес
62. Според Комисията Общият съд бил нарушил принципа на състезателност и правото на справедлив съдебен процес, като не ѝ дал възможност да изрази становището си относно намерението му да намали глобата, наложена на Tomkins, като се опре само на правните основания, изтъкнати от неговото дъщерно дружество в Решение по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе.
63. По мое мнение, макар действително преценката на Общия съд да е направена при допуснато процесуално нарушение, то като че ли не е достатъчно, за да доведе до отмяна на точка 2 от диспозитива на обжалваното решение.
64. В това отношение е важно да се припомни, че съгласно съдебната практика принципът на състезателност, който е част от правото на защита и за чието спазване юрисдикциите на Съюза трябва да следят, по принцип включва правото на страните в процеса да се запознаят с представените пред съда доказателства и становищата и да ги обсъждат(28). В същия контекст Съдът е постановил, че би бил нарушен основен принцип на правото, ако съдебното решение се основава на факти или документи, с които страните, или една само от тях, не са се запознали и по които не са били в състояние да вземат отношение(29). Накрая, за да бъдат спазени свързаните с правото на справедлив процес изисквания, е важно страните да могат да разискват при условията на състезателност както фактическите, така и правните въпроси, които имат решаващо значение за изхода на производството(30).
65. Всяка от страните в процеса, с който е сезиран съдът на Съюза, трябва да се ползва от принципа на състезателност, независимо от правното ѝ качество. Следователно институциите на Съюза също могат да се позовават на него, когато са страни в такъв процес(31).
66. По мое мнение съдът на Съюза не може да не спазва този принцип, когато упражнява неограничена компетентност.
67. В това отношение Съдът не само изтъква състезателния характер на производството пред юрисдикциите на Съюза, включително и в контекста на упражняването на неограничена компетентност при прилагането на член 229 ЕО(32), а и проверява спазването на правото на защита, което включва и принципа на състезателност, при упражняването от страна на Общият съд на компетентността за изменение на наложена от Комисията глоба(33).
68. Този подход е породен от основателната загриженост, че упражняването на неограничена компетентност не следва да води до разглеждане на факти или критерии, които страните в действителност не са имали възможност да обсъдят(34).
69. Както вече посочих в разсъжденията си по-горе относно неприложимостта на правилото ne ultra petita при упражняването на неограничена компетентност от Общия съд, той има право да вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да прецени доколко е подходящ размерът на глобите, наложени от Комисията на предприятията. Според мен тези обстоятелства включват и фактическите констатации на Общия съд по паралелно разглеждани дела, отнасящи се до структури на едно и също предприятие, както е в случая.
70. Въпреки това тази компетентност трябва да се упражнява при спазване на състезателността — правило, което Общият съд е нарушил в обжалваното решение.
71. Преди всичко е ясно, че с настоящото правно основание на жалбата Комисията не се ограничава с критика към Общия съд, че не ѝ е предоставил възможност да изрази становище върху самия принцип за намаляване размера на глобата, наложена на Tomkins. Всъщност по време на производството пред Общия съд тя е имала възможност да разисква този въпрос, който е бил поставен изрично във втората част на четвъртото правно основание от жалбата на Tomkins.
72. Безспорно е обаче, че в нито един момент преди обявяване на обжалваното решение Общият съд не е поканил Комисията да изрази становището си относно констатациите, направени в Решението му по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, които се отнасят до липсата на пряко участие на дъщерното дружество в нарушението през периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г., на базата на които в обжалваното решение Общият съд е намалил размера на глобата, наложена на дружеството майка(35).
73. Не може да се отрече обаче, че констатациите, направени в Решение по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, относно продължителността на участието на дъщерното дружество в нарушението, имат характер на „решаващи доказателства за изхода на производството“ в обжалваното решение по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 64 от това заключение.
74. Тази преценка все пак не означава, че нарушението на състезателността води до отмяна на обжалваното решение с обхват, по-широк от вече предложения в това заключение, а именно не само до отмяна на точка 1 от диспозитива на това решение, но и до отмяна на точка 2 от него.
75. В това отношение, в съответствие с член 58 от Статута на Съда на Европейския съюз, последният проверява, както следва от съдебната практика(36), дали процесуалните нарушения пред Общия съд са засегнали интересите на страната жалбоподател пред Съда.
76. Тази проверка в случая се отнася до въпроса дали, ако Комисията е могла да формулира съображенията си, свързани с невъзможността на Общия съд да вземе предвид възраженията на Pegler относно продължителността на участието му в нарушението, изложени в успоредно разглежданото дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, тези съображения биха могли да повлияят на намаляването на размера на глобата, наложена на Tomkins от Общия съд в обжалваното решение.
77. Според мен на този въпрос трябва да се отговори отрицателно.
78. Както вече отбелязах при анализа на първото основание от жалбата на Комисията, Общият съд правилно — в рамките на упражняване на неограничена компетентност — е могъл да вземе предвид собствените си констатации в Решение по дело Pegler/Комисия, посочено по-горе, относно продължителността на прякото участие на дъщерното дружество в нарушението, за да се произнесе по искането за изменение на Tomkins.
79. Освен това, както беше посочено по-горе при разглеждане на третото основание в жалбата, също без да допуска грешка при прилагане на правото, Общия съд е могъл да констатира, с оглед на специфичните обстоятелства по делото, че отговорността на Tomkins за заплащане на глобата, наложена от Комисията, не може да надхвърля тази на Pegler.
80. Следователно, дори да се предположи, че Комисията е могла да изтъкне посочените правни основания пред Общия съд, тези съображения не биха могли да окажат влияние върху намаляването на размера на глобата, установен в обжалваното решение.
81. При тези условия предлагам петото правно основание от жалбата на Комисията да се отхвърли и жалбата да бъде отхвърлена изцяло, доколкото е насочена към отмяна на точка 2 от диспозитива на обжалваното решение, с която Общият съд намалява глобата, наложена на Tomkins, от 5,25 милиона евро на 4,25 милиона евро, от които 3,4 милиона евро при условията на солидарна отговорност с Pegler.
III – Заключение по жалбата
82. Като извод от всички тези разсъждения, както уточних в точки 30 и 31 от настоящото заключение, според мен второто основание от жалбата на Комисията следва да се приеме и точка 1 от диспозитива на обжалваното решение, с която то отменя член 1 от спорното решение относно периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г. по отношение на Tomkins, да се отмени.
IV – Разглеждане на молбата на Tomkins
83. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд и може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
84. В конкретния случай фазата на производство със сигурност позволява да се постанови окончателно решение. Всъщност само втората част на четвъртото основание от жалбата на Tomkins трябва да бъде разгледана.
85. Както вече посочих, тази част се изчерпва с молба до Общия съд да намали размера на глобата, наложена на Tomkins от Комисията в член 2, буква з) от спорното решение, и следователно тя не би могла да доведе до отмяна на член 1 от това решение, който се отнася до установяване на нарушението от страна на Tomkins.
V – По съдебните разноски
86. Съгласно член 69 от Процедурния правилник, приложим по аналогия в производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
87. След като жалбата на Комисията е основателна само отчасти, считам, че трябва да се приложи член 69, параграф 3 от този регламент и всяка от страните да понесе собствените си разноски за производството пред двете инстанции.
VI – Заключение
88. С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:
„1) Отменя точка 1 от диспозитива на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 март 2011 г. по дело Tomkins/Комисия (Т‑382/06).
2) Отхвърля жалбата в останалата част.
3) Европейската комисия и Tomkins plc понасят направените от тях разноски за производството пред двете инстанции“.