РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
5 април 2017 година(1)
„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 4 — Член 65, параграфи 1 и 2 — Словна марка „LAGUIOLE“ — Искане за обявяване на недействителност, основано на по-ранно право, придобито по силата на националното право — Прилагане на националното право от EUIPO — Роля на съдилищата на Съюза“
По дело C‑598/14 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 22 декември 2014 г.,
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Gilbert Szajner, с местожителство в Сен Мор де Фосе (Франция), за който се явява A. Sam-Simenot, адвокат,
ищец в първоинстанционното производство
Forge de Laguiole SARL, установено в Лагиол (Франция), за което се явява F. Fajgenbaum, адвокат,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal (докладчик), A. Rosas, C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 1 декември 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска отмяна на решение от 21 октомври 2014 г., Szajner/СХВП — Forge de Laguiole (LAGUIOLE) (T‑453/11, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2014:901), с което Общият съд на Европейския съюз частично отменя решението на първи апелативен състав на EUIPO от 1 юни 2011 г. (преписка R 181/2007‑1), постановено в производство за обявяване на недействителност между Forge de Laguiole SARL и г‑н Gilbert Szajner (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 207/2009
2 Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) е кодифициран с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката [на Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1). Членове 8, 52 и 63 от Регламент № 40/94 са възпроизведени, без съществена промяна, в членове 8, 53 и 65 от Регламент № 207/2009.
3 Член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 гласи:
„При възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на [Съюза] или законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак:
а) правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на [ЕС] или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на [ЕС];
б) този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-скорошна марка“.
4 Член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 предвижда:
„Марката на [ЕС] се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение:
[…]
в) когато съществува по-ранно право, както е посочено в член 8, параграф 4 и са изпълнени условията, посочени в същия параграф“.
5 Член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 гласи:
„1. Жалби срещу решенията на апелативните състави могат да се подават пред Съда.
2. Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на Договора [за функционирането на ЕС], на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане[,] или злоупотреба с власт“.
Регламентът за прилагане
6 Правило 37, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“) предвижда:
„Искането до Службата за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на [ЕС] […] съдържа следните данни:
[…]
б) по отношение на основанията, на които се позовава искането:
[…]
iii) в случай на искане по силата на член [53] от [Регламент № 207/2009], описание на правото, на което се основава ис[ка]нето за обявяване на недействителност, и доказателства, че [лицето, което прави това искане] е притежател на по-ранно право, както е посочено в член [53] от [Регламент № 207/2009] или че е упълномощен[о] по силата на приложимото национално законодателство да отстоява това право“.
Френското право
7 Член L. 711‑4 от Code de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост, наричан по-нататък „CPI“) има следния текст:
„За марка не може да се приеме знак, който накърнява по-ранни права, и по-конкретно:
[…]
b) фирмено наименование, ако съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората;
[…]“.
8 Член L. 714‑3 от CPI предвижда:
„Регистрирана марка, която не съответства на разпоредбите на членове L. 711‑1—L. 711‑4, се обявява за недействителна по съдебен ред.
[…]
Единствено притежателят на по-ранно право може да иска обявяване на недействителността на основание член L. 711‑4. Искането му обаче не е допустимо, ако заявката за регистрация на марката е била подадена добросъвестно и той е търпял използването ѝ в продължение на пет години.
Решението за обявяване на недействителността има действие по отношение на всички“.
Предхождащите спора обстоятелства и спорното решение
9 Общият съд обобщава предхождащите спора обстоятелства по следния начин:
„1 […] [Г‑н Szajner] е притежател на словната марка на [ЕС] „LAGUIOLE“, заявена на 20 ноември 2001 г. и регистрирана на 17 януари 2005 г. от [EUIPO] въз основа на Регламент [№ 40/94, кодифициран с Регламент № 207/2009].
2 Стоките и услугите, за които е регистрирана марката „LAGUIOLE“, спадат по-специално […] към класове 8, 14, 16, 18, 20, 21, 28, 34 и 38 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.
[…]
3 На 22 юли 2005 г. […] [Forge de Laguiole SARL] представя искане за обявяване на частична недействителност на марката „LAGUIOLE“ на основание член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент (понастоящем член 53, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009).
4 Искането за обявяване на недействителност се основава на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, използвано от [това дружество] за дейностите „производство и продажба на всякакви ножарски изделия, ножици, подаръци и сувенири — всякакви домакински съдове и прибори за маса“. Според [Forge de Laguiole SARL] съгласно френското право това фирмено наименование, чийто обхват не е само местен, [му] дава право да забрани използването на по-скорошна марка.
5 Искането за обявяване на частична недействителност е насочено срещу всички стоки и услуги, посочени в точка 2 по-горе.
6 С решение от 27 ноември 2006 г. отделът по отмяна на [EUIPO] отхвърля искането за обявяване на недействителност.
7 На 25 януари 2007 г. [Forge de Laguiole SARL] подава до [EUIPO] жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009).
8 С[ъс спорното решение] първи апелативен състав на [EUIPO] уважава частично жалбата и обявява марката „LAGUIOLE“ за недействителна за стоките от класове 8, 14, 16, 18, 20, 21, 28 и 34. Той отхвърля жалбата по отношение на услугите от клас 38.
9 По-специално апелативният състав приема, че съгласно френската съдебна практика фирменото наименование по принцип е защитено за всички дейности, включени в предмета на дейност на дружеството, като обаче защитата е ограничена до действително и конкретно осъществяваните дейности, когато предметът на дейност е неясен или упражняваните дейности не се покриват от него. В случая обаче предметът на дейност на [Forge de Laguiole SARL] бил достатъчно ясен, що се отнася до „производство и продажба на всякакви ножарски изделия, ножици“. Апелативният състав допълва, че дори да се приеме, че формулировката на предмета на дейност „производство и продажба на всякакви подаръци и сувенири — всякакви домакински съдове и прибори за маса“ е неясна, фирменото наименование на жалбоподателя в производството пред него заслужава защита поне в секторите, в които той действително е осъществявал дейност преди подаването на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“.
10 В това отношение апелативният състав приема, че [Forge de Laguiole SARL] е доказало упражняването на търговска дейност преди подаването на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“, що се отнася до търговията със стоки, представляващи „домакински съдове и прибори за маса“ и „принадлежности за дома“, със стоките, свързани с виното, ножиците, с принадлежностите за пушачи, за играчи на голф, за ловци, за свободното време, както и с други аксесоари. За сметка на това [Forge de Laguiole SARL] не било доказало търговска дейност, що се отнася до луксозните стоки и принадлежностите за пътуване, които освен това не са включени в предмета [му] на дейност. Накрая, апелативният състав приема, че с изключение на телекомуникационните услуги, включени в клас 38, всички обозначавани с посочената марка стоки попадат в секторите на дейност на [Forge de Laguiole SARL] или в свързани с тях сектори на дейност.
[…]“.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
10 На 8 август 2011 г. г‑н Szajner подава в секретариата на Общия съд жалба срещу спорното решение, като сочи едно-единствено основание за отмяната му, а именно нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, във връзка с член 8, параграф 4 от този регламент.
11 Общият съд приема, че това единствено основание е налице, и отменя спорното решение в частта, в която апелативният състав на EUIPO е констатирал вероятност от объркване между фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и марката „LAGUIOLE“ за стоки, различни от тези, които съответстват на дейностите, действително осъществявани под въпросното фирмено наименование към датата на заявката за регистрация на оспорваната марка. Той отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
12 По-конкретно, в точки 23—25 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че е допустимо г‑н Szajner да посочи като доказателство за първи път в устното производство решение на френския касационен съд (Cour de cassation) от 10 юли 2012 г. (№ 08‑12.010, наричано по-нататък „решението от 10 юли 2012 г.“), тъй като Общият съд може да провери как EUIPO е приложила член L. 711‑4 от CPI в светлината на решение на национален съд, което е постановено, след като тази служба е приела решението си, и на което се позовава страна в производството.
13 В това отношение Общият съд приема в точки 43—50 от обжалваното съдебно решение, че фирменото наименование се ползва със защита само за „действително осъществяваните от дружеството дейности, а не за изброените в учредителните му документи“, както е постановил в решението си от 10 юли 2012 г. френският касационен съд. Според Общия съд това решение е приложимо при спорове относно прилагането на член L. 711‑4 от CPI, макар да е постановено в различен контекст. Според Общия съд е без значение, че това решение е прието след спорното решение, тъй като само „разяснява спорен правен въпрос“ и при всички положения промените в съдебната практика се прилагат с обратна сила спрямо съществуващите правоотношения.
14 В точка 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че защитата на фирменото наименование „Forge de Laguiole“ обхваща единствено дейностите, действително осъществявани под това наименование към датата на заявката за регистрация на оспорваната марка, тоест към 20 ноември 2001 г.
15 В точка 78 от това решение Общият съд отбелязва, че съгласно практиката на френските съдилища преценката на вероятността от объркване зависи от множество фактори, сред които степента на сходство (визуално, фонетично и концептуално) между разглежданите знаци, степента на сходство между свързаните с тези знаци икономически сектори и повече или по-малко отличителния характер на по-ранния знак.
16 Предвид степента на сходство на конфликтните знаци, от една страна, и на стоките и секторите на дейност на страните, от друга, в точка 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава наличието на вероятност от объркване за „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива; лъжиците; трионите, бръсначите, ножчетата за самобръсначки; кутиите за бръснарски принадлежности; пиличките и малките клещи за нокти, нокторезачките; комплектите за маникюр“ от клас 8, „резачките за хартия“ от клас 16, „тирбушоните; отварачките за бутилки“ и „четките за бръснене, тоалетните чанти“ от клас 21 и „ножчетата за пури“ и „кюретите за почистване на лули“ от клас 34. Той отменя решението на апелативния състав на EUIPO в частта, в която се констатира наличие на такава вероятност по отношение на други стоки.
Исканията на страните
17 EUIPO моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и г‑н Szajner да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
18 Forge de Laguiole SARL (наричано по-нататък „Forge de Laguiole“) моли Съда да уважи всички направени в жалбата на EUIPO искания.
19 Г‑н Szajner моли:
– всички искания и твърдения на EUIPO и Forge de Laguiole да бъдат обявени за недопустими,
– при условията на евентуалност същите да бъдат обявени за неоснователни,
– жалбата да бъде отхвърлена,
– да бъде признато за установено, че няма основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, и
– EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По жалбата
20 EUIPO сочи две основания за обжалване: първото — нарушение на член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009, а второто — нарушение на член 8, параграф 4 от този регламент, във връзка с член L. 711‑4 от CPI.
21 Г‑н Szajner смята, че жалбата на EUIPO и исканията на Forge de Laguiole са недопустими. При условията на евентуалност той поддържа, че твърденията по посочените основания за обжалване трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По допустимостта
22 Г‑н Szajner твърди, че жалбата е недопустима, поради това че EUIPO няма процесуална легитимация. В частност двойното качество на съд и на жалбоподател било в явно противоречие с принципа на независимост, безпристрастност и неутралност на правораздавателните органи, с принципа на оправданите правни очаквания и оттам с правото на справедлив съдебен процес. При всички положения жалбата била недопустима, тъй като, от една страна, обжалваното съдебно решение не засягало пряко интересите на EUIPO и от друга страна, посочените от тази служба във връзка с решението от 10 юли 2012 г. основания за обжалване изменяли предмета на спора.
23 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 172 от Процедурния правилник на Общия съд жалбата до Общия съд против решение на апелативен състав на EUIPO се подава срещу EUIPO в качеството ѝ на ответник. Освен това съгласно член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени, а встъпилите страни, различни от държавите членки и институциите на Съюза, могат да обжалват само ако решението на Общия съд пряко ги засяга.
24 След като в първоинстанционното производство EUIPO е имала качеството на ответник, а не на встъпила страна и исканията ѝ частично са били отхвърлени, процесуалната легитимация и правният ѝ интерес в настоящото производство са неоспорими и тя не трябва изобщо да доказва, че решението на Общия съд я засяга пряко.
25 От гореизложеното следва и че не може да се приеме твърдението на г‑н Szajner, че по някакъв начин EUIPO има „двойно качество на съд и жалбоподател“.
26 На второ място, следва да се припомни, че видно от точка 9 от настоящото решение, страните са спорили по тълкуването на френското право още в проведеното пред апелативния състав на EUIPO производство. Следователно с доводите на EUIPO във връзка с решението от 10 юли 2012 г. не се разширява предметът на спора между страните по производството пред EUIPO.
27 Ето защо направеното от г‑н Szajner възражение за недопустимост на жалбата на EUIPO следва да се отхвърли.
По допустимостта на исканията на Forge de Laguiole
28 Г‑н Szajner оспорва исканията на Forge de Laguiole като недопустими, тъй като с тях, противно на предвиденото в член 174 от Процедурния правилник на Съда, не се цели само пълното или частичното уважаване или отхвърляне на жалбата на EUIPO, а отмяна на обжалваното съдебно решение и поради това те всъщност представляват насрещна жалба, която съгласно член 176 от този правилник е трябвало да бъде подадена с отделен документ.
29 От писмения отговор на Forge de Laguiole ясно личи обаче, че същият е представен в подкрепа на основанията за обжалване, изложени от EUIPO, и че следователно това дружество иска жалбата до Съда да бъде уважена.
30 Ето защо възражението за недопустимост, направено от г‑н Szajner по отношение на исканията на Forge de Laguiole, трябва също да бъде отхвърлено.
По първото основание за обжалване, а именно нарушение на член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009
Доводи на страните
31 По първото основание за обжалване EUIPO, подкрепена в това отношение от Forge de Laguiole, твърди, че като е взел предвид решението от 10 юли 2012 г., въпреки че то е постановено след решението на апелативния състав, Общият съд е излязъл извън обхвата на контрола за законосъобразност, който упражнява по отношение на решенията на апелативния състав на EUIPO.
32 В това отношение EUIPO поддържа, че към датата на постановяване на спорното решение практиката на френските съдилища е определена с решението на френския касационен съд от 21 май 1996 г. (№ 94‑16531, наричано по-нататък „решението от 21 май 1996 г.“), в което, разглеждайки иск за забрана на използването на по-късно регистрирана марка, този съд взел предвид предмета на дейност на ищеца, а не действително осъществяваната от него дейност. Макар в точка 46 от обжалваното съдебно решение да заключава въз основа на решенията, които по-ниските по степен френски съдилища са постановили след решението от 21 май 1996 г., че съдебната практика се е развила в обратен на възприетия от апелативния състав на EUIPO смисъл, Общият съд не посочил тези решения и поради това не изпълнил задължението за мотивиране.
33 Тъй като в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че решението от 10 юли 2012 г. „само по себе си представлява ново обстоятелство“, законосъобразността на спорното решение не трябвало да бъде проверявана с оглед на решението от 10 юли 2012 г., което апелативният състав не могъл да вземе предвид.
34 Г‑н Szajner твърди, че Общият съд правилно е постановил в точки 21—25 от обжалваното съдебно решение, че решението от 10 юли 2012 г. е трябвало да бъде взето предвид като доказателство, още повече след като това решение е било обсъдено в състезателното производство пред Общия съд.
Съображения на Съда
35 Най-напред следва да се припомни, във връзка с разпределението на ролите между лицето, което иска обявяване на недействителност, компетентните органи на EUIPO и Общия съд, първо, че съгласно правило 37 от Регламента за прилагане това лице следва да представи доказателства, че е оправомощено по силата на приложимото национално законодателство да отстоява по-ранно право, защитено съгласно националната правна уредба. Това правило създава за него задължение да представи на EUIPO не само доказателства, че отговаря на изискваните условия съгласно националното законодателство, чието прилагане иска, за да може да забрани използването на марка на ЕС по силата на по-ранно право, но и доказателства, установяващи съдържанието на това законодателство (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 49 и 50 и от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 34).
36 Второ, що се отнася в частност до задълженията на EUIPO, Съдът е постановил, че когато искането за обявяване на недействителност на марка на ЕС е основано на по-ранно право, защитено с норма на националното право, компетентните органи на EUIPO следва, на първо място, да преценят тежестта и значението на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на посочената норма (решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 51 и от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 35). Освен това, тъй като решението на компетентните органи на EUIPO може да лиши притежателя на марката от предоставено му право, предвид последиците на подобно решение е необходимо функциите на органа, който го взема, да не се свеждат просто до валидиране на националното право, така както е представено от лицето, което иска обявяване на недействителност (решение от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 43).
37 Трето, съгласно член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 Общият съд е компетентен да упражнява пълен контрол за законосъобразност върху направената от EUIPO преценка на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на националното право, на чиято защита се позовава (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 52 и от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 36).
38 Освен това, доколкото в конкретния процесуален контекст прилагането на националното право може да лиши притежателя на марка на ЕС от неговото право, абсолютно наложително е Общият съд да може да осъществи ефективен контрол въпреки евентуалните непълноти в документите, представени като доказателство за съответното приложимо национално право. Затова той трябва да може да провери, и то извън представените документи, съдържанието, условията за прилагане и обхвата на правните норми, на които се позовава искащият обявяване на недействителност. Следователно упражняваният от Общия съд съдебен контрол трябва да отговаря на изискванията на принципа на ефективната съдебна защита (решение от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 44).
39 По-нататък, важно е да се подчертае, че упражняваният от EUIPO и Общия съд контрол трябва да бъде осъществен с оглед на изискването да се осигури полезното действие на Регламент № 207/2009, което е да се обезпечи защитата на марката на ЕС (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 40).
40 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, ако Общият съд прилага националното право само така, както е било тълкувано от националните съдилища към датата, на която aпелативният състав на EUIPO е приел решението си, би могло да се стигне до отказ да се регистрира марка на ЕС или до обявяването на такава марка за недействителна, макар към момента, в който Общият съд постановява решението си, приложимата национална правна норма да не предлага основание за това.
41 Подобен резултат би бил в противоречие не само с изискването да се гарантира полезното действие на Регламент № 207/2009, припомнено в точка 39 от настоящото съдебно решение, но и — лишавайки Общия съд от реална възможност ефективно да осъществи споменатия в точки 37 и 38 от настоящото съдебно решение пълен контрол за законосъобразност — с принципа на ефективна съдебна защита.
42 От това следва, че за да прецени предоставената от националното право защита, Общият съд трябва да приложи дадена национална правна норма така, както тя се тълкува от националните съдилища към датата, на която постановява решението си. Следователно той трябва да може да вземе предвид и решение на национален съд, постановено, след като апелативният състав на EUIPO е приел своето решение.
43 Вярно е, че ако вземе предвид решение на национален съд, постановено, след като апелативният състав на EUIPO е приел своето решение, Общият съд може да стигне по отношение на норма от националното право до различна преценка от тази на апелативния състав. Същевременно, доколкото върху направената от въпросния апелативен състав преценка на националното право Общият съд упражнява пълен контрол за законосъобразност, обстоятелството — установено, след като същият апелативен състав е постановил решението си — че това решение се основава на неправилно тълкуване на националното право, не може, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, да бъде пречка да се поправи допуснатата грешка.
44 Този извод не се опровергава от съдебната практика, съгласно която, първо, Общият съд трябва по принцип само да определи, изхождайки от данните, на които се основава решението на апелативния състав на EUIPO, какво решение е трябвало да вземе последният, второ, Общият съд може да отмени или измени оспореното решение само ако към момента на постановяването му е налице някое от основанията за отмяна или за изменение, посочени в член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009, и трето, този съд не може да отмени или измени посоченото решение по причини, възникнали след неговото постановяване (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 71 и 72 и от 26 октомври 2016 г., Westermann Lernspielverlage/EUIPO, C‑482/15 P, EU:C:2016:805, т. 27 и цитираната съдебна практика).
45 Този принцип има широк обхват и в частност забранява на Общия съд да отменя или изменя решението на апелативния състав на EUIPO, като взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, или прилага материалноправни разпоредби, които към датата на посоченото решение все още не са действащи, но за сметка на това не забранява на този съд в производства по спорове във връзка с прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 да взема предвид даденото от националните съдилища ново тълкувание на разгледаната от апелативния състав на EUIPO норма от националното право. Всъщност тази норма от националното право е била част от данните, които този апелативен състав е трябвало да прецени, и прилагането ѝ от последния подлежи съгласно член 65, параграф 2 от този регламент на пълен контрол за законосъобразност от страна на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 36—38).
46 При все това, в съответствие с принципа на състезателност, който е свързан с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Общият съд може да вземе предвид решение на национален съд, постановено след приемането на решението на апелативния състав на EUIPO, ако, както в случая, страните са имали пред Общия съд възможност да представят становище по съответното национално решение (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 52—54).
47 Накрая, във връзка с твърдението за неизпълнение на задължението за мотивиране следва да се констатира, че що се отнася до данните за френското право, взети предвид от Общия съд, в точка 44 от обжалваното съдебно решение този съд се основава, при преценката на решението от 10 юли 2012 г., само на изложеното в това съдебно решение.
48 В точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително констатира, че по-ранната практика на по-ниските по степен френски съдилища, макар да не е последователна, позволява, преди постановяването на решението от 10 юли 2012 г., да се приеме, че защитата на фирменото наименование се ограничава до действително осъществяваните от въпросното дружество дейности, но от точки 43—45 от обжалваното съдебно решение е видно, че този съд основава преценката на законосъобразността на спорното решение не върху тази по-ранна съдебна практика, а преди всичко върху решението от 10 юли 2012 г. и мотивира надлежно тази преценка.
49 Поради това не може да се приеме, че Общият съд не е изпълнил задължението си да мотивира своите решения.
50 От изложените по-горе съображения следва, че първото основание за обжалване не е налице, тъй като, вземайки предвид решението от 10 юли 2012 г., Общият съд не е нарушил член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
По второто основание за обжалване, а именно нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от CPI
51 Във връзка с второто основание за обжалване са изложени две твърдения.
По първото твърдение, а именно че решението от 10 юли 2012 г. е изопачено
– Доводи на страните
52 EUIPO, подкрепена в това отношение от Forge de Laguiole, твърди, че Общият съд е изопачил решението от 10 юли 2012 г.
53 По-конкретно, като отбелязал в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че в решението от 10 юли 2012 г. френският касационен съд не е тълкувал член L. 711‑4 от CPI, и същевременно като приел, че пасажът от това решение, в който се посочва, че „фирменото наименование се ползва със защита само за действително осъществяваните от дружеството дейности, а не за изброените в учредителните му документи“, не съдържа никакво ограничение във формулировката си или във фактическия си или процесуален контекст, от което да може да се заключи, че е приложим само при специфичните обстоятелства на разгледаното дело, и че следователно може да се приложи по аналогия за целите на тълкуването на член L. 711‑4 от CPI, Общият съд придал на решението от 10 юли 2012 г. обхват, какъвто същото очевидно няма. Всъщност според EUIPO в този пасаж от въпросното решение се разглежда дали съответното дружество е заявило марката с цел измама, а не се определя какъв е обхватът на защита на фирменото наименование на това дружество спрямо една по-късна марка. Член L. 711‑4, буква b) от CPI обаче изисквал „прогнозна преценка“ на вероятността от объркване, при която било възможно да се пренебрегнат конкретните условия, при които са използвани конфликтните знаци, включително по-ранното фирмено наименование, тъй като ограничаването на обхвата на защита на фиpменото наименование до конкретно осъществяваните дейности не важало в случаите, когато конфликтът е само евентуален.
54 Forge de Laguiole допълва, че щом като с решението от 10 юли 2012 г. е отхвърлена съответната жалба, тоест е потвърдено въззивното решение, то няма как да е принципно решение съгласно френското право.
55 Според г‑н Szajner гледището на EUIPO, че решението от 10 юли 2012 г. се отнася само до случаите на заявяване на марка с цел измама, е в противоречие както с предхождащата това решение съдебна практика, така и с тълкуването, дадено му във френската доктрина, която била единодушна по въпроса за общата приложимост на въпросното решение.
– Съображения на Съда
56 Като начало следва да се припомни, че що се отнася до извършваната в производството по обжалване проверка на направените от Общия съд констатации по отношение на приложимото национално право, Съдът е компетентен да прецени, на първо място, дали предвид документите и другите материали, които са били представени на Общия съд, същият не е изопачил текста на съответните национални разпоредби или съдържанието на отнасящата се до тях национална съдебна практика, или още свързаните с тях становища в доктрината, на следващо място, дали с оглед на тези доказателства Общият съд не е направил констатации, които явно противоречат на тяхното съдържание, и накрая, дали при разглеждането на съвкупността от доказателства Общият съд не е придал на някое от тях — за да установи съдържанието на разглежданото национално законодателство — значение, което то няма предвид останалите доказателства, стига това да следва явно от материалите по делото (решение от 5 юли 2011 г., Edwin/OHMI, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 53).
57 Следователно Съдът трябва да провери дали доводите на EUIPO се отнасят до грешки, допуснати от Общия съд при неговите констатации във връзка с разглежданото национално законодателство, които подлежат на контрол от страна на Съда по посочените в предходната точка от настоящото решение съображения (вж. в този смисъл решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 54).
58 В случая Общият съд констатира в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че решението от 10 юли 2012 г. е постановено не по иск на основание член L. 711‑4 от CPI, а по иск за обявяване на марка, заявена с цел измама, за недействителна и по искане, основано на твърдение за нелоялна конкуренция.
59 Както Общият съд отбелязва също в споменатата точка, нищо в решението от 10 юли 2012 не сочи, че френският касационен съд е искал да ограничи валидността на изводите си относно обхвата на защитата на фирмено наименование, така че те да важат само за конкретните обстоятелства в основата на това решение. Обратно, френският касационен съд формулира тези изводи във връзка с отхвърлянето на първото основание за обжалване, а именно нарушение на член L. 711‑4, буква b) от CPI. Поради това не може да бъде приет доводът на EUIPO, че въпросните изводи не са от значение за прилагането на тази разпоредба.
60 Освен това EUIPO твърди, че френският касационен съд е взел предвид действително осъществяваните от притежателя на фирмено наименование дейности, за да се произнесе по второто основание за обжалване, изтъкнато пред него във връзка с нелоялната конкуренция, което предполагало наличието на реална конкуренция между съответните предприятия.
61 От текста на решението от 10 юли 2012 г. обаче ясно личи, от една страна, че констатацията, че „фирменото наименование се ползва със защита само за действително осъществяваните от дружеството дейности, а не за изброените в учредителните му документи“, е направена при преценката на първото основание за обжалване, тоест във връзка с твърдението, че марката, предмет на делото, по което е постановено това решение, е заявена с цел измама, и от друга страна, че при преценката и на това първо основание за обжалване, и на второто основание за обжалване, отнасящо се до искане, основано на твърдение за нелоялна конкуренция, френският касационен съд взема предвид действително осъществяваните от съответното дружество дейности.
62 С оглед на тези съображения не е очевидно, че Общият съд е изопачил решението от 10 юли 2012 г.
63 Доводът на Forge de Laguiole, че въпросното решение не е „принципно“ решение, не опровергава този извод. Всъщност предвид припомнените в точки 56 и 57 от настоящото съдебно решение начала, от които се ръководи Съдът при проверката на констатациите, направени от Общия съд във връзка с приложимото национално право, и доколкото Съдът не следва да преценява дали решението от 10 юли 2012 г. представлява „принципно“ решение, достатъчно е да се констатира, че като го е взел предвид, Общият съд не се е произнесъл в явно противоречие с обхвата му.
64 Поради това първото твърдение по второто основание за обжалване следва да се отхвърли.
По второто твърдение, а именно че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като при определянето на секторите на дейност на Forge de Laguiole е взел предвид само естеството на стоките
– Доводи на страните
65 EUIPO, подкрепена в това отношение от Forge de Laguiole, оспорва критериите, на които се е основал Общият съд, за да определи секторите на дейност на това дружество. В това отношение EUIPO поддържа, че макар в точка 32 от обжалваното съдебно решение да е приел, че отговорът на въпроса дали и евентуално доколко фирменото наименование на Forge de Laguiole му позволява да забрани на г‑н Szajner използването на марката „LAGUIOLE“, зависи само от френското право, Общият съд определил обхвата на защита на фирменото наименование, позовавайки се в точка 63 от обжалваното съдебно решение единствено на собствената си практика, а именно решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR) (T‑256/04, EU:T:2007:46), отнасяща се до използването на по-ранни марки, която приложил по аналогия за целите на тълкуването на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, съответстващ на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
66 Следователно Общият съд определил въпросните сектори на дейност единствено по критерия за естеството на стоките и така допуснал грешка при прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, тълкуван във връзка с член L. 711‑4 от CPI. Всъщност EUIPO поддържа, че при определянето на тези сектори на дейност по смисъла на френското право е трябвало да бъдат взети предвид също и предназначението и употребата на стоките, продавани от притежателя на по-ранното фирмено наименование.
67 Г‑н Szajner изтъква, че Общият съд правилно е преценил сходството на разглежданите стоки, като се е основал на тяхното естество и едновременно с това на тяхното предназначение и употреба.
– Съображения на Съда
68 Най-напред следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 78 от заключението си, че при анализа на осъществяваните от Forge de Laguiole дейности Общият съд изобщо не прилага практиката си общо и по аналогия. Така той цитира практиката си относно използването на по-ранни марки единствено в точка 63 от обжалваното съдебно решение, за да поясни констатацията си, че продажбата на вилици позволява да се установи дейност не в целия сектор на „домакинските съдове и приборите за маса“, а само в областта на „приборите за хранене“.
69 По-нататък, следва да се отбележи, че Общият съд несъмнено не е посочил изрично и отнапред критериите, по които трябва да бъдат определяни действително осъществяваните от Forge de Laguiole дейности, и в точка 81 от обжалваното съдебно решение е цитирал практиката на френските съдилища, на която се позовават страните, само във връзка с преценката на вероятността от объркване.
70 От обжалваното съдебно решение ясно личи обаче, че когато в точки 54—74 от него преценява тези дейности, Общият съд изрично се позовава не само на естеството на съответните стоки, но и на тяхното предназначение, употреба, потребители и канали за разпространение.
71 Следователно доводите на EUIPO и Forge de Laguiole почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.
72 Поради това второто твърдение, изложено във връзка с второто основание за обжалване, също трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
73 От всички изложени по-горе съображения следва, че подадената жалба е неоснователна и поради това трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
74 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим по силата на член 184, параграф 1 от същия към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като г‑н Szajner е направил искане за осъждането на EUIPO и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
75 Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник Forge de Laguiole, встъпила страна в настоящото производство, следва да бъде осъдено да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да заплати съдебните разноски.
3) Forge de Laguiole SARL понася направените от него съдебни разноски.
Подписи