РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
7 юли 2011 година(*)
„Външни отношения — Споразумения за асоцииране — Национална правна уредба, която не допуска вписване на български граждани в регистъра на младшите адвокати преди присъединяването на Република България към Европейския съюз — Съвместимост на такава правна уредба със забраната за всяка дискриминация, основана на гражданство, що се отнася до условията на труд, предвидена в Споразумението за асоцииране ЕО—България“
По дело C‑101/10
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС, от Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission (Австрия) с акт от 18 януари 2010 г., постъпил в Съда на 23 февруари 2010 г., в рамките на производство по дело
Генчо Павлов,
Gregor Famira
срещу
Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н J.-C. Bonichot, председател на състав, г‑н L. Bay Larsen (докладчик), г‑жа C. Toader, г‑жа A. Prechal и г‑н E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,
секретар: г‑н K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 януари 2011 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Павлов и г‑н Famira, от адв. R. Keisler и адв. S. Werinos, Rechtsanwälte,
– за австрийското правителство, от г‑н E. Riedl и г‑н G. Holley, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑н F. Erlbacher и г‑н G. Braun, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 март 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 38, параграф 1, първо тире от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, сключено и одобрено от името на Общностите с Решение 94/908/ЕОВС, ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 19 декември 1994 година (OВ L 358, стp. 1, обн. ДВ. бр. 61 от 7 юли 1995 г., изм. ДВ. бр. 54 от 1 юли 2005 г., наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране с Република България“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Павлов, български гражданин, и г‑н Famira, адвокат във Виена, и Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien (адвокатски съвет на адвокатска колегия, Виена) по повод отказа на последния да уважи искането, от една страна, за вписване г‑н Павлов в регистъра на младшите адвокати, и от друга страна, за издаване на удостоверение на последния за представителство пред съд.
Правна уредба
Правото на Съюза
Споразумението за асоцииране с Република България
3 Член 7, параграф 1 от Споразумението за асоцииране с Република България предвижда, че „[а]социирането включва преходен период с максимална продължителност 10 години, разделен на два последователни етапа, всеки от които продължава по принцип 5 години. Първият етап започва с влизането на споразумението в сила“. Това споразумение за асоцииране влиза в сила на 1 февруари 1995 г.
4 Член 38, параграф 1 от Споразумението за асоцииране с Република България, който се съдържа в част IV, озаглавена „Движение на работници, установяване, предоставяне на услуги“, раздел I, посветен на движението на работниците, предвижда:
„В зависимост от условията и формите, прилагани във всяка [държава] членка:
– третирането, предоставено на работници — български граждани, законно наети на територията на [държавата] членка, ще бъде свободно от каквато и да е дискриминация на основата на гражданство по отношение на условия[та на труд], заплащане или [уволнение] в сравнение с нейните собствени граждани,
[…]“.
5 Член 42, параграф 1 от Споразумението за асоцииране с Република България предвижда:
„1. Вземайки предвид ситуацията на пазарите на работна сила в [държавата] членка в съответствие с нейното законодателство и при спазване на действащите в съответната държава членки правила в областта на движението на работници:
– съществуващите улеснения за достъп при наемане на български работници, предоставени от [държави] членки по двустранни споразумения, следва да бъдат запазени и по възможност подобрени;
– останалите [държави] членки ще разглеждат благоприятно възможността да сключат подобни споразумения“.
6 Член 45, параграф 1 от същото споразумение за асоцииране, който се съдържа в част IV, раздел II, озаглавен „Установяване“, предвижда:
„[в]сяка [държава] членка ще предостави от влизане в сила на споразумението за установяване на български [дружества] и граждани и за извършването на дейности от български [дружества] и граждани, установени на нейната територия, третиране, не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си [дружества] и граждани, с изключение на областите, посочени в приложение ХVа“.
7 Член 47 от същото споразумение за асоцииране, който се съдържа в посочения раздел II, предвижда:
„[с] цел да се улесни предприемането и осъществяването на [регулирани] професионални дейности от гражданите на Общността и гражданите на България, съответно в България и в Общността, Съветът за асоцииране ще проучи какви стъпки е необходимо да бъдат предприети за взаимно признаване на квалификацията. Той може да предприеме всички необходими мерки за тази цел“.
8 Член 59, параграф 1 от посоченото споразумение за асоцииране, който се съдържа в част IV, раздел IV, озаглавен „Общи разпоредби, предвижда:
„За целите на част IV от това споразумение нищо в него няма да попречи на страните да прилагат своите закони и подзаконови актове, отнасящи се до влизане, престой, работа, условия на труд и установяване от физически лица и предоставяне на услуги, при положение че в този случай те не ги прилагат по начин, обезсилващ или нарушаващ ползите, произтичащи за всяка от страните от условията на някоя конкретна разпоредба на споразумението. […]“.
Национална правна уредба
9 Разпоредбите, които регламентират упражняването и достъпа до адвокатската професия, се съдържат съответно в Закона за изпита за достъп до адвокатската професия (Rechtsanwaltsprüfungsgesetz, BGB l. 556/1985, в редакцията му, публикувана в BGBl. 71/1999, приложима към този спор, наричан по-нататък „RAPG“) и в австрийския правилник за адвокатската професия (Österreichische Rechtsanwaltsordnung, RGBl. 96/1868, в редакцията му, публикувана в BGBl. 128/2004, приложима към спора по главното производство, наричан по-нататък „RAO“).
RAPG
10 Разпоредбите на RAPG, които са релевантни предвид спора по главното производство, гласят следното:
„Член 1
Изпитът за достъп до адвокатската професия има за цел да бъдат доказани способностите и знанията на кандидата, необходими за упражняването на адвокатската професия, и по-специално неговото умение да завежда и да се явява по дела от публичен и частен характер, възложени на адвокат, както и способността му да изготвя правни документи и правни становища и да представя структурирано писмено и устно изложение на правни и фактически обстоятелства.
Член 2
1) Изпитът за адвокати може да бъде положен след придобиване на докторска степен по право („Doktorat der Rechte“) или за дипломираните с Diplomstudium по смисъла на Закона от 2 март 1978 г. […] за юридическото образование — на степен Magisterium der Rechtswissenschaften и практически стаж с продължителност от 3 години, от които поне 9 месеца в юрисдикция и 2 години при адвокат.
[…]“.
RAO
11 Разпоредбите на RAO, които са релевантни предвид спора по главното производство, гласят следното:
„Член 1
1) За упражняването на адвокатска професия [в Австрия] не се изисква назначаване от орган, а само представяне на доказателства, че са спазени следните изисквания, както и вписване в регистъра на адвокатите (членове 5 и 5a).
[…]
2) Тези условия са следните:
a) австрийско гражданство;
[…]
d) практически стаж съгласно условията и продължителността, предвидени в закона;
e) успешно положен изпит за достъп до адвокатската професия;
[…]
3) Гражданството на държава членка на Европейския съюз или на друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, се счита за еквивалентно на австрийско гражданство.
Член 2
1) Практическият стаж, който се изисква, за да се упражнява адвокатската професия, се състои в юридическа дейност в юрисдикция или прокуратура и при адвокат. […] Практическият стаж при адвокат се зачита само ако тази дейност се осъществява като основна професионална дейност, без да се възпрепятства от друго професионално занятие […]
2) Практическият стаж по смисъла на параграф 1 трябва да е с продължителност от пет години, от които поне девет месеца в юрисдикция или прокуратура и поне три години при адвокат в Австрия.
[…]
Член 15
1) Когато законът изисква представителство от адвокат, адвокатът може пред всяка юрисдикция или административен орган да бъде представляван на своя отговорност от друго лице, включително и от младши адвокат, който е упълномощен да го представлява и който провежда стажа си при него; младшият адвокат обаче няма право да подписва документи до юрисдикции или административни органи.
2) Младшият адвокат има право да представлява адвокат, ако е положил успешно изпита за достъп до адвокатската професия. […]
3) Когато законът не изисква представителство от адвокат, адвокатът може пред всяка юрисдикция или административен орган да бъде представляван на своя отговорност от младши адвокат, който провежда стажа си при него; младшият адвокат обаче няма право да подписва документи до юрисдикции или административни органи.
4) На младши адвокат, който провежда стаж при адвокат, адвокатският съвет е длъжен да издаде удостоверения, в които да посочи правото му да се субституира в правата и задълженията на този адвокат по смисъла на параграф 2 [„große Legitimationsurkunde“] или правото му да представлява същия по смисъла на параграф 3 [„kleine Legitimationsurkunde“].
[…]
Член 30
1) За да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати, при започване на стажа си при адвокат младшият адвокат трябва да уведоми [адвокатския] съвет и да представи доказателства за австрийското си гражданство и за спазването на останалите изисквания за допускане до стаж в юрисдикция, като за начало на стажа му се счита датата на посоченото уведомяване.
[…]
4) Отказът за вписване в регистъра на младшите адвокати, отписването от този регистър и отказът да се признае стажът при адвокат подлежат на обжалване пред Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission [Висш адвокатски съвет и дисциплинарния съд на адвокатската колегия] […]
5) Гражданство на държава членка на Европейския съюз, на друга държава членка, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария се счита за еквивалентно на австрийското гражданство“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
12 Г‑н Павлов завършва висше юридическо образование във Виена през 2002 г. От 2004 г. той е нает на платена служба в кантората на г‑н Famira, установен във Виена адвокат. Г‑н Павлов има австрийско разрешително за пребиваване и разрешение за установяване по смисъла на австрийското законодателство, които му дават възможност да постъпва на работа, която да упражнява на цялата австрийска територия. Г‑н Famira има разрешително, издадено от службата по заетостта, което му дава право да наеме г‑н Павлов като младши адвокат на платена служба за периода от 1 януари до 31 декември 2004 г.
13 С молба от 2 януари 2004 г. г‑н Famira и г‑н Павлов искат г‑н Павлов да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати. Едновременно с това те искат и да му бъде издадено удостоверение за представителство пред съд („kleine Legitimationsurkunde“) на основание член 15, параграф 3 от RAO.
14 С решение от 6 април 2004 г. втора секция на Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien отхвърля тази молба с мотива, че г‑н Павлов не отговаря на условието за гражданство по член 30, параграфи 1 и 5 от RAO. На 15 юни 2004 г. пленумът на Ausschuss отхвърля подадената срещу това решение жалба.
15 С решение от 1 август 2006 г. Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission отхвърля жалбата на г‑н Павлов и г‑н Famira срещу решението от 15 юни 2004 г., тъй като приема, че адвокатската професия е регулирана професия и в обхвата на тази регламентация попадат и младшите адвокати. Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission постановява, че Споразумението за асоцииране с Република България забранява само дискриминацията по отношение на условията на труд, но що се отнася до достъпа до регулираните професии, сключилите това споразумение държави запазват възможността си да въвеждат ограничения.
16 На 8 октомври 2007 г. Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) отменя решението от 1 август 2006 г. и връща случая на Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission за ново разглеждане, тъй като последният не е отправил до Съда на Европейския съюз преюдициален въпрос относно тълкуването на съответните разпоредби от Споразумението за асоцииране, и по този начин е нарушил гарантираното от националната конституция право на жалбоподателите на защита пред компетентен съд.
17 С определение от 17 април 2008 г. Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission отменя решенията на Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien от 6 април и 15 юни 2004 г. предвид промяната в правното положение след присъединяването на Република България към Съюза на 1 януари 2007 г. Като приема, че след тази дата са изпълнени условията, предвидени в член 30, параграфи 1 и 5 от RAO, той връща делото на Ausschuss, за да се произнесе отново след допълнително събиране на доказателства.
18 На 2 юли 2009 г. Verfassungsgerichtshof отменя определението от 17 април 2008 г. с мотива, че присъединяването на Република България към Съюза с нищо не е променило факта, че за г‑н Павлов е релевантен периодът от 2004 г. до 2006 г., тъй като, от една страна, той може да положи изпита за достъп до адвокатска професия само ако има поне две години практически стаж при адвокат, и от друга страна, за да се впише в регистъра на адвокатите, е необходимо да докаже поне три години практически стаж при адвокат. Ето защо, за да се изясни въпросът относно периода от 2004 г. до 2006 г., съгласно решението от 8 октомври 2007 г. на същата юрисдикция би трябвало Съдът да бъде сезиран с преюдициално запитване относно тълкуването на член 38 от Споразумението за асоцииране с Република България.
19 При тези условия Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябвало ли е член 38, параграф 1 от [Споразумението за асоцииране на Република България] да се приложи непосредствено в периода от 2 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г. в рамките на процедура по вписване на български гражданин в регистъра на младшите адвокати?
При положителен отговор на първия въпрос:
2) Допуска ли член 38, параграф 1 от [Споразумението за асоцииране с Република България], от една страна, член 30, параграфи 1 и 5 [от RAO] — който наред с другите условия за вписване изисква да се представят доказателства за австрийско гражданство или за гражданство, което се счита за еквивалентно на него — да бъде приложен по отношение на молба за вписване в регистъра на австрийските младши адвокати и за издаване на удостоверение за представителство пред съд по смисъла на член 15, параграф 3 [от RAO], подадена на 2 януари 2004 г. от български гражданин, нает на работа от австрийски адвокат, и от друга страна, тази молба да се отхвърли само въз основа на гражданството, независимо че другите условия са изпълнени и че молителят е разполагал с разрешение за установяване и разрешително за работа?“.
По преюдициалните въпроси
20 С тези два въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество пита дали принципът за недопускане на дискриминация, прогласен в член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България, допуска преди присъединяването на тази държава към Съюза правна уредба на държава членка като тази по член 30, параграфи 1 и 5 от RAO, по силата на която поради наложено от тази правна уредба условие, свързано с гражданството, български гражданин не може да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати нито пък, в резултат на това, да му бъде издадено удостоверение за представителство пред съд.
21 От текста на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България следва, че въведената с тази разпоредба забрана не допуска възможност спрямо заинтересованото лице, вече законно наето, да бъде провеждана основана на гражданството дискриминация, що се отнася до неговите условия на труд, заплащане или уволнение.
22 В това отношение г‑н Павлов поддържа, че вписването в регистъра на младшите адвокати се отнася до условията на труд за тази професия и че основаният на гражданството отказ да бъде вписан в посочения регистър, който му е противопоставен в приложение на член 30, параграфи 1 и 5 от RAO, поради това представлява дискриминация, забранена от член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България.
23 От информацията, предоставена на Съда от запитващата юрисдикция, следва, че според разглежданото в главното производство национално законодателство достъпът до практически стаж по необходимост е свързан с вписване в регистъра на младшите адвокати и че следователно това вписване представлява необходимо условие за достъп до адвокатски стаж. Преди да бъде вписано в посочения регистър, заинтересованото лице може да работи правомерно само като юрист, но не и като младши адвокат.
24 Следва да се добави, че извършваните от един младши адвокат дейности, които, какъвто е разглежданият в главното производство случай, могат да бъдат упражнявани и в рамките на трудово правоотношение, представлява и практическата част от обучението, необходимо за достъп до регулираната адвокатска професия (вж. в този смисъл Решение от 13 ноември 2003 г. по дело Morgenbesser, C‑313/01, Recueil, стp. I‑13467, точка 51).
25 Ето защо от това следва изводът, че посоченото вписване в регистъра на младшите адвокати представлява условие за достъп до разглежданата в главното производство регулирана адвокатска професия.
26 При това положение е важно да се установи дали забраната за основана на гражданството дискриминация, въведена с член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България, обхваща и разглежданите в главното производство правила за достъп до регулираната адвокатска професия.
27 Следва да се отбележи, че Споразумението за асоцииране с Република България не съдържа данни, които позволяват от член 38, параграф 1, първо тире от това споразумение или от други негови разпоредби да се изведе воля на договарящите се страни да премахнат всяка дискриминация, основана на гражданството, по отношение на достъпа на български граждани до регулираните професии. По-нататък във връзка с това е важно да се има предвид обстоятелството, че тази разпоредба е включена в част ІV, раздел І от посоченото споразумение, озаглавен „Движение на работници“, докато същото споразумение посочва регулираните професии в член 47 от него, който се съдържа в част ІІ от това споразумение, посветена на установяването, и който разглежда достъпа до регулираните професии, без да въвежда в това отношение задължение за недопускане на дискриминация, основана на гражданството.
28 От това следва, че принципът на недопускане на дискриминация, прогласен в член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България, трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до национални правила за достъп до регулираната адвокатска професия като разглежданите в главното производство. Ето защо не би могло да се счита, че вписването в регистъра на младшите адвокати, което, както бе посочено в точка 25 от настоящото решение, е условие за достъп до регулираната адвокатска професия, представлява условие за работа по смисъла на посочения член 38, параграф 1, първо тире.
29 Що се отнася до разрешителното за пребиваване и разрешителното за установяване, за които г‑н Павлов посочва, че му дават достъп до адвокатски стаж, достатъчно е да се приеме, че запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери дали тези разрешителни, издадени от приемащата държава членка, съгласно националното законодателство представляват решения, които имат такъв обхват и които сами по себе си дават достъп до адвокатската професия.
30 От гореизложените съображения следва, че на поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се отговори, че принципът на недопускане на дискриминация, прогласен в член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България, трябва да се тълкува в смисъл, че преди присъединяването на последната към Съюза този принцип допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 30, параграфи 1 и 5 от RAO, в редакцията му, приложима към спора по главното производство, по силата на която поради наложено от тази правна уредба условие, свързано с гражданство, български гражданин не може да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати нито, в резултат на това, да му бъде издадено удостоверение за представителство пред съд.
По съдебните разноски
31 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Принципът на недопускане на дискриминация, прогласен в член 38, параграф 1, първо тире от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, сключено и одобрено от името на Общностите с Решение 94/908/ЕОВС, ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 19 декември 1994 година, трябва да се тълкува в смисъл, че преди присъединяването на Република България към Европейския съюз този принцип допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 30, параграфи 1 и 5 от австрийския правилник за адвокатската професия (Österreichische Rechtsanwaltsordnung), в редакцията му, приложима към спора по главното производство, по силата на която поради наложено от тази правна уредба условие, свързано с гражданство, български гражданин не може да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати нито, в резултат на това, да му бъде издадено удостоверение за представителство пред съд.
Подписи