Съединени дела T-225/06, T-255/06, T-257/06 и T-309/06
Budějovický Budvar, národní podnik
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявки за словна и фигуративна марка на Общността „BUD“ — Наименования „bud“ — Относителни основания за отказ — Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Знак, който дава на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Знак, който дава на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95 на Комисията)
3. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Служебна проверка на фактите
(член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия
(член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4, както и член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 22 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
6. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Знак, който дава на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
7. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Служебна проверка на фактите
(член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)
1. Член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността е бил нарушен от апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), който приема поради обявяването по решение на френска юрисдикция за недействителни на последиците на наименованието за произход „BUD“, регистрирано за бира по Лисабонската спогодба в Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), че възражението, направено срещу словния и фигуративния знак „BUD“, за които е заявено регистриране на марка на Общността за стоки, попадащи в класове 16, 21, 25 и 32 и съответно 32, 33, 35, 38, 41 и 42 по смисъла на Ницската спогодба, не може да се приеме въз основа на право, „представяно като наименование за произход“, което обаче фактически „не е такова“, при положение че посоченото решение е обжалвано по въззивен ред, като това обжалване има суспензивно действие.
При положение че във Франция последиците на наименованието за произход „bud“ не са окончателно обявени за недействителни, апелативният състав е трябвало да вземе предвид съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относимото национално законодателство и регистрацията, направена по Лисабонската спогодба, без да може да поставя под въпрос обстоятелството, че посоченото по-ранно право съставлява „наименование за произход“.
(вж. точки 83, 87 и 90)
2. Както произтича от пето съображение от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, правото на Общността относно марките не заменя законодателството на държавите членки относно марките. Въз основа на това Първоинстанционният съд приема, че действителността на национална марка не може да се поставя под въпрос в рамките на процедура по регистрация на марка на Общността.
От това следва, че системата, създадена от Регламент № 40/94, предполага Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да вземе предвид съществуването на по-ранни права, закриляни на национално равнище. В този смисъл член 8, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 определя, че титулярът на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голямо значение от местното и с действие в държава членка, може да възрази при определени от него условия срещу регистрирането на марка на Общността. За да осигури тази закрила, член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 посочва именно „законодателството на държавата членка, което регламентира“ посоченото по-ранно право.
При положение че в договаряща страна по Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация последиците на наименование за произход не са окончателно обявени за недействителни, Службата трябва да вземе предвид съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относимото национално законодателство и регистрацията, направена по Лисабонската спогодба, без да може да поставя под въпрос обстоятелството, че посоченото по-ранно право съставлява „наименование за произход“.
Ако Службата изпитва сериозни съмнения относно квалификацията като „наименование за произход“ на по-ранното право, а следователно и относно закрилата, която следва да му се предостави по посоченото национално законодателство, когато именно този въпрос е предмет на съдебно производство в разглежданата договаряща страна, Службата има възможност съгласно правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността да спре процедурата по възражение в очакване на окончателното решение в това отношение.
(вж. точки 88—91)
3. От текста на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността личи, че Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) може да пренебрегне фактите, които страните не са посочили или доказателствата, които те не са представили навреме. От този текст произтича, че по общо правило и при липса на разпоредба в обратния смисъл излагането на факти и представянето на доказателства от страните е възможно след изтичане на предвидените за това срокове съгласно разпоредбите на Регламент № 40/94 и в никакъв случай не е забранено Службата да вземе предвид такива късно посочени или представени факти и доказателства.
(вж. точка 153)
4. Член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността позволява да се направи възражение срещу заявка за марка на Общността въз основа на нерегистрирана марка или на друг знак, използван(а) в процеса на търговия с по-голямо значение от местното.
Целта и условията, свързани с доказване на реалното използване на по-ранната марка по смисъла на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94, се различават от тези, свързани с доказването на използването в процеса на търговия на посочения в член 8, параграф 4 от споменатия регламент знак, по-специално когато става дума за регистрирано по Лисабонската спогодба или закриляно по двустранен договор наименование за произход.
В рамките на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 някои знаци могат и да не загубят свързаните с тях права, и то въпреки обстоятелството, че не са предмет на „реално“ използване. Регистрирано по Лисабонската спогодба наименование за произход няма да се счита за родово, докато се намира под закрила като наименование за произход в страната на произхода. Освен това закрилата, предоставена на наименованието за произход, се осигурява, без да е необходимо да се извършва подновяване (член 6 и член 7, параграф 1 от Лисабонската спогодба). Това все пак не означава, че посоченият по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 знак може и да не се използва. Възразяващият обаче може да се ограничи да установи, че използването на разглеждания знак се прави в рамките на стопански операции, насочени към реализиране на икономическа изгода, без обаче да доказва реално използване на посочения знак по смисъла и съгласно условията, определени в член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 и правило 22 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94. Обратното тълкуване би довело върху знаците по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 да надвиснат условията, конкретно свързани с марките и обхвата на тяхната защита. Освен това за разлика от член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 възразяващият трябва да установи също съгласно член 8, параграф 4, че разглежданият знак му дава право да забрани използването на по-късна марка съгласно законодателството на съответната държава членка.
От текста на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 обаче не произтича, че разглежданият знак трябва да е предмет на използване на територията, чието право се посочва в подкрепа на закрилата на споменатия знак. Знаците по посочения член могат да са предмет на закрила в конкретна територия, макар да не са били предмет на използване в нея, а само в друга територия.
Следва да се провери дали представените от възразяващия елементи по време на административното производство отразяват използването на разглежданите знаци в контекста на стопански операции, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не от частен характер, и то независимо коя е територията, засегната от това използване.
Накрая, съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 възражението се основава на знак, „използван“ в процеса на търговия. От тази разпоредба не произтича, че възразяващият трябва да установи използване на разглеждания знак преди заявката за марка на Общността. Може най-много да се изисква подобно на по-ранните марки — и то за да се избегнат случаите на използване на по-ранното право, предизвикани единствено от процедура по възражение — разглежданият знак да е бил използван преди публикуването на заявката за марка в Бюлетина на марките на Общността.
(вж. точки 163 и 166—169)
5. Член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността позволява да се направи възражение срещу заявка за марка на Общността въз основа на нерегистрирана марка или на друг знак, използван(а) в процеса на търговия с по-голямо значение от местното.
От прочита на текста на посочения член обаче може да се приеме, че тази разпоредба се отнася до значението на разглеждания знак, а не на неговото използване. Значението на разглеждания знак съвпада съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 с географския обхват на неговата закрила. Той трябва да бъде по-голям от местния. В такъв случай възражението срещу заявка за марка на Общността не би могло да се приеме. Член 107, озаглавен „Предходни права, приложими в определени места“, от Регламент № 40/94 впрочем уточнява, че „[титулярът] на по-ранно право, което се прилага единствено в определено място, може да се противопостави на използването на марката на Общността на територията, където неговото право е защитено, доколкото законодателството на съответната държава членка позволява това“. Следователно значението на правото е тясно свързано с територията, в която то се закриля.
(вж. точка 180)
6. Член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността позволява да се направи възражение срещу заявка за марка на Общността въз основа на нерегистрирана марка или на друг знак, използван(а) в процеса на търговия с по-голямо значение от местното.
Съгласно посочения член в съответствие с общностното право или законодателството на държавата членка, приложимо за посочения знак, той трябва да предоставя на титуляра си правото да забрани използването на по-късна марка. Тъй като член 8 от Регламент № 40/94 е посветен на относителните основания за отказ и предвид член 74 от същия регламент тежестта на доказване, че разглежданият знак дава правото да се забрани използването на по-късна марка, се носи от възразяващия пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни).
В този контекст по-специално следва да се вземе предвид посочената национална правна уредба и постановените в съответната държава членка съдебни решения. Възразяващият трябва да установи на тази основа, че разглежданият знак попада в приложното поле на посоченото законодателство на държавата членка и че то би дало възможност да се забрани използването на по-късна марка. В контекста на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 установяването от страна на възразяващия следва да се разположи в перспективата на заявената за регистрация марка на Общността.
(вж. точки 184, 185 и 187)
7. Съгласно член 74 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността „в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на Службата се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, предоставени от страните, и търсеното решение“.
Това ограничаване на фактическата основа на прегледа, извършен от Службата, не изключва в него да се вземат предвид освен фактите, изрично изтъквани от страните в процедурата по възражение, и общоизвестни факти, т.е. такива, които е възможно да са известни на всяко лице или могат да станат известни от общодостъпни източници.
(вж. точки 96 и 193)