РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (шести състав)
18 ноември 2009 година(*)
„Държавни помощи — Селско стопанство — Схема за помощи за програми за качество в областта на хранително-вкусовата и преработвателна промишленост в Австрия — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Качество на заинтересована страна — Защита на процесуални права — Допустимост — Сериозни затруднения — Насоки за държавните помощи за реклама“
По дело T‑375/04
Scheucher-Fleisch GmbH, установено в Ungerdorf (Австрия),
Tauernfleisch Vertriebs GmbH, установено в Flattach (Австрия),
Wech-Kärntner Truthahnverarbeitung GmbH, установено в Glanegg (Австрия),
Wech-Geflügel GmbH, установено в Sankt Andrä (Австрия),
Johann Zsifkovics, установено във Виена (Австрия),
представлявани от адв. J. Hofer и адв. T. Humer, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н V. Kreuschitz и г‑жа A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2004) 2037 окончателен на Комисията от 30 юни 2004 година относно държавни помощи NN 34A/2000 за програми за качество и етикети „AMA-Biozeichen“ и „AMA-Gütesiegel“ в Австрия,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (шести състав),
състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij, председател, г‑н V. Vadapalas (докладчик) и г‑н L. Truchot, съдии,
секретар: г‑жа T. Weiler, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 февруари 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства в основата на спора
1 Жалбоподателите Scheucher-Fleisch GmbH, Tauernfleisch Vertriebs GmbH, Wech-Kärntner Truthahnverarbeitung GmbH, Wech-Geflügel GmbH и Johann Zsifkovics, както и Grandits GmbH, са пет дружества с ограничена отговорност и едно еднолично дружество по австрийското право, специализирани в клане и разфасоване на животни.
2 През 1992 г. Република Австрия приема Bundesgesetz über die Errichtung der Marktordnungsstelle „Agrarmarkt Austria“ (федерален закон за създаване на орган за регулиране на пазара „Agrarmarkt Austria“, BGBl. 376/1992) (наричан по-нататък „AMA-Gesetz 1992“), с член 2, параграф 1 от който се учредява публичноправно юридическо лице с наименование „Agrarmarkt Austria“ (наричано по-нататък „AMA“). Оперативната дейност се възлага на дружеството Agrarmarkt Austria Marketing GmbH (наричано по-нататък „AMA Marketing“), което е 100 % дъщерно дружество на AMA. AMA-Gesetz 1992 е изменян многократно.
3 Съгласно член 3, параграф 1, точка 3) от AMA-Gesetz 1992 функцията на AMA е да поощрява селскостопанския маркетинг. За тази цел на AMA е възложено да събира вноски, които съгласно член 21с, параграф 1, точка 3) от представения от жалбоподателите и от Grandits текст на AMA-Gesetz 1992 трябва да бъдат плащани по-специално за клане на говеда, телета, свине, агнета, овце и домашни птици.
4 Разглежданите помощи се състоят в насърчаване на производството, обработката, преработката и пускането в продажба на селскостопански продукти в Австрия посредством етикет „AMA“ с думата „био“ и етикет за качество „AMA“ (наричани по-нататък „етикетите AMA“).
5 В качеството си на предприятия, специализирани в клането и разфасоването на животни, жалбоподателите и Grandits са задължени да плащат вноски на AMA на основание на член 21с, параграф 1, точка 3) от AMA-Gesetz 1992, без продуктите им да се ползват от етикетите „AMA“.
6 Съвместно с двадесетина други предприятия за клане на животни жалбоподателите и Grandits подават жалби пред австрийските органи срещу облагането им с вноски за AMA. Федералният министър на земеделието и горите, на околната среда и на управлението на водите не уважава жалбите им. Жалбоподателите и Grandits сезират Verwaltungsgerichtshof (административен съд), който с решения от 20 март и от 21 май 2003 г. отменя решенията на федералния министър поради нарушения на процесуалните правила.
7 Същевременно на 21 септември 1999 г. жалбоподателите и Grandits подават жалба до Комисията на Европейските общности, в която изтъкват, че някои от разпоредбите на AMA-Gesetz 1992 ги ощетяват.
8 С писмо от 15 февруари 2000 г. Комисията изпраща жалбата на жалбоподателите и Grandits на австрийските органи и ги приканва да представят своите мнения. След отговора от 20 март 2000 г. на австрийските органи на 19 юни 2000 г. Комисията ги уведомява, че разглежданите мерки са регистрирани временно като помощи, за които не е направено уведомление, с входящ номер NN 34/2000.
9 В резултат на отправено на 8 март 2003 г. искане от страна на австрийските органи Комисията решава да разгледа въпросните мерки поотделно в зависимост от това дали са приети преди или след 26 септември 2002 г., тъй като след тази дата са внесени значителни изменения в условията и реда за прилагане на AMA-Gesetz 1992. Процедурата по разглеждане на приложимите преди 26 септември 2002 г. разпоредби е регистрирана под номер NN 34A/2000.
10 С Решение от 30 юни 2004 г. относно държавни помощи NN 34A/2000 за програми за качество и етикети „AMA Biozeichen“ и „AMA Gütesiegel“ в Австрия Комисията решава да не повдига възражение срещу мерките, „за които е направено уведомление“ (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това отношение тя приема, че споменатите мерки са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) ЕО, тъй като отговарят на условията, установени в точки 13 и 14 от Насоките на Общността за държавните помощи в селскостопанския сектор (ОВ C 28, 2000 г., стр. 2), както и в Насоки на Общността за държавните помощи за реклама на продуктите, спадащи към приложение I към Договора за ЕО, и на някои продукти, които не спадат към приложение I (ОВ C 252, 2001 г., стр. 5, по-нататък наричани „Насоки за държавните помощи за реклама“).
11 Съгласно съображение 67 от обжалваното решение всички мерки, предприети от AMA и от AMA Marketing преди 26 септември 2002 г., изрично са изключени от разглеждането.
12 На 16 юли 2004 г. AMA съобщава обжалваното решение на жалбоподателите и на Grandits.
Производство и искания на страните
13 Настоящата жалба е подадена от жалбоподателите и Grandits в секретариата на Първоинстанционния съд на 17 септември 2004 г.
14 На 10 ноември 2004 г. делото е разпределено на четвърти състав на Първоинстанционния съд.
15 С акт, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 9 декември 2004 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Жалбоподателите и Grandits представят становищата си по това възражение на 25 януари 2005 г. С определение от 15 септември 2006 г. Първоинстанционният съд (четвърти състав) постановява, че ще се произнесе по възражението за недопустимост и по съдебните разноски с решението по същество.
16 След промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това се разпределя настоящото дело.
17 Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник председателят на Първоинстанционния съд определя друг съдия за попълване на състава.
18 Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (шести състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва страните, Grandits и федералното правителство на Република Австрия да отговорят на писмени въпроси. Тези искания са изпълнени в определения срок.
19 С писмо, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 януари 2009 г., Grandits уведомява Първоинстанционния съд в съответствие с член 99 от Процедурния правилник, че възнамерява да оттегли жалбата си. С определение на председателя на шести състав на Първоинстанционния съд от 4 февруари 2009 г. името на Grandits е заличено от регистъра на Първоинстанционния съд, като всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
20 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 12 февруари 2009 г.
21 Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
22 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
Доводи на страните
23 Най-напред, Комисията изтъква, че жалбоподателите не са засегнати лично от обжалваното решение. За тях то било „обща норма“, която ги засягала единствено поради факта на обективното им качество на задължени за вноските лица, на същото основание като всяко друго предприятие, което действително или потенциално е в идентично положение.
24 По-нататък, Комисията оспорва твърдението, че само четири вериги търговци на дребно са бенефициери по разглежданите мерки. Всъщност етикетите „AMA“ имали за цел да поставят в по-благоприятно положение продажбата на селскостопански продукти с отлично качество и от тях следователно се ползвали всички селскостопански предприятия и производители на храни.
25 Освен това жалбоподателите, специализирани в клане и разфасоване на животни, не се конкурирали с търговците на дребно, които представяли в жалбата си като преки бенефициери на разглежданите помощи. По-нататък, жалбоподателите не обяснявали защо били индивидуализирани, поради факта че четирите вериги търговци на дребно, снабдени с етикета, са известни по име. Жалбоподателите не уточнявали и по какви причини не се ползват от етикетите „AMA“ и защо не могат да доставят на тези четири вериги търговци на дребно.
26 В писмената си реплика Комисията добавя, че жалбоподателите не са доказали, че определени кланици и транжорни са се възползвали от разглежданите помощи и че са извършвали дейност на същия географски пазар. По-нататък, ако жалбоподателите плащат вноски, те също следва да се ползват от рекламните кампании, организирани в рамките на етикетите „AMA“. Всъщност, както те сами изтъкват, тези рекламни кампании се изразявали в съвети за потребителите да купуват продукти от австрийски произход. Поради това жалбоподателите не били претърпели никакви вреди.
27 Второ, както сами признавали в жалбата си, жалбоподателите били само непряко засегнати от разглежданите помощи. В това отношение разглежданите в обжалваното решение мерки по прилагане били общи и абстрактни. Индивидуализирането обаче се осъществявало само с индивидуални правни актове, а именно с административни решения. Освен това обжалваното решение не задължавало Република Австрия да наложи задължение за плащане на вноските на кланиците и на транжорните.
28 Трето, от установените в член 88, параграф 2 ЕО процесуални гаранции следва, че Комисията е длъжна да уведоми всички заинтересовани страни да представят своите мнения. В дадения случай обаче с подаването на жалбата си жалбоподателите вече били изразили позиция и така били изчерпали правото си на изразяване на мнение.
29 Жалбоподателите поддържат, че са заинтересовани страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО. Следователно те можели да подадат жалба за отмяна на основание на член 230, четвърта алинея ЕО в качеството си на пряко и лично засегнати от обжалваното решение лица.
30 Според жалбоподателите преките бенефициери на помощите са четирима поименно посочени търговци на дребно, които са придобили право да използват етикета за качество „AMA“. Съществувало и пряко конкурентно отношение между жалбоподателите и предприятията за клане и разфасоване на животни, ползващи се от етикета, доколкото системата с етикета за качество „AMA“ се прилагала от раждането на животното до продажбата на неговото месо в търговията на дребно и доколкото предприятията можели да се ползват от него на всяко ниво от веригата на производство и разпространение. По отношение на животните, внесени от други държави членки и заклани в Австрия, AMA не събирало никакви вноски, но продажбата на продуктите била възпрепятствана от организираните в полза на етикетите рекламни кампании.
31 Като се позовават на Решението на Съда от 21 октомври 2003 г. по дело Van Calster и др. (C‑261/01 и C‑262/01, Recueil, стр. I‑12249), жалбоподателите изтъкват, че когато разглежда помощите, Комисията непременно трябва да вземе предвид и начина на финансиране, когато същият е съставна част на мерките, както е в дадения случай. В това отношение жалбоподателите подчертават, че допринасят за финансирането на помощите.
32 Освен това съгласно Решение по дело Calster и др., точка 31 по-горе, Комисията не можела да отстрани с обратна сила несъвместимостта на помощите с общия пазар. Тъй като обаче обжалваното решение се отнасяло до мерките в сила след 26 септември 2002 г., жалбоподателите можели да бъдат задължени да платят с обратна сила вноски, считано от тази дата.
33 Накрая, жалбоподателите оспорват довода, че с жалбата си са изчерпали правото си да представят мнение.
Съображения на Първоинстанционния съд
34 Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решенията, които са адресирани до него, или срещу решение, което въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично.
35 В дадения случай е безспорно, че адресат на обжалваното решение е Република Австрия, а не жалбоподателите. Поради това следва да се провери дали обжалваното решение ги засяга пряко и лично.
36 Първо, прякото засягане изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер. Същото се отнася и за решението, с което се разрешават помощи, когато възможността националните органи да решат да не предоставят помощите, разрешени в спорното решение на Комисията, е чисто теоретична и желанието на тези органи да действат в този смисъл не буди съмнения (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Recueil, стр. I‑2309, точки 43 и 44 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 февруари 2008 г. по дело BUPA и др./Комисия, T‑289/03, Сборник, стр. II‑81, точка 81).
37 В дадения случай от преписката по делото е видно, че към датата на приемането на обжалваното решение, 30 юни 2004 г., Република Австрия вече прилага разглежданите помощи. В това отношение жалбоподателите посочват интернет страниците на AMA и на един продавач на дребно, от които е видно, че етикети „AMA“ се издават още преди обжалваното решение. Те представят също поканата за плащане, изпратена от AMA на Grandits, на вноските, дължими за периода от май 2002 г. до април 2003 г., който период поне отчасти съвпада с периода на прилагане на разглежданите в обжалваното решение мерки.
38 Поради това възможността австрийските органи да решат да не предоставят разглежданите помощи изглежда напълно теоретична.
39 Следователно жалбоподателите са пряко засегнати от обжалваното решение по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.
40 Второ, по отношение на личното засягане на жалбоподателите следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, 223 и Решение на Съда от 13 декември 2005 г. по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, C‑78/03 P, Recueil, стр. I‑10737, точка 33).
41 В рамките на производството за контрол върху държавните помощи, предвидено в член 88 ЕО, трябва да се разграничават, от една страна, установената в параграф 3 от тази разпоредба фаза на предварително разглеждане на помощите, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, и от друга страна, официалната фаза на разследване, предвидена в параграф 2. Само в рамките на тази последна фаза, предназначена да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по случая, Договорът за ЕО предвижда, че Комисията е длъжна да уведоми всички заинтересовани страни да представят своите мнения (Решение на Съда от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия, C‑198/91, Recueil, стр. I‑2487, точка 22, Решение на Съда от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точка 16 и Решение на Съда по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 40 по-горе, точка 34).
42 Оттук следва, че когато, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, с решение, взето на основание параграф 3 от същия член, Комисията установява, че дадена помощ е съвместима с общия пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд (Решение по дело Cook/Комисия, точка 41 по-горе, точка 23, Решение по дело Matra/Комисия, точка 41 по-горе, точка 17 и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 40 по-горе, точка 35). По тези съображения жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, е допустима, когато с подаването ѝ нейният подател цели да защити процесуалните права, които черпи от тази разпоредба (Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 40 по-горе, точка 35; в този смисъл вж. също Решение по дело Cook/Комисия, точка 41 по-горе, точки 23—26 и Решение по дело Matra/Комисия, точка 41 по-горе, точки 17—20).
43 Впрочем заинтересовани страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, които така могат в съответствие с член 230, четвърта алинея ЕО да подават жалби за отмяна, са лицата, предприятията или сдруженията, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на дадена помощ, тоест в частност конкуриращите се с бенефициерите на тази помощ предприятия и професионалните организации (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 41 и Решение на Съда по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 40 по-горе, точка 36).
44 От друга страна, ако жалбоподателят постави под въпрос основателността на решението за преценка на помощта като такава, фактът, че може да бъде считан за заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. При това положение той трябва да докаже, че се ползва със специален статут по смисъла на Решение по дело Plaumann/Комисия, посочено по-горе в точка 40. Това би било така по-специално в случаите, когато положението на жалбоподателя на пазара би било съществено засегнато от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение (Решение на Съда от 28 януари 1986 г. по дело Cofaz е др./Комисия, 169/84, Recueil, стр. 391, точки 22—25 и Решение на Съда по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum/Комисия, точка 40 по-горе, точка 37).
45 Накрая, общият характер на акт, произтичащ от естеството и обхвата му, доколкото се прилага за всички заинтересовани икономически оператори, все пак не изключва възможността той да засяга лично някои от тях (Решение на Съда от 18 май 1994 г. по дело Codorníu/Съвет, C‑309/89, Recueil, стр. I‑1853, точка 19 и Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 32).
46 В дадения случай жалбоподателите по същество се позовават на три правни основания в подкрепа на жалбата си.
47 Първото правно основание е изведено от нарушение на процесуалните правила. Това правно основание се разделя на четири части, изведени, първо, от неуведомяване на Комисията за разглежданите помощи, второ, от нарушение на процесуалните гаранции, предвидени в член 88, параграф 2 ЕО, трето, от нарушение на задължението за мотивиране, и четвърто, от нарушение на принципа на разумния срок. В рамките на втората част на първото правно основание жалбоподателите изрично поддържат, че Комисията е трябвало да започне официална процедура по разследване на основание член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), тъй като съществуват съмнения относно съвместимостта на разглежданите мерки с общия пазар.
48 Второто правно основание е изведено от нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО. В това отношение жалбоподателите по-специално поддържат, че гаранция за качество като тази, от която се предвижда да се ползват етикетите „AMA“, не се отнася до понятието „развитие“ по смисъла на тази разпоредба.
49 В рамките на третото си правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила „отлагателната клауза“, уредена в член 88, параграф 3 ЕО и в член 3 от Регламент № 659/1999.
50 Така, след като жалбоподателите поставят под въпрос и отказа на Комисията да започне официална процедура по разследване, и основателността на решението за преценка на помощта като такава, за да се определи дали е допустимо те да подадат настоящата жалба, следва да се анализира, на първо място, процесуалната легитимация на жалбоподателите да осигурят спазване на техните процесуални права, и на второ място, процесуалната легитимация на жалбоподателите да оспорят основателността на обжалваното решение.
51 На първо място, по отношение на процесуалната легитимация на жалбоподателите да осигурят спазване на техните процесуални права най-напред следва да се констатира, че съгласно съображение 14 от обжалваното решение етикетите „AMA“ се дават само на продукти, които отговарят на определени критерии за качество от гледна точка на методите за производство, на характеристиките на продукта и в някои случаи на изисквания, свързани с географския произход. Така съгласно съображение 27 от обжалваното решение разглежданите помощи поставят в по-благоприятно положение определени предприятия от сектора на производството, обработката, преработката и пускането в продажба на селскостопански продукти в Австрия.
52 По отношение по-специално на месото, както подчертават жалбоподателите, за етикетите „AMA“ съществува специална верига на производство и разпространение от раждането и отглеждането на животните до разпространението в търговията на дребно, в рамките на която на всеки етап трябва да се спазват точни предписания относно качеството и контрола за гарантирането му, като целта е развитие на продажбите на продукти с високо качество.
53 Поради това бенефициерите на разглежданите помощи не са единствено търговците на дребно. Към тях спадат също и всички предприятия от специалната за етикетите „АМА“ верига за производство и разпространение. При все това жалбоподателите, които са предприятия, специализирани в клането и разфасоването на животни, са конкуренти на предприятията за клане и разфасоване на животни, ползващи се от етикетите „AMA“. Както уточняват в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд, жалбоподателите извършват дейност и на същия географски пазар — в Австрия.
54 Освен това фактът, че в дадения случай жалбоподателите са имали възможност чрез подаването на тяхната жалба срещу разглежданите помощи да изтъкнат доводите си още по време на процедурата по предварително разглеждане на основание на член 88, параграф 3 ЕО, не може да ги лиши от правото им на спазване на изрично уредените в член 88, параграф 2 ЕО процесуални гаранции (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA и др./Комисия, точка 36 по-горе, точка 76).
55 Следователно жалбоподателите са процесуално легитимирани, доколкото искат да осигурят спазването на процесуалните им права, произтичащи от член 88, параграф 2 ЕО.
56 Поради това втората част на първото правно основание, изведена от нарушение на процесуалните гаранции, предвидени в член 88, параграф 2 ЕО, е допустима.
57 На второ място, по отношение на процесуалната легитимация на жалбоподателите да оспорят основателността на обжалваното решение следва да се напомни, че само обстоятелството, че разглежданото решение може да упражни известно влияние върху конкурентните отношения, съществуващи на съответния пазар, и че съответните предприятия се намират в някакво конкурентно отношение с бенефициера по това решение, не представлява съществено засягане (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, Recueil, стр. 459, точка 7 и Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело British Aggregates/Комисия, точка 45 по-горе, точка 47). Ето защо едно предприятие не може да се позовава само на своето качество на конкурент по отношение на предприятието бенефициер, а трябва освен това да установи, че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен с този на адресата (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 май 2000 г. по дело Comité d’entreprise de la Société française de production и др./Комисия, C‑106/98 P, Recueil, стр. I‑3659, точка 41 и Решение на Съда по дело British Aggregates/Комисия, точка 45 по-горе, точка 48).
58 Следва обаче да се констатира, че в писмените си бележки жалбоподателите не посочват никакъв правен или фактически довод, с който да установят особеното си конкурентно положение на разглеждания пазар.
59 Освен това в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд относно същественото засягане на положението им жалбоподателите се ограничават с посочване на наличието на „значителен свръхкапацитет“ на пазара за клане и разфасоване на животни, без да дават повече уточнения, и подчертават, че разглежданите помощи имат чувствително въздействие върху трансграничната търговия и върху конкуренцията.
60 От изложеното дотук следва, че жалбоподателите не доказват, че помощите, предмет на обжалваното решение, могат съществено да засегнат положението им на пазара.
61 Поради това първата и четвъртата част на първото правно основание, както и третото правно основание трябва да се отхвърлят като недопустими, тъй като не целят запазване на процесуалните права, които жалбоподателите черпят от член 88, параграф 2 ЕО.
62 От друга страна, следва да се отбележи, че Първоинстанционният съд трябва да тълкува правните основания на жалбоподателя по-скоро с оглед на тяхното същество, отколкото с оглед на правната им квалификация (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 декември 1961 г. по дело Fives Lille Cail и др./Върховен орган, 19/60, 21/60, 2/61 и 3/61, Recueil, стр. 559, 588). Така той може да разгледа други изтъкнати от жалбоподателя доводи, за да провери дали допълват с доказателства формулираното от жалбоподателя правно основание, с което изрично се твърди наличието на съмнения, които биха обосновали започването на процедурата, посочена в член 88, параграф 2 ЕО (Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. по дело Fachvereinigung Mineralfaserindustrie/Комисия, T‑254/05, все още непубликувано в Сборника, точка 48; в този смисъл вж. също Решение на Първоинстанционния съд от 13 януари 2004 г. по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, Recueil, стр. II‑1, точки 141, 148, 155, 161 и 167).
63 В случая обаче от жалбата е видно, че третата част на първото правно основание, както и второто правно основание предоставят елементи в подкрепа на втората част на първото правно основание, тъй като в тях жалбоподателите поддържат, че съществуват сериозни затруднения, които обосновавали започването на официалната процедура по разследване. Всъщност с второто правно основание жалбоподателите искат също да подкрепят твърдението, че процесуалните права, които черпят от член 88, параграф 2 ЕО, са нарушени с акта на приемането на обжалваното решение. Третата част на първото правно основание, изведена от непълнота на мотивите, също е в подкрепа на втората част на първото правно основание, доколкото при непълни мотиви заинтересованите страни не са в състояние да разберат основанията за извода на Комисията относно отсъствието на сериозни затруднения и съдът не е в състояние да упражни своя контрол.
64 Поради това третата част на първото правно основание, както и второто правно основание следва да се приемат за допустими само доколкото целят да се постигне спазване на процесуалните права, които жалбоподателите черпят от член 88, параграф 2 ЕО.
По съществото на спора
Доводи на страните
65 Жалбоподателите поддържат, че член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 задължава Комисията да започне официална процедура по разследване на разглежданите помощи, тъй като съществуват съмнения относно тяхната съвместимост с общия пазар. Те се позовават на множество документи, извадени в частност от интернет страниците на AMA и на един търговец на дребно, които доказвали, че ползващите се с етикетите „AMA“ продукти трябвало да бъдат изключително от австрийски произход. Жалбоподателите се позовават и на писмо от Комисията до австрийските органи от 19 юни 2000 г., в което се съдържало изложение на причините, пораждащи съмнения относно съвместимостта на разглежданите помощи с общия пазар, и в частност с член 28 ЕО. В светлината на тази фактическа и правна обстановка Комисията трябвало да приеме решение за започване на официалната процедура по разследване.
66 В писмената реплика жалбоподателите добавят, че член 21a от AMA-Gesetz 1992 изключва възможността етикетът за качество „AMA“ да се предоставя на продукти, които не са австрийски, или да се предприема маркетингова кампания за тяхното рекламиране. В устава на AMA Marketing се посочвало също, че дейността му трябвало да е насочена към селскостопанските и горските национални продукти. Така AMA-Gesetz 1992 и уставът на AMA Marketing били несъвместими с член 28 ЕО. В това отношение не било достатъчно в наредбите на AMA да се въведе „клауза за включване“ на чуждестранните продукти. По-нататък, следвало да се имат предвид не разпоредбите на тези наредби, а действително осъществените мерки.
67 Комисията възразява, че всички документи, на които се позовават жалбоподателите, са отпреди 26 септември 2002 г. Съгласно обжалваното решение обаче мерките, предприети от AMA и AMA Marketing преди 26 септември 2002 г., били изрично изключени от разглеждането. Освен това що се отнася до мерките, влезли в сила след 26 септември 2002 г., Комисията се позовава на различни наредби на AMA, съответно от януари 2001 г., от септември 2002 г. и от февруари 2003 г., които доказвали, че оплакванията на жалбоподателите са лишени от основание. Поради това Комисията не била длъжна да започне официална процедура по разследване.
68 В писмената си реплика Комисията подчертава, че видно от наредбите на AMA, етикетите, със или без указание за произход, не са запазени само австрийските предприятия или за австрийските продукти. Жалбоподателите не успели да посочат нито един случай, при който молбата за предоставяне на етикет за качество е отказана на неавстрийски молител на основание на устава на AMA Marketing.
– Съображения на Първоинстанционния съд
69 В самото начало следва да се напомни, че Комисията е задължена да започне официална процедура по разследване по-специално ако в светлината на получените в процедурата по предварително разглеждане сведения все още е изправена пред сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка. Това задължение следва пряко от член 88, параграф 3 ЕО, както е тълкуван в съдебната практика, и се потвърждава от разпоредбата на член 4, параграф 4 във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999, когато след предварително разглеждане Комисията констатира, че незаконосъобразната мярка поражда съмнения по отношение на своята съвместимост (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA и др./Комисия, точка 36 по-горе, точка 328).
70 Всъщност съгласно постоянната съдебна практика процедурата по член 88, параграф 2 ЕО придобива задължителен характер, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар. Следователно за да вземе благоприятно решение за предприета от държавата мярка, Комисията може да се задоволи само с предварителната фаза, предвидена в член 88, параграф 3, единствено ако след първоначално разглеждане е в състояние да се убеди или че тази мярка не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или, ако тя е квалифицирана като помощ, че е съвместима с общия пазар. Ако обаче това първоначално разглеждане води Комисията до противоположното заключение или не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази мярка с общия пазар, Комисията има задължението да получи всички необходими мнения и да започне за тази цел официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО (Решение по дело Matra/Комисия, точка 41 по-горе, точка 33, Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 43 по-горе, точка 39 и Решение по дело BUPA и др./Комисия, точка 36 по-горе, точка 329).
71 Така Комисията следва да определи в зависимост от присъщите на делото фактически и правни обстоятелства дали срещнатите при прегледа на съвместимостта на помощта затруднения налагат започването на тази процедура (Решение по дело Cook/Комисия, точка 41 по-горе, точка 30). При тази преценка трябва да се спазват три изисквания.
72 Първо, член 88 ЕО ограничава правомощието на Комисията за произнасяне по съвместимостта на помощ с общия пазар в края на процедурата по предварително разглеждане единствено до тези мерки, които не повдигат сериозни затруднения, като така този критерий придобива изключителен характер. Така Комисията не може да откаже да започне официалната процедура по разследване, като се позове на други обстоятелства, каквито са интересите на трети лица, съображения за процесуална икономия или всеки друг мотив от административно естество (Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2001 г. по дело Prayon-Rupel/Комисия, T‑73/98, Recueil, стр. II‑867, точка 44).
73 Второ, когато се натъкне на сериозни затруднения, Комисията е длъжна да започне официалната процедура и в това отношение тя не разполага с никаква оперативна самостоятелност. Макар да взема решението за започване тази процедура в условията на обвързана компетентност, Комисията все пак разполага с определено право на преценка при проучването и разглеждането на обстоятелствата по случая, за да определи дали те пораждат сериозни затруднения. В съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и със задължението ѝ да спазва принципа на добра администрация Комисията може по-специално да започне диалог с уведомяващата държава или с трети лица, за да превъзмогне в хода на предварителната процедура евентуално срещнатите затруднения (Решение по дело Prayon-Rupel/Комисия, точка 72 по-горе, точка 45).
74 Трето, понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и неговото съдържание, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар (вж. Решение по дело Prayon-Rupel/Комисия, точка 72 по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика).
75 В случая в обжалваното решение Комисията приема, че разглежданите помощи са съвместими с общия пазар, тъй като съответстват на Насоките за държавните помощи в селскостопанския сектор и на Насоките за държавните помощи за реклама.
76 В това отношение най-напред следва да се посочи, че за продуктите, които трябва да отговарят на специални изисквания за качество, Насоките за държавните помощи за реклама предвиждат по-специално следното:
„49. Националните режими за контрол на качеството трябва да се основават единствено на съществуването на обективни вътрешноприсъщи характеристики, които придават на продуктите необходимото качество или които се отнасят до необходимия начин на производство, а не на произхода на продуктите или на мястото на тяхното производство. Независимо дали тези режими за контрол на качеството са задължителни или доброволни, достъп до тях трябва да имат всички произведени в Общността продукти, без оглед на техния произход, стига да отговарят на необходимите условия […]
50. Когато е ограничен до продукти от даден произход […], режимът е в противоречие с Договора и в такъв случай очевидно Комисията не може да приеме, че помощите за реклама в полза на споменатия режим са съвместими с общия пазар.
[…]“ [неофициален превод]
77 От същите насоки, и в частност от точка 46 от тях, следва, че „произход“ на стоките трябва да се разбира като „национален, регионален или местен произход“. [неофициален превод]
78 По-нататък, в съображение 52 от обжалваното решение Комисията приема, че в случая помощите отговарят на условието националните режими за контрол да не са ограничени до продукти от даден произход. Всъщност тя посочва следното:
„Използването на етикета за качество е достъпно за всички отглеждани или произвеждани в Общността продукти, които отговарят на свързаните с това използване условия за качество. Тези специални условия за продуктите, кандидатстващи за етикет за качество, се отнасят или до качеството на продукта, или изглежда се ограничават с това да позволят проверка на географския им произход. Във всички случаи специалните условия могат да бъдат изпълнени, независимо от географския произход на продукта.“
79 В същия смисъл в съображение 66 от обжалваното решение Комисията отхвърля изтъкнатите в жалбата на жалбоподателите доводи, съгласно които етикетите „AMA“ облагодетелстват изключително австрийските производители, като посочва следното:
„[…М]ерките, за които е направено уведомление, свързани с етикетите с думата „био“ и с етикетите за качество, прилагани след 26 септември 2002 г., не са ограничени до австрийските продукти и […] произходът на продуктите не представлява основно послание нито на етикетите, нито на съответната реклама.
[…]“
80 Освен това от съображение 67 на обжалваното решение следва, че Комисията се основава на мерките, приети от AMA и от AMA Marketing, както са били приложими след 26 септември 2002 г. В този смисъл в писмената си защита Комисията цитира три наредби на AMA: от януари 2001 г., от септември 2002 г. и от февруари 2003 г.
81 В жалбата си жалбоподателите твърдят, че продуктите, които се ползват от етикетите „AMA“, трябва да са изключително от австрийски произход. В това отношение те предоставят по-специално текст на AMA-Gesetz 1992, който Комисията не оспорва и член 21a от който, относно целта на вноската, гласи:
„Вноската за селскостопански маркетинг […] се събира с оглед постигането на следните цели:
1. реклама и гаранция за продажба на национални селскостопански и горски продукти и на производни от тях продукти,
2. отваряне и подкрепа на пазарите за тези продукти в страната и в чужбина,
3. подобряване на разпространението на тези продукти,
4. насърчаване на общите мерки за подобряване и за гарантиране на качеството на тези продукти (в частност на съответните селскостопански продукти),
5. поощряване на другите маркетингови мерки (в частност предоставянето на услуги и свързаните с него разходи за персонал).“
82 В отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд Комисията обаче посочва, от една страна, че в хода на преговорите австрийските органи са обещали да следят за последващото адаптиране на AMA-Gesetz 1992, и от друга страна, че член 21 е изменен с федерален закон от 2007 г. (BGBl. 55/2007), в сила от 1 юли 2007 г. Според Комисията след тази дата член 21a, точка 1) от AMA-Gesetz 1992 вече не съдържа думата „национални“.
83 Наистина Комисията подчертава също, че още в първоначалния си текст член 21a, точка 5) от AMA-Gesetz 1992 установява сред целите на вноската и „поощряване на всички други маркетингови мерки“, без да предвижда ограничаване само до националните продукти.
84 От отговора на Комисията все пак следва, че към момента, когато тя разследва съвместимостта на разглежданите помощи с общия пазар, основните разпоредби на член 21a от AMA-Gesetz 1992 се отнасят единствено до националните продукти.
85 Следователно споменатият член не отговаря на условието, установено в Насоките за държавните помощи за реклама, съгласно което национален режим за контрол на качеството не може да се ограничава до продукти от даден произход. От писмения отговор на Комисията също е видно, че тя е била информирана за това от преговорите, проведени по този въпрос с австрийските органи.
86 Следователно дори наредбите на AMA да не предвиждат условие за произход на продуктите, така или иначе ограничаването до националните продукти, установено в член 21a, точка 1) от AMA-Gesetz 1992, поражда съмнения относно съвместимостта на разглежданите помощи с Насоките за държавните помощи за реклама. По тази причина Комисията е трябвало да приложи член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999.
87 Поради това следва да се заключи, че преценката на съвместимостта с общия пазар на разглежданите помощи повдига сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да започне процедурата, визирана в член 88, параграф 2 ЕО.
88 Следователно обжалваното решение трябва да се отмени, без да се налага да се разглеждат третата част на първото правно основание и второто правно основание.
По съдебните разноски
89 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от жалбоподателите.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя Решение C (2004) 2037 окончателен на Комисията от 30 юни 2004 година относно държавни помощи NN 34A/2000 за програми за качество и етикети „AMA Biozeichen“ и „AMA Gütesiegel“ в Австрия.
2) Комисията на Европейските общности понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Scheucher-Fleisch GmbH, Tauernfleisch Vertriebs GmbH, Wech-Kärntner Truthahnverarbeitung GmbH, Wech-Geflügel GmbH и Johann Zsifkovics.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 18 ноември 2009 година.
Подписи