РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
24 март 2011 година(*)
„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Едно-единствено продължено нарушение — Участие в нарушението“
По дело T‑385/06
Aalberts Industries NV, установено в Утрехт (Нидерландия),
Comap SA, по-рано Aquatis Франция SAS, установено в Шапел-Сен-Месмен (Франция),
Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG, установено в Aргенбюл-Айзенхарц (Германия),
представлявани първоначално от адв. R. Wesseling и адв. M. van der Woude, впоследствие от адв. Wesseling, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Nijenhuis, г‑н V. Bottka и г‑н R. Sauer, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги), а при условията на евентуалност искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателите с посоченото решение,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑жа T. Weiler, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 февруари 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата в основата на спора и обжалваното решение
1 С Решение С(2006) 4180 от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги) (обобщение в ОВ L 283, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в различни периоди между 31 декември 1988 г. и 1 април 2004 г. са участвали в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение на общностните правила на конкуренция чрез редица обхващащи територията на ЕИП антиконкурентни споразумения и съгласувани практики на пазара на фитингите от мед и медни сплави. Нарушението се състои в определяне на цени, в договаряне на ценови списъци, на отстъпки и намаления и на механизми за въвеждане на увеличения на цените, в разпределяне на националните пазари и клиентите и в обмен на друга търговска информация, както и в участие на редовни срещи и в поддържането на други контакти с оглед улесняването на нарушението.
2 Жалбоподателите, Aalberts Industries NV (по-нататък „Aalberts“), Comap SA, по-рано Aquatis France SAS (по-нататък „Aquatis“), и Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG (по-нататък „Simplex“), са сред адресатите на обжалваното решение.
3 Aalberts е дружество майка в международна промишлена група и акциите му се котират на борсата Euronext в Амстердам (Нидерландия). То пряко или непряко притежава контролно участие в няколко дружества, занимаващи се с производство и търговия с фитинги. На 30 август 2002 г. Aalberts поема всички дейности на IMI plc по производство и търговия с фитинги, които дотогава са били обединени в „Yorkshire Fittings Group“. Тази операция се осъществява по-конкретно чрез придобиването на всички акции на Raccord Orléanais SA (чийто правоприемник е Aquatis) и на R Woeste & Co Yorkshire GmbH (чийто правоприемник е Simplex). Тези две предприятия са участвали в една от двете основни дейности на групата Aalberts, а именно контрол на течности и газове.
4 През март 2006 г. Comap, адресат на обжалваното решение поради участието си в нарушението под контрола на Legris Industries SA и жалбоподател по дело T‑377/06, е прехвърлено на групата Aalberts. С електронно съобщение от 16 април 2007 г. Общият съд е уведомен, че всички активи и пасиви на Aquatis се били прехвърлени на Comap и че Aquatis е престанало да съществува като правен субект. За еднаквост при споменаването на това дружество в обжалваното и в настоящото решение по-нататък ще бъде използвано наименованието „Aquatis“.
5 На 9 януари 2001 г. Mueller Industries Inc., също производител на медни фитинги, уведомява Комисията за съществуването на картел в сектора на фитингите и в други свързани промишлени отрасли на пазара на медни тръби и за желанието си да сътрудничи в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 1996 г.“) (съображение 114 от обжалваното решение).
6 На 22 и 23 март 2001 г. в рамките на разследване във връзка с медните тръби и фитинги Комисията извършва, на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), внезапни проверки в помещенията на редица дружества, сред които и IMI, дружество майка към онзи момент на Raccords Orléanais и на R. Woeste & Co. Yorkshire (съображение 119 от обжалваното решение).
7 В резултат на тези първи проверки през април 2001 г. Комисията разделя разследването във връзка с медните тръби на три отделни производства, а именно производство по дело COMP/E-1/38.069 (Медни водопроводни тръби), производство по дело COMP/F-1/38.121 (Фитинги) и производство по дело COMP/E-1/38.240 (Тръби за промишлени цели) (съображение 120 от обжалваното решение).
8 На 24 и 25 април 2001 г. Комисията извършва други внезапни проверки в помещенията на Delta plc, дружество, оглавяващо международна инженерингова група, чийто инженерингов отдел обхваща няколко производители на фитинги. Предмет на тези проверки са единствено фитингите (съображение 121 от обжалваното решение).
9 От февруари/март 2002 г. нататък Комисията отправя до заинтересованите лица редица искания за предоставяне на информация в приложение на член 11 от Регламент № 17, а след това на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 122 от обжалваното решение).
10 През септември 2003 г. IMI plc прави искане спрямо него да бъде приложено Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Впоследствие подобни искания правят групата Delta (март 2004 г.) и FRA.BO SpA (юли 2004 г.). Последното искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е направено през май 2005 г. от Advanced Fluid Connections plc (по-нататък „AFC“). FRA.BO по-конкретно е представило сведения, които са привлекли вниманието на Комисията върху факта, че нарушението е продължило и в периода 2001—2004 г., тоест след извършените от нея проверки (съображения 115—118 от обжалваното решение).
11 На 22 септември 2005 г. в рамките на дело COMP/F-1/38.121 (Фитинги) Комисията образува производство за установяване на нарушение и изготвя изложение на възраженията, което е изпратено на жалбоподателя (съображения 123 и 124 от обжалваното решение).
12 На 20 септември 2006 г. Комисията приема обжалваното решение.
13 В член 1 от обжалваното решение Комисията установява, че жалбоподателите са участвали в нарушението през посочените по-долу периоди:
– от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г., що се отнася до Aalberts,
– от 31 януари 1991 г. до 22 март 2001 г. като членове на групата IMI и от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г. като членове на групата Aalberts, що се отнася до Aquatis и Simplex.
14 За това нарушение в член 2, букви а) и б) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателите следните глоби:
„a) [Aalberts]: 100,80 милиона евро,
от които солидарно с:
[Aquatis]: 55,15 милиона евро и
[Simplex]: 55,15 милиона евро
б) 1. [IMI], солидарно с IMI Kynoch Ltd: 48,30 милиона евро,
от които солидарно с:
[…]
[Aquatis]: 48,30 милиона евро; и
[Simplex]: 48,30 милиона евро
2. [Aquatis] и [Simplex] отговарят солидарно за допълнителната сума от: 2,04 милиона евро.“
15 Съгласно член 3 от обжалваното решение предприятията, посочени в член 1 от това решение, са били длъжни незабавно да прекратят нарушението, ако все още не са направили това, и за в бъдеще да се въздържат от описаните в член 1 действия, както и от всякакви действия с еднаква или сходна цел или последица.
16 За да определи размера на глобата на всяко от предприятията, в обжалваното решение Комисията прилага метода, посочен в Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (OВ C 9, 1998 г., стр. 3, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69).
17 Що се отнася, на първо място, до определянето на началния размер на глобата според тежестта на нарушението, Комисията окачествява нарушението като особено сериозно поради неговото естество и географски обхват (съображение 755 от обжалваното решение).
18 Приемайки по-нататък, че съществува значителна разлика между съответните предприятия, Комисията прилага разграничително третиране, като в това отношение се основава на тяхната относителна тежест на въпросния пазар, определена в зависимост от пазарните им дялове. На тази основа Комисията разпределя съответните предприятия в шест категории, като взема предвид съответната част от оборота, който всяко от предприятията е реализирало с разглеждания в настоящото производство продукт в рамките на ЕИО през 2000 година, а само по отношение на Aalberts и AFC тя взема предвид 2003 година (съображение 758 от обжалваното решение).
19 Aalberts е поставено в първата категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 60 милиона евро, докато IMI е поставено във втората категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 46 милиона евро (съображение 765 от обжалваното решение).
20 След това Комисията увеличава началния размер на наложената на всяко едно от разглежданите предприятия глоба с 10 % за всяка пълна година на участие в картела и с 5 % за всеки по-дълъг от шест месеца и по-кратък от една година период. Що се отнася до периода между 31 декември 1988 г. и 31 януари 1991 г., поради ограничения географски обхват на картела към този момент Комисията е счела за уместно да увеличи глобата с 5 % годишно (съображение 775 от обжалваното решение).
21 Накрая, участието в нарушението след проверките на Комисията, а именно в периода между 25 юни 2003 г. и 1 април 2004 г., е отчетено като отегчаващо обстоятелство, основание за увеличаване на основния размер на наложената на жалбоподателите глоба със 60 % (съображения 779 и 782 от обжалваното решение).
Производство и искания на страните
22 Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 14 декември 2006 г.
23 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устна фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия приканва Комисията да представи някои документи, което тя прави в определения срок.
24 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 2 февруари 2010 г.
25 Жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени член 1, член 2, буква а) и буква б), точка 2 и член 3 от обжалваното решение, доколкото тези разпоредби ги засягат,
– при условията на евентуалност да намали значително размера на наложената им глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
26 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
27 В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания, изведени съответно от:
– неправилно подвеждане на Aalberts под отговорност за нарушението в качеството му на дружество майка,
– липса на нарушение на член 81 ЕО,
– неучастие в посоченото в член 1 от обжалваното решение едно-единствено, усложнено и продължено нарушение,
– нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС],
– нарушение на член 2 от Регламент № 1/2003 и на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).
28 В случая Общият съд счита за уместно първо да разгледа второто и третото правно основание.
По второто правно основание, изведено от липсата на нарушение на член 81 ЕО
Доводи на страните
29 Жалбоподателите считат, че Комисията не е доказала надлежно, че описаните в обжалваното решение контакти на Aquatis и Simplex с техните конкуренти представляват нарушение на член 81 ЕО.
30 В това отношение жалбоподателите на първо място отбелязват, че съдържащата се в член 1 от обжалваното решение констатация, че Aquatis е участвало в нарушението в периода от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г., се основава единствено на участието му в пет срещи на комитета по логистика на Fédération française des négociants en appareils sanitaires, chauffage, climatisation et canalisations [Френска федерация на търговците в областта на санитарните, отоплителните, климатичните и канализационните инсталации] (FNAS), проведени между 25 юни 2003 г. и 20 януари 2004 г., и на телефонна конференция от 16 февруари 2004 г., също в рамките на FNAS.
31 Първо, те подчертават, че тези срещи на комитета по логистика на FNAS са били организирани по искане на френските търговци на едро, които искали да предложат на клиентите си по-ограничен брой арматурни изделия в една опаковка, което довело до допълнителни разходи и следователно до увеличаване на цените на стоките. Освен техническите въпроси, свързани с въвеждането на новата опаковка, и съответните организационни въпроси, на тези срещи са били обсъждани и финансови въпроси във връзка с новата опаковка на арматурните изделия. Противно на становището на Комисията тези срещи нямали антиконкурентна цел. Според жалбоподателите такова е и становището на AFC във връзка с искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
32 Второ, жалбоподателите не само подчертават, че в подкрепа на извода си за съществуването на антиконкурентно споразумение Комисията се позовава на доказателства като протоколи от срещи, изготвени от представител на комитета по логистика на FNAS и неподписани от представителите на участвалите в тези срещи дружества, но оспорват и направеното от Комисията тълкуване.
33 Според тях от посочените протоколи е видно, че обменът на становища в рамките на работната група на комитета по логистика на FNAS не е довел до сключване на споразумение и до взаимно предоставяне на поверителна информация.
34 Що се отнася до Simplex, жалбоподателите изтъкват, че твърдението за участие в нарушението през периода от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г. се основава само на две обстоятелства, а именно телефонен разговор с FRA.BO на 25 февруари 2004 г. и обмен на становища по време на търговското изложение на 18 март 2004 г. в Есен (Германия).
35 Що се отнася, на първо място, до телефонния разговор между г‑жа P. (FRA.BO) и г‑н W. (Simplex), жалбоподателите отбелязват, че единствените документи от онзи момент, които според Комисията уличават Simplex, са съдържащите се в бележника на г‑жа P. записки от 25 февруари 2004 г. Тези записки били неясни и не давали възможност да се направи никакъв извод. Поради неяснотата на посочените записки и на обяснението на FRA.BO в съображение 511 от обжалваното решение Комисията заключила, че увеличаването на цените е било потвърдено от независимия вносител на Simplex (г‑н D.). Подобно тълкуване предполагало, че на 25 февруари 2004 г. г‑н W. е уведомил г‑жа P. за решението на г‑н D. да увеличи цените си с 5 %, считано от 1 март 2004 г. Ако е било така, вече разгласена на пазара е била информацията относно търговската политика на г‑н D., а не относно тази на жалбоподателите. Алтернативното обяснение на Комисията в писмената ѝ защита, а именно че думите „потвърдено от [D.]“ вероятно се отнасят до изявлението на г‑н W., съгласно което увеличаването на цените ще се прилага към продажбите, извършвани от Simplex чрез посредничеството на г‑н D., също показвало, че Комисията не е анализирала фактическите обстоятелства и изложените твърдения.
36 Що се отнася, на второ място, до проведения по време на търговското изложение на 18 март 2004 г. в Есен разговор между г‑н Ha. (IBP Ltd) и г‑н H. и г‑н Be., съответно консултант и служител на Simplex, жалбоподателите изтъкват, че единственото доказателство в тази насока е споменът на г‑н Ha. Последният посочвал, че е провел кратки разговори с г‑н H. и г‑н Be., както и с г‑н K. (Comap), които го разпитвали за намеренията на IBP за евентуално увеличаване на цените, на което отговорил, че IBP възнамерява да увеличи цените в края на месеца. Той заявил също така, че вече е бил уведомил клиентите си, поради което информацията вече не била поверителна.
37 В това отношение жалбоподателите твърдят, на първо място, че изявлението на г‑н Ha. не се потвърждава от никакви доказателства и че, на второ място, основните му твърдения са били оспорени от г‑н H. и г‑н Be. Техните изявления се потвърждавали от факта, че доста преди 18 март 2004 г. Simplex вече е било взело решение за увеличаване на цените и го е изпълнило, уведомявайки клиентите си за увеличението. Според жалбоподателите следователно нямало причина г‑н H. или г‑н Be. да искат информация за намеренията на г‑н Ha.
38 Освен това от едностранното изявление от страна на г‑н Ha. относно проекта за увеличаване на цените не можело по никакъв начин да се направи извод за съществуването на споразумение или съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО. Нещо повече, предоставената от г‑н Ha. информация не можело да се счита за чувствителна в търговско отношение, тъй като вече била известна на пазара.
39 Накрая, жалбоподателите подчертават липсата на доказателства относно други периоди. В този контекст жалбоподателите се позовават на твърдените контакти между г‑жа P. и служители на Comap, Simplex и Aquatis. В това отношение те твърдят, че става въпрос за „три несъществени разговора“, които по никакъв начин не са довели до извършването на нарушение на член 81 ЕО.
40 Комисията заявява, че що се отнася до доказателствата за тайно договаряне в рамките на срещите на FNAS с участието на Aquatis, основава констатациите си на протоколите от посочените срещи. Освен това нямало никакви основания за съмнение в достоверността на тези протоколи.
41 Що се отнася до Simplex, Комисията счита, че записките в бележника на г‑жа P. са ясни и не оставят никакво съмнение относно съдържанието на нейния разговор с г‑н W., а именно увеличаването на цените в Гърция с 5 %.
42 Що се отнася до обмена на становища по време на търговското изложение, състояло се в Есен на 18 март 2004 г., Комисията подчертава също така, че контактът между г‑н Ha. и представителите на Simplex не бил „едностранен“, тъй като в отговор на въпрос от страна на представителите на Simplex г‑н Ha. уточнил, че IBP е предвидило увеличение на цените в края на месеца. Освен това от търговска гледна точка ставало въпрос за чувствителна и доста точна информация относно датата на прилагане. Дори Simplex вече да е било решило да увеличи цените си, както изтъкват жалбоподателите, опитът му да си осигури успех на пазара все пак съставлявал нарушение на конкуренцията, тъй като бил в противоречие с изискването за независимо поведение на пазара.
43 Накрая, Комисията отбелязва, че единственият извод, който може да бъде направен от доказателствата относно срещите на FNAS, търговското изложение в Есен и обмена на становища във връзка с гръцкия пазар, е, че жалбоподателите са възобновили участието си в започналото през 1988 г. едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
Съображения на Общия съд
44 Като начало Общият съд припомня, че що се отнася до доказването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 март 1984 г. по дело CRAM и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, Recueil, стр. 1679, точка 20). Ако съдилищата на Съюза имат съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдилищата на Съюза не биха могли да направят извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таят съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба (Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 215).
45 Постоянна съдебна практика е също така, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 180 и цитираната съдебна практика).
46 Освен това е обичайно дейностите, в които се състоят антиконкурентните споразумения, да бъдат осъществявани нелегално, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57 и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 51).
47 В това отношение следва да се отбележи, че изявленията, направени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имат важна роля. Тези изявления от името на предприятията имат съществена доказателствена стойност, тъй като водят до значителни юридически и икономически рискове (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 45 по-горе, точки 205 и 211 и Решение по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, точка 46 по-горе, точка 103). Все пак, без да бъде подкрепено от други доказателства направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 45 по-горе, точка 219 и цитираната съдебна практика).
48 В случая не се спори дали твърдените от Комисията действия, а именно участието в срещите на FNAS, контактите между служител на един от жалбоподателите и представител на FRA.BO, както и контактите, установени по време на изложението в Есен, са извършени. За сметка на това жалбоподателите оспорват твърдението, че тези действия са антиконкурентни, което е условие sine qua non за установяването на нарушение на член 81 ЕО.
49 Поради това следва да се прецени дали действията, установени след извършените от Комисията през март 2001 г. проверки, трябва да бъдат окачествени като антиконкурентни контакти.
50 Що се отнася до Simplex, следва да се припомни, че за да приеме, че в периода между 25 юни 2003 г. и 1 април 2004 г. (по-нататък „спорният период“) това дружество е участвало в посоченото в член 1 от обжалваното решение нарушение, Комисията възприема като уличаващи Simplex две обстоятелства, а именно телефонен разговор между г‑жа P. (FRA.BO) и г‑н W. (Simplex) през първото шестмесечие на 2004 г. и среща на търговското изложение, състояло се на 18 март 2004 г. в Есен.
51 Съгласно съображение 511 от обжалваното решение през април 2004 г. г‑н W. е уведомил FRA.BO за възможно увеличаване на цените на гръцкия пазар с 5 %. Г‑н W. помолил FRA.BO да се свърже с него, за да съгласуват това увеличение. Преди този контакт, в телефонен разговор от 25 февруари 2004 г., г‑н W. уведомил г‑жа P., че петпроцентното увеличение на цените ще има действие от 1 март 2004 г. Това увеличение било потвърдено от г‑н D., гръцкия вносител на Simplex.
52 На първо място, следва да се приеме, че изводът на Комисията, че Simplex е участвало в картела през целия спорен период, не се подкрепя от доказателствата, що се отнася до 2003 г. Всъщност Комисията се основава само на посочените по-горе обстоятелства, настъпили през 2004 г.
53 От обобщеното в съображение 506 от обжалваното решение искане на FRA.BO за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е видно, че според това дружество обменът на чувствителна информация между конкурентите е продължил и след проверките на Комисията, най-вече посредством двустранни контакти. FRA.BO отбелязва по-конкретно, че „тези контакти са [били] осъществени с редица лица и в частност с г‑н [W.] (IMI/Aalberts) и г‑н [L.] от Comap“.
54 Следва обаче да се отбележи, че FRA.BO не е представило документи, които да доказват, че Simplex често е провеждало телефонни разговори с негови представители. Името на г‑н W. не фигурира в разпечатките от телефонните разговори на г‑жа P. и г‑н B. (FRA.BO) в периода 2002—2004 г., приложени към отговора на FRA.BO на изложението на възраженията.
55 На следващо място е необходимо да се отбележи, че бележникът на г‑жа P. (FRA.BO) за 2004 г. съдържа няколко ръкописни записки, от които само една поредица се отнася до Simplex, а именно тази относно телефонния разговор с г‑н W. от 25 февруари 2004 г. В този контекст следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията намеква за контакт между г‑н W. и г‑жа P., осъществен в края на месец април, вероятно на 29 април 2004 г. Наред с факта, че този предполагаем контакт е осъществен след датата, на която в обжалваното решение Комисията приема, че нарушението е прекратено, следва да се отбележи, че от посочените ръкописни записки не е ясно, че става въпрос за контакт с г‑н W. Освен това, дори да се предположи, че става въпрос за контакт с г‑н W., от тези ръкописни бележки не е видно, че той е обявил увеличаване на цените на гръцкия пазар.
56 Всъщност оказва се, че в искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер FRA.BO не е разграничило различните ръкописни записки. В това отношение от първоначалното становище на FRA.BO от 14 юли 2004 г. е видно, че в края на април 2004 г. един от директорите на IMI, г‑н W., го е уведомил за евентуално увеличаване на цените на гръцкия пазар и няколко дни по-късно е поискал да разговарят с оглед сключването на споразумение (mettersi d’accordo). Намекът за сключване на споразумение се съдържа в третата поредица от ръкописни записки в бележника на г‑жа P., а именно тази относно телефонен разговор от 29 април 2004 г. само с г‑н B., от една страна, и с г‑н Hu., от друга, и относно това, че сключването на споразумение е трябвало да бъде осъществено в рамките на отношение доставчик—клиент (Aquatis/Raccord Orléanais-FRA.BO).
57 С паметна записка от 25 януари 2005 г. FRA.BO изменя становището си и заявява, че на 25 февруари 2004 г. г‑н W. и г‑жа P. са провели телефонен разговор, в който са обсъждали евентуално увеличаване на цените на гръцкия пазар. Г‑н W. обявил също така, че що се отнася до г‑н D., петпроцентното увеличение на цените от 1 март 2004 г. било потвърдено.
58 От точка 508 от изложенията на възраженията обаче следва, че Комисия не е отчела объркването на трите отделни поредици от ръкописни записки, посочени в точки 55 и 56 по-горе. Освен това, въпреки че в отговора си на изложението на възраженията жалбоподателите са обърнали внимание на това объркване, в съображение 511 от обжалваното решение Комисията не е отстранила тази грешка, а само е направила някои дребни поправки (вж. точка 51 по-горе).
59 Ето защо следва да се приеме, че единственото доказателство за контакта между Simplex и FRA.BO в спорния период е посочената в съображение 511 от обжалваното решение поредица ръкописни записки от 25 февруари 2004 г. в бележника на г‑жа P. (FRA.BO), която включва и следната записка „Говорих с [W.] x увеличаване в Гърция потвърдено x [D.] +5, считано от 1 март 2004 г.“
60 В това отношение следва да се приеме, че ръкописните записки от 25 февруари 2004 показват, че на този ден действително са били обменени становища относно цените. От тези ръкописни записки обаче не е ясно кой е взел решение за увеличаване на цените. Не е изключено независимият вносител на Simplex (г‑н D.) да е решил да увеличи цените си с 5 %, считано от 1 март 2004 г.
61 Доколкото контактът с г‑н W. е бил предмет само на посочената в точка 59 по-горе поредица от ръкописни записки, същата сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже участието на Simplex в разглежданото нарушение. Всъщност този контакт би могъл да се разглежда и като изолиран случай. Освен това, както вече бе установено по-горе, сама по себе си тази поредица ръкописни записки не доказва, че през 2003 г. Simplex е участвало в картела.
62 Що се отнася до второто уличаващо Simplex обстоятелство, а именно посочената в съображение 520 от обжалваното решение среща на г‑н Ha. (IBP) с двама представители на Simplex по време на състоялото се на 18 март 2004 г. в Есен изложение, от изявлението на г‑н Ha. от 28 ноември 2005 г., приложено към отговора на AFC на изложението на възраженията и поправено впоследствие, що се отнася до датата на тази среща, доколкото изложението се е състояло през март 2004 г., а не през 2002 г., както е посочено в искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, е видно, че той е отговорил на въпрос, свързан с цените на IBP. Г‑н Ha. твърди, че си спомня да е имал кратък разговор с г‑н H. и г‑н Be. (Simplex), както и с г‑н K. В това отношение той заявява следното:
„Разпитваха ме за намеренията на IBP Германия в областта на цените и аз им казах, че предвиждаме да ги увеличим в края на месеца. Това се налагаше поради увеличаването на цените на суровините. Не обсъждахме размера на увеличението, нито пък кога ще увеличим цените, а само че ще направим това. Мисля, че по това време вече бях уведомил клиентите си за увеличението, така че тази информация престана да бъде поверителна. Може да е имало слухове и поради това да са ме разпитвали по повод увеличаването на цените. Те не са могли да го потвърдят, като поискат от клиентите копие от списъка с официалните цени на IBP Германия, тъй като този списък бе оповестен едва на 30 март 2004 г. […].“
63 Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателите оспорват твърдението, че е налице антиконкурентен контакт. Във връзка с това в административното производство те се позовават на две изявления, които опровергават това на г‑н Ha.
64 Жалбоподателите се позовават на изявлението на г‑н H., който посочва следното:
„Спомням си, че срещнах г‑н [Ha.] на щанда на Woeste и говорих с него, но изобщо не съм му искал сведения за евентуално увеличаване на цените на IBP Германия. Доколкото си спомням, г‑н [Ha.] също не повдигна този въпрос.“
65 Освен това жалбоподателите се позовават на изявлението на г‑н Be., който обяснява, че макар вече да не си спомня със сигурност да е срещал г‑н Ha. на това изложение, все пак не е изключено да го е видял, но пък няма никакъв спомен да е говорил с него за цени.
66 В този контекст следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изявлението, направено във връзка с искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, само по себе си не е достатъчно доказателство, когато се твърди, че е невярно (вж. точка 47 по-горе).
67 В това отношение Общият съд счита, че противно на становището, изложено от Комисията в съдебното заседание, изявлението на г‑н Ha. не е по-достоверно от това на г‑н H. и г‑н Be., представители на един от жалбоподателите. Обстоятелството, че в миналото както IBP, така и бившите дъщерни дружества на IMI са извършвали антиконкурентни действия, изразяващи се в обмен на становища относно цените, не е основание, що се отнася до случилото се на това изложение, да се предпочете изявлението на г‑н Ha. пред това, на което се позовават жалбоподателите. Ето защо следва да се заключи, че поради липсата на други данни твърдението, че осъщественият между представител на IBP и представители на жалбоподателите контакт нарушава конкуренцията, не е надлежно доказано.
68 Предвид гореизложеното следва да се приеме, че участието на Simplex в нарушение на член 81 ЕО през спорния период не е надлежно доказано.
69 Следователно член 1 от обжалваното решение трябва да бъде отменен, доколкото в него Комисията приема, че в спорния период Simplex е участвало в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
70 Що се отнася до твърдението, че Aquatis е участвало в нарушението, Общият съд счита за уместно да разгледа този въпрос при преценката на третото правно основание.
По третото правно основание, изведено от неучастието в посоченото в член 1 от обжалваното решение едно-единствено, усложнено и продължено нарушение
Доводи на страните
71 Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е доказала наличието на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение и след извършените през март 2001 г. проверки, не е установила съществуването на обективна връзка между поведението на Aquatis и една „обща ограничителна схема“ и не е доказала, че Aquatis е знаело или е било длъжно да знае за съществуването на подобна схема.
72 Жалбоподателите отбелязват, че през март 2001 г. проверките на Комисията са сложили край на т.нар. „Super EFMA“ срещи, организирани преди или след срещите на European Fittings Manufacturers Association (EFMA, Европейско сдружение на производителите на фитинги), и на „трайния картел“. Независимо от това Комисията продължавала да счита, че Raccord Orléanais (чийто правоприемник е Aquatis) е нарушило член 81 ЕО в периода от юни 2003 г. до 1 април 2004 г. Според Комисията контактите, за които съобщава FRA.BO, доказвали, че разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение не е било прекратено.
73 В този контекст жалбоподателите припомнят, че използването на понятието за едно-единствено, усложнено и продължено нарушение представлява отклонение от правилото, че Комисията е длъжна да докаже точните условия, при които предприятието е участвало в нарушението. Като всяко отклонение от основно правило то предполага ограничително тълкуване. В случая възприетият от Комисията подход противоречал на презумпцията за невиновност, тъй като водел до положение, при което цяла поредица видимо независими контакти между конкурентите била приравнена на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
74 Те се позовават и на Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Buchmann/Комисия (T‑295/94, Recueil, стр. II‑813, точка 121) и на Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/,94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 773). Следователно според жалбоподателите първо е трябвало да се установи в какво се изразява „общата схема“ и в каква степен последната действително е била прилагана след проверките през 2001 г. След това било необходимо да се докаже, че действията на жалбоподателите са били свързани с тази „обща схема“ и че Aquatis е знаело или вероятно е можело да знае, че с действията си участва в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, започнало преди проверките на Комисията.
75 Първо, жалбоподателите поддържат, че структурата и извършването на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, както и настъпилите след 2001 г. обстоятелства са напълно различни.
76 „Картелът „Super EFMA“, така както функционирал преди извършените през март 2001 г. проверки, бил организиран на три равнища, а именно на общоевропейско равнище, на национално или местно равнище или на двустранна основа, и се изразявал в обмен на становища и сключване на споразумения относно ценовите структури и списъци за някои пазари. Участвали общо 27 производители на медни арматурни изделия (действащи в тринадесет държави членки), като трима от тях (IBP, IMI и Comap) отговаряли за организирането и провеждането на т.нар. „Super EFMA“ срещи. Освен това тези срещи били провеждани не само преди срещите на EFMA, но и всеки път, когато промените на пазара налагали това.
77 За сметка на това твърдението, че в периода между март 2001 г. и април 2004 г. разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение не е било прекратено, се потвърждавало, според Комисията, от телефонни разговори между AFC и FRA.BO и между Comap и FRA.BO, от три телефонни разговора между „дружествата, свързани с Aalberts и с FRA.BO“, от три двустранни контакта между Comap и FRA.BO, от два двустранни контакта, осъществени между IBP и Simplex и между IBP и Comap по време на търговското изложение през март 2004 г., както и от срещите на комитета по логистика на FNAS относно опаковката на стоките, на които срещи са били поканени производителите на арматурни изделия във Франция.
78 Жалбоподателите оспорват твърдението, че посочените по-горе контакти и поредицата от срещи на търговците на едро във Франция доказват надлежно съществуването на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение на член 81 ЕО и че това „презумирано нарушение“ е същото нарушение, по повод на което Комисията е извършила проверките. В това отношение те подчертават, че както установила Комисията, множество предприятия, сред които и IMI, са престанали да участват в „презумираното нарушение“ след извършените от Комисията проверки. Освен това през 2003 г. секторът бил напълно преструктуриран. Също така повечето основни участници в организирането и провеждането на срещите на „високо равнище“ като тези в периода, предхождащ проверките на Комисията, не участвали в организирането и осъществяването на предполагаемите антиконкурентни контакти в периода, следващ посочените проверки. Освен това картел в сектора на медните арматурни изделия би имал смисъл само ако обхваща всички държави членки, което не било така след 2001 г., както и да се разглеждат или тълкуват посочените в съображение 566 от обжалваното решение данни.
79 Второ, жалбоподателите изтъкват — в случай че според Общия съд Комисията е доказала прилагането на общата схема на картела и след март 2001 г., — че Комисията не е установила връзка между действията на Aquatis и тази схема.
80 Трето, Комисията не доказала също така, че Aquatis е знаело или е било длъжно да знае, че установявайки на срещите на FNAS контакти с конкуренти, се присъединява към „картела „Super EFMA“. В обжалваното решение Комисията само посочила, че жалбоподателите са били уведомени за проверките, нещо което последните не отричат. Същевременно жалбоподателите подчертават, че през август 2002 г., когато Aalberts поема всички дейности на IMI по производство и търговия с фитинги, то се уверило, че IMI и неговите дъщерни дружества, сред които Raccord Orléanais, вече част от Aquatis, и R. Woeste & Co. Yorkshire, вече част от Simplex, действително са престанали да участват в нарушението.
81 Комисията възразява, че в обжалваното решение подробно е обяснила защо в случая става въпрос за едно-единствено нарушение, първо до 2001 г. (съображения 559—563 от обжалваното решение) и второ след 2001 г. (съображения 564—591 от обжалваното решение). По-конкретно в съображения 564—597 от обжалваното решение подробно е разгледан въпросът за непрекъснатостта на нарушението. Комисията добавя, че не може да има съмнение, че действията на жалбоподателите в периода след 2001 г. преследвали същата антиконкурентна цел като тази на другите предприятия, които участвали в общия картел.
82 Освен това изискването жалбоподателите „да знаят или да са били длъжни да знаят, че тайното споразумение, в което участват, се вписва в общ план“, и изискването „да са наясно с неправомерните действия на другите участници или да са могли да ги предвидят и да са били готови да понесат свързания с тях риск“ били изпълнени. В това отношение Комисията припомня, че Aalberts носи отговорност за дейностите на двете си дъщерни дружества, Aquatis и Simplex, които са правоприемниците на Raccord Orléanais и R. Woeste & Co. Yorkshire, като някои от дружествата, осъществяващи тези дейности, вече са участвали в извършеното преди проверките едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
Съображения на Общия съд
83 На първо място следва да се прецени дали действията, съставляващи нарушението, за което се твърди, че е извършено след проверките на Комисията през март 2001 г., се явяват продължение на предшестващото посочените проверки едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
84 Ако това е така, следва да се прецени дали участието на Aquatis в срещите на FNAS се вписва в рамките на това едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
85 Всъщност предвид заключението, изведено от точки 68 и 69 по-горе, що се отнася до Simplex, не е необходимо третото правно основание да се преценява от гледна точка на Aquatis.
86 Понятието за едно-единствено нарушение се отнася до положение, при което няколко предприятия са участвали в нарушение, което съставлява продължаващо поведение и преследва единствената икономическа цел да наруши конкуренцията или отделни нарушения, свързани помежду си от еднаква цел (една и съща цел на съвкупността от елементите) и едни и същи субекти (едни и същи предприятия, съзнателно участващи в постигането на общата цел) (Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 257). Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на член 81ЕО (Решение по дело BPB/Комисия, посочено по-горе, точка 252).
87 Когато различните дейности се вписват в един общ план поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на общия пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези дейности в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 258).
88 Важно е също да се уточни, че понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общо позоваване на нарушаването на конкуренцията на засегнатия от нарушението пазар, тъй като в качеството на цел или резултат накърняването на конкуренцията представлява същностна характеристика на всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за единна цел би могло отчасти да обезсмисли понятието за едно-единствено продължено нарушение, доколкото би довело до това няколко забранени с член 81, параграф 1 ЕО действия, засягащи даден икономически сектор, системно да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение. Така, за да бъдат квалифицирани различни деяния като едно-единствено продължено нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и дали посредством взаимодействие допринасят за настъпването на всички търсени антиконкурентни последици в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. В това отношение следва да се държи сметка за всяко обстоятелство, въз основа на което може да се установи или оспори споменатата връзка, като например периода на прилагане, съдържанието, включително използваните методи, и съответно целта на отделните деяния (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точки 179—181).
89 Освен това, за да установи участието на дадено предприятие в антиконкурентно споразумение, Комисията трябва да докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 87).
90 Накрая, фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел, не е от значение, когато се преценява дали то е извършило нарушение. Това обстоятелство следва да се отчита само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 86).
91 В случая, що се отнася до периода преди март 2001 г., следва да се отбележи, че съгласно обжалваното решение дейността на картела се е изразявала в редовното поддържане, в продължение на години, на многостранни и двустранни контакти между конкуриращи се производители, като целта на тези контакти е била да се установят незаконни практики, чрез които изкуствено да се организира функционирането на пазара на фитингите, по-конкретно в областта на цените.
92 Видно от обжалваното решение в рамките на този общ картел срещите и другите антиконкурентни контакти са били провеждани както на общоевропейско, така и на национално равнище, като всяка страна е имала собствен механизъм за съгласуване на цените и е прилагала местни договорки, които допълвали установените на европейско равнище (съображения 129, 140 и 559 от обжалваното решение).
93 Всъщност картелът е функционирал благодарение, първо, на срещи на „високо равнище“, на които били обсъждани стратегията и цените за редица страни, второ, на срещи, които се отнасяли само до една или няколко национални територии, често с оглед прилагането на решенията, взети на по-високо равнище, и трето, на обсъждания на двустранна основа (съображение 147 от обжалваното решение).
94 Съгласно обжалваното решение антиконкурентните договорености били постигани преди, по време или след срещите на British Plumbing Fittings Manufacturers Association (BPFMA, Сдружение на производителите на тръбни фитинги в Обединеното кралство), тези на EFMA и на други сдружения, както и на срещи ad hoc или на срещи по време на търговски изложения (съображения 140 и 141 от обжалваното решение).
95 Обикновено срещите на „високо равнище“ били организирани по повод срещите на EFMA, провеждани всяка пролет и всяка есен. На срещите през есента обикновено се определяли цените, докато на срещите през пролетта се обсъждало прилагането на договорените предходната година цени (съображение 148 от обжалваното решение).
96 Съгласно обжалваното решение в резултат на обсъжданията във връзка с увеличаването на цените обикновено било сключвано споразумение относно размера и начина на прилагане на увеличението и се определяли сроковете за неговото въвеждане и предприятието, което първо ще увеличи цените (често водещото предприятие на съответния географски пазар) (съображения 149 и 159 от обжалваното решение).
97 На срещите били обсъждани също така условията за кредит и отстъпките, категориите клиенти, разликите в цените, разпределянето на клиентите между доставчиците, обмена на информация относно увеличаването или намаляването на количествата и цените в рамките на картела, свързаните с кръстосаната търговия въпроси, оплакванията на член на картела срещу други негови членове; били съгласувани евентуалните действия срещу производители и търговци, които не са членове на картела, и офертите за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки (съображение 161 от обжалваното решение).
98 В обжалваното решение се посочва, че на срещите на „високо равнище“ са присъствали изпълнителните директори, търговските директори или директорите на отделите по продажби и някои други отговорни за търговията служители, като се уточнява, че IMI, IBP и Comap винаги са участвали в този вид срещи (съображение 156 от обжалваното решение).
99 След срещите на „високо равнище“ на национално равнище били организирани по-конкретни по предмет срещи. Тези срещи били свързани с подготвянето и прилагането на решенията, взети на срещите на „високо равнище“. Съгласно обжалваното решение обикновено участници на национално равнище са били търговските директори или директорите на отделите по продажби или някои други отговорни за търговията местни служители, които осведомявали участниците на срещите на „високо равнище“ за успеха или провала при ценовите промени и за пазарните условия (съображение 157 от обжалваното решение).
100 Накрая, били организирани също така двустранни срещи и неофициални срещи на по-широка основа.
101 Що се отнася до действията, за които се твърди, че са извършени след март 2001 г., съгласно обжалваното решение те също се изразяват в установяването на контакти в рамките на съсловни сдружения (срещи на FNAS), двустранни контакти по повод параметрите на конкуренцията и контакти по време на търговски изложения (изложение в Есен) (съображения 599—602 от обжалваното решение).
102 Действително е безспорно, че що се отнася до периода след март 2001 г., картелът се е характеризирал с доста гъвкава „организация“ в структурно отношение и е функционирал главно на основата на двустранни контакти ad hoc. Освен това е липсвало съгласуване на стратегията на „високо равнище“, а оттам и изпълнение на национално равнище на решенията, взети на общоевропейско равнище.
103 Безспорно е също така, видно от обжалваното решение, че преди проверките през март 2001 г. броят на участниците в картела е бил девет, а след проверките е намалял на четири.
104 Накрая, следва да се отбележи, че докато преди 2001 г. картелът е имал общоевропейски мащаб, доколкото е засягал тринадесет страни, след 2001 г. неправомерните действия на участниците били ограничени до германския, гръцкия, испанския, френския и италианския пазар, без между тях да има очевидна връзка.
105 След като обаче целта на антиконкурентните практики е останала същата, а именно съгласуване на цените на фитингите, обстоятелството, че някои характеристики или интензитетът на тези практики са се променили, е без значение. В това отношение е възможно след проверките от страна на Комисията картелът вече да няма така ясно изразена структура и дейността му да е с различен интензитет. Все пак фактът, че в различни периоди дейността на картела може да е с различен интензитет, не означава, че той е престанал да съществува.
106 Следователно Комисията правилно е приела, че картелът е съществувал и след извършените от нея през март 2001 г. проверки и че е налице едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
107 Ето защо следва да се разгледа въпросът дали участвайки в срещите, проведени в рамките на работната група на комитета по логистика на FNAS с оглед въвеждането на нова опаковка за арматурните изделия, и по-конкретно обсъждайки съответните цени, Aquatis е участвало в разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
108 Следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията упреква Aquatis, че в спорния период е участвало в описаното в член 1 от посоченото решение едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, обхващащо т.нар. общоевропейски пазар.
109 Както се вижда от точка 101 по-горе, конститутивните елементи на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение след март 2001 г. са двустранните контакти, контактите, създадени на търговско изложение, и контактите в рамките на срещите на FNAS с оглед съгласуването на цените.
110 В това отношение няма съмнения, че в спорния период Aquatis е участвало само в срещите на FNAS, но не и в другите два аспекта на нарушението. В този контекст следва да се посочи, че участието на Aquatis в срещите на FNAS, чийто предмет съвпада с този на другите два аспекта на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, а именно съгласуване на цените, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че това дружество е участвало в посоченото нарушение, освен ако не се докаже, че то е знаело или не е могло да не знае, от една страна, че поведението му се вписва в общ план и от друга страна, че този общ план обхваща всички конститутивни елементи на картела (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Parecipazioni, точка 89 по-горе, точка 83 и Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точки 4027 и 4112).
111 Поради това в случая следва да се провери дали когато е участвало на срещите на FNAS, Aquatis е знаело или не е могло да не знае, че се присъединява към участниците в общоевропейския картел. Всъщност само ако е установено, че Aquatis е знаело за съществуването на другите два конститутивни елемента на нарушението, неговото участие в споразумението по отношение на френския пазар може да се разглежда като белег за участието му в констатираното нарушение.
112 Следва обаче да се отбележи, че Комисията не е доказала, че към момента, в който е участвало в срещите на FNAS, на Aquatis са му били известни антиконкурентните дейности на другите предприятия или че то е могло да ги предвиди и че следователно поведението му се вписва в общ план, обхващащ всички конститутивни елементи на установения картел.
113 За да докаже, че на Aquatis са му известни конститутивните елементи на установеното нарушение, Комисията се позовава само на обстоятелството, че Aquatis е участвало в картела от 1991 г. до март 2001 г. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че Aquatis е възобновило участието си в картела.
114 В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че под контрола на бившето си дружество майка, IMI, Aquatis е прекратило участието си в нарушението непосредствено след проверките, извършени от Комисията през март 2001 г. Липсват каквито и да било данни, че Aquatis е знаело, че IBP, Comap и FRA.BO не са прекратили посоченото нарушение.
115 Освен това предвид специфичната цел, преследвана от работната група на комитета по логистика на FNAS, а именно възможността за въвеждане на нова опаковка, проведените в този контекст срещи трудно могат пряко да бъдат свързани с картела, започнал да действа преди март 2001 г. Обстоятелството, че някои производители са обсъждали стойността на съответните разходи, не може да постави под съмнение тази констатация.
116 Второ, следва да се приеме, че противно на установеното от Комисията в съображения 575 и 584 от обжалваното решение, обсъжданията в рамките на срещите на FNAS са се отнасяли единствено до френския пазар. Както самата Комисия признава в съдебното заседание, от протоколите от тези срещи по никакъв начин не следва, че последните са се отнасяли и до „Испания, Италия, Обединеното кралство, Германия и европейския пазар като цяло“, което според Комисията означавало, че те са имали общоевропейски мащаб. Поради това следва да се приеме, че тайните споразумения в рамките на срещите на FNAS не са имали общоевропейски обхват.
117 Трето, доколкото посочените срещи са се отнасяли само до френския пазар и липсват данни, въз основа на които да се заключи, че тези срещи са били използвани от другите участници като повод да обсъждат или съгласуват цените на фитингите на други национални пазари, не може да се приеме за установено, че Aquatis е могло да предвиди, че посочените срещи се вписват в рамките на по-широко по обхват нарушение, част от общ план.
118 Следва да се отбележи, че на 29 април 2004 г. между представител на Aquatis и представител на FRA.BO е установен двустранен контакт в рамките на отношение доставчик—клиент (вж. точка 56 по-горе). Освен че е осъществен извън периода на нарушението, такъв контакт същевременно е и без значение от гледна точка на конкурентното право, с изключение на случаите, когато е установено, че при този търговски контакт са били обсъждани въпроси с антиконкурентен характер. Ръкописните записки в бележника на г‑жа P. обаче не съдържат никакви индиции в тази насока.
119 Ето защо не може да се приеме за установено, че Aquatis е знаело, че с поведението си се е присъединило към картел с различни аспекти, имащи обща цел, или пък към картела, в който вече е участвало преди март 2001 г. и който продължава да съществува.
120 Поради това член 1 от обжалваното решение следва да бъде отменен по отношение на всички жалбоподатели, доколкото в него Комисията приема, че в спорния период те са участвали в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, като са взели участие в редица споразумения и съгласувани практики на описания в посочената разпоредба пазар на фитингите от мед и медни сплави.
121 При тези обстоятелства не е необходимо да се разглеждат останалите правни основания, а именно първото правно основание, изведено от неправилното подвеждане на Aalberts под отговорност за нарушението в качеството му на дружество майка, четвъртото правно основание, изведено от редица грешки при изчисляването на размера на наложената на жалбоподателите глоба, и петото правно основание, изведено от нарушение на правото им на защита.
122 Предвид всичко изложено по-горе глобата в размер на 100,8 милиона евро, наложена на Aalberts при условията на солидарност с Aquatis и Simplex, следва да се намали на 55,15 милиона евро, както и да се отмени глобата от 2,04 милиона евро, за чието заплащане Aquatis и Simplex отговарят солидарно, доколкото същата се основава на неправилна констатация.
123 Всъщност следва да се отбележи, че Комисията е определила основен размер на глобата, наложена на Aquatis и Simplex поради участието им в картела, докато са били контролирани от IMI, а именно начален размер на глобата от 46 милиона евро, увеличен със 100 % поради продължителността на нарушението, и поради твърдяното им участие в нарушението, докато са били контролирани от Aalberts, а именно начален размер на глобата от 60 милиона евро, увеличен с 5 % поради продължителността на нарушението. Поради отегчаващите обстоятелства този втори размер е увеличен с 60 %. Поради това общият размер на глобата достига 192,8 милиона евро (92 милиона евро + 100,8 милиона евро). След това този общ размер е намален на 105,5 милиона евро, за да се спази таванът от 10 % от оборота на Aalberts, и е разпределен пропорционално в зависимост от периода на установеното участие на Aquatis и Simplex в нарушението — докато са били под контрола на IMI (50,34 милиона евро) и докато са били под контрола на Aalberts (55,15 милиона евро).
124 Тъй като глобата на IMI може да бъде намалена с 50 % на основание Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели, основният размер на наложената му глоба, а именно 96,6 милиона евро (начален размер от 46 милиона евро, увеличен със 110 % поради продължителността на нарушението), е намален на 48,30 милиона евро. Тъй като IMI е направило искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер едва през септември 2003 г., глобата на двете му бивши дъщерни дружества, за разлика от тази на IMI, не може да бъде намалена с 50 %. Ето защо Комисията налага на Aquatis и Simplex глоба в размер на 2,04 милиона евро (50,34 – 48,30), която да заплатят солидарно и която нито IMI, нито Aalberts дължат.
125 Освен това следва да се припомни, че ако към датата на приемане на обжалваното решение няколко адресата съставляват „предприятието“, таванът от 10 %, посочен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да бъде изчислен въз основа на общия оборот на това предприятие. За сметка на това, ако към момента на приемане на обжалваното решение този икономически субект се раздели на два отделни субекта, всеки адресат на решението има право спрямо него отделно да се приложи посоченият таван (Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 390). Доколкото жалбоподателите искат само отмяна на член 2, буква а) и буква б), точка 2 от обжалваното решение, не е необходимо да се разглежда въпросът дали обстоятелството, че преди приемането на обжалваното решение предприятието IMI е било разделено на няколко отделни субекта, има значение за максималния размер на глобата, наложена на Simplex и Aquatis с член 2, буква б), точка 1 от обжалваното решение.
По съдебните разноски
126 По силата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателите.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя член 1 от Решение C(2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИО (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги), доколкото в него се приема, че в периода от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г. Aalberts Industries NV, Comap SA, по-рано Aquatis France SAS, и Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG са участвали в нарушението.
2) Отменя член 2, буква а) и буква б), точка 2 от Решение C(2006) 4180.
3) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Wahl | Dittrich |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 март 2011 година.
Подписи