Language of document :

Преюдициално запитване от Giudice di pace di Roma (Италия), постъпило на 16 октомври 2017 г. — Pina Cipollone/Ministero della Giustizia

(Дело C-600/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di pace di Roma

Страни в главното производство

Заявител: Pina Cipollone

Длъжник: Ministero della Giustizia

Преюдициални въпроси

Включва ли се трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/881 , във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочна работа, което е част от Директива 1999/702 , и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли редовият магистрат или така нареченият магистрат „с тога“ да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочна работа, което е част от Директива 1999/70?

При утвърдителен отговор на втория въпрос, представлява ли разликата между процедурата за наемане на постоянна работа на редовите магистрати и установените в закона процедури за подбор за наемането на срочна работа на мировите съдии обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 и/или точка 4 от Рамковото споразумение за срочна работа, което е част от Директива 1999/70/ЕО, която да оправдае неприлагането — в „развиващата се съдебна практика“ на [Corte di] Cassazione a Sezioni unite (пленум на Касационния съд) в решение № 13721/2017 и на Consiglio di Stato (Държавния съвет) в становище № 464/2017 от 8 април 2017 г. — спрямо мировите съдии, както в случая на заявителя — работник на срочен трудов договор, на същите условия на труд, като приложимите по отношение редовите магистрати на трудов договор за неопределено време, които се намират в сходно положение, както и да оправдае неприлагането на мерките за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата със срочни трудови договори по клауза 5 от посоченото рамково споразумение, което е част от Директива 1999/70/ЕО, и на националните разпоредби за транспонирането им, при положение че в италианската правна уредба, включително конституционната, не са налице разпоредби, които могат да легитимират както дискриминацията във връзка с условията на труд, така и абсолютната забрана за преобразуване на трудовите договори на мировите съдии в трудови договори за неопределено време, включително и с оглед на предходното национално законодателство (Закон № 217/1974), в което вече е било предвидено изравняването на условията на труд и стабилизирането на почетните магистрати (по-специално vice pretori onorari [почетните районни съдии])?

Във всички случаи, в положение като това по главното производство, препятстват ли член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и понятието на правото на Съюза за независим и безпристрастен съд възможността мирови съдия, абстрактно заинтересован от разрешаването на спора в ползва на заявителя, чиято трудова дейност се състои единствено в изпълнението на същите правораздавателни функции, да замени съда, който има обща компетентност в Италия за разрешаването на трудови спорове или на спорове на редовите магистрати, вследствие на отказа на последната съдебна инстанция — пленума на [Corte di] Cassazione (Върховен съд) — да гарантира защитата на претендираните и закриляни от общностния правен ред права, задължавайки компетентния по принцип съд (Tribunale del lavoro (Трудов съд) или Tribunale amministrativo regionale (Регионален административен съд) да се откаже, когато бъде сезиран, от своята компетентност, въпреки че посоченото право — заплащането на отпуска, както е поискано в заявлението — се основава на правото на Европейския съюз, което е обвързващо и има предимство пред правната уредба на италианската държава? В случай че Съдът установи нарушение на член 47 от Хартата, се отправя и искане да бъдат посочени вътрешните правни средства за защита, за да не се допусне нарушението на първичното право на Съюза да доведе и до абсолютна невъзможност за защита в националния правен ред на основните права, гарантирани от общностното право в конкретния случай.

____________

1     Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

2     Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).