РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
6 декември 2012 година(*)
„Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминацията, основана на възраст и на увреждане — Обезщетение при уволнение — Социален план, който предвижда намаляването на размера на обезщетението при уволнение, изплащано на работниците с увреждания“
По дело C‑152/11
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Arbeitsgericht München (Германия) с акт от 17 февруари 2011 г., постъпил в Съда на 28 март 2011 г., в рамките на производство по дело
Johann Odar
срещу
Baxter Deutschland GmbH,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н A. Rosas, изпълняващ функцията на председател на втори състав, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Ó Caoimh, г‑н Aл. Арабаджиев (докладчик) и г‑н C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑н K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 април 2012 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Odar, от S. Saller и B. Renkl, Rechtsanwälte,
– за Baxter Deutschland GmbH, от C. Grundmann, Rechtsanwältin,
– за германското правителство, от г‑н T. Henze, г‑н J. Möller и г‑н N. Graf Vitzthum, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑н J. Enegren и г‑н V. Kreuschitz, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 юли 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 и член 6, параграф 1, втора алинея, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Odar и бившия му работодател, Baxter Deutschland GmbH (наричан по-нататък „Baxter“), по повод размера на обезщетението при уволнение, което първият е получил в съответствие с план за социално подпомагане (наричан по-нататък „PPS“), сключен между това дружество и неговия работнически съвет.
Правна уредба
Право на Съюза
3 Съображения 8, 11, 12 и 15 от Директива 2000/78 гласят следното:
„(8) Насоките по заетостта 2000, одобрени от Европейския съвет в Хелзинки на 10 и 11 декември 1999 г., подчертават необходимостта от създаване на трудов пазар, благоприятстващ социалната интеграция чрез формулиране на съгласуван пакет от политики, целящи борбата с дискриминация спрямо такива групи като лицата с увреждания. Те също подчертават необходимостта да се обърне специално внимание на подкрепата на по-възрастните работници, за да се увеличи тяхното участие на пазара на труда.
[…]
(11) Дискриминацията, която се основава на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, може да възпрепятства постигането целите на Договора за ЕО, по-специално достигането на високо ниво на заетост и социална закрила, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическата и социална сплотеност и солидарност, свободното движение на хора.
(12) С тази цел, всяка пряка или непряка дискриминация, основаваща се на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, що се отнася до сферите, обхванати от настоящата директива, следва да бъдат забранени в цялата Общност. […]
[…]
(15) Оценяването на фактите, от които може да се заключи, че е налице пряка или непряка дискриминация, е от компетенциите на националните съдебни или други компетентни органи, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство или практика. Такива разпоредби могат да регламентират, по-специално, […] установяване на непряка дискриминация чрез всички средства, включително въз основа доказателство на статистиката“.
4 Съгласно член 1 от посочената директива нейната „[ц]ел[…] е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.
5 Член 2 от същата директива, озаглавен „Понятие за дискриминация“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. За целите на настоящата директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1.
2. За целите на параграф 1:
а) проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;
б) проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, овен ако:
i) тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, или
ii) що се отнася до лица с определени увреждания, работодателят или всяко лице или организация, до които настоящата директива се отнася, са задължени според националното законодателство да предприемат подходящи мерки в съответствие с принципите, съдържащи се в член 5, за да се премахнат вредите, произтичащи от такава разпоредба, критерий или практика“.
6 Член 3 от Директива 2000/78, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:
„В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:
[…]
в) условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;
[…]“.
7 Член 6 от същата директива, озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“, предвижда в параграф 1:
„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:
а) създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;
[…]“.
8 Член 16 от посочената директива гласи:
„Държавите членки вземат необходими мерки, за да гарантират, че:
а) всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени;
б) всички разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, които са включени в колективни трудови договори […] са или могат да бъдат обявени за нищожни, или да бъдат изменени“.
Германско право
Германско законодателство
9 Директива 2000/78 е транспонирана в германското право с Общия закон за равното третиране (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz) от 14 август 2006 г. (BGBl. 2006 I, стр. 1897, наричан по-нататък „AGG“). Този закон предвижда в член 1, озаглавен „Цел на закона“, следното:
„Настоящият закон има за цел да възпрепятства или да премахне всяко поставяне в неблагоприятно положение на основание раса или етнически произход, пол, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.
10 Член 10 от AGG, озаглавен „Допустимост на разлика в третирането, основана на възрастта“, гласи:
„Независимо от член 8, разлика в третирането, основана на възрастта, е допустима и когато е обективно и разумно обоснована от законосъобразна цел. Средствата, използвани за постигането на тази цел, трябва да са подходящи и необходими. Такава разлика в третирането може по-специално да включва:
[…]
6. Диференциране на дължимите обезщетения съгласно съответните социални планове по смисъла на Закона за организацията на предприятията [Betriebsverfassungsgesetz], в случай че страните са установили схема за изплащане на обезщетения, чийто размер се определя стъпаловидно и е функция на факторите възраст и продължителност на трудовия стаж в предприятието, като се отчитат зависещите преимуществено от възрастта възможности за реализация на пазара на труда и по този начин се отдава относително по-голяма тежест на възрастта на съответния работник, или ако страните са изключили определени работници от кръга нa лицата с право на обезщетение по съответния социален план, защото тези работници са финансово осигурени, тъй като са придобили право на пенсия, евентуално след получаването на обезщетение за безработица“.
11 Законът за организацията на предприятията в редакцията му от 25 септември 2001 г. (BGBl. 2001 I, стр. 2518) изисква в членове 111—113 вземането на мерки с цел облекчаване на неблагоприятните последици за работниците, произтичащи от преструктуриране на предприятие. Работодателите и работническите съвети се задължават да сключат социални планове за тази цел.
12 Член 112 от Закона за организацията на предприятията, озаглавен „Споразумение относно структурните промени в предприятието и социален план“, предвижда в параграф 1:
„Ако дирекцията и работническият съвет постигнат споразумение за уравновесяване на интересите относно предвидена структурна промяна в предприятието, споразумението се изготвя в писмена форма и се подписва от двете страни. Същото важи и в случай на споразумение, с което се допуска компенсиране или смекчаване на икономическите последици, които произтичат за служителите от предвидената промяна в предприятието (социален план). Социалният план поражда последици на колективно трудово споразумение в предприятието […]“.
13 В съответствие с член 127 от Социалния кодекс — разпоредба, която се намира в книга III от него, изплащането на стандартно обезщетение за безработица се извършва за ограничен период от време, определен в зависимост от възрастта на работника и продължителността на плащане на осигурителните му вноски. Работникът има право на обезщетение за безработица, съответстващо на 12 месеца трудово възнаграждение преди навършване на 50-годишна възраст, на 15 месеца след навършване на 50-годишна възраст, на 18 месеца след навършване на 55-годишна възраст и на 24 месеца при навършване на 58-годишна възраст.
План за социално подпомагане и допълващ социален план
14 На 30 април 2004 г. Baxter сключва PPS с централния работнически съвет на това предприятие. Член 6, параграф 1, точки 1.1—1.5 от този план гласи следното:
„1. Обезщетения, изплащани при прекратяване на трудовото правоотношение (освен в случаите на ранно пенсиониране)
1.1 Работниците в предприятието, на които, въпреки всички положени усилия, не може да бъде предложена приемлива длъжност в предприятието Baxter [, установено в] Германия, чиито договори не могат да бъдат прекратени предварително на основание член 5 и които напускат предприятието (в резултат на уволнение по производствени причини или в резултат на прекратяване на трудовото им правоотношение по взаимно съгласие), получават подлежащо на облагане брутно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в евро в съответствие със следната формула:
Обезщетение = коефициент за възраст x продължителност на трудовия стаж x брутно месечно трудово възнаграждение [наричана по-нататък „стандартната формула“]
1.2 Таблица относно коефициента за възраст
Въз-раст | Коефи-циент за въз-раст | Въз-раст | Коефи-циент за въз-раст | Въз-раст | Коефи-циент за въз-раст | Въз-раст | Коефи-циент за въз-раст | Въз-раст | Коефи-циент за въз-раст |
18 | 0,35 | 28 | 0,60 | 38 | 1,05 | 48 | 1,30 | 58 | 1,70 |
19 | 0,35 | 29 | 0,60 | 39 | 1,05 | 49 | 1,35 | 59 | 1,50 |
20 | 0,35 | 30 | 0,70 | 40 | 1,10 | 50 | 1,40 | 60 | 1,30 |
21 | 0,35 | 31 | 0,70 | 41 | 1,10 | 51 | 1,45 | 61 | 1,10 |
22 | 0,40 | 32 | 0,80 | 42 | 1,15 | 52 | 1,50 | 62 | 0,90 |
23 | 0,40 | 33 | 0,80 | 43 | 1,15 | 53 | 1,55 | 63 | 0,60 |
24 | 0,40 | 34 | 0,90 | 44 | 1,20 | 54 | 1,60 | 64 | 0,30 |
25 | 0,40 | 35 | 0,90 | 45 | 1,20 | 55 | 1,65 | | |
26 | 0,50 | 36 | 1,00 | 46 | 1,25 | 56 | 1,70 | | |
27 | 0,50 | 37 | 1,00 | 47 | 1,25 | 57 | 1,70 | | |
[…]
1.5 В случаите на навършили 54-годишна възраст работници, уволнени по производствени причини или чието трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, изчисленото в съответствие с член 6, параграф 1, точка 1.1 обезщетение се сравнява с полученото по следната формула:
брой месеци до най-ранната възможна дата на пенсиониране x 0,85 x брутно месечно трудово възнаграждение [наричана по-нататък „специалната формула“]
Ако размерът на обезщетението, изчислен по [стандартната формула], надхвърля сумата на обезщетението, изчислена по [специалната формула], ще се изплаща по-малката сума. Последната обаче не трябва да бъде по-малка от половината от обезщетението, изчислено по [стандартната формула].
Ако числото, получено чрез [специалната формула], е нула, ще се изплаща половината от обезщетението, изчислено по [стандартната формула]“.
15 На 13 март 2008 г. Baxter сключва с работническия съвет на групата допълващ социален план (наричан по-нататък „PSC“). Член 7 от този план, който се отнася до обезщетенията, гласи следното:
„Работниците, които попадат в приложното поле на настоящия [PPS] и чиито трудови договори са прекратени поради промени в дейността на предприятието, получават следните обезщетения:
7.1 Обезщетение: Работниците получават едно-единствено обезщетение в съответствие с член 6, параграф 1 от [PPS].
7.2 Уточнение: С оглед на предвиденото в член 6, точка 1.5 от [PPS] страните се споразумяват за следното: под „най-ранната възможна дата на пенсиониране“ се разбира моментът, в който работникът може за първи път да претендира получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително пенсия в намален размер поради ранно пенсиониране.
[…]“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
16 Ищецът в главното производство, г‑н Odar, е австрийски гражданин, роден през 1950 г. Той е женен с две деца, които издържа, и му е признат статус на лице с тежки увреждания, като степента му на инвалидност е 50 %. От 17 април 1979 г. г‑н Odar работи в Baxter или в дружеството, чийто правоприемник е Baxter, като последно заема длъжността „директор по маркетинг“.
17 Дружеството Baxter прекратява трудовото правоотношение на г‑н Odar с писмо от 25 април 2008 г. и му предлага да продължи това правоотношение в обекта в Мюнхен-Унтершлайсхайм (Германия). Г‑н Odar приема това предложение, а впоследствие решава да подаде оставка на 31 декември 2009 г., след като страните се споразумяват, че тази оставка няма да ограничи правото му на обезщетение.
18 Както личи от акта за преюдициално запитване, г‑н Odar може да претендира от германската схема за пенсионно осигуряване обикновена пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 65-годишна възраст, т.е. считано от 1 август 2015 г., както и пенсия за инвалидност поради тежки увреждания при навършване на 60-годишна възраст, т.е. считано от 1 август 2010 г.
19 Baxter изплаща на г‑н Odar обезщетение на основание PPS в брутен размер 308 253,31 EUR. Съгласно стандартната формула обезщетението, което е могло да му бъде изплатено, би възлизало на 616 506,63 EUR бруто. Основавайки се, съгласно специалната формула, на хипотезата за пенсиониране на най-ранната възможна дата, а именно на 1 август 2010 г., Baxter изчислява обезщетение, което възлиза на 197 199,09 EUR бруто. Затова последното му изплаща минималния гарантиран размер, който съответства на половината от 616 506,63 EUR.
20 С писмо от 30 юни 2010 г. г‑н Odar предявява иск пред Arbeitsgericht München. Той иска от последния да осъди Baxter да му изплати допълнително обезщетение в брутен размер 271 988,22 EUR. Тази сума съответства на разликата между изплатеното му обезщетение и сумата, която би получил — при същия трудов стаж в предприятието, — ако бе на възраст 54 години към момента на прекратяване на трудовото си правоотношение с него. Г‑н Odar счита, че изчисляването на предвиденото от PPS обезщетение го поставя в по-неблагоприятно положение на основание на неговата възраст и увреждането му.
21 Запитващата юрисдикция си задава въпроси относно съвместимостта с Директива 2000/78 на член 10, трето изречение, точка 6 от AGG и на разпоредбата, съдържаща се в член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS. Тя отбелязва, че ако първата от тези две национални разпоредби не съответства на правото на Съюза и следователно не се прилага, предявеният пред нея иск от г‑н Odar трябва да се уважи. Всъщност правилото, включено във втората разпоредба, не би могло да се основава на норма, която е несъвместима със същата директива.
22 При тези условия Arbeitsgericht München решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) С национална разпоредба, в която се предвижда, че може да бъде допустимо различно третиране, основано на възраст, доколкото въз основа на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие социалните партньори изключват определени работници от кръга нa лицата с право на обезщетениe по социалния план, които са финансово осигурени, поради обстоятелството че имат право на пенсия, евентуално след като са получавали обезщетение за безработица, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на възраст, съгласно членове 1 и 16 от Директива [2000/78], или такова неравно третиране е обосновано съгласно член 6, параграф 1, [втора алинея], буква а) от [тази директива]?
2) С национална разпоредба, в която се предвижда, че може да бъде допустимо различно третиране, основано на възраст, доколкото въз основа на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие социалните партньори изключват определени работници от кръга нa лицата с право на обезщетениe по съответния социален план, които са финансово осигурени, поради обстоятелството че имат право на пенсия, евентуално след като са получавали обезщетение за безработица, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на увреждане, съгласно членове 1 и 16 от Директива [2000/78]?
3) С разпоредба от схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда различен начин на изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, като се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от обичайния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, при който се взема по-специално предвид конкретната продължителност на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и им се изплати обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от дължимото в общия случай обезщетение, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на възраст, съгласно членове 1 и 16 от Директива [2000/78], или такова неравно третиране е обосновано съгласно член 6, параграф 1, [втора алинея], буква а) от [тази директива]?
4) С разпоредба от схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда различен начин на изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, като се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от обичайния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, при който се взема по-специално предвид конкретната продължителност на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и им се изплати обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от дължимото в общия случай обезщетение, като при този различен метод на изчисляване на дължимото обезщетение се взема предвид пенсия за осигурителен стаж и възраст поради увреждане, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на увреждане, съгласно членове 1 и 16 от Директива [2000/78]?“.
По преюдициалните въпроси
По първите два въпроса
23 С първите си два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която предвижда, че може да бъде допустимо различно третиране, основано на възраст, доколкото в рамките на схема за социално осигуряване на дадено предприятие социалните партньори изключват определени работници от кръга нa лицата с право на обезщетениe по съответния социален план, които са финансово осигурени, поради обстоятелството че имат право на пенсия, евентуално след като са получавали обезщетение за безработица.
24 В това отношение най-напред следва да се припомни постоянната практика на Съда, съгласно която въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 22 юни 2010 г. по дело Melki и Abdeli, C‑188/10 и C‑189/10, Сборник, стр. I‑5667, точка 27, Решение от 29 март 2012 г. по дело SAG ELV Slovensko и др., C‑599/10, точка 15 и Решение от 12 юли 2012 г. по дело VALE Építési kft, C‑378/10, точка 18).
25 Трябва да се приеме, че настоящият случай е именно такъв.
26 Всъщност първите два въпроса се основават на предпоставката, предвидена от член 10, трето изречение, точка 6 от AGG, съгласно която социалните партньори изключват от кръга нa лицата с право на обезщетениe по съответния социален план определени работници, които са финансово осигурени, с мотива че са придобили право на пенсия, евентуално след получаването на обезщетение за безработица.
27 Нищо в акта за преюдициално запитване обаче не сочи, че спорът в главното производство се отнася до такъв случай. Напротив, запитващата юрисдикция отбелязва, че за разлика от предвидената в посочената разпоредба от AGG възможност, PPS не позволява изключването на работниците в предпенсионна възраст от кръга на лицата с право на обезщетение при уволнение, нито пък предвижда да се отчете правото на работника на обезщетение за безработица. Както личи от преписката, г‑н Odar е получил обезщетение при уволнение, но то е било намалено в съответствие с член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS във връзка с член 7, точка 7.2 от PSC, което той оспорва посредством иска си пред посочената юрисдикция.
28 В този смисъл е съвсем очевидно, че въпросът за съвместимостта на член 10, трето изречение, точка 6 от AGG с Директива 2000/78 има абстрактен и чисто хипотетичен характер от гледна точка на предмета на спора по главното производство.
29 При тези условия не следва да се отговаря на първия и втория поставен от запитващата юрисдикция въпрос.
По третия въпрос
30 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение.
31 Що се отнася най-напред до въпроса дали разглежданата в главното производство национална правна уредба попада в приложното поле на Директива 2000/78, следва да се подчертае, че както от заглавието и съображенията, така и от съдържанието и целта на тази директива е видно, че тя цели да регламентира основна рамка, за да се гарантира на всяко лице равно третиране „в областта на заетостта и професиите“, като му се предостави ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на някой от признаците, посочени в член 1 от същата директива, сред които е възрастта.
32 По-конкретно, от член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 следва, че тя се прилага в границите на сферите на компетентност, поверени на Европейския съюз, „към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи“, във връзка по-специално с „условия[та] за наемане и условия[та] на труд, включително условията за уволнение и заплащане“.
33 Като предвижда намаляването на размера на обезщетението при уволнение на работниците на възраст над 54 години, член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS засяга условията за уволнение на тези работници по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78. Следователно такава разпоредба попада в приложното поле на тази директива.
34 Както следва от постоянната практика на Съда, когато приемат мерки, попадащи в приложното поле на Директива 2000/78, която конкретизира принципа за недопускане на дискриминация въз основа на възрастта в областта на заетостта и професиите, социалните партньори трябва да действат съобразно тази директива (Решение от 13 септември 2011 г. по дело Prigge и др., C‑447/09, Сборник, стр. I‑8003, точка 48 и Решение от 7 юни 2012 г. по дело Tyrolean Airways Tiroler Luftfahrt, C‑132/11, точка 22).
35 Що се отнася до въпроса дали разглежданата в главното производство уредба съдържа разлика в третирането, основана на възрастта по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2000/78, следва да се отбележи, че член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS води до това, че по отношение на навършилите 54-годишна възраст работници, уволнени по производствени причини или чието трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие между предприятието и работника, изчисленото в съответствие със стандартната формула обезщетение се сравнява с полученото по специалната формула. По-ниският размер се предоставя на съответния работник, на когото обаче е гарантирано получаването на размер, който съответства на половината от размера, изчислен чрез прилагането на стандартната формула.
36 Съгласно тези разпоредби на г‑н Odar е изплатена сума от 308 357,10 EUR, съответстваща на половината от обезщетението, изчислено чрез прилагането на стандартната формула. Ако към момента на уволнението си г‑н Odar бе на 54 години, той щеше да има право, при равни други условия, на обезщетение, възлизащо на 580 357,10 EUR. Следователно фактът, че е на възраст над 54 години, води до прилагането на сравнителния метод и до изплащането на по-нисък размер от този, който той щеше да има право да претендира, ако не бе надхвърлил тази възраст. Ето защо предвиденият от PPS метод за изчисляване в случай на уволнение по производствени причини представлява разлика в третирането, основана пряко на възрастта.
37 Следва да се провери дали тази разлика в третирането може да бъде обоснована от гледна точка на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78. Тази разпоредба всъщност гласи, че разликата в третирането, основана на възрастта, не представлява дискриминация, ако в контекста на националното право тя е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, включително от законосъобразни цели, свързани с политиката по заетостта, трудовия пазар и професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
38 Що се отнася до целта на разглежданите в главното производство национални мерки, запитващата юрисдикция отбелязва, че текстът на член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS не предоставя никаква информация, отнасяща се до преследваните цели. При все това от предоставената на Съда преписка е видно, че последните не се различават от целта на нормата, която се съдържа в член 10, трето изречение, точка 6 от AGG. Както отбелязва запитващата юрисдикция, редът и условията, избрани в рамките на социалния план от социалните партньори, трябва да могат действително да поощряват постигането на целта, посочена в тази разпоредба от AGG, и да не накърняват по несъразмерен начин интересите на поставените в по-неблагоприятно положение възрастови групи.
39 Съгласно член 112 от Закона за организацията на предприятията в редакцията му от 25 септември 2001 г. смисълът и целта на социалния план е да се компенсират или да се намалят последиците от структурните промени в съответното предприятие. В писменото си становище германското правителство уточнява в това отношение, че обезщетенията, изплащани на основание на даден план за социално подпомагане, не са насочени специално към улесняване на реинтеграцията в професионалния живот.
40 Основаващо се на възрастта диференциране на обезщетенията, изплащани съгласно план за социално подпомагане, преследвало цел, основана на констатацията, че след като става въпрос за бъдещи неизгодни икономически обстоятелства, определени служители, които няма да бъдат изправени пред такива обстоятелства, произтичащи от загубата на работа, или ще бъда изправени само в по-ограничена степен в сравнение с други служители, могат по общо правило да бъдат изключени от тези права.
41 Германското правителство отбелязва в тази връзка, че социалният план трябва да предвиди разпределяне на ограничени средства, по такъв начин, че той да може да изпълни своята „преходна функция“ спрямо всички работници, а не само спрямо най-възрастните от тях. Такъв план по принцип не може да поставя в опасност оцеляването на предприятието или на оставащите работни места. Член 10, трето изречение, точка 6 от AGG освен това позволявал да се ограничат възможностите за злоупотреба, каквато би била налице, ако работникът получи обезщетение, предназначено да го подпомогне в търсенето на нова работа, докато всъщност смята да излезе в пенсия.
42 Следователно посочената национална разпоредба имала за цел предоставянето на компенсация за в бъдеще, защитата на по-младите работници и подпомагането на тяхната професионална реинтеграция, същевременно отчитайки необходимостта от справедливо разпределяне на ограничените финансови средства на социалния план.
43 Такива цели могат — като изключение от принципа за забрана на формите на дискриминация, основани на възраст — да обосноват разлики в третирането, свързани в частност със „създаването на специални условия за […] заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, […] за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита“, по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2000/78.
44 Освен това трябва да се приеме за законосъобразна целта да се предотврати опасността от изплащане на обезщетение при уволнение на лица, които не търсят нова работа, а ще получават заместващ доход под формата на пенсия за осигурителен стаж и възраст (вж. в този смисъл Решение от 12 октомври 2010 г. по дело Ingeniørforeningen i Danmark, C‑499/08, Сборник, стр. I‑9343, точка 44).
45 При тези условия следва да се приеме, че „в контекста на национално[то] право“ цели като преследваните с член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS трябва по принцип да се разглеждат като годни „обективно и обосновано“ да оправдаят разлика в третирането на основание възраст, както това е предвидено в член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78.
46 По-нататък трябва да се провери дали средствата за постигане на тези цели са подходящи и необходими и дали не надхвърлят изискваното за постигането на преследваната цел.
47 В това отношение следва да се припомни, че държавите членки и евентуално социалните партньори на национално равнище разполагат с широка свобода на преценка не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят (вж. в този смисъл Решение от 5 юли 2012 г. по дело Hörnfeldt, C‑141/11, точка 32).
48 Що се отнася до въпроса дали разглежданите разпоредби на PPS и на PSC са подходящи, следва да се отбележи, че намаляването на размера на обезщетението при уволнение, отпускано на работниците, които към момента на уволнението им са финансово осигурени, не се явява необосновано от гледна точка на целта на такива социални планове, а именно да се осигури по-голяма защита на работниците, за които преходът към нова работа е затруднен поради техните ограничени финансови средства.
49 Поради това следва да се приеме, че разпоредба като член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS не е явно неподходяща за постигането на законосъобразна цел на политика по заетост като целта, преследвана от германския законодател.
50 Колкото до въпроса дали тези разпоредби са необходими, следва да се отбележи наистина, че член 7, точка 7.2 от PSC предвижда, че най-ранната възможна дата на пенсиониране по смисъла на член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS съответства на момента, в който работниците могат за първи път да претендират получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дори да става дума за пенсия в намален размер поради ранно пенсиониране.
51 При все това, както бе посочено в точка 27 от настоящото съдебно решение, PPS предвижда само намаляването на размера на отпуснатото на тези работници обезщетение при уволнение.
52 В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че член 6, точка 1.5 от PPS предвижда, че обезщетението, което се отпуска на съответния работник, отговаря на по-ниския от изчисления по стандартната или по специалната формула размер, като на бенефициера все пак е гарантирано, че размерът, който действително ще му бъде изплатен, ще бъде поне равен на половината от размера, изчислен чрез прилагането на стандартната формула. Освен това, както личи от таблицата, възпроизведена в точка 14 от настоящото съдебно решение, коефициентът за възраст, който представлява един от коефициентите на стандартната и на специалната формула, нараства прогресивно от 18 години (0,35) до този за 57 години (1,70). Едва от 59 години нататък този коефициент започва да намалява (1,50), за да достигне минимална ставка за възраст от 64 години (0,30). От друга страна, както е предвидено в трета алинея на тази разпоредба, дори ако полученото чрез прилагането на специалната формула число е нула, съответният работник ще има право да му се изплати обезщетение, равняващо се на половината от обезщетението, изчислено по стандартната формула.
53 С оглед на съображенията на запитващата юрисдикция следва да се отбележи, че член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS е плод на договорното съгласие на представителите на работниците и на работодателите, които по този начин са упражнили своето право на колективни преговори, което е признато за основно право. Когато на социалните партньори се възлага задачата да установят равновесие между съответните си интереси, се постига немалка степен на гъвкавост, доколкото всяка от страните има възможност евентуално да прекрати споразумението (вж. в този смисъл Решение от 12 октомври 2010 г. по дело Rosenbladt, C‑45/09, Сборник, стр. I‑9391, точка 67).
54 Предвид гореизложеното на третия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение.
По четвъртия въпрос
55 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се взема предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, който обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение, като при прилагането на този различен метод на изчисляване се взема предвид възможността за по-ранно пенсиониране поради увреждане.
56 Що се отнася, на първо място, до въпроса дали член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS във връзка с член 7, точка 7.2, от PSC съдържа разлика в третирането, основана на увреждане по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2000/78, следва да се отбележи, че изплатеният на съответния служител размер на обезщетението при уволнение е намален съгласно посочения член 7, точка 7.2, като е взета предвид най-ранната възможна дата на пенсиониране. Предпоставка за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст обаче е достигането на определена минимална възраст и тази възраст е различна за лицата с тежки увреждания.
57 Както отбелязва генералният адвокат в точка 50 от своето заключение, първият компонент на метода за изчисляване по специалната формула винаги ще бъде по-нисък за работник с тежки увреждания, отколкото за такъв на същата възраст без увреждания. В настоящия случай фактът, че това изчисляване се основава, по привидно обективен начин, на възрастта за пенсиониране, води до това, че работниците с тежки увреждания, които могат да се пенсионират на по-ниска възраст — а именно на 60 години, а не на 63 години, както в случая на работниците без увреждания, — получават по-малко обезщетение при уволнение, и то поради тежкото им увреждане.
58 Както е видно от становището на г‑н Odar и както признава Baxter в съдебното заседание, размерът на обезщетението при уволнение, което би получил, ако не страдаше от тежко увреждане, би възлязъл на 570 839,47 EUR.
59 Следователно от член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS във връзка с член 7, точка 7.2 от PSC — чието прилагане води до това, че размерът на обезщетението при уволнение, изплатен на работник с тежко увреждане, е по-нисък от получения от работник без увреждания — произтича разлика в третирането, основана непряко на критерия за увреждане по смисъла на член 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.
60 На второ място, е необходимо да се провери дали в контекст като регламентирания от разглежданата в главното производство разпоредба, работниците, страдащи от тежко увреждане в предпенсионна възраст, се намират в сходно положение по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 с това на работниците без увреждания на същата възраст. Германското правителство всъщност изтъква, че тези две категории работници се намират в обективно различни изходни положения по отношение на тяхното право да получават пенсия.
61 В тази връзка следва да се подчертае, че работниците в предпенсионна възраст се намират в сходно положение с това на другите работници, до които се отнася социалният план, след като тяхното трудово правоотношение с работодателя им се прекратява на същото основание и при същите условия.
62 Всъщност предимството, предоставено на работниците с тежки увреждания, което се състои в правото им да претендират получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, щом достигнат възраст с три години по-ниска от определената за работниците без увреждания, не ги поставя в специфично положение спрямо тези работници.
63 В съответствие с член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 следва да се прецени дали съществуващата разлика в третирането между тези две категории работници е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, дали средствата за постигането ѝ са подходящи и дали не надхвърлят необходимото за постигането на преследваната от германския законодател цел.
64 В това отношение, от една страна, вече бе констатирано в точки 43—45 от настоящото съдебно решение, че „в контекста на национално[то] право“ цели като преследваните с член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS трябва по принцип да се разглеждат като годни „обективно и обосновано“ да оправдаят разлика в третирането на основание възраст, както това е предвидено в член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78. От друга страна, както следва от точка 49 от настоящото съдебно решение, такава национална разпоредба не е явно неподходяща за постигането на законосъобразна цел на политика по заетост като целта, преследвана от германския законодател.
65 При проверката дали член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS във връзка с член 7, точка 7.2 от PSC надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели, тази разпоредба следва да се отнесе към контекста, в който се вписва, и да се вземе предвид вредата, която може да причини на обхванатите от нея лица.
66 Baxter и германското правителство по същество изтъкват, че намаляването на размера на обезщетението при уволнение, получено от г‑н Odar, е обосновано от предимството, предоставено на работниците с тежки увреждания, което се състои в правото им да претендират получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, щом достигнат възраст с три години по-ниска от определената за работниците без увреждания.
67 Този довод обаче не може да бъде приет. Всъщност, от една страна, съществува дискриминация на основание увреждане, когато спорната мярка не е обоснована с обективни фактори, които нямат нищо общо с такава дискриминация (вж. по аналогия Решение от 6 април 2000 г. по дело Jørgensen, C‑226/98, Recueil, стр. I‑2447, точка 29, Решение от 23 октомври 2003 г. по дело Schönheit и Becker, C‑4/02 и C‑5/02, Recueil, стр. I‑12575, точка 67 и Решение от 12 октомври 2004 г. по дело Wippel, C‑313/02, Recueil, стр. I‑9483, точка 43). От друга страна, подобен довод би застрашил полезното действие на националните разпоредби, които предвиждат посоченото предимство, чийто замисъл по принцип се състои в отчитането на трудностите и конкретните рискове, които срещат работниците, страдащи от тежко увреждане.
68 В този смисъл е очевидно, че социалните партньори, преследвайки законосъобразната цел за справедливо разпределяне на ограничените финансови средства, предназначени за даден социален план, съразмерно на нуждите на съответните работници, не са взели предвид релевантни обстоятелства, отнасящи се по-специално до работниците с тежки увреждания.
69 Социалните партньори всъщност са пренебрегнали както риска, на който са изложени лицата, страдащи от тежко увреждане, за които по принцип е по-трудно да се реинтегрират на пазара на труда, отколкото работниците без увреждания, така и факта, че този риск расте с доближаването на пенсионната възраст. Тези лица обаче имат специфични нужди, свързани както със защитата, която изисква тяхното състояние, така и с необходимостта да се предвиди евентуално негово влошаване. Както отбелязва генералният адвокат в точка 68 от своето заключение, следва да се има предвид рискът лицата, страдащи от тежко увреждане, да бъдат принудени да задоволяват свързани с тяхното увреждане финансови нужди, които няма как да бъдат избегнати, и/или че с напредването на възрастта тези финансови нужди нарастват.
70 Оттук следва, че като довежда до изплащането на обезщетение при уволнение по производствени причини на работник с тежки увреждания, което е с по-нисък размер от обезщетението, получено от работник без увреждания, разглежданата в главното производство мярка има за резултат прекомерно засягане на законосъобразните интереси на работниците с тежки увреждания и по този начин надхвърля необходимото за постигането на целите на социалната политика, преследвани от германския законодател.
71 Следователно разликата в третирането, която произтича от член 6, параграф 1, точка 1.5 от PPS, не може да бъде обоснована с оглед на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78.
72 С оглед на гореизложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение, като при прилагането на този различен метод на изчисляване на обезщетението се взема предвид възможността за по-ранно пенсиониране поради увреждане.
По съдебните разноски
73 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение.
2) Член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение, като при прилагането на този различен метод на изчисляване се взема предвид възможността за по-ранно пенсиониране поради увреждане.
Подписи