Дело C‑277/10

Martin Luksan

срещу

Petrus van der Let

(Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien)

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директиви 93/83/ЕИО, 2001/29/ЕО, 2006/115/ЕО и 2006/116/ЕО — Разпределяне чрез договор на правата на използване на кинематографично произведение между главния режисьор и продуцента на произведението — Национално законодателство, предоставящо тези права по силата на закон и единствено на продуцента на филм — Възможност за отклоняване от това правило чрез договор между страните — Последващи права на възнаграждение“

Резюме на решението

1.        Международни споразумения — Споразумения, сключени от държавите членки — Споразумения, предхождащи присъединяването на държава членка към Съюза — Споразумение, даващо възможност на държавата членка да приеме мярка, която противоречи на правото на Съюза — Задължение на държавата членка да се въздържи от приемането на такава мярка — Несъвместимост, произтичаща от развитие на правото на Съюза — Невъзможност държавата членка да се позове на посоченото споразумение, за да се освободи от задължения, възникнали вследствие на това развитие

(член 351 ДФЕС)

2.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Права на използване на кинематографично произведение — Права, които принадлежат на главния режисьор на произведението по силата на закона (членове 2 и 3 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета, членове 2 и 3 от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета, член 2 от Директива 2006/116 на Европейския парламент и на Съвета, членове 1 и 2 от Директива 93/83 на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Права на използване на кинематографично произведение — Възможност за държавите членки да установят законова презумпция за прехвърляне на тези права на продуцента на произведението — Условие — Оборима презумпция

(Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета; член 3, параграф 4 и член 5 от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Права на използване на кинематографично произведение — Права, които принадлежат на главния режисьор на произведението по силата на закона

(член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

5.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Права на използване на кинематографично произведение — Право на справедливо обезщетение, дължимо на основание на изключението „копиране за лично ползване“ — Невъзможност държавите членки да установят законова презумпция за прехвърляне на това право на продуцента на произведението

(член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Разпоредбата на член 351, първа алинея от ДФЕС има за цел да уточни в съответствие с принципите на международното право, че прилагането на Договора не променя обстоятелството, че заинтересованата държава членка е длъжна да зачита правата на трети държави, произтичащи от споразумение, предхождащо датата на присъединяването ѝ, и да спазва съответните си задължения. Все пак, когато подобно споразумение позволява на дадена държава членка да приеме мярка, която, изглежда, противоречи на правото на Съюза, без тя да е задължена да го направи, държавата членка трябва да се въздържи от приемането на тази мярка. Тази съдебна практика трябва да се прилага mutatis mutandis и когато в резултат на развитието на правото на Съюза определена държава членка в съответствие с предоставена ѝ от предходно международно споразумение възможност е приела законодателна мярка, която изглежда противоречи на това право. При това положение засегнатата държава членка не може да се позове на това споразумение, за да се освободи от последващо възникнали от правото на Съюза задължения.

(вж. точки 61—63)

2.        Разпоредбите на членове 1 и 2 от Директива 93/83 относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, от една страна, и на членове 2 и 3 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество във връзка с членове 2 и 3 от Директива 2006/115 за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, и член 2 от Директива 2006/116 за срока за закрила на авторското право и някои сродни права, от друга страна, следва да се тълкуват в смисъл, че правата на използване на кинематографично произведение (право на излъчване чрез спътник, право на възпроизвеждане и всяка друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп), принадлежат непосредствено и оригинерно, по силата на закона на главния режисьор. Следователно тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предоставя посочените права на използване по силата на закона и единствено на продуцента на съответното произведение.

В това отношение член 2 от Директива 93/83 и членове 2 и 3 от Директива 2001/29 не могат да се тълкуват предвид член 1, параграф 4 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право в смисъл, че на основание член 14 bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения дадена държава членка може, позовавайки се на предоставената ѝ с тази разпоредба от международен договор възможност, да не признае в своето национално законодателство на главния режисьор на кинематографично произведение права на използване на това произведение, тъй като такова тълкуване, най-напред, не зачита компетентността на Съюза в областта, по-нататък, не е съвместимо с целта на Директива 2001/29 и накрая, не съответства на изискванията, произтичащи от член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, гарантираща закрилата на интелектуалната собственост.

(вж. точки 71 и 72; точка 1 от диспозитива)

3.        Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки възможност да установят в полза на продуцента на кинематографично произведение презумпция за прехвърляне на права на използване на кинематографичното произведение (правото на излъчване чрез спътник, правото на възпроизвеждане или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп), при условие че тази презумпция е оборима и не изключва възможността главният режисьор на посоченото произведение да постигне различна уговорка.

(вж. точка 87; точка 2 от диспозитива)

4.        Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в качеството си на автор на кинематографично произведение главният режисьор е носител по силата на закона непосредствено и оригинерно на правото на справедливо обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество на основание изключението за т.нар. „копиране за лично ползване“.

(вж. точка 95; точка 3 от диспозитива)

5.        Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не предоставя на държавите членки възможност да установят в полза на продуцента на кинематографично произведение презумпция за прехвърляне на правото на справедливо обезщетение, принадлежащо на главния режисьор на това произведение, независимо дали тази презумпция е необорима, или може да бъде дерогирана.

Всъщност разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество налагат на държавата членка, която въвежда изключението за копиране за лично ползване в националното си право, задължение за постигане на определен резултат, в смисъл че тя е длъжна да осигури в рамките на своите компетенции ефективно събиране на справедливото обезщетение, предназначено да обезщети увредените от претърпяната вреда автори, тъй като в противен случай тези разпоредби биха се оказали лишени от полезен ефект. Въвеждането в тежест на държавата членка на подобно задължение за постигане на определен резултат с оглед на ефективното събиране на справедливото обезщетение в полза на носителите на тези права обаче е в идейно противоречие с възможността носителят на такова право да се откаже от това справедливо обезщетение и на по-силно основание с възможността държавите членки да установят такава презумпция за прехвърляне.

(вж. точки 106, 108 и 109; точка 4 от диспозитива)