Дело C-102/07

adidas AG и adidas Benelux BV

срещу

Marca Mode CV и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Марки — Член 5, параграф 1, буква б) и параграф 2 и член 6, параграф 1, буква б) от Директива 89/104/ЕИО — Необходимост от запазване на възможността за свободно ползване — Фигуративни марки от три ленти — Мотиви от две ленти, използвани от конкуренти за украса — Твърдение за нарушение на правата върху марката и за нейното разводняване“

Резюме на решението

1.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на регистрирана марка да се противопостави на неправомерното използване на неговата марка

(член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 на Съвета)

2.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на регистрирана марка да се противопостави на неправомерното използване на неговата марка

(член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с добра репутация

(член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета)

4.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване на действието на марката

(член 6, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 на Съвета)

1.        Съгласно десето съображение от Първа директива 89/104 относно марките преценката за наличието на вероятност от объркване „зависи от множество елементи и особено от признанието [да се чете: „познаването“] на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на прилика между марката и знака, и между обозначените стоки или услуги“. Следователно вероятността от объркване трябва да се преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай.

Обстоятелството, че за икономическите оператори съществува необходимост от запазване на възможността за свободно ползване на знака, не може да спада към тези релевантни фактори. В действителност, както следва от текста на член 5, параграф 1, буква б) от Директивата, отговорът на въпроса дали съществува вероятност от объркване трябва да се опира, от една страна, на възприемането от страна на потребителите на стоките, обхванати от марката на притежателя, и от друга страна, на стоките, обхванати от използвания от третото лице знак. Освен това със знаците, които по принцип трябва да бъдат запазени за свободно ползване от всички икономически оператори, може да се злоупотреби, с цел да се създаде объркване в съзнанието на потребителя. Ако в такъв контекст трето лице може да се позове на необходимостта от запазване на възможността за свободно ползване на знак, който обаче е подобен на марката, без притежателят ѝ да може да се противопостави на това, като се обоснове с вероятността от объркване, би се засегнало ефективното прилагане на уредбата, предвидена в член 5, параграф 1, буква б) от Директивата.

(вж. точки 29—31)

2.        Възприемането от страна на потребителите на знака като украса не може да попречи на защитата, предоставена от член 5, параграф 1, буква б) от Първа директива 89/104 за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, когато въпреки своя декоративен характер посоченият знак показва такава прилика с регистрираната марка, че съответните потребители могат да повярват, че стоките произхождат от същото предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.

Както следва от десето съображение от Директивата, тази преценка на вероятността от объркване зависи не само от степента на прилика между марката и знака, но също така и от лекотата, с която знакът може да бъде свързан с марката, като се има предвид по-специално познаването на марката на пазара. В действителност колкото е по-известна марката, толкова по-голям ще е броят на операторите, които ще искат да използват подобни знаци. Наличието на пазара на голямо количество стоки, обхванати от подобни знаци, би могло да наруши правата върху марката, доколкото може да намали отличителния характер на марката и да изложи на опасност основната ѝ функция, а именно да гарантира на потребителите произхода на съответните стоки.

(вж. точки 34 и 36)

3.        Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките установява в полза на марките с добра репутация форма на защита, прилагането на която не изисква наличието на вероятност от объркване. В действителност тази разпоредба се прилага в хипотези, при които специфичното условие за защитата се състои в използване на спорния знак без основание, което извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или добрата репутация на марката или ги уврежда.

Когато са налице нарушенията, посочени в член 5, параграф 2 от Директивата, те са последица от определена степен на прилика между марката и знака, поради която съответните потребители свързват знака с марката, т.е. правят връзка между тях, дори да не ги объркват. Следователно не се изисква степента на прилика между марката с добра репутация и използвания от третото лице знак да е от такова естество, че да съществува вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители. Достатъчно е, че поради степента на прилика между марката с добра репутация и знака съответните потребители правят връзка между знака и марката. Наличието на такава връзка следва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички релевантни фактори.

Необходимостта от запазване на възможността за свободно ползване няма отношение нито към преценката на степента на прилика между марката с добра репутация и използвания от третото лице знак, нито към връзката, която съответните потребители биха могли да направят между посочените марка и знак. Следователно тази необходимост не може да представлява релевантен елемент за проверка на това дали използването на знака извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или добрата репутация на марката или ги уврежда.

(вж. точки 40—43)

4.        Член 6, параграф 1, буква б) от Директивата предвижда, че притежателят на една марка няма право да забрани на трето лице да използва в търговската дейност указания за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите, при условие че то ги използва в съответствие с честната производствена или търговска практика. Като ограничава по този начин действието на изключителните права на притежателя върху марката, член 6 от Директивата цели да съгласува основните интереси, свързани със защитата на правата върху марката и със свободното движение на стоки, както и със свободното предоставяне на услуги в общия пазар, по такъв начин, че правото относно марките да може да изпълни своята роля на съществен елемент в системата на ефективна конкуренция, която Договорът се стреми да установи и поддържа.

Член 6, параграф 1, буква б) от Директивата цели по-специално да запази възможността за всички икономически оператори да използват описателни указания. Следователно тази разпоредба представлява израз на необходимостта от запазване на възможността за свободно ползване. Необходимостта от запазване на възможността за свободно ползване обаче не може в никакъв случай да представлява самостоятелно ограничение на действието на марката, в допълнение на изрично предвидените в член 6, параграф 1, буква б) от Директивата. В това отношение следва да се подчертае, че за да може трето лице да твърди, че са налице ограниченията на действието на марката, съдържащи се в член 6, параграф 1, буква б) от Директивата, и да се позове в този контекст на необходимостта от запазване на възможността за свободно ползване, която стои в основата на тази разпоредба, трябва използваното от третото лице указание да е свързано с характеристика на продаваната стока или извършваната от него услуга, както изисква посочената разпоредба.

(вж. точки 44—47)