Иск, предявен на 6 октомври 2010 г. - Европейска комисия/Кралство Испания
(Дело C-483/10)
Език на производството: испански
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk и R. Vidal Puig)
Ответник: Кралство Испания
Искания на ищеца
да се установи, че Кралство Испания е нарушило задълженията си по член 4, параграф 1, член 11, параграф 2, член 14, параграф 1 и член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО
1 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура, както и на член 10, параграф 7 от Директива 91/440/ЕИО
2 на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността,
да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Комисията смята, че Кралство Испания е нарушило следните разпоредби от посочените по-горе директиви:
член 4, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО, доколкото определянето на таксата за използване на инфраструктурата се "извършва" изключително от държавните органи, а функцията на "управител на инфраструктурата" (ADIF) е сведена само до събирането на тази такса,
член 11 от Директива 2001/14/ЕО, доколкото установената от испанските власти система за таксуване не предвижда никакви схеми, отчитащи функционирането, които да отговарят на критериите, посочени в този член,
член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО, доколкото испанската правна уредба не осигурява в значителна степен независимостта на контролния орган (Comité de Regulación Ferroviaria) спрямо ADIF (управител на железопътната инфраструктура) и на RENFE Operadora (железопътно предприятие на министерството на транспорта),
член 10, параграф 7 от Директива 91/440/ЕИО, доколкото контролният орган (Comité de Regulación Ferroviaria) не разполага с необходимите средства, за да упражнява контрол върху конкурентноспособността на железопътните пазари, предоставен му с този член и
член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО доколкото испанската правна уредба предвижда дискриминационни критерии за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура; тези критерии могат да доведат до това влаковите маршрути да се определят за период, който е по-голям от валидния период от време за услуга, а от друга страна, до липса на спецификация.
____________1 - ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66. 2 - ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86.