Language of document :

Решение на Съда (четвърти състав) от 27 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Krajský soud v Plzni — Чешка република) — Ochranný svaz autorský pro práva k dílům hudebním o. s. (OSA)/Léčebné lázně Mariánské Lázně a.s.

(Дело C-351/12)1

(Директива 2001/29/ЕО — Авторското право и сродните му права в информационното общество — Понятие „публично разгласяване“ — Излъчване на произведения в стаите на балнеосанаториум — Непосредствено действие на разпоредбите на директивата — Членове 56 ДФЕС и 102 ДФЕС — Директива 2006/123/ЕО — Свободно предоставяне на услуги — Конкуренция — Изключително право за колективно управление на авторски права)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Plzni

Страни в главното производство

Ищец: Ochranný svaz autorský pro práva k dílům hudebním o. s. (OSA)

Ответник: Léčebné lázně Mariánské Lázně a.s.

Предмет

Преюдициално запитване — Krajský soud v Plzni — Тълкуване на членове 3 и 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), на членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и на членове 14 и 16 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (OВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) — Изключения и ограничения на правото на възпроизвеждане и разгласяване — Произведения, излъчвани чрез радио- и телевизионни приемници, монтирани в стаите на пациентите на балнеосанаториум — Непосредствено действие на разпоредбите на директивата — Национална правна уредба, предоставяща на ищеца изключителното право за колективно управление на авторски права на националната територия

Диспозитив

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която лишава авторите от правото им да разрешават или да забраняват разгласяването на техните произведения от балнеосанаториум, функциониращ като търговско предприятие, чрез целенасочено разпространение на сигнал посредством радио- или телевизионни приемници в стаите на пациентите на санаториума. Член 5, параграф 2, буква д), параграф 3, буква б) и параграф 5 от тази директива няма значение за това тълкуване.

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че организация за колективно управление на авторски права не може да се позове на него в спор между частноправни субекти с цел противоречащата на тази разпоредба правна уредба на държава членка да остане без приложение. Въпреки това сезираната с такъв спор юрисдикция е длъжна във възможно най-голяма степен да тълкува тази правна уредба предвид текста и целта на същата разпоредба, за да стигне до разрешение, съответстващо на преследваната от нея цел.

Член 16 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, член 56 ДФЕС и член 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предоставя колективното управление на авторските права върху някои защитени произведения на нейна територия само на една-единствена организация за колективно управление на авторски права, възпрепятствайки по този начин ползвател на такива произведения като разглеждания по делото в главното производство балнеосанаториум да ползва услугите на установена в друга държава членка организация за управление.

Въпреки това член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че признаци за злоупотреба с господстващо положение са налагането от първата организация за колективно управление на авторски права на тарифи за извършваните от нея услуги, които са значително по-високи от прилаганите тарифи в другите държави членки, при условие че сравнението на тарифните равнища е извършено на една и съща основа, или прилагането от страна на същата организация на прекомерно високи цени, които не са в разумно съотношение с икономическата стойност на извършваната услуга.

____________

1 ОВ C 295, 29.09.2012 г.