Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 7 април 2017 г. — X, Y/Staatsscretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-180/17)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: X, Y

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициални въпроси

Следва ли член 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98, наричана по-нататък „Директивата за връщането“) във връзка с членове 4, 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО, подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на третата страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане? С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на третата държава изрично да е поискал това?

Следва ли член 46 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г. стр. 60) във връзка с членове 4, 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие? С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият молител изрично да е поискал това?

За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за предоставяне на международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива 2013/32/ЕС основания? Или това изискване е в сила за всички посочени в тези директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?

____________