Дело C‑441/11 P

Европейска комисия

срещу

Verhuizingen Coppens NV

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Пазар на международни услуги по преместване в Белгия — Картел, който се състои от три отделни споразумения — Едно-единствено продължавано нарушение — Липса на доказателства за знанието на участник в едно отделно споразумение за останалите отделни споразумения — Частична или пълна отмяна на решението на Комисията — Член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 декември 2012 г.

1.        Жалба за отмяна — Отменително решение — Обхват — Частична отмяна на акт на правото на Съюза — Условие — Цялостна отмяна на решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение и се налага глоба въпреки признаването на отговорността на предприятието жалбоподател за част от антиконкурентните действия — Недопустимост

(член 81, параграф 1 ЕО; член 264, първа алинея ДФЕС)

2.        Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Вменяване на едно предприятие на отговорност за цялото нарушение — Условия

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.        Обжалване — Съдебна жалба, приета за основателна — Разрешаване на спора по същество от Съда

(член 61, първа алинея от Статута на Съда)

4.        Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява наличието на едно-единствено нарушение — Тежест върху Комисията да докаже участието на дадено предприятие — Обхват на тежестта на доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

5.        Картели — Забрана — Нарушения — Доказване — Доказателствена тежест върху Комисията — Доказване с определен брой улики и съвпадения, които свидетелстват за наличието и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение — Липса на доказателство за определени периоди от общия разглеждан период — Липса на последици

(член 81, параграф 1 ЕО)

6.        Картели — Участие на предприятие в антиконкурентни инициативи — Мълчаливо одобрение без открито разграничаване или съобщаване на компетентните власти, което е достатъчно, за да се ангажира отговорността на предприятието

(член 81, параграф 1 ЕО)

7.        Конкуренция — Глоби — Размер — Съдебен контрол — Пълен съдебен контрол — Обхват — Предел — Зачитане на принципа на недопускане на дискриминация

(член 261 ДФЕС; член 23, параграф 2, втора алинея, член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)

8.        Съдебно производство — Съдебни разноски — Осъждане на спечелилата делото страна да понесе направените от нея съдебни разноски и част от направените от жалбоподателите

(член 138, параграфи 1 и 3 и член 184, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съда)

1.        Самото обстоятелство, че Общият съд приема за основателно правно основание, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не допуска той автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато явно личи, че посоченото правно основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е основа само за частична отмяна. Частичната отмяна на акт на правото на Съюза обаче е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност, като това обстоятелство трябва да се прецени въз основа на обективен, а не на субективен критерий, свързан с политическата воля на органа, приел въпросния акт.

Що се отнася до решението на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение, това решение може да се раздели само ако, от една страна, в хода на административното производство на предприятието жалбоподател е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение. Следователно, ако съдът на Съюза констатира, че Комисията не е доказала надлежно, че при участието си в някое от антиконкурентните действия, съставляващи едно-единствено продължавано нарушение, предприятието е знаело за другите антиконкурентни действия, предприети от останалите участници в картела в изпълнение на същите цели, или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, единственият извод, който той трябва да направи от това, е, че на посоченото предприятие не може да бъде вменена отговорност за другите действия, а следователно и за въпросното едно-единствено продължавано нарушение в неговата цялост, и че спорното решение следва да се счита за необосновано само в това отношение.

При това положение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отменил изцяло решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение, в частта, която се отнася до дадено предприятие, макар да не е поставил под въпрос участието на това предприятие в част от картела и обстоятелството, че това участие самò по себе си може да съставлява нарушение на член 81 ЕО.

(вж. точки 37, 38, 46, 47 и 54)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 41—44)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 55 и 56)

4.        За да се констатира участието на предприятие в осъществяването на едно-единствено нарушение, Комисията трябва да докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск.

Комисията не изпълнява тези изисквания ако, от една страна, твърди, че знанието на дадено предприятие може да се презумира по-специално защото то не отрича да е било информирано за съответното споразумение, и от друга, изрично признава, че посоченото решение не почива на конкретни доказателства в тази насока.

(вж. точки 60 и 66)

5.        В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренция.

Такива улики и съвпадения, когато се преценяват в тяхната съвкупност, позволяват да се установи не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и на периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на правилата на конкуренция. По отношение на липсата на доказателство, че през определени периоди е налице споразумение или поне че през даден период определено предприятие прилага това споразумение, следва да се припомни, че фактът, че това не е доказано за определени периоди от време, не е пречка да се приеме, че нарушението е налице в продължение на общ период, който надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики. В случаите на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължавано нарушение.

(вж. точки 70—72)

6.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 73)

7.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 79—82)

8.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 83—85)