Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 7 юни 2017 година – Виржини Мари Габриел Гиго / Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
(Дело C-338/17)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател: Виржини Мари Габриел Гиго
Ответник: Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
Преюдициални въпроси
1. Следва ли нормите на чл. 151 и чл.153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива 2008/94/ЕО1 да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения три месечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите-членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива 2008/94/ЕО социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени.
3. Следва ли разпоредбата на чл. 20 от Хартата за основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение от една страна между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по- рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна - с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда.
4. Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива 2008/94/ЕО и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания.
____________1 Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
OB 2008, L 283, стр. 36