РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
11 декември 2007 година(*)
„Конкуренция — Налагане на санкции при правоприемство между предприятия — Принцип на личната отговорност — Образувания, подчинени на един и същ публичен орган — Национално право, квалифициращо общностното право на конкуренцията като източник на тълкуване — Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда“
По дело C‑280/06
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Consiglio di Stato (Италия), с акт от 8 ноември 2005 г., постъпил в Съда на 27 юни 2006 г., в рамките на производствата по дела
Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato
срещу
Ente tabacchi italiani – ETI SpA,
Philip Morris Products SA, Philip Morris Holland BV, Philip Morris GmbH, Philip Morris Products Inc. и Philip Morris International Management SA,
и
Philip Morris Products SA, Philip Morris Holland BV, Philip Morris GmbH, Philip Morris Products Inc. и Philip Morris International Management SA
срещу
Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato,
Ente tabacchi italiani – ETI SpA,
и
Philip Morris Products SA, Philip Morris Holland BV, Philip Morris GmbH, Philip Morris Products Inc. и Philip Morris International Management SA,
срещу
Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato,
Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato,
Ente tabacchi italiani – ETI SpA
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н P. Jann, г‑н C. W. A. Timmermans, г‑н A. Rosas, г‑н K. Lenaerts, г‑н G. Arestis и г‑н U. Lõhmus, председатели на състави, г‑н E. Juhász, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič (докладчик), г‑н J. Klučka, г‑н E. Levits и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,
генерален адвокат: г-жа J. Kokott,
секретар: г‑н B. Fülöp, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 май 2007 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Ente tabacchi italiani – ETI SpA, от адв. S. D’Alberti, адв. A. Clarizia и адв. L. D’Amario, avvocati,
– за Philip Morris Products SA, Philip Morris Holland BV, Philip Morris GmbH, Philip Morris Products Inc. и Philip Morris International Management SA, от адв. L. Di Via, адв. C. Tesauro и адв. P. Leone,
– за италианското правителство, от г‑н I. M. Braguglia и г‑н F. Arena, в качеството на представители, подпомагани от г‑н D. Del Gaizo, avvocato dello Stato,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н F. Castillo de la Torre и г‑н V. Di Bucci, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 юли 2007 г.
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 81 ЕО и сл. и на основните принципи на общностното право.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (орган за защита на конкуренцията и пазара, наричан по-нататък „ОЗКП“), Ente tabacchi italiani – ETI SpA, Philip Morris Products SA, Philip Morris Holland BV, Philip Morris GmbH, Philip Morris Products Inc. и Philip Morris International Management SA (последните пет дружества са наричани по-нататък „дружествата от групата Philip Morris“) и Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato (независим административен орган за държавен монопол, наричан по-нататък „AAMS“) във връзка с картел относно продажните цени на цигарите.
Правна уредба
3 В италианското право, в дял I от Закон № 287 за приемане на разпоредби относно защитата на конкуренцията и пазара (norme per la tutela della concorrenza e del mercato) от 10 октомври 1990 г. (GURI № 240 от 13 октомври 1990 г., стр. 3, наричан по-нататък „Закон № 287/90“) се съдържат по-конкретно следните разпоредби:
„Член 1
[…]
1. Разпоредбите на този закон, приети на основание член 41 от Конституцията, с цел да се защити и гарантира правото на стопанска инициатива, се прилагат по отношение на картелите, злоупотребата с господстващо положение и концентрацията на стопанската дейност, които не попадат в приложното поле на член 65 и/или член 66 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, на член 85 и/или член 86 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО), на регламентите на ЕИО или на общностни актове със същите правни последици.
[…]
4. Разпоредбите на този дял се тълкуват въз основа на принципите на правото на Европейските общности относно конкуренцията.
Член 2
[…]
1. Картели са споразуменията и/или съгласуваните практики между предприятия, както и решенията, дори когато са приети на основание разпоредби, предвидени в учредителни или вътрешноорганизационни актове, на групи и сдружения на предприятия или на други сходни организации.
2. Забранени са картелите между предприятия, които имат за своя цел или резултат трайното предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на националния пазар или на част от него, включително посредством:
а) пряко или косвено определяне на покупни или продажни цени или други договорни условия;
б) предотвратяване или ограничаване на производството, пазарите или достъпа до пазара, инвестициите, технологичното развитие или технологичния прогрес;
в) подялба на пазари или на доставчици;
г) прилагане в търговските отношения с други партньори на обективно различни условия по отношение на еквивалентни сделки, при което тези партньори се поставят в неоправдано неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията;
д) поставяне на сключването на договорите в зависимост от приемането на допълнителни задължения, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат никаква връзка с предмета на тези договори.
3. Забранените картели са нищожни.“
4 Дял II от този закон е посветен на ОЗКП, учреден по силата на член 10, параграф 1. Член 15, параграф 1 от закона, който е в същия дял II, предвижда следното:
„Ако […] ОЗКП установи нарушения на членове 2 или 3, той определя срока, в който съответните предприятия и организации трябва да прекратят нарушенията. В случаи на тежки нарушения, предвид тежестта и продължителността на нарушението той налага и административна глоба, която може да достигне до десет процента от оборота на всяко едно от предприятията или организациите за последната счетоводна година, приключена преди датата на съобщаване на поканата за изпълнение, като посочва сроковете, в които предприятието следва да заплати глобата.“
5 Член 31, съдържащ се в дял VI от Закон № 287/90, гласи:
„Административните глоби в резултат от нарушения на този закон се уреждат от разпоредбите, доколкото същите са приложими, на глава I, раздели I и II от Закон № 689 от 24 ноември 1981 г.“
6 На 8 декември 1927 г. е обнародвана Кралска наредба-закон № 2258, с която се учредява AAMS (istitutivo dell’Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato, GURI № 288, от 14 декември 1927 г.). На този орган на държавната администрация, подчинен на Министерство на икономиката и финансите, се възлага управлението на монопола върху тютюна до месец февруари 1999 г. Впоследствие AAMS продължава да упражнява публичонправни функции в тютюневия отрасъл. Освен това този орган извършва търговска дейност в сектора на хазартните игри, по-конкретно на лотарийните игри. AAMS е независим орган както от гледна точка на административното управление, така и във финансово и счетоводно отношение, но няма собствена правосубектност.
7 От 1 март 1999 г. всички дейности по производство и продажба на тютюн, възложени до тази дата на AAMS, са прехвърлени на друга публична организация, създадена с Наредба-закон № 283 за учредяване на Ведомство за италиански тютюн (istituzione dell’Ente tabacchi italiani) от 9 юли 1998 г. (GURI № 190 от 17 август 1998 г., стр. 3, наричан по-нататък „Наредба-закон № 283/98“). Тази организация получава активите и пасивите на AAMS, свързани с възложените му отрасли на дейност. С решение на управителния ѝ съвет от 23 юни 2000 г. тя е преобразувана в акционерно дружество Ente tabacchi italiani – ETI SpA (наричано по-нататък „ETI“). Първоначално Министерството на икономиката и финансите притежава 100 % от капитала на дружеството. В резултат от откритата през 2003 г. от министерството тръжна процедура ETI е приватизирано и попада под изключителния контрол на British American Tobacco plc (наричано по-нататък „BAT“, холдингово дружество от групата BAT-British American Tobacco, учредено по английското право.
Споровете по главното производство и преюдициалните въпроси
8 След провеждане на разследване, започнало през юни 2001 г., ОЗКП установява с решение от 13 март 2003 г., че дружествата от групата Philip Morris образуват и прилагат с AAMS, впоследствие с Ente tabacchi italiani и накрая с ETI картел, който има за цел и резултат нарушаването на конкуренцията по отношение на продажните цени на цигарите на националния пазар от 1993 г. до 2001 г., в нарушение на член 2, параграф 2, букви а) и б) от Закон № 287/90. Той налага административни глоби, чийто размер възлиза на 50 милиона евро общо за дружествата от групата Philip Morris и на 20 милиона евро за ETI.
9 В решението си ОЗКП приема, че ETI носи отговорност за действията на AAMS отпреди 1 март 1999 г., по съображението че последната прекратява извършването на дейности по производство и продажба на тютюн, след като Ente tabacchi italiani, впоследствие ETI, започва да функционира. При тези условия, дори да се отчете обстоятелството, че AAMS продължава да съществува, ETI било негов правоприемник съобразно с критерия за икономическата приемственост.
10 Решението е обжалвано от всички засегнати предприятия пред Tribunale amministrativo regionale del Lazio (Регионален административен съд Лацио). Същият отхвърля жалбите на дружествата от групата Philip Morris и уважава частично жалбата на ETI, като отменя посоченото решение в частта, в която се приема, че дружеството носи отговорност за действията на AAMS. Посоченият съд основава преценката си на критерия за личната отговорност.
11 Сезиран с жалби срещу решенията на Tribunale amministrativo regionale del Lazio, Consiglio di Stato (Държавен съвет) отхвърля с първоначално решение от 8 ноември 2005 г. жалбите на ETI и на дружествата от групата Philip Morris, доколкото същите оспорват наличието на нарушение на правилата на конкуренцията. По въпроса относно отговорността на ETI за действията на AAMS, Consiglio di Stato посочва в акта за препращане, че прехвърлянето на дейностите на AAMS към Ente tabacchi italiani ясно прекъсва връзката с предходния модел на организация и управление. Преди прехвърлянето на въпросните дейности към Ente tabacchi italiani, впоследствие ETI, този модел се характеризира със съсредоточаване в правомощията на AAMS, в качеството му на независим държавен административен орган, на стопански и административни функции от публичен характер, което може да създаде зависимост от политическата власт. При новото образувание не съществува подобно отношение на зависимост, тъй като то извършва изключително предприемаческа дейност. Освен това препращащата юрисдикция посочва, че независимо от това, че AAMS не извършва повече търговска дейност в тютюневия отрасъл, това образувание продължава да извършва стопанска дейност, уредена от правото на конкуренцията. Според Consiglio di Stato тези особени обстоятелства са довод срещу прилагането на критерия за икономическата приемственост.
12 Все пак Consiglio di Stato преценява, че е необходимо да поиска от Съда да се произнесе по критериите, приложими в общностното право на конкуренцията, към които препраща член 1, параграф 4 от Закон № 287/90. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Кой е критерият, който следва да се приложи съгласно член 81 [ЕО] и сл. и съгласно общите принципи на общностното право, за да се определи предприятието, подлежащо на санкциониране за нарушение на правилата на конкуренцията, когато се санкционират като цяло действия, чиито заключителни прояви са осъществени от предприятие, което е правоприемник на първоначалното предприятие в съответния икономически отрасъл, и когато независимо че [последното] продължава да съществува, то не извършва повече дейност като търговско предприятие в разглеждания отрасъл?
2) Запазва ли се възможността за административния орган, на когото е възложено прилагането на антитръстовата правна уредба, когато определя подлежащото на санкциониране лице, да преценява при условията на оперативна самостоятелност наличието на обстоятелства, които оправдават обвързването на отговорността на икономическия правоприемник за нарушения на правилата на конкуренцията, извършени от праводателя, дори когато последният продължава да съществува към момента на решението, за да не се възпрепятства полезното действие на правилата на конкуренцията вследствие на промените в правноорганизационната форма на предприятията?“
По компетентността на Съда
13 Предвид изразеното в това отношение съмнение от страна на Комисията на Европейските общности, най-напред е необходимо да бъде разгледана компетентността на Съда.
Становища, представени пред Съда
14 Комисията посочва, че споровете в главното производство се отнасят до действителността на решение на национален орган за защита на конкуренцията, който преди влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издрание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), прилага изключително националните разпоредби, забраняващи картелите, а не член 81 ЕО.
15 Тя счита, че член 1, параграф 4 от Закон № 287/90, според който разпоредбите на дял І от същия закон се тълкуват въз основа на принципите на общностното право на конкуренцията, е неотносим в това отношение. Всъщност в споровете в главното производство трябвало да се определят „засегнатите предприятия и организации“ по смисъла на член 15 от този закон, както и режимът на административните глоби, предвиден в член 31 от посочения закон — разпоредби, които са съответно в дялове ІІ и VІ от него. Посоченият член 4 можело да се вземе предвид при тълкуването на понятието за предприятие, което е общо за член 81 ЕО и член 2 от Закон № 287/90, а не при определянето на подлежащите на санкциониране предприятия.
16 Комисията добавя, че дори да се приеме, че препратката на Закон № 287/90 към принципите на общностното право се прилага по отношение на случаите по главното производство, практиката на Съда водела все пак до извода за недопустимост на преюдициалните въпроси. В това отношение Комисията се позовава на Решение от 28 март 1995 г. по дело Kleinwort Benson (C‑346/93, Recueil, стр. I‑615) и подчертава, че посоченият закон не уточнява, че националните съдилища са длъжни да прилагат изцяло и безусловно тълкуването на Съда.
17 По последния въпрос Комисията отбелязва, че Tribunale amministrativo regionale del Lazio основава решението си на италианските разпоредби относно административните глоби, към които препраща член 31 от Закон № 287/90. Consiglio di Stato също посочва доводите, които ОЗКП извеждал от италианското право в областта на отговорността. Това показвало, че за италианските съдии и юристи общностното право представлявало само една от насоките за тълкуване на приложимите национални разпоредби.
18 Обратно, ETI и дружествата от групата Philip Morris считат, че Съдът е компетентен да разгледа преюдициалното запитване. Без да взема отношение по компетентността на Съда, италианското правителство подчертава, че неговият отговор щял да бъде от значение за Consiglio di Stato предвид препратката към общностното право, съдържаща се в член 1, парагараф 4 от Закон № 287/90.
Съображения на Съда
19 Член 234 ЕО представлява инструмент за съдебно сътрудничество, чрез който Съдът предоставя на националните съдилища насоки за тълкуването на общностното право, които могат да им бъдат полезни, когато преценяват действието на разпоредба от националното право, разглеждана в рамките на висящ пред тях спор (Решение от 15 май 2003 г. по дело Salzmann, C‑300/01, Recueil, стр. I‑4899, стр. 28 и цитираната съдебна практика и Решение от 4 декември 2003 г. по дело EVN и Wienstrom, C‑448/01, Recueil, стр. I‑14527, точка 77).
20 Когато преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (Решение по дело Salzmann, посочено по-горе, точка 29 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini, C‑119/05, все още непубликувано в Recueil, точка 43).
21 Когато е бил сезиран със запитвания от подобно естество, при които правилата на общностното право, чието тълкуване се иска, се прилагат единствено по силата на предвидена във вътрешното право препратка, Съдът неизменно се е произнасял, че щом дадено национално законодателство съобразява правните разрешения по чисто вътрешни положения с предвидените в общностното право разрешения, налице е несъмнен общностен интерес от еднакво тълкуване на възприетите въз основа на общностното право разпоредби или понятия, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (вж. в този смисъл по-конкретно Решение от 18 октомври 1990 г. по дело Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, Recueil, стр. I‑3763, точка 37, Решение от 17 юли 1997 г. по дело Leur-Bloem, C‑28/95, Recueil, стр. I‑4161, точка 32, Решение от 11 януари 2001 г. по дело Kofisa Italia, C‑1/99, Recueil, стр. I‑207, точка 32, Решение от 29 април 2004 г. по дело British American Tobacco, C‑222/01, Recueil, стр. I‑4683, точка 40 и Решение от 16 март 2006 г. по дело Poseidon Chartering, C‑3/04, Recueil, стр. I‑2505, точка 16).
22 Действително нито от текста на член 234 ЕО, нито от целта на въведеното с този член производство следва, че волята на създателите на Договора за ЕО е била да се изключат от компетентността на Съда преюдициалните запитвания относно общностна разпоредба в особения случай, когато националното право на държава-членка препраща към съдържанието на тази разпоредба, за да определи правилата, приложими към чисто вътрешни положения за тази държава (вж. в този смисъл Решение по дело Dzodzi, посочено по-горе, точка 36, Решение по дело Leur-Bloem, посочено по-горе, точка 25 и Решение от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C‑217/05, Recueil, стр. I‑11987, точка 19).
23 По отношение на относимостта на горепосочената съдебна практика към настоящото преюдициално запитване се налага изводът, че що се отнася до правните разрешения за чисто вътрешни положения, разпоредбите на дял І от Закон № 287/90 са съобразени с предвидените в общностното право разрешения.
24 Действително съгласно член 1, параграф 4 от този закон тълкуването на разпоредбите на дял І от същия се извършва въз основа на принципите на общностното право на конкуренцията. Членове 2 и 3 от посочения закон, които са в същия дял, възпроизвеждат mutatis mutandis текста на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
25 Освен това нито текстът на член 1, параграф 4 от Закон № 287/90, нито актът за препращане, нито останалите материали по предоставената на Съда преписка дават основание да се смята, че предвидената в посочената разпоредба препратка към общностното право зависи от някакво условие.
26 Ето защо в съответствие с горепосочената съдебна практика е налице несъмнен общностен интерес, когато се появят съмнения при прилагането на предвидената във вътрешното право препратка, да се даде възможност за еднакво тълкуване на правилата на общностното право въз основа на решенията на Съда, постановени по преюдициални запитвания.
27 Що се отнася до довода на Комисията, според който споровете в главното производство се отнасят единствено до дялове ІІ и VІ от Закон № 287/90, поради което член 1, параграф 4 от този закон, съдържащ се в дял І от него, не е относим, е необходимо да се приеме, че това разбиране не се споделя от Consiglio di Stato, който изрично мотивира преюдициалното запитване, като се позовава на посочения член 1, параграф 4. В това отношение трябва да се напомни, че Съдът не следва да проверява точната преценка на правната уредба, което е от компетентността на националния съд (вж. в този смисъл Решение по дело Salzmann, посочено по-горе, точка 31, Решение от 1 декември 2005 г. по дело Burtscher, C‑213/04, Recueil, стр. I‑10309, точка 35, както и Решение от 7 юни 2007 г. по дело van der Weerd и др., C‑222/05—C 225/05, Сборник, стр. I‑4233, точка 22).
28 Накрая, относно довода на Комисията, според който общностното право е само една от насоките за тълкуване на разпоредбите на дял І от Закон № 287/90 и италианските юрисдикции не са длъжни да прилагат изцяло и безусловно тълкуването на Съда, достатъчно е да се установи, че ОЗКП и Tribunale amministrativo regionale del Lazio основават своите решения на общностната правна уредба и съдебна практика и че Consiglio di Stato мотивира преюдициалното си запитване със съображението, че същото е необходимо за установяване на критерия, който трябва да се вземе предвид в съответствие с принципите на общностното право на конкуренцията, към които препраща член 1, параграф 4 от Закон № 287/90.
29 Предвид изложените по-горе съображения Съдът е компетентен да разгледа преюдициалното запитване.
По преюдициалните въпроси
30 С двата си преюдициални въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, препращащата юрисдикция иска по същество да се установи кои са критериите, които следва да се приложат съгласно член 81 ЕО и сл. и при необходимост съгласно другите относими правила на общностното право, за да се определи предприятието, подлежащо на санкциониране за нарушение на правилата на конкуренцията в случаите на правоприемство между предприятия, по-конкретно когато заключителните прояви на подобно нарушение на правилата на конкуренцията са осъществени от икономическия правоприемник на образуванието, което започва нарушението, и последното продължава да съществува, въпреки че не извършва повече дейност в икономическия отрасъл, до който се отнася санкцията.
Становища, представени пред Съда
31 Според ETI приложим е критерият за личната отговорност. Отклоняването от този критерий било възможно само в изключителни случаи, за да се съхрани полезното действие на правилата на конкуренцията. В тези случаи било възможно отговорността за нарушението да се вмени на лице, различно от това, което към момента на нарушението е контролирало предприятието, дори когато последното продължава да съществува.
32 Подобни изключителни обстоятелства не били обаче налице, когато както е в случаите по главното производство, отговорността за нарушението може да се вмени на лицето, което е стопанисвало предприятието към момента на извършване на нарушението.
33 Дружествата от групата Philip Morris считат, че критерият за личната отговорност се прилага във всички случаи, в които лицето, осъществило фактически състава на нарушението, продължава да съществува и да упражнява предприемаческа дейност и е в състояние да изпълни решението на Органа за защита на конкуренцията, с което се налага санкцията.
34 Тези дружества твърдят, че извън случаите на прекратяване на съществуването на правния субект и произтичащата от това невъзможност той да понесе санкция, общностният правен ред не допуска отклоняване от критерия за личната отговорност. Използването на критерия за икономическата приемственост било оправдано само когато е необходимо да се осигури ефективното прилагане на правилата на конкуренцията.
35 Според италианското правителство критерият за икономическата приемственост предполага отговорността на лицето, което е продължило и завършило противоречащите на правилата на конкуренцията действия, предприети от друго лице, във всички случаи, в които предприятието, с което се свързва нарушението и което е прехвърлено от едно лице на друго, е идентично от икономическа, структурна и функционална гледна точка. В това отношение било без значение дали лицето, което е прехвърлило предприятието, продължава формално да съществува и да упражнява друга дейност.
36 В случая от Наредба-закон № 283/98 било видно, че действително е налице идентичност между управляваното от AAMS предприятие и това, което е управлявано от Ente tabacchi italiani, впоследствие ETI. При това AAMS и ETI били обединени от структурни връзки, поради обстоятелството че и двете са създадени към Министерство на икономиката и финансите.
37 Според Комисията, когато нарушението е извършено от предприятие, което се управлява от орган на държава-членка, овластен със собствено правомощие за приемане на решения, и съответната икономическа дейност е прехвърлена на друг правен субект, санкциите за тези действия трябва да бъдат наложени на държавния орган, ако след прехвърлянето същият продължава да осъществява предприемаческа дейност, макар и в отрасъл, различен от този, с който се свързват посочените действия. За сметка на това санкциите трябвало да се налагат на правния субект, на когото е прехвърлена въпросната икономическа дейност, ако след прехвърлянето посоченият държавен орган престане да осъществява предприемаческата дейност.
Отговор на Съда
38 От съдебната практика е видно, че общностното право на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията (Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil стр. I‑123, точка 59) и че понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от своя правен статут и начин на финансиране (вж. по-конкретно Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 112, Решение от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, Recueil, стр. I‑289, точка 107 и Решение от 11 юли 2006 г. по дело FENIN/Комисия, C‑205/03 P, Recueil, стр. I‑6295, точка 25).
39 Когато подобно образувание нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същото следва да отговаря за това нарушение (вж. в този смисъл Решение от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 145 и Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точка 78).
40 Относно въпроса при какви обстоятелства дадено образувание, което не е извършител на нарушение, може все пак да бъде санкционирано за него, е необходимо първо да се установи, че в тази хипотеза попадат случаите, при които образуванието, извършило нарушението, престава да съществува в правния мир (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, посочено по-горе, точка 145) или да участва в икономическия оборот. В последния случай следва да се приеме, че санкцията, наложена на предприятие, което продължава да съществува в правния мир, но не извършва повече икономическа дейност, може да се окаже лишена от възпиращото си действие.
41 По-нататък е необходимо да се отбележи, че ако не е предвидена никаква друга възможност за налагане на санкция на образувание, различно от това, което е извършило нарушението, предприятията биха могли да избегнат санкциите чрез обикновено изменение на правния си статут вследствие на преструктуриране, прехвърляне или други правни или организационни промени. Така би могло да се възпрепятства осъществяването на целта да се санкционират действията, които противоречат на правилата на конкуренцията, и да се предотврати тяхното възобновяване посредством възпиращи санкции (вж. в този смисъл Решение от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия, 41/69, Recueil, стр. 661, точка 173, Решение от 29 юни 2006 г. по дело Showa Denko/Комисия, C‑289/04 P, Recueil, стр. I‑5859, точка 61 и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 22).
42 Следователно, както вече е установено от Съда, когато дадено образувание, извършило нарушение на правилата на конкуренцията, претърпява правна и организационна промяна, от тази промяна не следва по необходимост възникването на ново предприятие, освободено от отговорност за действията на предходното образувание, противоречащо на правилата на конкуренцията, ако от икономическа гледна точка двете образувания са идентични (вж. в този смисъл Решение от 28 март 1984 г. по дело Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, Recueil, стр. 1679, точка 9 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точка 59).
43 Според тази съдебна практика съответните правноорганизационни форми, които приемат извършилото нарушение образувание и неговият правоприемник, са неотносими. Възможността да се наложи санкция на правоприемника за нарушението не може да бъде изключена само въз основа на обстоятелството, че както е в случаите по главното производство, правоприемникът има различен правен статут и упражнява дейността си по различен начин в сравнение с образуванието, което е негов праводател.
44 Без значение е и обстоятелството, че решението за прехвърлянето на дейността е взето не от частноправни субекти, а от законодателя с оглед възможна приватизация. Всъщност мерките за преструктуриране или преобразуване на предприятия, предприети от органите на държава-членка, не могат правомерно да възпрепятстват полезното действие на правилата на общностното право на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Гърция, C‑415/03, Recueil, стр. I‑3875, точки 33 и 34).
45 Що се отнася до случаите по главното производство, от акта за препращане и от представената пред Съда преписка е видно, че икономическата дейност на AAMS на пазара, към който е насочен картелът, е продължена от Ente tabacchi italiani, впоследствие ETI. При тези обстоятелства, независимо че AAMS продължава икономическата си дейност на други пазари, ETI може да се счита за икономически правоприемник на AAMS в рамките на производството във връзка с картела относно продажните цени на цигарите.
46 Относно въпроса дали случай като този в главното производство съответства на обстоятелствата, при които дадено икономическо образувание може да бъде санкционирано за нарушение, извършено от друго образувание, следва първо да се приеме, че фактът, че AAMS не притежава правосубектност (вж. точка 6 от настоящото решение), не може да оправдае налагането на санкция на неговия правоприемник за извършеното от него нарушение.
47 За сметка на това налагането на санкцията на ETI за извършеното от AAMS нарушение може да се обоснове с обстоятелството, че ETI и AAMS са подчинени на един и същ публичен орган.
48 В това отношение е необходимо да се напомни, че когато двете образувания съставляват едно и също икономическо образувание, обстоятелството, че образуванието, което е извършило нарушението, продължава да съществува, само по себе си не е пречка за санкциониране на образуванието, на което е прехвърлена икономическата дейност (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точки 355—358).
49 В частност подобно налагане на санкция е допустимо, когато тези образувания са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, са изпълнявали едни и същи търговски указания.
50 В случаите по главното производство е безспорно, че при осъществяване на противоправните действия AAMS и ETI са били подчинени на едно и също публичноправно образувание — Министерство на икономиката и финансите.
51 Препращащата юрисдикция следва да провери дали като са участвали в картел относно продажните цени на цигарите, AAMS и ETI са били под надзора на това публичноправно образувание. При утвърдителен отговор се налага изводът, че принципът на личната отговорност допуска санкцията за нарушението, започнато от AAMS и продължено от ETI, да бъде наложена изцяло на последното.
52 Предвид изложените съображения в тяхната цялост на поставените въпроси следва да се отговори, че член 81 ЕО и сл. трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата на образувания, подчинени на един и същ публичен орган, когато едно образувание предприеме действия, съставляващи нарушение на правилата на конкуренцията, които по-нататък са продължени и завършени от друго образувание, правоприемник на първото, което продължава да съществува, второто образувание може да бъде санкционирано за нарушението в неговата цялост, ако се установи, че двете образувания са били под надзора на посочения орган.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 81 ЕО и сл. трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата на образувания, подчинени на един и същ публичен орган, когато едно образувание предприеме действия, съставляващи нарушение на правилата на конкуренцията, които по-нататък са продължени и завършени от друго образувание, правоприемник на първото, което продължава да съществува, второто образувание може да бъде санкционирано за нарушението в неговата цялост, ако се установи, че двете образувания са били под надзора на посочения орган.
Подписи