ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
6 октомври 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Промишлен дизайн —Директива 98/71/ЕО — Член 14 — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Член 110 — Клауза, наречена „за поправка“ — Използване от трето лице на марка, без съгласието на притежателя, за резервни части или принадлежности за автомобили, идентични със стоките, за които е регистрирана марката“
По дело C‑500/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale di Torino (Италия) с акт от 21 октомври 2014 г., постъпил в Съда на 10 ноември 2014 г., в рамките на производство по дело
Ford Motor Company
срещу
Wheeltrims srl,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: M. Ilešič (докладчик), председател на състава, A. Ó Caoimh, C. Toader, E. Jarašiūnas и C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Ford Motor Company, от A. Camusso, avvocato,
– за Wheeltrims srl, от D. Rizzo, avvocato,
– за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от V. Di Bucci и J. Samnadda, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (OВ L 289, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106) и на член 110 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Ford Motor Company (наричано по-нататък „Ford“) и Wheeltrims srl (наричано по-нататък „Wheeltrims“) относно предлагането на пазара от последното на тасове за автомобилни гуми, върху които фигурира знак, идентичен с марката, регистрирана от Ford по-специално за тези стоки.
Правна уредба
Право на Съюза
Правна уредба относно промишления дизайн
3 Съображение 7 от Директива 98/71 гласи:
„като имат предвид, че настоящата директива не изключва по отношение на индустриалните дизайни прилагането на националното законодателство или това на Общността, разпореждащо защита, различна от тази, предоставена чрез регистрацията или публикуването на индустриалния дизайн, като законодателството, свързано с нерегистрирани права върху дизайни, търговски марки, патентни и полезни модели, нелоялна конкуренция или гражданска отговорност“.
4 Член 2 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, е формулиран по следния начин:
„1. Настоящата директива се прилага за:
a) права върху дизайн, регистриран в съответното централно ведомство за индустриална собственост на държавите членки;
б) права върху дизайн, регистриран в Службата за дизайни на Бенелюкс;
в) права върху индустриален дизайн, регистриран в рамките на международни споразумения, които са в сила в дадена държава членка;
г) заявления за права върху индустриален дизайн, посочени в букви a), б) и в).
2. За целите на настоящата директива регистрацията на дизайн включва също така и публикуването, което следва след подаването на заявлението за регистрация на дизайна в съответното ведомство за индустриална собственост в дадената държава членка, в която това публикуване има ефекта на пораждане на правото върху дизайна“.
5 Член 14 от посочената директива, озаглавен „Преходна разпоредба“, предвижда:
„До времето, през което ще са приети поправки на настоящата директива по предложение на [Европейската] [к]омисия[…], в съответствие с разпоредбите на член 18, държавите членки запазват в сила съществуващите си законови разпоредби, свързани с използването на дизайн на съставна част за целите на поправката на сложен продукт до възстановяването на оригиналния му вид и въвеждат промени в тези разпоредби само ако целта е да се либерализира пазарът на такива части“.
6 Член 16 от същата директива, озаглавен „Отношение към други форми на защита“, гласи:
„Разпоредбите на настоящата директива не засягат каквито и да било разпоредби на правото на Общността или правото на засегнатата държава членка, свързани с права върху нерегистриран индустриален дизайн, търговски марки или други отличителни знаци, патенти и полезни модели, печатарски шрифтове, гражданска отговорност или нелоялна конкуренция“.
7 Съображения 5 и 31 от Регламент № 6/2002 са формулирани, както следва:
„(5) Това налага създаването на промишлен дизайн на Общността, пряко приложим във всяка държава членка, тъй като само по този начин е възможно, с представянето на единна заявка пред Служба за хармонизация във вътрешния пазар (търговски марки и промишлен дизайн), да се получи закрила на промишлен дизайн за една единна територия, включваща всички държави членки, съгласно единна процедура и по силата на един закон.
[…]
(31) Настоящият регламент не изключва прилагането към защитените чрез промишления дизайна на Общността дизайни, на законите за индустриалната собственост или други такива, на законите на държавите членки, като например тази, отнасяща се до закрила чрез регистриране или тези разпоредби, отнасящи се до нерегистрираните промишлени дизайни, търговските марки, патентите и полезните модели, до нелоялната конкуренция и гражданската отговорност“.
8 Член 1 от този регламент, озаглавен „Промишлен дизайн на Общността“, гласи:
„1. Промишлен дизайн, който отговаря на изискванията, които се съдържат в настоящия регламент, се нарича по-долу „промишлен дизайн на Общността“.
2. Един промишлен дизайн се ползва със закрила чрез:
a) „нерегистриран промишлен дизайн на Общността“, ако е станал общодостъпен по начина, предвиден в настоящия регламент;
б) от „регистриран промишлен дизайн на Общността“, ако е регистриран по начина, предвиден в настоящия регламент.
3. Промишленият дизайн на Общността има единен характер. Той има еднакво действие в [целия Европейски съюз]. Той не се регистрира, не се прехвърля, не е предмет на отказ, нито на решение за обявяване на недействителност, нито неговото използване може да бъде забранявано, като това важи за [целия Съюз]. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.
9 Член 96, параграф 1 от посочения регламент, озаглавен „Отношение към другите форми на закрила по националното право“, гласи:
„Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат без да се засягат разпоредбите на правото на [Съюза] или правото на съответните държави членки, приложими към нерегистрираните промишлени дизайни, към търговските марки и други отличителни знаци, към патентите и полезните модели, към печатарските шрифтове, гражданската отговорност и нелоялната конкуренция“.
10 Съгласно член 110 от същия регламент, озаглавен: „Преходна разпоредба“:
„1. До датата на влизане в сила на измененията на настоящия регламент, по предложение на Комисията по този въпрос, не съществува закрила за дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, който по смисъла на член 19, параграф 1, се използва при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед.
2. Предложението на Комисията, посочено в параграф 1, се представя едновременно с промените, които Комисията ще предложи по същия въпрос, съгласно член 18 на Директива [98/71] и ще отчита тези промени“.
Правна уредба относно марките
11 Член 5 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25), озаглавен „Права, предоставени от марката“, гласи:
„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
a) всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката.
2. Всяка държава членка може да предвиди, че притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с репутация в държавата членка и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило.
3. Ако условията по параграфи 1 и 2 с изпълнени, може да бъде забранено и:
a) поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;
б) предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
в) вносът и износът на стоки с този знак;
г) използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност.
4. Ако според правото на държавата членка използването на знака при условията на параграф 1, буква б) или параграф 2 не може да бъде забранено преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на [Първа Директива на Съвета 89/104/ЕИО от 21 декември 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92)] в съответната държава членка, правата, предоставени от марката, не могат да бъдат противопоставени за преустановяване използването на този знак.
5. Параграфи 1—4 не засягат разпоредбите, приложими в държава членка, отнасящи се до защитата срещу използването на знак за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги, когато използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило“.
12 Член 6 от тази директива, озаглавен „Ограничаване на действието на марката“, предвижда:
„1. Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност:
a) собственото си име или адрес;
б) указания за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите;
в) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на продукт или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части;
при условие че то ги използва в съответствие с честната производствена или търговска практика.
2. Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност по-ранно право, което важи само по отношение на конкретен район, доколкото това право е признато от законите на съответната държава членка и в границите на територията, за която е признато“.
13 Член 7 от посочената директива е посветен на изчерпването на правата, предоставени от марката.
14 Член 8 от същата директива се отнася до лицензиите, на които може да бъде предмет марката.
15 Съгласно член 17 от Директива 2008/95 Директива 89/104 се отменя и позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на Директива 2008/95.
16 Член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1), озаглавен „Права, предоставени от марката на Общността“, е формулиран, както следва:
„1. Марката на Общността предоставя на своя притежател изключителни права. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия:
a) знак, който е идентичен с марката на Общността за стоки или за услуги, които са идентични с тези, за които е регистрирана марката на Общността;
б) всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание; вероятността от объркване включва възможност за свързване на знака с марката;
в) всеки знак, който е идентичен или сходен на марката на Общността за стоки или за услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана марката на Общността, когато тя има репутация в [Съюза] и използването на този знак без основателна причина извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на марката на Общността или ги уврежда.
2. Може също да бъде забранено, ако условията, изложени в параграф 1, са налице:
a) да се поставя знакът върху стоките или върху техните опаковки;
б) да се предлагат стоки или да се пускат на пазара, или да се съхраняват за тези цели под този знак, или да се предлага да се предоставят услуги под този знак;
в) да се внасят или да се изнасят стоки под този знак;
г) да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата.
3. Правата, предоставени от марката на Общността, могат да се противопоставят на трети лица, считано от датата на публикуването на регистрацията на марката. Въпреки това може да бъде поискано разумно обезщетение за действия, последващи публикуването на заявката за марка на Общността, които след публикуването на регистрацията на марката биха били забранени в резултат на това публикуване. Сезираният съд не може да се произнесе по същество, докато регистрацията не бъде публикувана“.
17 Член 12 от този регламент, озаглавен „Ограничения на действието на марката на Общността“, е формулиран, както следва:
„Марката на Общността не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват в процеса на търговия:
a) [собственото си] име или адрес;
б) означения, свързани с вида, с качеството, с количеството, с предназначението, стойността, географския произход, с момента на производство на стоките или на предоставянето на услугата или с други характеристики на стоките и услугите;
в) марката, когато това е необходимо, за да се означи предназначението на стока или услуга, по-специално като [принадлежности] или резервни части,
при положение че ги използва в съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията“.
Италианско право
18 Член 20 от Законодателен декрет № 30 относно Кодекса на индустриалната собственост (decreto legislativo n. 30 — Codice della proprietà industriale) от 10 февруари 2005 г. (GURI № 52 от 4 март 2005 г.), изменен с Законодателен декрет № 131 от 13 август 2010 г. (decreto legislativo n. 131, GURI № 192 от 18 август 2010 г., наричан по-нататък „CPI“), озаглавен „Права, предоставени от регистрацията“, предвижда:
„1. Правата на притежателя на регистрирана марка се състоят във възможността за изключително използване на марката. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
a) знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;
b) знак, идентичен или сходен с регистрирана марка, за идентични или сходни стоки или услуги, ако поради идентичността или сходството между знаците и идентичността или сходството между стоките или услугите може да съществува вероятност от объркване на потребителите, която може да включва и вероятност от свързване на двата знака;
c) знак, идентичен или сходен с регистрираната марка, за несходни стоки или услуги, ако марката се ползва с репутация и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило.
2. В случаите по параграф 1 притежателят на марката може по-специално да забрани на всяко трето лице да поставя знака върху стоките или върху техните опаковки; да предлага стоките, да ги пуска на пазара или да ги складира за тези цели, или да предлага или предоставя услуги с този знак; да внася или да изнася стоки под този знак; да използва знака в деловите книжа и в рекламата.
3. Търговец може да поставя своята собствена марка върху стоките, които продава, но не може да заличава марката на производителя или на търговеца, от който е получил продуктите или стоките“.
19 Член 21 от CPI, озаглавен „Ограничения на правото на марка“, гласи:
„1. Регистрираната марката не дава право на притежателя да забрани на трети лица да използват в търговската дейност, когато това използване е в съответствие с принципите на професионалната почтеност:
a) собственото си име или адрес;
b) означения, свързани с вида, с качеството, с количеството, с предназначението, стойността, географския произход, с момента на производство на стоките или на предоставянето на услугата или с други характеристики на стоките и услугите, или
c) марката, когато това е необходимо, за да се означи предназначението на стока или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части.
2. Марката не може да се използва по начин, който противоречи на закона, нито, по-специално, така че да породи вероятност от объркване на пазара с други знаци, познати като отличителни за чужди предприятия, стоки или услуги, или така че да въведе потребителите в заблуждение, по-специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, поради начина или контекста, в които е използвана, или така че да засегне авторско право или право на индустриална собственост или друго изключително право на трети лица.
3. Никой не може да използва регистрирана марка, след като регистрацията ѝ е била обявена за недействителна, когато основанието за недействителността води до незаконосъобразно използване на марката“.
20 Член 241 от CPI, озаглавен „Изключителни права върху частите на съставен продукт“, е формулиран, както следва:
„Докато не бъде изменена Директива [98/71] по предложение на Комисията в съответствие с член 18 от същата директива, не може да се прави позоваване на изключителните права върху частите на съставен продукт, за да се възпрепятства производството и продажбата на самите части за поправката на съставния продукт с цел възстановяване на първоначалния му вид“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
21 Ford, производител на автомобили, както и на принадлежности и резервни части за автомобили, обозначава стоките си чрез хоризонтално разположен знак с овална форма с надпис „Ford“ в средата, изписан в креативен курсив, със или без цветове (наричан по-нататък „марката Ford“). Този знак е регистриран като марка както за автомобили, така и за резервни части и принадлежности, включително тасове. Форд поставя тази марка по-специално върху тасовете, монтирани върху джантите на гумите на произвежданите от него автомобили.
22 Wheeltrims, доставчик на резервните части за автомобили, предлага на пазара тасове, които представляват точно възпроизвеждане на марките на различни производители на превозни средства, включително на марката „Ford“, без да притежава необходимото за това разрешение. Това дружество произвежда и предлага на пазара също и „универсални“ тасове, тоест необозначени с каквато и да било марка, които се продават на по-ниски цени от тасовете, обозначени с марка на производител.
23 На 15 май 2013 г. Ford предявява пред Tribunale di Torino иск за нарушение на правото върху промишлен дизайн срещу Wheeltrims с цел, от една страна, да се забрани на Wheeltrims всякакво производство и търговия с тасове, обозначени с марката „Ford“, както и всяко неразрешено използване на тази марка в Съюза, и от друга страна, да се осъди това дружество да заплати обезщетение за вредите, претърпени от Ford. Според последното поставянето на посочената марката върху продаваните от Wheeltrims тасове без разрешение представлява нарушение на изключителните права на Ford по смисъла на член 20 от CPI и на член 9 от Регламент № 207/2009. Освен това предвидените в член 21 от CPI и в член 12 от Регламент № 207/2009 изключения не можели да обосноват такова използване, тъй като поставянето на марката „Ford“ върху продаваните от Wheeltrims тасове не било необходимо, за да се укаже предназначението на тази резервна част, нито за да се гарантират други описателни функции по смисъла на тези разпоредби.
24 За разлика от това Wheeltrims подържа, че използва марката „Ford“ по чисто описателен начин. В това отношение дружеството се позовава на изключението, наречено „клауза за поправка“, по член 241 от CPI, който предвижда правото на възпроизвеждане на защитените с мрака части на съставен продукт без предварително разрешение от притежателя на тази марка, когато това възпроизвеждане трябва да позволи възстановяването на първоначалния вид на съставния продукт (наричана по-нататък „клаузата за поправка“). Поставянето от Wheeltrims на марката „Ford“ върху продаваните от него тасове не служело за идентифициране на произхода на тези части, а за идентифициране на производителя на продукта в неговата цялост — автомобила, върху който са поставени тасовете. Използването на марката „Ford“ по този начин служело за възпроизвеждане върху резервната част на естетико-описателна характеристика на оригиналната част, а именно тас, като тази характеристика трябвало да се счита за съществена за възстановяването на първоначалния вид на съставния продукт (автомобил) в неговата цялост. Ако производителите на резервни части за автомобили не могат да използват марките за тази цел, това би възпрепятствало свободната конкуренция на съответния пазар.
25 Tribunale di Torino счита, че поведението, за което е упрекнато Wheeltrims, представлява нарушение на права, предоставени от марката „Ford“, което не е обосновано от нито едно от основанията по член 21 от CPI или по член 12 от Регламент № 207/2009. В това отношение тази юрисдикция се позовава на решение Gillette Company и Gillette Group Finland (C‑228/03, EU:C:2005:177) и приема, че използването от Wheeltrims на марката „Ford“ не е необходимо, за да се укаже на потребителите предназначението на въпросните тасове или съвместимостта им си продукт „Ford“ по смисъла на това решение.
26 Според тази юрисдикция обаче има сериозно съмнение относно приложното поле на клаузата за поправка. Съдът все още не се е произнасял по връзката между защитата на правата, предоставени от определена марка, и тази клауза. Тази юрисдикция счита, че член 241 CPI и член 110 от Регламент № 6/2002 могат да се тълкуват по два различни начина, между които е разделена италианската съдебна практика.
27 Според първото тълкуване текстът на тези разпоредби и мястото, което те заемат в правната уредба, в която се съдържат, подсказват, че клаузата за поправка дава право на производител като Wheeltrims да търгува с резервни части, идентични с оригиналната част, само ако производството на тези резервни части има за цел да се възстанови първоначалния вид на определен съставен продукт, и че в тази клауза е заложена само дерогация от защитата на промишления дизайн, но не и от друго право на индустриална собственост, и по-специално от правото върху регистрирана марка.
28 Според второто тълкуване клаузата за поправка е от общ характер и приложното ѝ поле трябва да се тълкува широко, предвид необходимостта от възстановяване на първоначалния вид на съставните продукти, независимо от наличието на други права на индустриална собственост, и по-специално на правата, произтичащи от регистрирането на мрака. Тази необходимост има за цел да позволи на производителя на резервната част да оперира на пазара на равни начала с производителя на оригиналните части независимо от естеството на търсената от последния защита, като се даде право на този производител на резервни части да възпроизвежда оригиналната част с всички нейни характеристики, били те функционални или естетически.
29 Посочената юрисдикция уточнява, че това второ тълкуване е възприето от други италиански юрисдикции и по-специално от Corte di Appello di Milano (Апелативен съд, Милано).
30 Tribunale di Torino посочва, че това тълкуване е било възприето и от съда, който е отхвърлил молбата на Ford за обезпечаване на иска, основана на същите факти като тези, с които е сезиран Tribunale di Torino. Съдът по обезпечителното производство е приел по същество, че клаузата за поправка по член 241 от CPI може да бъде противопоставена на Ford, тъй като тя гарантира основно икономическо право на производителите на резервни части, а именно правото да създадат перфектен заместител на оригинална част на съставен продукт.
31 При тези условия Tribunale di Torino решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместимо ли е с правото на Съюза такова прилагане на член 14 от Директива 98/71 и на член 110 от Регламент № 6/2002, при което тези норми дават на производителите на резервни части и принадлежности правото да използват марки, регистрирани от трети лица, с цел да дадат възможност на крайния купувач да получи възстановяване на първоначалната естетика на съставния продукт, включително случаите, когато притежателят на правото върху марка поставя въпросния отличителен знак върху резервната част или принадлежността, предназначена за монтиране върху съставния продукт, по такъв начин, че да е външно видим и така да допринесе за външния вид на съставния продукт?
2) Трябва ли клаузата за поправка по член 14 от Директива 98/71 и член 110 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че представлява субективно право на трети лица — производители на резервни части и принадлежности, и включва ли това субективно право правото на такива трети лица да използват регистрираната от други лица марка върху резервни части и принадлежности, чрез дерогация от разпоредбите, установени с Регламент № 207/2009 и с Директива 89/104, включително когато притежателят на правото върху марка поставя въпросния отличителен знак и върху резервната част или принадлежността, предназначена за монтиране върху съставния продукт, по такъв начин, че да е външно видим и така да допринесе за външния вид на съставния продукт?“.
По преюдициалните въпроси
32 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
33 Тази разпоредба следва да намери приложение в рамките на настоящото преюдициално запитване.
По допустимостта
34 Германското правителство изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване. Запитващата юрисдикция не посочвала причините, поради които с оглед разрешаването на спора по главното производство е необходимо да се отговори на въпроса дали клаузата за поправка, която се прилага в областта на промишления дизайн, може да се приложи и в областта на марките. Следователно така поставеният проблем бил от хипотетично естество.
35 В това отношение следва да се припомни, че съгласно установената практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения Fish Legal и Shirley, C‑279/12, EU:C:2013:853, т. 30 и цитираната съдебна практика, както и Idrodinamica Spurgo Velox и др., C‑161/13, EU:C:2014:307, т. 29).
36 В случая от акта за преюдициално запитване следва, че произвежданите от Wheeltrims тасове, разглеждани в главното производство, възпроизвеждат марката „Ford“, така че ако трябва да се възприеме тълкуването, описано в точка 27 от настоящото определение, този производител на неоригинални части трябва да бъде осъден за засягане на тази марка, но ако трябва да надделее тълкуването, описано в точка 28 от настоящото определение, няма да е налице засягане на посочената марка.
37 Следователно не е очевидно, че поставеният в рамките на преюдициалното запитване проблем е от хипотетично естество. Ето защо преюдициалното запитване е допустимо.
По съществото на спора
38 С въпросите си, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14 от Директива 98/71 и член 110 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкуват в смисъл, че дават право, чрез дерогация от разпоредбите на Директива 2008/95 и на Регламент № 207/2009, на производител на резервни части и принадлежности за автомобили, като тасове, да поставя върху своите продукти знак, идентичен с марка, регистрирана за тези и други продукти от производител на автомобили, без съгласието на последния, с мотива че това използване на марката е единственият начин за поправяне на съответния автомобил, така че да се възстанови първоначалният вид на този съставен продукт.
39 На първо място, трябва да се посочи, че от текста на член 14 от Директива 98/71 и на член 110 от Регламент № 6/2002 следва, че тези разпоредби съдържат някои ограничения само по отношение на защитата на промишления дизайн и по никакъв начин не се отнасят до защитата на марките.
40 На второ място, трябва да се констатира, че съгласно член 2 от Директива 98/71 тя се прилага само към регистрацията на промишлен дизайн в определени национални и международни служби, както и към заявленията за регистрация на промишлен дизайн за тази цел. Освен това от член 1 от Регламент № 6/2002, тълкуван в светлината на съображение 5, следва че този регламент има за цел само създаването на промишлен дизайн на Общността, пряко приложим във всяка държава членка.
41 На трето място, трябва да се отбележи, че от съображение 7 и член 16 от Директива 98/71, от една страна, и от съображение 31 и член 96, параграф 1 от Регламент № 6/2002, от друга страна, следва че тези актове на правото на Съюза се прилагат, без да се засягат разпоредбите на това право или правото на съответните държави членки относно търговските марки.
42 От тези съображения следва, че в член 14 от Директива 98/71 и член 110 от Регламент № 6/2002 не се съдържа никаква дерогация от разпоредбите на Директива 2008/95 и на Регламент № 207/2009.
43 Що се отнася до изложената от запитващата юрисдикция и защитавана от Wheeltrims теза, че преследваната от Съюза цел за съхраняване на системата на ненарушена конкуренция изисква да се разшири приложното поле на член 14 от Директива 98/71 и на член 110 от Регламент № 6/2002, така че да обхване и защитата на марките, трябва да се отбележи, че тази цел вече е била взета предвид от законодателя на Съюза в рамките на Директива 2008/95 и на Регламент № 207/2009. Всъщност с едно ограничаване на действието на правата, които притежателят на марката черпи от член 5 от Директива 2008/95, или, що се отнася до марката на Общността, от член 9 от Регламент № 207/2009, член 6 от Директивата и член 12 от Регламента целят да съгласуват основните интереси, свързани със защитата на правата върху марката, с интересите, свързани със свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги във вътрешния пазар, по такъв начин, че правото относно марките да може да изпълни своята роля на съществен елемент в системата на ефективна конкуренция, която Договорът се стреми да установи и поддържа (вж. в този смисъл по-специално решения BMW, C‑63/97, EU:C:1999:82, т. 62 и Gillette Company и Gillette Group Finland, C‑228/03, EU:C:2005:177, т. 29).
44 Освен това от установената практика на Съда следва, че членове 5—7 от Директива 2008/95 осъществяват пълно хармонизиране на правилата, свързани с предоставяните от марката права, и по този начин определят правата на притежателите на марки в Съюза. Поради това, освен по отношение на уредените от членове 8 и следващите от тази директива особени случаи, национална юрисдикция не би могла, в рамките на спор относно упражняването на предоставеното от определена марка изключително право, да ограничава това изключително право по начин, който надхвърля ограниченията, произтичащи от посочените членове 5—7 (решение Martin Y Paz Diffusion, C‑661/11, EU:C:2013:577, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).
45 Предвид гореизложените съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 14 от Директива 98/71 и член 110 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкуват в смисъл, че не дават право, чрез дерогация от разпоредбите на Директива 2008/95 и на Регламент № 207/2009, на производител на резервни части и принадлежности за автомобили, като тасове, да поставя върху своите продукти знак, идентичен с марка, регистрирана за тези и други продукти от производител на автомобили, без съгласието на последния, с мотива че това използване на марката би било единственият начин за поправяне на съответния автомобил, така че да се възстанови първоначалният вид на този съставен продукт.
По съдебните разноски
46 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 14 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни и член 110 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че не дават право, чрез дерогация от разпоредбите на Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, на производител на резервни части и принадлежности за автомобили, като тасове, да поставя върху своите продукти знак, идентичен с марка, регистрирана за тези и други продукти от производител на автомобили, без съгласието на последния, с мотива че това използване на марката би било единственият начин за поправяне на съответния автомобил, така че да се възстанови първоначалният вид на този съставен продукт.
Подписи