РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
6 февруари 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Даване на свидетелство за управление на плавателни съдове за развлечение — Условие за пребиваване в издаващата го страна — Ограничение за лицата, които не пребивават в нея — Опазване на морската безопасност — Обществен ред“
По дело C‑509/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Central Administrativo Norte (Португалия) с акт от 5 юли 2012 г., постъпил в Съда на 9 ноември 2012 г., в рамките на производство по дело
Instituto Portuário e dos Transportes Marítimos (IPTM)
срещу
Navileme – Consultadoria Náutica Lda,
Nautizende – Consultadoria Náutica Lda,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състав, C. G. Fernlund, A. Ó Caoimh (докладчик), C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: P. Mengozzi,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, P. Portugal, M. Moreno и E. Gonçalves, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от Н. Tserepa-Lacombe и P. Guerra e Andrade, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася по същество до тълкуване на членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС.
2 То е отправено в рамките на спор между Instituto Portuário e dos Transportes Marítimos (IPTM) и школите Navileme – Consultadoria Náutica Lda (наричана по-нататък „Navileme“) и Nautizende – Consultadoria Náutica Lda (наричана по-нататък „Nautizende“) относно отказа на IPTM да допуска до изпит за получаване на свидетелство за управление на морски плавателни съдове за развлечение (наричано по-нататък „свидетелството за управление на плавателни съдове“) граждани на Европейския съюз, които не пребивават в Португалия.
Право на Португалия
3 Член 29, параграф 1 от Правилника за плаването за развлечение, приет с Наредба-закон № 124/2004 (Regulamento da Náutica de Recreio, aprovado pelo Decreto-Lei № 124/2004) от 25 май 2004 г. (Diário da República I, серия‑A, № 122 от 25 май 2004 г., наричан по-нататък „RNR“), гласи:
„Без да се засяга прилагането на следващия член, [свидетелствата за управление на плавателни съдове] се издават от IPTM на лица, пребиваващи на територията на страната, които представят доказателство за успешно завършен съответен курс […], съгласно условията, предвидени в член 35. […]“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
4 Видно от акта за преюдициално запитване, Navileme и Nautizende подават до Tribunal Administrativo e Fiscal do Porto административна жалба срещу IPTM, който е органът, отговарящ в Португалия за организирането на изпити и издаването на свидетелства за управление на плавателни съдове. Двете школи по управление на плавателни съдове са със седалище в Португалия и предметът им дейност включва по-специално предоставяне на задължително обучение на лицата, желаещи да се явят на изпит за получаване на такова свидетелство. Тези школи твърдят, че от декември 2004 г. IPTM отказва да допуска до изпит за свидетелство техни курсисти, които не пребивават в Португалия, с мотива че не отговарят на условията, предвидени в член 29, параграф 1 от RNR. Установено е, че преди влизането в сила на RNR лицата, които не пребивават в Португалия, са можели да се явяват на този изпит.
5 Navileme и Nautizende поддържат, че условието за пребиваване, предвидено в член 29, параграф 1 от RNR, е несъвместимо както с правото на Съюза, така и с практиката на Съда, които забраняват ограничения на свободното предоставяне на услуги, основани на гражданството и пребиваването. Посоченото условие водело до ограничаване на свободата на курсистите да отидат в държави членки, различни от държавата им на пребиваване, или в случая в Португалия, за да получат там услуги по обучение и подготовка за явяване на изпит за свидетелство за управление на плавателни съдове. Navileme и Nautizende считат, че това ограничение е довело до намаляване на броя на записалите се за обучение при тях курсисти. Според тях то не е обосновано с оглед на ДФЕС.
6 Въз основа на този довод Navileme и Nautizende искат от Tribunal Administrativo e Fiscal do Porto, от една страна, да осъди IPTM да им заплати обезщетение и от друга страна, да му разпоредят да допуска до изпита за получаване на свидетелство за управление на плавателни съдове гражданите на Съюза, които не пребивават в Португалия, и ако те го издържат, да им разреши да управляват плавателните съдове, за които полученото от тях свидетелство се отнася. Tribunal Administrativo e Fiscal do Porto уважава исканията им.
7 IPTM обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.
8 При тези обстоятелства Tribunal Central Administrativo Norte решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли с оглед принципа на забрана на дискриминацията между граждани на една държава членка и […] граждани на друга държава членка (член 18 ДФЕС), с оглед свободното движение на хора в Съюза […] и изключенията във връзка с него (член 45, параграф 3 ДФЕС) и с оглед свободното предоставяне на услуги и възможните ограничения в това отношение (член 52 ДФЕС и член 62 ДФЕС) правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от национално право, която налага като условие за издаването на [свидетелство за управление на плавателни съдове] пребиваване на територията на страната?“.
По преюдициалния въпрос
9 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която налага условие за пребиваване на националната територия за гражданите на Съюза, които искат да им бъде издадено свидетелство за управление на плавателни съдове от тази държава членка.
10 Най-напред следва да се напомни, от една страна, че правото на свободно предоставяне на услуги може да бъде изтъкнато от предприятие срещу държавата, в която то е установено, когато услугите се предоставят на получатели, установени в друга държава членка, и от друга страна, че това право включва и свободата на получателите на услуги да отидат в друга държава, за да ползват там определена услуга, без да бъдат възпрепятствани от каквито и да било ограничения (вж. по-специално Решение от 29 април 1999 г. по дело Ciola, C‑224/97, Recueil, стр. I‑2517, точка 11 и цитираната съдебна практика).
11 Освен това установените в държава членка лица, които пътуват в друга държава членка с цел туризъм или обучение, следва да се считат за получатели на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС (вж. Решение от 15 юни 2010 г. по дело Комисия/Испания, C‑211/08, Сборник, стр. I‑5267, точка 51 и цитираната съдебна практика).
12 Следователно в случай като разглеждания в главното производство разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги, предвидени в членове 56 ДФЕС—62 ДФЕС, се прилагат, от една страна, за доставката на услуги по обучение с оглед получаване на свидетелство за управление на плавателни съдове, предлагани от специализирани в тази област школи, каквито са Navileme и Nautizende, на лица от други държави членки, които не пребивават в Португалия и искат да получат в тази държава членка свидетелство за управление на плавателни съдове, както и от друга страна, за получаването на същите услуги от тези лица.
13 Следва да се констатира, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда възможност за издаване на свидетелство за управление на плавателни съдове само за лицата, пребиваващи в разглежданата държава членка, нарушава забраната по член 56, параграф 1 ДФЕС за налагане на каквито и да било ограничения на свободното предоставяне на услуги.
14 Всъщност, независимо че се прилага без разлика както за лица, които са граждани на Португалия, така и за лицата, които не са нейни граждани, и че следователно не е основана на гражданството на лицата, желаещи да получат свидетелство за управление на плавателни съдове, разглежданата разпоредба от португалското право установява пребиваването им като решаващ критерий. В постоянната съдебна практика обаче се приема, че национална разпоредба, която предвижда разграничение, основано на критерия за пребиваването, може да има действие главно във вреда на гражданите на други държави членки, доколкото лицата, които не пребивават в съответната държава, най-често не са нейни граждани (вж. в този смисъл Решение от 7 май 1998 г. по дело Clean Car Autoservice, C‑350/96, Recueil, стр. I‑2521, точка 29, Решение по дело Ciola, посочено по-горе, точка 14 и Решение от 25 януари 2011 г. по дело Neukirchinger, C‑382/08, Сборник, стр. I‑139, точка 34).
15 Ето защо разглежданата в главното производство правна уредба може да засегне някои от получателите на съответните услуги, а именно лицата, които не пребивават в Португалия, но са преминали курс на обучение в школите на Navileme или Nautizende и въз основа на него искат да получат свидетелство за управление на плавателни съдове в Португалия.
16 Освен това споменатата правна уредба създава пречка и пред свободното предоставяне на услугите по обучение за управление на плавателни съдове, предоставяни от школи като Navileme или Nautizende, тъй като лицата, които не пребивават в Португалия, няма да проявяват интерес към организираните курсове, щом като след преминаването им няма да могат да получат свидетелство за управление на плавателни съдове.
17 Следователно такава национална правна уредба, която, от една страна, води до възпиране на гражданите на Съюза, които не пребивават в Португалия, да отидат в тази държава членка, за да преминат там обучение с оглед получаване на свидетелство за управление на плавателни съдове, издадено от тази държава членка, и от друга страна, прави по-слабо привлекателни услугите, предоставяни от школите за управление на плавателни съдове, за лицата, които не пребивават в Португалия, тъй като същите не могат както да се явят на изпит за свидетелство за управление на плавателни съдове в тази държава членка, така и да получат такова свидетелство, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 56, параграф 1 ДФЕС.
18 Следва по-нататък да се провери до каква степен разглежданото в главното производство ограничение може да се счита за допустимо предвид дерогиращите мерки, изрично предвидени в член 52 ДФЕС и приложими в тази област по силата на член 62 ДФЕС, или в съответствие с практиката на Съда може да се счита за обосновано предвид императивни съображения от общ интерес (вж. в този смисъл Решение от 12 юли 2012 г. по дело HIT и HIT LARIX, C‑176/11, точка 20). Прилагането на такава мярка трябва обаче да може да гарантира осъществяването на съответната цел и да не надхвърля това, което е необходимо за постигането ѝ (Решение от 13 декември 2012 г. по дело Caves Krier Frères, C‑379/11, точка 48 и цитираната съдебна практика).
19 В това отношение правителството на Португалия твърди, че разглежданото в главното производство ограничение се налага поради съображения за обществен ред, каквато в случая била необходимостта да се гарантира високото ниво на морска безопасност, която изисквала по-специално да се осигури ефективен контрол върху лицата, притежаващи свидетелство за управление на плавателни съдове. Предвиденото в националното законодателство условие за пребиваване било от съществено значение за постигането на тази цел. Освен това правителството на Португалия отбелязва, че самото вторично право на Съюза възприема принципа на налагане на условие за пребиваване, и се позовава в това отношение на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62).
20 Свързаната с обществената сигурност и с обществения ред цел, която е изрично предвидена в член 52 ДФЕС и на която се позовава правителството на Португалия, действително е легитимна и по принцип би могла да обоснове ограничение на свободното предоставяне на услуги. Противно на поддържаното от това правителство обаче, тя не може да обоснове разглежданото в главното производство условие за пребиваване. Всъщност прибягването до подобна обосновка предполага наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес (Решение от 21 януари 2010 г. по дело Комисия/Германия, C‑546/07, Сборник, стр. I‑439, точка 49 и цитираната съдебна практика). Правителството на Португалия обаче по никакъв начин не твърди, че в случая са установени такива обстоятелства.
21 Освен това следва да се констатира, че условие като разглежданото в главното производство условие за пребиваване, което няма каквато и да било връзка с преминатото обучение и с уменията за управление на плавателни съдове, само по себе си не може да допринесе за постигането на преследваната цел, а именно за гарантирането на безопасността на морското корабоплаване.
22 Освен това, противно на поддържаното от правителството на Португалия, не е от значение, че член 7, параграф 1, буква б) от Директива 91/439, а сега вече член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (ОВ L 403, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216) допуска издаването на европейско свидетелство за управление само на кандидатите, които имат обичайно място на пребиваване на територията на съответната държавата членка или могат да представят доказателства, че са учили там за срок най-малко шест месеца. Всъщност за разлика от разглеждания в главното производство случай визираното от тези директиви условие за пребиваване определя — в хармонизирана област на правото на Съюза — компетентността на всяка държава членка за издаване на европейско свидетелство за управление.
23 Във всички случаи целта за гарантиране на по-добро ниво на морска безопасност може да бъде постигната с по-малко ограничаващи свободното предоставяне на услуги средства, и по-специално с определяне на високи изисквания на изпита за получаване на свидетелство за управление на плавателни съдове.
24 Поради това на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която налага условие за пребиваване на националната територия на гражданите на Съюза, които искат да им бъде издадено свидетелство за управление на плавателни съдове от тази държава членка.
По съдебните разноски
25 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която налага условие за пребиваване на националната територия на гражданите на Европейския съюз, които искат да им бъде издадено свидетелство за управление на морски плавателни съдове за развлечение от тази държава членка.
Подписи