Дело C‑509/11

ÖBB-Personenverkehr AG

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)

„Регламент (ЕО) № 1371/2007 — Права и задължения на пътниците, използващи железопътен транспорт — Член 17 — Обезщетение за стойността на билета за превоз при закъснение — Изключване на отговорността в случаи на непреодолима сила — Допустимост — Член 30, параграф 1, първа алинея — Правомощия на националния орган, определен да отговаря за контрола по прилагането на този регламент — Възможност железопътният превозвач да бъде задължен да промени условията си за обезщетяване на пътниците“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 септември 2013 г.

1.        Транспорт — Железопътни превози — Регламент № 1371/2007 — Права и задължения на пътниците, използващи железопътен транспорт — Обезщетение за стойността на билета за превоз при закъснение — Изключване на отговорността в случаи на непреодолима сила или на някоя от причините, изброени в член 32, параграф 2 от Единните правила CIV — Недопустимост

(член 17 от Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета и член 32, параграф 2 от приложение I към него)

2.        Транспорт — Железопътни превози — Регламент № 1371/2007 — Права и задължения на пътниците, използващи железопътен транспорт — Правомощия на национален орган, определен да отговаря за контрола по прилагането на Регламент № 1371/2007 — Възможност железопътният превозвач да бъде задължен да промени условията си за обезщетяване на пътниците при липса на национална уредба в такъв смисъл — Недопустимост

(член 30, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Член 17 от Регламент № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че железопътно предприятие няма право да включва в общите си условия за превоз клауза, по силата на която то се освобождава от задължението си за изплащане на обезщетение за стойността на билета поради закъснение, ако закъснението се дължи на непреодолима сила или на някоя от причините, изброени в член 32, параграф 2 от Единните правила относно Договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж (CIV) от Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г.

В това отношение предвиденото в член 17 от Регламент № 1371/2007 обезщетение трябва да компенсира заплатената от пътника цена за услуга, която в крайна сметка не е била изпълнена в съответствие с договора за превоз. Това е вид парично обезщетение с еднократен и стандартизиран характер, за разлика от режима на отговорността по член 32, параграф 1 от Единните правила CIV, при който се налага извършването на индивидуална оценка на претърпяната вреда.

Следователно, тъй като крайната цел и условията за прилагане на посочените по-горе разпоредби са различни, предвиденият от законодателя на Съюза режим за обезщетяване по член 17 от Регламент № 1371/2007 не може да бъде приравнен на режима на отговорност на железопътния превозвач по член 32, параграф 1 от Единните правила CIV. Предвидените в член 32, параграф 2 от Единните правила CIV основания за освобождаване на превозвача от отговорност не могат да се считат за приложими в рамките на член 17 от Регламент № 1371/2007.

(вж. точки 38, 39, 42 и 52; точка 2 от диспозитива)

2.        Член 30, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че националният орган, определен да отговаря за контрола по прилагането на този регламент, не може при липсата на национална уредба в такъв смисъл да наложи на железопътно предприятие, чиито условия за обезщетяване за стойността на билета не съответстват на критериите по член 17 от този регламент, какво да бъде конкретното съдържание на тези условия.

За прилагането на член 30, параграф 1 от Регламент № 1371/2007 е необходимо държавите членки да приемат мерки за прилагане с цел да се определят правомощията, с които разполага националният контролен орган.

Следователно член 30, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1371/2007 не може да се разглежда като правно основание, оправомощаващо националните органи да налагат на железопътните предприятия конкретното съдържание на техните договорни клаузи относно условията за обезщетяване.

(вж. точки 62, 63 и 66; точка 1 от диспозитива)