Дело C‑277/12
Vitālijs Drozdovs
срещу
Baltikums AAS
(Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts)
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Директива 90/232/ЕИО — Член 1 — Пътнотранспортно произшествие — Смърт на родителите на ненавършилия пълнолетие ищец — Право на обезщетение на детето — Неимуществени вреди — Обезщетение — Покриване от задължителната застраховка“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 24 октомври 2013 г.
1. Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Директиви 72/166, 84/5 и 90/232 — Определяне на режима на гражданската отговорност при произшествия, настъпили при използването на превозни средства — Компетентност на държавите членки — Граници
(Директиви 72/166, 84/5 и 90/232 на Съвета)
2. Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Директиви 72/166 и 84/5 — Приложно поле — Понятие за телесни увреждания — Обхват — Неимуществени вреди, претърпени от близките на жертви на пътнотранспортно произшествие — Включване — Условие
(член 3, параграф 1 от Директива 72/166 на Съвета и член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 84/5 на Съвета)
3. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целта на разглежданата правна уредба
4. Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Директиви 72/166 и 84/5 — Пътнотранспортно произшествие — Смърт на родителите на ненавършилия пълнолетие ищец — Право на обезщетение на детето — Национално законодателство, което определя максимални размери на обезщетението, по-ниски от минималните гарантирани размери, предвидени от правото на Съюза — Недопустимост
(член 3, параграф 1 от Директива 72/166 на Съвета и член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 84/5 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 31—33)
2. Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно националното право.
Всъщност, като се имат предвид текстовете на различните езици на член 1, параграф 1 от Втора директива и член 1, първа алинея от Трета директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и целта на посочените по-горе директиви за осигуряване на закрила, следва да се приеме, че понятието „телесно увреждане“ обхваща всички вреди — доколкото застрахованият дължи обезщетение за тях по силата на гражданската отговорност съгласно приложимото към спора национално право, — настъпили вследствие на посегателство срещу неприкосновеността на личността, които включват както физически болки, така и душевни страдания.
Що се отнася до това кои лица имат право да искат поправянето на такива неимуществени вреди, закрилата, която трябва да се осигури по силата на Директива 72/166, обхваща всички лица, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вредите, причинени от моторни превозни средства.
Ето защо държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в член 1, параграф 2 от Втора директива.
(вж. точки 38, 42, 46 и 48; точка 1 от диспозитива)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 39)
4. Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
В това отношение държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат трите посочени по-горе директиви от тяхното полезно действие.
Ако обаче националните законодатели бяха свободни, когато счетат за нужно, да определят в националното право за всяка отделна категория установени вреди максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми по член 1, параграф 2 от Втора директива, посочените минимални гарантирани суми, и следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие.
(вж. точки 53, 54 и 58; точка 2 от диспозитива)