Дело C‑579/13

P
и
S

срещу

Commissie Sociale Zekerheid Breda
и
College van Burgemeester en Wethouders van de gemeente Amstelveen

(Преюдициално запитване,
отправено от Centrale Raad van Beroep)

„Преюдициално запитване — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Директива 2003/109/ЕО — Член 5, параграф 2 и член 11, параграф 1 — Национално законодателство, което налага на гражданите на трети страни, придобили статут на дългосрочно пребиваващ, задължение за гражданска интеграция, удостоверявана с изпит, като при неизпълнение се налага глоба“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 юни 2015 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Директива 2003/109 — Национална правна уредба, която налага на гражданите на трети страни, придобили статут на дългосрочно пребиваващ, задължение за гражданска интеграция, удостоверявана с изпит, като при неизпълнение се налага глоба — Допустимост — Условие — Проверка от страна на националния съд

(член 5, параграф 2 и член 11, параграф 1 от Директива 2003/109 на Съвета)

Директива 2003/109 относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, и по-специално член 5, параграф 2 и член 11, параграф 1 от нея, допускат национална правна уредба, която налага на гражданите на трети страни, които вече притежават статут на дългосрочно пребиваващ, задължение да положат успешно изпит за гражданска интеграция, като при неизпълнение се налага глоба, при условие че редът за прилагането му не може да застраши постигането на целите на посочената директива, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Обстоятелството, че статутът на дългосрочно пребиваващ е получен преди или след въвеждането на задължението за успешно полагане на изпит за гражданска интеграция, е без значение в този смисъл.

Всъщност предоставяйки на държавите членки възможността да поставят получаването на статут на дългосрочно пребиваващ в зависимост от предварителното изпълнение на някои условия за интеграция съгласно тяхното национално право, член 5, параграф 2 от Директива 2003/109 нито налага, нито забранява на държавите членки да изискват от гражданите на трети страни да изпълнят задължения за интеграция след получаването на статут на дългосрочно пребиваващ.

Освен това, доколкото по отношение на необходимостта от мерките за интеграция, като придобиването както на езикови познания, така и на знания за обществото на страната, положението на гражданите на трети страни не е сравнимо с това на гражданите на съответната държава, обстоятелството, че задължението за гражданска интеграция не се налага на гражданите на съответната държава не нарушава правото на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни на равно третиране с гражданите на държавата съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2003/109.

(вж. точки 35, 38, 42, 43 и 56 и диспозитива)