Жалба, подадена на 28 юни 2017 г. от Irit Azoulay, Andrew Boreham, Mirja Bouchard и Darren Neville срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 28 април 2017 г. по дело T-580/16, Azoulay и др./Европейски парламент

(Дело C-390/17 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Irit Azoulay, Andrew Boreham, Mirja Bouchard, Darren Neville (представител: M. Casado García-Hirschfeld, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателите

да се отмени обжалваното съдебно решение,

да се уважат исканията им, направени в първоинстанционното производство по дело T-580/16,

да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите смятат, че обжалваното съдебно решение е опорочено от редица грешки при прилагане на правото и от изопачаване на фактите.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е изопачил фактите, като не е приел понятието „разноски за образование“ за самостоятелно понятие, подлежащо на еднакво тълкуване в правния ред на Съюза, а го е обвързал със смисъла, който то има в различните образователни системи на страните по местопребиваване на съответното длъжностно лице, без да държи сметка за естеството на разноските и интереса на децата.

Съгласно практиката на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което трябва да се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (решение от 15 октомври 2015 г., Axa Belgium, C-494/14, EU:C:2015:692).

Освен това изводът на Общия съд в точка 47 от обжалваното съдебно решение е противоречив и в разрез със съдебната практика относно съответствието между жалбата по административен и тази по съдебен ред.

Жалбоподателите поддържат и че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като не се е произнесъл по нарушението на принципа на равно третиране и по нарушението на член 22 от Хартата на основните права, въпреки че те са били изтъкнати пред него.

Затова според жалбоподателите, като е разгледал твърде накратко трите отделни техни оплаквания, Общият съд е стигнал до изводи, които не са обосновани нито от правна, нито от фактическа страна.

____________