Language of document : ECLI:EU:C:2012:631

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

16 октомври 2012 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 95/46/ЕО — Обработване на лични данни и свободно движение на тези данни — Защита на физическите лица — Член 28, параграф 1 — Национален надзорен орган — Независимост — Надзорен орган и федерално канцлерство — Персонални и организационни връзки“

По дело C‑614/10

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предявен на 22 декември 2010 г. на основание член 258 ДФЕС,

Европейска комисия, за която се явяват г‑н B. Martenczuk и г‑н B.‑R. Killmann, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

подпомагана от:

Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), за който се явяват г‑н H. Kranenborg, г‑жа I. Chatelier и г‑н H. Hijmans, в качеството на представители,

встъпила страна,

срещу

Република Австрия, за която се явява г‑н G. Hesse, в качеството на представител, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

подпомагана от:

Федерална република Германия, за която се явяват г‑н T. Henze и г‑н J. Möller, в качеството на представители,

встъпила страна,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н K. Lenaerts (докладчик), заместник-председател, г‑н A. Tizzano, г‑н M. Ilešič, г‑н G. Arestis, г‑жа M. Berger, г‑н E. Jarašiūnas, председатели на състави, г‑н E. Juhász, г‑н A. Borg Barthet, г‑н J.‑C. Bonichot, г‑н M. Safjan, г‑н D. Šváby и г‑жа A. Prechal, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑н K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 април 2012 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 юли 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        В исковата молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е взела всички необходими мерки, за да съобрази действащото законодателство в Австрия с критерия за независимост, що се отнася до Datenschutzkommission (Комисия за защита на данните, наричана по-нататък „DSK“), създадена като надзорен орган за защита на личните данни, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

2        Член 28 от Директива 95/46 е озаглавен „Надзорен орган“ и параграф 1 от него гласи:

„Всяка държава членка предвижда, че на нейната територия един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети от държавите членки, съгласно настоящата директива.

Тези органи се ползват с пълна независимост при упражняване на функциите, които са им възложени“.

3        С разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) се учредява независим надзорен орган, а именно Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД).

4        Член 43 от Регламент № 45/2001 урежда въпросите за правилника и общите условия за изпълнение на задълженията на ЕНОЗД и параграф 3 от него гласи:

„Бюджетът на [ЕНОЗД] фигурира в отделна бюджетна позиция в раздел VIII на общия бюджет на Европейския съюз“.

 Австрийското право

 Федералният конституционен закон

5        Член 20, параграф 2 от Федералния конституционен закон (Bundes-Verfassungsgesetz, наричан по-нататък „BVG“) в изменената му редакция от 1 януари 2008 г. предвижда:

„От задължението да спазват инструкциите на горестоящите органи, могат да бъдат освободени със закон органите,

[…]

2.      които упражняват контрол за спазването на действащите закони от администрацията и за възлагането на обществените поръчки,

3.      които се произнасят като висша инстанция, ако са учредени като колегиален орган, в състава им участва поне един съдия и решенията им не подлежат нито на отмяна, нито на изменение по административен ред,

[…]

8.      за които това се изисква от правото на Европейския съюз.

С конституционните закони на провинциите могат да се създават и други независими органи. Със закон на горестоящите органи се предоставят контролни правомощия, съобразени с работата на независимия орган, които включват най-малкото правото да се информират по всички аспекти на работата му и — освен по отношение на органите по точки 2, 3 и 8 — правото да прекратяват мандата на независимия орган при наличието на сериозни основания за това“.

 Законът за държавните служители от 1979 г.

6        Член 45, параграф 1 от Закона за държавните служители от 1979 г. (Beamten-Dienstrechtsgesetz 1979, наричан по-нататък „BDG 1979“) гласи:

„Непосредственият ръководител следи неговите подчинени да изпълняват задълженията си в съответствие със закона по ефикасен, икономически изгоден и целесъобразен начин. За целта той ръководи работата им, като при необходимост им дава инструкции, отстранява евентуалните грешки и пропуски и следи за спазването на работното време. Той се грижи за израстването на подчинените му в кариерата според заслугите им и ги насочва към задачи, които съответстват в най-пълна степен на техните способности“.

 Законът за защита на личните данни от 2000 г.

7        Законът за защита на личните данни от 2000 г. (Datenschutzgesetz 2000, наричан по-нататък „DSG 2000“) транспонира Директива 95/46 в австрийското право.

8        Съгласно член 36, параграф 1 от DSG 2000 DSK се състои от шестима членове, които се назначават за срок от пет години от федералния президент по предложение на федералното правителство.

9        Член 36, параграф 2 от DSG 2000 предвижда, че петима от членовете на DSK се предлагат от представителните организации на работниците и на работодателите, от австрийските провинции и от председателя на Oberster Gerichtshof (Върховният съд). Съгласно член 36, параграф 3 от DSG 2000 за шести член „се предлага юрист от федералната публична администрация“.

10      Тъй като длъжността член на DSK се заема на непълно работно време, член 36, параграф 3 bis от DSG 2000 предвижда, че членовете на DSK упражняват функциите си едновременно с други професионални дейности.

11      Съгласно член 37, параграф 1 от DSG 2000 членовете на DSK „са независими и не са обвързани от никакви инструкции при изпълнението на своите функции“. Член 37, параграф 2 от DSG 2000 предвижда, че служителите на секретариата на DSK „са длъжни да приемат инструкции за работата си само от председателя и управителния член на [DSK]“.

12      Член 38, параграф 1 от DSG 2000 гласи, че DSK приема вътрешен правилник, с който ръководството на текущата работа се възлага на един от членовете ѝ, т.нар. „управителен член“.

13      Член 38, параграф 2 от DSG 2000 гласи:

„Федералният канцлер създава секретариат, който да подпомага работата на [DSK], и му осигурява необходимия персонал и материално оборудване. Федералният канцлер има право по всяко време да се информира от председателя и управителния член по всички аспекти от работата на [DSK]“.

 Вътрешният правилник на DSK

14      Член 4, параграф 1 от вътрешния правилник на DSK гласи, че длъжността управителен член се изпълнява от федералния служител, определен по реда на член 36, параграф 3 от DSG 2000.

15      Член 7, параграф 1 от вътрешния правилник предвижда, че извън административния контрол от страна на федералното канцлерство служителите на секретариата получават инструкции само от председателя и управителния член на DSK.

 Досъдебната процедура

16      На 5 юли 2005 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо на Република Австрия, в което посочва, че организацията на DSK от фактическа и правна страна не отговаря на критерия за независимост по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

17      С писмо от 2 ноември 2005 г. в отговор на официалното уведомително писмо Република Австрия представя на Комисията становището си, в което твърди, че DSK отговаря на изискванията на посочената директива.

18      На 8 януари 2008 г. Комисията изпраща ново официално уведомително писмо на Република Австрия, с което изисква по-подробна информация за последиците за DSK от влизането в сила на изменението на BVG от 1 януари 2008 г.

19      В допълнителни становища от 9 януари и 7 март 2008 г. Република Австрия посочва, че измененият текст на член 20, параграф 2 от BVG изобщо не се отразява на независимостта на DSK.

20      След това, на 9 октомври 2009 г., Комисията изпраща на Република Австрия мотивирано становище, в което отново посочва изложените и преди това твърдения за нарушения.

21      Комисията не приема за убедителни доводите на Република Австрия от писмото ѝ с дата 9 декември 2009 г., изпратено в отговор на мотивираното становище, и предявява настоящия иск.

22      С определение на председателя на Съда от 18 май 2011 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на Република Австрия.

23      С определение на председателя на Съда от 7 юли 2011 г. ЕНОЗД е допуснат да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

24      С писмо с дата 25 ноември 2011 г. Република Австрия отправя искане на основание член 44, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник на Съда делото да бъде разгледано от голям състав.

 По иска

 Доводи на страните

25      Комисията и ЕНОЗД твърдят, че Република Австрия е транспонирала неправилно член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, доколкото действащата национална правна уредба не позволява на DSK да упражнява функциите си при „пълна независимост“ по смисъла на тази разпоредба. За целта те посочват, първо, че съгласно действащата правна уредба управителният член на DSK трябва винаги да бъде служител на федералното канцлерство. Така цялата текуща работа на DSK фактически се ръководела от федерален служител, който оставал длъжен да изпълнява инструкциите на работодателя си и подлежал на административния контрол по член 45, параграф 1 от BDG 1979. Член 37, параграф 1 от DSG 2000 осигурявал само функционална самостоятелност на надзорния орган.

26      Второ, Комисията и ЕНОЗД поддържат, че секретариатът на DSK е структурно присъединен към службите на федералното канцлерство. Поради този факт DSK не била независима нито в институционално, нито в материално отношение. Всъщност, както следвало от член 38, параграф 2 от DSG 2000 и член 7, параграф 1 от вътрешния правилник, всички служители на секретариата на DSK били подчинени на федералното канцлерство и се намирали под неговия административен контрол.

27      Трето, Комисията и ЕНОЗД посочват правото на информация на федералния канцлер, произтичащо от член 20, параграф 2 от BVG и от член 38, параграф 2 от DSG 2000.

28      Република Австрия и Федерална република Германия молят искът да бъде отхвърлен.

29      Те подчертават, че DSK е „колегиален орган с правораздавателни функции“ по смисъла на BVG. Този тип органи били независими юрисдикции по смисъла на член 267 ДФЕС и на член 6, точка 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., които отговаряли и на условието за независимост по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

30      Според Република Австрия в член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 става дума за функционална независимост. DSK разполагала с такава независимост, тъй като съгласно член 37, параграф 1 от DSG 2000 членовете ѝ били независими и не били обвързани от никакви инструкции при изпълнението на своите функции.

31      Нито една от характеристиките, посочени от Комисията, не давала основание за съмнение в независимостта на DSK по смисъла на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

32      Първо, управителният член не бил непременно служител на федералното канцлерство. Съгласно член 4, параграф 1 от вътрешния правилник и член 36, параграф 3 от DSG 2000 за длъжността се предлагал федерален служител юрист. Освен това DSK можела сама да реши как да определя управителния си член, като самостоятелно промени вътрешния си правилник. Обстоятелството, че повишаването на управителния член, както и на всички федерални служители, зависи от непосредствения му ръководител и в крайна сметка от някой министър, изобщо не се отразявало на независимостта му.

33      Второ, що се отнася до включването на секретариата на DSK към службите на федералното канцлерство, Република Австрия посочва, че всеки орган на федералната власт е зачислен за бюджетни цели към някое министерство. Всъщност правителството в сътрудничество с парламента трябвало да осигури достатъчно персонал и материални ресурси на всички органи на изпълнителната власт. Освен това секретариатът се занимавал само с административната работа по програмите за действие на DSK. Служителите на секретариата изпълнявали инструкциите на председателя и управителния член на DSK. Обстоятелството, че служителите на секретариата били юридически зачислени към федералното канцлерство както от гледна точка на служебната йерархия, така и от гледна точка на заплащането, изобщо не се отразявало на независимостта им. Административният контрол, разбиран в смисъл на дисциплинарен контрол, представлявал гаранция за добрата работа на DSK.

34      Трето, що се отнася до „правото на информация“ на федералния канцлер, Република Австрия напомня, че чрез това право се осигурява известна степен на демократична отчетност на независимите органи пред парламента. Това право не давало никаква възможност да се упражнява влияние върху работата на DSK. Освен това правото на информация не било в противоречие с изискванията за независимост, които се прилагат за съдилищата.

35      В писменото си становище при встъпване Федерална република Германия добавя, че ограниченият административен контрол е съвместим с разпоредбите на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46. Ограниченият административен контрол просто гарантирал, че подлежащото на контрол лице ще действа съобразно задълженията си. Обратно, този контрол изобщо не накърнявал материалната и личната му независимост, и в частност не давал възможност да се въздейства по същество върху работата му. В практиката на германския конституционен съд се приемало, че ограниченият административен контрол върху съдиите е съвместим с принципа за тяхната независимост.

 Съображения на Съда

36      Член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 задължава държавите членки да създадат един или повече надзорни органи за защита на личните данни, които да упражняват възложените им функции при пълна независимост. Изискването независим орган да контролира спазването на правилата на Съюза относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни, произтича и от първичното право на Съюза, и по-точно от член 8, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 16, параграф 2 ДФЕС.

37      В този смисъл учредяването на независими надзорни органи в държавите членки е съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (Решение от 9 март 2010 г. по дело Комисия/Германия, C‑518/07, Сборник, стр. I‑1885, точка 23).

38      За да се прецени основателността на настоящия иск, трябва да се провери дали, както твърди Комисията, действащата правна уредба в Австрия не позволява на DSK да упражнява функциите си при „пълна независимост“ по смисъла на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

39      В това отношение следва веднага да се отхвърли доводът на Република Австрия и на Федерална република Германия, че DSK разполага със степента на независимост, изисквана от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, тъй като отговаря на имплицитно заложеното в член 267 ДФЕС условие за независимост на съответния орган, за да може да бъде квалифициран като юрисдикция в държава членка.

40      Всъщност от посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Германия следва, че изразът „пълна независимост“, използван в член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, трябва да се тълкува самостоятелно и поради това независимо от член 267 ДФЕС, въз основа на самия текст на посочената разпоредба от Директива 95/46, както и въз основа на целите и системата на тази директива (вж. Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точки 17 и 29).

41      В Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе (точка 30), Съдът вече е постановил, че изразът „пълна независимост“ по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че надзорните органи за защита на личните данни трябва да се ползват с независимост, която да им дава възможност да изпълняват функциите си без външно влияние. В същото решение Съдът уточнява, че тези органи трябва да бъдат защитени от всякакво външно влияние, било то пряко или косвено, което би могло да насочва техните решения (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точки 19, 25, 30 и 50).

42      Обстоятелството, че DSK разполага с функционална независимост, доколкото съгласно член 37, параграф 1 от DSG 2000 членовете ѝ „са независими и не са обвързани от никакви инструкции при изпълнението на своите функции“, разбира се, е необходимо условие, за да може този орган да отговаря на критерия за независимост по смисъла на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46. Въпреки това, противно на твърденията на Република Австрия, подобна функционална независимост сама по себе си не е достатъчна, за да предпази този орган от всякакво външно влияние.

43      Всъщност независимостта, изисквана от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, предполага да е изключено не само прякото влияние под формата на инструкции, но и — както беше напомнено в точка 41 от настоящото решение — всяка форма на косвено влияние, което би могло да насочва решенията на надзорния орган.

44      Различните аспекти на австрийската правна уредба, за които се отнасят трите твърдения за нарушения, изтъкнати в исковата молба на Комисията, обаче не позволяват да се приеме, че при упражняването на функциите си DSK е защитена от всякакво косвено влияние.

45      Що се отнася най-напред до първото твърдение за нарушение, което е свързано с длъжността на управителния член на DSK, видно от член 36, параграф 3 и член 38, параграф 1 от DSG 2000 във връзка с член 4, параграф 1 от вътрешния правилник на DSK, този член е служител на федералната администрация.

46      По-нататък трябва да се отбележи, че съгласно член 38, параграф 1 от DSG 2000 този федерален служител ръководи текущата работа на DSK.

47      Наистина, както посочва Република Австрия, съгласно действащата правна уредба управителният член на DSK не е непременно служител на федералното канцлерство, макар че безспорно тази длъжност винаги се е заемала от такъв служител.

48      Все пак, независимо към кое федерално ведомство работи управителният член на DSK, трябва да се приеме за установено, че между него и съответното ведомство има служебно правоотношение, което позволява на непосредствения ръководител на управителния член да упражнява контрол върху дейността му.

49      В това отношение следва да се напомни, че член 45, параграф 1 от BDG 1979 предоставя на непосредствения ръководител широки правомощия за контрол спрямо служителите от неговия отдел. Всъщност тази разпоредба позволява на непосредствения ръководител не само да следи подчинените му да изпълняват задълженията си в съответствие със закона по ефикасен, икономически изгоден и целесъобразен начин, но и да ръководи работата им, да отстранява евентуалните грешки и пропуски, да следи за спазването на работното време, да се грижи за израстването им в кариерата според изпълнението на работата им и да ги насочва към задачи, които съответстват в най-пълна степен на техните способности.

50      Като се има предвид обаче мястото на управителния член в структурата на DSK, член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 не допуска спрямо него да се упражнява административният контрол, предвиден в член 45, параграф 1 от BDG 1979. Всъщност, въпреки че член 37, параграф 1 от DSG 2000 е предназначен да предотврати възможността непосредственият ръководител на управителния член да му дава инструкции, това не променя факта, че член 45, параграф 1 от BDG 1979 предоставя на непосредствения ръководител контролни правомощия, които биха могли да накърнят независимостта на DSK при упражняването на функциите ѝ.

51      В това отношение е достатъчно да се спомене, че не е изключено оценяването на управителния член на DSK от страна на непосредствения му ръководител за целите на повишаването на този служител да доведе до някаква форма на „изпреварващо послушание“ от страна на последния (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 36).

52      Освен това поради отношенията между управителния член на DSK и политическия орган, който всъщност подлежи на контрол от страна на DSK, безпристрастността на последната не остава извън всякакво съмнение. Същевременно предвид ролята на пазители на правото на личен живот, която изпълняват надзорните органи, член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 изисква по отношение на техните решения и следователно на самите тях да бъде изключено всякакво подозрение за пристрастност (вж. Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 36).

53      Република Австрия обаче възразява, че федералният служител, определен съгласно член 36, параграф 2 от DSG 2000, всъщност заема длъжността управителен член въз основа на член 4, параграф 1 от вътрешния правилник на DSK. След като присъствието на служител на федералното канцлерство в DSK като неин управителен член е резултат от самостоятелно решение на този орган, това не накърнявало независимостта на въпросния надзорен орган.

54      Подобни доводи трябва да се отхвърлят.

55      Както следва от точки 48—52 от настоящото решение, служебното правоотношение между управителния член на DSK и федералното ведомство, в което работи, накърнява независимостта на DSK и в случая този извод не може да бъде оборен предвид реда за назначаване на посочения член. Всъщност Република Австрия е длъжна да приеме необходимите правни разпоредби, за да гарантира на надзорния орган възможността да упражнява функциите си при „пълна независимост“ по смисъла на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

56      По-нататък, що се отнася до второто посочено от Комисията твърдение за нарушение, трябва да се напомни, че съгласно член 38, параграф 2 от DSG 2000 федералното канцлерство осигурява на секретариата на DSK необходимия персонал и материално оборудване. Не се оспорва, че секретариатът на DSK е съставен от служители на федералното канцлерство.

57      Както поддържа Комисията, включването на секретариата на DSK към службите на федералното канцлерство също не позволява да се приеме, че посоченият надзорен орган може да упражнява функциите си, защитен от всякакво влияние от страна на федералното канцлерство.

58      Наистина, както подчертава Република Австрия, не е необходимо DSK да разполага с отделна бюджетна линия подобно на предвидената за ЕНОЗД в член 43, параграф 3 от Регламент № 45/2001, за да отговаря на критерия за независимост по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46. Всъщност държавите членки не са длъжни да възпроизведат в националното си законодателство аналогични на предвидените в глава V от Регламент № 45/2001 разпоредби, за да гарантират пълна независимост на своите надзорни органи, и в този смисъл могат за бюджетни цели да зачислят надзорния орган към някое министерство. Въпреки това осигуряването на този орган с персонал и материално оборудване не трябва да съставлява пречка за упражняването на функциите му при „пълна независимост“ по смисъла на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

59      Действащата правна уредба в Австрия обаче не отговаря на това условие. Всъщност осигуреният на секретариата на DSK персонал се състои от служители на федералното канцлерство, спрямо които то упражнява административния контрол по член 45, параграф 1 от BDG 1979. Както обаче следва от точки 49—52 от настоящото решение, подобен контрол от страна на държавата е несъвместим с изискването за независимост по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, на което трябва да отговарят надзорните органи за защита на личните данни.

60      Трябва да бъде отхвърлен доводът на Република Австрия, че организацията на секретариата не може да накърни независимостта на DSK, доколкото секретариатът изпълнява само решенията на DSK.

61      Всъщност предвид работната натовареност на всеки надзорен орган за защита на личните данни, от една страна, и предвид факта, че съгласно член 36, параграф 3 bis от DSG 2000 членовете на DSK упражняват функциите си успоредно с други професионални дейности, от друга, трябва да се приеме, че при изпълнението на функциите си членовете на този орган до голяма степен разчитат на помощта на осигурения им персонал. Обстоятелството, че секретариатът е съставен от служители на федералното канцлерство, което всъщност подлежи на контрол от страна на DSK, поражда риск от влияние върху решенията на DSK. При всички случаи подобна организационна обвързаност между DSK и федералното канцлерство не позволява на DSK да остане извън всякакво съмнение за пристрастност и следователно е несъвместима с изискването за „независимост“ по смисъла на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

62      Що се отнася до третото посочено от Комисията твърдение за нарушение, трябва да се констатира, че съобразно член 20, параграф 2 от BVG и член 38, параграф 2 от DSG 2000 федералният канцлер има правото по всяко време да се информира от председателя и управителния член на DSK по всички аспекти от работата на този надзорен орган.

63      Подобно право на информация по естеството си също излага DSK на косвено влияние от страна на федералния канцлер, което е несъвместимо с критерия за независимост по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46. В това отношение е достатъчно да се посочи, от една страна, че правото на информация е твърде широко, доколкото се отнася до „всички аспекти от работата на [DSK]“, и от друга страна, че е безусловно.

64      При това положение правото на информация, закрепено в член 20, параграф 2 от BVG и член 38, параграф 2 от DSG 2000, не допуска да се приеме, че DSK може при всички обстоятелства да работи извън всякакво съмнение за пристрастност.

65      Накрая, що се отнася до довода на Федерална република Германия, възпроизведен в точка 35 от настоящото решение, достатъчно е да се напомни, че управителният член на DSK е федерален служител, който подлежи на административен контрол от такъв тип, че не е изключено непосредственият му ръководител да упражнява косвено влияние върху решенията на надзорния орган (вж. точки 48—52 от настоящото решение).

66      Предвид всички изложени съображения следва да се установи, че като не е взела всички необходими мерки за съобразяване на действащото законодателство в Австрия с критерия за независимост, що се отнася до DSK, и по-точно като е въвела нормативна уредба, съгласно която:

–        управителният член на DSK е федерален служител, подлежащ на административен контрол,

–        секретариатът на DSK е включен към службите на федералното канцлерство, и

–        федералният канцлер разполага с безусловно право на информация по всички аспекти от работата на DSK,

Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.

 По съдебните разноски

67      Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е направила такова искане, а Република Австрия е изгубила делото, Република Австрия следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

68      Съгласно член 69, параграф 4, първа и трета алинея от същия правилник Федерална република Германия и ЕНОЗД, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Като не е взела всички необходими мерки за съобразяване на действащото законодателство в Австрия с критерия за независимост, що се отнася до Datenschutzkommission (Комисията за защита на данните), и по-точно като е въвела нормативна уредба, съгласно която:

–        управителният член на Datenschutzkommission е федерален служител, подлежащ на административен контрол,

–        секретариатът на Datenschutzkommission е включен към службите на федералното канцлерство, и

–        федералният канцлер разполага с безусловно право на информация по всички аспекти от работата на Datenschutzkommission,

Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

2)      Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски на Европейската комисия.

3)      Федерална република Германия и Европейският надзорен орган по защита на данните понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи


* Език на производството: немски.