Жалба, подадена на 23 септември 2014 г. от National Iranian Oil Company срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 юли 2014 г. по дело T-578/12, National Iranian Oil Company/Съвет

(Дело C-440/14 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: National Iranian Oil Company (представител: J.-M. Thouvenin, avocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението, постановено от седми състав на Общия съд на Европейския съюз на 16 юли 2014 г. по дело T-578/12,

да се уважат исканията на жалбоподателя, направени пред Общия съд на Европейския съюз,

да се осъди ответникът да заплати разноските, направени в двете съдебни производства.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест оплаквания срещу решението на Общия съд, обявено на 16 юли 2014 г.

С първото основание за отмяна жалбоподателят твърди, че в точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че доколкото визира член 46, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 267/2012¹ , Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012² на Съвета трябва да се разбира в смисъл, че в него ясно се посочва, че правното му основание е именно цитираният член 46, параграф 2. Всъщност правното основание определяло правната форма, която трябва да има актът, издаден на тази база; член 46, параграф 2 обаче не предвиждал никаква правна форма.

С второто основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 54—56 от обжалваното съдебно решение, обобщени в становището, че „от член 215, параграф 2 не следва, че индивидуалните ограничителни мерки, наложени на физически или юридически лица, недържавни групи или образувания, трябва да бъдат приети по процедурата, предвидена в член 215, параграф 1, ДФЕС“. От една страна, член 215, параграф 1 — единствената разпоредба на ДФЕС, посветена на ограничителните мерки — ясно посочвал, че приложимата за такива мерки процедура е предвидената в него, и не предвиждал никаква друга процедура. От друга страна, член 291 ДФЕС бил несъвместим с член 215, параграф 2, ДФЕС. На последно място, при условията на евентуалност той твърди, че по отношение на член 291, параграф 2 ДФЕС няма как да се счита, че за приемането на ограничителни мерки същият може да предостави на Съвета правно основание, допълнително спрямо основанието, което представлява член 215, параграф 2 ДФЕС.

С третото основание — изложено при условията на евентуалност, в случай че бъде постановено, че използването на член 291, параграф 2 ДФЕС като основание за приемането на индивидуални ограничителни мерки е юридически възможно в рамките на политика за приемането на ограничителни мерки, първоначално основани на член 215 ДФЕС — жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото по същество в точки 74—83 от решението си е постановил, че Съветът на Съюза, според употребения в член 291, параграф 2 израз, „е обосновал надлежно“ използването в настоящия случай на тази процедура, представляваща дерогация. От една страна, така поставеното изискване за обоснованост не било изпълнено, когато е налице неизрична обосновка. От друга страна, дори да се предположело, че имплицитната обосновка може да отговори на това изискване, в настоящия случай такава не била налице, доколкото Общият съд разтълкувал неправилно съответните текстове.

С четвъртото основание — изложено при условията на евентуалност, в случай че бъде постановено, че използването на член 291, параграф 2 ДФЕС като основание за приемането на индивидуални ограничителни мерки е юридически възможно в рамките на политика за приемането на ограничителни мерки, основани на член 215 ДФЕС — жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, понеже в точка 86 от решението си е постановил, че член 46, параграф 2 от Регламент № № 267/2012 „запазва за Съвета компетентността да приведе в действие разпоредбите на член 23, параграфи 2 и 3 от посочения регламент“, което било достатъчно, за да се изпълни задължението за мотивиране, що се отнася до посочването на правното основание на тази разпоредба — член 291, параграф 2 ДФЕС. Според жалбоподателя Общият съд стигнал до този извод с неправилно от юридическа гледна точка тълкуване на член 46, параграф 2 от Регламент № № 267/2012.

С петото основание — изложено при условията на евентуалност, в случай че бъде постановено, че използването на член 291, параграф 2, ДФЕС като основание за приемането на индивидуални ограничителни мерки е юридически възможно в рамките на политика за приемането на ограничителни мерки, основани на член 215 ДФЕС — жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка в точка 87 от решението си, като е приел, че задължението за мотивиране на юридическите актове на Съюза не задължава Съвета да посочи изрично, че Регламент (ЕС) № 267/2012 е основан на член 291, параграф 2 ДФЕС, що се отнася до правното основание на член 46, параграф 2 от Регламент № № 267/2012.

С шестото основание жалбоподателят твърди, че в точка 115 от решението си Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е постановил, че залегналият в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 267/2012 критерий (спорният критерий) е съобразен с принципите на правовата държава и по-общо с правото на Европейския съюз, защото „няма нито произволен, нито дискреционен характер“, както и, в точка 123 от решението си, че „спорният критерий ограничава правото на Съвета на преценка, въвеждайки обективни критерии, и гарантира изискваната от правото на Съюза степен на предвидимост“. Освен това Общият съд нарушил правото на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят подчертава най-напред, че за да обяви спорния критерий за съобразен с правото на Съюза Общият съд „пренаписал“ този критерий, докато законосъобразността на последния трябвало да се преценява във вида му, в който той фигурира в Регламента. На следващо място жалбоподателят отбелязва, че доколкото е „пренаписал“ посочения критерий, за да го обяви за законосъобразен, Общият съд е нарушил правото му на защита, лишавайки го от правото да се основе на споменатия „пренаписан“ текст при организирането на защитата си, защото към момента на нейното изготвяне на жалбоподателя не бил известен смисълът на въпросното „пренаписване“. На последно място, жалбоподателят отбелязва непоследователността на разсъжденията на Общия съд — нещо, което било в противоречие със задължението му за мотивиране.

____________

¹ Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ, L 88, стр. 1).

² Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OB L 282, стр. 16).