Жалба, подадена на 11 август 2011 г. от Total SA, Elf Aquitaine SA срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 7 юни 2011 г. по дело T-206/06, Total и Elf Aquitaine/Комисия

(Дело C-421/11 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Total SA и Elf Aquitaine SA (представители: E. Morgan de Rivery и A. Noël-Baron, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

главно искане:

на основание член 256 ДФЕС и член 56 от Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз да отмени Решение на Общия съд от 7 юни 2011 г. по дело Total и Elf Aquitaine/Комисия, T-206/06,

да уважи направените в първоинстанционното производство пред Общия съд искания,

вследствие на това да отмени член 1, букви в) и г), член 2, буква б), член 3 и член 4 от Решение C (2006) 2098 окончателен на Комисията от 31 май 2006 г.,

при условията на евентуалност: на основание член 261 ДФЕС и предвид правомощията му за упражняване на пълен съдебен контрол, да измени глобите, наложени при условията на солидарност на Elf Aquitaine и на Total съгласно член 2, буква б) от решение на Комисията C (2006) 2098 окончателен от 31 май 2006 г., поради обективни пороци в мотивите и изводите в Решение на Общия съд от 7 юни 2011 г. по дело Total и Elf Aquitaine/Комисия, T-206/06 (в частност при разглеждане от Общия съд на възпиращия ефект), и да намали размера на наложените при условията на солидарност глоби съответно на 75 562 500 EUR за Elf Aquitaine и на 58 500 000 EUR за Total,

при условията на евентуалност спрямо предходното: на основание член 261 ДФЕС и предвид правомощията му за упражняване на пълен съдебен контрол, да измени глобите, наложени при условията на солидарност на Elf Aquitaine и на Total съгласно член 2, буква б) от решение на Комисията C (2006) 2098 окончателен от 31 май 2006 г., поради обективни пороци в мотивите и изводите на съдебното решение, в пропорция, каквато Съдът прецени,

при условията на евентуалност спрямо предходното: да освободи Elf Aquitaine и Total от заплащането на лихвите за забава, които можело да бъдат начислени, считано от постановяване на решението на Комисията C (2006) 2098 окончателен от 31 май 2006 г. до датата на постановяване на Решение по дело Arkema (T-217/06 ),

във всички случаи, да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, включително направените от Elf Aquitaine и Total пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват шест правни основания в подкрепа на главното си искане и три правни основания в подкрепа на исканията, направени при условията на евентуалност.

Първото си правно основание Total SA и Elf Aquitaine SA извеждат от твърдението, че Общият съд е нарушил член 5 ДФЕС, като е възприел принципа на автоматичната отговорност на дружествата-майки, приложен в случая от Комисията и обоснован с понятието за предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС. Такъв подход бил несъвместим с принципите на предоставена компетентност и на субсидиарност (първа част), както и с принципа на пропорционалност (втора част).

Второто си правно основание жалбоподателите извеждат от явно погрешното тълкуване на националното право и на понятието за предприятие, в частност тъй като Общият съд бил придал неточна правна стойност на принципа на самостоятелност на юридическото лице.

Третото правно основание жалбоподателите извеждат по същество от това, че Общият съд своеволно бил отказал да извлече последиците от наказателния характер на санкциите в конкурентното право и от новите задължения, произтичащи от Хартата на основните права на ЕС. Всъщност, Общият съд бил приложил незаконосъобразно и неправилно понятието за предприятие съгласно правото на Съюза, пренебрегвайки презумпцията за самостоятелност, върху която е основано националното дружествено право, както и наказателния характер на санкциите в конкурентното право. Освен това, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е следвало служебно да обяви незаконосъобразността на действащата система на административно производство пред Комисията.

Жалбоподателите извеждат четвъртото си правно основание от нарушение на правото на защита, което нарушение произтичало от неправилно тълкуване на принципите на справедливост и на равни процесуални възможности. Всъщност Общият съд бил одобрил прибягването от страна на Комисията до probatio diabolica и погрешно бил приел, че самостоятелността на дадено дъщерно дружество следва да се преценява общо, в зависимост от връзката му чрез капитала с неговото дружество-майка, въпреки че самостоятелността му трябвало да се преценява съобразно поведението му на даден пазар.

Петото правно основание жалбоподателите извеждат от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като Общият съд бил констатирал накратко отхвърлянето на тяхната аргументация от Комисията, без да направи никакъв анализ на доводите, посочени от последната (първа част). Освен това, жалбоподателите изтъкват грешки при прилагане на правото във връзка със задължението на Комисията за мотивиране (второ твърдение) и отправят упрек към Общия съд, че е заменил собствените си мотиви с тези на Комисията (трето твърдение).

Шестото правно основание жалбоподателите извеждат от нарушение на принципа на добрата администрация, доколкото размерът на наложената им глоба в качеството им на дружества-майки надхвърля размера на глобата, наложена на Arkema - дъщерното дружество, отговорно за нарушението.

Седмото правно основание жалбоподателите извеждат от многото правни грешки, допуснати от Общия съд при използването на мултипликационен коефициент със стойност три на основание възпиращото действие на глобата. По този начин Общият съд бил нарушил Насоките от 1998 г. относно метода за определяне на размера на глобите (първо твърдение), както и неделимия характер на основния размер на глобата (второ твърдение).

В рамките на своето осмо правно основание жалбоподателите молят да бъде намален размера на наложените им глоби.

В рамките на своето девето правно основание жалбоподателите молят да бъдат освободени от плащане на лихвите за забава, които се претендират от Комисията в изпълнение на спорното решение и на съдебното решение.

____________