Дело C-291/05

Minister voor Vreemdelingenzaken en Integratie

срещу

R. N. G. Eind

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State)

„Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на член на семейството, който е гражданин на трета държава — Завръщане на работника в държавата-членка, чийто гражданин е — Задължение за държавата-членка по произход на работника да предостави право на пребиваване на член на семейството — Съществуване на такова задължение при липсата на упражняване на реална и ефективна дейност от този работник“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството

(член 10 от Регламент № 1612/68 на Съвета)

2.        Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Завръщане на работник в неговата държава-членка по произход, след като е упражнявал дейност като заето лице в друга държава-членка

(член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 1612/68 на Съвета)

1.        При завръщане на работник от Общността в държавата-членка, чийто гражданин е, общностното право не налага на властите на тази държава да признаят на гражданин на трета държава, който е член на семейството на този работник, право на влизане и на пребиваване само поради факта че в приемащата държава-членка, в която последният е упражнявал дейност като заето лице, този гражданин е притежавал валидно разрешително за пребиваване, издадено на основание член 10 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността.

Всъщност правото на събиране на семейството на основание на посочения член не предоставя на членовете на семейството на работници мигранти никакво собствено право на свободно движение, тъй като от тази разпоредба може да се ползва по-скоро работник мигрант, към чието семейство принадлежи гражданинът на трета държава. От това следва, че позоваване на правото на гражданин на трета държава, който е член на семейството на работник от Общността, да се настани да живее със същия може да се направи единствено в държавата-членка, в която пребивава този работник.

Освен това в контекста на Регламент № 1612/68 действието на разрешителното за пребиваване, издадено от властите на дадена държава-членка на гражданин на трета държава, който е член на семейството на работник от Общността, е ограничено за територията на тази държава-членка.

(вж. точки 23—26 и точка 1 от диспозитива)

2.        Правото на работника мигрант да се завърне и да пребивава в държавата-членка, чийто гражданин е, след като е упражнявал дейност като заето лице в друга държава-членка, се предоставя от общностното право, доколкото това е необходимо за осигуряване на полезното действие на правото на свободно движение, което работниците черпят от член 39 ЕО, както и от разпоредбите, приети за прилагането на посоченото право, като тези на Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността. Такова тълкуване се потвърждава от въвеждането на статута на гражданин на Съюза, чието предназначение е да бъде основният статут на гражданите на държавите-членки.

При завръщане на работник в последната държава-членка, чийто гражданин е, след като е упражнявал дейност като заето лице в друга държава-членка, гражданин на трета държава, който е член на неговото семейство, разполага на основание член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 1612/68, като тази разпоредба се прилага по аналогия, с право на пребиваване в държавата, чийто гражданин е работникът, дори последният да не упражнява в нея реална и ефективна икономическа дейност. Фактът, че гражданин на трета държава, който е член на семейството на работник от Общността, преди да пребивава в държавата-членка, в която последният е упражнявал дейност като заето лице, не е разполагал с право на пребиваване, основано на националното право в държавата-членка, чийто гражданин е посоченият работник, не оказва влияние при преценката на правото на този гражданин да пребивава в последната държава.

(вж. точки 32, 45 и точка 2 от диспозитива)