РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
21 февруари 2013 година(*)
„Член 48 ДФЕС — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕО) № 883/2004 — Осигуряване за старост и смърт — Особен ред за прилагане на националното законодателство относно осигуряването за старост — Изчисляване на обезщетенията“
По дело C‑282/11
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) с акт от 9 май 2011 г., постъпил в Съда на 6 юни 2011 г., в рамките на производство по дело
Concepción Salgado González,
срещу
Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS),
Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS),
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г‑н A. Tizzano (докладчик), председател на състав, г‑н M. Ilešič, г‑н E. Levits, г‑н J.‑J. Kasel и г‑жа M. Berger, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 май 2012 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS), от A. R. Trillo García и P. García Perea, abogados,
– за испанското правителство, от г‑н A. Rubio González, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑жа S. Pardo Quintillán и г‑н V. Kreuschitz, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 септември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 6.2.2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 629/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година (ОВ L 114, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 227, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), и на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 7.2.2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, стр. 43, наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Salgado González, от една страна, и Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) (наричан по-нататък „INSS“) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS), от друга, по повод на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в главното производство.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71 гласи:
„Съобразно особените разпоредби на настоящия регламент лицата, за които се прилага настоящият регламент, имат същите задължения и се ползват със същите обезщетения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както гражданите на съответната държава“.
4 Съгласно член 45, параграф 1 от този регламент:
„Когато съгласно законодателството на държава членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения по схема, която не е специална по смисъла на параграфи 2 или 3, зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, компетентната институция на тази държава членка при необходимост взема под внимание завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всяка друга държава членка, независимо дали по обща или специална схема, или като заето или самостоятелно заето лице. За целта тя отчита тези периоди като завършени съгласно собственото ѝ законодателство“.
5 Член 46, параграф 2 от посочения регламент предвижда:
„Когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава членка условия за придобиване на право на обезщетения се удовлетворяват само след прилагане на разпоредбите на член 45 и/или член 40, параграф 3, се прилагат следните правила:
а) компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, при условие че всички осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на държавите членки, чийто субект е било заетото или самостоятелно заетото лице, са завършени във въпросната държава съгласно прилаганото от нея законодателство в деня на отпускане на обезщетението. […]
б) компетентната институция впоследствие определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения в предходния параграф теоретичен размер съобразно съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно прилаганото от тази институция законодателство спрямо общата продължителност на завършените осигурителни периоди и периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави членки“.
6 Член 47, параграф 1 от Регламент № 1408/71 предвижда:
„За изчисляване на посочените в член 46, параграф 2 теоретични и пропорционални размери се прилагат следните правила:
[…]
ж) когато съгласно законодателството на държава членка обезщетенията се изчисляват въз основа на средния размер на вноските, компетентната институция определя този среден размер само въз основа на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на тази държава“.
7 Съгласно член 89 от този регламент „[о]собеният ред за прилагане на разпоредбите на законодателствата на някои държави членки е посочен в приложение VI“.
8 Точка 4 от раздел З относно Кралство Испания от приложение VI към Регламент № 1408/71 предвижда:
„а) Съобразно член 47 от регламента изчисляването на теоретичното испанско обезщетение се извършва въз основа на действителните вноски на осигуреното лице през годините, които непосредствено предхождат плащането на последната вноска в испанското социално осигуряване.
б) размерът на получаваната пенсия се увеличава с размера на индексациите и ревалоризациите, изчислени за всяка следваща година за същия вид пенсии“.
9 Член 90 от Регламент № 883/2004 по същество предвижда, че Регламент № 1408/71 се отменя от датата на прилагане на Регламент № 883/2004.
10 Член 87, параграф 5 от Регламент № 883/2004 съдържа следната преходна разпоредба:
„Правата на лице, на което е отпусната пенсия преди датата на прилагането на настоящия регламент в държава членка, могат да бъдат преразгледани по молба на заинтересованото лице, като се вземе предвид настоящия[т] регламент“.
11 Съгласно член 91 от този регламент той се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането.
12 Съгласно член 97 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, стр. 1) този регламент влиза в сила на 1 май 2010 г.
Испанското право
13 Член 161, параграф 1, буква b) от Общия закон за социалното осигуряване (Ley General de la Seguridad Social), изменен и одобрен с Кралски законодателен декрет 1/1994 от 20 юни 1994 г., в редакцията му, приложима към делото в главното производство (наричан по-нататък „LGSS“), изисква минимален осигурителен стаж от петнадесет години за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
14 Съгласно член 162, параграф 1 от LGSS:
„Основата на пенсията за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителната схема е частното, получено при разделянето на 210 на осигурителния доход на заинтересованото лице за 180-те месеца, които непосредствено предхождат месеца на материализиране на риска“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
15 Г‑жа Salgado González се е осигурявала в Испания към Régimen Especial de Trabajadores Autónomos (специална схема за самостоятелно заетите лица) в продължение на общо 3 711 дни от 1 февруари 1989 г. до 31 март 1999 г., а също и в Португалия в продължение на общо 2 100 дни от 1 март 2000 г. до 31 декември 2005 г.
16 Г‑жа Salgado González подава заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Испания, което е удовлетворено от INSS на 9 ноември 2006 г. с действие от 1 януари 2006 г.
17 Първоначално INSS определя „основата“ на тази пенсия на 341,65 EUR месечно съгласно член 162, параграф 1 от LGSS.
18 Тази сума е получена чрез сумиране на осигурителния доход в Испания от 1 януари 1991 г. до 31 декември 2005 г. и разделяне на получената сума на 210, като този делител — видно от представената на Съда преписка — съответства на общия брой на обикновените (12 за година) и извънредните (2 за година) вноски за период от 180 месеца, или 15 години.
19 Посочената основа първо е коригирана, като е намалена до 53 %, за да се отчете осигурителният стаж на г‑жа Salgado González. След тази първа корекция основата е възлизала на 181,07 EUR.
20 Впоследствие този размер отново е коригиран, за да се определи частта от пенсията за осигурителен стаж и възраст, която трябва да ѝ се изплаща от Кралство Испания. За тази цел INSS взема предвид дела на вноските, платени от г‑жа Salgado González в Испания, спрямо всичките ѝ вноски. Частта, която трябва да ѝ изплаща тази държава членка, е определена на 63,86 % от коригираната основа, което съответства на 115,63 EUR. След ревалоризация и заедно с увеличенията този размер накрая е определен на 371,36 EUR.
21 На 8 януари 2007 г. г‑жа Salgado González подава молба за преразглеждане на посочения размер и за определянето му на 864,14 EUR месечно, тъй като счита, че при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която има право, трябва да се включат и вноските, които е платила в Португалия.
22 INSS отхвърля тази молба, след което определя посочения размер на 336,86 EUR месечно.
23 Той е получен съгласно член 162, параграф 1 от LGSS чрез сумиране на осигурителните доходи в Испания в периода от 1 април 1984 г. до 31 март 1999 г., тоест през петнадесетте години, предхождащи плащането на последната вноска на г‑жа Salgado González в Испания, и разделянето им на 210. Като се има предвид обаче, че жалбоподателката в главното производство започва да плаща вноски към испанското социално осигуряване едва от 1 февруари 1989 г., осигурителният ѝ доход за периода от 1 април 1984 г. до 31 януари 1989 г. е включен в изчисленията на INSS със стойност нула.
24 INSS извършва описаните в точки 19 и 20 от настоящото решение корекции на тази основа, за да определи действителния размер на обезщетението.
25 След изчерпване на способите за защита по административен ред г‑жа Salgado González подава жалба пред Juzgado de lo Social №°3 de Ourense, която също е отхвърлена.
26 Сезирана с въззивна жалба, запитващата юрисдикция уточнява, че за да определи основата на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която следва да се предостави на жалбоподателката в главното производство, INSS прилага раздел З, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1408/71 във връзка с член 162, параграф 1 от LGSS.
27 Запитващата юрисдикция посочва, че няма съмнения относно това, че за изчисляване на основата на испанската пенсия на г‑жа Salgado González не е възможно да се отчетат вноските, които тя е направила към португалската пенсионна схема. Запитващата юрисдикция обаче счита, че използваният от INSS метод за изчисляване на този размер не съответства на изискванията относно свободното движение на работници по отношение на плащанията със социалноосигурителен характер съгласно член 48 ДФЕС, нито на равното третиране на местните работници и работниците мигранти, предвидено в член 3 от Регламент № 1408/71.
28 По-конкретно, от една страна, използването на делителя 210 по отношение на работниците мигранти от Общността дори когато осигурителният им стаж в Испания е по-малък от 15 години, ги поставя в неравностойно положение спрямо осигурявалите се в Испания местни работници. Всъщност при еднакъв размер на социалноосигурителните вноски с този на осигурен в Испания местен работник работникът мигрант от Общността, който се е осигурявал не само в Кралство Испания, но и в друга държава членка, би получил толкова по-ниска пенсионна основа, колкото по-малък е осигурителният му стаж в Испания. Този резултат би противоречал на общностните цели, предвидени в член 48 ДФЕС, а именно да не се допусне работникът мигрант да търпи намаляване на размера на обезщетението, което би получил, ако не беше мигрант (вж. Решение от 9 август 1994 г. по дело Reichling, C‑406/93, Recueil, стр. I‑4061, точка 26 и Решение от 12 септември 1996 г. по дело Lafuente Nieto, C‑251/94, Recueil, стр. I‑4187, точка 38).
29 От друга страна, запитващата юрисдикция изтъква, че по-дългият осигурителен стаж в друга държава членка, различна от Кралство Испания, означава, че работникът мигрант разполага с по-малка част от периода си на активна трудова заетост, за да трупа осигурителен стаж в Испания през предвидения в член 162, параграф 1 от LGSS петнадесетгодишен период, а единствено испанският осигурителен стаж може да бъде взет предвид съгласно раздел З, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1408/71. Тези обстоятелства характеризират различното положение, в което се намират осигуряващите се в Испания работници мигранти в сравнение с местните работници, които също се осигуряват в Испания, доколкото последните разполагат с целия си период на активна трудова заетост, за да натрупат тези петнадесет години осигурителен стаж.
30 Поради това Tribunal Superior de Justicia de Galicia решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) В съответствие ли е с общностните цели, установени в член 48 ДФЕС и в член 3 от [Регламент № 1408/71], както и с текста на [раздел З, точка 4 от приложение VI към този регламент] тълкуване на това приложение […] в смисъл, че за изчисляване на теоретичното испанско обезщетение въз основа на действителните вноски на осигуреното лице през годините, които непосредствено предхождат плащането на последната вноска към испанското социално осигуряване, така получената сума се разделя на 210, като посоченият делител е установен в изчислителната формула за основата на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно член 162, параграф 1 от [LGSS]?
2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос:
В съответствие ли е с общностните цели, установени в член 48 ДФЕС и в член 3 от [Регламент № 1408/71], както и с текста на [раздел З, точка 4 от приложение VI към този регламент] тълкуване на това приложение […] в смисъл, че за изчисляване на теоретичното испанско обезщетение въз основа на действителните вноски на осигуреното лице през годините, които непосредствено предхождат плащането на последната вноска към испанското социално осигуряване, така получената сума се разделя на броя години, през които са плащани вноски в Испания?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос и независимо какъв е отговорът на първия въпрос:
Приложима ли е по аналогия към спора по главното производство разпоредбата на [точка 2, буква а) от раздела за Испания от приложение XI към Регламент (EО) № 883/2004] с оглед постигане на общностните цели, установени в член 48 ДФЕС и член 3 от [Регламент № 1408/71], и в резултат от подобно прилагане по аналогия може ли осигурителният период в Португалия да бъде включен при използване на най-близката по време до него осигурителна основа в Испания, като се вземат под внимание промените в индекса на цените на дребно?
4) В случай на отрицателен отговор на първия, втория и третия въпрос:
Ако нито едно от посочените тълкувания не е изцяло или отчасти правилно, какво тълкуване следва да се даде на [раздел З, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1408/71], което едновременно да е полезно за решаването на спора в главното производство и да съответства в най-голяма степен на общностните цели, установени в член 48 ДФЕС и в член 3 от [Регламент № 1408/71], както и на текста на [раздел З, точка 4 от посоченото приложение VI]?“.
По преюдициалните въпроси
31 С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 48 ДФЕС, член 3 от Регламент № 1408/71, както и раздел З, точка 4 от приложение VI към същия регламент или още точка 2, буква а) от раздела за Испания от приложение XI към Регламент № 883/2004 допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на самостоятелно зает работник, мигрант или не, неизменно се изчислява чрез разделяне на 210 на осигурителния доход на този работник през фиксирания петнадесетгодишен референтен период, непосредствено предхождащ плащането на последната му вноска в социалното осигуряване на тази държава, като нито продължителността на този период, нито използваният делител могат да се адаптират, за да се отчете фактът, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение.
32 В самото начало следва да се констатира, че съгласно член 91 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 97 от Регламент № 987/2009 Регламент № 883/2004 се прилага едва от 1 май 2010 г.
33 Както личи обаче от точка 16 от настоящото решение, на 9 ноември 2006 г. INSS е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст на г‑жа Salgado González с действие от 1 януари 2006 г. Освен това, както отбелязва и генералният адвокат в точка 30 от своето заключение, в преписката няма данни г‑жа Salgado González да е поискала да се възползва от предоставената ѝ в член 87, параграф 5 от този регламент възможност за преразглеждане на пенсионните ѝ права.
34 От това следва, че Регламент № 883/2004 не е приложим ratione temporis към делото в главното производство.
35 За да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, следва да се припомни, че Регламент № 1408/71 не създава обща схема за социална сигурност, а позволява продължаване на съществуването на отделни национални схеми и има за единствена цел да осигури координирането им. В този смисъл съгласно постоянната съдебна практика държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност (вж. Решение от 1 април 2008 г. по дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C‑212/06, Сборник, стр. I‑1683, точка 43 и Решение от 21 юли 2011 г. по дело Stewart, C‑503/09, Сборник, стр. I‑6497, точка 75).
36 Поради това при липсата на хармонизиране на равнището на Съюза законодателството на всяка държава членка следва да определя по-специално условията, при които се предоставя право на обезщетения (Решение по дело Stewart, посочено по-горе, точка 76 и цитираната съдебна практика).
37 При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на ДФЕС, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки (Решение по дело Stewart, посочено по-горе, точка 77 и цитираната съдебна практика).
38 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 45 от Регламент № 1408/71, когато съгласно законодателството на държава членка придобиването на правото на обезщетения по тази разпоредба, например на пенсия за осигурителен стаж и възраст, зависи от завършването на осигурителни периоди, компетентната институция на тази държава членка при необходимост взема под внимание завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на всяка друга държава членка. За целта тя отчита тези периоди като завършени съгласно собственото ѝ законодателство.
39 По делото в главното производство не се спори, че за да провери дали г‑жа Salgado González е плащала социалноосигурителни вноски в продължение на най-малко 15 години, както предвижда член 161, параграф 1, буква b) от LGSS, INSS взема предвид както осигурителния ѝ стаж в Испания, така и този в Португалия в съответствие с член 45 от Регламент № 1408/71.
40 За сметка на това запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали правото на Съюза допуска използвания от INSS метод за изчисляване на теоретичния размер на разглежданото обезщетение.
41 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 теоретичният размер на такова обезщетение трябва да се изчисли така, както ако осигуреното лице е работило единствено в съответната държава членка (Решение от 21 юли 2005 г. по дело Koschitzki, C‑30/04, Recueil, стр. I‑7389, точка 27).
42 Освен това член 47 от Регламент № 1408/71 предвижда допълнителни разпоредби за изчисляването на обезщетенията. По-конкретно в параграф 1, буква ж) от този член се предвижда, че когато съгласно законодателството на държава членка обезщетенията се изчисляват въз основа на средния размер на вноските, компетентната институция определя този среден размер само въз основа на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на тази държава. Освен това в точка 4, буква а) от раздел З от приложение VI към Регламент № 1408/71, в който раздел е посочен особеният ред за прилагане на испанското законодателство, се пояснява, че съобразно член 47 от този регламент изчисляването на теоретичното испанско обезщетение се извършва въз основа на действителните вноски на осигуреното лице през годините, които непосредствено предхождат плащането на последната вноска в испанското социално осигуряване.
43 Както личи от постоянната съдебна практика, член 46, параграф 2 и член 47, параграф 1 от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват с оглед на целта на член 48 ДФЕС, който предполага в частност работниците мигранти да не бъдат принудени да търпят намаляване на размера на социалноосигурителните им обезщетения, поради това че са упражнили правото си на свободно движение (Решение по дело Reichling, посочено по-горе, точки 21 и 22, както и Решение по дело Lafuente Nieto, посочено по-горе, точка 33).
44 При отпускането на разглежданото в главното производство обезщетение обаче INSS изчислява теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на г‑жа Salgado González, като прилага предвиденото в член 162, параграф 1 от LGSS правило, че този размер трябва да се изчисли въз основа на средния размер на вноските.
45 За признаването на правото на това обезщетение наистина в съответствие с член 45 от Регламент № 1408/71 INSS взема предвид осигурителния стаж към португалската пенсионноосигурителна схема като натрупан съгласно испанското законодателство.
46 Член 47, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1408/71 обаче предполага, че изчисляването въз основа на средния размер на вноските се извършва само с оглед на размера на вноските, направени съгласно съответното законодателството (вж. по аналогия Решение по дело Lafuente Nieto, посочено по-горе, точка 39).
47 В това отношение изглежда, че при изчисляването на теоретичния размер на разглежданото в главното производство обезщетение INSS не е изчислило средния размер на вноските на г‑жа Salgado González само с оглед на натрупания от нея осигурителен стаж в Испания през годините, които непосредствено предхождат плащането на последната вноска в испанското социално осигуряване, както изискват член 47, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1408/71 и раздел З, точка 4, буква а) от приложение VI към този регламент.
48 Всъщност г‑жа Salgado González се е осигурявала към испанското социално осигуряване в продължение на общо 3 711 дни, или приблизително десет години и два месеца — от 1 февруари 1989 г. до 31 март 1999 г., докато INSS добавя към изчислението фиктивен осигурителен период от 1 април 1984 г. до 30 януари 1989 г., за да изпълни условието за петнадесетгодишен осигурителен стаж, предхождащ плащането на последната вноска на г‑жа Salgado González в испанското социално осигуряване. С това действие INSS цели да определи числител, към който да приложи делителя 210, предвиден в член 162, параграф 1 от LGSS, и така да изчисли средния осигурителен доход, необходим за определяне на основата на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
49 Тъй като г‑жа Salgado González обаче не се е осигурявала в периода между 1 април 1984 г. и 31 март 1989 г., INSS включва в изчислението периоди на осигуряване извън Испания. Поради това че осигурителният доход за тези периоди е трябвало да бъде включен в изчисленията със стойност нула, отчитането им е довело до намаляване на средния осигурителен доход на г‑жа Salgado González.
50 Трябва обаче да се констатира, че подобно намаление не би било налице, ако г‑жа Salgado González се беше осигурявала само в Испания, без да упражнява правото си на свободно движение. С други думи, противно на изискванията на член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, припомнени в точка 41 от настоящото решение, теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на г‑жа Salgado González не е изчислен по същия начин, както ако бе работила само в Испания.
51 Положението би могло да бъде различно, ако — както отбелязва генералният адвокат в точка 44 от своето заключение — националното законодателство предвиждаше механизми за адаптиране на метода за изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за да се вземе предвид обстоятелството, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение. В случая с оглед на реда и условията, предвидени в член 162, параграф 2 от LGSS, делителят би могъл да бъде коригиран, за да отрази броя на действително платените обикновени месечни и извънредни годишни вноски на осигуреното лице.
52 С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че член 48 ДФЕС, член 3, член 46, параграф 2, буква а) и член 47, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1408/71, както и раздел З, точка 4 от приложение VI към този регламент трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на самостоятелно зает работник, мигрант или не, неизменно се изчислява въз основа на осигурителния доход на този работник през точно определен референтен период, предхождащ плащането на последната му вноска в социалното осигуряване на тази държава, към който доход се прилага точно определен делител, но нито продължителността на този период, нито използваният делител могат да се адаптират, за да се отчете фактът, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 48 ДФЕС, член 3, член 46, параграф 2, буква а) и член 47, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 629/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година, както и раздел З, точка 4 от приложение VI към този регламент трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на самостоятелно зает работник, мигрант или не, неизменно се изчислява въз основа на осигурителния доход на този работник през точно определен референтен период, предхождащ плащането на последната му вноска в социалното осигуряване на тази държава, към който доход се прилага точно определен делител, но нито продължителността на този период, нито използваният делител могат да се адаптират, за да се отчете фактът, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение.
Подписи